На 26 август 2021 г., Комисията за финансов надзор организира и проведе втори етап от обучителен семинар за поднадзорни лица на теми, свързани с прилагането на мерките за превенция на изпирането на пари и финансирането на тероризма, предвидени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и актовете по прилагането им.
На срещите, проведени онлайн, бяха разгледани следните теми:
– Оценка на Република България в рамките на Петия оценителен кръг на Комитета MONEYVAL към Съвета на Европа;
– Национална оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм в Република България;
– Изготвяне на собствена оценка на риска от задължените лица и определяне на рисков профил на техните клиенти;
– Изисквания към дистанционната идентификация на клиентите;
– Изисквания на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма;
– Установени тенденции и типологии за изпиране на пари и финансиране на тероризъм и предикатни престъпления на национално ниво и в международен мащаб;
– Практики и тенденции, установени при задължените лица при осъществявания от Комисията надзор по прилагането на Закона за мерките срещу изпирането на пари, Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.
По време на обученията експертите на Комисията за финансов надзор осигуриха възможност за обсъждане на отделни въпроси по приложението на разглежданите нормативни актове, поставени от участниците.
Темите на обучителните семинари бяха обект на засилен интерес сред представителите на бизнеса.
В обучението, проведено на 26 август 2021 г., участие взеха 231 представители и служители на общо 109 дружества – инвестиционни посредници, колективни инвестиционни схеми и други предприятия за колективно инвестиране, управляващи дружества и лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, пенсионноосигурителни дружества, застрахователи и застрахователни посредници.
Целта на проведените семинари е да задълбочат разбирането от страна на представителите на небанковия финансов сектор на значението, което има спазването на изискванията на превантивното законодателство и основната им роля за запазването на стабилността на финансовия сектор, както подпомагането на компетентните държавни органи при предотвратяването и разкриването на действия по изпиране на пари и финансиране на тероризъм.
Комисията за финансов надзор организира онлайн обучителен семинар с поднадзорни на КФН лица, на теми свързани с приложението на ЗМИП, ЗМФТ и актовете по прилагането им
Комисията за финансов надзор (КФН) планира да организира и проведе онлайн обучителен семинар за поднадзорни на КФН лица на теми, свързани с прилагането на мерките за превенция на изпирането на пари и финансирането на тероризма, предвидени в Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (ЗМФТ) и актовете по прилагането им, както и идентифицираните рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, поместени в публикуваната на 19.01.2020 г. Национална оценка на риска от ИП/ФТ в Република България. Ще бъдат обсъдени и въпроси, отнасящи се до предстоящата оценителна визита, свързана с оценката на Република България в рамките на Петия оценителен кръг на Комитета от експерти за оценката на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма към Съвета на Европа (MONEYVAL).
Онлайн обучението ще се проведе на 26 август 2021 г. /четвъртък/, от 10:00 ч. до 15:30 ч., чрез платформата Microsoft Teams, за следните поднадзорни лица:
- инвестиционни посредници (задължени лица по чл. 4, т. 8 от ЗМИП);
- колективни инвестиционни схеми и други предприятия за колективно инвестиране (задължени лица по чл. 4, т. 9 от ЗМИП);
- управляващи дружества и лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (задължени лица по чл. 4, т. 10 от ЗМИП);
- пенсионноосигурителни дружества (задължени лица по чл. 4, т. 11 от ЗМИП);
- застрахователи и застрахователни посредници със седалище в Република България, които са получили лиценз при условията и по реда на Кодекса за застраховането, когато извършват дейност по един или повече от класовете застраховки по раздел I на приложение № 1 към Кодекса за застраховането (задължени лица по чл. 4, т. 5 от ЗМИП);
- застрахователи и застрахователни посредници, които са получили лиценз в друга държава членка, които осъществяват дейност на територията на Република България, когато извършват дейност по един или повече от класовете застраховки по раздел I на приложение № 1 към Кодекса за застраховането (задължени лица по чл. 4, т. 5 от ЗМИП);
- застрахователи със седалище в държави, различни от държава членка, получили лиценз от Комисията за финансов надзор да осъществяват дейност в Република България чрез клон, когато извършват дейност по един или повече от класовете застраховки по раздел I на приложение № 1 към Кодекса за застраховането (задължени лица по чл. 4, т. 5 от ЗМИП).
Участието си може да потвърдите на имейл: lenkova_rd@fsc.bg, не по-късно от 25.08.2021 г. /сряда/ до 12:00 часа.
След потвърждаване на участието Ви ще получите линк към събитието.
Данни за капиталовия пазар за 2020 година
На интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Пазари”, „Капиталов пазар”, „Статистика”, „2020“ са качени данни за капиталовия пазар за 2020 г.
Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2021 г.
Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2021 г. Информацията е получена на база на отчетите и справки, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст към 30.06.2021 г.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 30.06.2021 г. е 4 828 080 души, като нараства спрямо 30.06.2020 г. с 0,60 на сто.
В системата на допълнителното пенсионно осигуряване към 30.06.2021 г. са акумулирани нетни активи на стойност 18 469 223 хил. лв. В сравнение с края на първото полугодие на 2020 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 16,48 на сто.
Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества за първото полугодие на 2021 г. възлизат на 113 512 хил. лв. и се увеличават с 10,87 на сто в сравнение с отчетените приходи за първото полугодие на 2020 г. Нетният финансов резултат на дружествата към 30.06.2021 г. е в размер на 33 629 хил. лв.
Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2021 г. и за осигурените лица и натрупаните средства към 30.06.2021 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Пазари / Осигурителен пазар / Статистика/ Статистика и анализи / 2021.
Данни за застрахователния пазар към 31.05.2021 г.
Представените данни от отчетите на застрахователите по общо застраховане и животозастраховане към края месец май 2021 г. са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел раздел „Пазари”, Застрахователен пазар”, „Статистика”.
Позиция на КФН относно публикации, свързани с ПОД „Топлина“
Във връзка с медийни публикации, свързани с текст, публикуван на страницата на неправителствената организация „Грийнпийс“, Комисията за финансов надзор, като орган, осъществяващ надзора над дейността на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове, изразява следната позиция:
Отчитайки високото обществено значение, системата за допълнително пенсионно осигуряване в България е структурирана така, че осигурява максимална защита на средствата на гражданите. Нещо повече – тя е сред най-стриктно регулираните и проверявани дейности не само в България, а и в Европа.
От въвеждането на тристълбовия модел, рестрикциите към дейността на пенсионноосигурителните дружества многократно са затягани, включително и чрез дефиниции на понятията „свързани лица“, „контрол“, „група“ и др.
Комисията за финансов надзор разполага с изключителни правомощия за осъществяване на предварителен и текущ надзор, който цели спазването на регулаторните изисквания, ограничения и забрани.
- Всяка сделка и операция със средства на фондовете се докладва и се проверява.
- На ежедневна база се осъществява дистанционен надзор спрямо активите на фондовете, управлявани от пенсионноосигурителните дружества (ПОД), на базата на отчетна информация, представяна от ПОД и от банките – попечители.
- При извършваните проверки, пак на ежедневна база, се следи за законосъобразността на сключваните сделки с активите на фондовете, в т.ч. спазването на законовите ограничения, на забраните при инвестиране на активите на фондовете, на притежаваните инвестиции в един емитент, на начина на извършване на оценката на активите и правилното им отразяване от ПОД и в регистрите на банките – попечители.
- Ежемесечно се следи за законосъобразното осъществяване на дейността на ПОД и фондовете чрез изпращаните в КФН месечни финансови отчети и справки. Тези документи съдържат информация, въз основа на която се изчисляват и съблюдават нормативните показатели за дейността на ПОД и фондовете през съответния отчетен период.
- Периодично се извършват проверки за наличие на икономически групи по смисъла на КСО и спазване на количествените ограничения по отношение на емитентите, представени в инвестиционните портфейли на фондовете. Такъв вид проверки се извършват и при всяко придобиване на финансови инструменти, издадени от нов емитент, в портфейлите на фондовете.
По отношение на ПОД „Топлина“ – от създаването му до сега, не са съставяни актове за установяване на административни нарушения за инвестиции в свързани лица, както такива за количествените ограничения за инвестиции в един емитент, респ. икономическа група.
По нормативни изисквания на тримесечие се извършва комплексна оценка на всяко ПОД и управляваните от него фондове, базирана на количествени и качествени показатели, въз основа на която се определя рисковия профил на дружествата.
Към настоящия момент се извършва обща проверка на ПОД „Топлина“ АД и управляваните от дружеството фондове за допълнително пенсионно осигуряване и фондове за извършване на плащания с оглед спазване на изискванията на нормативните актове по допълнително пенсионно осигуряване. Проверката е планова и обхваща преглед на цялостната дейност на дружеството и управляваните от него фондове.
В портфейлите на управляваните от ПОД „Топлина“ АД фондове, които са публични и са оповестени на страницата на дружеството, фигурират някои инвестиции, споменати в медийните материали. Те обаче не са свързани лица с дружеството по смисъла на закона. Също така намаляват в абсолютна стойност и са доста по-малко от вложенията в ДЦК, например.
Осъждаме остро квалификации като „средствата на вложителите са едва ли не загубени“. Пенсионните фондове са напълно отделени юридически и финансово от пенсионноосигурителните дружества, които ги управляват. Това означава, че дори дадено дружество да изпадне в затруднение или престане да съществува (което не се е случвало никога в България), средствата на осигурените лица не са застрашени.
Активите на пенсионните фондове се съхраняват в лицензирани от БНБ банки-попечители, които следят всяко движение на паричните потоци и извършваните инвестиции, потвърждават верността на оценките и нетната стойност на активите.
Необходимо е да се посочи и че при изчисляване на доходността за периода 30.06.2023 г. – 30.06.2025 г. фондовете, управлявани от ПОД „Топлина“ АД, постигат най-добрата доходност за сектора.
Надзорният орган гледа изключително сериозно на всички сигнали и данни относно възможни нарушения на регулаторната рамка. При прилагането на надзорни мерки (принудителни административни мерки и административни наказания и санкции) административният орган проверява всички относими обстоятелства към извършеното нарушение, които се установяват с предвидените от закона доказателства, и в съответствие с изискванията на закона публикува информация за влезлите в сила надзорни мерки.
Комисията за финансов надзор с призово място на наградите „Икономика на светло“
На официална церемония, състояла се на 25 март, бяха връчени наградите „Икономика на светло“ за 2023 г. Номинациите за наградите се правят чрез широко обществено допитване сред членовете на Асоциацията на индустриалния капитал в България ( АИКБ) – организатор на събитието, представители на Обществения съвет за ограничаване и превенция на неформалната икономика, в чийто състав влизат редица държавни институции, социални партньори и медии.
С призово място бяха оценени проектите Единната информационна система (ЕИС) и мобилното приложение FSC Mobile на Комисията за финансов надзор (КФН). Те бяха номинирани в категория „За нормативен акт или административна практика, които водят до ограничаване на сивата икономика и подобряване на бизнес средата“.
Васил Терзиев – кмет на Столична община, връчи грамота на председателя на КФН – г-н Бойко Атанасов: „С внедряването на ЕИС на КФН вярвам, че постигнахме коренна промяна в модела на административно обслужване, с осигуряването на дигитализиран обмен на данни в небанковия финансов сектор. Партньорите ни от застрахователния, осигурителния и инвестиционния сектор вече са максимално улеснени в работата им с регулатора, като едновременно с това регулаторния процес в КФН премина на съвсем ново дигитално ниво. Заедно с другият ни интегриран проект мобилната апликация FSC Mobile, Комисията успешно внедрява напълно нов модел на комуникация с двете иновативни решения, с което отговори на активната цифрова трансформация на Европа и интегрира дейностите и процесите на КФН както с българското електронно управление, така и със системите на европейските регулатори.“.
Интегрирането на подобен тип приложения има решаваща роля в небанковия финансов сектор и трансформира бизнеса като повишава неговата ефективност, разширява достъпността и насърчава иновациите. Дигиталните инструменти променят начина на работа, като дават приоритет на сигурен и стабилен финансов свят, в полза на обществото. Комисията за финансов надзор ще продължи да бъде ангажирана с цифровата еволюция, която ще позволи вземането на информирани решения, базирани на данни и най-вече ще улесни регулаторното съответствие.
Повече за наградите „Икономика на светло“, организирани от АИКБ: https://bica-bg.org/bg/article-22446-bylgarska-narodna-banka-bojidar-bojanov-i-bylgarska-telegrafna.htm
Зам.-председателят на КФН – Владимир Савов, със специално интервю за сутрешния блок на bTV
Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ – Владимир Савов, взе участие в сутрешния блок на bTV.
В интервюто той коментира промените в Кодекса за застраховането, в частта системата „бонус-малус“ за задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Цялото интервю може да видите тук.
Заповед № 190 от 28.03.2024 г. на заместник-председателя, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, за изм. и доп. на Заповед № 988 от 16.12.2022 г.
На 26.02.2024 г., заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Застрахователен надзор“, на основание чл. 16, ал. 1, т. 16 и 24 от Закона за Комисията за финансов надзор и чл. 2, ал. 6 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, във връзка с чл. 127, ал. 1 и 2, ал. 3, т. 1 от Кодекса за застраховането, откри производство по издаване на общ административен акт – Заповед за изменение и допълнение на Заповед № 988/16.12.2022 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“.
На основание чл. 66, ал. 1 от АПК откриването на производството по издаване на общия административен акт е оповестено публично чрез оповестяване на проекта на акта на интернет страницата на КФН в раздел „Обществени консултации”. На основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от АПК формата за участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта е „Писмени предложения и възражения”. На основание чл. 69, ал. 2 от АПК срокът за предоставяне на писмените предложения и възражения е един месец от датата на публикуване на съобщението за откриване на производството по издаване на административния акт на интернет страницата на КФН, който изтича на 26.03.2024 г. включително.
В предвидения срок не са постъпили предложения и възражения от страна на заинтересовани лица.
Във връзка с гореизложеното заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ издава заповед за изменение и допълнение на Заповед № 988/16.12.2022 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“
Първи април е крайният срок за оповестяване на ГФО за дейността и доклад от довереника на облигационерите
Краен срок за оповестяване на годишния индивидуален финансов отчет за дейността за 2023 г. и доклад от довереника на облигационерите на консолидирана база за четвърто тримесечие на 2023 г.
Комисията за финансов надзор (КФН) обръща внимание, че съгласно чл. 100н, ал. 1 във връзка с чл. 100т, ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) емитентът е длъжен да разкрива публично на КФН и обществеността годишния индивидуален финансов отчет за дейността си в срок до 90 дни от завършването на финансовата година.
Крайният срок за разкриване на годишния индивидуален финансов отчет за дейността на емитентите за 2023 г. чрез предоставянето му на КФН и на обществеността изтича на 01.04.2024 г. Емитентът е длъжен да разкрива публично регулирана информация чрез ѝ предоставянето на КФН по реда на чл. 100т, ал. 4 от ЗППЦК, а именно чрез Единна информационна система (ЕИС) за подаване на отчети и на обществеността по начина, предвиден в чл. 100т, ал. 3 от ЗППЦК – чрез избрана от дружеството информационна агенция или друга медия. Индивидуалните годишни отчети се подават в съответствие с европейския единен електронен формат ЕЕЕФ (ESEF).
Срокът за представяне на доклад по чл. 100ж, ал. 1, т. 3 от ЗППЦК от довереника на облигационерите, изготвен въз основа на представен от страна на емитентите на облигации отчет по чл. 100е, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК на консолидирана база за четвърто тримесечие на 2023 г. също изтича на 01.04.2024 г.