Представените справки и отчети на застрахователите и презастрахователите по общо застраховане и животозастраховане съгласно Наредба № 53 от 23.12.2016 г. към края на 2020 г. са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Пазари”, Застрахователен пазар”, „Статистика”.
Обобщени и публикувани са също и количествени справки съгласно Регламент (ЕС) 2015/2450 по чл. 304, параграф 1, буква "г" от Регламент (ЕС) 2015/35 към края на 2020 г.

    За периода от 01.06.2021 г. до 30.06.2021 г. в КФН са получени 30 (тридесет) уведомления от компетентни органи на държави членки на ЕС относно трансграничната дейност в България на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС.
    Постъпило е 1 (едно) уведомление за оттегляне на намерението на застраховател със седалище в друга държави членки на ЕС за извършване на застрахователна дейност в България. Към края на месец юни 2021 г. общият брой на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, които имат намерение да извършват дейност в България при условията на свободата на предоставяне на услуги, намалява на 426 (четиристотин двадесет и шест) дружества.
    За периода в КФН са получени 16 (шестнадесет) уведомления относно намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество в България при условията на свободата на предоставяне на услуги, както и 6 (шест) уведомления за преустановяване извършването на такава дейност в страната. Към 30.06.2021 г. застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност по застрахователно посредничество в България, са 2 292 (две хиляди двеста деветдесет и два).
    През м. юни 2021 г. КФН е изпратила уведомление до националните компетентни органи на всички държави членки на ЕС относно оттеглянето на намерението на “Българска агенция за експортно застраховане” ЕАД (“БАЕЗ” ЕАД) да извършва застрахователна дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги.
    През отчетния период КФН е предоставила информация на съответните компетентни надзорни органи относно заявеното намерение на ЗК „Лев Инс“ АД да извършва дейност на територията на Швеция, Дания, Финландия, Кипър, Унгария Хърватия, Белгия, Нидерландия и Люксембург по определени класове застраховки.
    Към края на м. юни 2021 г. общият брой на местните застрахователни дружества, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС и ЕИП при условията на свободата на предоставяне на услуги, намалява на 17 (седемнадесет).
    За периода 01.06.2021 г. – 30.06.2021 г. КФН не е изпращала уведомления относно намерението на местни застрахователни посредници да извършват трансгранична дейност на територията на други държави членки. В края на периода общият брой на застрахователни посредници със седалище в България, заявили намерение да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на държави членки на ЕС при условията на свободата на предоставяне на услуги или при правото на установяване, се запазва на 52 (петдесет и два) посредника.  
    Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Представените справки и отчети на застрахователите и презастрахователите по общо застраховане и животозастраховане съгласно Наредба № 53 от 23.12.2016 г. и тримесечни количествени справки, съгласно Регламент (ЕС) 2015/2450 по чл. 304, параграф 1, буква "г" от Регламент (ЕС) 2015/35 към края на първото тримесечие на 2021 г. са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Пазари”, Застрахователен пазар”, „Статистика”.

В раздел „Административни документи / Форми и образци / Капиталов пазар“ на интернет страницата на КФН е наличен образец на заявление за одобрение на проспект съгласно Закона за публичното предлагане на ценни книжа, който следва да бъде използван при внасяне за одобрение на проспекти за публично предлагане на ценни книжа и/или допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар или за одобрение на допълнения към проспекти.

    Във връзка с измененията и допълненията в Кодекса за социално осигуряване и подзаконовата нормативна уредба по неговото прилагане, свързани с фазата на изплащане от универсалните пенсионни фондове, заместник-председателят на КФН, ръководещ управление ,,Осигурителен надзор“ утвърди нови образци на справките за активите на фондовете по чл. 23 от Наредба № 9 на КФН, които пенсионноосигурителните дружества представят в КФН, както и образци на справките, представяни от банките-попечители съгласно чл. 123а, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване. Решенията за утвърждаване на образците са налични на интернет страницата на КФН в рубрика ,,Административни документи/Решения“, а образците на справки са публикувани в рубрика ,,Административни документи/Форми и образци/Осигурителен пазар“

    Комисията за финансов надзор ще организира онлайн среща с инвестиционни  посредници по повод влизането в сила на нова нормативна уредба относно пруденциалния надзор върху инвестиционните посредници, установена в Регламент (ЕС) 2019/2033 и Директива (ЕС) 2019/2034, и с цел да бъде улеснено привеждането на българските инвестиционни посредници в съответствие с приложимите изисквания. На срещата ще бъдат представени основните аспекти от новата правна рамка, както и ще бъдат обсъдени конкретни въпроси относно приложението на новата уредба.
    Събитието ще се проведе на 28 юли 2021 г. /сряда/, от 10:00 ч. чрез платформата Microsoft Teams.
    Участието си може да потвърдите на имейл: a.boteva@fsc.bg, не по-късно от 26.07.2021 г.
    След потвърждаване на участието Ви ще получите линк към събитието.

На фона на бързото развитие на дигиталните технологии и приложението им във финансовите услуги Комисията за финансов надзор прие Стратегия за наблюдение на финансовите иновации в небанковия финансов сектор за периода 2021-2024 г. Документът не само позиционира регулатора на подобаващо място във FinTech средата, но е и логичен отговор  на все по-голямата нужда от адекватна законова рамка, както и основа за изграждането на стабилна финансова среда.
В приетата Стратегия, Комисията за финансов надзор се съсредоточава върху четири основни цели за решаване: анализ от необходимостта за въвеждане на изисквания за лицензионен или регистрационен режим на лица, предлагащи финансови иновативни продукти и/или услуги и технологии на небанковия финансов сектор, както и разработване на конкретни изисквания, анализ на необходимостта от регулаторна рамка във връзка с аутсорсинг услуги, в т.ч. облачните услуги и предприемане на съответни регулаторни мерки с оглед осигуряване на сигурност, стабилност на пазара на финансови услуги и защита на потребителите на финансови услуги, развитие на действащия innovation hub и не на последно място проследяване развитието на sandbox режимите и очертаване на последващи действия във връзка с възможното му имплементиране от страна на регулатора.
Стратегията за наблюдение на финансовите иновации на КФН за периода 2021 – 2024 г. продължава ангажираността на КФН да развива и подобрява своята надзорна дейност заедно с останалите европейски регулатори и активно да търси уеднаквяване на националните регулаторни рамки и практики в сферата на финансовите иновации на ниво Европейски съюз.

    Днес, 22.07.2021 г., на свое заседание Комисията за финансов надзор (КФН) прие на второ гласуване Наредба за изискванията към системата на управление на застрахователите и презастрахователите.
    С наредбата се постига завършване на националната правна уредба на системата на управление на застрахователите и презастрахователите в съответствие с Кодекса за застраховането (КЗ) и с насоките на Европейския орган по застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA). Благодарение на нея  се създават условия за по-добро управление на рисковете, пред които са изправени българските застрахователи и презастрахователи, и се засилват гаранциите за защита на интересите на ползвателите на застрахователни услуги в Република България. В хода на общественото обсъждане на Наредбата, КФН взе предвид всички постъпили становища, в т.ч. и множество предложения, коментари и бележки от страна на Асоциацията на българските застрахователи.
    С наредбата КФН въвежда в националната правна уредба на застраховането и презастраховането следните насоки на EIOPA, които е обявила, че възнамерява да спазва в надзорната си практика по отношение на системата на управление на застрахователите и презастрахователите:
    1. Насоки относно системата на управление (EIOPA-BoS-14/253 BG) и Технически анекс към тях
    Тези насоки включват базовите указания на EIOPA относно основните аспекти на системата на управление на застрахователите и презастрахователите, като изискванията към организацията и дейността на техните управителните и контролни органи, изискванията за квалификацията и надеждността на техните членове и към лицата, които упражняват други ключови функции, управлението на риска, структурирането и дейността на ключовите функции, политиките на застрахователя регламентиращи най-важните аспекти от неговата дейност, вътрешния контрол, прехвърляне на дейности към външни изпълнители и специфични аспекти на системата на управление на ниво група от застрахователи и презастрахователи.
    2. Насоки относно собствената оценка на риска и платежоспособността (EIOPA-BoS-14/259 BG)
    Тези насоки включват основните указания относно извършването на важния процес по собствената оценка на риска и платежоспособността в рамките на системата за управление на рисковете на застрахователите или презастрахователите.
    3. Насоки относно разглеждането на жалби от застрахователни предприятия (EIOPA-BoS-12/069 BG)
    Тези насоки поставят изисквания във връзка  с прилаганите от застрахователите процедури за разглеждане на жалби, подадени от ползватели на застрахователни услуги.
    В допълнение, с наредбата се предвижда КФН да издаде указания в 2-месечен срок от влизане в сила на Наредбата, така че да се осигури прилагането в нейната надзорна практика и на следните насоки на EIOPA:
    4. Насоки за възлагане на дейности на доставчици на облачни услуги (EIOPA-BoS-20-002)
    Тези насоки предвиждат специфични изисквания при възлагане на дейности на доставчици на облачни услуги (услуги, предоставяни чрез обработка на данни в облачно пространство), които са източник на допълнителни рискове за застрахователите и презастрахователите и поради това налагат поставянето на по-високи изисквания за сигурност.
    5. Насоки за сигурност и управление на информационните и комуникационните технологии (EIOPA- BoS-20/600)
    Тези насоки поставят изисквания за гарантиране спазването на поверителността, целостта и наличността на информацията и на информационните системи, като гаранция за ограничаване на оперативния риск, на който застрахователите и презастрахователите са допълнително изложени в резултат на използване на високи технологии за съхранение, обработка и достъп до данни.
    С новата наредба се отменя Наредба № 5 от 15.10.2003 г. за извършване на дейност като застрахователен брокер и застрахователен агент (обн., ДВ, бр. 96 от 2003 г.) и Наредба № 32 от 13.09.2006 г. за изискванията към организацията и дейността на службата за вътрешен контрол на застрахователя, презастрахователя и на лицата, включени в застрахователна или презастрахователна група (обн., ДВ, бр. 81 от 2006 г., изм. и доп., бр. 4 от 2010 г.), които са издадени на основание отменения Закон за застраховането (отм., ДВ, бр. 103 2005 г.) и отменения Кодекс за застраховането (отм., ДВ, бр. 102 2015 г.) и не съответстват на изискванията на действащата национална и европейска нормативна уредба.
    Наредбата предвижда 6-месечен срок от влизането й в сила, в който застрахователите и презастрахователите следва да приведат своите политики,  процедури и вътрешни документи, в съответствие с новите изисквания.

    Комисията за финансов надзор беше уведомена от компетентния орган на Република Гърция (Bank of Greece) за предстоящо прехвърляне на застрахователния портфейл на “Generali Hellas I Insurance Company S.A.“ към „Generali Hellas  Insurance Company S.A“, включващ застрахователни договори, по които Република България е държава членка, където е разположен рискът.
    След преглед на представените документи, КФН взе решение за изпращане на писмо до националния компетентен орган на Република Гърция относно предоставянето на съгласие за прехвърляне на част от  застрахователния портфейл на “Generali Hellas I Insurance Company S.A.“ към „Generali Hellas  Insurance Company S.A“.
    След прехвърлянето „Generali Hellas  Insurance Company S.A“ ще продължи да извършва дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги.

    В Официален Вестник на Европейския съюз от 13.07.2021 г. е публикувано решение на Европейската комисия (ЕК) 2021/1145 от 30.06.2021 г., в което се посочва, че  на 06.01.2021 г. е подписан Анекс към Многостранно Споразумение между Националните бюра на държавите членки на ЕС, Националните бюра на Княжество Андора, Босна и Херцеговина, Княжество Лихтенщайн, Кралство Норвегия, Република Сърбия, Конфедерация Швейцария, Обединено кралство Великобритания  и Националното бюро на Република Черна гора на основание чл. 8, параграф 1, втора алинея от Директива 2009/103/ЕО от  16  септември  2009  година относно  застраховката „Гражданска  отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (Директива 2009/103/ЕО).
    В съответствие със споразумението, националните бюра на всички държави членки поотделно, гарантират (съгласно разпоредбите на националното си законодателство в областта на задължителното застраховане) уреждането на претенции във връзка с настъпили на тяхна територия застрахователни събития, причинени от такива превозни средства, които обичайно се намират на територията на Република Черна гора.
    Във връзка с гореизложеното, Република Черна гора придобива качеството на асоциирана страна към Международното споразумение и на основание чл. 8, параграф 2 от Директива 2009/103/ЕО, считано от 02.08.2021 г., всички автомобили, регистрирани в Република Черна гора, имат право да влизат на територията на държавите членки на ЕС, в т.ч. и Република България, без да представят данни за наличната застраховка „Гражданска отговорност“ и сертификат „Зелена карта“. По този начин отпада граничният контрол за застраховка „Гражданска отговорност“ и сертификат „Зелена карта“ по отношение на автомобилите, регистрирани в Република Черна гора.
    Решението на Европейската комисия се отнася и до автомобилите с регистрация в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, тъй като тази държава остава страна по Многостранното споразумение.