Информация за средноаритметичната стойност на общите приходи от дейността на инвестиционните посредници и максималния размер на променливия компонент на таксата за общ финансов надзор за 2025 г.

За целите на преизчисляване на дължимите за 2025 г. такси за общ финансов надзор със свое решение по Протокол № 32 от проведено на 1 юли 2025 г. заседание Комисията за финансов надзор определи средноаритметичната стойност на общите приходи от дейността на ИП, която въз основа на данните от подадените от ИП справки по чл. 43, ал. 1 от Наредба № 50 от 30.03.2022 г. за капиталовата адекватност, ликвидността на инвестиционните посредници и осъществяването на надзор за спазването им към 31.12.2024 г., възлиза на 10 405 864,05 лв. (десет милиона четиристотин и пет хиляди осемстотин шестдесет и четири лева и пет стотинки).

Максималният размер на променливия компонент на таксата за общ финансов надзор Cmax, определен чрез прилагане на формулата по чл. 72, ал. 3 от Наредба № 76 за 2025 г., е 3 121,75 лв. (три хиляди сто двадесет и един лева и седемдесет и пет стотинки).

КФН публикува регистър на лицата по § 5, ал. 3 от Закона за пазарите на криптоактиви

Комисията за финансов надзор публикува регистър на лицата по § 5, ал. 3 от Закона за пазарите на криптоактиви (ЗПКА). До влизането на закона в сила на 08.07.2025 г., този регистър се водеше от Националната агенция за приходите под името електронен публичен регистър по чл. 9а от Закона за мерките срещу изпирането на пари.

Списъкът на страницата на КФН включва издатели и доставчици на услуги за криптоактиви, с изключение на издатели на токени за електронни пари.

Съгласно ЗПКА, Комисията е органът, който има правомощия да осигурява надзор над този кръг от лица.

Целта е да се защитят интересите на инвеститорите в криптоактиви.

Мярката е част от усилията на КФН за развитие на прозрачен и ефективен пазар на криптоактиви, в условията на стабилност, прозрачност и доверие между всички страни.

Съгласно ЗПКА, лицата по чл. 4, т. 38 и 39 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, които преди 30 декември 2024 г. са вписани в електронния публичен регистър към НАП, могат да продължат да осъществяват дейността си на територията на Република България без лиценз до 1 юли 2026 г. или до издаването, съответно отказа от издаване на лиценз по чл. 63 от Регламент (ЕС) 2023/1114, в зависимост от това кое от двете обстоятелства настъпи по-рано. Лицата, вписани след посочената дата до влизане в сила на ЗПКА, следва да подадат заявление за издаване на лиценз по чл. 63 от Регламент (ЕС) 2023/1114 в тримесечен срок от влизането в сила на ЗПКА, а именно до 08.10.2025 г.

Регистърът с наименование „Регистър на лицата по § 5, ал. 3 от Закона за пазарите на криптоактиви“ е публикуван на страницата на КФН и е достъпен тук.

КФН с отговори на най-задаваните въпроси за еврото и небанковия финансов сектор

Най-честите въпроси за въвеждането на еврото в България и отражението му върху небанковия финансов сектор вече имат своя отговор на страницата на КФН.

Комисията създаде специална секция на сайта си, в която всеки потребител на застрахователни, пенсионни или инвестиционни продукти може да открие информацията, която търси.

Страницата съдържа най-задаваните въпроси към експертите на КФН и включва ясни и достъпни разяснения по теми като: какво се случва със съществуващите договори за застрахователни, инвестиционни и пенсионни услуги, как ще бъдат преобразувани сумите в евро, какви мерки се прилагат за защита на потребителите и др.

Съдържанието ще се актуализира редовно спрямо промените в законодателството и усилията на страната по въвеждане на единната евровалута.

Отговорите са част от усилията на КФН да помогне на българските граждани в прехода към въвеждане на еврото и да ги защити от опитите да  бъдат измамени или подведени в процеса на парична интеграция на двете валути.

Комисията остава на разположение за всички въпроси и сигнали, преди и след въвеждане на еврото. Това може да се случи чрез нашия сайт, на тел 0800 40 444 или на мейл delovodstvo@fsc.bg.

Актуализиран образец на справка по чл. 77 ал. 1 от Наредба 44

Във връзка с изпълнение изискванията на чл. 21, ал. 3 от Закона за въвеждане на еврото в Република България за двойно обозначаване при предоставяне на финансови услуги в периода по чл. 15, ал. 2 от същия нормативен акт е утвърден актуализиран образец на таблица за представяне на обобщената информация за обявените емисионни стойности и цени на обратно изкупуване на дяловете на колективни инвестиционни схеми/национални инвестиционни фондове от отворен тип, заедно с указания към нея.

Актуализираният образец на таблица е публикуван в раздел „Инвестиционна дейност“, секция „Форми и образци“.

Определяне на средноаритметичната стойност на нетните активи за сектора на КИС и за сектора на АИФ, включително НИФ

На свое заседание, проведено на 01.07.2025 г., КФН на основание чл. 59, ал. 1 от Наредба № 76 по Протокол № 32 взе решения за определяне на средноаритметичната стойност на нетните активи за сектора на колективните инвестиционни схеми (КИС) и за сектора на алтернативните инвестиционни фондове (АИФ), включително националните инвестиционни фондове (НИФ), за целите на определяне на максималния размер на променливия компонент на таксата за общ финансов надзор, както следва:

1. Средноаритметичната стойност на нетните активи за сектора на КИС към 31.12.2024 г. е в размер на 94 400 222 лв. (деветдесет и четири милиона четиристотин хиляди двеста двадесет и два лева).

2. Средноаритметичната стойност на нетните активи за сектора на АИФ, включително НИФ, към 31.12.2024 г. е в размер на 28 422 243 лв. (двадесет и осем милиона четиристотин двадесет и две хиляди двеста четиридесет и три лева).

Периодични справки и отчети на застрахователните брокери

Пакетът от справки, отчети и приложения във връзка с представянето в Комисията за финансов надзор на периодични отчети от застрахователните брокери към 30.06.2025 г., на основание чл. 311, ал. 3, т. 2, във връзка с ал. 4 от Кодекса за застраховането, е обновен.

Във връзка с горното, попълването на горепосочените справки и отчети, и подаването им през електронния портал на КФН, трябва да започне след изтеглянето на задължителният актуализиран формат (версия 30.06.2025), публикуван на интернет страницата на КФН на адрес: www.fsc.bg, раздел „Застрахователна дейност”, подраздел „Форми и образци”.

Задължението за подаване на информацията да се изпълнява само по електронен път чрез Единна информационна система (ЕИС) на КФН, на адрес https://eis.fsc.bg/. (https://eis.fsc.bg/services/934/ )

ВАЖНО:

Прикачените файлове трябва да отговарят на следните условия:

  • Базовият файл, съдържащ пакет от справки съгласно Приложения 2.1-2.8 и 3.1-3.4 с основна информация с Версия 30.06.2025 г. (клетка AZ от Sheet Pril. 2.1.) трябва да бъде във формат .xls (Microsoft Excel 2003);
  • Съдържанието на базовия файл с основна информация трябва да бъде попълнено съгласно утвърдените от Комисията за финансов надзор образци, спазвайки всички правила за валидност на данните (тези правила са част от настоящата инструкция и могат да бъдат свалени от страницата на Комисията за финансов надзор);
  • Името на базовия файл с основна информация трябва да бъде формирано според определените от Комисията за финансов надзор правила;
  • Реализираният брой договори чрез онлайн продажби, начислен премиен приход от онлайн продажби и начисленият приход от комисионни от онлайн продажби се отчитат данните отнасящи се до реализирани чрез интернет сайт и/ли мобилно приложение продажби;
  • Относно Приложение № 2.4, Приложение № 2.8, Приложение № 3.2 и Приложение 3.4 от базовия файл с основна информация, съдържащи се в пакета от справките, в раздел Забележка следва да се посочи държавата, в която е регистрирано седалището на застрахователя/презастрахователя, както и територията, на която е разположен риска по сключения застрахователен/ презастрахователен договор;
  • Приложение № 1 се попълва по приложения образец, съдържащ се в пакета от справки, информацията трябва да бъде във формат .xls;
  • Файловете със справки и отчети се качват в портала без да са подписани с електронен подпис, като при завършване на процеса по даването системата изисква подписване през уеб страницата (последна стъпка при подаването).

Отговор относно платени публикации от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, 30.06.2025 г.

В отговор на разпространените на 30 юни 2025 г. платени публикации на ЗАД „Далл Бог: Живот и Здраве“ АД редица български медии със заглавие „Заговор на двама директори в КФН срещу най-големия български застраховател и срещу финансовата стабилност и доверието в България“, Комисията за финансов надзор (КФН) категорично отхвърля съдържащите се в тях внушения, които представляват дезинформация и уронват авторитета на институцията. Публикациите съдържат редица неверни и подвеждащи твърдения, които могат да подкопаят доверието както в регулатора, така и във финансовата система като цяло.

Комисията за финансов надзор подчертава, че изпълнява своите функции в пълно съответствие с българското законодателство, следвайки принципите на професионализъм, обективност и защита на обществения интерес. Институцията отхвърля опитите за персонализиране на надзорната дейност чрез въвличане на конкретни служители в манипулативен медиен контекст и изразява твърда позиция в защита на техния професионален интегритет. Регулаторът заявява готовност да окаже пълно съдействие, вкл. при евентуални действия по съдебен ред, с цел защита на доброто име и репутация на засегнатите от неоснователни обвинения служители.

Във връзка с коментирания казус, КФН припомня, че предприетите мерки спрямо дружеството са основани на координираната работа с надзорните органи на други европейски държави – Полша, Румъния, Гърция и Италия – както и с Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA). Наложената мярка е временна, със срок от три месеца, и има за цел осигуряване на ефективен надзорен контрол в условията на международно сътрудничество и превантивна реакция. Тя не засяга нормалното функциониране на дружеството в България, като всички процеси се изпълняват в съответствие с действащата нормативна уредба.

В дух на прозрачност и ангажимент към институционален диалог, КФН ще продължи да изпълнява функциите си с професионализъм и ще окаже необходимото съдействие за навременно и ефективно разрешаване на всички възникнали въпроси, включително чрез предоставяне на конкретни указания и предписания към засегнатото дружество.

Комисията остава ангажирана да защитава както интересите на пазара и обществото, така и авторитета и професионалната репутация на своите служители, като няма да толерира опити за дискредитиране или дестабилизация чрез разпространение на неверни внушения.

Комисията за финансов надзор проведе XXIII-то издание на програмата „Небанковият финансов сектор в България“

Обща снимка

Комисията за финансов надзор (КФН), в партньорство с фондация „Атанас Буров“ и Министерство на образованието и науката (МОН), проведе XXIII-то издание на образователната инициатива „Небанковият финансов сектор в България“, която бе официално открита от г-н Васил Големански – председател на КФН.

Той отправи приветствие към учениците с думите: „Тази инициатива е повече от образователен модул – тя е мост между теорията и реалността, между училищната стая и професионалния свят. Вие, участниците, сте бъдещите експерти, предприемачи, инвеститори, финансисти и визионери. Затова днес не само поставяме началото на поредното ѝ издание, но и отваряме нови хоризонти пред вашето лично и професионално развитие. Скъпи ученици, използвайте времето през тези дни максимално. Задавайте въпроси и бъдете активни! Развивайте се и не се колебайте да мечтаете смело! Вашето бъдеще започва от днес – с малки стъпки, но с ясна цел и с много вдъхновение. Благодаря на всички, които правят тази програма възможна – за ангажимента, постоянството и вярата в младите хора“.

Събитието, проведено в периода от 23 до 27 юни и посветено на повишаването на финансовата грамотност сред младите хора, обхвана ключови теми от небанковия финансов сектор. Участниците получиха задълбочена информация за капиталовото пенсионно осигуряване в България, как функционира пенсионната система и кои са най-важните аспекти, които осигурените лица трябва да познават, за да взимат информирани решения относно бъдещата си финансова сигурност.

Внимание бе отделено и на застрахователния пазар в България, като се представиха тенденциите в сектора, видовете застрахователни продукти и ролята на застрахователните компании в управлението на риска.

В рамките на програмата бе застъпена и същността на капиталовия пазар, включително различните финансови инструменти, които се търгуват на него. Обсъдена бе и защитата на потребителите в контекста на финансовите услуги.

Една от най-актуалните теми, включена в програмата, бе относно Регламента MiCA (Markets in Crypto-Assets), с който се въвежда нова правна рамка за криптоактивите в Европейския съюз. Участниците имаха възможност да научат повече за обхвата на регламента, предизвикателствата при неговото прилагане и значението му за сигурността на инвеститорите. В заключение бе дискутирана и стратегическата тема „България на прага на Еврозоната“, като се разгледаха възможностите, които членството в еврозоната може да предостави за стабилността и растежа на националната икономика.

Теоретичните сесии бяха допълнени от практически занимания, проведени с участието на водещи организации и компании в небанковия финансов сектор. Учениците имаха възможност да се запознаят отблизо с дейността на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), Българската фондова борса АД (БФБ АД), инвестиционния посредник „АктивМаркетс Импреса де Инвестименто“ (ИП „АктивМаркетс“), пенсионноосигурително дружество „Алианц България“ АД (ПОД „Алианц България“ АД) и застрахователно дружество „Уника“ АД (ЗД „Уника“ АД). Външните лектори, сред които бяха г-жа Нина Колчакова – генерален секретар на АБЗ, екип от експерти на БФБ АД, г-жа Венета Каролева – мениджър по съответствието в ИП „АктивМаркетс“, г-н Владислав Русев – изпълнителен директор на ПОД „Алианц България“ АД и г-жа Ивана Димова – изпълнителен директор на ЗД „Уника“ АД, представиха интригуващи практически казуси и примери от своята дългогодишна професионална дейност. Споделеното от тях ангажира вниманието на аудиторията и допринесе за по-детайлното разбиране на реалната работна среда в сектора.

Програмата завърши със специална церемония, по време на която всеки ученик получи сертификат за участието си.

Повишаването на финансовата грамотност продължава да бъде сред основните приоритети на Комисията за финансов надзор. Сътрудничеството между КФН, фондация „Атанас Буров“ и МОН играе ключова роля за реализацията на тази цел.

В тазгодишното, XXIII-то издание на образователната програма участваха ученици от горните класове на ПГЛПИ „Атанас Буров” – Горна Оряховица, Национална търговска гимназия – Пловдив, НФСГ – София, НТБГ – София, ФСГ “Атанас Буров“- Хасково, Търговска гимназия – Бургас, ТГ “Княз Симеон Търновски“ – Стара Загора, ПГИ „Проф. д-р Димитър Табаков“ – Сливен, ПГИТ „Асен Златаров“ – Петрич, ПГСУАУ „Атанас Буров“ – Силистра, ПГИУ „Елиас Канети“ – Русе, ПГИ „Иван Илиев“ – Благоевград, ВТГ „ Г.С. Раковски“ – Варна, ПГИМ „Й. Захариев„- Кюстендил и ДФСГ „Интелект“ – Плевен.

Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователните посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност във Вътрешния пазар на Европейския съюз

За периода от 01.05.2025 г. до 31.05.2025 г. в КФН са получени 17 (седемнадесет) уведомления от компетентни органи на държави членки относно намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. и уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или за предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.

За периода не са постъпили уведомления относно намерението на застрахователи със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България. Не са постъпили и уведомления относно оттегляне на намерението на застрахователи със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така, към края на м. май 2025 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, се запазва на 434 (четиристотин тридесет и четири).

През м. май 2025 г. в КФН са получени 10 (десет) уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. През периода е постъпило 1 (едно) уведомление относно оттегляне на намерението на застрахователен посредник със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В резултат на това, към края на м. май 2025 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, се увеличава на 2 366 (две хиляди триста шестдесет и шест).

За периода 01.05.2025 г. – 31.05.2025 г. КФН не е изпращала уведомления относно намерението на местен застраховател да разшири обхвата на трансграничната си дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, се запазва на 22 (двадесет и две).

През същия период КФН е изпратила 1 (едно) уведомление до националните компетентни органи на ЕС относно намерението на местни застрахователни посредници да извършват трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се променя на 70 (седемдесет).

Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Комисията за финансов надзор с участие в конференцията „Промени в пенсионния модел в България“

На 25 юни г-жа Диана Йорданова – зам.-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Осигурителен надзор“, участва в конференция на тема „Промени в пенсионния модел в България“, организирана от българската Chartered Financial Analyst (CFA) асоциация. В събитието участие взеха още г-н  Владислав Горанов – бивш министър на финансите, г-жа Весела Караиванова – подуправител на Националния осигурителен институт, г-н Николай Василев – управляващ партньор на „Експат Капитал“ и председател на УС на Българската CFA асоциация, г-жа Деница Сачева – председател на парламентарната Комисия по труда, социалната и демографска политика, г-жа Евелина Милтенова – председател на УС на Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване и представители на пенсионноосигурителни компании.

По време на събитието бяха представени компоненти от новата мултифондова пенсионна система. Стана ясно, че съвсем скоро предстои публикуването на проектозакон за обществено обсъждане, който ще въведе този модел в страната. Мултифондовата система предоставя възможност на пенсионните дружества да управляват средствата за т.нар. „втора пенсия“, чрез прилагане на принципа на жизнения цикъл, който позволява инвестирането да се съобразява с индивидуалния рисков профил на всяко осигурено лице.

Г-жа Йорданова коментира пред аудиторията: „Експертната, професионална и бизнес общност очаква Министерство на финансите да публикува за обществено обсъждане законопроекта, който ще въведе у нас мултофондовата система. Текстът отговоря на препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, а именно предоставяне на подходящ набор от инвестиционни опции, които оценяват различните инвестиционни рискове. Този модел позволява инвестиране през целия жизнен цикъл на средствата на осигурените лица, които да бъдат насърчавани за предпремането на известен инвестиционен риск в по-младите си години, за да могат да се контролират евентуални негативни инвестициони резултати с наближаването на пенсионната възраст. В законопроекта е заложено правото на свободен избор на лицата, според възрастта им и жизнения им цикъл, за да могат да направят информиран избор според риск-апетита в различните подфондове.
Волатилността, наблюдавана при кризи в миналото, може бързо да бъде преодолявана чрез разширяването на инвестиционите възможности на пенсионните дружества, което ще допринесе за по-висока доходност от тази, която в момента се реализира“.

Зам. – председателят на КФН посочи още, че се предвижда таксите на пенсионните дружества да бъдат намалени значително, като е „предложено те да се определят двукомпонентно чрез фиксирана част и променлива част, която ще зависи от постигнатата доходност от всяка една пенсионна компания“. Предвижда се и отпадане на механизма за минимална доходност, който се прилага от КФН спрямо пенсионните дружества, като на негово място ще бъде въведен нов бенчмарк.

Комисията за финансов надзор остава трайно ангажирана в процеса по въвеждането на мултифондовата система в страната. Нейните експерти ще продължат да работят активно за създаването на прозрачна, ефективна и устойчивa регулаторна рамка, която да гарантира защита интересите на осигурените лица, както и стабилността на пенсионноосигурителния пазар в дългосрочен план.

ПРИКАЧЕНИ ФАЙЛОВЕ ( 1 )