Услугата „управление на портфейл” може да бъде предоставяна единствено от лицензирани от КФН дружества

Във връзка с постъпили в Комисията за финансов надзор (КФН) сигнали и множество публикации по повод извършване на услуги по управление на портфейли и предоставяне на инвестиционни консултации от дружества, които нямат издаден лиценз от КФН за извършване на посочената дейност, уведомяваме инвеститорите за следното:

Услугата „управление на портфейл” може да бъде предоставяна единствено от дружество, получило лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник от КФН по реда на ЗПФИ, включително банка, получила съответен лиценз от БНБ и вписана в регистъра на КФН като инвестиционен посредник, или от дружество, получило лиценз за извършване на дейност като управляващо дружество по реда на Закона за публично предлагане на ценни книжа. Дружествата, имащи право, съгласно издадения им от КФН лиценз, да предоставят услугата „управление на портфейл” трябва да имат сключен договор с инвестиционен консултант.

Съгласно Допълнителните разпоредби на ЗПФИ „Управление на портфейли“ е управление на инвестиционни портфейли, по възлагане от клиенти, което се извършва по преценка на инвестиционния посредник за всеки отделен клиент и инвестиционните портфейли, които включват един или повече финансови инструменти.

Инвеститорите, които желаят да предоставят финансови инструменти и парични средства на доверително управление е необходимо първо да проверят дали съответното дружество е лицензирано от КФН и има право, съгласно издадения лиценз, да предоставя услугата на клиенти. Списък на инвестиционните посредници и управляващите дружества, получили лиценз от КФН, може да намерите на интернет страницата на КФН на следния адрес:

http://www3.fsc.bg/ERiK/runner?lang=BG

Също така инвеститорите следва да имат предвид, че съгласно действащото законодателство, договори с инвестиционни посредници могат да бъдат сключвани единствено във вписани в регистъра на КФН офиси на дружествата. При сключване на договори и подаване на нареждания, включително предоставяне на парични средства не по банкови сметки на дружеството и извън регистрираните офиси, потенциалните инвеститори могат да станат жертви на измама.

Предоставените финансови активи и парични средства от инвеститорите на дружества, които не са лицензирани и съответно контролирани от КФН, не са гарантирани от Фонда за компенсиране на инвеститорите в ценни книжа. Предоставяйки финансови активи на нелицензирани от КФН дружества, потенциалните инвеститори могат да бъдат измамени и да понесат значителни финансови загуби.

 

 

 

 

 

Съобщение за прилагането на разпоредбите на чл. 196, ал. 4, ал. 8 и ал. 9 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК)

В чл. 196, ал. 4 от ЗППЦК се посочва, че до 10 на сто от активите на дадена колективна инвестиционна схема (КИС) могат да бъдат инвестирани в ценни книжа и инструменти на паричния пазар, издадени от един емитент, при условие, че общата стойност на тези инвестиции не надвишава 40 на сто от активите на КИС.

Съгласно чл. 196, ал. 8 от ЗППЦК, лицата, принадлежащи към една група за целите на съставянето на консолидиран финансов отчет съгласно признатите счетоводни стандарти, се разглеждат като едно лице при прилагане на ограниченията по ал. 1- 7 на същата разпоредба.

На последно място, чл. 196, ал. 9 от ЗППЦК посочва, че общата стойност на инвестициите в ценни книжа или инструменти на паричния пазар, емитирани от една група, не може да надхвърля 20 на сто от стойността на активите на КИС.

1. Съгласно т. 4 „Дефиниции” от Международен счетоводен стандарт (МСС) 27 „Консолидирани и индивидуални финансови отчети”, „група е компанията-майка и всички нейни дъщерни предприятия”, „дъщерно предприятие” е предприятие, включително неучредено лице, като например сдружение, което се контролира от друго предприятие. Съгласно т. 13 от същия стандарт, се предполага, че е налице „контрол”, когато компанията – майка притежава пряко или косвено чрез дъщерни предприятия, повече от половината от правата на глас в дадено предприятие, освен ако при изключителни обстоятелства не е възможно ясно да бъде показано, че такова притежание не означава наличие на контрол.

С оглед липсата на изрична дефиниция на „икономическа група” в ЗППЦК и от горното, следва, че за целите на чл. 196 от ЗППЦК, под „група” следва да се разбира „икономическа група” и то съгласно посоченото в МСС 27.

2. Не е задължително активите на КИС да са инвестирани в дружеството – майка, за да може в портфейла на КИС бъде формирана група. Достатъчно е да са инвестирани в емитенти, които са включени в консолидирания отчет, изготвен от дружеството – майка.

3. Разпоредбата на чл. 196, ал. 9 от ЗППЦК визира само инвестициите в ценни книжа и инструменти на паричния пазар.

4. При изчисленията за спазване на изискванията на чл. 196, ал. 4 от ЗППЦК, в случай, че КИС е инвестирала в ценни книжа на емитенти, които са част от икономическа група, наред с такива, които не са част от икономическа група, следва да се вземат предвид следните позиции:

– обща стойност на инвестициите в ценни книжа на емитенти от една икономическа група, ако тя е над 5 % от сумата на активите на КИС (в случай, че съвкупната стойност е под 5 %, тя не участва при формирането на стойността на инвестициите по ал. 4 на чл. 196 от ЗППЦК);

– стойностите на инвестициите в други емитенти (които не са част от икономическа група), ако самостоятелният размер на всяка от инвестициите е в диапазона от 5 % до 10 % от сумата на активите на КИС.

Предвид изискването на ал. 8 на чл. 196 от ЗППЦК, при инвестиции в емитенти от една икономическа група водеща е именно тяхната принадлежност към икономическата група, т.е. общата стойност се формира от всички инвестиции в емитенти от една група, включително и тези, чиято самостоятелна стойност е под 5 % от стойността на активите на КИС.

Горното е аргументирано от обстоятелството, че ако при изчисленията за спазването на инвестиционните ограничения по ал. 4 на чл. 196 от ЗППЦК се отчитат само емитентите от една икономическа група, чийто самостоятелен размер е над 5 % и до 10 % от сумата на активите на КИС, но не и тези, чиито размер е до 5 % от сумата на активите на КИС, то на практика не се прилага изискването на ал. 8 на чл. 196 от ЗППЦК, а емитентите от една икономическа група се третират като отделни лица.

Съгласно ал. 8 на чл. 196 от ЗППЦК, лицата, принадлежащи към една икономическа група се третират като едно лице при спазване на ограниченията от ал. 1 – 7 от чл. 196 от ЗППЦК. Следователно, при приложението ал. 4 на чл. 196 от закона, емитентите от една група се третират като едно лице и при превишаване на инвестиционното ограничение от 10 % от сумата на активите на КИС по причини извън контрола на УД следва да бъде изготвена програма по чл. 196, ал. 14 от ЗППЦК, като максимално допустимият размер на инвестициите в една група е 20 % от сумата на активите на КИС („общата стойност на инвестициите в ценни книжа или инструменти на паричния пазар, емитирани от една група, не може да надхвърля 20 на сто от стойността на активите на КИС” – ал. 9 на чл. 196 от ЗППЦК).

Настоящата позиция е съгласувана с Българската асоциация на управляващите дружества.

 

 

 

Съобщение във връзка с извършвана проверка на ИП „Реал финанс” АД, гр. Варна

Приканват се лицата, сключили през последната една година (не по – рано от месец май 2010 г.) договор за управление на финансови активи с Християн Пашков в качеството му на физическо лице, да предоставят в надзорната институция копие от сключения договор, както и всички документи, с които разполагат във връзка с осъществяване му.

Съобщението се отнася единствено за договори, в които лицето Християн Пашков се нарича „инвестиционен посредник”, като не е действал в качеството си на изпълнителен директор на инвестиционния посредник „Реал финанс” АД, гр. Варна и които имат за предмет предоставянето на определена парична сума с цел използването ѝ за създаване и управление на индивидуален инвестиционен портфейл, състоящ се от акции, компенсаторни инструменти и инструменти с фиксиран доход, в т.ч. български и чуждестранни ценни книжа.

 

 

 

Веселин Моров и Драган Драганов са одобрени за членове на съвета на директорите на ИП „Реал финанс” АД

На 15.03.2011 г. в КФН са подадени заявления за одобрение на избраните от общото събрание на 11.03.2011 г. на ИП „Реал финанс” АД, гр. Варна, членове на съвета на директорите: Веселин Моров, Драган Драганов и „Радон” ЕООД (с представител Илина Божкова). По първоначално подадените данни и документи от КФН са изисквани допълнителни такива с цел проверка за спазване на нормативните изисквания и оценка за квалификация, професионален опит и репутация.

Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за пазарите на финансови инструменти на предварително одобрение подлежат членовете на управителния и контролния орган и всички други лица, които могат да сключват самостоятелно или съвместно с друго лице сделки за сметка на инвестиционен посредник. Одобрението следва да предхожда вписване на съответните лица в търговския регистър.

След преглед и анализ на получените данни и документи Д. Ранкова, зам.-председател на КФН, ръководещ управление „ Наздор на инвестиционната дейност”, взе следните решения :

1. издаде одобрение за Веселин Моров и Драган Драганов за членове на съвета на директорите на ИП „Реал финанс” АД. Веселин Моров е заемал длъжностите брокер, ръководител отдел „Търговия с финансови инструменти” и изпълнителен директор в ИП „Наба инвест” АД, а от началото на 2010 г. е финансов анализатор и инвестиционен консултант в ИП „Реал финанс” АД. Драган Драганов е бил брокер и инвестиционен консултант в ИП „Реал финанс” АД и в ПОК „Съгласие” АД.

2. отказа да издаде одобрение за Илина Божкова – представител на „Радон” ЕООД като юридическото лице в съвета на директорите на ИП „Реал финанс” АД. Отказът е постановен поради липсата на професионален опит на лицето за избраната длъжност. Професионалният опит е определен в чл. 11, ал. 8 от Закона за пазарите на финансови инструменти. Той изисква поне 1 година стаж в предприятия от небанковия финансов сектор или в банки като служебните задължения трябва да са свързани с основната дейност на тези предприятия и съответно са необходими поне 3 години стаж в държавни институции или други публично правни субекти, чиято дейност е по управление или контрол на публични финансови активи или на парични фондове, създадени с нормативен акт. Финансовият сектор също е дефиниран и обхваща сектора на банковите и небанковите услуги. Техническите дейности, извършвани от Илина Божкова в периода от 2008 г. досега, дори и за три публични дружества (както е в конкретния случай), не могат да се квалифицират като достатъчен професионален опит за заемане на длъжността член на управителния орган на инвестиционен посредник с оглед предмета на дейност на същия.

 

 

Определена е минималната доходност за задължителните пенсионни фондове за периода от 31.03.2009 г. до 31.03.2011 г.

Ангел Джалъзов, заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, определи минимална доходност на годишна база в размер на

4,79 на сто при управлението на активите на универсалните пенсионни фондове (УПФ) за предходния 24-месечен период от 31.03.2009 г. до 31.03.2011 г. За професионалните пенсионни фондове (ППФ) за същия период е определена минимална доходност на годишна база в размер на 4,90 на сто. Среднопретеглената доходност (модифицираната претеглена доходност) на УПФ за същия период, изчислена на годишна база, е 7,98 на сто, а за ППФ съответно е 8,16 на сто. Всички фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване са постигнали доходност, чийто размер е над определеното минимално равнище на доходността за съответния вид фондове.

Съгласно Кодекса за социално осигуряване (КСО), минималната доходност се определя на база на среднопретеглената доходност на всички пенсионни фондове от съответния вид за предходния 24-месечен период. Определената минимална доходност представлява долна граница, и в случай на постигане на доходност под нея, съответният фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване трябва да покрие разликата до минималната доходност от създадените за целта резерви. Като функция на среднопретеглената доходност на универсалните и професионалните пенсионни фондове се определя и горната граница на доходността за пенсионните фондове от съответния вид. Съгласно чл.193, ал.7 от КСО, средствата от постигната доходност над горната граница се заделят от съответния фонд за резерв за гарантиране на минималната доходност.

За посочения 24-месечен период УПФ „Бъдеще“ е постигнал доходност, която е по-висока от обявената горна граница на доходността за универсалните фондове и следва да задели резерв в нормативно установения срок.

 

Окончателни резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2010 г.

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2010 г. Информацията е получена на база на одитираните финансови отчети и справки, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор.

Към 31.12.2010 г. броят на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове – универсални, професионални, доброволни и доброволни по професионални схеми – достига 3 882 883 лица, което представлява нарастване със 117 925 лица или с 3,13 на сто спрямо осигурените към края на 2009 г.

Акумулираните нетни активи в системата на допълнителното пенсионно осигуряване към 31.12.2010 г. се равняват на 3 987 419 хил. лв. и регистрират ръст от 831 249 хил.лв. или 26,34 на сто в сравнение с нетните активи към 31.12.2009 г.

Пенсионноосигурителните дружества приключват отчетната 2010 г. с общи приходи в размер на 86 667 хил. лв., което представлява увеличение с 9,55 на сто в сравнение с отчетените приходи през 2009 г. Пенсионноосигурителният сектор реализира положителен общ нетен финансов резултат за 2010 г. в размер на 19 722 хил.лв., което представлява увеличение на този показател с 18,83 на сто в сравнение с 2009 г.

Окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2010 г. в голяма степен се припокриват с обявените от КФН на 4.02.2011 г. предварителни резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване. Несъществени различия се наблюдават при някои финансови показатели на пенсионноосигурителните дружества като: общи приходи (увеличение с 16 хил.лв. в сравнение с предварителните резултати), общи разходи (увеличение с 86 хил. лв.), финансов резултат преди данъци (намаление със 70 хил.лв.) и нетен финансов резултат (намаление с 90 хил.лв.).

Подробна информация за окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2010 г. може да намерите в рубрика „Статистика“, „Статистика и анализи на осигурителния пазар”.

 

 

Постигнати инвестиционни резултати при управлението на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване за периода 2006 – 2010 г.

До 31-ви март всяка година пенсионноосигурителните дружества са длъжни да оповестят постигнатите инвестиционни резултати (доходност и инвестиционен риск) на управляваните от тях пенсионни фондове. Съдържанието и вида на тази информация са определени в Изискванията към рекламните и писмените информационни материали на пенсионните фондове и на пенсионноосигурителните дружества. Съгласно т. 23 от посочения документ, информацията за постигнатите инвестиционни резултати на пенсионните фондове включва:

• номиналната доходност в процент при управление на активите на пенсионния фонд за всяка календарна година от предходния петгодишен период;

• средната номинална доходност в процент при управлението на активите на пенсионния фонд за предходния петгодишен период, изчислена като средна геометрична на доходностите за всяка година от периода;

• равнището на инвестиционния риск при управление на активите на пенсионния фонд за всяка календарна година от предходния петгодишен период, измерено с показателя стандартно отклонение на доходността;

• коефициент на Шарп, в случай че постигнатата номинална доходност е по-висока от безрисковата доходност за съответната година;

• графика за стойността на един дял към последния работен ден на всеки месец за предходния петгодишен период.

Във връзка с т. 23 на Изискванията към рекламните и писмените информационни материали на пенсионните фондове и на пенсионноосигурителните дружества и в съответствие с възприетата практика за повишаване на информираността на осигурените лица, Управление „Осигурителен надзор“ на Комисията за финансов надзор обявява инвестиционните резултати, постигнати за периода 2006 – 2010 г. при управление на всички фондове за допълнително пенсионно осигуряване.

 

 

Пенсионноосигурителни дружества оповестиха информация за инвестициите в ценни книжа по емитенти

Към 31.03.2011 г. всички пенсионноосигурителни дружества оповестиха на своите страници в Интернет информация за обема и структурата на инвестициите по видове активи и емитенти на ценни книжа за всеки управляван фонд за допълнително пенсионно осигуряване. Информацията се оповестява съгласно чл. 180 на Кодекса за социално осигуряване и Изискванията към рекламните и писмените информационни материали на пенсионните фондове и на пенсионноосигурителните дружества по чл. 123и, ал. 2 и чл. 180, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Кодекса за социално осигуряване.

Към 31.12.2010 г. инвестициите на всички пенсионни фондове в дългови инструменти (облигации) са в общо 11 вида дългови ценни книжа и 228 различни емисии оценени с пазарна стойност от 1 761 111 030 лв. Облигациите са с относителен дял от 45.04% от балансовите активи на универсалните пенсионни фондове, 41.27% от балансовите активи на професионалните пенсионни фондове, 41.59% от балансовите активи на доброволните пенсионни фондове и 47.02% от балансовите активи на доброволните пенсионни фондове по професионални схеми.

С най-висока стойност от 478 647 198 лв. в портфейлите на всички пенсионни фондове са „други ценни книжа, приети за търговия на регулирани пазари на ценни книжа в държави – членки”, в която група попадат предимно корпоративни облигации търгувани на регулирани пазари в страни членки на Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство. От този вид облигации, в портфейлите на всички пенсионни фондове има 100 различни емисии.

Българските държавни ценни книжа са на второ място по стойност в портфейлите на пенсионните фондове с пазарна оценка от 387 105 413 лв., разпределени в 22 емисии.

На трето място със стойност от 278 024 678 лв. са инвестициите в дългови ценни книжа, издадени или гарантирани от страни членки на Европейския съюз, други държави по Споразумението за Европейско икономическо пространство или техни централни банки (европейски държавни ценни книжа), които са разпределени в 31 емисии.

 

На четвърто място със стойност от 274 491 633 лв., разпределени в 49 емисии, са инвестициите на пенсионните фондове в корпоративни облигации, приети за търговия на български регулиран пазар.

На пето място със стойност от 97 196 069 лв. разпределени в 6 емисии са дълговите ценни книжа, издадени от чуждестранни общини и приети за търговия на регулирани пазари на ценни книжа в страни членки на Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство (европейски общински облигации).

На шесто място със стойност от 76 032 817 лв., разпределени в 6 емисии са инвестициите на пенсионните фондове в държавни ценни книжа на трети държави (извън Европейския съюз или страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство, посочени в наредба на Комисията за финансов надзор).

На седмо място със стойност от 58 639 233 лв., разпределени в 4 емисии са инвестициите на пенсионните фондове в дългови ценни книжа, издадени или гарантирани от ЕЦБ или от ЕИБ.

На осмо място със стойност от 51 524 158 лв., разпределени в 3 емисии са инвестициите на пенсионните фондове в ипотечни облигации издадени съгласно Закона за ипотечните облигации, приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа (български ипотечни облигации).

На девето място със стойност от 38 447 567 лв. инвестирани в 2 емисии дългови ценни книжа с инвестициите на пенсионните фондове в корпоративни облигации, издадени или гарантирани от банки с над 50 на сто държавно участие, получили разрешение за извършване на банкова дейност съгласно законодателството на Република България или друга държава членка, с цел финансиране на дългосрочни и средносрочни инфраструктурни и инвестиционни проекти, за които в решението на общото събрание на акционерите и в предложението за сключване на облигационен заем е поето задължение да се иска приемане и да бъдат приети за търговия на регулиран пазар в срок не по-дълъг от 6 месеца от издаването им (или т. нар. инфраструктурни облигации). Този финансов инструмент беше включен в разрешените инвестиции на пенсионните фондове с промените в Кодекса за социално осигуряване влезли в сила от 02.06.2009 г.

На десето място със стойност от 13 006 660 лв., разпределени в 2 емисии са инвестициите на пенсионните фондове в обезпечени корпоративни облигации, за които в решението на общото събрание на акционерите и в предложението за сключване на облигационен заем е поето задължение да се иска приемане и да бъдат приети за търговия на регулиран пазар в срок не по-дълъг от 6 месеца от издаването им и за които е предвидено да бъдат съответно прилагани разпоредбите на Закона за публичното предлагане на ценни книжа относно довереника на облигационерите и обезпечаване на публична емисия облигации (български обезпечени корпоративни облигации, които все още не са приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа).

На последно, единадесето място със стойност от 7 995 603 лв. инвестирани в 3 емисии са общинските дългови ценни книжа, издадени от български общини съгласно Закона за общинския дълг.

Към 31.12.2010 г. инвестициите на всички пенсионни фондове в акции и други дялови инструменти са в общо 9 вида дялови ценни книжа и 344 различни емисии оценени с пазарна стойност от 1 055 964 344 лв. Дяловите финансови инструменти са с относителен дял от 25.20% от балансовите активи на универсалните пенсионни фондове, 28.23% от балансовите активи на професионалните пенсионни фондове, 31.20% от балансовите активи на доброволните пенсионни фондове и 4.25% от балансовите активи на доброволните пенсионни фондове по професионални схеми.

С най-висока стойност от 294 178 433 лв. в портфейлите на всички пенсионни фондове са акции и права (без акции издадени от акционерни дружества със специална инвестиционна цел или колективни инвестиционни схеми), приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа в България. От този вид акции, в портфейлите на всички пенсионни фондове има 90 различни емисии.

Дялове издадени от чуждестранни инвестиционни схеми са на второ място по стойност в портфейлите на пенсионните фондове с пазарна оценка от 259 529 579 лв., разпределени в 23 емисии.

На трето място със стойност от 173 563 422.89 лв. са инвестициите в дялове, издадени от колективни инвестиционни схеми по реда на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, които са разпределени в 51 емисии

На четвърто място със стойност от 154 437 143 лв., разпределени в 105 емисии, са инвестициите на пенсионните фондове в акции, включени в индекси на регулирани пазари на ценни книжа и приети за търговия на регулирани пазари на ценни книжа в държави членки на Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство.

На пето място със стойност от 70 063 218 лв. разпределени в 23 емисии са акциите, издадени от акционерни дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) инвестиращи в недвижими имоти.

На шесто място със стойност от 61 403 436 лв., разпределени в 44 емисии са инвестициите на пенсионните фондове в акции, включени в индекси на регулирани пазари на ценни книжа и приети за търговия на регулирани пазари на ценни книжа в държави, посочени в наредба на комисията.

На седмо място със стойност от 27 682 670 лв., разпределени в 5 емисии са инвестициите на пенсионните фондове в акции, издадени от колективни инвестиционни схеми по реда на Закона за публичното предлагане на ценни книжа.

На осмо място със стойност от 11 902 390 лв., разпределени в 2 емисии са инвестициите на пенсионните фондове в акции, издадени от акционерни дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) инвестиращи във вземания.

На последно, девето място със стойност от 3 204 052 лв. инвестирани в 1 емисия са инвестициите в акции на колективна инвестиционна схема, чието седалище или седалището на управляващото я дружество се намира в държава членка на Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, или в държава посочена в наредба на комисията.

Данните за инвестиции в 228 емисии дългови и 344 емисии дялови финансови инструменти към края на 2010 г., в сравнение със 184 емисии дългови и 235 емисии дялови финансови инструменти към края на 2009 г. показват, че в пенсионните фондове текат процеси на диверсификация чрез инвестиции в по-голям брой емисии, които при подходящо комбиниране следва да доведат до снижаване на риска към отделни емитенти и по-оптимално инвестиране на средствата като съотношение доходност-риск.

Публикуваните на страниците на пенсионноосигурителните дружества инвестиции на ФДПО са достъпни от следните връзки:

ПОК „Доверие“ АД

http://www.poc-doverie.bg/?cid=61

ПОК „Съгласие“ АД

http://www.saglasie.bg/public/docs/ppf_invest_31122010.pdf

http://www.saglasie.bg/public/docs/upf_invest_31122010.pdf

http://www.saglasie.bg/public/docs/dpf_invest_31122010.pdf

 

ПОК „ДСК – Родина“ АД

 

http://www.dskrodina.bg/repository/documents/UPF_StructNaInvesticiitePoAktivi_2010.pdf?user_id=&session_id=

http://www.dskrodina.bg/repository/documents/PPF_StructNaInvesticiitePoAktivi_2010.pdf?user_id=&session_id=

http://www.dskrodina.bg/repository/documents/DPF_StructNaInvesticiitePoAktivi_2010.pdf?user_id=&session_id=

http://www.dskrodina.bg/repository/documents/DPFPS_StructNaInvesticiitePoAktivi_2010.pdf?user_id=&session_id=

„ПОД Алианц България“ АД

http://www.allianz.bg/site/index.php?page=pod_dohod

„Ай Ен Джи ПОД“ ЕАД

http://www.ing.bg/?page=volume

ПОАД „ЦКБ-Сила“ АД

http://ccb-sila.com/display.php?page=kfn2010

„ПОД-Бъдеще“ АД

http://www.pod-budeshte.bg/docs.php?contentid=18

http://www.pod-budeshte.bg/docs.php?contentid=22

http://www.pod-budeshte.bg/docs.php?contentid=27

ПОД „Топлина“ АД

http://www.pod-toplina.bg/UPF-portfolio/upfportfolio.html

http://www.pod-toplina.bg/PPF-portfolio/ppfportfolio.html

http://www.pod-toplina.bg/DPF-portfolio/dpfportfolio.html

„Пенсионноосигурителен институт“ АД

http://www.pensionins.com/upl_doc/inv_uni-31-12-2010..pdf

http://www.pensionins.com/upl_doc/inv_ppf-31-12-2010.pdf

http://www.pensionins.com/upl_doc/inv_dpf-31-12-2010.pdf

 

 

Списъците на застрахователите и застрахователните посредници от държави членки на ЕС, нотифицирали КФН, че желаят да извършват дейност на територията на България, са актуализирани

Към 31.03.2011 г. застрахователите от държави членки, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват застрахователна дейност на територията на Република България са 346, 10 от които са декларирали отказ от извършване на застрахователна дейност на територията на страната. За месец март 4 застрахователи от държави членки са нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват застрахователна дейност на територията на Република България и 1 е заявил отказ.

Към 31.03.2011 г. застрахователните посредници от държави членки, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България са 1 486, от които 76 са прекратили дейност. За месец март 10 застрахователни посредници от държави членки са нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България и 2 са заявили отказ.

Стартиран е вторият стрес-тест за европейския застрахователен сектор

На 23.03.2011 г. Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) стартира втория стрес-тест за европейския застрахователен сектор. Стрес-тестът се провежда със сътрудничеството на съответните национални надзорни органи и ще приключи до края на месец май 2011 г., като ще е базиран на финансовите резултати за 2010 г. EIOPA ще публикува обобщени резултати от теста през месец юли 2011 г. Тестът е насочен към европейския застрахователен сектор и ще включва най-малко 50 % от застрахователните компании във всяка страна, на база брутен премиен приход. Швейцарският орган за надзор на финансовите пазари (Finma) е решил да се присъедини към стрес-теста в допълнение към държавите членки на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство (ЕИП).

Стрес-тестът е един от редицата надзорни инструменти за оценка на стабилността на отделните компании и на застрахователния сектор като цяло. Освен това, той помага на надзорните органи да добият представа за платежоспособността на застрахователите и застрахователните групи при неблагоприятни условия.

Целта на провеждането на стрес-теста е да се определи и количествено да се оцени въздействието на три различни сценария на стрес: основен, неблагоприятен и инфлационен. Основният сценарий се определя като силен стрес, докато неблагоприятният сценарий включва още по-тежко влошаване на основни макроикономически променливи. Инфлационният сценарий разглежда увеличаване на инфлацията, което води до повишаване на лихвените проценти от страна на централните банки.

За провеждането на настоящия стрес-тест EIOPA е взел предвид макроикономическите допускания, които са били приложени в стрес-теста за банковия сектор, и по-специално допусканията, лежащи в основата на макроикономическия неблагоприятен сценарий, предоставени от Европейската централна банка (ECB). EIOPA допълнително доразвива тези сценарии на стрес, за да отговарят на реалните пазарни условия на застрахователната индустрия.

Стрес-тестовете са регулярен надзорен инструмент и провеждането на периодични упражнения е залегнало в регламента за създаването на EIOPA, в който са определени съставът, правомощията, задачите и процесът на вземане на решения на органа.