Комисията за финансов надзор (КФН) поиска полагащото й се право на отговор от вестник “Сега”, тъй като счита, че материалът от 14.02.2013 г., озаглавен „В КФН си раздали неправомерно бонуси за над 430 хил. лв.”, не дава обективна и пълна информация по разглежданата тема. Никой от КФН не е бил потърсен за коментар, преди излизането на публикацията, въпреки твърдението на вестника, че: „До редакционното приключване на броя председателят на комисията Стоян Мавродиев не бе открит за коментар”.
Тъй като до момента вестникът не е публикувал нашата позиция по този въпрос, а и нямаме потвърждение, че това ще се случи, въпреки претенциите му за спазване на Етичния кодекс на българските медии, считаме за необходимо да я разпространим до всички медии, с цел пълна прозрачност и с мисъл за обективното информиране на масовия читател за всички гледни точки по темата. Мнението ни е, че статията на в.”Сега” представя изводите на доклада на АДФИ едностранчиво, което е подвеждащо и манипулативно действие, създаващо погрешно впечатление сред аудиторията на тази медия.
Действително проверка на АДФИ в КФН излезе с доклад, цитиран и от в. “Сега”, който съдържа констатации за нарушения в реда за раздаване на ДМС и за провеждане на обществени поръчки. В отговор на този доклад обаче КФН е предоставила изчерпателни възражения, които задават правната рамка за извършените действия.
Основният аргумент на комисията за основанието за раздаване на т.нар. бонуси през 2011 г. е, че то е направено от реализирана икономия по утвърдените средства за работна заплата, на базата на § 66, ал. 4 от ПЗР на ЗДБРБ за 2011 г. както и на чл. 244 от Кодекса на труда, във връзка с чл.13 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г. и чл.6, 7 и 14 от Вътрешните правила за работна заплата на КФН. Освен това, този разход за ДМС е отделно и изрично посочено перо от бюджета на КФН, гласуван от Парламента и в този смисъл е разход, одобрен от него. На същото основание са изплащани допълнителни възнаграждения на служителите, всяка календарна година без изключение, още от основаването на КФН през 2003 г.
Законосъобразността на тези направени разходи се потвърждава и от експертно становище на представители на Сметната палата, както и от независими външни експерти. Именно затова според нас тълкуването на АДФИ е едностранчиво и неподкрепено от логиката на закона.
Категорични сме, че никъде в закона няма обща забрана за разходване на средствата от излишъка, за да се приеме, че в чл. 5 ЗДБРБ за 2011 г. е необходимо да има изрично разрешение, което евентуално да я дерогира. Ако може да се говори за някакво общо правило по отношение разходването на тези средства в ЗДБРБ за 2011 г., то касае начините за разпореждане с тези средства (единствено за изплащането на парични и/или предметни награди и допълнителни възнаграждения за постигнати резултати), а не правото за тяхното разходване.
По другото „обвинение” на в.”Сега”, посочено на базата на доклада на АДФИ, – че КФН изкуствено е разделяла публични търгове, също сме предоставили на проверяващите детайлна мотивировка за причините, наложили привличането на съответни външни експерти, както и обосновка на направените разходи.
Според публикацията на вестника аргументите на КФН са окончателно отхвърлени, което обаче трябва да уточним, че е станало по формални съображения.
В КФН не са получени каквито и да е наказателни постановления по случаите, цитирани в материала. Ако АДФИ реши да постанови такива, въпреки категоричните констатации на Сметната палата, че няма нарушения, те подлежат на обжалване по съдебен ред.
От доклада на АДФИ също така не става категорично ясно, че прокуратурата е сезирана по случая. Именно затова смятаме, че твърдението на вестник „Сега”, че заключенията от проверката са изпратени в прокуратурата, е подвеждащо и внушава на читателите презумпция за доказана от АДФИ виновност. Важно е също да се уточни, че констатациите в доклада не са окончателни, поради което представянето му по подобен едностранчив начин, с налагане на изводи, не е в услуга на обществото, което следва да получи всички гледни точки по даден казус.
В допълнение, за проверявания период, дейността на КФН е одитирана от Сметна палата, която е заверила без резерви отчета на Комисията. Подписът под становището е на председателя на Сметната палата проф. Валери Димитров и е в интерес на аудиторията да знае този съществен факт, тъй като именно Сметната палата е органът, който контролира изпълнението на бюджета и на други публични средства и дейности, при спазване на международно признатите одитни стандарти.
В заключение искаме да подчертаем, че в своята работа КФН ще продължава да спазва закона и ще съдейства на всички компетентни, оторизирани държавни органи, за да гарантира максимална отчетност и прозрачност при изпълнението на функциите си. Водени от убеждението си, че разполагаме с правни аргументи в подкрепа на действията си, нямаме никакви притеснения от евентуално сезиране на прокуратурата за изводите от доклада.
*Забележка: В. „Сега” е сред медиите, подписали Етичния кодекс на българските медии. Считаме, че в случая журналистите от медията не спазиха поетия в него ангажимент да „предоставят право на отговор на лица и организации, засегнати пряко от неточни или подвеждащи публикации”. С публикуването на този материал от вестника нарушиха още няколко съществени ангажимента, които са поели, а именно че:„ще предоставят на обществото точна и проверена информация и няма преднамерено да скриваме или изопачаваме факти.”, че „ ясно ще разграничават фактите от коментарите и предположенията.”, че „ при отразяване на спорове ще се стремим да дадем възможност на засегнатите страни да изразят своята позиция”, както и че „ще публикуват ясна и достатъчно забележима поправка, щом бъде доказано, че е публикувана неточна или подвеждаща информация”.
Опасяваме се, че нарушаването на толкова много журналистически стандарти прави основателно поставянето на въпроса за професионализма на журналистите от в. „Сега”, както и за обективността, непреднамереността и защитата на обществения интерес от медията.