Днес, 11 октомври 2010 г., се проведе първата работна среща във връзка с изготвянето на методика за уреждане на претенции за неимуществените вреди с представители на Комисия за финансов надзор, Асоциацията на българските застрахователи, Гаранционния фонд, Националното бюро „Зелена карта” . Предстои в работната група да бъдат поканени и асоциациите на застрахованите и пострадалите при катастрофи, както и Комисията за защита на потребителите, представители от Висшия съдебен съвет и Висшия адвокатски съвет. Ще се осъществят  консултации с всички заинтересовани страни, тъй като за първи път се разработва методика за неимуществени щети, която защитава интересите на голям процент от българските граждани.
Тази методика е необходима поради изключително различните по размер обезщетения, които се присъждат за един и същ вид неимуществени вреди. Тя ще спомогне за по-добрата защита на потребителите и да се изплаща справедливо обезщетение на застрахованите лица. Методиката ще бъде съобразена с практиката, която е натрупана от застрахователните компании, от Гаранционния фонд, както и от европейските страни. На работната среща се уточниха някои принципи, които ще бъдат заложени в методиката.
Методиката е предназначена за доброволно уреждане по извън съдебен ред на отношенията между застрахователи и трети увредени лица. С методиката за извънсъдебно уреждане се цели  въвеждане на по-малко спорен и по-бърз процес за уреждане на претенции за телесни увреждания, при които ищецът има право на обезщетение. Тя ще се прилага единствено в случаи на доказана вина и не изключва увредената страна да се обърне към съда, ако не се постигне доброволно уреждане на случая. Тази Методика ще разглежда единствено обезщетението за претърпени телесни наранявания или смърт, подкрепени от съответните медицински доказателства.
Следващата работна среща ще се проведе след като се събере и обобщи информацията от застрахователните компании, от Гаранционния фонд и от Бюрото „Зелена карта” за броя претенции за неимуществените вреди както и за сумите, които са изплатени по тях.

На 06 октомври 2010 г. в 17:02:48 часа (след края на търговската сесия) в КФН е получена вътрешна информация, свързана с депозирани молби за откриване на производства по несъстоятелност на „Мостстрой” АД и негови дъщерни дружества. Посочената информация е разкрита от емитента след настъпването на съответното събитие (на 06.10.2010 г.) и от тази гледна точка е налице спазване на изискванията на Закона за предотвратяване на злоупотребите с финансови инструменти (ЗПЗФИ). Информацията е оповестена на обществеността чрез медийната агенция „Инвестор.БГ” на същия ден и е публикувана на интернет страницата на публичното дружество.
Съгласно глава Шеста от ЗПЗФИ, Заместник – председателят, ръководещ Управление „Надзор на инвестиционната дейност”, разполага с правомощие да прилагат принудителни административни мерки по посочения закон с цел предотвратяване и преустановяване на нарушения, за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях и при застрашаване на интересите на инвеститорите в ценни книжа.
В конкретния случай, предвид навременното оповестяване на информацията от страна на емитента, както и поради факта, че същата е разкрита след края на борсовата сесия от 06.10.2010 г., не е налице нарушение на ЗПЗФИ, респективно не са налице вредни последици от такова нарушение и заместник председателят на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” не открива административно производство по прилагането на принудителна административна мярка, насочена към спирането на търговията с финансовите инструменти на „Мостстрой” АД.
Що се отнася до защитата на интересите на инвестиралите в ценни книжа, като правно основание за прилагането на съответната принудителна административна мярка, която би била приложена по целесъобразност, е необходимо да се посочи, че тя също следва да произтича от конкретен факт, който да е в състояние да доведе до ощетяването на инвеститорите. С оглед обстоятелството, че информацията е била оповестена след края на търговската сесия на 06.10.2010 г., то инвеститорите са разполагали с достатъчно време,  за да се запознаят със съдържанието й, респективно да формират своето обосновано инвестиционно решение преди началото на следващата търговска сесия.
Наред с това, евентуалното спиране на търговията с ценни книжа на „Мостстрой” АД в резултат на разкритата от дружеството информация за неговата неплатежоспособност, би довела до невъзможност акционерите на публичното дружество да се разпоредят с притежаваните от тях акции, което от своя страна би накърнило техните интереси.
В конкретния случай, спадането на цената на акциите на „Мостстрой” АД е напълно закономерен от икономическа и финансова гледна точка процес, върху развитието на който КФН не би следвало да въздейства.
От всичко гореизложено следва, че не са били налице правни предпоставки за спирането от търговия на акциите на „Мостстрой” АД от страна на Заместник – председателя на КФН, ръководещ Управление „Надзор на инвестиционната дейност”, като и необходимост от прилагането на принудителна мярка по целесъобразност.
Следва да се има предвид, че КФН не разполага с правомощия, свързани с изпадането в неплатежоспособност на публична компания.
 Режимът, свързан с неплатежоспособността на акционерно дружество (АД) е уреден единствено от Търговския закон (чл. 608 и сл.). Това е въпрос от сферата на корпоративното управление на дадено търговско дружество и не е свързан с дейността на КФН.
 Фактът, че дружеството се търгува на „Българска фондова борса – София” АД (БФБ) по никакъв начин не обвързва КФН с намеса в оперативното му управление, било то с превантивна или друга цел.
  Ясно трябва да се подчертае, че конкретният случай представлява корпоративен проблем, като евентуалната намеса на КФН в текущото управление на публично дружество би било незаконосъобразно.
Законът възлага на КФН да гарантира на всеки участник правото на своевременен достъп на информация. В конкретния случай  „Мостстрой” АД като публично дружество, чиито акции се търгуват на БФБ, е предоставило информация на надзорната институция и на обществеността в съответствие с нормативните изисквания.
От анализа на отчетите на дружеството, които са публична информация е видно, че в тях подробно е разкрита информация за финансовото състояние на това дружество. От тази гледна точка единствено от инвеститорите зависи по какъв начин ще реагират на разкритата информация.
Отчетите са представени в КФН и на Медийната агенция, ползвана от публичното дружество  „Инвестор.БГ” на следните дати: Годишният финансов отчет за дейността на дружеството за 2009 г. – 31.03.2010 г., междинният финансов отчет за първо тримесечие на 2010 г. – на 01.05.2010 г., междинният финансов отчет за второ тримесечие на 2010 г. – на 30.07.2010 г.
Надзорната институция разполага с правомощие да изследва дали неплатежоспособността се дължи на неправомерни действия от страна на управляващите публичната компания, разкрита ли е своевременно информацията за неплатежоспособността, налице ли е търговия с вътрешна информация и манипулиране на пазара на финансови инструменти. В тази връзка КФН вече извършва проверка по случая, като до настоящия момент информация е изискана, както от Централния депозитар, така и от публичното дружество.
 След получаването на тази информация и нейното анализиране, КФН ще упражни съответните надзорни правомощия.
     

На интернет страницата на Комисията за финансов надзор в рубрика  “Статистика”, раздел "Капиталов пазар",  е публикувана информация, съдържащи данни за капиталовия пазар и съответното изменение на отделни показатели за неговото сътоянието през първото шестмесечие на 2010 г. в сравнение с първото  шестмесечие на 2009 г.

В представените данни е разгледана динамиката в показателите, свързани с  активи, приходи и печалба в определения времеви период 30.06.2009 – 30.06.2010 г., като представените данни за публичните дружества и емитентите на ценни книжа, акционерните дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), колективните инвестиционни схеми (инвестиционни дружества и договорни фондове), както и на небанковите инвестиционни посредници, вписани към съответните дати във водения от Комисията за финансов надзор регистър са на агрегирана основа. Необходимо е да се уточни, че акционерните дружества със специална инвестиционна цел, инвестиционните дружества и договорните фондове са част от регистъра на публичните дружества и емитентите на ценни книжа, но за целите на статистиката са представени отделно.
Капиталовият пазар през първите шест месеца на 2010 г. отбелязва спад във всеки един от анализираните показатели спрямо същия период на 2009 г., с което тенденцията за низходящото му развитие, макар и с малки изключения, се запазва от началото на възникналата в края на 2007 г. финансова криза. През първата половина на 2010 г. общият реализиран оборот на ,,БФБ-София” АД е на стойност 325 млн. лв., с което се отчита спад от 64.9% в сравнение с първото шестмесечие на 2009 г.

Към 30 септември 2010 г. застрахователите от държави членки, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват застрахователна дейност на територията на Република България са 311, като през месец септември нови 6 застрахователи са пожелали да работят в България.
Към 30 септември 2010 г. застрахователните посредници от държави членки, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България са 1 438, като през месец септември 10 застрахователни посредници са заявили своето желание да извършват дейност в България.

Българските застрахователни брокери, които са заявили желание да развиват дейност на територията на Европейския съюз са вече 12.
Списъците със застрахователите и застрахователните посредници са публикувани на страницата на КФН в „ е – Библиотека”, раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

На 17 декември 2009 г. в Официалния вестник на Европейските общности е публикуван текста на Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 25 ноември 2009 година относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност,  известна като директива “Solvency II”.
Директивата «Платежоспособност ІІ» обобщава разпоредбите на повечето действащи сега директиви и същевременно въвежда изцяло нови изисквания към платежоспособността, системите за корпоративно управление, отчетността, публичното разкриване на информация и надзора върху застрахователната и презастрахователната дейност. Директивата дефинира нов режим за определяне платежоспособността на застрахователите, който в сравнение с действащия дава по-голяма тежест на качеството на управление на рисковете и вътрешния контрол, като се отчитат всички количествено измерими рискове, на които са изложени застрахователите. Директивата “Solvency II” изисква застрахователите да извършат самостоятелна оценка на рисковия си профил – т.нар. ORSA, (Own Risk and Solvency Assessment). Новото изискване за капитал (SCR – Solvency Capital Requirement) е в зависимост от рисковия профила на застрахователя, вземайки под внимание всички измерими рискове, както и техниките за управление и минимизиране на риска, калкулирайки стойността, изложена на риск (т.нар VaR – Value-at-Risk), която трябва да минимизира вероятността от неплатежоспособност в рамките на една година до 0.5%, т.е. 1 събитие на 200 години.  За определяне на изискуемия капитал се използва стандартна формула, чиито основни характеристики са дефинирани в директивата, макар и все още да има допускания и параметри, които са в процес на доуточняване.
От изключителна важност е всички компании да се запознаят в детайли с новите изисквания и да се подготвят в срок за тяхното изпълнение. Във връзка с това трябва да се подчертае нeобходимостта да се участва в петото количествено изследване на влиянието на новата регулация (т.нар QIS 5 – Quantitative Impact Study), което ще бъде проведено от август до ноември 2010. Няколко български застрахователни дружества са взели участие в предишните две тествания на ефектите от  Solvency II – QIS 3 и QIS 4, проведени през 2007 г. и 2008 г.
За да подпомогне българските застрахователи, коитo ще вземат участие в QIS5, КФН предоставя преведени на български език формите за попълване на QIS 5 и „Наръчник за попълване на формите на QIS 5 (за индивидуални дружества)”, които може да намерите на интернет страницата на КФН в раздел „Административни документи” – „Форми и образци”, „Застрахователен надзор”.
Допълнителна информация, свързана с QIS 5 може да намерите на интернет страницата на Комитета на европейските застрахователни и пенсионноосигурителни надзори (СEIOPS), в раздел „Consultations” , подраздел „QIS” (Quantitative Impact Studies); „Quantitative Impact Study 5”,
на адрес: http://www.ceiops.eu/index.php?option=content&task=view&id=732

Директивата 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 25 ноември 2009 година относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност, известна като директива “Solvency II” може да намерите, включително и преведена на български език на адрес:
http://register.consilium.europa.eu/pdf/bg/09/st03/st03643-re06.bg09.pdf   или
http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2009:335:0001:0155:EN:PDF

За посочения период са извършени 5 планови проверки на цялостната дейност на 3 дружества със специална инвестиционна цел и на 2 управляващи дружества. Тези дружества са:”Ексклузив пропъртис” АДСИЦ, Агро финанс” АДСИЦ, „Хелт енд уелнес АДСИЦ, УД”КТБ Асет Мениджмънт” АД и „ПФБК Асет Мениджмънт” АД

При проверките не са установени извършени административни нарушения.

С оглед оптимизиране на дейността на проверените лица са отправени препоръки както следва:
– за отстраняване на несъответствията в изготвяните финансови отчети и отчети за ликвидността на управляваните от управляващите дружества (УД) договорни фондове;
– за приемане на правила за поддържане и управление на ликвидните средства на управляваните от едно УД договорни фондове;
– за актуализиране на Правилата за прилагане на мерки по контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма;
– за подновяване на изтекли договори за управление на членовете на съвета на директорите на едно дружество със специална инвестиционна цел, след преизбирането им;
– за съблюдаване на изискването на чл. 100г, ал. 2, т. 3 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, относно възникване на потенциален конфликт на интереси
– за съблюдаване на изискването на чл. 21, ал. 2, т. 2 от Закона за дружествата със специална инвестиционна цел (ЗДСИЦ), която разпорежда, че дружество със специална инвестиционна цел може да взема банков кредит за придобиване и въвеждане в експлоатация на активи за секюритизация
– за стриктно спазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗДСИЦ при разпределянето на дивидент.

Вчера, на 30 септември 2010 г., ръководството на КФН  се срещна с представители на застрахователния бранш в България, където беше представена проектопрограма за развитието на застрахователния пазар и надзор. На срещата присъстваха представители на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), Гаранционния фонд (ГФ) и Националното бюрото „Зелена карта”.
Ръководството на КФН, начело с председателя, представиха на срещата проектопрограмата като един отворен документ с очакването застрахователите да дадат своите идеи и предложения по въпросния проект. Борислав Богоев, заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, предостави за обсъждане  изготвената проектопрограма, в която най-застъпената тема бе застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Като първата стъпка в посока преодоляване на проблемите, свързани с ниския обхват, закъсненията в  отчитането на полиците, повишаване качеството на данните, адекватността на премиите по застраховката на поетите рискове и достатъчността на техническите резерви е приемането на две наредби на първо четене на 29 септември 2010 г.
Наредбата за изграждането и поддържането на информационна система за оценка, управление и контрол на риска, в т.ч. за издаване на полици по задължителните застраховки по чл. 249, т. 1 от Кодекса за застраховането ще постави начало на отчитането на полиците в рамките на 24 часа след сключването им, както и ще спомогне да се елиминират редица грешки, които сега се допуснат при полиците „на кочан”. Предвижда се въвеждането на електронен четец за разчитане на информацията от свидетелствата за управление и създаване на регистър на щети в ГФ.
Измененията и допълненията в Наредба № 27 за реда и методиката за образуване на техническите резерви от застрахователите и от презастрахователите, и на здравноосигурителните резерви, се отнасят до методите за образуване на техническите резерви по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, а именно: въвежда се резерв по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в допълнение на пренос-премийния резерв, чийто размер е обвързан с минимално определена необходима сума за покритие на риска за едно застраховано МПС. Образуването на този резерв се налага поради завишения риск по тази застраховка, породен от високата пазарна конкуренция, водеща до намаляване на цената, както и от увеличение на плащанията вследствие нарастване на средния размер на претенциите, особено във връзка с неимуществени вреди. Несигурността по отношение на бъдещите плащания нараства още повече поради увеличаване на броя и стойността на претенциите, предявени по съдебен ред, както и голямото забавяне в предявяване на щетите.
С приемането на двете наредби се цели намаляване броя на незастрахованите моторни превозни средства, повишаване на отчетността на сключените полици по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, както и изолиране на грешките при попълване на полиците.  Те са изпратени на застрахователите за съгласуване и след получаване на предложенията от тях ще бъдат предложени за гласуване на второ четене.
Друга заложена мярка в проектопрограмата е изготвяне и приемане на методика за уреждане на претенции за неимуществените вреди. Вече са направени първите стъпки в тази насока, като се ползва италианския и испанския опит. Въвеждането на тази методика ще доведе до по-голяма информираност и по-справедливи обезщетения, откъдето се очаква да се намали броя на предявяваните пред съда претенции.  
 Изготвят се критерии за присъждане на рисков рейтинг на застрахователите за надзорни цели, който да се определя от мястото на даден застраховател в т.нар. рискова матрица, която се изгражда в зависимост от вероятността за настъпване на риск и ефекта от настъпване на съответния риск върху пазара. Тази оценка на риска ще позволи надзорните действия да се ориентират към по-рисковите застрахователи и областите от дейността им, изложени на по-голяма вероятност от неблагоприятно развитие. 
По отношение на застрахователните брокери предложението в проектопрограмата е да бъдат завишени изискванията към минимално изискуемия капитал, като размерът и структурата му ще бъдат определени с наредба. Това предполага, че финансовите брокери могат да бъдат единствено капиталови дружества (акционерно дружество или дружество с ограничена отговорност). Предвижда се и да се повишат изискванията за обучение и квалификация на служителите, непосредствено заети с извършването на застрахователно посредничество.
На срещата се обсъдиха и комисионните на брокерите, особено по отношение на задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, които в България са доста по-големи от тези  в Европа. От бранша се предложи дори да се въведе административно определяне на максимален размер на комисионните на брокерите по отношение на „Гражданската отговорност”, като се постави лимит от 10-15 %.
На срещата бяха обсъдени и проблеми свързани с животозастраховането и доброволното здравно осигуряване.
Представителите на застрахователния бранш приеха проектопрограмата и се ангажираха в рамките на месец да направят своите предложения по нея. Г-н Богоев ги покани в края на октомври в същия формат да се съберат на нова среща, на която да се уточнят вече съгласуваните мерки  за развитието на застрахователния бранш.

На основание чл. 66, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс Комисията за финансов надзор, въз основа на решение по протокол № 47  от заседание на КФН, проведено на 23.09.2010 г., оповестява публично откриването на производство по издаване на общ административен акт – проект на решение на Комисията за финансов надзор за определяне на размера на вноските на застрахователите към Гаранционния фонд през 2011 г. за всяко моторно превозно средство /МПС/, във връзка с което е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите (включително гранична застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите) и за всяко застраховано място по  задължителна застраховка „Злополука” на пътниците в обществения превоз.  Проектът на решението е изготвен въз основа на постъпило предложение от Съвета на Гаранционния фонд на основание чл. 290, ал. 2, т. 6 от Кодекса за застраховането (КЗ) и чл. 7, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 7, ал. 3 от Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд. На основание чл. 69, ал.1, т.1 от АПК Комисията за финансов надзор определя заинтересованите лица да представят своите предложения и възражения по проекта на решение в едномесечен  срок, считано от датата на публикуването на настоящето съобщение. Писмените предложения и възражения се представят в деловодството на КФН или по електронен път на адрес: delovodstvo@fsc.bg.

Проектът на решение е публикуван на интернет страницата, в раздел „Административни документи”, рубрика „Проекти на актове”
news…

Заместник-председателят, ръководещ Управление „Надзор на инвестиционната дейност” към Комисията за финансов надзор (КФН), уведомява емитентите и публичните дружества, в т.ч. дружествата със специална инвестиционна цел; инвестиционните дружества; управляващите дружества, управляваните от тях договорни фондове и инвестиционните посредници, че съгласно чл. 27, ал. 1, т. 7 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), дължат годишна такса за осъществяване на общ финансов надзор, включително за обработка на задължителната текуща и периодична информация и за извършване на проверки (годишна такса). Годишните такси са с размер, определен в Тарифата-приложение към чл. 27, ал. 2 от ЗКФН.
Съгласно приети с ДВ, бр. 43 от 2010 г. изменения и допълнения на ЗКФН, с параграф 24 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗКФН, се отменя Тарифата по чл. 27, ал. 2 от ЗКФН, Съгласно параграф 35, ал. 1 от същите преходни и заключителни разпоредби, параграф 24 влиза в сила от датата на влизане в сила на тарифата, а именно след приемането й от Министерския съвет по предложение на Комисията. Към настоящия момент, тарифа по чл. 27, ал. 2 от ЗКФН не е приета от Министерския съвет.
С оглед на посоченото, няма промяна на размера на годишните такси за 2010 г. за посочените по-горе поднадзорни на КФН лица.
Съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗКФН, годишната такса се заплаща ежегодно на две равни вноски в срок до 31 март и до 30 септември на текущата година.
Напомняме на посочените поднадзорни на КФН лица, че срокът за внасяне на втората вноска на годишната такса за 2010 г., изтича на 30 септември 2010 г.
Съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗКФН, при неплащане в установения срок на всяка от вноските от таксата, за срока на забавата върху дължимата сума се начислява и дължи лихва в размер на законната лихва.
В случай на неизпълнение на задължението за внасяне на дължимата такса в законоустановения срок, в изпълнение на разпоредбата на чл. 27, ал. 7 от ЗКФН, Комисията за финансов надзор ще предприеме действия по принудително събиране чрез откриване на производство за издаване индивидуален административен акт за публично държавно вземане.

Таксата може да бъде платена на каса в КФН или по банков път. Банковата сметка на КФН, по която следва да бъдат преведени дължимите суми e:

 БНБ – ЦУ
 пл. „Ал. Батенберг” № 1
 IBAN    BG95 BNBG 9661 3000 1415 01
 BIC   BNBGBGSD

На 16.09.2010 г. в Комисията за финансов надзор (КФН) е постъпило Уведомление от „Холдинг Пътища” АД за разкриване на вътрешна информация по чл. 4 от Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти относно промяна в дяловото участие на дъщерното дружество „Пътища и магистрали” АД в дружествата „Пътностроителна техника” АД, „Видапътстрой” АД и „Пътинженеринг-М” АД, които са част от икономическата група. Във връзка с изясняване на случая КФН започна проверка за установяване на фактическата обстановка и спазването на относимото действащо законодателство и на добрите корпоративни практики, резултатите от която ще бъдат своевременно оповестени.