Данните от отчетите на застрахователите към края на месец август 2011 г. са обобщени и публикувани на страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Поднадзорни лица”, „Статистика”, „Застрахователен пазар” и съответно „Пазар по доброволно здравно осигуряване”.
Брутният премиен приход, реализиран от застрахователите със седалище в Република България за периода януари – август 2011 г., възлиза на 1 049 498 хил. лв., при 1 051 325 хил. лв. за периода януари – август 2010 г. В края на август 2011 г. премийният приход спада на годишна база с 0,2 % при понижение от 4 % година по-рано.
В края на август 2011 г. дружествата по общо застраховане реализират 886 271 хил. лв. брутен премиен приход (включително и премиите по активно презастраховане на застрахователите, които извършват такава дейност) при 892 222 хил. лв. в края на август 2010 г. На годишна база той намалява с 0,7 % (5,7 % годишен спад в края на август 2010 г.).
В сектора на общото застраховане се наблюдава тенденция към засилване на конкуренцията и съответно намаляване на относителния дял на първите четири дружества, които записват 48,1 % от премийния приход (48,7 % в края на август 2010 г.).
В края на август 2011 г. автомобилните застраховки („ГО, свързана с притежаването и използването на МПС” и „Сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства”) заемат относителен дял от 71,8 % в агрегирания портфейл на дружествата, извършващи дейност по общо застраховане. Общият премиен приход по тези видове застраховки се увеличава на годишна база с 0,2 % при намаление от 4,2 % в края на август 2010 г. Имуществените застраховки („Пожар и природни бедства” и „Други щети на имущество”) заемат дял от 17,7 % от премийния приход, реализиран в сектора. На годишна база общият премиен приход по имуществените застраховки намалява със 7,3 % при понижение от 4,2 % в края на август 2010 г.

През периода януари – август 2011 г. записаните премии от животозастрахователите (включително и тези по активно презастраховане) са в размер на 163 227 хил. лв. при 159 103 хил. лв., записани през периода януари – август 2010 г. Спрямо края на август 2010 г. записаните премии нарастват с 2,6 % при повишение от 9,0 % година по-рано.
На животозастрахователния пазар се наблюдава постепенно намаляване на дела на първите  четири дружества с най-висок пазарен дял от 57,8 % в края на август 2010 г.  на 56,7 % към  края на август 2011 г. Тази тенденция е показателна за постепенното отслабване на концентрацията в сектора и засилване на конкуренцията.
В края на август 2011 г. най-голям относителен дял в премийния приход, реализиран от животозастрахователите, от 74,3 % заема застраховка „Живот” и рента. На годишна база премиите по този вид застраховка намаляват с 1,0 % при увеличение от 12,5 % в края на август 2010 г.  Застраховка „Живот”, свързана с инвестиционен фонд, заема дял от 7,6 % в агрегирания портфейл на животозастрахователите в края на август 2011 г., като премийният приход по този вид застраховка нараства на годишна база с 83,3 % при намаление от 2,8 % в края на август 2010 г.  .

Брутният премиен приход, реализиран от дружествата по доброволно здравно осигуряване за януари – август 2011 г., възлиза на 27 874 хил. лв., с което се отчита спад от 6,9 % спрямо януари – август 2010 г., при понижение от 7,5 % година по-рано.
Пазарът по доброволно здравно осигуряване се характеризира със силна конкуренция и концентрация.  Пазарният дял на първите четири здравноосигурителни дружества намалява от 51,4 % към края на август 2010 г. до 50 % към края на август 2011 г.
Спрямо края на август 2010 г., ръст от 18,1 % се отчита единствено по пакет „Стоматологични услуги”.
В края на отчетния период спад на реализираните премии се наблюдава по шест от предлаганите здравноосигурителни пакети. Най-голямо е намалението по пакети „Услуги, свързани с битови и други допълнителни условия при предоставянето на медицинска помощ” и „Подобряване на здравето и предпазване от заболяване”.
  Броят на здравноосигурените лица по договори, действащи към края на отчетния период, е 194 335 души (в т.ч 132 355 души, осигурени по новосключени през периода договори). Година по-рано броят на здравноосигурените лица по действащи договори е 209 231 души (в т.ч 139 481 души по новосключени през периода договори).

Ангел Джалъзов, заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, определи минимална доходност на годишна база в размер на
-0,81 на сто при управлението на активите на универсалните пенсионни фондове (УПФ) за предходния 24-месечен период от 30.09.2009 г. до 30.09.2011 г. За професионалните пенсионни  фондове (ППФ) за същия период е определена  минимална доходност на годишна база в размер на -0,69 на сто. Среднопретеглената доходност (модифицираната претеглена доходност) на УПФ за същия период, изчислена на годишна база, е 2,19 на сто, а за ППФ съответно е 2,31 на сто. Всички фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване са постигнали доходност, чийто размер е над определеното минимално равнище на доходността за съответния вид фондове.
Съгласно Кодекса за социално осигуряване (КСО), минималната доходност се определя на база на среднопретеглената доходност на всички пенсионни фондове от съответния вид за предходния  24-месечен период. Определената минимална доходност представлява долна граница, и в случай на постигане на доходност под нея, съответният фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване трябва да покрие разликата до минималната доходност от създадените за целта резерви. Като функция на среднопретеглената доходност на универсалните и професионалните пенсионни фондове се определя и горната граница на доходността за пенсионните фондове от съответния вид. Съгласно чл.193, ал.7 от КСО, средствата от постигната доходност над горната граница се заделят от съответния фонд за резерв за гарантиране на минималната доходност.
За посочения 24-месечен период 4 пенсионни фонда – УПФ „Топлина“, УПФ „Пенсионноосигурителен институт“, ППФ „Топлина“ и ППФ „Пенсионноосигурителен институт“ – са постигнали доходност, която е по-висока от обявената горна граница на доходността за съответния вид фондове и следва да заделят резерв в нормативно установения срок.
Пълният текст на решения № 652-УПФ и № 653-ППФ  от 21.10.2011 г. може да намерите в раздел „Административни документи”. Данни за доходността за двугодишния период (на годишна база) и определената минимална доходност може да намерите в раздел „Статистика”, ”Статистика и анализи на осигурителния пазар”.

На свое заседание от 20 октомври 2011 г. Комисията за финансов надзор прие Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 38 за изискванията към дейността на инвестиционните посредници (ИП).
Целта на промените е облекчаване на дейността на ИП, като с промените се правят съществени стъпки в посока на ограничаване на бюрократичните процедури.
Редът за сключване на договори за предоставяне на инвестиционни услуги се облекчава чрез дистанционен способ като се използва електронен подпис и нотариална заверка на документите или идентифициране на клиента от кредитната институция. Така значително се улесняват отношенията с клиенти, които нямат възможност да присъстват физически в офиса на ИП и се дава възможност за равнопоставеност на българските посредници при конкурентни отношения с други посредници от държави-членки на ЕС. Освен това дистанционният способ ще стимулира активността на чуждестранните инвеститори.
Усъвършенства се работата на звеното за вътрешен контрол в ИП. Отпада ежедневната заверка от служител от вътрешния контрол на договорите за инвестиционни услуги, седмичните проверки, както и задължителните 3-месечни инструктажи на служители. Въвеждат се само месечни проверки. Облекчава се и режимът за одобряване на рекламни материали.
Част от промените също така е улесняване на работата на звената за управление на риска и вътрешен одит. Увеличава се периодът, в който вътрешният одит трябва да представи доклади за дейността на звеното на управителния орган на посредника. Отпада и задължението за ежедневно разпечатване на хартиен носител на дневниците, водени от посредника.
В Наредба № 38 е регламентирана възможността ИП да приема по телефон или чрез друг дистанционен способ нареждания от клиента за сделки с финансови инструменти. Предвид облекчаване и ускоряване на процеса на подаване на нареждания чрез дистанционен способ се предвижда телефонните разговори да бъдат записвани.  Тази практика е удачна, както от надзорна гледна точка, така и с оглед извършвания вътрешен контрол и одит в ИП.
Друга промяна в наредбата е забраната клиентите да плащат за представените им инвестиционни услуги в брой суми над 15 000 лева с цел по-голяма сигурност при разплащанията, като текстът е в пълно съответствие и с влезлия в сила през февруари 2011 г. Закон за ограничаване на плащанията в брой.
Наредбата ще бъде обнародвана в Държавен вестник.

На свое заседание от 20 октомври 2011 г. Комисията за финансов надзор прие на второ четене Наредбата за изискванията към дейността на колективните инвестиционни схеми, инвестиционните дружества от затворен тип  и управляващите дружества.
След като Законът за дейността на колективните инвестиционни схеми и други предприятия за колективно инвестиране влезе в сила (обн., ДВ, бр. 77 от 2011 г.), с тази наредба на подзаконово равнище се доразвиват изискванията към дейността на колективните инвестиционни схеми.
Наредбата урежда съдържанието на договорите на  колективните инвестиционни схеми с обслужващите ги дружества, изискванията към ликвидността, активите, в които могат да инвестират, дейността по емитиране, продажба и обратно изкупуване;  съдържанието на проспектите, отчетите, рекламните съобщения.
Целта на наредбата е да се постигне по-подробна регламентация на дейността по колективно управление на активи, чрез въвеждане на изисквания към организацията и процедурите, които следва да се спазват. С наредбата се постига по-високо ниво на информираност на притежателите на дялове във връзка с характеристиките на колективната схема, в която са инвестирали.
Наредбата ще бъде обнародвана в Държавен вестник.

КФН проведе семинар във връзка с развитието на туининг проектите, финансирани от ЕС, които комисията изпълнява като институция от страна членка на ЕС.
Председателят на КФН Стоян Мавродиев откри семинара като акцентира върху факта, че комисията е една от най-успешните институции в България, която изнася опит и подпомага институции от други държави в осъществяването на надзорната им дейност.  КФН е единствената институция в България, която самостоятелно или в партньорство изпълнява проекти в чужбина не като бенефициент, а в качеството си на партньор от страната членка.
КФН участва в реализирането на Туининг проекта BA 07 IB FI 01 „Подкрепа от ЕС за устойчиво изграждане на капацитета на Застрахователната агенция на Босна и Херцеговина, Агенцията за застрахователен надзор на Федерация Босна и Херцеговина и Застрахователната агенция на Република Сръбска”, който е логично продължение на успешно приключилият през 2008 г.  Туининг лайт проект „Подпомагане на Застрахователната агенция на Босна и Херцеговина”. Той е на обща стойност 800 000 евро и с продължителност 27 месеца, като стартирането му бе на 21 април 2010 г. Проектът е насочен основно към укрепване на административния капацитет на застрахователните агенции, развитие на обмяната на информация и статистически услуги, развитие на регулаторните и надзорните практики, застраховка „Гражданска отговорност” и взаимодействие с бюро „Зелена карта”.
В скоро време ще бъде финализиран Туининг проектът MN 08 IB FI 01 „Укрепване на надзорния и регулаторния капацитет на финансовите регулаторни органи”. Бенефициенти по проекта са Централната банка, Комисията за ценни книжа и фондови борси и Агенцията за застрахователен надзор на Черна гора. Проектът е на стойност 1.2 млн. евро и е с продължителност 18 месеца (впоследствие беше удължен с още 6 месеца) и се реализира от консорциум от трима партньори, който включва Българска народна банка, Холандската централна банка и Комисията за финансов надзор.
„Ние всички трябва да се гордеем с тези постижения, като аз лично ще стимулирам подобни бъдещи инициативи”, каза г-н Мавродиев. „Това носи международно признание не само на КФН, но и на цялата българска администрация, тъй като вече сме се утвърдили като компетентен партньор от ЕС в региона на Югоизточна Европа, допълни още той.

На заседание на КФН на 12 октомври  2011 г. бяха определени лицата, допуснати до изпит за извършване на дейност като брокер и инвестиционен консултант. От 16 подадени заявления са допуснати  14 лица до провеждането на изпит за придобиване на право за извършване на дейност като брокер, насрочен за 10 декември 2011 г. На недопуснатите до изпит са изпратени писма да представят допълнителни документи.
От подадени 12 заявления за допускане до изпит за придобиване на право за извършване на дейност като инвестиционен консултант, насрочен за 11 декември 2011 г., са допуснати 11 лица, които са приложили всички необходими документи.

Списъците са публикувани в  раздел „Изпити за правоспособност”, „Изпити за брокер и инвестиционен консултант”.

Среща във връзка с функционирането на единната информационна система за оценка, управление и контрол на риска (ЕИСОУКР), която генерира полици по «Гражданска отговорност», се проведе на 6 октомври 2011 г.  по инициатива на Комисията за финансов надзор (КФН). На срещата присъстваха представители на Гаранционния фонд, Асоциация на българските застрахователи, Асоциация на застрахователните брокери в българия, Българска асоциация на застрахователните брокери (БАЗБ), Българска асоциация на застраховани и пострадали при ПТП, Съюзът на застрахователни агенти, Асоциация за застрахователна сигурност, Национално бюро на българските автомобилни застрахователи и фирмата, разработила системата.
Като важна информация за потребителите, участниците изтъкнаха, че проверките за сключените застраховки «Гражданска отговорност» вече се извършват на страницата на Гаранционния фонд на адрес  http://eisoukr.guaranteefund.org/, а не на страницата на КФН.  За улеснение на застрахованите лица чрез линк от интернет страницата на КФН може да се влезе в информационната система базирана в Гаранционния фонд и да се провери наличието на полицата.
Констатира се, че системата вече успешно функционира и от 26 юли 2011 г., когато стартира до сега приблизително 600 хил. полици са издадените чрез нея и 2 268 319 са обработените заявки от застрахователните компании. Средното време за отговор на системата по една полица е 0,24 сек. – обясниха на срещата от софтуерната фирма. Те гарантираха, че няма да има проблеми и системата ще „издържи” на натоварването, което традиционно се получава през декември и януари когато по-масово се подновяват застраховки по „Гражданска отговорност”. Това потвърждава и заключенията от извършения независим одит на ЕИСОУКР, че системата притежава достатъчно високо ниво на надеждност.
Представителите на ИТ отделите на застрахователните компании посочиха, че средното време за издаване на полица при тях е не повече от 2 мин. и че проблемите на част от посредниците се дължат на некачествена свързаност, а не са в резултат на проблеми в ЕИСОУКР.
От Гаранционния фонд заявиха, че получават средно между 30 и 40 запитвания на ден затова, дали е валидна полицата им, на които те отговарят като прилагат извадка от системата.  Причина за тези запитвания е все още недоверието на част от клиентите към новия начин на издаване на полиците.
Една от целите на системата е максимално да се предотвратят манипулациите на пазара. Случаите на нелегитимни „агенти” и „брокери”, които събират парите и изчезват, са вече невъзможни, тъй като  самата електронна система може да идентифицира, точно кой и кога е сключил въпросната полица, е мнението на г-н Богоев, заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”.
Застрахователните компании акцентираха върху ползата от подобна система, както за бранша, така и за потребителите. Според тях въпросните несъществени затруднения с времето ще се изчистят и в бъдеще ЕИСОУКР ще може да се използва и за издаване на други застраховки, както и за въвеждане на „бонус-малус”.

Представените индивидуални данни от отчетите на застрахователните брокери, регистрирани в Република България към 30.06.2011 г. са обобщени и публикувани на страницата на КФН – www.fsc.bg, в раздел „Поднадзорни лица”, „Статистика”, „Застрахователен пазар”, „Застрахователни брокери”.

Приходите от комисиони на застрахователните брокери възлизат на 73 240 хил.  лв., в т. ч. 67 470 хил. лв. – при посредничеството за застрахователи със седалище в Р. България, 4 835 хил. лв. – при посредничеството за застрахователи от други държави и 935 хил. лв. – при посредничество за дружества по доброволно здравно осигуряване.

Приходите от комисиони на брокерите при посредничеството за  застрахователи със седалище в Р. България намаляват с 21,4 % спрямо същия период на миналата година. На годишна база приходите от комисиони в общото застраховане намаляват с 22,0 %, а в животозастраховането – с 12,4 %. Приходите от комисиони при посредничеството за застрахователи със седалище в Р. България представляват 19,8 % от реализирания чрез тях премиен приход, а приходите от комисиони при посредничеството за застрахователи със седалище в други държави – 12,5 %.

Премийният приход, реализиран чрез застрахователните брокери през първото шестмесечие на 2011 г. е в размер на 385 449 хил. лв., от които 341 193 хил. лв. в полза на на застрахователи със седалище в Р. България, 38 740 хил. лв. в полза на застрахователи от други държави и 5 516 хил. лв. в полза на дружества по доброволно здравно осигуряване.

От реализирания от застрахователните брокери премиен приход в полза на застрахователи със седалище в Р. България, 317 956 хил. лв. са реализирани в общото застраховане и 23 237 хил. лв. в животозастраховането. В сравнение със същия период на 2010 г. се отчита намаление на премийния приход, реализиран чрез застрахователните брокери с 1,0 %, като в общото застраховане е отчетен спад от 2,1 %, съответно в животозастраховането ръст от 16,0 %.

В структурата на реализирания чрез застрахователни брокери премиен приход по общо застраховане най-голям дял запазват автомобилните застраховки – „Гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на МПС” (41,4 %) и „Сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства” (39,5 %), следвани от „Пожар и природни бедствия” (8,5 %) и „Други щети на имущество” (3,5 %). При животозастраховането, реализираният чрез застрахователните брокери премиен приход, е основно по застраховка „Живот” и рента (86,1 %).

През първото шестмесечие на 2011 г., от реализирания премиен приход чрез застрахователни брокери в полза на застрахователи от други държави, 45,5 % е за застрахователи от Франция, 17,9 % за застрахователи от Румъния и 17,8 % за застрахователи от Великобритания.

Най-голям дял в структурата на премийния приход, реализиран чрез застрахователните брокери в полза на застрахователи от други държави, заемат застраховките „Разни финансови загуби” (19,9 %), „Злополука” (18,6 %) и „Пожар и природни бедствия” (16,8 %).

Към 30 септември 2011 г. застрахователите от държави членки, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват застрахователна дейност на територията на Република България са 376, като за септември 6 нови застрахователи от държави членки са изявили желание да извършват застрахователна дейност у нас.

Към 30 септември 2011 г. застрахователните посредници от държави членки, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България са 1 561, като новите за месеца заявили желание са 13 застрахователни посредници.

Ангел Джалъзов, заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, одобри  измененията и допълненията в Правилниците за организацията и дейността на универсалния и професионален пенсионен фонд, управлявани от  ПОК „Доверие” АД.

Решения № 606 и 607 са  публикувани  в раздел „Административни документи” – „Решения”.