За целите на преизчисляване на дължимите за 2026 г. такси за общ финансов надзор със свое решение по Протокол № 49 от проведено на 30 юни 2025 г. заседание Комисията за финансов надзор определи средноаритметичната стойност на общите приходи от дейността на инвестиционните посредници. Въз основа на данните от подадените от инвестиционните посредници справки по чл. 43, ал. 1 от Наредба № 50 от 30.03.2022 г. за капиталовата адекватност, ликвидността на инвестиционните посредници и осъществяването на надзор за спазването им към 31.12.2025 г., средноаритметичната стойност възлиза на 10 390 116,44 лв. (десет милиона триста и деветдесет хиляди сто и шестнадесет лева и четиридесет и четири стотинки).
Решения от заседание на 30.06.2026 г.
На заседанието си днес КФН реши:
1. Одобрява Светослав Дечев, Мая Огнянова и Галина Георгиева за членове на съвета на директорите на „СИИ Имоти“ АДСИЦ.
2. Одобрява Димитър Баларев за нов член на съвета на директорите на „Финанс Асистанс Мениджмънт“ АДСИЦ.
3. Приема на второ гласуване Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 44 от 20.10.2011 г. за изискванията към дейността на колективните инвестиционни схеми, управляващите дружества, националните инвестиционни фондове и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове.
Предстои обнародване в „Държавен вестник“.
4. Приема на второ гласуване Наредба № 4 от 30.06.2026 г. за показателите за съпоставяне на доходността на подфондовете в универсалните пенсионни фондове и на професионалните пенсионни фондове.
Предстои обнародване в „Държавен вестник“.
5. Приема на първо гласуване нова Инструкция за реда, начина и критериите за служебно разпределение на лицата, неизбрали фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване и определяне на отклоненията от постигнатата доходност.
Проектът и мотивите към него са публикувани на интернет страницата на Комисията за финансов надзор в раздел „Нормативна уредба”, рубрика „Обществени консултации”, като бележки и предложения по проекта могат да бъдат представени в 14-дневен срок от публикуването му – до 14.07.2026 г. включително.
6. Приема Програма за нормативната дейност на Комисията за финансов надзор за периода 1 юли – 31 декември 2026 г.
От 1 юли: Само лицензираните компании могат да предлагат криптоактиви на територията на ЕС
На 1 юли 2026 г. приключва преходният период съгласно Регламента за пазарите на криптоактиви (MiCA), през който регистрираните във водения от КФН регистър лица имаха право да предоставят услуги за криптоактиви без лиценз.
От тази дата единствено лицензираните доставчици имат право да предлагат услуги с криптоактиви в рамките на ЕС.
Как да проверите дали доставчикът Ви е лицензиран?
Клиентите могат да ползват услуги само от дружества, които притежават необходимия лиценз:
- Лицензирани от КФН: Към настоящия момент КФН е лицензирала две дружества като доставчици на услуги за криптоактиви. Списък на лицензираните компании може да видите тук.
- Нотифицирани дружества: Дружества, лицензирани в други държави членки на ЕС, имат право да оперират в България след подадена нотификация до КФН. Списък на нотифицираните за България компании и услугите, които могат да Ви предоставят може да видите тук.
- Общоевропейски регистър: Европейският орган по ценни книжа и пазари (ESMA) води регистър на всички доставчици на услуги за криптоактиви, лицензирани от компетентните органи на държавите членки. Регистърът на ESMA може да видите тук.
Какво да направите, ако сте клиент на нелицензиран доставчик?
Ако сте клиент на нелицензиран доставчик на услуги за криптоактиви трябва да преустановите отношенията си с този доставчик. Той е длъжен да изготви план за прекратяване на дейността си и да Ви съдейства в процеса на прекратяване на отношенията. Имате възможност да прехвърлите криптоактивите си при лицензиран доставчик на услуги за криптоактиви, да ги съхранявате в собствен портфейл или да закриете позициите си.
Нелицензиран доставчик няма право да Ви предоставя нови услуги и може да извършва сделки с криптоактиви единствено във връзка с избрания от Вас начин за преустановяване на отношенията с доставчика. Допълнителна информация относно дадените към лицензираните доставчици указания може да видите в съобщението на ESMA за края на преходния период.
При възникнали проблеми във връзка с преустановяване на отношенията с нелицензиран доставчик на криптоактиви може да подадете сигнал в КФН като използвате публикуваната на сайта електронна форма или в свободен текст на имейл: delovodstvo@fsc.bg
Предупреждение към инвеститорите на финансови инструменти за неправомерни действия от лица, твърдящи, че извършват дейност от името на поднадзорни лица на КФН
Комисията за финансов надзор предупреждава всички лица – потенциални инвеститори във финансови инструменти, относно зачестили действия от лица, твърдящи, че извършват дейност от името на поднадзорни лица на Комисията за финансов надзор (КФН).
Така наречените мними брокери на финансови инструменти се представят за служители на съществуващи легитимни бизнеси, имитирайки техните брандове, имена, интернет страници, онлайн присъствие в социалните мрежи и др.
В дейността си посочените лица използват най-разнообразни сценарии, с които въвеждат в заблуждение потърпевшите лица, че представляват легитимен финансов субект.
В методиката, която се използва от мнимите брокери, могат да се очертаят няколко основни етапа:
- Мнимите брокери осъществяват контакт с набелязани субекти най-често чрез приложения за криптирани текстови съобщения, имейли или телефонни обаждания с номера от чужбина или такива генерирани чрез специален софтуер.
- След осъществяване на контакт лицата предлагат „сигурни инвестиции“ като създават усещане за неотложност, изисквайки превеждането на средства веднага под претекст, че офертата е с ексклузивен и лимитиран във времето характер. Предложената „инвестиция“ често се съчетава с изискване за регистрация в мнима платформа за търговия. В хода на цялата комуникация мнимият брокер непрекъснато убеждава ответната страна, че работи от името на легитимен бизнес и притежава завиден професионален опит (Възможно е да използва чужди или неистински документи, за да се легитимира пред жертвите си.).
- Известен период след като въведеното в заблуждение лице е превело средства, мнимият брокер се свързва с него, като съобщава (съответно визуализира чрез мнимата платформа за търговия) за натрупани значителни печалби от направената инвестиция.
- Ако лицето желае да изтегли печалбата, мнимият брокер изисква превеждане на допълнителни парични суми за „освобождаване на печалбата“ (основанието най-често е начислени административни такси, „проверка“ на банкова сметка чрез тестов превод и др. подобни).
- След превеждане на изисканата сума мнимият брокер (и неговата мнима платформа):
- преустановява контакт с въведеното в заблуждение лице;
- заличава своето онлайн присъствие.
В тази връзка КФН напомня, че потенциалните инвеститори следва да правят проверка преди сключване на договор с инвестиционен посредник дали същият е лицензиран от компетентен орган, на интернет страницата на Комисията за финансов надзор https://www.fsc.bg/, включително и за адресите на електронната поща и електронната страница на дружеството, като не прибързват с превеждане на парични средства. Проверката следва да бъде извършена прецизно и да бъдат сравнени всички използвани в символи в данните на лицензираните дружества, тъй като е честа практика нелицензирни дружества да предоставят за контакт електронна поща, наподобяваща такава на лицензирано дружество, с добавен или сменен символ. При съмнение да:
- изискват допълнителни данни, които могат да бъдат проверени и потвърдени от независими публични източници;
- проверяват публичните регистри на КФН, както и официалните интернет страници на съответните поднадзорни лица;
- преустановяват контакт и да сезират съответните органи при подозрение за недобросъвестни или престъпни дейности.
Пламен Данaилов: Защитата на потребителите и финансовата грамотност са ключови за устойчивото развитие на застрахователния сектор
„Основен приоритет за Комисията за финансов надзор е защитата на потребителите и гарантирането на финансово стабилен застрахователен сектор. Само финансово устойчиви застрахователи могат да изграждат доверие и да осигуряват реална защита на гражданите и бизнеса.“ Това заяви заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, Пламен Данaилов в подкаста на БНТ „Застрахователният пазар в България: цени, продукти и контрол“. В интервюто той представи приоритетите на надзорната дейност на КФН, коментира актуалните предизвикателства пред застрахователния сектор и очерта основните насоки за неговото устойчиво развитие.
Една от темите в разговора бяха предприетите от КФН надзорни действия спрямо ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“. „Отнемането на лиценз е най-тежката надзорна мярка, но понякога тя е необходима, за да бъде защитен общественият интерес“, заяви Пламен Данaилов. Той подчерта, че Комисията е действала в тясна координация с европейските надзорни органи и едва след като дружеството не е изпълнило дадените му задължителни предписания. По думите му навременните надзорни действия са били от съществено значение за защитата на потребителите и за запазването на финансовата стабилност на застрахователния сектор.
По темата за застраховка „Гражданска отговорност“ Данaилов представи резултатите от анализ на КФН, който показва, че при застраховките за мотоциклети средната събираемост на начислените премии през последните пет години е между 30 и 40%, докато цената е формирана при 100% събираемост. Според него именно това е една от основните причини за натрупаните технически загуби при този вид застраховане. Той поясни още, че Кодексът за застраховането вече предвижда възможност за сезонно застраховане, но за практическото ѝ прилагане е необходимо да бъде облекчен редът за регистрация и дерегистрация на моторните превозни средства.
Пламен Данaилов постави акцент и върху необходимостта от по-балансирано развитие на застрахователния пазар. Според него автомобилното застраховане продължава да доминира в структурата на пазара, докато имущественото, здравното и животозастраховането имат значителен потенциал за развитие. Той подчерта, че застрахователният сектор може да има много по-активна роля както в защитата на имуществото при природни бедствия, така и в развитието на допълнителното здравно осигуряване и в посрещането на демографските предизвикателства.
По темата за земеделското застраховане заместник-председателят на КФН отбеляза, че интересът към този вид застраховане се увеличава. Той обърна внимание, че рискове като сушата и ранното измръзване трудно могат да бъдат покривани изцяло от застрахователите поради техния мащаб и високата цена на подобно покритие. Според него е необходимо по-тясно сътрудничество между държавата, взаимоспомагателните фондове и застрахователния сектор, за да бъдат изградени устойчиви механизми за управление на тези рискове.
В интервюто Пламен Данaилов засегна и темата за допълнителното пенсионно осигуряване. Той определи въвеждането на мултифондовете като важна стъпка към по-ефективно управление на пенсионните спестявания и постигане на по-висока доходност, съобразена с възрастта и инвестиционния профил на осигурените лица.
В подкаста бяха представени и резултатите от национално представително проучване за нагласите към застраховането, проведено през май 2026 г. Един от изводите в него показва, че 57% от анкетираните определят условията по застрахователните продукти като трудни за разбиране. По този повод Пламен Данaилов подчерта, че това поставя пред институциите и участниците на пазара общата задача да подобрят комуникацията с потребителите и да повишават финансовата им култура.
„Финансовата грамотност трябва да започва още в училище“, заяви Пламен Данaилов. По думите му финансовата култура е в основата на правилната оценка на рисковете и на информирания избор на застрахователни и други финансови продукти. Той отбеляза, че Комисията за финансов надзор вече участва в националната инициатива за повишаване на финансовата грамотност, стартирана от Министерството на финансите, и подчерта, че добрата информираност помага на хората да разбират по-добре рисковете и да вземат информирани решения.
Линк към подкаста на БНТ: https://www.youtube.com/watch?v=EW680OGgSUE
Предупреждение към инвеститорите във финансови инструменти
Комисията за финансов надзор предупреждава всички лица – потенциални инвеститори във финансови инструменти, за следното:
Дружество с наименование “GFEFX“ не разполага с издаден лиценз да извършва дейност като инвестиционен посредник, респективно да предоставя инвестиционни услуги и/или да извършва инвестиционни дейности. С оглед на това “GFEFX“ няма право да получава парични суми от лица с цел инвестирането им във финансови инструменти. Електронната страница, която се свързва с горепосоченото дружество е: http://gfefx.com
Видно и от елементите на съдържанието на http://gfefx.com, същият съдържа изцяло неверни данни, компилирани от други сайтове, липсват данни за собственост, документи, механизми за защита на клиентите и очевидно цели умишлено въвеждане в заблуждение и незаконосъобразно набиране на средства, използвайки името на дружество което е лицензирано от Комисията за финансов надзор – „Глобъл Фъндс Ексчейндж“ АД с ЕИК 175249529, адрес гр. София, 1303, бул. „Ал.Стамболийски“ 84, ет. 8, офис 42, с е-мейл: office@gfex.bg и електронна страница: https://globalfundsexchange.bg/bg/.
В тази връзка КФН напомня, че потенциалните инвеститори следва да правят проверка преди сключване на договор с инвестиционен посредник дали същият е лицензиран от компетентен орган, на интернет страницата на Комисията за финансов надзор https://www.fsc.bg/, включително и за е-мейла и електронната страница на дружеството, като не прибързват с превеждане на парични средства. При съмнение да:
- изискват допълнителни данни, които могат да бъдат проверени и потвърдени от независими публични източници;
- проверяват публичните регистри на КФН, както и официалните интернет страници на съответните поднадзорни лица;
- преустановяват контакт и да сезират съответните органи при подозрение за недобросъвестни или престъпни дейности.
Определяне на средноаритметичната стойност на нетните активи за сектора на АИФ, включително НИФ
На свое заседание, проведено на 25.06.2026 г., КФН, на основание чл. 59, ал. 1 от Наредба № 76 по Протокол № 48, взе решения за определяне на средноаритметичната стойност на нетните активи за сектора на алтернативните инвестиционни фондове (АИФ), включително националните инвестиционни фондове (НИФ), за целите на определяне на максималния размер на променливия компонент на таксата за общ финансов надзор, а именно:
- Средноаритметичната стойност на нетните активи за сектора на АИФ, включително НИФ, към 31.12.2025 г. е в размер на 15 942 453,86 евро (петнадесет милиона деветстотин четиридесет и две хиляди четиристотин петдесет и три евро и 86 евроцента).
Решения от заседание на 25.06.2026 г.
На заседанието си днес КФН реши:
1. Одобрява представения проект на анекс за изменение и допълнение на договор за възлагане на дейности, сключен между „Алтерон“ АДСИЦ, гр. Варна, и трето лице по смисъла на чл. 27, ал. 4 от ЗДСИЦДС.
2. Приема на първо гласуване проект на нова Наредба № 33 за индивидуалните заявления за участие във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за възобновяване на осигуряването в универсален пенсионен фонд.
Проектът и мотивите към него са публикувани на интернет страницата на Комисията за финансов надзор в раздел „Нормативна уредба”, рубрика „Обществени консултации”, като бележки и предложения по проекта могат да бъдат представени в 14-дневен срок от публикуването му – до 09.07.2026 г. включително.
3. Приема на първо гласуване проект на нова Наредба № 3 за промяна на участие и прехвърляне на средства на осигурено лице във фонд за допълнително пенсионно осигуряване.
Проектът и мотивите към него са публикувани на интернет страницата на Комисията за финансов надзор в раздел „Нормативна уредба”, рубрика „Обществени консултации”, като бележки и предложения по проекта могат да бъдат представени в 14-дневен срок от публикуването му – до 09.07.2026 г. включително.
Предупреждение до инвеститорите относно “SageMaster”
Комисията за финансов надзор (КФН, Комисията) предупреждава инвеститорите относно дейността на платформи, опериращи под наименованието “SageMaster” (www.sagemaster.lo, www.sagemaster.com, www.beclub.com). Платформите са свързани с чуждестранните юридически лица TechHost WorldWide INC и Better Experience (оперираща също под наименованието BE).
Комисията е установила, че интернет страниците свързани с платформата “SageMaster” я представят като технологична, образователна и аналитична платформа, която на базата на решения, ползващи изкуствен интелект, предлага обучения и симулации на стратегии спрямо пазарите на криптоактиви и forex търговия. На интернет страниците изрично е заявено, че “SageMaster” не е лицензирана като борса, брокер, финансов или инвестиционен съветник, а предоставените инструменти и информация имат образователен характер.
Въпреки изложените твърдения, по отношение на платформите и дружествата, свързани с наименованието “SageMaster” са издадени множество предупреждения от регулаторни европейски и чуждестранни органи[1] за извършване на неоторизирани дейности, подвеждащи твърдения и потенциални злоупотреби с финансови инструменти и криптоактиви.
КФН предупреждава, че дружествата и платформите, свързани със “SageMaster” не са поднадзорни на Комисията и съответно не могат да предлагат и предоставят услуги, свързани с финансови инструменти и криптоактиви на територията на Република България.
Комисията призовава инвеститорите да бъдат особено внимателни при използването на подобни платформи и предварително да проверяват тяхната дейност, включително като извършват справки за наличие на лиценз в официалните регистри на КФН, достъпни на Инвестирай безопасно – Комисия за финансов надзор. По отношение на услугите с криптоактиви справка може да бъде извършена и на официалната интернет страница на Европейския регулатор, достъпна на следния интернет адрес Markets in Crypto-Assets Regulation (MiCA).
При съмнения за нарушения на финансовото законодателство може да бъде подаден сигнал до Комисията по установения ред.
[1] https://www.afm.nl/nl-nl/consumenten/waarschuwingen/bekijk-de-waarschuwingen/boilerroom/techhost-worldwide-inc; https://www.a-tvp.si/wp-content/uploads/2026/04/BE-_-Better-Experience-_-Be-Club_OPOZORILO_ang.pdf
https://www.cssf.lu/en/2025/10/warning-regarding-the-company-sagemaster/
https://uokik.gov.pl/en/on-trail-of-pyramid-type-incentive-schemes-the-president-of-uokik-checks
Парламентарната комисия по труда, демографската и социалната политика прие Годишния отчет за дейността на КФН за 2025 година
Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, Диана Йорданова представи пред Комисията по труда, демографската и социалната политика към Народното събрание Годишния отчет за дейността на КФН за 2025 година. В изложението си тя акцентира върху стабилното развитие на системата на допълнителното пенсионно осигуряване, резултатите от осъществявания надзор през изминалата година и подготовката за въвеждането на многофондовата система.
След проведените разисквания, парламентарната комисия прие Годишния отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2025 година с 16 гласа „за“, един „против“ и четири „въздържал се“.
Диана Йорданова отбеляза, че към края на 2025 г. нетните активи на фондове за допълнително пенсионно осигуряване, управлявани от пенсионноосигурителните дружества, възлизат на 30.8 млрд. лева, което представлява 13.6 % от брутния вътрешен продукт на страната. Във фондовете са осигурени над 5 милиона лица, а от м. септември 2021 г. пенсионноосигурителните дружества изплащат пожизнени пенсии и разсрочени плащания.
По думите ѝ секторът остава финансово стабилен, като пенсионноосигурителните дружества успешно са преодолели пазарните сътресения през последната година, вследствие на геополитическите конфликти, и към края на 2025 г. не само са компенсирали временните спадове на финансовите пазари, но са увеличили активите на осигурените лица с приблизително 3 млрд. лева.
Заместник-председателят на КФН представи и резултатите от надзорната дейност през отчетния период. През 2025 г. управление „Осигурителен надзор“ е извършило 12 597 ежедневни проверки, 793 периодични проверки, разгледало е 182 жалби и запитвания от осигурени лица и техни наследници и е осъществило проверки на място и тематични проверки въз основа на риск-базиран надзор.
Диана Йорданова подчерта, че капиталовото пенсионно осигуряване получава висока международна оценка. По време на присъединителния процес към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) България е получила отлична оценка в областта на капиталовото пенсионно осигуряване, а вече няколко европейски държави са заявили интерес за споделяне българския опит и модел при разработването на собствените си законодателни решения.
Пред парламентарната комисия бе представена и концепцията за въвеждането на многофондовата система от началото на 2027 г. Според изчисленията на експертите на КФН, основани на над 400 000 симулации, новият модел ще позволи постепенно увеличаване на заместващия доход от втория пенсионен стълб от около 13% към момента до приблизително 22% от последния осигурителен доход при консервативните сценарии.
В отговор на поставен въпрос относно възможността осигурените лица да прехвърлят средствата си от универсалните пенсионни фондове към държавното обществено осигуряване, Диана Йорданова посочи, че през 2025 г. едва 0,28% от осигуряващите се са се възползвали от тази възможност. Тя припомни, че и след законодателните промени през 2015 г., когато беше въведена тази опция, делът на лицата, които са избрали прехвърляне, също е останал под един процент.
Като приоритет се открои необходимостта от повишаване на финансовата грамотност на гражданите. Диана Йорданова заяви, че КФН полага последователни усилия в тази посока и заяви, че институциите остават „длъжник“ на обществото. По думите ѝ Комисията е готова да съдейства за разработването на образователни материали и подкрепя идеята финансовата грамотност да бъде въвеждана още в училищна възраст.