ESG рейтинг за българските публични компании

Г-жа Мария Филипова – заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” на Комисията за финансов надзор (КФН), участва във втората за годината среща, част от инициативата GreenTalks, организирана от Центъра за устойчиви финанси и енергетика (Green Finance & Energy Center). На събитието присъстваха представители на големите публични компании, които се търгуват на Българската фондова борса, като основен акцент бяха ESG възможностите и предизвикателствата пред бизнеса.

Доц. д-р Маню Моравенов – изпълнителен директор на Българската фондова борса и председател на Центъра за устойчиви финанси и енергетика, откри срещата, на която се обяви новината за създаването на ESG рейтинг за публичните компании в България, който ще бъде основа за стартирането на ESG индекс. Посочена бе възможността публичните дружества да получат ESG рейтинг от LSEG Data & Analytics (LSEG D&A), част от Групата на Лондонската фондова борса (London Stock Exchange Group). LSEG D&A управлява и предоставя данни за устойчивото представяне на българските публични компании. Данните са във вид на рейтинги и служат за подборa на компаниите, които могат да попаднат в бъдещия индекс на дружествата на БФБ с най-устойчиво представяне – ESG BG.

filipova-and-moravenov
Г-жа Мария Филипова и доц. д-р Маню Моравенов

Присъждането на рейтинг от LSEG Data & Analytics е напълно безплатно за българските публични дружества.

С оглед максимална лекота и автоматизация на разкриването на ESG данни и получаване на ESG рейтинг, българските публични дружества имат възможност сами да предоставят нужната информация, като я попълнят директно в платформата на LSEG Data & Analytics. Важно условие за получаване на нужната оценка е дружествата да разкриват структурирана ESG информация на английски език (в това число годишен финансов отчет, доклад за дейността, нефинансова декларация, устав на дружеството, ключови политики и др.).

Изрично бе отбелязано, че дружествата с най-висок ESG рейтинг ще бъдат част от новия индекс.

Г-жа Мария Филипова представи нормативната база, международните практики, насоки и стандарти по отношение на екологичните, социални и управленски въпроси, рискове и възможности по пътя за устойчиво развитие и установяването на добри корпоративни практики от борсово търгуваните компании на капиталовия пазар. Г-жа Филипова обърна внимание на разликата между ESG стандартите и понятието за устойчивост, като подчерта, че компаниите трябва да се стремят да управляват по най-добрия начин ESG рисковете и възможностите, но и да бъдат устойчиви организации, които оказват положително влияние върху обществото и намаляват своя отпечатък върху околната среда.

На следващо място, тя постави акцент върху двигателите за установяване на добри корпоративни практики и управление в Република България. Сред тях са Министерството на финансите, Българската фондова борса, Националната комисия по корпоративно управление, Центърът за устойчиви финанси и енергетика, като очерта както техните инициативи в посока на намаляването на екологичния и социален отпечатък на публичните компании, така и ползотворното сътрудничество с Комисията за финансов надзор за постигането на тази цел.

maria-filipova
Г-жа Мария Филипова

Като основен международен критерий за добро корпоративно управление и един от ключовите стандарти за стабилни финансови системи, г-жа Мария Филипова посочи Принципите за корпоративно управление на Г-20/ОИСР, като представи и измененията от 2023 г. на този международен стандарт. Г-жа Филипова отбеляза, че прегледът на Принципите е имал две основни цели: да подкрепи националните усилия за подобряване на условията за достъп на дружествата до финансиране от капиталовите пазари и да насърчи политиките за корпоративно управление, които подпомагат устойчивостта на дружествата, а това от своя страна допринася за устойчивостта на икономиката като цяло. Основна промяна в Принципите е новата глава „Устойчивост и жизнеспособност“, която отразява нарастващите предизвикателства, пред които са изправени компаниите при управлението на свързаните с климата и други рискове и възможности за устойчивост. Инвеститорите все повече разширяват фокуса си върху финансовите резултати на дружествата, за да включат финансовите рискове и възможности, породени от по-широки икономически, екологични и обществени предизвикателства, както и устойчивостта на дружествата към тези рискове и тяхното управление. Създаването на една стабилна рамка за корпоративно управление по отношение на въпросите на устойчивото развитие може да помогне на дружествата да разпознаят и да отговорят на интересите на акционерите и различните заинтересовани страни, както и да допринесат за собствения си дългосрочен успех. Добре разработените политики за корпоративно управление подкрепят устойчивостта на компаниите и могат да помогнат на компаниите да разпознаят и да отговорят на интересите на акционерите и всички различни заинтересовани страни, както и да допринесат за собствения си дългосрочен успех. Това довежда до най-голямата промяна на Принципите, и по-специално на включването на нова глава за устойчивостта.

Г-жа Мария Филипова изрази убедеността си, че с общи усилия и в сътрудничество между институциите ще продължат да бъдат постигани най-добрите резултати в посока реализирането на общата цел по присъединяване на Република България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, като това включва прилагане на Принципите на Г-20/ОИСР и поддържане на добро корпоративно управление, целящо и устойчиво развитие.

Информация относно сключване на задължителна медицинска застраховка на чужденците

Информационен документ относно сключването на задължителната медицинска застраховка на чужденците, които пребивават краткосрочно или продължително в Република България или преминават транзитно през страната, считано от 31 март 2024 г., във връзка с присъединяването на страната към Шенгенското пространство и премахването на проверките на вътрешните въздушни и морски граници на Република България

Съгласно Решение (EС) 2024/210 на Съвета от 30 декември 2023 г. относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в Република България и в Румъния, считано от 31 март 2024 г., Република България е част от Шенгенското пространство, като първоначално се премахват проверките на лица на вътрешните въздушни и морски граници.

В контекста на присъединяването на Република България към Шенгенското пространство, следват промени в режима на сключването на задължителни застраховки за чужденците, които пребивават краткосрочно или продължително в Република България или преминават транзитно през нея.

Съгласно чл. 83, ал. 5 от Закона за здравето (ЗЗ) чужденците, които пребивават краткосрочно в страната или преминават транзитно през нея, са задължени да имат сключена здравна осигуровка или застраховка, покриваща разходите за лечение и болничен престой за времето на пребиваване в страната, доколкото друго не е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.

Съгласно ал. 6 на чл. 83 от ЗЗ в случаите, при които задължителната застраховка по ал. 5 се сключва при влизане в страната, общите условия, минималната застрахователна сума, минималната застрахователна премия и редът се определят с наредба на Министерския съвет – Наредба за общите условия, минималната застрахователна сума, минималната застрахователна премия и реда за сключване на задължителната медицинска застраховка на чужденците, които пребивават краткосрочно или продължително в Република България или преминават транзитно през страната (Наредбата).

В чл. 2, ал. 1 от Наредбата е уредено, че при влизане или транзитно преминаване през територията на Република България чужденците по чл. 1 са длъжни да имат сключена здравна осигуровка или медицинска застраховка, доколкото друго не е предвидено в международен договор, по който Република България е страна, в нормативен акт или правен акт на Европейския съюз.

По силата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата, в случай че при влизане в страната чужденците нямат сключена здравна осигуровка или медицинска застраховка, те са длъжни да сключат валидна за територията на страната и за времето на пребиваването им медицинска застраховка, която отговаря на изискванията на наредбата, а именно –  застраховка с териториален обхват на територията на Република България.

В Приложения „А“ и „Б“ към Решение (EС) 2024/210 на Съвета от 30 декември 2023 г. (Решението) се съдържа списък на разпоредбите в достиженията на правото от Шенген по смисъла на член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2005 г., които са приложими за България и Румъния помежду им и в отношенията им с държавите членки, прилагащи изцяло достиженията на правото от Шенген, както и с асоциираните към Шенгенското пространство държави – Исландия, Княжество Лихтенщайн, Кралство Норвегия и Конфедерация Швейцария. Един от изброените актове, който считано от 31 март 2024 г. е директно приложим в цялост от България, е Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс).

Съгласно чл. 15 от Визовия кодекс кандидатът, когато кандидатства за единна (Шенгенска) еднократна или двукратна виза, при подаване на заявлението представя доказателство за застраховка, която покрива планираното(ите) посещение(я).

В случай че се кандидатства за многократна виза, кандидатът представя доказателство за медицинска застраховка за пътуване в чужбина, която покрива периода на първия планиран престой. Съответното консулство, което приема заявлението за виза и приложените документи, е отговорно да провери дали представената застраховка е в съответствие с разпоредбите на Визовия кодекс.

Застраховката трябва да бъде сключена със застрахователна компания, извършваща дейност в държавата на пребиваване на кандидата или в държава членка, но ако това не е възможно, тя може да бъде сключена и на друго място.

На основание чл. 15, пар. 3 от Визовия кодекс застраховката трябва да бъде валидна за цялата територия на държавите членки, които са част от Шенгенското пространство, и да покрива целия период на планиран престой на кандидата в рамките на срока на валидност на визата. Следователно, застраховката следва да покрива само действителния период на престой, а не срока на валидност на визата. Минималният размер на покритие на застраховката е 30 000 EUR.

Преди да бъде взето окончателното решение по заявлението, консулството трябва да провери дали медицинската застраховка за пътуване в чужбина, представена от кандидата, е подходяща. Медицинската застраховка за пътуване в чужбина е подходяща, ако покрива неговия планиран престой в случай на заявление за издаване на еднократна или многократна виза или покрива първия му планиран престой – в случай на заявление за издаване на многократна виза. Ако представената застраховка не е подходяща, това не следва да води автоматично до отказ по заявлението за издаване на виза, а на кандидата следва да бъде позволено да представи доказателство за такава, преди да бъде взето окончателно решение по заявлението.

Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Закона за нормативните актове, ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, какъвто е Визовият кодекс, се прилага регламентът.

Във връзка с гореизложеното, всички консулски служби на Република България са длъжни да спазват изискванията на Визовия кодекс на ЕС, като не следва да приемат застраховка, ако в нея не фигурира териториалният обхват на държавите членки – тези от Шенгенското пространство. По повод на това обстоятелство, ако застрахователната компания и застрахованото лице решат да договарят нещо различно, което не е в съответствие с изискванията на Визовия кодекс и шенгенските правила, това впоследствие може да окаже негативно въздействие както за заявителя за виза, така и за съответното застрахователно дружество.

Единственото изключение е предвидено в чл. 15, пар. 3 от Визовия кодекс за случаите, в които се издава виза с ограничена териториална валидност, обхващаща територията на повече от една държава членка, застраховката трябва да е валидна най- малко на територията на съответните държави членки. В чл. 2, т. 4 от Визовия кодекс е дадена дефиниция на понятието „виза с ограничена териториална валидност“, която представлява „виза, валидна за територията на една или няколко държави-членки, но не за всички държави-членки“.

Настоящият информационен документ има за цел да повиши осведомеността на всички заинтересовани лица относно сключването на задължителната медицинска застраховка на чужденците, които пребивават краткосрочно или продължително в Република България или преминават транзитно през страната. Информационният документ е оповестен от Комисията за финансов надзор, отразява състоянието на приложимото законодателството към 31.03.2024 г. и официална информация, предоставена от Министерството на външните работи на Република България.

Европейските надзорни органи с подготвителен „dry run“ за съответствие с Регламента за цифрова оперативна устойчивост (DORA)

Европейските надзорни органи (ЕНО) – Европейския банков орган (EBA), Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) и Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA), обявиха цялостен набор от тестови упражнения – „dry run“, които са предвидени за втората половина на 2024 г. Тази инициатива има за цел да подготви финансовите субекти за пълното прилагане на Регламента за цифрова оперативна устойчивост (Digital Operational Resilience Act – DORA), който ще влезе в сила от 17 януари 2025 г.

Съгласно новия Регламент всички участници на финансовия сектор в ЕС ще бъдат задължени да поддържат подробен регистър на своите доставчици на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) – услуги от трети страни. Този регистър трябва да бъде изчерпателен и да обхваща всички договорни споразумения на юридическо, подконсолидирано и консолидирано ниво, както е посочено в член 28, параграф 3 от Регламента.

Предстоящото тестване ще се проведе доброволно и има за цел да подпомогне институциите за тяхната подготовка, като предоставя възможност за прецизиране на техните регистри с информация. Според EНО тази подготвителна фаза ще служи за множество цели:

  • Мониторинг и управление на ИКТ рисковете: финансовите субекти ще използват регистрите, за да наблюдават по-ефективно своите ИКТ рискове от трети страни;
  • Надзорна дейност: компетентните органи на ЕС ще използват информацията, за да подобрят своя надзор върху ИКТ и управлението на риска от трети страни във финансовите институции;
  • Надзор на критични трети страни доставчици: ЕНО ще използват данните, за да идентифицират и определят доставчици на критични ИКТ услуги от трети страни (CTPP), като ги подлагат на по-високо ниво на надзор от ЕС.

До 31 май 2024 г., ЕНО ще разпространят необходимите материали, спецификации и инструменти, което ще позволи на финансовите субекти да подготвят и подават своята информация чрез определените канали.

ЕНО планират да публикуват обобщени доклади за качеството на събраните данни с ценна информация за цялостното тестване и нивата на готовност на финансовите субекти. Те се насърчават да участват активно в това тестово упражнение, за да се съобразят не само с предстоящите регулаторни изисквания, но и да се възползват от подкрепата на ЕНО при изграждането и усъвършенстването на своите информационни регистри. Очаква се това тестово упражнение да подпомогне значително институциите и да им осигури плавния преход и съответствие по Регламента за цифрова оперативна устойчивост от 2025 г. нататък.

В случай на необходимост от допълнителни разяснения, моля да изпратите запитване до press@fsc.bg.

Окончателни резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2023 г.

Управление “Осигурителен надзор” на КФН обяви окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2023 г. Информацията е обобщена на база на годишните отчети за надзорни цели за 2023 г., представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст в пенсионните фондове към 31.12.2023 г.

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 31.12.2023 г. е 5 000 945 души, като нараства спрямо 31.12.2022 г. с 1,58 на сто.

Най-голям дял от осигурените лица е концентриран в универсалните пенсионни фондове – 80,40 на сто. Лицата, осигурени в доброволните и професионалните пенсионни фондове, заемат съответно дял от 12,85 на сто и 6,55 на сто. Най-малък е делът на осигурените в доброволните пенсионни фондове по професионални схеми – 0,20 на сто.

Към 31.12.2023 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 22 931 134 хил. лв. В сравнение с края на предходната година нетните активи на пенсионните фондове се увеличават с 19,34 на сто

Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 20,46 на сто спрямо 31.12.2022 г. Следват професионалните и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 14,72 на сто и 9,95 на сто. Отчетеният ръст на доброволните пенсионни фондове по професионални схеми за периода е 9,82 на сто.

Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.12.2023 г. са 20 656, от които 2 632 пенсионери и 18 024 лица с разсрочени плащания.  Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. Към края на 2023 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 4 751 хил. лв. за пенсии, 69 768 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 245 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии към края на 2023 г. е 229,54 лв., а средният размер на разсроченото плащане е 416,55 лв. В сравнение с края на 2022 г. средният размер на изплатените пенсии се увеличава с 18,62 лв., или с 8,83 на сто, а средният размер на разсроченото плащане се увеличава с 64,30 лв., или с 18,25 на сто.

Подробна информация за окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2023 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.12.2023 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.

Съобщение във връзка с провеждането на изпитите за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти и като инвестиционен консултант

Съобщение във връзка с провеждането на изпитите за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти на 18 май 2024 г. (събота) и като инвестиционен консултант на 19 май 2024 г. (неделя)

Комисията за финансов надзор уведомява допуснатите до изпит кандидати за следното:

Изпитът за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти ще се проведе на 18 май 2024 г. (събота) от 9:00 часа в зала 406 в Институт за следдипломна квалификация към Университет за национално и световно стопанство (УНСС) с адрес в гр. София – п.к. 1797, бул. „Климент Охридски“ № 2.

Изпитът за придобиване на право за упражняване на дейност като инвестиционен консултант ще се проведе на 19 май 2024 г. (неделя) от 9:00 часа в зала 406 в Институт за следдипломна квалификация към УНСС с адрес в гр. София – п.к. 1797, бул. „Климент Охридски“ № 2.

Регистрацията на кандидатите ще започне от 8:00 часа. Нерегистрираните до 8:50 часа кандидати няма да бъдат допуснати до изпит.

При явяването си на изпита кандидатите трябва да носят:

  • документ за платена такса (оригинал или заверено от банка копие). В документа за платена такса следва изрично да е посочено името на кандидата, който ще се явява на изпита;
  • документ за самоличност;
  • моливи HB или 2B;
  • гума за изтриване на молив;

Изпитите ще се проведат в една сесия в рамките на обявения за изпита ден, както следва:

            – Изпитът за брокери на финансови инструменти е с продължителност от 4 часа;

            – Изпитът за инвестиционни консултанти е с продължителност от 5 часа.

На изпитите може да се използват следните калкулатори:

  • Texas Instruments BA II Plus;
  • BA II Plus Professional;
  • HP 12C;
  • HP 12C Platinum;
  • HP 12C 25th anniversary edition, както и
  • HP 12C 30th anniversary edition.

Не се допуска използването на калкулатор с функции за програмиране, както и използването на други електронно-изчислителни средства. 

Обръщаме внимание, че срокът за заплащане на дължимата такса за изпит в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева е до 10 май 2024 г., като таксата се заплаща на касата в КФН или по банкова сметка IBAN BG95 BNBG 9661 3000 1415 01, BIC  BNBGBGSD.

За допълнителни въпроси можете да се свържете с безплатно обаждане към Информационния център на КФН на телефон 0800 40 444 (от понеделник до петък от 9:00 часа до 17:30 часа).

КФН с участие на Technovation 2024

На 23 април, Комисията за финансов надзор (КФН) бе представена на форума на списание „Мениджър“ – Technovation 2024 от д-р Неда Мужо,  началник отдел „Публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална инвестиционна цел“ .

В събитието, посветено на симбиозата между бизнеса и технологичния сектор, на подпомагането на иновационния потенциал на компаниите, на оптимизирането на дейността на големите индустрии и интегрирането на изкуствения интелект в различни сфери, се включиха водещи мениджъри, експерти с признат опит, предприемачи и инвеститори.

По време на форума, бе застъпена и темата за регулациите в България, тяхното функциониране и произтичащите от тях ползи за Fintech. Д-р Мужо коментира, че „целият бизнес, който се създава по света, има нужда от един регулатор, който да е предвидим и прозрачен, в защита на потребителите в цял свят, а законът за цифровата оперативна устойчивост – DORA, ще даде първата стъпка, за да може Европа да стане лидер в тази сфера“.

Относно влиянието на изкуствения интелект, тя заяви, че „от страна на регулаторите ИИ дава възможност на Европа да стане лидер в данните и в обработката им; че „когато говорим за ИИ, говорим за нови модели, които може би не са били познати досега“.

„Ако участниците в тази екосистема нямаме прозрачност, предвидимост, споделяне на данни и защита на инвеститора, всичко това, включително и казаното за новите инвеститорите в Европа, няма как да бъде концептирано“ – сподели тя.

Според нея „ролята на регулатора, без значение дали се говори за крипто, която в голяма част е нерегулирана, е такава, че да може да предложи прагматичност и водеща роля в образованието на обществото“.

В тази насока, КФН продължава да осъществява дигиталната си кампания #Инвестирай безопасно, посветена на предпазването на потребителите от измамни инвестиционни схеми и различаването на законните от недобросъвестните посредници.

technovation-2024

Краен срок за оповестяване на годишен консолидиран финансов отчет за дейността за 2023 г. от емитентите на ценни книжа

Краен срок за оповестяване на годишен консолидиран финансов отчет за дейността за 2023 г., на публично уведомление за финансовото състояние на емитентите на ценни книжа за първо тримесечие на 2024 г., както и на отчет за изпълнение на задълженията на емитентите на облигации съгласно условията на облигационната емисия за първо тримесечие на 2024 г.

Комисията за финансов надзор (КФН) обръща внимание, че съгласно чл. 100н, ал. 2 във връзка с чл. 100т, ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) емитентът, който е задължен да изготвя консолидиран финансов отчет, е длъжен да разкрива публично на КФН и на обществеността годишния консолидиран финансов отчет за дейността си в срок до 120 дни от завършването на финансовата година. Крайният срок за разкриване на годишния консолидиран финансов отчет за дейността на емитентите за 2023 г. чрез предоставянето му на КФН и на обществеността изтича на 29.04.2024 г. Емитентът е длъжен да разкрива публично регулирана информация чрез ѝ предоставянето на КФН по реда на чл. 100т, ал. 4 от ЗППЦК, а именно чрез Единна информационна система (ЕИС) за подаване на отчети и на обществеността по начина, предвиден в чл. 100т, ал. 3 от ЗППЦК – чрез избрана от дружеството информационна агенция или друга медия. Консолидираните годишни отчети се подават в съответствие с европейския единен електронен формат ЕЕЕФ (ESEF).

Съгласно чл. 100о1, ал. 1 от ЗППЦК, емитентът е длъжен да разкрива публично уведомление за финансовото си състояние в срок до 30 дни от края на съответното тримесечие. Публичното уведомление се представя в КФН по реда на чл. 100т, ал. 4 от ЗППЦК, чрез ЕИС. Същото се разкрива и на обществеността по начина, предвиден в чл. 100т, ал. 3 от ЗППЦК, а именно чрез избрана от дружеството информационна агенция или друга медия, в законоустановения срок, а именно до 30.04.2024 г. включително. Разпоредбата на чл. 100о1, ал. 7 указва, че изискванията на ал. 1 – 6 не се прилагат, в случай че емитентът разкрива публично тримесечни финансови отчети за дейността си, в срок до 30 дни от края на първо тримесечие със съответното съдържание по чл. 100o, ал. 4 и при съответното прилагане на чл. 100o, ал. 2, 5, 6 и 7 от ЗППЦК. Срокът за оповестяване на публично уведомление за финансовото състояние за първо тримесечие на 2024 г. или тримесечен индивидуален финансов отчет за първо тримесечие на 2024 г. пред КФН и информационна агенция или медия изтича на 30.04.2024 г.

Съгласно чл. 100е, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК емитентът на облигации е длъжен да предоставя на довереника на облигационерите до 30 дни от края на всяко тримесечие отчет за изпълнение на задълженията си съгласно условията на облигационната емисия, включително за изразходване на средствата от облигационния заем, за спазване на определените финансови показатели и за състоянието на обезпечението. Съгласно чл. 100е, ал. 2 от ЗППЦК емитентът предоставя отчета по ал. 1, т. 2 от ЗППЦК на КФН и на обществеността по реда на чл. 100т, ал. 3 и 4, както и на регулирания пазар на ценни книжа, на който облигациите са допуснати до търговия. В случаите по чл. 100б, ал.8 от ЗППЦК, когато емитентът не е сключил договор с довереник на облигационерите, той е длъжен да представи на регулирания пазар, където се търгуват облигациите, и на КФН, тримесечен отчет за спазване на условията по облигационния заем в срок до 30 дни от края на всяко тримесечие.

КФН обръща внимание, че отчета за изпълнение на задълженията на емитента на облигации съгласно условията на облигационната емисия по чл. 100е, ал.2 или по чл.100б, ал. 8 от ЗППЦК за първо тримесечие на 2024 г., който се изготвя на индивидуална база, следва да бъде представен в КФН, на обществеността и на регулиран пазар до 30.04.2024 г.

Съобщение във връзка с публично изявление на ЕОЦКП, определящо общите европейски приоритети за прилагане за годишните финансови отчети за 2023 г.

Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) публикува годишното си Публично изявление, определящо общите европейски приоритети за прилагане за годишните финансови отчети за 2023 г. на емитентите, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар.

В публичното изявление са посочени общите приоритети за финансовата 2023 г., които включват следните основни теми:

tablica

Емитентите и техните одитори следва да вземат предвид основните въпроси, разгледани в публичното изявление на ЕОЦКП при изготвянето и одитирането на годишните финансови отчети (ГФО) на емитентите и публичните дружества за 2023 г.

ЕОЦКП и националните компетентни регулатори ще следят за спазване на посочените по-горе специфични изисквания при представянето на финансовите отчети от страна на публичните дружества и емитентите. При констатиране на съществени несъответствия ще бъдат предприемани съответните мерки.

Изявлението е публикувано на интернет адрес на ЕОЦКП и може да бъде достъпно от тук.

Превод на български език на текста на публичното изявление може да намерите на интернет страницата на КФН www.fsc.bg, раздел Европейски въпроси/ ЕС новини/ уведомления.

КФН и Хърватският надзор обмениха опит и добри практики за приемането на еврото

КФН проактивно проведе поредица от срещи на стратегическо и оперативно ниво с Хърватската агенция за финансов надзор за добри практики в процеса на приемане на еврото

През изминалата седмица експерти от стратегическо и оперативно ниво на Комисията за финансов надзор осъществиха двудневно посещение в Хърватската агенция за финансов надзор (HANFA), като част от предприетите стъпки за реализирането на Националния план за въвеждане на еврото в България.

Инициативата за намиране на най-добри практики при приемане на еврото и избор на HANFA като институция с високи резултати беше създадена от Бойко Атанасов, председател на КФН. Визията за интегриране на еврото в България от КФН е ключов приоритет за лидерския екип на КФН през 2024 г. – 2025 г. Според г-н Атанасов основна цел на работната група на КФН е пълна видимост към стратегията и конкретните стъпки, през които HANFA е преминала в процеса на присъединяване към еврозоната. Фокусът на работните групи беше върху създадената координационна политика, правните инициативи, нужните корекции на финансовата система и на икономиката с акцент върху защита на потребителите, стратегиите за комуникация между институциите и с гражданите, процесите по сътрудничество с други държавни органи, изготвяне на оценка на разходите от финансовата индустрия, консултации с представители на финансовата индустрия и потребители, ИТ корекции в HANFA и мониторинг на изпълнението на плана за действие.

Хърватските участници споделиха, че година по-късно от приемането на еврото, след смяната на валутата, инфлацията в страната вече е наполовина, а икономиката и доходите  растат с едни от най-високите темпове в Европейския съюз. По-малък финансов риск и транзакционни разходи, по-конкурентоспособен бизнес и по-висок кредитен рейтинг  са сред най-големите положителни ефекти.

Разговорите продължиха със споделянето на опит по отношение на присъединяването на България и на Хърватия в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), което е сред водещите външнополитически приоритети на двете страни. Членството в организацията изисква извършването на вътрешни реформи и усъвършенстване на законодателството в съответствие с най-високите стандарти, сред които публичното управление, борбата с корупцията, защитата на конкуренцията, цифровата икономика, образование, околна среда, инвестиции.

За финансовите надзори на двете страни предстои общото предизвикателство за прилагане на регламента за пазарите на криптоактиви (MiCA), чиято цел е да създаде регулаторна рамка, която подкрепя иновациите и използва потенциала на криптоактивите, като същевременно запазва финансовата стабилност и защитава инвеститорите.

Делегацията обсъди частните пенсионни фондове и техния надзор, като структура и бъдещо развитие на пенсионната система – инвестиционни портфейли с различен рисков профил, такси и възвръщаемост на инвестициите, гаранция за минимална възвръщаемост, корекция на доходите чрез инфлация.

 Стратегическата среща бе насочена към  обмен на най-добре работещите европейски практики и обединителни линии в процеса на присъединяване на България към еврозоната. Председателят на КФН – г-н Бойко Атанасов, сподели, че „когато се впускаме в значимото начинание, от съществено значение е да признаем ползите, произтичащи от приемането на еврото, както и да имаме видимост към опита на страни като Хърватия, които вече са предприели тази трансформираща стъпка. На първо място, присъединяването ни към еврозоната ще донесе икономическа стабилност и доверие, по-предсказуема и стабилна парична среда, ще намали рисковете от валутните курсове и ще улесни бизнеса да планира и инвестира с увереност. Нещо повече – убеден съм, че ще се повиши привлекателността на страната за чуждестранните инвеститори. Вярвам и, че членството ни в еврозоната ще насърчи по-голяма финансова интеграция и България ще приведе паричните си политики в съответствие с тези на другите страни-членки, с по-тясна координация и сътрудничество в рамките на Европейската централна банка, ще засили позициите си не само в рамките на Европейския съюз, но и на световната икономическа сцена. Успешното присъединяване на Хърватия към еврозоната трябва да ни бъде вдъхновяващ пример, докато се движим в процеса на приемане на еврото. Използвайки опита на Хърватия, България може да се справи с предизвикателствата, да припознае възможностите, които идват с присъединяването към еврозоната и да извлече ползите от приемането на еврото. Целта на всички ангажирани институции е да бъде стимулирано устойчивото развитие и просперитета на българската нация и нейните граждани“.

Данни за максималния размер на техническата лихва

На основание чл. 86, ал. 11 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, Комисията за финансов надзор публикува максимален размер на техническата лихва за изчисление на премиите и откупната стойност за периода от 1-ви април 2024 г. до 30-ти юни 2024 г. Данни за максималния размер на техническата лихва може да намерите в раздел ”Застрахователна дейност”, „Статистика”,  „Животозастраховане“.