Резултати от промяна на участието и прехвърляне на средства на осигурени лица от един пенсионен фонд в друг за четвъртото тримесечие и за 2012 г.

Управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор обяви резултатите от промяната на участие и прехвърляне на средства на осигурени лица от един пенсионен фонд в друг за четвъртото тримесечие и за 2012 г. Данните са получени на база на справките, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор.

През четвъртото тримесечие на 2012 година в пенсионноосигурителните дружества са подадени общо 41 445 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средства от един пенсионен фонд в друг.

Общо 36 922 осигурени лица от подалите заявления през четвъртото тримесечие на 2012 г., са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Общата сума на прехвърлените средства в друг пенсионен фонд от съответния вид е 62 149 хил. лв.

Осигурените лица, възползвали се от правото си за промяна на участие и прехвърляне на средства от индивидуалните партиди през цялата 2012 г. са общо 96 097. Общият размер на прехвърлените средства от началото на годината е 163 075 хил. лв.

Резултатите от промяната на участие и прехвърлянето на средства в друг пенсионен фонд за четвъртото тримесечие на 2012 г. и за цялата 2012 г. може да намерите в раздел “Статистика”, “Статистика и анализи на осигурителния пазар”.

Данни за служебно разпределените лица във фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване през 2012 г.

Управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор публикува данни за служебно разпределените лица във фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване през 2012 г. Информацията е получена от протоколите за проведените през 2012 г. четири служебни разпределения на лицата, неизбрали фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване.

Служебно се разпределят лицата, за които е възникнало задължението да се осигуряват в универсален или професионален пенсионен фонд и които не са подали заявление за участие в предвидените за това срокове или са подали заявления за участие в повече от един фонд от съответния вид. През 2012 г. във фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване служебно са разпределени общо 60 504 лица, от които 50 010 лица в универсалните фондове и 10 494 лица в професионалните фондове. Служебно разпределените лица през 2012 г. съставляват 52,60 на сто от общия брой постъпили лица (от новоприети заявления и служебно разпределени) в универсалните фондове и 82,11 на сто в професионалните.

Информация за служебно разпределените лица през 2012 г. може да намерите в раздел “Статистика”, “Статистика и анализи на осигурителния пазар”.

ESMA публикува своя първи Доклад за риска на пазарите на ценни книжа в ЕС

Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) публикува на 14.02.2013 г. първия си Доклад за тенденциите, рисковете и слабите места на пазарите на ценни книжа на Европейския съюз (ЕС), както и Табло с рискови индикатори за ІV-то тримесечие на 2012 г. Докладът разглежда състоянието на пазарите на ценни книжа през 2012 г. със задача да се създаде цялостна картина и оценка на системните и макропруденциалните рискове в Европейското икономическо пространство, която да послужи както на националните регулатори, така и на органите на ЕС за техните анализи на риска. Чрез регулярно изследване на трансграничните и междусекторните тенденции и рискове на ниво търговия на едро и дребно, докладът на ЕОЦКП цели насърчаване на финансовата стабилност и подобряване защитата на потребителите.

В документа се констатира, че европейските пазари на ценни книжа и условията за инвестиции в ЕС, особено през втората половина на 2012 г., са се подобрили, а системният риск през четвъртото тримесечие е намалял. Възстановяването може да бъде свързано със съобщението на ЕЦБ относно окончателните парични сделки в началото на м. август, което допринесе за отслабване натиска върху пазарите на държавни облигации в Еврозоната и намали неувереността сред участниците на пазара. Въпреки това, показателите на риска останаха на високи нива. Наред с други фактори, това се дължи на държавния дълг и банковата криза, прегрупирането в оценките на риска от страна на инвеститорите, финансирането на риска, потенциалните дългосрочни последици от ниските лихвени проценти и пречки пред нормалното функциониране на пазара.

Председателят на ЕОЦКП Стивън Майор заяви, че анализът на Органа е показал първите важни признаци на успокояване на финансовите пазари в ЕС, но и че рисковете остават високи, и регулаторните органи, участниците на пазара, и инвеститорите трябва да останат бдителни. Публикуваният доклад фокусира вниманието върху необходимостта от надграждане върху последните подобрения на финансовите пазари и насърчаване на финансовата стабилност в ЕС.

В доклада се посочват следните основни тенденции:
Пазари на ценни книжа: след променливото първо полугодие, както и след съобщението на ЕЦБ, условията на финансовите пазари през 2012 г. се подобриха. Въпреки това, пазарите на държавен дълг продължават да изпитват затруднения;
Колективни инвестиции: лицата, управляващи активи, се възползваха от успокояването на пазарите (с нетни активи на обща стойност до 8 трилиона евро, в сравнение със 7,4 трилиона евро през 2011 г.). Основни бенефициенти бяха хедж фондове, фондове за недвижими имоти, дългови и борсово търгувани фондове. Като цяло постъпленията към фондовете останаха нестабилни.
Пазарни инфраструктури: през 2012 г. търговията на пазарите в ЕС намаля значително. Използването на централни контрагенти (CCPs) обаче нарастна, като понастоящем преминали през централен клиринг са 60% от световните лихвени суапи и 10% от суапите за кредитно неизпълнение (CDSs).
В допълнение към пазарните тенденции и рискове, ЕОЦКП следи развитието на базисните процеси на пазара, които могат да бъдат считани за възможни уязвимости. Докладът на ЕОЦКП за 2012 г. се фокусира върху:
Опасенията относно обезпечението на финансовите пазари: колапсът на необезпечените пазари по време на финансовата криза, както и инициативите на регулаторните органи подтикнаха пазарните участници да разчитат все повече на обезпечението като средство за ограничаване на риска от контрагента, което стимулира търсенето му. През 2013-2014 г. допълнителното търсене на обезпечение ще превиши допълнителното му предлагане, което ще доведе до недостиг.
Хедж фондове и първични брокери: финансовото посредничество, осъществявано от хедж фондовете и първичните брокери, може да бъде уязвимо от всякакви негативни въздействия върху цената на активите, заложени като обезпечение, което може да доведе до по-оскъдно обезпечение чрез намаляване на ликвидността, и в крайна сметка, да попречат на придобиване при репо-финансиране.

Табло с рискови индикатори на тримесечна база
В допълнение към Доклада за тенденциите, рисковете и слабите места, ЕОЦКП публикува Табло с рискови индикатори за ІV-то тримесечие, което анализира следните процеси:
Ликвидният риск през 2012 г. започна да се разпределя между различните пазарни сегменти и държавите- членки. Предприетите нови мерки ограничиха ликвидния риск в някои сегменти, докато други, като фондовете на паричния пазар, са изправени пред затягане на ликвидността. В рамките на пазара на държавен дълг обаче, ликвидният риск остана значителен;
Кредитен риск: емитирането в ЕС като цяло се увеличи, но бе фокусирано върху високо- рискови активи. Банки и държави, изложени на високо рисковите премии, се концентрираха върху по-кратки падежи. В случай, че пазарните условия се влошат, тези емитенти могат да бъдат изправени пред трудности за финансиране, както и кредитният риск да остане значителен.
Пазарен риск: пазарите на акции и облигации, от третото тримесечие на 2012 г., показаха признаци на успокояване. По-специално, инвеститорите бяха по-малко склонни към рискови облигации;
Риск от разпространение: през 2012 г. пазарите на държавни облигации на ЕС останаха смесени. Ниските експозиции в суапите за кредитно неизпълнение и усещането за повишен риск от страна на инвеститорите помогнаха за намаляване на пазарните рискове. За страни, които все още са изправени пред висока суверенна доходност, рисковете от разпространение остават високи.

Следващи стъпки
Като част от непрекъснатия надзор на пазара, ЕОЦКП ще актуализира доклада си на полугодие, допълнен с табло с рискови индикатори на тримесечна база.

Докладът за тенденциите, рисковете и слабите места (на английски език), както и Таблото с рискови индикатори за ІV-то тримесечие (на английски език)  могат да бъдат намерени на интернет страницата на ESMA, на следния адрес: http://www.esma.europa.eu/news/ESMA-issues-first-risk-report-EU-securities-markets?t=326&o=home

Решения от заседание на КФН от 22 февруари 2013 г.

На свое заседание от 22 февруари 2013 г. КФН взе следните решения:

 

1. Потвърждава проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия корпоративни облигации, издадени от „НУРТС България” АД. Емисията е в размер на 40 000 000  евро, разпределени в 40 000 броя обикновени, корпоративни, лихвоносни, безналични, поименни, свободно-прехвърляеми и обезпечени облигации, с номинална стойност 1 000 евро. КФН вписва  „НУРТС България” АД и посочената емисия в регисътра.

2. Отказва да разшири издадения с Решение № 368-ИП от 21.06.2011 г. лиценз на ИП „Авус Капитал” ООД с инвестиционните дейности и услуги по чл. 5, ал. 2, т. 3 и 6 и ал. 3, т. 6 от ЗПФИ, както и с правото да предоставя всички инвестиционни дейности и услуги, които лиценза обхваща, и в трети държави.

Предварителни данни за застрахователния, презастрахователния пазар и за пазара по доброволно здравно осигуряване за 2012 г.

Към края на 2012 г. общият брой на лицензираните застрахователи със седалище в Република България е 33. От тях 17 са общозастрахователни дружества, 14 – животозастрахователни дружества и 2 – животозастрахователни кооперации. Презастрахователна дейност през 2012 г. са извършвали четири общозастрахователни дружества, едно животозастрахователно дружество и един презастраховател по общо застраховане.

 

По предварителни данни към края на 2012 г. брутният премиен приход, реализиран от застрахователите, лицензирани в Република България, възлиза на 1 598 175 хил. лв., като се отчита спад от 0,7 % на годишна база (спад от 0,8 % в края на 2011 г.).

Сумата на активите в застрахователния сектор през 2012 г. се увеличава с 4,0 % в сравнение с 2011 г. и възлиза на 3 092 673 хил. лв. Сумата на активите в общото застраховане нараства с 2,1 % на годишна база и достига 1 971 167 хил. лв., а в животозастраховането съответно със 7,5 % и достига 1 121 506 хил. лв.

Общият размер на собствения капитал на застрахователите нараства с 1,5 % на годишна база и достига 922 272 хил. лв., в т.ч. 559 647 хил. лв. на застрахователите, извършващи дейност по общо застраховане и 362 625 хил. лв. на животозастрахователите.

Брутният премиен приход, реализиран от застрахователите по общо застраховане за 2012 г., е 1 336 577 хил. лв., като е реализиран спад от 2,1 % на годишна база (0,9 % спад в края на 2011 г.).

Възникналите претенции по общо застраховане са в размер на 724 326 хил. лв., като увеличението на годишна база е 4,0 %.

Размерът на брутните технически резерви нараства с 5,8 % на годишна база и достига 1 542 936 хил. лв.

Дружествата в сектора по общо застраховане отчитат положителен технически резултат в размер на 38 001  хил. лв. при 22 995 хил. лв. година по-рано и положителен финансов резултат в размер на 48 658 хил. лв., при 51 528 хил. лв. през 2011 г.

 

Брутният премиен приход, реализиран от животозастрахователите към края на 2012 г. съгласно агрегирания отчет за доходите, е 261 598 хил. лв., с което се реализира ръст от 6,9 % на годишна база (спад от 0,5 % в края на 2011 г.).

Изплатените суми и обезщетения от животозастрахователите са в размер на 105 830 хил. лв., като се отчита увеличение от 7,9 % на годишна база.

Размерът на брутните технически резерви нараства с 11,9 % на годишна база и достига 714 871 хил. лв.

Техническият резултат, постигнат от животозастрахователите, възлиза на 9 380 хил. лв. при 5 591 хил. лв. през 2011 г., а финансовият на 28 150 хил. лв., при 15 806 хил. лв. година по-рано.

Размерът на получените премии по активно презастраховане се изчислява на 1 483 160 хил. лв., като 18 326 хил. лв. са записани от застрахователите, извършващи дейност по общо застраховане, 3 070 хил. лв. от животозастрахователите и 1 461 764 хил. лв. от презастрахователя.

През 2012 г. дейност по доброволно здравно осигуряване са осъществявали 19 дружества.

Сумата на активите на здравноосигурителните дружества към края на 2012 г. нараства с 0,4 % на годишна база и възлиза на 82 784 хил. лв.

Общият размер на собствения капитал на здравноосигурителните дружества нараства с 9,2 % спрямо края на 2011 г. и достига 61 318 хил. лв.

По предварителни данни, брутният премиен приход, реализиран от дружествата по доброволно здравно осигуряване през 2012 г., възлиза на 45 059 хил. лв., като се отчита ръст от 11,6 % на годишна база, при спад от 4,2 % изчислен година по-рано.

Възникналите претенции по доброволно здравно осигуряване са в размер на 27  180 хил. лв., като увеличението спрямо края на 2011 г. се изчислява на 10 %. 

Размерът на здравноосигурителните резерви нараства с 13,1 % на годишна база и достига 18 052 хил. лв.

Резултатът от дейността по доброволно здравно осигуряване е положителен и възлиза на 137  хил. лв., при (- 1 194) хил. лв. за 2011 г. Дружествата по доброволно здравно осигуряване приключват отчетния период с положителен финансов резултат от 1 570 хил. лв., при (- 32) хил. лв. година по- рано.

Здравноосигурените лица по действащи договори по доброволно здравно осигуряване към края на 2012 г., са 178 829 лица, при 189 427 лица към края на предходната година. 

ESMA: Оповестяванията, свързани с обезценка на репутация, трябва да се подобрят

Европейският орган за ценни книжа и пазари (EОЦКП/ ESMA) публикува преглед на финансовите отчети за 2011 г. по Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО), отнасящ се за тестване за обезценка на репутация (стойността на нематериални активи, която има количествено измерима оценка) и други нематериални активи. Прегледът, който изследва счетоводните практики на базата на извадка от 235 европейски емитента от 23 страни, установи балансови стойности на репутация от 800 млрд. евро във финансовите отчети за 2011 г. на емитенти (790 млрд. евро през 2010 г.), като 5% (40 млрд. евро) от тази стойност е призната за загуби от обезценка през 2011 г.

Председателят на ESMA Стивън Майор заяви:
“Качествената информация е от основно значение за инвеститорите за разбиране на финансовото здраве на емитент, в който те държат активи, или в който могат да пожелаят да инвестират.
Репутацията и нейната обезценка са ключови компоненти при извършване на реалистична оценка на фирмите. В това отношение, прегледът на EОЦКП ще помогне чрез предоставянето на по-хармонизиран подход при оповестяването на информация за обезценка на репутацията съгласно Международните стандарти за финансово отчитане на територията на целия Европейски съюз.”

Докладът показва, че значителните загуби от обезценка на репутация са били ограничени до малко на брой емитенти, главно в сферата на финансовите услуги (19.2 млрд. евро) и телекомуникационната индустрия (9.7 млрд. евро). Това, следователно, повдига въпроса дали нивото на оповестената обезценка във финансовите отчети за 2011 г. отразява по подходящ начин трудната икономическа операционна среда за компаниите. Въпреки че обикновено основните оповестявания, отнасящи се за теста за обезценка на репутацията, са предоставени, в много случаи те са стереотипни, приложими при различни случаи, а не конкретни за дадена компания.
За да се подобри цялостното оповестяване на информацията, предоставяна от емитентите, EОЦКП препоръчва на емитентите:
• по-добре да посочват основните предположения, използвани в теста за обезценка;
• да включват достатъчно детайлен и прозрачен анализ на чувствителността, особено в ситуации, когато има налични индикатори, че може да е настъпила обезценка;
• да определят процентите на растеж, използвани за екстраполиране на прогнозните парични потоци въз основа на бюджети и прогнози; и
• да оповестяват дисконтови проценти за всяка една единица, генерираща парични потоци, вместо средни дисконтови проценти.

В допълнение, EОЦКП и националните компетентни органи, отговорни за прилагането на МСФО, ще използват констатациите от прегледа като области, в които да фокусират оценяването си при разглеждане на финансовите отчети по МСФО за 2012 г. Това разглеждане ще има за цел:
• подобряване на точността, прилагана от емитентите в теста за обезценка на репутацията;
• контролиране прилагането и спазването на изискванията на МСС 36 относно обезценка на репутация, по-специално по отношение на:
 o разумността на прогнозните парични потоци;
 o основни предположения, използвани в теста за обезценка;
 o предоставен анализ на чувствителността; и
• да се оцени дали емитентите са предоставили достатъчно релевантни оповестявания в тези области.

От фирмите и одиторите се изисква да подобрят оповестяванията

EОЦКП очаква емитентите и техните одитори да имат предвид констатациите от този преглед при изготвяне и одитиране на техните финансовите отчети по МСФО. Освен това, националните компетентни органи ще предприемат, ако вече не са предприели, съответно принудително действие там, където са идентифицирани съществени неверни заявления.
EОЦКП ще събере данни за това как листваните европейски компании са прилагали изискванията на МСФО в тази област през 2012 г. и ще оповести констатациите си на пазарните участници.

Изявлението на ЕОЦКП е качено в английската версия на страницата на КФН в раздел EU Information, а официалният превод на български език – в раздел ЕС новини/уведомления.

Решения от заседание на КФН от 20 февруари 2013 г.

На свое заседание от 20 февруари 2013 г. КФН взе следните решения:

1. Потвърждава проспект за първично публично предлагане на емисия акции, които ще бъдат издадени от „Корпоративна Търговска банка” АД, в резултат на увеличаване на капитала на дружеството. Емисията е в размер на 6 000 000 лева, разпределени в 600 000 броя обикновени, безналични, поименни, свободнопрехвърляеми акции, с номинална стойност 10 лева всяка и емисионна стойност 156,47 лева. КФН вписва посочената емисия обикновени акции, предмет на първично публично предлагане, в процес на емитиране, във водения от КФН регистър.

2. Потвърждава проспект за първично публично предлагане на емисия 300 000 броя, безналични, поименни, свободно прехвърляеми необезпечени конвертируеми облигации с базов актив обикновени безналични акции, с номинална и емисионна стойност 100 лева за облигация, с фиксирана лихва в размер на 6,5 % на годишна база, платима на 6-месечен период, с изплащане на главницата на падежа заедно с последното лихвено плащане, с матуритет 24 месеца (2 години), считано от датата на емисията конвертируеми облигации. Емисията облигации ще бъде издадена от „Индустриален холдинг България” АД. КФН вписва горепосочената емисия конвертируеми облигации (в процес на емитиране) във водения от Комисията за финансов надзор регистър.

3. Потвърждава проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, издадени от „Техноимпортекспорт” АД. Емисията в размер на 5 000 000 евро, разпределени в 5 000 броя обикновени, поименни, безналични, лихвоносни, свободнопрехвърляеми, неконвертируеми и обезпечени с номинална стойност 1 000 евро всяка. КФН вписва посочената емисия облигации в регистъра, воден от КФН с цел търговия на регулиран паза и вписва „Техноимпортекспорт” АД като емитент.

4. Вписва емисия акции, издадена в резултат на увеличение на капитала на „Супер Боровец пропърти фонд” АДСИЦ от 650 000 лв. на 10 580 000 лв. Емисията е в размер на 9 930 000 броя обикновени, безналични, поименни, свободнопрехвърляеми акции, с право на глас, с номинална стойност 1 лев всяка, по реда на чл. 78, ал. 1 от ЗППЦК от 650 000 лв. на 10 580 000 лв. в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗКФН, с цел търговия на регулиран пазар.

5. Издава допълнителен лиценз на „Дженерали животозастраховане” АД за следните рискове:

– фиксирани парични суми;

– обезщетения;

– комбинация от горните две

КФН предприе действия във връзка със започнали процедури по отнемане на лиценз

20.02.2103 г.

В свое изявление от 19.02.2013 г., ръководството на Българската фондова борса (БФБ) обяви, че е взело решение за временно спиране на търговията с регистрирани финансови инструменти на „ЧЕЗ Разпределение” АД и „ЧЕЗ Електро България” АД и на основание чл. 65 (2) във връзка с чл. 65 (1), т.1 от Правилника за дейността на БФБ, Част IV – Правила за търговия, БФБ е спряло временно търговията с двете емисии до края на търговската сесия на същия ден. Поводът за това е негативната реакция на пазара, довела до бърз спад в цената на акциите на електроразпределителното дружеството, повлиян от медийни публикации по темата.

Във връзка с динамиката на така стеклите се събития, касаещи капиталовия пазар в България, Комисията за финансов надзор уверява всички участници в него, че предприема незабавни действия с цел успокояване на пазара. Масовото разпродаване на акции в последните дни, което касае както споменатото дружество, така и всички сделки, извършвани на Борсата, повлияно от медийни изявления по темата, е действие, което би могло да “изкриви” реалното състояние на пазара. Основна цел на българския регулатор винаги е била, е и ще бъде защитата на интересите на инвеститорите, поради което смятаме за необходимо извършването на поредица от действия, в подкрепа на нормализирането на пазарната среда и осигуряване на стабилността на пазара. Необходимостта от осигуряване на достатъчно време, през което информацията, която би повлияла и имаща значение за цената на финансовите инструменти, емитирани от „ЧЕЗ Разпределение България” АД и „ЧЕЗ Електро България” АД, да достигне до инвеститорите и да се гарантира тяхната равнопоставеност, ограничаването на системния риск за емисиите финансови инструменти, емитирани от „Енерго-Про Мрежи” АД и „Енерго-Про Продажби” АД, както и минимизирането на вредните последици и прекомерните загуби по експозиции в съответните финансови инструменти, с оглед защита интересите на инвеститорите и гарантиране на стабилност на финансовия пазар, наложиха, прилагането на принудителна административна мярка чл. 118, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Закона за пазарите на финансови инструменти, от страна на регулатора, спрямо “Българска фондова борса-София” АД за временно спиране на търговията с ценни книжа от емисиите с ISIN BG1100025110, емитирана от „ЧЕЗ Разпределение България” АД, ISIN BG1100024113, емитирана от „ЧЕЗ Електро България” АД, ISIN BG1100026118, емитирана от „Енерго-Про Мрежи” АД и ISIN BG1100027166, емитирана „Енерго-Про Продажби” АД, за периода от 20.02.2013 г. до 22.02.2013 г. включително.

Вестник ”Сега” наруши Етичния кодекс на медиите* спрямо Комисията за финансов надзор

Комисията за финансов надзор (КФН) поиска полагащото й се право на отговор от вестник “Сега”, тъй като счита, че материалът от 14.02.2013 г., озаглавен „В КФН си раздали неправомерно бонуси за над 430 хил. лв.”, не дава обективна и пълна информация по разглежданата тема. Никой от КФН не е бил потърсен за коментар, преди излизането на публикацията, въпреки твърдението на вестника, че: „До редакционното приключване на броя председателят на комисията Стоян Мавродиев не бе открит за коментар”.

 

Тъй като до момента вестникът не е публикувал нашата позиция по този въпрос, а и нямаме потвърждение, че това ще се случи, въпреки претенциите му за спазване на Етичния кодекс на българските медии, считаме за необходимо да я разпространим до всички медии, с цел пълна прозрачност и с мисъл за обективното информиране на масовия читател за всички гледни точки по темата. Мнението ни е, че статията на в.”Сега” представя изводите на доклада на АДФИ едностранчиво, което е подвеждащо и манипулативно действие, създаващо погрешно впечатление сред аудиторията на тази медия.

 

Действително проверка на АДФИ в КФН излезе с доклад, цитиран и от в. “Сега”, който съдържа констатации за нарушения в реда за раздаване на ДМС и за провеждане на обществени поръчки. В отговор на този доклад обаче КФН е предоставила изчерпателни възражения, които задават правната рамка за извършените действия.

 

Основният аргумент на комисията за основанието за раздаване на т.нар. бонуси през 2011 г. е, че то е направено от реализирана икономия по утвърдените средства за работна заплата, на базата на § 66, ал. 4 от ПЗР на ЗДБРБ за 2011 г. както и на чл. 244 от Кодекса на труда, във връзка с чл.13 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г. и чл.6, 7 и 14 от Вътрешните правила за работна заплата на КФН. Освен това, този разход за ДМС е отделно и изрично посочено перо от бюджета на КФН, гласуван от Парламента и в този смисъл е разход, одобрен от него. На същото основание са изплащани допълнителни възнаграждения на служителите, всяка календарна година без изключение, още от основаването на КФН през 2003 г.

 

Законосъобразността на тези направени разходи се потвърждава и от експертно становище на представители на Сметната палата, както и от независими външни експерти. Именно затова според нас тълкуването на АДФИ е едностранчиво и неподкрепено от логиката на закона.

 

Категорични сме, че никъде в закона няма обща забрана за разходване на средствата от излишъка, за да се приеме, че в чл. 5 ЗДБРБ за 2011 г. е необходимо да има изрично разрешение, което евентуално да я дерогира. Ако може да се говори за някакво общо правило по отношение разходването на тези средства в ЗДБРБ за 2011 г., то касае начините за разпореждане с тези средства (единствено за изплащането на парични и/или предметни награди и допълнителни възнаграждения за постигнати резултати), а не правото за тяхното разходване.

 

По другото „обвинение” на в.”Сега”, посочено на базата на доклада на АДФИ, – че КФН изкуствено е разделяла публични търгове, също сме предоставили на проверяващите детайлна мотивировка за причините, наложили привличането на съответни външни експерти, както и обосновка на направените разходи.

Според публикацията на вестника аргументите на КФН са окончателно отхвърлени, което обаче трябва да уточним, че е станало по формални съображения.

 

В КФН не са получени каквито и да е наказателни постановления по случаите, цитирани в материала. Ако АДФИ реши да постанови такива, въпреки категоричните констатации на Сметната палата, че няма нарушения, те подлежат на обжалване по съдебен ред.

 

От доклада на АДФИ също така не става категорично ясно, че прокуратурата е сезирана по случая. Именно затова смятаме, че твърдението на вестник „Сега”, че заключенията от проверката са изпратени в прокуратурата, е подвеждащо и внушава на читателите презумпция за доказана от АДФИ виновност. Важно е също да се уточни, че констатациите в доклада не са окончателни, поради което представянето му по подобен едностранчив начин, с налагане на изводи, не е в услуга на обществото, което следва да получи всички гледни точки по даден казус.

 

В допълнение, за проверявания период, дейността на КФН е одитирана от Сметна палата, която е заверила без резерви отчета на Комисията. Подписът под становището е на председателя на Сметната палата проф. Валери Димитров и е в интерес на аудиторията да знае този съществен факт, тъй като именно Сметната палата е органът, който контролира изпълнението на бюджета и на други публични средства и дейности, при спазване на международно признатите одитни стандарти.

 

В заключение искаме да подчертаем, че в своята работа КФН ще продължава да спазва закона и ще съдейства на всички компетентни, оторизирани държавни органи, за да гарантира максимална отчетност и прозрачност при изпълнението на функциите си. Водени от убеждението си, че разполагаме с правни аргументи в подкрепа на действията си, нямаме никакви притеснения от евентуално сезиране на прокуратурата за изводите от доклада.

 

 

*Забележка: В. „Сега” е сред медиите, подписали Етичния кодекс на българските медии. Считаме, че в случая журналистите от медията не спазиха поетия в него ангажимент да „предоставят право на отговор на лица и организации, засегнати пряко от неточни или подвеждащи публикации”. С публикуването на този материал от вестника нарушиха още няколко съществени ангажимента, които са поели, а именно че:„ще предоставят на обществото точна и проверена информация и няма преднамерено да скриваме или изопачаваме факти.”, че „ ясно ще разграничават фактите от коментарите и предположенията.”, че „ при отразяване на спорове ще се стремим да дадем възможност на засегнатите страни да изразят своята позиция”, както и че „ще публикуват ясна и достатъчно забележима поправка, щом бъде доказано, че е публикувана неточна или подвеждаща информация”.

 

Опасяваме се, че нарушаването на толкова много журналистически стандарти прави основателно поставянето на въпроса за професионализма на журналистите от в. „Сега”, както и за обективността, непреднамереността и защитата на обществения интерес от медията.