Чл. 32. (1) „Който възпрепятства Комисията за финансов надзор, нейните органи или надлежно упълномощени служители от нейната администрация при осъществяване на надзорни правомощия, възложени им с този или с друг закон, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не съставлява престъпление. При повторно нарушение глобата е в размер от 2000 до 10 000 лв.“
(2) За нарушение по ал. 1 на юридическо лице или едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 8000 лв., а при повторно нарушение – от 4000 до 16 000 лв.“

Видно от съдържанието на разпоредбата, всяко едно лице – физическо или юридическо, което посредством своето поведение  (било чрез действие или чрез бездействие) пречи или дори само забавя регулатора да изпълни контролните си правомощия подлежи на административно наказание. Тук законодателят въвежда като задължително условие за реализиране на администратинонаказателната отговорност наличието на определен резултат от поведението и действията на физическо или юридическо лице, а именно да бъде възпрепятствана КФН, нейните органи или упълномощени служители от администрацията на комисията. Във всеки един случай, когато бъде установено наличие на този резултат се пристъпва към налагане на съответните предвидени в закона санкции.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), при осъществяване на своите правомощия, комисията и нейните органи- членовете на комисията, както и определените по установения в закона ред длъжностни лица от комисията, с оглед на възложените им задачи имат право да извършват определени действия и да изискват и събират от поднадзорните лица необходимата за надзора информация. Едновременно с това нормата на чл. 19, ал. 3 и ал. 5 от ЗКФН вменява задължение на поднадзорните лица да осигурят всички условия за нормалното протичане на проверката, като: „оказва съдействие на комисията и длъжностните лица от администрацията й, като: 1. предоставя място за извършване на проверката, както и да се яви при поискване в сградата на комисията; 2. определя свой служител за контакти и оказване на съдействие на проверяващите длъжностни лица; 3. предоставя достъп до служебни помещения и до информационни системи; 4. предоставя всички счетоводни, търговски и други документи, необходими за установяване на факти и обстоятелства, свързани с обхвата на проверката; 5. при поискване предоставя заверени копия от счетоводни и други документи; 6. дава писмени обяснения при поискване от длъжностното лице”. Неизпълнението на което и да е от тези задължения следва се квалифицира като възпрепятстване и подлежи на санкциониране, на основание чл. 32, ал. 1, ал. 2 ЗКФН.
Изпълнението следва да бъде извършено в указания срок. В противен случай, изпълнението след дадения срок се приравнява на пълно неизпълнение. Изпълнението след срока не санира последиците от липсата на изпълнение в срок. Изпълнението със закъснение следва да се разглежда като смекчаващо обстоятелство при определяне на наказанието, евентуално през призмата на чл. 28 от ЗАНН, но не и като факт, водещ до извод за липсата на извършено нарушение.
Практиката налага извода, че в случаите когато се изисква представяне на определена информация или документи, в писмата до поднадзорните лица винаги следва да бъде отправено предупреждение, че непредставянето им или представянето им след указания срок ще бъде разглеждано като възпрепятстване упражняването на надзорните правомощия на КФН, нейните органи или надлежно упълномощени служители в зависимост от конкретната хипотеза.

II. КОДЕКС ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ

        т. 2 в съответствие с устава си, с правилника за организацията и дейността на управлявания от него фонд за допълнително пенсионно осигуряване, с инвестиционната му политика, с правилата на фонда за извършване на плащания и с вътрешните актове по чл. 123е, ал. 4, т. 6, букви „а“, „е“, „ж“ и „и“, т. 7 и 9“.

Целта на цитираната разпоредба е да въведе задължение спрямо пенсионноосигурителните дружества за стриктно спазване на техните устави, правилниците за организацията и дейността на управляваните от тях фондове, инвестиционните политики и други ключови вътрешни документи. Необходимо е да се посочи, че КСО и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане уреждат най-широката допустима рамка от правила за поведение, които пенсионноосигурителните дружества са длъжни да спазват. В тази връзка, при редица хипотези пенсионноосигурителните дружества могат да уредят във вътрешните си документи по-рестриктивен режим и изисквания, в сравнение с нормативната уредба. Такъв е случаят с чл. 176, ал. 1 от КСО, уреждащ каталога с разрешените активи, в които могат да се инвестират средства на фондовете. Посочената разпоредба дава право, но не и задължение средства на фондовете да бъдат инвестирани в абсолютно всички изброени класове активи. С оглед изложеното с Правилника за организацията и дейността на съответния фонд и другите относими вътрешни документи, дружеството може да уреди по-рестриктивен режим, изключвайки някои класове активи по чл. 176, ал. 1 от КСО, тъй като техните присъщи характеристики не отговарят на инвестиционната политика и рисковия профил на съответния фонд. В тази връзка през периода, предмет на настоящия анализ са установени случаи на инвестиране на средства на фондовете, управлявани от някои дружества, във финансови инструменти по чл. 176, ал. 1, т. 7 от КСО (акции на първично публично предлагане). Следва да се посочи, че към момента на сделките цитираната разпоредба беше в сила, но този вид финансови инструменти не е сред изрично изброените допустими активи в съответните разпоредби на правилниците на фондовете, от името и за сметка на които са сключени сделките.

Чл. 121в, ал. 7 „Пенсионоосигурителното дружество поддържа най-малко 75 на сто от собствените средства, покриващи границата на платежоспособност по ал. 6, във финансови инструменти по чл. 176, ал. 1, т. 1 –  4 и влогове по чл. 176, ал. 1, т. 5 в банки, които не са в производство по несъстоятелност“.

Със ЗИДКСО, обн. ДВ, бр. 19 от 2021 г., беше уредена в цялост фазата на изплащане от универсалните пенсионни фондове. В тази връзка и изискванията към капитала на пенсионноосигурителните дружества бяха преуредени съществено. С приетата изцяло нова редакция на чл. 121в от КСО беше уреден нов минимален размер на уставния капитал от 7,5 млн. лв. и беше въведено изискване за притежаване на собствени средства, покриващи границата на платежоспособност в размер, не по-малък от 4 на сто от отпуснатите плащания или 7,5 млн. лв. Не на последно място, за първи път с действащата редакция на чл. 121в, ал. 7 от КСО беше въведено изискване по отношение на разрешените активи, в които могат да бъдат инвестирани средства на дружествата. Съгласно цитираната  разпоредба, най-малко 75 на сто собствените средства на дружествата, покриващи границата на платежоспособност, следва да бъдат поддържани във финансови инструменти по чл. 176, ал. 1, т. 1 – 4 и влогове по чл. 176, ал. 1, т. 5 в банки, които не са в производство по несъстоятелност. Съответно конкретните количествени ограничения по отношение на разрешените активи по чл. 121в, ал. 7 от КСО, бяха уредени в чл. 4 от новоприетата Наредба № 10 от 29.06.2021 г. на КФН. Съгласно посочения по-горе ЗИДКСО, пенсионноосигурителните дружества следваше да приведат дейността си в съответствие с нормативните изменения, в т.ч. и цитираните разпоредби, в срок до 31.08.2021 г. В хода на надзорната дейност бяха установени случаи, при които след 01.09.2021 г., собствените средства на пенсионноосигурителните дружества не бяха оптимално диверсифицирани в процеса на инвестирането им и привеждането в съответствие с нормативните изисквания на тези средства, поради което не беше изпълнена разпоредбата на чл. 121в, ал. 7 от КСО и на чл. 4 от Наредба № 10 на КФН.

С оглед реалното спазване на основополагащия принцип на диверсификация на активите, КСО въвежда детайлни изисквания по отношение на количествените ограничения при инвестиционната дейност на фондовете. Налице са стриктни количествени ограничения по отношение инвестиции в един емитент, инвестиции в една икономическа група, инвестиции по класове активи, процентно съотношение от една емисия и др. През периода от 2018 г. до 2021 г. са констатирани нарушения на посочените разпоредби от страна на някои пенсионноосигурителни дружества. В преобладаващия брой от случаите, превишенията в процентно изражение не са големи, но с оглед обема на активите на фондовете са в немалък размер в парично изражение.

            С разпоредбата на чл. 251а, ал. 2 от КСО, законодателят е уредил хипотезата на така нареченото „превишение по обективни причини“ на количествените ограничения, които следва да бъдат спазвани при инвестирането на средствата на доброволните пенсионни фондове. Следва да се посочи, че уредбата е сходна с тази по чл. 180а от КСО, където са въведени тези изисквания по отношение активите на универсалните и професионалните пенсионни фондове. При инвестиционната дейност на фондовете нерядко се стига до превишение на някое от количествените ограничения, по причини, независещи от дружествата. Най-често тези превишения се дължат на повишаване на стойността на даден актив или промяна в стойността на нетните активи на самия фонд. В тази връзка разпоредбата на чл. 251а, ал. 3 от КСО дава на управляващото дружество 6 месечен срок за привеждане на активите в съответствие със съответното ограничение, но също така забранява покупката на дадения инструмент до привеждане на активите на фонда в съответствие с нормативните изисквания. През периода от 2018 г. до 2021 г. са установени случаи на извършени покупки на финансови инструменти от дадения вид, през 6 месечния период за привеждане в съответствие с даденото количествено ограничение.

Чл. 38. (1)  „За встъпване на лице по чл. 4 в делови взаимоотношения с лица, за които е установено, че са лица по чл. 36, се изисква одобрение от служител на висша ръководна длъжност на лицето по чл. 4.  
(2) В случаите, при които след установяване на делови взаимоотношения се установи, че клиент или действителен собственик на клиент – юридическо лице или друго правно образувание, е лице по чл. 36, продължаването на деловите взаимоотношения може да стане само след одобрение от служител на висша ръководна длъжност на лицето по чл. 4.“

Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗМИП за встъпване на задължено по ЗМИП лице в делови взаимоотношения с лица, за които е установено, че са видни политически личности, се изисква одобрение от служител на висша ръководна длъжност на задълженото лице. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба в случаите, при които след установяване на делови взаимоотношения се установи, че клиент или действителен собственик на клиент юридическо лице или друго правно образувание, е видна политическа личност, то продължаването на деловите взаимоотношения може да стане само след одобрение от  служител на висша ръководна длъжност на задълженото по ЗМИП лице.
За неизпълнение на посоченото задължение е предвидена санкция, регламентирана в чл.116, ал.1, т. 3 от ЗМИП, съгласно която за юридически лица е предвидена имуществена санкция в размер от 5 000 до 50 000 лв.