Оповестяване на датата и часа на връчването на сертификатите от проведените на 23 и 24 ноември 2019 г. изпити


    На вниманието на лицата, успешно издържали изпитите за придобиване на право за извършване на дейност като брокер на финансови инструменти и/или като инвестиционен консултант, проведени на 23 и 24 ноември 2019 г.  

    Връчването на сертификатите ще се извърши на 17.12.2019 г. (вторник) от 16:30 часа в сградата на КФН.

    При явяването си за връчването на сертификатите трябва да носите документ за самоличност и документ за платена такса в размер на 25 лв., съгласно Раздел II, т. 9, предложение второ от Тарифата на таксите, събирани от КФН, която е приложение към  чл. 27, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор.

    Плащането може да се извърши на касата в сградата на КФН или по банков път по сметка:

    IBAN: BG95 BNBG 9661 3000 1415 01,

    BIC: BNBGBGSD, БНБ – ЦУ

Оповестени са резултатите от промяната на участие на осигурените лица

КФН оповести резултатите от промяната на участие на осигурените лица и прехвърлените средства по индивидуалните им партиди от един фонд в друг съответен фонд за допълнително пенсионно осигуряване, управляван от друго пенсионноосигурително дружество на база на подадените заявления за периода 01.01.2004 – 31.03.2004 г. Обобщените данни са на база на информацията, представена от пенсионноосигурителните дружества в КФН, съгласно изискванията на Наредба № 3 на КФН. Обобщените данни можете да намерите в раздел публикации, подраздел статистика и анализи – статистика на осигурителния пазар.

Оповестена е практика по тълкуването и прилагането на чл.5, ал. 2 от ЗДСИЦ във връзка с изискването за участие на институционален инвеститор при учредяване на дружество със специална инвестиционна цел

Димана Ранкова, зам.- председател на  КФН оповести установената в управление „Инвестиционен надзор” практика по тълкуването и прилагането на чл.5, ал. 2 от Закона на дружествата със специална инвестиционна цел.

Съгласно тази разпоредба за учредяване на дружество със специална инвестиционна цел е необходимо не по-малко от 30 на сто от капитала да бъде записан от институционални инвеститори. В ЗППЦК е посочено, че институционален инвеститор е „банка, която не действа като инвестиционен посредник, инвестиционно дружество, договорен фонд, застрахователно дружество, пенсионен фонд или друго дружество, чийто предмет на дейност изисква придобиване, държане и прехвърляне на ценни книжа.”
Изрично посочените като институционален инвеститор  лица са подложени на лицензионен режим, установени са специални изисквания за капиталова адекватност и ликвидност, диверсификация на портфейла, квалификация и опит на членовете на управителните органи. По отношение на посоченото „друго дружество, чийто предмет на дейност изисква придобиване, държане и прехвърляне на ценни книжа”,  при логическото тълкуване на правната норма може се направи изводът, че законодателят има предвид дружество, за което съществуват законови регулации към статута и дейността, спазването на които е обект на контрол.

В този смисъл,  в лицензионното производство при дружествата със специална инвестиционна цел се приема, че  качество на „институционален инвеститор” освен банки, инвестиционни дружества, договорни фондове, застрахователни дружества, пенсионни фондове, притежават само холдинги, които са публични дружества и  чиято дейност е обект на регулиране от разпоредбите на ЗППЦК и съответно законосъобразното й осъществяване е под административния контрол на КФН. (например, бивши приватизационни фондове, преуредили дейността си в холдинги). 

Установената практика в управление „Инвестиционен надзор” към настоящия момент е следната:
1. В образуваните досега пред КФН лицензионни производства по чл. 11 от ЗДСИЦ като институционален инвеститор при учредяването на дружество със специална инвестиционна цел участват преимуществено:
– дружества, подлежащи на лицензионен режим (търговска банка, инвестиционно дружество, застрахователно дружество и т.н. );
–  преуредили дейността си в холдинг по Раздел ІІ на Глава ХVІІІ на ТЗ и вписани като публични дружества  по смисъла на ЗППЦК бивши приватизационни фондове.
 2. На основание неизпълнение на условието на чл. 5, ал. 2 от ЗДСИЦ, тоест към момента на учредяване на дружество със специална инвестиционна цел не по-малко от 30 на сто от капитала да бъде записан от институционален инвеститор, КФН е постановила отказ за издаване на лиценз на „Еврофонд имоти” АДСИЦ с Решение № 359 – ДСИЦ от 31.05.2006 г. Решението е взето с мотива, че холдингови дружества, които не притежават други ценни книжа, освен ценни книжа на дружества, които не са акционерни дружества, следва да бъдат изключени от обхвата на дефиницията на § 1, т. 1, б. „в” от ДР на ЗППЦК, тъй като не могат да бъдат квалифицирани като институционални инвеститори.

Практика по тълкуването и прилагането на чл.5, ал. 2 от Закона на дружествата със специална инвестиционна цел е публикувана на интернет страницата на КФН, раздел „Документи”, „Указания и изисквания”.

Оперативна устойчивост на цифровите технологии

Като част от инициативата за повишаване информираността на обществеността относно развитието на финансовите иновации, КФН публикува видео материал за новата рамка за оперативната устойчивост на цифровите технологии (DORA). Европейската регулация цели укрепване на информационната и комуникационна сигурност на финансовия сектор, чрез осигуряване на устойчиви операции, гарантирани в условията на кибер атаки.

Окончателно е потвърдено от Административен съд -София наказателно постановление на КФН

За спазване на разпоредбите на Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти /ЗПЗФИ/ беше извършена проверка от служители на Комисията за финансов надзор /КФН/ на търговията с акции на „Инвестор.БГ” АД. В хода на проверката е установено, че в периода от 03.01.2007г. до 08.03.2007г. Мариян Пламенов Йорданов, в качеството му на физическо лице – продавач, е сключил сделки за продажба на акции на „Инвестор.БГ” АД с „Мариян ТР” ЕООД, при което не се променя действителният притежател на акциите. С оглед това, че Мариян Пламенов Йорданов е собственик и управител на „Мариян.ТР” ЕООД и поръчките за покупка и за продажба са подадени от едно и също лице, а именно – Мариян Йорданов, може да се направи обоснованият извод, че са сключени сделки, в резултат на които не се променя действителният притежател на акциите, което е един от признаците на манипулиране на пазара, съгласно т. 3 от Приложението към чл. 27, ал. 1 от ЗПЗФИ. С това си деяние Мариян Пламенов Йорданов е нарушил разпоредбата на чл. 11 във връзка с чл. 6, ал. 2, т. 4 от Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти.
За извършеното от Мариян Йорданов нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено наказателно постановление № Р-10-130 от 02.06.2007г. за извършено нарушение на чл. 11 във връзка с чл. 6, ал. 2,          т. 4 от ЗПЗФИ. С издаденото наказателно постановление на Мариян Йорданов е наложена минимално предвидената от закона глоба в размер на 20 000 лева. Същото е обжалвано по реда на чл. 59 и следващи от ЗАНН.
Наказателното постановление е потвърдено с Решение на Софийски районен съд от 07.11.2007г.  и с Решение на Административен съд – София от 02.10.2008г., което в влязло в сила.  Решението на Административен съд – София е окончателно и не подлежи на обжалване.
 

Окончателният доклад на консултанта по системата бонус-малус е изпратен за становище на министрите на транспорта и на вътрешните работи


Консултантът по въвеждането на системата бонус-малус по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на МПС” Ърнст енд Янг представи окончателния си доклад. В доклада консултантът е разработил 11 възможни сценария за система бонус-малус в България, както и е предложил голям брой фактори, които да бъдат взети предвид при нейното изграждане. Всички сценарии са изготвени въз основа на изчисления на данни за българския пазар и отразяват неговата специфика. Въпрос на преценка по целесъобразност е кой от предложените сценарии за система бонус-малус да бъде избран.
Поради изключително големия брой предложени варианти Комисията за финансов надзор (КФН) смята, че в момента не е възможно да се пристъпи към обществено обсъждане на проект на нормативен акт, а докладът на Ърнст енд Янг е изпратен за мнение до Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министерството на вътрешните работи. Предварителните очаквания са, че на всяко от двете ведомства ще бъде необходим поне един месец, за да проведат своите консултации и да посочат най-подходящия според тях вариант. След като двете министерства заедно с КФН изразят своите предпочитания, ще се пристъпи към разработване на проект на наредба и нейното обществено обсъждане. Наредбата, която ще въведе системата бонус-малус в България, ще бъде приета съвместно от КФН, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на вътрешните работи, като общественото ѝ обсъждане ще бъде инициирано през месец септември тази година.

Окончателни резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2025 г.

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви  окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2025 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове и за разпределението на лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.12.2025 г. по пол и възраст.

Към 31.12.2025 г. участниците в управляваните от ПОД фондове са общо 5 171 062 души, като 5 126 236 от тях са осигурени лица в пенсионните фондове, 35 272 са лица, получаващи разсрочени плащания и 9 554 са пенсионери (2 в професионалните и 731 в доброволните пенсионни фондове, и 8 821 във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии). През годината общият брой на участниците във фондовете се е увеличил със 74 825 души или с 1,47 на сто.

Към 31.12.2025 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на ПОД е 31 174 599 хил. лв., като 30 781 342 хил. лв. са нетните активите на пенсионните фондове, 393 257 хил. лв. на фондовете за извършване на плащания. Размерът на нетните активи под управление на ПОД нараства през годината с 4 450 403 хил. лв. или с 16,65 на сто.

С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,86 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,40 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,42 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,68 на сто,  изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии с 0,58 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,06 на сто.

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 31.12.2025 г. е 5 126 236 души, като нараства спрямо 31.12.2024 г. с 60 103 души, или с 1,19 на сто.

Към 31.12.2025 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 30 781 342 хил. лв. В сравнение с 31.12.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 16,17 на сто.

Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 16,76 на сто спрямо 31.12.2024 г. Следват професионалните пенсионни фондове и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 13,41 на сто и 10,48 на сто. Отчетеният ръст от доброволния пенсионен фонд по професионални схеми за периода е 8,12 на сто.

Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през 2025 г. са общо 3 354 126 хил. лв. и се увеличават с 13,46 на сто в сравнение с 2024 г. Постъпленията от осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове регистрират ръст от 13,43 на сто, а в професионалните пенсионни фондове 10,60 на сто. Най-висок ръст в постъпленията от осигурителни вноски се наблюдава при доброволните пенсионни фондове – 18,44 на сто. Доброволният пенсионен фонд по професионални схеми отчита ръст от 2,35 на сто в постъпленията от осигурителни вноски.

Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 31.12.2025 г. са 44 093, от които 8 821 пенсионери и 35 272 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През 2025 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 19 039 хил. лв. за пенсии, 175 403 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 1 002 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през 2025 г. е 237,87 лв., а средният размер на разсроченото плащане 522,92 лв.

Подробна информация за окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2025 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове и за лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.12.2025 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / 2025.

Окончателни резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2024 г.

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2024 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове и за разпределението на лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.12.2024 г. по пол и възраст.

Към 31.12.2024 г. участниците във всички  фондове, управлявани от пенсионноосигурителните дружества,  са общо 5 096 237 души. От тях 5 066 133 са осигурени лица в пенсионните фондове, 24 213 са лица, получаващи разсрочени плащания от фондовете за разсрочени плащания и 5 891 са пенсионери (4 в професионалните и 801 в доброволните пенсионни фондове и 5 086 във фондовете за изплащане на пожизнени плащания). През годината общият брой на участниците във фондовете се е увеличил със 73 758 души, или с 1,47 на сто.

Към 31.12.2024 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на дружествата е 26 724 196 хил. лв., като 26 497 744 хил. лв. са активите на пенсионните фондове, а 226 452 хил. лв. на фондовете за извършване на плащания. Общият размер на нетните активи нараства през годината с 3 663 198 хил. лв. или с 15,88 на сто.

С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,78 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,58 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,72 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,49 на сто,  изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии с 0,36 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,07 на сто.

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 31.12.2024 г. е 5 066 133 души, като нараства спрямо 31.12.2023 г. с 65 188 души, или с 1,30 на сто.

Към 31.12.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 26 497 744 хил. лв. В сравнение с 31.12.2023 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 15,55 на сто.

Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 16,34 на сто спрямо 31.12.2023 г. Следват професионалните и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 12,57 на сто и 7,86 на сто. Отчетеният ръст от доброволния пенсионен фонд по професионални схеми за периода е 6,76 на сто.

Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през 2024 г. са общо 2 956 156 хил. лв. и се увеличават с 16,32 на сто в сравнение с 2023 г. Постъпленията от осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове регистрират ръст от 16,70 на сто, а в професионалните пенсионни фондове 12,72 на сто. Също така се наблюдава увеличение и в постъпленията от осигурителни вноски при доброволните пенсионни фондове и доброволния пенсионен фонд по професионални схеми, съответно с 14,00 на сто и с 1,59 на сто.

Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 31.12.2024 г. са 29 299, от които 5 086 пенсионери и 24 213 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През 2024 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 9 708 хил. лв. за пенсии, 108 469 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 397 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през  2024 г. е 230,18 лв., а средният размер на разсроченото плащане 471,07 лв.

През 2024 г. пенсионна възраст навършиха и първите лица – мъже, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове. Към 31.12.2024 г. от фондовете за извършване на плащания вече се извършват плащания на 533 мъже пенсионери и на 3 220 лица с разсрочени плащания, които са мъже.

Подробна информация за окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2024 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове и за лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.12.2024 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.

Окончателни резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2023 г.

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2023 г. Информацията е обобщена на база на годишните отчети за надзорни цели за 2023 г., представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст в пенсионните фондове към 31.12.2023 г.

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 31.12.2023 г. е 5 000 945 души, като нараства спрямо 31.12.2022 г. с 1,58 на сто.

Най-голям дял от осигурените лица е концентриран в универсалните пенсионни фондове – 80,40 на сто. Лицата, осигурени в доброволните и професионалните пенсионни фондове, заемат съответно дял от 12,85 на сто и 6,55 на сто. Най-малък е делът на осигурените в доброволните пенсионни фондове по професионални схеми – 0,20 на сто.

Към 31.12.2023 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 22 931 134 хил. лв. В сравнение с края на предходната година нетните активи на пенсионните фондове се увеличават с 19,34 на сто

Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 20,46 на сто спрямо 31.12.2022 г. Следват професионалните и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 14,72 на сто и 9,95 на сто. Отчетеният ръст на доброволните пенсионни фондове по професионални схеми за периода е 9,82 на сто.

Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.12.2023 г. са 20 656, от които 2 632 пенсионери и 18 024 лица с разсрочени плащания.  Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. Към края на 2023 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 4 751 хил. лв. за пенсии, 69 768 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 245 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии към края на 2023 г. е 229,54 лв., а средният размер на разсроченото плащане е 416,55 лв. В сравнение с края на 2022 г. средният размер на изплатените пенсии се увеличава с 18,62 лв., или с 8,83 на сто, а средният размер на разсроченото плащане се увеличава с 64,30 лв., или с 18,25 на сто.

Подробна информация за окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2023 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.12.2023 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.

Окончателни резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2022 г.

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2022 г. Информацията е обобщена на база на годишните отчети за надзорни цели за 2022 г., представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст в пенсионните фондове към 31.12.2022 г.

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 31.12.2022 г. е 4 923 254 души, като нараства спрямо 31.12.2021 г. с 1,52 на сто.

Към 31.12.2022 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 19 215 126 хил. лв. В сравнение с края на предходната година нетните активи на пенсионните фондове намаляват с 1,75 на сто.

Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.12.2022 г. са общо 12 862, от които 1 184 пенсионери и 11 678 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През 2022 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 1 707 хил. лв. за пенсии, 24 241 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 95 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания.

Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества за 2022 г. възлизат на 296 229 хил. лв. Нетният финансов резултат на дружествата за годината е в размер на 68 656 хил. лв.

Подробна информация за окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2022 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.12.2022 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.