Комисията за финансов надзор предупреждава за получен сигнал от датския надзорен орган, от който е видно, че български граждани използват името на лицензирана датска финансова компания, за да привличат инвеститори с нереални финансови оферти. Комисията предупреждава инвеститорите за възможна инвестиционна измама, която се осъществява от името и чрез корпоративната идентичност на датската компания за управление на активи „ArthaScope Kapitalforvaltning“ A/S – лицензирано и поднадзорно на датския орган за финансов надзор (Danish Financial Supervisory Authority).
От името на датското дружество български граждани организирали срещи с потенциални инвеститори относно инвестиционни възможности. Създали дори имитиращ уебсайт с домейн ArthaScope — Extend your business across Europe.
КФН призовава инвеститорите да не се доверяват на информацията, предоставена им при подобни срещи и припомня, че всеки, който иска да вложи средства в инвестиционни схеми, може да провери дали дружествата са легитимни и лицензирани от компетентен орган за извършване на съответната дейност.
Това може да стане както през сайта на КФН www.fsc.bg, така и през сайта на европейския регулатор ESMA
Комисията апелира всеки, който е провел или е поканен да проведе среща с въпросните мними представители, да преустанови контакт с тях, предвид опасността от финансови загуби. При подозрение за недобросъвестни или престъпни дейности сезирайте съответните органи – МВР и КФН.
На 1 ноември 2026 г. Карло Компорти официално встъпи в длъжност като председател на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA) – европейският орган, който има водеща роля за защитата на инвеститорите, ефективното функциониране на финансовите пазари и финансовата стабилност.
„Карло Компорти поема ръководството на ESMA в момент, когато европейските капиталови пазари са на кръстопът. Пред нас стои задачата да насърчаваме иновациите и конкурентоспособността, да укрепим позициите на Европа като привлекателно място за инвестиции, без да правим компромис със защитата на инвеститорите. Убеден съм, че под негово ръководство ESMA ще продължи да насърчава сближаването на надзорните практики, като отчита особеностите на националните пазари и необходимостта от пропорционален подход“, заяви Васил Големански, председател на Комисията за финансов надзор.
„За мен е чест да поема тази отговорност в момент, когато ESMA е в центъра на обсъжданията, които ще определят бъдещето на европейските финансови пазари. Днес повече от всякога ESMA има ключова роля за тяхното развитие и по-тясната интеграция, така че да отговарят по-добре на потребностите на компаниите, инвеститорите и гражданите“, коментира Карло Компорти.
Преди назначаването си Компорти е бил комисар в италианския надзорен орган CONSOB. През този период е бил и член на Съвета на надзорниците и Управителния съвет на ESMA, председател на Постоянния комитет по цифрови финанси към органа, както и член на Управителния съвет на Международната организация на комисиите по ценни книжа (IOSCO), където е ръководил Комитета по одит и финанси.
В периода 2011–2022 г. Компорти е бил главен изпълнителен директор на Promontory Italy и главен оперативен директор на Promontory Europe – подразделение на IBM Consulting. Преди това е заемал поста генерален директор на Promontory France.
През 2008 г. Компорти става генерален секретар на Комитета на европейските регулатори на ценни книжа (CESR). Той има ключова роля в преобразуването на CESR в ESMA през 2010–2011 г.
Давид Лившиц от СМГ мечтае да бъде министър на финансите.
Докато се готви за това вече има сребърен медал от олимпиадата по икономика и финанси в Шенжен, Китай.
Давид беше само един от инициативата на в. 24 часа „Отличниците на България“, който получи наградата си от председателя на Комисията за финансов надзор Васил Големански.
Юбилейното, 10-то издание на красивите умове на България, се проведе в НДК.
„Впечатлен съм от историята на Давид. Напомни ми на притчата за Давид и Голиат – младият ученик Давид от България е победил хората от много по-голямата държава Китай, а и от целия свят. Радвам се на мечтата ти да станеш финансов министър, макар че не съм сигурен какво си пожелаваш, защото основната му роля в държавата сега е да казва не. Трябва да имаш много характер и то не само във финансите“, заяви при връчването на приза Васил Големански.
„В България е тъжен факт, че не само младите, но и възрастните не са финансово грамотни. От нашето средно образование излизат ученици, които нямат елементарна финансова култура. Това е драматично в един свят, в който финансите се развиват постоянно и навлизат навсякъде. Тези ученици после създават семейства и не могат да управляват дори семейния си бюджет. Затова съм се посветил на идеята в средното образование да има курс по финансова грамотност. Ако може и да е задължителен„, обърна се Васил Големански към Давид.
Финансовата грамотност в България наистина куца, съгласи се ученикът от СМГ и допълни, че една от най-смислените инициативи е в училище да се изучават специалности, които са полезни в живота.
„Новите технологии имат огромен потенциал да повишат ефективността, да намалят разходите и да разширят достъпа до финансови продукти и услуги. Но за да се превърнат отделните технологични решения в устойчиви пазарни модели, е необходимо нещо повече от технологична ефективност — необходимо е доверие.“
С тези думи председателят на Комисията за финансов надзор – Васил Големански откри международната конференция Blockchain Education 2026, която се проведе от 29 до 31 октомври 2026 г. в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в София. Форумът бе посветен на криптоикономиката, блокчейн технологиите и финансовите иновации и постави във фокус предизвикателствата пред тяхното развитие и интегриране в европейската икономика и образование.
В приветственото си слово Големански акцентира върху ключовата роля на ефективното регулиране и надзор за изграждането на устойчива среда за финансови иновации. Той подчерта, че те не трябва да се възприемат като пречка пред технологичния напредък, а като условие за неговото устойчиво развитие и за широкото обществено и пазарно приемане на новите решения.
„Убеден съм, че бъдещето на блокчейн технологиите и дигиталните финанси в Европа ще зависи не само от скоростта на технологичния напредък, но и от способността ни да изграждаме мост между иновациите, отговорността и доверието“, заяви още той.
Бързото развитие на блокчейн технологиите и криптоикономиката изпреварва съществуващите академични рамки и създава критична празнина в европейското висше образование. В отговор на това предизвикателство международната конференция предоставя платформа за систематичен диалог между академичните среди, регулаторите и индустрията. Активното участие на експертите от Комисията за финансов надзор в програмата на конференцията даде възможност ключови въпроси, свързани с регулирането на новите финансови технологии, развитието на пазара на криптоактиви и дигиталната трансформация на застраховането, да бъдат разгледани през призмата на надзорната практика и експертния опит.
Застраховане на дигиталното бъдеще: блокчейн, изкуствен интелект и новото поколение застраховане бе темата на панела, открит от Пламен Данаилов – заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, който сподели: „Нашата цел не е да регулираме технологичния напредък, за да го ограничаваме. Нашата цел е да създадем среда, в която той да се развива устойчиво, да носи ползи за бизнеса и най-вече за потребителите, без да компрометира сигурността и стабилността на финансовата система. Включително да дадем възможност за сключване на застраховки изцяло онлайн, без излишни административни и физически изисквания, които вече не отговарят на развитието на технологиите. От наша страна ще продължим да предлагаме необходимите законодателни промени, защото секторът трябва да се развива, а потребителите трябва да имат достъп до съвременни, удобни и сигурни услуги.“
В дискусията, посветена на трансформацията на застрахователния сектор под влиянието на новите технологии, участваха и експертите от КФН – Христина Атанасова и Иван Лазаров, които коментираха как блокчейн и изкуственият интелект променят оценката на риска, обработката на щети и застраховането на дигитални активи, както и какви са възможностите за приложение на AI в продажбата на застрахователни продукти и ролята на регулатора в процеса.
В рамките на панела „Регулации и иновации: България – новият криптохъб на ЕС“, модериран от Анна Тодорова – заместник – директор, дирекция „Регулаторни режими на инвестиционната дейност – инвестиционни посредници и доставчици на услуги за криптоактиви“ в КФН, участниците обсъдиха развитието на пазара на криптоактиви в България на фона на новата европейска регулаторна рамка MiCA. Акцентът в дискусията беше поставен върху процеса по лицензиране на доставчиците на услуги за криптоактиви, перспективата на надзорните органи и правната практика, както и върху ключовите фактори, които могат да утвърдят България като привлекателна юрисдикция за криптобизнеса в Европейския съюз. Дискусията очерта значението на баланса между ефективния регулаторен надзор, правната сигурност и създаването на благоприятна среда за иновации и устойчив растеж на сектора.
С провеждането си Blockchain Education се превръща в място за международен разговор за бъдещето на дигиталните финанси и за условията, при които технологичните иновации могат да се развиват отговорно, устойчиво и в полза на обществото. В този важен процес, КФН утвърждава ролята си на активен партньор на бизнеса и академичната общност, като насърчава диалога и работи за изграждането на регулаторна среда, която съчетава сигурността и защитата на потребителите с възможностите за иновации и развитие на финансовия сектор.
„Жените не трябва непрекъснато да доказват, че заслужават мястото си. Не ни трябват повече жени, които просто физически заемат управленски позиции, трябват ни организации, в които лидерският потенциал на всяка жена може да се превърне в реално влияние, стратегическа стойност и устойчива промяна“, това заяви Деница Величкова – зам.-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, по време на форума All on Board, организиран от Българския фонд за жените (БФЖ) в партньорство с Френския институт в България.
Форумът, който бе посветен на женското лидерство и прилагането на европейските изисквания в България, транспонирани в Закона за равнопоставеност на мъжете и жените (ДВ, бр. 88 от 25.09. 2026 г.) обедини дамите в панела „Кой взема решенията?“ за баланса в ръководните органи. Според нормативната уредба, публичните дружества (които не са микро-, малки или средни предприятия) трябва да въведат мерки, гарантиращи, че членовете на по-слабо представения пол заемат най-малко 33% от всички членове на управителния и надзорния съвет (или съвета на директорите), като са задължени да публикуват на интернет страниците си информация за представеността на половете в ръководствата си, както и причините и предприетите мерки, ако целта от 33% не е постигната.
Съгласно данни на КФН към септември 2026 г. делът на жените сред членовете на управителните органи на дружествата, допуснати до търговия на основния пазар, възлиза на 29,3%, като през 2025 г. същият е бил 29,4 %, а делът на жените на управленски позиции в България възлиза на 41,5% за 2025 г.
Според участниците в панела, реалният напредък не се измерва единствено с броя на жените в управителните и надзорните органи, а и с възможността им да влияят върху стратегическите решения и развитието на компаниите. Законодателните промени създават необходимата рамка за по-равнопоставено представителство, но промяната в управленската култура, изпълнителните позиции и начина, по който се вземат решенията, изисква повече време и последователни действия.
Деница Величкова обърна специално внимание на ролята на корпоративното управление и публичното оповестяване при прилагането на новите изисквания. Контролът няма да се изчерпва единствено с проверка на численото представителство, а ще обхваща и информацията за политиките и мерките, предприети от дружествата за постигане на съответствие: „Поканите и материалите за общите събрания на акционерите (ОСА) са особено важни при избор на членове на ръководните органи. Информацията за кандидатите, техния професионален опит и квалификация подпомага акционерите при вземането на решения. Прозрачността на този процес създава условия изборът да бъде обоснован и подлежащ на оценка. Нормативните изисквания създават конкретна информационна основа за проследяване на напредъка. Първото отчитане е предвидено през 2027 г. за отчетната 2026 г., а първият списък на дружествата, постигнали законовата цел, трябва да бъде публикуван от КФН до 30 юни 2027 г.“.
В дискусията беше подчертано, че прозрачността прави промяната видима и проследима. Регулацията е катализатор и цели да провокира промяна, но истинският успех ще бъде постигнат, когато равнопоставеността се превърне в част от управленската култура. В този контекст формалното оповестяване на политики и цели не е достатъчно, ако зад него не стоят реални действия. Компаниите трябва не само да декларират намеренията си, но и да показват какви мерки предприемат, какви резултати постигат и как осигуряват равнопоставен достъп до управленски позиции, ресурси и финансови решения.
Панелистите се обединиха около разбирането, че законовите изисквания трябва да бъдат инструмент за промяна, а не самоцел. От една страна, са необходими ясни правила и механизми за контрол. От друга, компаниите трябва да изграждат устойчива култура на отчетност, прозрачност и ефективно лидерство. В дискусията беше изтъкната и ролята на пазара като фактор, който оценява поведението на компаниите и способността им да привличат инвеститорски интерес.
Друг важен акцент беше рискът от създаване на формални управленски позиции, които покриват определени показатели, без да осигуряват реално участие във вземането на решения. Бе подчертано, не е достатъчно жените просто да бъдат насърчавани да успяват. Необходимо е да участват и в разпределянето на ресурсите, капитала и възможностите. Затова равнопоставеността трябва да се разглежда и през достъпа до позициите, на които се вземат ключовите решения.
Европейският орган по ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) публикува третия си консолидиран доклад за санкциите и мерките, наложени от националните компетентни органи в държавите членки през 2025 г. Изготвянето на такъв доклад вече е практика в дейността на европейския надзорен орган и допринася за сближаването на надзорните и правоприлагащи практики, както и за постигане на по-голяма прозрачност, в съответствие със Стратегията на ЕОЦКП за 2023-2028 г. В доклада подробно са предоставени данни във връзка с броя и размера на наложените в резултат на надзора на инвестиционната дейност от държавите членки мерки и санкции, видовете най-чести нарушения, както и различните способи за приключване на образуваните административнонаказателни производства. Направеният анализ идентифицира някои разлики в практиките по налагане на санкции и мерки, имащи нужда от адресиране чрез последващото им сближаване. Констатирано е, че ефективността на надзорната дейност зависи и от спазването на правилата от страна на участниците на пазара и не следва да се оценява единствено въз основа на броя или размера на наложените санкции в дадена държава членка.
Фалшиви дилъри подвеждат клиенти от името на официалната асоциация на управляващите дружества (БАУД), алармира Комисията за финансов надзор. Използват се фалшиви профили в социалната мрежа Facebook, които, от името на организацията, изпращат покани за сключване на сделки с финансови инструменти и за управление на активи.
Страниците използват всички атрибути на БАУД – име, визуална идентичност и комуникационни елементи.
КФН предупреждава, че тези съобщения представляват риск от заблуда и потенциална финансова измама.
БАУД е учредена на 30 ноември 2004 г. като първото сдружение в България на професионалните мениджъри на портфейли на взаимни фондове. В институцията членуват 28 управляващи дружества, представляващи 146 фондове, управляващи активи за близо 2,2 млрд. евро.
КФН призовава потенциалните инвеститори да проявяват повишено внимание при получаване на подобни съобщения.
Най-важното е да проверяват автентичността на профилите и самоличността на лицата, които се свързват с тях, да не предоставят лични данни, данни за достъп до финансови сметки или средства, преди да са се уверили в легитимността на съответното лице или организация.
Всеки, който се съмнява, че е станал обект на евентуална измама, може да провери списъка на лицензираните дружества на сайта на Комисията за финансов надзор https://www.fsc.bg/.
На сайта са налични всички данни за лицензираните компании, включително и техните електронни канали за комуникация.
Комисията съветва при съмнение да:
изискват допълнителни данни, които могат да бъдат проверени и потвърдени от независими публични източници;
проверяват публичните регистри на КФН, както и официалните интернет страници на съответните дружества – поднадзорни лица;
преустановят контакт и да сезират съответните органи – МВР и КФН при подозрение за недобросъвестни или престъпни дейности.
За периода от 01.09.2026 г. до 30.09.2026 г. в КФН са получени 18 (осемнадесет) уведомления от компетентни органи на държави членки относно намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. и уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или за предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.
За периода е постъпило 1 (едно) уведомление относно намерението на застраховател със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България. За същия период няма постъпило уведомление относно оттегляне на намерението на застраховател със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така, към края на м. септември 2026 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, сe увеличава на 438(четиристотин тридесет и осем).
През м. септември 2026 г. в КФН са получени 10 (десет) уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. През периода са постъпили 3 (три) уведомления относно оттегляне на намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В резултат на това, към края на м. септември 2026 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, се увеличава до 2 521 (две хиляди петстотин и двадесет и един).
За периода 01.09.2026 г. – 30.09.2026 г. КФН не е изпращала уведомления относно намерението на местен застраховател да започне да извършва или да разшири обхвата на извършваната трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, се запазва на 22 (двадесет и две).
През същия период КФН не е изпращала уведомления относно намерението на местен застрахователен брокер да започне да извършва трансгранична дейност или да разшири обхвата на своята дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се запазва на 77 (седемдесет и седем).
Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.
Европейският съюз ще премине към сетълмент Т+1 на 11 октомври 2027 г. В подготовка за прехода Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA) призовава пазарните участници да приключат техническата си подготовка, да оценят готовността на своите контрагенти и обслужващи инфраструктури и да започнат възможно най-скоро тестове по цялата верига на търговия и сетълмент.
„Преходът към Т+1 е една от най-значимите промени в пазарната структура през последните години. Той ще подобри съществено ефективността и международната конкурентоспособност на пазарите в ЕС. Датата е известна, пътната карта е ясна, а с публикуването на последния елемент от регулаторните насоки вече е налице рамката, необходима на всички участници във веригата на търговия и сетълмент, за да се подготвят за 11 октомври 2027 г.
Успешният преход изисква общи усилия на финансовия сектор и публичните органи. Сега фокусът се прехвърля върху пазарните участници, които трябва да изпълнят регулаторните изисквания, да подготвят системите и процесите си и да тестват готовността си за промяната, като вземат предвид препоръките на Комитета на индустрията на ЕС по въпросите на Т+1.“
Председателят на Комисията за финансов надзор и на Националния форум Т+1 Васил Големански подчерта:
„За българския пазар приоритетът е ясната организация на оперативния ден – кога и какво трябва да направи всеки участник и от кого зависи изпълнението на следващата стъпка. Посредниците, банките, Централен депозитар и останалите пазарни участници трябва да проверят чрез съвместни тестове как ще работят системите и процесите им в съкратения срок. Чрез Националния форум Т+1 координираме тази подготовка и проследяваме въпросите, които изискват общо решение. Непосредственият ни фокус е готовността за новите изисквания от 7 декември 2026 г.“
Какво уточняват актуализираните насоки
Насоките на ESMA поясняват как пазарните участници следва да изпълняват новите изисквания за разпределенията и потвържденията, въведени с измененията в RTS за сетълмент дисциплината. От 7 декември 2026 г. те предвиждат задължително използване на:
електронни, стандартизирани канали за комуникация и международни стандарти за обмен на съобщения;
машинно-четими методи за комуникация, с изключение на случаите на временни технически прекъсвания.
1. Одобрява проспект на ЕС за последващо емитиране за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, издадена от „Загора Фининвест“ АД, гр. София.
Емисията е в размер на 9 000 000 евро, разпределени в 9 000 броя обикновени, безналични, поименни, лихвоносни, свободно прехвърляеми, обезпечени, неконвертируеми облигации, с номинална стойност на една облигация в размер на 1 000 евро, с плаващ лихвен процент в размер, формиран от 6-месечен EURIBOR, увеличен с надбавка от 1,50%, но общо не по-малко от 3,25% и общо не повече от 5,75% годишно, платим на 6-месечен период, с дата на емитиране 29.06.2026 г. и дата на падеж 29.06.2034 г., с ISIN код BG2100027262.
Вписва посочената емисия облигации в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар.
2. Определя минималната доходност за задължителните пенсионни фондове за периода от 30.09.2024 г. до 30.09.2026 г. Фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване са постигнали доходност за посочения 24-месечен период над определеното минимално равнище на доходността за съответния вид фонд. Пълният текст на решения № 660 – УПФ от 20.10.2026 г. и № 661 – ППФ от 20.10.2026 г. може да намерите в раздел „Административни документи”. Данни за доходността за 24-месечния период (на годишна база) и определената минимална доходност може да намерите в раздел „Осигурителна дейност“, “„Статистика”.
3. Прилага обезпечителна мярка в изпълнение на разпореждане на Окръжен съд – Велико Търново за спиране на производството пред Комисията за финансов надзор за отписване на „Момина крепост“ АД като публично дружество от регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа.
4. Изпраща писмо до „Арбитраж Асет Мениджмънт” ЕАД (в процес на учредяване), с искане за допълнителна информация и документи във връзка с издаване на лиценз за извършване на дейност като управляващо дружество и за издаване на лиценз за извършване на дейност по управление на алтернативни инвестиционни фондове.
5. Изпраща писмо до „Бифайнанс“ ЕООД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с подадено заявление за издаване на лиценз за доставчик на услуги за криптоактиви.
