Националният форум за преход към T+1 проведе второто си работно заседание

„Успешният преход към T+1 няма да бъде резултат от действията на една институция или една организация. Той ще бъде резултат от способността ни да работим заедно като пазар.“ С тези думи председателят на Комисията за финансов надзор Васил Големански откри второто работно заседание на Националния форум за преход към сетълмент цикъл T+1, което се проведе на 4 юни 2026 г. в София.

Форумът събра представители на финансовия сектор, пазарната инфраструктура, браншови организации и други заинтересовани страни, ангажирани с подготовката на българския капиталов пазар за преминаването към по-кратък срок за сетълмент на сделки с ценни книжа.

В своето изказване Васил Големански подчерта значението на активното участие на всички пазарни участници в процеса на подготовка и отбеляза, че Националният форум следва да бъде не само място за представяне на информация, но и платформа за обмен на практически опит, идентифициране на общи предизвикателства и обсъждане на решения в полза на целия пазар. Той посочи, че срещите във формата ще продължат да се провеждат регулярно, с цел участниците да обсъждат своевременно въпросите, които възникват в хода на подготовката, и да се осигури максимална прозрачност на процеса.

„Колкото повече се приближаваме към фазата на тестване, толкова по-трудно ще бъде отделните участници да работят изолирано един от друг. Тестването по своята същност е координационна дейност“, посочи още председателят на КФН.

По време на първата работна сесия Мира Добрева-Хилтън, съветник на председателя по международна дейност и координатор на Националния форум за преход към T+1, представи актуалното развитие на европейско ниво и напредъка по подготовката на българския пазар. Участниците бяха запознати с новите европейски насоки и очаквания към пазарните участници, свързани с автоматизацията на процесите, съкращаването на оперативните срокове, по-ранното подаване на инструкции и подготовката за тестване.

В рамките на представянето беше направен и обобщен преглед на резултатите от подадените до КФН карти за самооценка на готовността на българския пазар. Анализът очерта основните тенденции по отношение на степента на подготовка, идентифицираните оперативни и системни зависимости, планираните адаптации и областите, в които участниците отчитат необходимост от допълнителна координация и яснота. Беше подчертано, че основното предизвикателство пред пазара вече не е разбирането на прехода към T+1, а превръщането на това разбиране в измерима оперативна готовност.

Особен акцент беше поставен върху дискусионната част на заседанието, посветена на оперативната готовност, зависимостите и координацията между участниците на българския капиталов пазар. Представители на „Българска фондова борса“ АД и „Централен депозитар“ АД представиха текущия напредък по подготовката на пазарната инфраструктура, планираните адаптации и дейностите, които ще окажат влияние върху техните членове в контекста на прехода към T+1.

В последвалата дискусия се включиха представители на Асоциацията на банките в България, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници и Българската асоциация на управляващите дружества. Бяха обсъдени предприетите организационни и технологични промени, зависимостите от външни доставчици, попечители и контрагенти, критичните процеси, чувствителни към съкращаването на сроковете за обработка. както и подходите към вътрешното, двустранното, многостранното и общопазарното тестване. Особено внимание беше отделено на подготовката за тестване, необходимите промени в правилата и процедурите, взаимодействието между инвестиционните посредници, банките и пазарната инфраструктура, както и на редица практически въпроси, свързани с обработката на инструкции, управлението на ликвидността и бъдещите оперативни модели след преминаването към T+1.

Участниците подчертаха значението на ранното идентифициране на зависимостите, ясната комуникация на предстоящите промени и наличието на предвидим график за тестовите дейности. Беше изразена обща готовност за продължаване на сътрудничеството както в рамките на Националния форум, така и чрез допълнителни експертни срещи по конкретни оперативни теми.

В заключение председателят на КФН обобщи основните изводи от срещата и потвърди ангажимента на Комисията да продължи да подпомага процеса чрез Националния форум, като насърчава координацията, обмена на информация и споделянето на добри практики между участниците на пазара.

Националният форум за преход към T+1 ще продължи работата си през 2026 г., като фокусът постепенно ще се измести от оценката на готовността към практическата подготовка за тестване и управлението на зависимостите между участниците на пазара.

Резултати от промяна на участието и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за първото тримесечие на 2026 г.

Управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор обяви резултатите от промяната на участие и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за първото тримесечие на 2026 г. Данните са получени на база на справките, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор.

През първото тримесечие на 2026 г. в пенсионноосигурителните дружества са подадени общо 127 841 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средствата от един пенсионен фонд в друг.

Общо 93 090 осигурени лица от подалите заявления през първото тримесечие на 2026 г. са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Общата сума на прехвърлените средства в друг пенсионен фонд от съответния вид е 288 193 639 евро.

Резултатите от промяната на участие и прехвърлянето на средства от един в друг съответен пенсионен фонд за първото тримесечие на 2026 г. може да намерите в раздел: Осигурителна дейност / Статистика / 2026.

Въвеждането на мултифондова система дава възможност на пенсионните фондове да инвестират в нови финансови инструменти и постигат по-висока доходност

С въвеждането на мултифондовата система и възможността за избор между подфондове с различен рисков профил съобразно персоналния рисков „апетит“ на всяко лице, се модернизира управлението на пенсионните спестявания и се доразвиват възможностите за по-резултатно управление на пенсионните спестявания на лицата.

С цел своевременно привеждане в съответствие на подзаконовата уредба с промените в Кодекса за социално осигуряване КФН прие на първо четене доразвиване на рамката, свързана с оценката на активите и пасивите на пенсионноосигурителните дружества и на управляваните от тях фондове и подфондове. Основна цел на КФН е да се осигури прозрачност при определяне на тяхната справедлива стойност.

Промените са в контекста на доразвития в Кодекса за социално осигуряване каталог с инвестиционни възможности за пенсионните фондове и подфондовете в тях с цел създаване на условия за по-ефективно управление на пенсионните спестявания и по-добро управление на инвестиционния риск, но също така и за създаване на предпоставки за развитие на българския капиталов пазар и националната икономика.

От 01 януари 2027 г. пенсионните спестявания ще могат да бъдат инвестирани в инфраструктурни облигации и акции на дружества, свързани с инфраструктурни проекти с особено значение за обществото и икономиката. Водещата цел е да се стимулира изграждането и модернизирането на стратегически за страната отрасли, подкрепено със съответните механизми за осигуряване на прозрачност, контрол и отчетност. Привличането на частен и институционален капитал в големи проекти на капиталов принцип е начин да се освободи ресурс от бюджета за социални и други политики. Този механизъм е широко приложим в множество държави в ЕС и извън ЕС и дългосрочните икономически ползи са безспорни – повишаване на конкурентоспособността, подобряване на качеството на живот, привличане на чуждестранни и стимулиране на местни инвестиции, които да създават условия за регионално развитие и създаване на нови работни места, развиване на технологиите и иновациите и т.н. Пенсионноосигурителните дружества и към момента инвестират в такъв тип проекти, подкрепящи чуждите икономики, с оглед търсената максимално висока доходност и диверсификация на портфейлите на фондовете.

Въвежда се и възможността за инвестиции в стартиращи компании, които имат потенциал да генерират по-висока доходност в дългосрочен план, макар да са свързани и с по-висок риск. Икономически ползи се изразяват в улесняване достъпа на малките и средни предприятия, които набират капитал на пазарите за растеж на малки и средни предприятия, до институционални инвеститори от калибъра на пенсионните фондове.

Допълнителна диверсификация на портфейлите на фондовете и подфондовете в тях е осигурена и с възможността за инвестиране в дялове на борсово търгувани фондове, различни от колективни инвестиционни схеми, които се характеризират с висока ликвидност и дават възможност за непряко инвестиране на пазарите на ценни метали и други суровини, което е от съществено значение, особено в периоди на кризи и несигурност на финансовите пазари.

Новите инвестиционни възможности налагат актуализиране на правилата за оценка на активите и пасивите на пенсионните фондове и подфондовете в тях, на методиката за изчисляване стойността на един дял в новосъздадените подфондове, така че да се осигури прозрачност и съпоставимост на резултатите при управлението на средствата на осигурените лица.

Във връзка със създаването на подфондовете се доразвива и уредбата на индивидуалните партиди на осигурените лица, както и редът за водене на аналитичните сметки на лицата, получаващи разсрочени плащания с оглед създаването на общи фондове за срочни плащания, от които ще се изплащат както срочните професионални пенсии за ранно пенсиониране, така и разсрочените плащания при придобито право на пенсия от универсален или доброволен пенсионен фонд.

За КФН е водещо новите правила да бъдат въведени по ясен, прозрачен и последователен начин.

Съобщение до емитентите относно изискванията, свързани със законодателните актове на ЕС, с които се създава европейска единна точка за достъп (ЕЕТД/ESAP)

Съобщение до емитентите относно изискванията, свързани със законодателните актове на Европейския съюз, с които се създава европейска единна точка за достъп (ЕЕТД/ESAP), която централизирано да предоставя публично оповестявана информация относно финансовите услуги, капиталовите пазари и устойчивото развитие

С измененията в Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК – ДВ, бр. 99 от 2025 г.), считано от 10 юли 2026 г. се въвеждат допълнителни изисквания относно предоставянето на регулираната информация, а именно че за целите на чл. 100у1 същата следва да се подава във формат за извличане на данни по чл. 2, т. 3 от Регламент (ЕС) 2023/2859 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2023 г. за създаване на европейска единна точка за достъп, осигуряваща централизиран достъп до публично достъпна информация от значение за финансовите услуги, капиталовите пазари и устойчивото развитие или в машинночетим формат по чл. 2, т. 4 от същия регламент, когато това се изисква от акт от правото на Европейския съюз или от този закон.

Регулираната информация задължително следва да се придружава от следните метаданни:

  1. наименованието на емитента, за който се отнася информацията;
  2. идентификационния код на правния субект на емитента по чл. 89о от ЗППЦК;
  3. размера на емитента според категорията съгласно чл. 7, параграф 4, буква „г“ от Регламент (ЕС) 2023/2859;
  4. промишлените сектори на икономическите дейности на емитента съгласно чл. 7, параграф 4, буква „д“ от Регламент (ЕС) 2023/2859;
  5. вида на информацията, както е класифицирана съгласно чл. 7, параграф 4, буква „в“ от Регламент (ЕС) 2023/2859;
  6. отбелязване дали информацията съдържа лични данни.

Метаданните се изготвят в общ формат или в съответствие с методиката ISO 20022, или в същия формат, в който е подадена информацията, когато тази информация се подава в машинночетим формат.

Допълнителни изисквания към формата и структурирането на информацията, както и подаването на метаданните към нея, категоризиране на видовете информация, размер на субектите, сектор на дейност и включването на други метаданни се определят с актовете по прилагането на Регламент (ЕС) 2023/2859 и насоки на ЕОЦКП, за които Комисията е взела решение за тяхното прилагане. В допълнение на гореизложеното са приети Регламент за изпълнение (ЕС) 2025/1338 на Комисията от 10 юли 2025 година за определяне на техническите стандарти за изпълнение, отнасящи се до прилагането на Регламент (ЕС) 2023/2859 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на функционалностите на европейската единна точка за достъп и Регламент за изпълнение (ЕС) 2025/1339 на Комисията от 10 юли 2025 година за определяне на техническите стандарти за изпълнение, отнасящи се до прилагането на Регламент (ЕС) 2023/2859 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на някои задачи на органите за събиране на данни.

Примерен списък и характеристики на допустимите формати на данните при подаването на регулирана информация са следните:

  1. Форматите HTML, PDF и txt се приемат за формати, които позволяват извличането на данни, когато позволяват машинно извличане на текст и са четими от човека.
  2. Форматите XML, XBRL, XBRL-csv, XBRL-XML и Inline XBRL се приемат за машинночетими формати, когато са структурирани така, че програмните приложения да могат лесно да идентифицират, разпознават и извличат отделни данни, в т.ч. факти, както и вътрешната им структура.

Изискването за представяне на регулираната информация за целите на  ЕЕТД/ESAP и метаданните към тях влиза в сила от 10 юли 2026 г. и се осъществява съгласно досегашно установения ред през Единна информационна система (ЕИС) на КФН.

Допълнителна информация относно начина на предоставяне на задължителните метаданни във връзка с Регламент (ЕС) 2023/2859 (ESAP) при подаване на регулирана информация през ЕИС може да бъде предоставена по-долу, както следва:

  1. По отношение на предвидения от КФН механизъм за предоставяне на метаданните към момента, Комисията очаква предоставянето на метаданните да става чрез подаване на допълнителен файл към услугата в ЕИС, в която се подават документи, подлежащи на изпращане към ESAP.
  2. Необходимо е да се прикачи отделен структуриран файл в XML формат, заедно с основния/те PDF/XHTML документ/и. Информация относно съдържанието на файла може да намерите в Приложение 1 „Инструкция за докладване ESAP“.
  3. Допълнителният файл с метаданните следва да е в XML формат. Информацията необходима за структурата на файла, както и правилата, описващи съдържанието на файла се намират в Приложение 2 „auth.114.001.01_TD_metadata_v1.0“ и Приложение 3 „auth.114.001.01_TD_usage_guideline_excel_v1.0“. Файлът с метаданни следва да има конвенция на наименуване, съгласно т. 2.2 от Приложение 1 „Инструкция за докладване ESAP“. Файловете, които подлежат на изпращане към ESAP следва да имат конвенция на наименуване, съдържаща номенклатурните кодове, отнасящи се за различните видове информация, попадащи в обхвата на Директивата за прозрачност, посочени в т. 5.2 от Приложение 1 „Инструкция за докладване ESAP“.

Примерни сценарии за подаване на информация към ESAP по Директивата за прозрачност, както и примерни варианти на съдържание на файла с метаданни с инструктивна цел се съдържат в т. 4 от Приложение № 1 „Инструкция за докладване ESAP“. Примерните варианти на съдържание на файла с метаданни не следва да бъдат използвани директно като шаблон, а съобразени в зависимост от информацията, подадена в полета в рамките на файла с метаданни. Метаданните следва да бъдат попълнени само с латински букви.

В Таблица 5.2 от Приложение № 1 „Инструкция за докладване ESAP“ – „Видове информация (съгласно Директивата за прозрачност 2004/109)“, е отбелязан само Annual Financial Report и следва да се приема, че независимо дали се подава Годишен консолидиран отчет или Годишен индивидуален отчет, и в двата случая трябва да се използва Annual Financial Report като част от метаданните. Това се отнася и за Half year financial report.

В Таблица 5.4 от Приложение № 1 „Инструкция за докладване ESAP“ – „Индустриални сектори“ емитентите на ценни книжа не са отбелязани като субекти и за тях следва да се приложи категоризация, като се използва един основен раздел на установената в Делегиран регламент (ЕС) 2023/137 статистическа класификация на икономическите дейности в Европейската общност (NACE). По отношение на нивото на детайлност за предоставяне на данните за сектора следва да бъде избрано основното-първо ниво (пример: въвежда се еднобуквен код по NACE – „C” отнасящ се за SECTION C – Manufacturing).

По отношение на осигуряване от страна на КФН на тестова среда или тестов портал за публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа преди 10 юли 2026 г., чрез който те предварително да могат да проверят дали приложеният файл с метаданни е във валиден формат и отговаря на приложимите технически изисквания, преди реалното подаване на информацията през ЕИС, следва да се има предвид, че КФН е разработила помощен генератор на XML метаданни, който може да бъде използван от поднадзорното лице (ПНЛ) при създаването на файла с метаданни (Приложение № 5).

  1. В ЕИС няма да бъдат внедрени полета с метаданни като предоставянето на метаданните ще бъде осъществено чрез подаване на допълнителен файл, съгласно гореизложените пояснения, към услугата в ЕИС, в която се подават документи, подлежащи на изпращане към ESAP.
  2. В предоставеното Приложение 4 „ESAP_Категоризиране на видовете информация“ са посочени определената информация по РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2025/1338 НА КОМИСИЯТА от 10 юли 2025 година за определяне на техническите стандарти за изпълнение, отнасящи се до прилагането на Регламент (ЕС) 2023/2859 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на функционалностите на европейската единна точка за достъп, допустими формати на данните за предоставяне на ESAP, наименование на електронната услуга, чрез която се подава информацията и предложена конвенция на наименуването на файловете.

Описаните приложения могат да се достъпят на следните линкове:

  1. Приложение № 1 „Инструкция за докладване ESAP“;
  2. Приложение № 2 „auth.114.001.01_TD_metadata_v1.0“;
  3. Приложение № 3 „auth.114.001.01_TD_usage_guideline_excel_v1.0;
  1. Приложение № 4 „ESAP_Категоризиране на видовете информация за подаване;
  1. Приложение № 5 „Помощен генератор на XML метаданни“.

Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2026 г.

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви  резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото тримесечие на  2026 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.03.2026 г. по пол и възраст.

Към 31.03.2026 г. участниците в управляваните от ПОД фондове са общо 5 198 210 души, като   5 152 395 от тях са осигурени лица в пенсионните фондове, 35 462 са лица, получаващи разсрочени плащания и 10 353 са пенсионери (2 в професионалните и 727 в доброволните пенсионни фондове, и 9 624 във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии). През първото тримесечие на 2026 г. общият брой на участниците във фондовете се е увеличил със 27 148 души или с 0,52 на сто.

Към 31.03.2026 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на ПОД е 16 024 103 хил. евро, като 15 816 498 хил. евро са нетните активите на пенсионните фондове, а 207 605 хил. евро на фондовете за извършване на плащания. Размерът на нетните активи под управление на ПОД нараства през първо тримесечие с 84 784 хил. евро или с 0,53 на сто.

С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,99 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,34 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,31 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,66 на сто,  изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии, които са с относителен дял от 0,63 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,06 на сто.

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 31.03.2026 г. е 5 152 395 души, като нараства спрямо 31.12.2025 г. с 26 159 души, или с 0,51 на сто.

Към 31.03.2026 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 15 816 498 хил. евро. В сравнение с 31.12.2025 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 0,50 на сто.

Темпът на изменение на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Ръст на нетните активи се отчита единствено при универсалните пенсионни фондове, чиито активи нарастват с 0,63% спрямо 31.12.2025 г. При останалите видове пенсионни фондове се наблюдава спад – с 0,30% при професионалните пенсионни фондове, с 1,47% при доброволните пенсионни фондове и с 1,32% при доброволния пенсионен фонд по професионални схеми.

Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през първото тримесечие на 2026 г. възлизат общо на   457 491 хил. евро, което представлява увеличение с 15,74% спрямо първото тримесечие на 2025 г. Ръст на постъпленията от осигурителни вноски се отчита при всички видове пенсионни фондове. Най-голямо увеличение е регистрирано при доброволния пенсионен фонд по професионални схеми – с 34,07%, следван от универсалните пенсионни фондове с 15,76%, доброволните пенсионни фондове с 13,84% и професионалните пенсионни фондове с 13,09%.

Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 31.03.2026 г. са 45 086, от които 9 624 пенсионери и 35 462 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През първото тримесечие на 2026 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 3 384 хил. евро за пенсии, 29 382 хил. евро за разсрочено изплащане на осигурени лица и 271 хил. евро на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през първото тримесечие на 2026 г. е 124,66 евро, а средният размер на разсроченото плащане 282,70 евро.

Подробна информация за окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2026 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.03.2026 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / 2026.

Нов модел с пазарни индекси заменя минималната доходност на пенсионните фондове

Комисията за финансов надзор предлага нова рамка за оценка на доходността на универсалните и професионалните пенсионни фондове, която заменя досегашния механизъм за минимална доходност със система от пазарно базирани индекси. Промените са заложени в проект на наредба, изготвен след последните изменения в Кодекса за социално осигуряване, и целят по-обективно измерване на резултатите от управлението на пенсионните фондове.

В центъра на новия модел стои въвеждането на показател за съпоставяне на доходността (бенчмарк), изграден на база комбинация от борсови индекси, отразяващи представянето на финансовите пазари. Същият ще служи като основен критерий при служебното разпределение на осигурените лица, които не са избрали фонд, и като обективен измерител за представянето на подфондовете в универсалните пенсионни фондове и на професионалните пенсионни фондове, отчитащ различията с структурата на инвестиционните портфейли и дългосрочния характер на пенсионните спестявания .

Предложената структура на новия бенчмарк включва пет глобални индекса и компонент „парични средства“ и е съобразена с инвестиционните възможности, предоставени от закона (глобални и европейски дългови и дялови финансови инструменти).

Eдин от ключовите глобални индекси е S&P Global 1200 EUR Hedged PRI, който обхваща около 1200 компании от развитите и развиващите се пазари и представлява приблизително 70% от световната пазарна капитализация. Изборът на хеджирана в евро версия цели ограничаване на валутния риск, предвид членството на страната в еврозоната. Според мотивите на наредбата този индекс вече отразява значителна част от реалните инвестиции на българските пенсионни фондове.

Към него се добавя индексът S&P Euro PRI, който проследява представянето на водещите компании от еврозоната. От КФН аргументират включването му с голямата експозиция на пенсионните фондове към европейски емитенти и  възможността за елиминиране влиянието на валутния риск при пазарите извън валутния съюз.

Дълговият компонент на бенчмарка ще бъде формиран от два индекса на облигационните пазари. Първият – iBoxx € Eurozone 5-10 TRI – обхваща държавни облигации на страни от еврозоната с матуритет между 5 и 10 години. Според мотивите именно този матуритетен диапазон най-точно съответства на инвестиционния хоризонт и структурата на портфейлите на пенсионните фондове. Вторият индекс – iBoxx EUR Liquid Corporates Diversified TRI – включва ликвидни корпоративни облигации с висока кредитна оценка и има за цел да отрази реалното присъствие на фирмен дълг в инвестициите на фондовете.

В новата методология, разбира се, е включен и българския капиталов пазар с индекса BGBX40 PRI. Това е най-широкият индекс на Българската фондова борса, включващ 40-те най-ликвидни публични компании. Според КФН присъствието на BGBX40 в бенчмарка е логично продължение на философията за развитие на местния капиталов пазар чрез участието на най-големите институционални инвеститори на БФБ капиталовите пенсионни фондове.

Паричните средства (наличностите по разплащателни сметки) са включени като самостоятелен компонент с нулева доходност, отразявайки изискванията на регулаторната рамка за поддържане на ликвидност, с оглед прехвърлянето на средства към фондовете за извършване на плащанията, изплащане на средства на наследници на починали лица и др.

Новата рамка предвижда различни тегла на компонентите според рисковия профил на отделните подфондове. Най-висок дял на акциите ще има динамичният подфонд, предназначен за по-млади осигурени лица с дълъг инвестиционен хоризонт. При него общото тегло на акционните индекси достига 75%.

В балансираният подфонд на УПФ и ППФ водещ ще бъде индексът iBoxx € Eurozone 5-10 ТRI с  50%. S&P Global 1200 EUR Hedged PRI и S&P Euro PRI са с обобщено тегло от 35 %.

Предвижда се в показателя за консервативния подфонд в УПФ компонентът парични средства да е с най-високо относително тегло в сравнение с останалите подфондове в УПФ. Причината е, че средствата на осигурените лица в него ще бъдат прехвърляни във фондовете за извършване на плащания след относително кратък престой (около 3 г.), поради което консервативния подфонд в УПФ следва да поддържа по-висока ликвидност.

Методологията предвижда доходността да се изчислява на годишна база чрез средногеометричен подход за период от пет години, включващ последните 20 тримесечия. Според КФН това ще намали влиянието на краткосрочните пазарни сътресения и ще осигури по-обективна оценка на дългосрочното управление на пенсионните активи.

С новия модел регулаторът цели да насърчи по-активно управление на средствата с фокус върху по-висока доходност за осигурените лица. Предвижда се и поетапен преход към новата система в периода 2028–2031 г., докато бъде натрупан необходимият исторически период за пълното прилагане и отчитане на методологията.

Временна недостъпност на електронните услуги

Поради технически причини има затруднения при достъпа до електронните услуги на Комисията за финансов надзор. В случай на нужда, можете да използвате имейл delovodstvo@fsc.bg, както и останалите форми за контакт, указани на интернет страницата на Комисията за финансов надзор.

Извиняваме се за затрудненията и работим за отстраняване на проблемите.

КФН провежда проучване за развитието на финансовите иновации в небанковия финансов сектор

Комисията за финансов надзор провежда ежегодното проучване на развитието на финансовите иновации, което има за цел да събере актуална информация относно степента на внедряване на дигитални технологии и иновативни бизнес модели, използваните технологични решения, инвестициите във финансови иновации, както и основните ползи, рискове и предизвикателства пред поднадзорните лица и участниците във финтех индустрията.

Резултатите от проучването ще допринесат за изготвянето на задълбочен анализ на тенденциите в сектора и ще послужат за развитието на бизнес моделите, използваните технологии и въведените иновации в сектора.

КФН отправя покана към всички поднадзорни лица, както и към представителите на финтех индустрията, да се включат активно в проучването, като със своето участие ще допринесат за по-пълноценно реализиране на дигитализацията в сектора и извличане на ползите от нея за потребителите.

Проучването ще се проведе в периода 20.04-31.05.2026 г. и е достъпно онлайн тук.

В допълнение, вече няколко години в КФН успешно се наложи и работи  Innovation Hub -механизъм за неформален диалог с поднадзорни лица, внедряващи финансово иновативни решения, както и с финтех дружества, разработващи и интегриращи такива.

Комисията отправя покана и приветства участието на дружествата.

Оповестяване на резултати от проведените на 16 и 17 май 2026 г. изпити за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти и инвестиционен консултант

На 16 и 17 май 2026 г. се проведоха поредните изпити за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти и инвестиционен консултант.

Списък на лицата, издържали изпита за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти на 16 май 2026 г.

1 Ивайло Живков Иванов
2 Христо Костов Бъчваров
3 Георги Николаев Ценов
4 Васил Тодоров Синабов
5 Миа Божидарова Кунова
6 Красимир Красимиров Ишлимов
7 Катерина Димитрова Нончева
8 Луиза Николова Тодорова
9 Елка Петрова Петкова
10 Теодор Стоянов Тодоров
11 Георги Чавдаров Лазаров
12 Буйно Христов Буйнов
13 Атанас Христов Георгиев
14 Момчил Минчев Колев
15 Георги Мартинов Ковачев

Резултатите от проверката са оформени с Протокол № 1 от 20 май 2026 г. на Изпитната комисия, определена с решение на КФН по протокол № 31/23.04.2026 г.

Списък на лицата, издържали изпита за придобиване на право за упражняване на дейност като инвестиционен консултант на 17 май 2025 г.

1 Атанас Кръстев Божинов
2 Мария Петрова Цветанова
3 Калин Стоянов Павлов
4 Николай Георгиев Буюклиев
5 Ивайло Живков Иванов
6 Георги Пламенов Старирадев
7 Мартин Пламенов Луканов
8 Мая Дончева Паскалева
9 Мария Стоилова Савова
10 Атанас Христов Георгиев
11 Красимир Красимиров Ишлимов
12 Памела Руменова Александрова
13 Александър Иванов Александров
14 Енея Орлинова Георгиева
15 Цветомир Илиянов Николов
16 Светлана Емилова Петрова
17 Милена Цветанова Стефанова
18 Ива Красимирова Миткова
19 Петя Тодорова Дялева
20 Владимир Владимиров Попдимитров
21 Христо Илиянов Митровски
22 Иван Людмилов Георгиев
23 Михаил Светославов Михайлов

Резултатите от проверката са оформени с Протокол № 2 от 20 май 2026 г. на Изпитната комисия, определена с решение на КФН по протокол № 31/23.04.2026 г.

На основание чл. 9, ал. 3 от Наредба № 7 от 27.05.2021 г. за реда за придобиване, признаване и отнемане на правоспособност на брокерите на финансови инструменти и инвестиционните консултанти, в срок до 10 работни дни от обявяването на резултатите от изпита лицата, които не са издържали изпита, могат да отправят искане до КФН да се запознаят с резултатите от проверката на писмената си работа.

Връчване на сертификати

На вниманието на успешно издържалите изпитите за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти и като инвестиционен консултант:

Връчването на сертификатите ще се състои на 9 юни 2026 г. от 15:00 часа в сградата на КФН.

Лицата, които нямат възможност да присъстват на връчването, могат да получат сертификатите си след 9 юни 2026 г. в сградата на КФН на гише „Деловодство“ (вход за граждани) всеки работен ден от 9:00 часа до 17:30 часа.

За получаване на сертификатите трябва да бъде представен документ за самоличност и документ за платена такса в размер на 15,34 евро, определен в чл. 17, т. 3 от Наредба № 76 от 12.06.2025 г. за таксите, събирани от Комисията за финансов надзор (Наредба № 76). Съгласно чл. 76, предложение второ от Наредба № 76 таксата за издаване на сертификата се заплаща най-късно при получаването му на каса или по банковата сметка на КФН:

IBAN: BG95 BNBG 9661 3000 1415 01,

BIC: BNBGBGSD, БНБ – ЦУ

Строги правила, по-високи резерви и пазарни буфери за пенсиите предвиждат нови наредби на КФН

По-високи резерви за пенсионните дружества и по-строги правила за защита на парите на осигурените лица.

Това предвиждат проекти за наредби, одобрени на първо четене от КФН.

Промените идват след измененията в Кодекса за социално осигуряване и засягат въвеждането на мултифондовете в капиталовото социално осигуряване. За КФН основната цел е системата да бъде по-устойчива при пазарни колебания, така че да се гарантира по-добрата защита както за осигурените лица във фазата на акумулиране на пенсионни спестявания, така и за пенсионерите, които вече получават плащания.

Увеличават се резервите за гарантиране на вноските

Най-съществената промяна е свързана с увеличаване на изискванията към капиталовото покритие в резултат на трайния растеж на активите на управляваните от дружествата фондове, като при най-големите от тях (УПФ) по настоящем се гарантират брутните вноски с резерв в размер само 0,5 на сто от нетните им активи. Упражняването на правото на пенсия от все по-широк кръг лица обуславя необходимостта от заделянето на повече средства в резерва за гарантиране брутния размер на вноските. Новите текстове предвиждат този буфер да бъде увеличен двойно, а в някои случаи и тройно – между 1 и 1,5 на сто от нетните активи на съответния фонд.

КФН предлага завишаване на изискванията към резервите за гарантиране на пенсионните плащания. Досега гаранциите покриваха основно пожизнените пенсии. След промените в КСО обхватът им се разширява и включва и срочните пенсионни плащания, като размерът на тези резерви се увеличава чувствително – от досегашните 1 на сто до  4 на сто и не повече от 6 на сто от капитализираната стойност на пенсиите и разсрочените плащания.

По-строг контрол върху финансовите буфери

Това означава, че компаниите ще трябва да заделят значително повече средства още във фазата на натрупване с цел осигуряване своевременно обезпечаване на ангажиментите им за гарантиране на брутните вноски и за покриване на резервите във фазата на изплащане.

На практика регулаторът ще следи за спазване на механизма за постоянно „настройване“ на финансовите буфери. Пенсионните дружества са задължени всеки месец да преизчисляват резервите си. Ако размерът им падне под минималното ниво, дружеството ще трябва незабавно да ги допълни със собствени средства. Ако пък резервите надхвърлят максимално допустимия праг, част от средствата ще могат да бъдат освобождавани. Според КФН това ще осигури едновременно стабилност и по-гъвкаво управление на капитала.

В мотивите към проекта регулаторът подчертава, че промените са насочени към ограничаване на риска от натрупване на дефицити в системата. Аргументът е, че при нестабилни пазари и по-висока волатилност пенсионните дружества трябва да разполагат с достатъчно буфери, за да изпълняват ангажиментите си към осигурените лица и пенсионерите.

Нова организация на пенсионните плащания

Комисията за финансов надзор предлага и сериозна реформа в правилата за изплащане на пенсии от втория и третия пенсионен стълб чрез изцяло нова Наредба №70.

С цел по-добро споделяне на биометричния риск между индивидите в една по-голяма съвкупност с промените в КСО се предвижда изплащането на пожизнените пенсии, на които дава право осигуряването в УПФ и ДПФ, да се извършва от общ фонд за изплащане на пожизнени пенсии. По аналогичен начин се предвижда разсрочените плащания при придобито право на пенсия от УПФ и ДПФ и срочните пенсии от ППФ да се изплащат от общ фонд за срочни плащания. За целта заварените фондове за изплащане на пожизнени пенсии при осигуряване в УПФ ще се използват за изплащане и на пенсиите от ДПФ. Фондовете за разсрочени плащания, създадени във връзка с дейността на УПФ, се трансформират във фондове за срочни плащания, от където да се извършват всички такива плащания при придобито право на пенсия, вкл. срочните професионални пенсии.

Създадената обща инфраструктура под формата на общи фондове за извършване на плащанията дава възможност за обединяване на пенсионните спестявания от УПФ и ДПФ за целите на отпускане на обща пенсия и обединяване в общ превод на плащанията с един и същ падеж от един фонд за извършване на плащания. Според КФН, това ще позволи по-добро управление на риска и по-ясна организация на средствата.

Отпада техническият лихвен процент

С проекта се адаптира начина на изчисляване на пенсиите от УПФ, ППФ и ДПФ като отпада използването на технически лихвен процент (ТЛП). При сега действащата уредба (в сила до 31 декември 2026 г.) посредством този процент се залага очакване за бъдеща доходност от инвестициите на средствата на фонда за изплащане на пожизнени пенсии, т.е. ТЛП на фонда за изплащане на пожизнени пенсии подлежи на промяна в зависимост от пазарните условия. По този начин се обособяват различни групи пенсионери във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии, чиито пенсии са отпуснати с различен ТЛП, което води до различна по размер ежегодна актуализация след това, въпреки че средствата на лицата се инвестират заедно. След 01 януари 2027 г. при отпускането на пенсия ще се гарантира първоначално определения размер на пенсията, а не само сумата, натрупана по индивидуалната партида. Това означава актуализация в посока повишаване на плащанията и по-висока защита за хората.

По-високи гаранции за осигурените лица

Съгласно уредбата в КСО до момента допълнителната пожизнена пенсия за старост при осигуряване в УПФ е с гарантиран размер, изчислен на база брутните вноски на лицето. Това означава, че ако лицето има средства по индивидуалната партида в по-висок размер от брутните вноски, може да се гарантира първоначално договореният размер на пенсията, като се прилага рисков коефициент, който намалява размера на плащането. От 01 януари 2027 г. се залага пенсионноосигурителното дружество да гарантира пенсията на база пълния размер на преведените средства от партидата на лицето във фонда за изплащане на пожизнени пенсии, тъй като отпада прилагането на ТЛП и тъй като само част от постигнатата доходност при управлението на фонда за изплащане на пожизнени пенсии се използва за увеличаване на размера на плащанията, а останалата се заделя по аналитична сметка, с която се покрива недостиг при необходимост. По този начин в значителна степен се подобряват предоставяните на лицата гаранции.

Новите правила влизат в сила от 2027 г.

Според КФН промените ще доведат до по-висока финансова стабилност на системата за допълнително пенсионно осигуряване, по-голяма защита на осигурените лица и пенсионерите и по-ефективен надзор върху пенсионните дружества.

Проектите на наредби ще бъде публикувани за 30-дневно обществено обсъждане, а новите правила влизат в сила от 1 януари 2027 г.