Комисията за финансов надзор информира допуснатите до изпит за признаване на правоспособност на отговорен актюер кандидати, че изпитът ще се провежда в сградата на Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), с адрес: гр. София, ж.к. Овча купел, ул. „Гусла” № 1 от 10:00 часа на части, както следва:

– базов модул „Актюерски принципи и практики в застраховането, пенсионното осигуряване и инвестициите“: 01.10.2022 г.;

– специализиран модул „Животозастраховане“: 08.10.2022 г.;

– специализиран модул „Рискови модели и общо застраховане“: 15.10.2022 г.;

– специализиран модул „Пенсионно осигуряване“: 22.10.2022 г.

            Първата част на изпита, базов модул „Актюерски принципи и практики в застраховането, пенсионното осигуряване и инвестициите“,  ще се проведе на 01.10.2022 г. в аулата на ВУЗФ.

Регистрацията на кандидатите ще започне от 9:00 часа. След обявяване на начало на изпита няма да се допускат кандидати в залата.

При явяването си на изпита кандидатите трябва да носят:

• документ за самоличност;
• химикалка със син цвят;
• по желание, молив и гума за изтриване на молив;

На изпитите може да се използват следните калкулатори:

• Texas Instruments BAII,
• Texas Instruments BAII Plus,
• Texas Instruments BAII Plus Professional,
• Texas Instruments BA II Plus Business Analyst
• HP 10B,
• HP 12C.

            Не се допуска използването на калкулатор с функции за програмиране, както и използването на други електронно-изчислителни средства.

            Актуалната информация, свързана с провеждането на изпита за признаване на правоспособност на отговорен актюер, е достъпна на интернет страницата на Комисията за финансов надзор на адрес: https://www.fsc.bg/?page_id=43069 

За да бъде включен в списъка, утвърден от Заместник – председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ Управление „Надзор на инвестиционната дейност” проверителят по чл. 262л от Търговския закон /ТЗ/, е необходимо да се има предвид следното:
Процедурата за назначаване на независим проверител е отделна за всяко конкретно производство по преобразуване и е регламентирана в чл. 262л от ТЗ, където съгласно ал. 2 „проверителят се назначава от управителния орган или от съдружниците с право на управление за всяко преобразуващо се или приемащо дружество”. В ал. 3 от същия член е посочено, че проверителят трябва да бъде регистриран одитор и не може да бъде лице, което през последните две години е било одитор на дружеството, което го назначава, или което е изготвило оценка на непарична вноска.
Проверителят подава заявление в КФН, като трябва да отговаря на общото изискване по чл. 262л, ал. 3, изр. 1 от ТЗ, а именно да е регистриран одитор. Следва да се има предвид, че при всяко конкретно производство по преобразуване трябва да се удостоверят и описаните по-горе специални изисквания на чл. 262л, ал. 2 и ал. 3 от ТЗ, т.е. да се прецени  дали избраният одитор отговаря на същите.
За целта, като част от подаваните документи по производството за преобразуване в КФН, следва да се представят документи, удостоверяващи както изпълнението на  изискванията на чл. 262л, ал. 2 и ал. 3 от ТЗ, така и документи доказващи квалификацията – диплома и професионална автобиография.
След преценка за спазване на всички законови изисквания на представените в КФН документи в хода на конкретно производство по преобразуване, Заместник – председателят на КФН, ръководещ Управление „Надзор на инвестиционната дейност”, чрез индивидуален административен акт взема решение за включване или не на съответния проверител в списъка по чл. 123, ал. 3 от ЗППЦК. Списъкът подлежи на актуализация при подаване на заявления, във връзка с всяко конкретно производство по преобразуване.
 
 
 
  

Във връзка с осъществяването на текущ и последващ надзор от страна на служителите на Управление „Надзор на инвестиционната дейност” е установено, че спрямо част от поднадзорните лица – публични дружества, на практика е силно затруднено или невъзможно реализирането на надзорните функции на Комисията за финансов надзор (КФН).
По различни причини – липса на органи на управление, неосъществяване на дейност и формално съществуване в правния мир, кореспонденцията с някои от публичните дружества е затруднена или въобще невъзможна. Също така за публичните дружества в производство по ликвидация и несъстоятелност, в зависимост от етапа на производство възникват трудности при осъществяването на надзора.
Във връзка с това, през последните години е водена кореспонденция и са сезирани различни държавни органи и институции – съдилища, прокуратура, МВР, НАП и др. В резултат на предприетите действия част от тези дружества са отписани от водения от КФН публичен регистър. Въпреки това, към настоящия момент като „проблемни” дружества остават, както следва:
1. ВИНАРСКА ИЗБА ВРАЧАНСКА ТЕМЕНУГА АД (л);
2. ДИАМАНТ АД (н);
3. МАЛЪК ИСКЪР АД (л);
4. МБЕ ГАРА ХИТРИНО АД;
5. МИЛКАНА ЧЕРВЕН БРЯГ АД;
6. СЪНИТЕКС АД (н);
7. КОПРИНА АД (н);
8. МЕТАЛОКЕРАМИКА – И АД (л);
9. РЕЦИКЛИРАЩО ПРЕДПРИЯТИЕ АД (л);
10. СЕРДИКА – КУЛА АД;
11. СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ АД;
12. ФИЛТЕКС АД;
13. ХИМКО АД (н);
14. ЕСТЕР ИНВЕСТМЪНТ АД (л);
15. ИЗОТСЕРВИЗ – ХОЛДИНГ АД (л);
16. КЮСТЕНДИЛСКИ ПЛОД АД;
17. ЛЪВ АД (л);
18. ОРАНЖЕРИИ АД (н);
19. ПОБЕДА – ТВ АД;
20. ХАН КРУМ АД (л).

Във връзка с все по-честото използване на договорите за репо с акции, емитирани от публично дружество (ПД), като форма на облекчено кредитиране и императивните норми на чл. 145 и сл. и 149 и сл. от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), Комисията за финансов надзор (КФН) уведомява за следното:

Горепосочените норми вменяват на задължените по тях лица задълженията за уведомяване при промени в дяловото участие в капитала на публично дружество, както и за регистриране в КФН на търгово предложение или прехвърляне на съответно количество акции, така че гласовете в общото събрание на акционерите да паднат под съответния праг.
Предпоставка за възникване на тези задължения е придобиване (пряко или чрез свързани лица) или прехвърляне на право на глас в общото събрания на акционерите (ОСА) на публично дружество, над конкретно нормативно определено количество гласове.
При репо-сделките като форма за облекчено кредитиране (при която кредиторът няма инвестиционни намерения за трайно придобиване на ценните книжа и не цели получаване на контрол над ПД) се предполага отделяне на собствеността от правата по акциите, тоест не е налице същинско прехвърляне на правото на глас по акциите.
Предвид целта и тази специфика на репо-сделките, при сключен договор за репо с акции, емитирани от ПД, за страните по договора не възникват задълженията по чл. 145 и сл. и чл. 149 и сл. от ЗППЦК.
Следва да се има предвид, че КФН ще изисква от страните по договорите за репо с акции, емитирани от ПД, представянето на заверени копия от договорите и анексите към тях, във всеки случай, при който се прехвърлят ценни книжа с права по тях, надхвърлящи нормативноопределените в чл. 149 и сл. от ЗППЦК прагове.
Във връзка с горното, договорите за репо с акции, емитирани от ПД следва да съдържат такива клаузи, от които ясно да е видно:
 Дали са уредени правоотношенията, свързани с упражняването на правата по ценните книжа, предмет на договора, и дали не е променен титулярят на правото на глас;
 Дали е обективирана еднозначно изразена воля на страните по договора, относно предмета на договаряне и целените последици, като е фиксиран срок за изпълнение на поетите във връзка с тях задължения;
 Дали не се цели трайно придобиване на ценните книжа от „кредиторите” по договорите за репо, а единствено гарантиране/обезпечаване на алтернативното кредитиране
 Дали кредиторите са придобили ценните книжа без инвестиционни намерения и без намерения за участие в управлението на ПД, а напротив – задължили са се в определен момент да ги продадат обратно
От клаузите трябва да е видно дали има стремеж за трайна промяна на статуквото и дали е налице ясно изразена волята за възстановяване на статуквото отпреди подписването на договора за репо чрез поети задължения за обратно изкупуване/съответно обратна продажба на акциите и предвидени клаузи за неустойки и др.

Във връзка с нормативно определените изключения, предвидени в чл. 114, ал. 8 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), когато не се прилага ограничителната норма на чл. 114, ал. 1 от ЗППЦК, Комисията за финансов надзор (КФН) уведомява за следното:
Предвид необходимостта от защита на инвеститорите срещу лишаване на публичното дружество от неговите активи и поемането на дългове ЗППЦК, чрез нормите на чл. 114 и сл., е въвел специални правила, ограничаващи осъществяването на сделки с активите на дружество, което има статут на публично. Разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗППЦК нормативно определя кои сделки и действия не могат да се извършват от управителните органи на публично дружество без да е налице изрично овластяване за тях от страна на Общото събрание на акционерите (ОСА) на дружеството.
От своя страна, чл. 114, ал. 8 от ЗППЦК ясно и категорично сочи за кои три категории сделки ограничителната норма на чл. 114, ал. 1 от ЗППЦК не се прилага.
1. Първата от трите предвидени хипотези, при която управителният орган на публичното дружество може да сключи сделка или да извърши действие по чл. 114, ал. 1 от ЗППЦК без да е овластен от ОСА обхваща сделки, извършени при осъществяване на обичайната търговска дейност на дружеството, включително при сключване на договор за банков кредит и предоставяне на обезпечения, при единственото условие, че в тези сделки или действия не участват заинтересувани лица, по смисъла на чл. 114, ал. 5 от ЗППЦК (чл. 114, ал. 8, т. 1).
Обичайната дейност е съвкупността от действия и сделки, извършвани от дружеството в рамките на предмета му на дейност и съобразно обичайната търговска практика, без сделките и действията, които произтичат от извънредни обстоятелства – чл. 114, ал. 9 от ЗППЦК. От обичайната дейност са изключени единствено извънредните сделки, които имат случаен и нетипичен за дружеството характер.
Следователно, ако публично дружество чрез управителните си органи вземе решение за сключване на сделка за банков кредит при спазване на предвидените в закона предпоставки и условия – т.е. да е налице банково кредитиране и в сделката да не участват заинтересувани лица, по смисъла на чл. 114, ал. 5 от ЗППЦК – няма пречка представляващият дружеството да сключи от името на дружеството договор с банката в горния смисъл, без да е овластен предварително за това от ОСА на публичното дружество. В този смисъл, банките-кредитодатели следва да се съобразяват с определените в специалния закон (какъвто е ЗППЦК) норми и да изпълняват разпоредбите на чл. 114 и сл. от ЗППЦК при одобряване на кредити, отпускани на публични дружества, без да изискват предварително овластяване на управителните органи от ОСА. В противен случай, интересите на инвеститорите биха били застрашени чрез неправомерно ограничаване на правото на банково кредитиране, във връзка с разширяване и подобряване на стопанската дейност на дружеството.
2. Не е необходимо овластяване на управителните органи от ОСА на публичното дружество и за сключването на кредитни сделки между холдингово дружество и негово дъщерно дружество, а именно кредитиране от холдингово дружество и предоставяне на депозити от дъщерно дружество (чл. 114, ал. 8, т. 2), стига да е спазено изискването сделката да е сключена при условия, не по-малко благоприятни от пазарните за страната и една от страните по кредита да има качеството „публично дружество”. Тази хипотеза обхваща освен финансовия кредит като вид кредит, така и търговския кредит между холдингово и дъщерно дружество, едно от които е „публично”.
3. Ограниченията на чл. 114, ал. 1 от ЗППЦК не се прилагат и когато е налице договор за съвместно предприятие, сключен по реда на раздел III от Глава седма на ЗППЦК, между публично дружество и друго дружество, което притежава пряко или непряко най-малко 25 на сто от гласовете в общото събрание на публичното дружество, което контролира публичното дружество или е свързано с него (чл. 114, ал. 8, т. 3).

Във връзка с влезлите в сила от 01.01.2007 г., Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/ и изменения в Наредба № 2 от 17.09.2003 г. за проспектите при публично предлагане на ценни книжа и за разкриването на информация от публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа /Наредба № 2/, публичните дружества и други емитенти на ценни книжа е необходимо да имат предвид следното:
1. Съгласно чл. 94 от ЗППЦК емитентът е длъжен да представи на комисията годишен отчет в срок до 90 дни от завършването на финансовата година, който да съдържа:
• заверен от регистриран одитор годишен финансов отчет, както и доклад на одитора;
• отчет за управлението със съдържание, определено в наредба;
• програма за прилагане на международно признатите стандарти за добро корпоративно управление, определени от заместник-председателя;
• друга информация, определена с наредба.
След представянето на годишния отчет по ал. 1, емитентът е длъжен да го предостави на разположение на обществеността за период не по-малък от 5 години.
В отчета за управлението се включва и информация относно:
• изпълнението на програмата за прилагане на международно признатите стандарти за добро корпоративно управление по ал. 2, а когато такава програма не е налице – за причините, поради които не е била изготвена, както и за съответствието на дейността на управителните и контролните органи на емитента през изтеклата година с тези стандарти;
• причините, поради които дейността на управителните и контролните органи на емитента не е била в съответствие с програмата, съответно със стандартите по т. 1, ако такова несъответствие е налице;
• мерките, които се предприемат за преодоляване на причините по т. 2 и изпълнение на програмата за добро корпоративно управление;
• преоценка на програмата и предложения за нейната промяна с цел подобряване прилагането на стандартите за добро корпоративно управление в дружеството.
2. Съгласно чл. 32 от Наредба № 2, годишният отчет съдържа:
• заверен от регистриран одитор годишен финансов отчет заедно с одиторския доклад;
• отчет за управлението с минимално съдържание съгласно приложение № 10;
• програма за прилагане на международно признатите стандарти за добро корпоративно управление, определени от заместник-председателя;
• за публичните дружества – информацията по приложение № 11;
• актуализация на съдържащата се в проспекта, съответно в регистрационния документ, информация.
Съгласно измененията на чл. 32 от Наредба № 2, публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, като част от годишния отчет за 2006 г., трябва да представят и информация по приложение № 11 от Наредба № 2, което е ново изискване към съдържанието на годишните отчети.

Напомняме, че в случай, че ценните книжа на емитента са допуснати до търговия на регулиран пазар, емитентът представя Годишния отчет и на регулирания пазар в сроковете посочени в чл. 94 от ЗППЦК.

Уведомяваме Ви, че действащите от 01.01.2007 г. ЗППЦК и Наредба № 2 могат да бъдат намерени на интернет страницата на Комисията за финансов надзор /КФН/, Рубрика „ Нормативна уредба”, подрубрика „Закони” и подрубрика „Наредби”.
Интернет страница на КФН е на адрес: www.fsc.bg

Във връзка с издадени наказателни постановления от Заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, по административни нарушения, свързани с манипулиране на пазара на финансови инструменти и търговия с вътрешна информация, КФН съобщава, че към 20.02.2008 г. има 6 влезли в сила наказателни постановления по чл. 161, ал. 1, предложение 4 по Закона за публичното предлагане на ценни книжа и по чл. 8, ал. 1, предложение 2, във връзка с чл. 4, ал. 2 от Закона за пазарите на финансови инструменти. Със същите са наложени 4 глоби на физически лица (членове на Съвета на директорите на „Електроникакомплект” АД и „Електроника комерс 97” АД) по 20 000 лева всяка една и 2 имуществени санкции на юридическо лице („Доминант финанс” АД) по 50 000 лева всяка една.
В периода 06.11.2006 г.- 24.01.2008 г. са издадени 25 наказателни постановления  за нарушения, свързани с манипулиране на пазара на финансови инструменти и търговия с вътрешна информация. За 19 наказателни постановления  съдебното обжалване не е приключило с решение на касационната инстанция. След окончателното приключване на водените от КФН дела по този вид нарушения, резултатите ще бъдат оповестени, като включително ще бъдат посочени нарушителите и присъдените им глоби и имуществени санкции. …

В „Държавен вестник” бр. 28 от 14.04.2009 г. е обнародвана промяна на чл. 20, ал. 1 от Наредба № 35. 
Влизането в сила на обнародваната промяна не е отложено със специална законова норма, т.е. приложение намира общата разпоредбата на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България – влизането в сила е 3 дни след обнародването. Новата редакция на чл. 20 от Наредба № 35 е в сила от 18.04.2009 г.
Промяната се изразява в следното:
∙  инвестиционният посредник е длъжен да поддържа по всяко време парични средства и/или държавни ценни книжа в размер не по-малък от 50 на сто от текущите му задължения. Паричните средства по изречение първо се поддържат от инвестиционния посредник при спазване на ограниченията по чл. 34, ал. 1, изр. първо и ал. 2 от Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ).
Изменението на горецитираната разпоредба е продиктувана от ограниченията по чл. 34, ал. 1, изр. първо и ал. 2 от ЗПФИ, а именно:
∙  по ал. 1, изр. първо – инвестиционният посредник е длъжен да отдели своите финансови инструменти и парични средства от тези на клиентите си;
∙  по ал. 2 – инвестиционният посредник не може да съхранява при себе си паричните средства на своите клиенти.
Предвид гореизложеното:
∙ в Таблицата „Активи по чл. 20, ал. 1, т. 1 и 2” на отчета за капиталовата адекватност и ликвидността следва да се отразяват само паричните средства на инвестиционния посредник;
∙ в Таблицата „Текущи задължения” на отчета за капиталовата адекватност и ликвидността следва да се отразяват само текущите задължения на инвестиционния посредник.
 

Приканват се лицата, сключили през последната една година (не по – рано от месец май 2010 г.) договор за управление на финансови активи с Християн Пашков в качеството му на физическо лице, да предоставят в надзорната институция копие от сключения договор, както и всички документи, с които разполагат във връзка с осъществяване му.

Съобщението се отнася единствено за договори, в които лицето Християн Пашков се нарича „инвестиционен посредник”, като не е действал в качеството си на изпълнителен директор на инвестиционния посредник „Реал финанс” АД, гр. Варна и които имат за предмет предоставянето на определена парична сума с цел използването ѝ за създаване и управление на индивидуален инвестиционен портфейл, състоящ се от акции, компенсаторни инструменти и инструменти с фиксиран доход, в т.ч. български и чуждестранни ценни книжа.