Съгласно чл. 100т от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) емитентът или лицето, поискало без съгласието на емитента допускане на ценните книжа до търговия на регулиран пазар, е длъжен да разкрива регулираната информация (периодичната информация, вътрешната информация съгласно чл. 4 от Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти и другата регулирана информация по смисъла на ЗППЦК) едновременно на комисията и на обществеността. Емитентът, който е извършил само публично предлагане на ценни книжа, е длъжен да разкрива информацията на територията на Република България.
Регулираната информация следва да се разкрива на обществеността по начин, който осигурява достигането й до възможно най-широк кръг лица едновременно и по начин, който не ги дискриминира. Емитентът е длъжен да използва информационна агенция или друга медия, която може да осигури ефективното разпространение на регулираната информация до обществеността във всички държави членки на Европейския съюз.
Действащата нормативна уредба не предвижда изрично задължение емитентите да оповестяват пред регулаторния орган коя информационна агенция или друга медия използват при изпълнението на задължението си по чл. 100т, ал. 3 от ЗППЦК.
Отчитайки важността на информацията относно средствата, чрез които емитентите оповестяват регулираната информация пред обществеността и с оглед улесняване на достъпа до тази информация, уведомяваме инвестиционната общност, че обобщени актуални данни за това се поддържат и оповестяват от „Българска фондова борса – София” АД (БФБ), в качеството му на единствен организатор на регулиран пазар в страната към настоящия момент. Информация за информационната агенция или друга медия, която съответният емитент, който е задължено лице по чл. 100т, ал. 3 от ЗППЦК използва, е достъпна на официалната страница на БФБ. Информацията се поддържа и актуализира периодично на основание чл. 44, ал. 1 и 2 от Правилника за дейността на БФБ.
Към настоящия момент на заглавната страница на официалния сайт на борсата са достъпни списъци на емитенти и медиите, в които разкриват регулирана информация към 30.06.2010г. ( http://download.bse-sofia.bg/Press_releases/Spisak_30062010.pdf ) и към 19.10.2010 г. ( http://download.bse-sofia.bg/others/Spisak_19102010.pdf )

Днес, 19 октомври 2010 г., Постоянно действащата работна група по въпросите на задължителните застраховки „Гражданска отговорност” организира пресконференция, на която представи новите мерки за разрешаване на проблемите, свързан с „Гражданската отговорност”, като нисък обхват, лоша отчетност на полиците, увеличаване на броя и стойността по претенциите. Това е първата пресконференция с всички участници в междуведомствената работна група, основана  през 2008 г., от представители на Комисия за финансов надзор, Министерство на вътрешните работи,  Министерски съвет, Министерство на финансите, Асоциация на българските застрахователи, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи.
Борислав Богоев, заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, който е председател на Постоянната работна група, представи мерките, които са предприети от страна на комисията с цел увеличаване на обхвата и по-добрата отчетност на полиците. КФН е приела на  първо четене две наредби, а именно Наредбата за изграждането и поддържането на информационна система за оценка, управление и контрол на риска, с която се поставя начало на отчитането на полиците в рамките на 24 часа след сключването им. Тази система ще спомогне да се елиминират редица грешки, които сега се допускат при полиците „на кочан”. Предвижда се въвеждането на електронен оптичен четец за разчитане на информацията от свидетелствата за управление, създаване на регистър на щети в ГФ, както и създаване на база данни в КФН за предявените пред застрахователите щети. Другата наредба касае измененията и допълненията в Наредба № 27 за реда и методиката за образуване на техническите резерви от застрахователите и от презастрахователите, и на здравноосигурителните резерви и се отнася до методите за образуване на техническите резерви по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. С нея се въвежда резерв по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в допълнение на пренос-премийния резерв, чийто размер е обвързан с минимално определена необходима сума за покритие на риска за едно застраховано МПС. Образуването на този резерв се налага поради завишения риск по тази застраховка, породен от високата пазарна конкуренция, водеща до намаляване на цената, както и от увеличение на плащанията вследствие нарастване на средния размер на претенциите, особено във връзка с неимуществени вреди. Несигурността по отношение на бъдещите плащания нараства още повече поради увеличаване на броя и стойността на претенциите, предявени по съдебен ред, както и голямото забавяне в предявяване на щетите.
От Министерство на вътрешните работи г-н Антон Антонов – началник сектор „Пътна полиция” говори за предстоящото повишаване на контрола по пътищата. „Започваме комплексна проверка, в която ще се включва и наличието на „Гражданска отговорност” – каза той – освен това новите камери, поставени по кръстовищата, ще констатират и липсата на въпросната застраховка, след което водачите ще  бъдат издирвани да си платят глобата, която е в размер от 400 до 600 лева”.
Г-н Орлин Пенев, председател на  Асоциация на българските застрахователи се спря на изключително социалния характер на застраховката „Гражданска отговорност”, тъй като тя защитава всички участници в пътнотранспортното произшествие, дори виновния водач, който е причинил нематериални щети, тъй като огромните обезщетения ще бъдат поети от застрахователя. „Винаги някой плаща за произшествие на пътя, но срещу 100-200 лева годишно можеш да си предотвратиш плащане от няколко милиона, ако не дай боже предизвикаш тежка неимуществена щета”- каза г-н Пенев.
Г-н Атанас Табов, председател на УС на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи говори, че едно от условията ние да станем член на международната система „Зелена карта” след като България е станала член на ЕС е било именно да докажем обхват от 90 % застраховани автомобили, а в момента обхватът е под 80 %, поради което могат да се очакват санкции. „Възможно е да ни бъде върнат граничния контрол по европейските граници за наличност на „Гражданска отговорност”, което би било твърде обидно за всички нас”- допълни г-н Богоев.
Председателят на Гаранционния фонд г-н Борислав Михайлов акцентира върху застрашителното увеличаване на сумите по претенциите от катастрофи в чужбина и даде един пример когато български шофьор без „Гражданска отговорност” е направил тежко ПТП в Гърция с четири човешки жертви. Наследниците са завели претенция за 1 700 000 евро. „И тези суми трябва да се плащат от Гаранционния фонд, но след това с регресен иск ги изискваме от виновното лице” – конкретизира той.
Комисар Алекси Стратиев – Заместник директор на Главна дирекция „Охранителна полиция” каза, че още тази седмица започва една голяма кампания по пътищата за проверка на „Гражданска отговорност”  и припомни, че задължението за сключена застраховка  важи и за моторното превозно средство, което стои в двора, не само за това, което е по пътищата.
Всички участници се обединиха около тезата, че застраховката защитава гражданите и би трябвало да бъде за всички автомобили в движение, а тези които не са в движение собствениците им би трябвало да задвижат процедурата по отписването им от регистъра. По този начин ще бъде и по-точно отчитането на процента незастраховани МПС-та и обхватът на застраховката положително ще се вдигне.

Обявяването  на действителните собственици на дружествата, работещи в областта на небанковия финансов сектор беше една от съществените промени в Закона за Комисията за финансов надзор, приети през от юни 2010 г.  В тази връзка  на 4 август тази година, спазвайки законоустановения срок, КФН прие образец на декларация относно разкриване на действителните собственици на  съответните поднадзорни лица. Съгласно приетите промени в Закона за Комисия за финансов надзор, това задължение засяга застрахователите, презастрахователите, застрахователните брокери, здравните дружества, дружествата за допълнително социално осигуряване, регулираните пазари, инвестиционните посредници и управляващите дружества (§ 27, ал. 1, § 28, ал. 1 и § 29, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор). Посочените лица бяха длъжни в тримесечен срок от влизането в сила на промените да декларират действителните собственици, които притежават пряко или непряко 5 и над 5 на сто от правата на глас в общото събрание или от капитала на съответното дружество. Законовият срок за подаване на тази информация изтече в средата на септември и в момента в трите управления към комисията се обработват постъпилите данни.
В областа на капиталовия пазар са задължени да подават въпросната информация 58 инвестиционни посредници и  37 управляващи дружества. Към момента в КФН са изпълнили задължението си 85 %,  от тях, тоест от всичките 95 задължени лица, подалите информация са 80.
В областта на  застраховането 88 % са подали информацията, тоест от 34 застрахователни дружества 30 са подали списък и  декларация за реалните собственици. От 350 застрахователните брокери  около 120 не са подали изисканата информация.
В областта на доброволното здравнотоосигуряване 90 % от дружествата са разкрили реалните си собсвеници, като от 20 компании 2 не са подали  необходимата информация.
В областта на  пенсионното осигуряване всичките 9 лицензирани пенсионни дружества в определения срок са предоставили списъци за действителните собственици и декларации с информация за тях. 
В момента се извършва проверка на постъпилите документи, като в случай на необходимост, съответния заместник-председател изисква допълнителна информация или документи. Дружествата съответно разполагат със срок не по-дълъг от един месец за отстраняване на непълноти или подаване на допълнителна информация. 
По отношение на задължените лица, които не са изпълнили изискванията на закона, се прилагат съответни принудителни административни мерки.
      След приключването на процедурата по разкриване на информацията, тя ще бъде публично оповестена.

Димана Ранкова, заместник председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” издаде решение, с което отписва емисия ценни книжа в размер на 1 000 броя обикновени, неконвертируеми, безналични, поименни, лихвоносни и обезпечени облигации с номинална стойност 1 000 евро всяка, издадена от “София Комерс Кредит Груп” АД, от водения от КФН регистър на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗКФН.
Отписва “София Комерс Кредит Груп” АД като емитент на ценни книжа от регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗКФН.
Решение 649 може да намерите в раздел „Административни документи”.

Димана Ранкова, заместник председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, издаде решение, с което одобрява Светослав Батуров за член на съвета на директорите на инвестиционен посредник „Трейдвил” ЕАД, избран с решение от 17.09.2010 г. на едноличния собственик на капитала на дружеството.
Решение 647 може да намерите в раздел „Административни документи”

Днес,12 октомври 2010 г., се проведе работна среща между ръководството на КФН и представители на асоциациите в небанковия финансов сектор – в капиталовия, застрахователния и осигурителния сектор. Целта на срещата бе да се обсъди меморандум за сътрудничество и взаимодействие между Комисията за финансов надзор и неправителствени организации в областта на небанковия финансов сектор. С подписването на въпросния меморандум ще се подобри координацията и поддържането на постоянен диалог между КФН и съответните неправителствени организации, ще се извършват съвместни действия и обмяна на информация с оглед повишаване качеството на предлаганите финансови продукти. Идеята е да се създаде Консултативен съвет, в който да участват председателите на всички асоциации и председателя на КФН. Като функция на бъдещия съвет е да   извършва анализ и оценка на актуалното състояние на сектора на небанковите финансови услуги, да инициира публични дискусии по актуални въпроси; да  разработва национална програма за повишаване финансовата култура на населението, както и да прави предложения за законодателни промени.
„Важно е да зачитаме мнението на бизнеса и заедно в конструктивен диалог да формираме определени политики, които са обществено значими за развитието на сектора като цяло –  каза г-н Мавродиев, председател на КФН
Към меморандума може да се присъедини и всяка друга неправителствена
организация в областта на небанковия финансов сектор, която има отношение към капиталовия, застрахователния и осигурителния сектор в Република България, и споделя изложените в него принципи и идеи.
След като асоциациите направят своите предложения по съдържанието на меморандума ще се проведе следваща среща за подписването му.

Ангел Джалъзов, заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, одобри измененията и допълненията в Правилниците  за организацията и дейността на управляваните от  „Пенсионноосигурителен институт” АД фондове за допълнително пенсионно осигуряване – универсален, професионален и доброволен. . 

Решения 658,659 и 660 може да намерите в раздел „Административни документи”.

Днес, 11 октомври 2010 г., се проведе първата работна среща във връзка с изготвянето на методика за уреждане на претенции за неимуществените вреди с представители на Комисия за финансов надзор, Асоциацията на българските застрахователи, Гаранционния фонд, Националното бюро „Зелена карта” . Предстои в работната група да бъдат поканени и асоциациите на застрахованите и пострадалите при катастрофи, както и Комисията за защита на потребителите, представители от Висшия съдебен съвет и Висшия адвокатски съвет. Ще се осъществят  консултации с всички заинтересовани страни, тъй като за първи път се разработва методика за неимуществени щети, която защитава интересите на голям процент от българските граждани.
Тази методика е необходима поради изключително различните по размер обезщетения, които се присъждат за един и същ вид неимуществени вреди. Тя ще спомогне за по-добрата защита на потребителите и да се изплаща справедливо обезщетение на застрахованите лица. Методиката ще бъде съобразена с практиката, която е натрупана от застрахователните компании, от Гаранционния фонд, както и от европейските страни. На работната среща се уточниха някои принципи, които ще бъдат заложени в методиката.
Методиката е предназначена за доброволно уреждане по извън съдебен ред на отношенията между застрахователи и трети увредени лица. С методиката за извънсъдебно уреждане се цели  въвеждане на по-малко спорен и по-бърз процес за уреждане на претенции за телесни увреждания, при които ищецът има право на обезщетение. Тя ще се прилага единствено в случаи на доказана вина и не изключва увредената страна да се обърне към съда, ако не се постигне доброволно уреждане на случая. Тази Методика ще разглежда единствено обезщетението за претърпени телесни наранявания или смърт, подкрепени от съответните медицински доказателства.
Следващата работна среща ще се проведе след като се събере и обобщи информацията от застрахователните компании, от Гаранционния фонд и от Бюрото „Зелена карта” за броя претенции за неимуществените вреди както и за сумите, които са изплатени по тях.

На 06 октомври 2010 г. в 17:02:48 часа (след края на търговската сесия) в КФН е получена вътрешна информация, свързана с депозирани молби за откриване на производства по несъстоятелност на „Мостстрой” АД и негови дъщерни дружества. Посочената информация е разкрита от емитента след настъпването на съответното събитие (на 06.10.2010 г.) и от тази гледна точка е налице спазване на изискванията на Закона за предотвратяване на злоупотребите с финансови инструменти (ЗПЗФИ). Информацията е оповестена на обществеността чрез медийната агенция „Инвестор.БГ” на същия ден и е публикувана на интернет страницата на публичното дружество.
Съгласно глава Шеста от ЗПЗФИ, Заместник – председателят, ръководещ Управление „Надзор на инвестиционната дейност”, разполага с правомощие да прилагат принудителни административни мерки по посочения закон с цел предотвратяване и преустановяване на нарушения, за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях и при застрашаване на интересите на инвеститорите в ценни книжа.
В конкретния случай, предвид навременното оповестяване на информацията от страна на емитента, както и поради факта, че същата е разкрита след края на борсовата сесия от 06.10.2010 г., не е налице нарушение на ЗПЗФИ, респективно не са налице вредни последици от такова нарушение и заместник председателят на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” не открива административно производство по прилагането на принудителна административна мярка, насочена към спирането на търговията с финансовите инструменти на „Мостстрой” АД.
Що се отнася до защитата на интересите на инвестиралите в ценни книжа, като правно основание за прилагането на съответната принудителна административна мярка, която би била приложена по целесъобразност, е необходимо да се посочи, че тя също следва да произтича от конкретен факт, който да е в състояние да доведе до ощетяването на инвеститорите. С оглед обстоятелството, че информацията е била оповестена след края на търговската сесия на 06.10.2010 г., то инвеститорите са разполагали с достатъчно време,  за да се запознаят със съдържанието й, респективно да формират своето обосновано инвестиционно решение преди началото на следващата търговска сесия.
Наред с това, евентуалното спиране на търговията с ценни книжа на „Мостстрой” АД в резултат на разкритата от дружеството информация за неговата неплатежоспособност, би довела до невъзможност акционерите на публичното дружество да се разпоредят с притежаваните от тях акции, което от своя страна би накърнило техните интереси.
В конкретния случай, спадането на цената на акциите на „Мостстрой” АД е напълно закономерен от икономическа и финансова гледна точка процес, върху развитието на който КФН не би следвало да въздейства.
От всичко гореизложено следва, че не са били налице правни предпоставки за спирането от търговия на акциите на „Мостстрой” АД от страна на Заместник – председателя на КФН, ръководещ Управление „Надзор на инвестиционната дейност”, като и необходимост от прилагането на принудителна мярка по целесъобразност.
Следва да се има предвид, че КФН не разполага с правомощия, свързани с изпадането в неплатежоспособност на публична компания.
 Режимът, свързан с неплатежоспособността на акционерно дружество (АД) е уреден единствено от Търговския закон (чл. 608 и сл.). Това е въпрос от сферата на корпоративното управление на дадено търговско дружество и не е свързан с дейността на КФН.
 Фактът, че дружеството се търгува на „Българска фондова борса – София” АД (БФБ) по никакъв начин не обвързва КФН с намеса в оперативното му управление, било то с превантивна или друга цел.
  Ясно трябва да се подчертае, че конкретният случай представлява корпоративен проблем, като евентуалната намеса на КФН в текущото управление на публично дружество би било незаконосъобразно.
Законът възлага на КФН да гарантира на всеки участник правото на своевременен достъп на информация. В конкретния случай  „Мостстрой” АД като публично дружество, чиито акции се търгуват на БФБ, е предоставило информация на надзорната институция и на обществеността в съответствие с нормативните изисквания.
От анализа на отчетите на дружеството, които са публична информация е видно, че в тях подробно е разкрита информация за финансовото състояние на това дружество. От тази гледна точка единствено от инвеститорите зависи по какъв начин ще реагират на разкритата информация.
Отчетите са представени в КФН и на Медийната агенция, ползвана от публичното дружество  „Инвестор.БГ” на следните дати: Годишният финансов отчет за дейността на дружеството за 2009 г. – 31.03.2010 г., междинният финансов отчет за първо тримесечие на 2010 г. – на 01.05.2010 г., междинният финансов отчет за второ тримесечие на 2010 г. – на 30.07.2010 г.
Надзорната институция разполага с правомощие да изследва дали неплатежоспособността се дължи на неправомерни действия от страна на управляващите публичната компания, разкрита ли е своевременно информацията за неплатежоспособността, налице ли е търговия с вътрешна информация и манипулиране на пазара на финансови инструменти. В тази връзка КФН вече извършва проверка по случая, като до настоящия момент информация е изискана, както от Централния депозитар, така и от публичното дружество.
 След получаването на тази информация и нейното анализиране, КФН ще упражни съответните надзорни правомощия.
     

На интернет страницата на Комисията за финансов надзор в рубрика  “Статистика”, раздел "Капиталов пазар",  е публикувана информация, съдържащи данни за капиталовия пазар и съответното изменение на отделни показатели за неговото сътоянието през първото шестмесечие на 2010 г. в сравнение с първото  шестмесечие на 2009 г.

В представените данни е разгледана динамиката в показателите, свързани с  активи, приходи и печалба в определения времеви период 30.06.2009 – 30.06.2010 г., като представените данни за публичните дружества и емитентите на ценни книжа, акционерните дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), колективните инвестиционни схеми (инвестиционни дружества и договорни фондове), както и на небанковите инвестиционни посредници, вписани към съответните дати във водения от Комисията за финансов надзор регистър са на агрегирана основа. Необходимо е да се уточни, че акционерните дружества със специална инвестиционна цел, инвестиционните дружества и договорните фондове са част от регистъра на публичните дружества и емитентите на ценни книжа, но за целите на статистиката са представени отделно.
Капиталовият пазар през първите шест месеца на 2010 г. отбелязва спад във всеки един от анализираните показатели спрямо същия период на 2009 г., с което тенденцията за низходящото му развитие, макар и с малки изключения, се запазва от началото на възникналата в края на 2007 г. финансова криза. През първата половина на 2010 г. общият реализиран оборот на ,,БФБ-София” АД е на стойност 325 млн. лв., с което се отчита спад от 64.9% в сравнение с първото шестмесечие на 2009 г.