Съобщение относно провеждането на изпити за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти и като инвестиционен консултант
На свое заседание, проведено на 23.07.2024 г., Комисията за финансов надзор взе решение по Протокол № 50 от 23.07.2024 г. за провеждане на изпити за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти и като инвестиционен консултант и определи дати за тези изпити съответно на 09.11.2024 г. (събота) и 10.11.2024 г. (неделя), утвърди Ред за провеждане на изпити за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти или като инвестиционен консултант, Тематичен конспект за изпита за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти и Тематичен конспект за изпита за придобиване на право за упражняване на дейност като инвестиционен консултант. Конспектите и редът за провеждане на изпити за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти или като инвестиционен консултант, са оповестени на официалната страница на Комисията за финансов надзор, в раздел „Инвестиционна дейност“, „Изпити за правоспособност“, „Изпити за брокер на финансови инструменти и инвестиционен консултант“.
Като приложения към Наредба № 7 са подготвени образци на заявления за допускане до изпит и на изискуемите декларации. Лицата, които искат да придобият право да упражняват дейност като брокер на финансови инструменти и/или като инвестиционен консултант, съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 7 подават заявления за допускане до изпит по образец със съдържанието по чл. 10, ал. 2 от Наредба № 7 в деловодството на Комисията за финансов надзор (КФН), по електронен път на delovodstvo@fsc.bg или чрез Единната информационна система (ЕИС) на КФН. Към заявлението се прилагат документите съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба № 7, които са изрично посочени в образеца на заявление.
За достъп и използване на е-услугите, предоставяни от КФН чрез ЕИС, кандидатите следва първоначално да подадат Заявление за ползване на Е-услуги, което е публикувано на интернет страницата на КФН – Начало/ЕИС/Ръководство за Е-услуги.
Образци на заявленията за допускане до изпити и на изискуемите декларации са налични на интернет страницата на КФН.
Документите за изпитите, които ще бъдат проведени на 09ноември 2024 г. (събота) и 10 ноември 2024 г. (неделя), се подават в периода от 29юли 2024 г. (понеделник) до 30 септември 2024 г. (понеделник) включително.
В заявлението задължително се посочва адрес на електронна поща, на който да бъдат изпращани съобщения по откритото производство за допускане до изпит.
Заявленията за допускане до изпит за придобиване на право за извършване на дейност като брокер на финансови инструменти или като инвестиционен консултант, подадени след обявения краен срок за подаване на документи (30.09.2024 г.), няма да бъдат разгледани.
За периода от 01.06.2024 г. до 30.06.2024 г. в КФН са получени 24 (двадесет и четири) уведомления от компетентни органи на държави членки по отношение намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС, които извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или за предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.
За периода не са постъпили уведомления относно намерението на застрахователи със седалище в държава членка на ЕС да извършват дейност на територията на Република България. През периода няма постъпили уведомления относно оттегляне на намерението на застрахователни дружества със седалище в държава членка на ЕС да извършват трансгранична дейност на територията на Република България, при условията на свободата на предоставяне на услуги. Към края на м. юни 2024 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги се запазва на 431 (четиристотин тридесет и едно)дружества.
За периода от 01.06.2024 г. – 30.06.2024 г. в КФН са получени уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на 12 (дванадесет) застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В периода са постъпили 3 (три) уведомления относно оттегляне на намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В резултат на това, към края на м. юни 2024 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, e 2 224 (две хиляди двеста двадесет и четири).
В периода 01.06.2024-30.06.2024 г. КФН не е изпращала уведомления относно намерението на български застрахователни дружества да извършват дейност при условията на свобода на предоставяне на услуги на територията на други държави членки на ЕС. Така общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, се запазва на 22 (двадесет и две).
За периода 01.06.2024 г. – 30.06.2024 г. КФН е изпратила 1 (едно) уведомление до националните компетентни органи на ЕС относно намерението на местни застрахователни посредници да извършват трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се запазва на 67 (шестдесет и седем).
Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.
Председателят на Комисията за финансов надзор (КФН, Комисията) – г-н Бойко Атанасов даде специално интервю за предаването “Бизнес старт” на Bloomberg TV Bulgaria. В основата на разговора бяха бъдещи предизвикателства и очаквания в небанковия финансов сектор, свързани с принципите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за корпоративно управление в България; на общоевропейските регулации – Регламент за оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор (DORA – Digital Operational Resilience Act) и регламента относно пазарите на криптоактиви (MiCA – Markets in Crypto-Assets). Темите бяха водещи в конференцията, която Комисията проведе миналата седмица.
Относно принципите на ОИСР, г-н Атанасов подчерта, че те са в основата на всяка една стабилна икономика – от една страна – важни за България, тъй като страната ни кандидатства за присъединяване в международната организация, а от друга – ключови за икономическия просперитет, за подобряване на корпоративното управление, за насърчаване на социалната отговорност и гарантиране спазването на законите.
„Вярването ми е, че корпоративното управление е в основата на всеки успешен и устойчив бизнес. То ни дава рамката, в която ние функционираме, същевременно ни дава и принципите на етика, отчетност, прозрачност, които са ключово важни за доверието и за устойчивост и дългосрочност в бизнеса. От друга страна – живеем в свят, където и регулатори, и компании, и инвеститори, и заинтересованите лица, изключително се нуждаят от доверие и от споделено разбиране за корпоративното управление. Във времена, в които промените са постоянни, а предизвикателствата многобройни – това може да е ключов инструмент, с който можем да регулираме кризите и да гарантираме устойчивостта на бизнеса“, заяви в ефира на „Bloomberg“ председателят на КФН.
Г-н Атанасов коментира пред аудиторията на медията и двата общоевропейски регламента – DORA и MiCA. Относно DORA – регламентът се счита за ключов, тъй като дава цялостна правна рамка на оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор, събирателен образ е на всички до този момент директиви и регулации, с пряко действие и ще влезе в сила от 17 януари 2025 г. От неговите думи стана ясно, че рисковете пред финансовия сектор по отношение на киберсигурността се увеличават и че има два съществени момента – сериозна подготовка за прилагането на регламента и съществени инвестиции, за да бъде изпълнен той. Необходимо е изграждането на стратегии за управление на рисковете във връзка с кибератаките, създаването на регистър и тяхното докладване. Трябва да се направи така, че в случай на кибератаки, а ако има и поражения, да може максимално бързо съответната компания във финансовата сфера да се възстанови така, че да работи безпроблемно. „Основната идея е – защита на компаниите и, съответно, защита на инвеститорите“ – заяви още той.
На финала на интервюто бе засегнат „най-интересният за младите хора регламент за пазарите на криптоактиви“ – какво е важно и какви ще бъдат ползите от прилагането му в България. По този въпрос председателят на КФН каза, че регламентът ще окаже сериозно влияние върху финансовия сектор и ще помогне да се преодолее пропастта между традиционните финанси и криптосвета, като има ясни принципи и регулации, по които да се работи. Регламентът MiCA дава правна сигурност и по този начин се защитават инвеститорите в криптоактиви, като в голяма степен регулациите на криптоактивите ще се припокриват с традиционните регулации и надзорни практики, но в целия Европейски съюз ще има еднакви правила за това как може да се предлагат и търгуват криптоактиви.
Комисията за финансов надзор (КФН) обръща внимание на емитентите, че крайният срок за оповестяване на 6-месечен финансов отчет за дейността за 2024 г. пред КФН и обществеността изтича на 30.07.2024 г.Съгласно чл. 100о, ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) емитентът е длъжен да разкрива публично 6-месечен финансов отчет за дейността си, обхващащ първите 6 месеца от финансовата година, в срок до 30 дни от края на шестмесечието.
Шестмесечният финансов отчет за дейността на дружеството за 2024 г. се представя в КФН по реда на чл. 100т, ал. 4 от ЗППЦК, а именно чрез Единната информационна система (ЕИС). Шестмесечният финансов отчет за дейността на дружеството за 2024 г. се разкрива и на обществеността в законоустановения срок, а именно до 30.07.2024 г. включително, по начина, предвиден в чл. 100т, ал. 3 от ЗППЦК – чрез избрана от дружеството информационна агенция или друга медия.
Съгласно чл. 100е, ал. 1, т. 2 емитентът на облигациите е длъжен да предоставя на довереника на облигационерите до 30 дни от края на всяко тримесечие отчет за изпълнение на задълженията си съгласно условията на облигационната емисия, включително за изразходване на средствата от облигационния заем, за спазване на определените финансови показатели и за състоянието на обезпечението. Съгласно чл. 100е, ал. 2 емитентът предоставя отчета по ал. 1, т. 2 на комисията и на обществеността по реда на чл. 100т, ал. 3 и 4, както и на регулирания пазар на ценни книжа, на който облигациите са допуснати до търговия. Чл. 100б., ал.8 от ЗППЦК гласи, че в случаите, когато емитентът не е сключил договор с довереник на облигационерите, той е длъжен да представи на регулирания пазар, където се търгуват облигациите, и на комисията тримесечен отчет за спазване на условията по облигационния заем в срок до 30 дни от края на всяко тримесечие.
КФН обръща внимание, че отчетите на емитенти на облигации по чл.100е, ал. 2 или по чл.100б, ал. 8 от ЗППЦК за второ тримесечие на 2024 г., които се изготвят на индивидуална база, следва да бъдат представени в КФН, на обществеността и на регулиран пазар до 30.07.2024г.
Като част от стратегическата инициатива на Комисията за финансов надзор да насърчи добре информирана, съвместна и устойчива среда за внедряване на принципите на ОИСР за корпоративно управление в България и на общоевропейските регулации – Регламент за оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор (DORA – Digital Operational Resilience Act) и регламента относно пазарите а криптоактиви (MiCA – Markets in Crypto-Assets), г-н Бойко Атанасов – председател на Комисията за финансов надзор, даде специално интервю за телевизия „Bulgaria ON AIR“.
В седмичното икономическо предаване „Monеy.bg“ и рубриката „Експертите говорят“, бе застъпена темата за състоянието и предизвикателствата пред небанковия финансов сектор в страната. Г-н Атанасов коментира трите пазара– капиталов, застрахователен и осигурителен.
Председателят на КФН посочи, че въпреки динамичната глобална среда, капиталовият пазар в България бележи развитие, като активите управлявани от небанкови инвестиционни посредници са нараснали с близо 21%, индексът SOFIX се е вдигнал с 10.8%, като това е трайна тенденция за последните 3 години. Инвестиционните фондове, на годишна база, имат увеличение от 23%, което показва че са „в много добро здраве“ и оперират в среда, в която те увеличават своите активи, т.е. те работят добре. Застрахователният сектор показва постоянна, възходяща тенденция, като през 2023 г. активите са се увеличили с 18%, а брутният премиен приход отбелязва ръст от 26%, а от 2020 г. до края на 2023 г. ръстът на брутния премиен приход е 52%. Тези показатели говорят за здрав и разширяващ се застрахователен пазар. Г-н Бойко Атанасов отбеляза, че застрахователните жалби намаляват със 70 % – като това се дължи на по-осъзнатата работа на застрахователите и на комисията като надзор. В отношенията между надзор и поднадзорни лица председателят посочи, че винаги е вярвал в тезата „Доверие за доверие, отношение – за отношение“, а именно, че когато даваш доверие, получаваш доверие.
Председателят на КФН акцентира върху това, че показателят „капиталово изискване за платежоспособност“ за общото застраховане е 150%, а при животозастраховането е 250%, при изискуеми 100% и че този факт е чудесна индикация за платежоспособност и стабилност на застрахователните дружества.
Реформите в пенсионното осигуряване също бяха застъпени в интервюто. Председателят на КФН подчерта, че към края на миналата година и към настоящия момент се възстанови доходността и нивата на активите в сектора. Осигурените лица могат да бъдат спокойни за своите спестявания.
Г-н Атанасов отбеляза, че в областта на инвестиционния надзор предизвикателствата ще бъдат предимно регламентите MICA и DORA, като DORA ще окаже влияние и в трите сектора.
По отношение на застрахователния надзор предизвикателствата ще са свързани с това как ще се справят застрахователите на база на новите технологии да предлагат своите продукти. Друго предизвикателство ще бъде да се направи анализ какви са били затрудненията за прилагане на европейския стандарт за отчитане МСФО 17, за да може регулаторът да им окаже съдействие за успешното им прилагане. Г-н Атанасов посочи също, че още от 2020 г. има готов проект на наредба за Бонус- Малус, но поради много турбулентности проектът не е успял да се реализира. Предизвикателствата в областта на осигурителния пазар ще са дали в България ще има мултифондова система или не, като за Комисията за финансов надзор „защитата на осигурените лица е изключителен приоритет“, заяви още г-н Атанасов.
Председателят на КФН обясни, че принципите на ОИСР нямат задължителен, а препоръчителен характер. Стандартите за корпоративно управление са само позитив и са в основата на всеки един успех. Хората все повече се интересуват не само от финансовата, но и от нефинансовата информация, от това каква е корпоративната култура на предприятията.
Европейските надзорни органи (EHO) публикуваха шаблони, технически документи и инструменти във връзка с подготвителния „dry run“ за съответствие с Регламент (ЕС) 2022/2554 относно оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор (DORA).
Публикуваните материали включват:
Шаблони за регистрите на информация с примери (в Excel);
Проект на технически пакет за докладване, включващ модел на данни (Data Point Model – DPM), анотирани таблични оформления и правила за валидация;
Допълнителен инструмент (Visual Basic Application – VBA macro) за подпомагане конвертирането на Excel шаблони в .csv файлове и .zip файлове за подаване;
Често задавани въпроси относно упражнението.
Материалите са достъпни на уебстраницата за подготовка тук.
Финансовите субекти могат да използват тези материали и инструменти за подготовка и докладване на регистрите на информация за договорни отношения с трети страни доставчици на ИКТ услуги в контекста на упражнението и да добият представа за надзорните очакванията за докладване, приложими от 2025 г.
Приканват се финансовите субекти, участващи в упражнението, да подадат към КФН попълнената в шаблоните информация до 20 август 2024 г. наpress@fsc.bg
На 10 юли Комисията за финансов надзор (КФН, Комисията) организира и проведе изключително важната за небанковия финансов сектор конференция „Бъдещи предизвикателства и очаквания в небанковия финансов сектор“. В Интер Експо Център в София над 300 участника, представители на инвестиционния, застрахователния и осигурителния сектор участваха в дискусии, панели и презентации, посветени на принципите на ОИСР за корпоративно управление в България и на общоевропейските регулации – Регламент за оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор (DORA – Digital Operational Resilience Act) и регламента относно пазарите а криптоактиви (MiCA – Markets in Crypto-Assets).
Г-н Бойко Атанасов откри конференцията с отговори на въпросите защо бизнесът и регулаторът в лицето на КФН имат необходимост с висок приоритет от диалог по темата за новите регулации в небанковия финансов сектор. Той сподели пред участниците в събитието, че „Конференцията е стратегическа инициатива на Комисията за финансов надзор, за да насърчи добре информирана, съвместна и устойчива среда в момент на внедряване на двата регламента, от които ще зависи бъдещето на цифровите финанси. Наша задача е да гарантираме, че заинтересованите страни са подготвени да се справят със сложността на съвременните регулации в небанковия финансов сектор и корпоративното управление“.
Бойко Атанасов – Председател на Комисия за финансов надзор
Аудиторията на проведената на живо конференция надхвърли 300 участника – професионалисти и експерти от Комисията, поднадзорни лица – инвестиционни фондове и посредници, застрахователни дружества и пенсионно осигурителни дружества, институционални партньори, представители на бизнеса, държавата, инвеститори консултанти и медии. Председателят на Комисията и модераторът на събитието насърчиха задълбочен диалог за идентифициране на решения по конкретни казуси, за споделяне на добри практики и за разработване на стратегии за ефективно справяне с нововъведенията, пред които е изправен небанковият финансов сектор в страната.
Бойко Атанасов коментира още: „Вярвам, че чрез проактивна работа и чрез споделяне на основни насоки, ще улесним внедряването на принципите и регламентите относно пазарите на криптоактиви, ще помогнем за създаването на прозрачна и надеждна финансова система, която е от полза за всички заинтересовани страни. Вероятно ще имаме предизвикателства, които ще преодоляваме заедно и ще търсим решения за защита на потребителите. В глобалния и силно взаимосвързан свят трябва да си имаме взаимно доверие. Доверие, което да преодолява бариери и да създава споделено разбиране за добро корпоративно управление, насърчаване на социалната отговорност и изграждане на стабилна, устойчива и конкурентноспособна икономика“.
Бойко Атанасов – Председател на Комисия за финансов надзор
Конференцията се проведе в две основни части, като първата акцентира на принципите на ОИСР за корпоративно управление и спазването на нормативните изисквания с фокус върху устойчивостта, отговорното инвестиране и ключовите ESG индикатори за оценка на етичното въздействие, а втората – на предизвикателствата и основните изисквания на DORA и MiCA.
Освен експертите на КФН, които представиха принципите на ОИСР за корпоративно управление и регулаторните изисквания на двата регламента, гост-лектори на събитието и панелисти бяха: Бисерка Радева – директор на дирекция „Мрежова и информационна сигурност“ в Министерство на електронното управление, доц. д-р Маню Моравенов – член на съвета на директорите и изпълнителен директор на Българската фондова борса, Коста Йорданов – изпълнителен директор и заместник-председател на съвета на директорите на „Бианор Холдинг“ АД, Станислав Танушев – директор за връзки с инвеститорите и устойчивостта на „Сирма Груп Холдинг“ АД, Петко Петков – старши мениджър „Кънсалтинг“ в „Делойт България“ и Аделина Миткова – старши мениджър в адвокатско дружество „Делойт Лигъл“.
Конференцията засегна двата регламента, от които ще зависи бъдещето на цифровите финанси. Експертите коментираха възможностите и предизвикателствата на DORA и MiCA, като се фокусираха върху справянето с нарастващите заплахи за киберсигурността и осигуряването на стабилност на финансовата система.
Принципите за корпоративно управление ще бъдат еталон за българските компании, които се стремят да се приравнят към най-добрите световни практики, като по този начин насърчават устойчива финансова среда. Тази теза бе и в основата на дискусиите за въвеждането на Кодекса за корпоративно управление, който ще определя стандарта за етичност, прозрачност и отчетност, като панелистите подчертаха и важността на стабилните рамки за корпоративно управление, ролята им за повишаване доверието на инвеститорите и осигуряването на устойчив растеж.
Доц. д-р Маню Моравенов посочи, че „корпоративното управление е в основата на новия бизнес морал и на начина, по който дружествата трябва да комуникират с обществеността“. Той отбеляза, че последните изменения на принципите на ОИСР са свързани с ESG политиките и стандарти, а самият ESG рейтинг, който Българска фондова борса предлага като услуга чрез своя партньор LSEG Analytics, се формира на база на методология, в която се използват над 700 ЕSG показатели, а 186 от тях са сравними. Той отправи призив към публичните дружества да получат своя ESG рейтинг, като подробна информация за процеса може да бъде открита на страницата на Борсата.
Доц. д-р Маню Моравенов препоръча листнатите на борсата дружества да използват платформата OXYGEN за докладване на нефинансова информация – екологични, социални и корпоративни аспекти от дейността на компаниите.
Г-жа Петя Хантова – директор на дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“, КФН, обърна внимание на ролята на регулатора при прилагането на принципите за корпоративно управление, правната рамка и техните основни характеристики. Г-жа Хантова посочи, че корпоративното управление включва съвкупност от взаимоотношения между ръководството на дружеството, управителния съвет, акционерите и заинтересованите страни и че всяко дружество следва да прочете принципите и да ги имплементира по най-добрия за него начин. Г-жа Хантова акцентира и върху това, че съвместните усилия на регулатора и участниците на капиталовия пазар са в основата на осигуряване на неговата стабилност и прозрачност в изграждането на доверие в инвеститорите, което от своя страна е предпоставка за неговото развитие. Тя отбеляза също, че в световен мащаб, както и в България, се налага все повече тенденцията, при която, представяйки финансов отчет, инвеститорите се интересуват не толкова от цифрите вътре, а от това, което е зад тях – от декларацията за корпоративно управление до нефинансовата информация, която е част от процеса по отчитане.
Следващият панелист – Коста Йорданов – изпълнителен директор и заместник-председател на съвета на директорите на „Бианор Холдинг“ АД, обърна внимание на това, че за развитие на корпоративното управление в едно дружество трябва да се правят стъпки за подобряване работата на ръководно ниво, както и да се повиши доверието на инвеститорите в организацията чрез открита комуникация с тях.
Станислав Танушев – директор за връзки с инвеститорите и устойчивостта на „Сирма Груп Холдинг“ АД посочи, че въпреки многобройните предизвикателства при спазване на Принципите на ОИСР, те осигуряват и много възможности за преки положителни резултати. Той илюстрира това с примери от „Сирма Груп Холдинг“ АД, където грижата за природата и устойчивостта, и инсталирането на фотоволтаична централа на компанията, носи също и пряк финансов резултат. Или също как грижата за служителите води до тяхната удовлетвореност от работата и намалено текучество. Подобни примери могат да бъдат дадени за всеки от Принципите.
Панел 1: Принципите на ОИСР за корпоративно управление в България
Г-жа Йорданка Ушагелова – директор на дирекция „Анализи, жалби и преструктуриране“ в КФН обърна внимание на предизвикателствата при въвеждането на Регламента за оперативна и финансова устойчивост на цифровите технологии. Тя посочи, че целта на регламента е да се въведе всеобхватна рамка за дигитална оперативна устойчивост на финансовите субекти на ЕС. Г-жа Ушагелова подробно се спря на обхвата и значимостта на DORA.
Петко Петков – старши мениджър „Кънсалтинг“ в „Делойт България“ поясни, че регламентът за оперативна устойчивост на цифровите технологии „не е революция, а еволюция на вече създадени норми“, с които трябва да се въведат по-строги изисквания по отношение на киберсигурността. Панелистът посочи, че се появява стремеж за координиран подход в управлението на риска, породен от използването на цифрови технологии.
Бисерка Радева – директор на дирекция „Мрежова и информационна сигурност“ в Министерство на електронното управление направи обобщение за развитието през годините на Закона за киберсигурността и посочи, че към момента има изготвен Закон за изменение и допълнение на Закона за киберсигурността на базата на Директива (ЕС) 2022/2555 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 година относно мерки за високо общо ниво на киберсигурност в Съюза, за изменение на Регламент (ЕС) № 910/2014 и Директива (ЕС) 2018/1972 и за отмяна на Директива (ЕС) 2016/1148 (Директива МИС 2). Г-жа Радева посочи основните стълбове на МИС 2 – отговорност на държавите членки, управление на риска и сътрудничество и обмен на информация. Тя изброи и приликите и разликите между DORA и NIS2.
Аделина Миткова – старши мениджър в адвокатско дружество „Делойт Лигъл“ говори за регламента относно пазарите на криптоактиви . Тя посочи, че този регламент е по-скоро „революция, а не еволюция“ и че с него се регулира издаването, публичното предлагане и допускането до търговия на криптоактивите, които не са обхванати от съществуващото европейско законодателство, както и условията, при които могат да се предоставят услугите, свързани с криптоактиви. Г-жа Миткова посочи кои криптоактиви попадат в обхвата на регламента, а именно: токени, обезпечени с активи, токени за електронни пари и всички други потребителски токени. Г-жа Миткова отбеляза и кои са основните изисквания при публичното предлагане на токени. Тя заключи, че MICA ще осигури правна сигурност на пазара с криптоактиви.
Г-н Милен Милев – началник на отдел „Нормативна дейност и методология“, дирекция „Правна“, КФН, говори за правната рамка относно проекта на Закон за пазарите на криптоактиви и мерките, които Република България ще трябва да прилага. Той изрично посочи, че Комисията за финансов надзор не е определена еднозначно за компетентен орган по прилагането на MiCA. Той посочи също кои лица попадат в обхвата на MiCA, а именно лицата по чл. 4, т. 38 и 39 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Панелистите бяха единодушни, че новите регулации и тяхното прилагане ще повишат доверието на инвеститорите и ще допринесат за повишаване сигурността по отношение на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма.
Панел 2: Регулациите в дигиталната ера през призмата на DORA и MiCA
Комисията за финансов надзор ще продължи да подхожда проактивно при прилагането и надзора на европейските разпоредби, които са от решаващо значение за справяне със сложността на цифровата трансформация и поддържане целостта на капиталовия пазар. Небанковият финансов сектор и неговото развитие ще се позовава на придържането към принципите за корпоративно управление и спазването на регулациите – от първостепенно значение за стимулиране на иновациите, поддържане на стабилност, ефективно управление и внедряване на най-добре работещи регулаторни практики.
По-долу можете да изтеглите представените презентации по време на Конференцията.
На основание чл. 86, ал. 11 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, Комисията за финансов надзор публикува максимален размер на техническата лихва за изчисление на премиите и откупната стойност за периода от 1-ви юли 2024 г. до 30-ти септември 2024 г. Данни за максималния размер на техническата лихва може да намерите в раздел ”Застрахователна дейност”, „Статистика”, „Животозастраховане“.
Пакетът от справки, отчети и приложения във връзка с представянето в Комисията за финансов надзор на периодични отчети от застрахователните брокери към 30.06.2024 г., на основание чл. 311, ал. 3, т. 2, във връзка с ал. 4 от Кодекса за застраховането, е обновен.
Във връзка с горното, попълването на горепосочените справки и отчети, и подаването им през електронния портал на КФН, трябва да започне след изтеглянето на задължителният актуализиран формат (версия 30.06.2024), публикуван на интернет страницата на КФН на адрес: www.fsc.bg, раздел „Административни документи”, подраздел „Форми и образци”, „Застрахователна дейност”.
Задължението за подаване на информацията да се изпълнява само по електронен път чрез Единна информационна система (ЕИС) на КФН, на адрес https://eis.fsc.bg/.
ВАЖНО:
Прикачените файлове трябва да отговарят на следните условия:
Базовият файл, съдържащ пакет от справки съгласно Приложения 2.1-2.8 и 3.1-3.4 с основна информация с Версия 30.06.2024 г. (клетка AZ от Sheet Pril. 2.1.) трябва да бъде във формат .xls (Microsoft Excel 2003);
Съдържанието на базовия файл с основна информация трябва да бъде попълнено съгласно утвърдените от Комисията за финансов надзор образци, спазвайки всички правила за валидност на данните (тези правила са част от настоящата инструкция и могат да бъдат свалени от страницата на Комисията за финансов надзор);
Името на базовия файл с основна информация трябва да бъде формирано според определените от Комисията за финансов надзор правила;
Реализираният брой договори чрез онлайн продажби, начислен премиен приход от онлайн продажби и начисленият приход от комисионни от онлайн продажби се отчитат данните отнасящи се до реализирани чрез интернет сайт и/ли мобилно приложение продажби;
Относно Приложение № 2.4, Приложение № 2.8, Приложение № 3.2 и Приложение 3.4 от базовия файл с основна информация, съдържащи се в пакета от справките, в раздел Забележка следва да се посочи държавата, в която е регистрирано седалището на застрахователя/презастрахователя, както и територията, на която е разположен риска по сключения застрахователен/ презастрахователен договор;
Приложение № 1 се попълва по приложения образец, съдържащ се в пакета от справки, информацията трябва да бъде във формат .xls;
Файловете със справки и отчети се качват в портала без да са подписани с електронен подпис, като при завършване на процеса по подаването системата изисква подписване през уеб страницата (последна стъпка при подаването).
Консултацията има за цел да идентифицира уязвимостите и рисковете на небанковото финансово посредничество (НФП) и да картографира съществуващата макропруденциална рамка, стремейки се да събере информация относно текущите предизвикателства пред макропруденциалния надзор, обсъждайки области за по-нататъшно подобрение.
Въз основа на скорошния доклад на ЕК относно макропруденциалния преглед за банките и НФП, този консултативен документ идентифицира следните ключови уязвимости, произтичащи от НФП:
ликвидни несъответствия;
натрупването на прекомерен ливъридж;
взаимосвързаност между отделните сектори на НФП и между НФП и банките.
Освен това липсата на последователност и координация между макропруденциалните рамки в ЕС може да изостри отрицателното въздействие на такива уязвимости, което води до неразрешени системни рискове. Информацията, която ще бъде събрана по време на тази консултация, ще бъде използвана в процеса по планиране на бъдещите политики на новия състав на ЕК за периода 2024-2029.
