В брой 23 от 27.03.2009 г. на Държавен вестник са обнародвани изменения в ЗППЦК, които съгласно § 14 от ЗИДЗППЦК влизат в сила от деня на обнародването им.
По същността си промените засягат реда, начина и изискванията за свикване и провеждане на общо събрание на акционерите на публично дружество, изискванията към пълномощните за общото събрание, реда и начина за оповестяване на свикването и провеждането на събранието и задълженията на самото публично дружество в тази връзка.
 Обръщаме внимание на новата редакция на нормата на чл. 115, ал. 4 от ЗППЦК, както следва:   
„4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя:
„(5) Поканата по ал. 2 заедно с материалите за общото събрание по чл. 224 от Търговския закон се изпраща на комисията в срока по ал. 4 и се публикува на интернет страницата на дружеството за времето от обявяването й съгласно ал. 4 до приключването на общото събрание. Информацията по предходното изречение, публикувана на страницата на публичното дружество в интернет, трябва да е идентична по съдържание с информацията, предоставена на обществеността.”
 
Също така, новата редакция на чл. 117 от ЗППЦК е следната:
„3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
„(3) В срока по ал. 2 публичното дружество публикува протокола от общото събрание на своята интернет страница за срок, не по-кратък от една година.”

 Същественото в новите разпоредби е въвеждането на задължение за самото публично дружество да дава публичност на поканата за свикване на общото събрание (посредством използването на информационна агенция), на поканата и материалите към нея (чрез оповестяването им на собствената му интернет страница) и на протокола от проведеното събрание (чрез обявяването му на интернет страницата на публичното дружество). В досега действащата нормативна уредба, КФН и регулираният пазар даваха публичност на поканата, заедно с материалите, за свикване на събранието и на протокола (чл. 115, ал. 4, изр. второ и чл. 117, ал. 2 от ЗППЦК). Отпадането на това изискване означава, че в частност комисията няма да има занапред задължение да разкрива получената на основание чл. 115 и чл. 117 от ЗППЦК информация.
Действително, съгласно новите изисквания, публичното дружество е длъжно да представи информация за предстоящото общо събрание на търговския регистър и на обществеността (посредством информационна агенция – законът препраща към условията и реда на чл. 100т, ал. 1 и ал. 3 от ЗППЦК), но това задължение се отнася само за поканата за свикване на общото събрание, но не и за материалите към нея. Както е известно, писмените материали по чл. 224 от Търговския закон дават съществената за инвеститорите информация, която формира в значителна степен волята им по отношение на включените в дневния ред за общото събрание въпроси. Според новата ал. 5 на чл. 115 от ЗППЦК, поканата, заедно с материалите се изпращат на комисията и се публикуват на интернет страницата на публичното дружество. Т. е. преустановяването на даването на публичност от страна на КФН, в момент когато голяма част от публичните дружества не разполагат по една или друга причина със собствена страница в интернет, която да използват като платформа за разпространение на дължимата съгласно ЗППЦК информация, макар и законосъобразно, би се явило крайно нецелесъобразно в настоящия момент. С оглед на това и с цел защита интересите на инвеститорите в ценни книжа, КФН ще продължи да дава публичност на получаваната от публичните дружества информация.

Предвид обстоятелството, че към настоящия момент част от публичните дружества не разполагат със собствена страница в интернет, която да използват и като платформа за разпространяване на дължимата съгласно ЗППЦК информация, КФН уведомява, че след 31.05.2009 г., ще бъдат инициирани съответните действия спрямо дружествата, които не са се съобразили с изискванията на закона и не разполагат със собствена страница в интернет.

Комисията за финансов надзор уведомява заинтересуваните граждани и юридически лица за получена информация в съответствие с чл. 8 от Директива 2001/17/ЕО на Еворейския парламент и на Съвета относно реорганизирането и ликвидацията на застрахователните дружества (Директива 2001/17/ЕО) във връзка с дейността на застрахователна компания „Хуго Иншурънс Лайнс Лимитид” (Hugo Insurance Lines Limited).  Информацията е предоставена от Ирландската Институция за регулация на финансовите услуги.
„Хуго Иншурънс Лайнс Лимитид” е застрахователно дружество, лицензирано в Ирландия, за извършване на дейност по общо застраховане за сключване на следните видове застраховки- по т. 7 „Товари по време на превоз”, т. 8 „Пожар и природни бедствия”, т. 9 „Други щети на имущество” и т. 16 „Разни финансови загуби”.
„Хуго Иншурънс Лайнс Лимитид” е преустановило дейността си през 2006 г. и е престанало да сключва нови застрахователни договори. Всички неизплатени претенции са били уредени към края на 2006 г. В резултат на това дружеството вече няма задължения спрямо застрахованите лица и акционерите са взели решение през 2008 г. да започне производство по ликвидация на дружеството.
Компетентният орган на Ирландия потвърждава, че е назначен ликвидатор на „Хуго Иншурънс Лайнс Лимитид”, който да извърши процедурата по доброволно прекратяване на дейността. В допълнение следва да се отбележи, че лицензът на застрахователното дружество е отнет в съответствие с разпоредбата на чл. 13 от Директива 2001/17/ЕО и дружеството е прекратило дейността си при условията на свобода на предоставяне на услугите.

Ралица Агайн, заместник-председател на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор",  издаде решения, с които одобри Клаус Мюледер за член на Управителния съвет и изпълнителен директор на  “Булстрад живот” АД, гр. София и Александър Георгиев за член на Управителния съвет на “ОББ-ЕЙ АЙ ДЖИ ЛАЙФ ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО” AД.
Решенията 289 и 345  може да намерите в раздел „Административни документи”.
 

Ралица Агайн, заместник-председател на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор",  издаде решения, с които вписа  в регистъра на застрахователните брокери:
„ХЕНДИ ТЕЛ” ЕООД
„МОДЕРНА – БВ” ООД

Решенията 309 и 340 може да намерите в раздел „Административни документи”.

Бисер Петков, заместник-председател на КФН, ръководещ управление "Осигурителен надзор", утвърди със свое Решение № 349 – ПОД / 09.04.2009 г. Образец  на годишно извлечение от индивидуална партида за осигурени лица във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми.

Пълният текст на Решение № 359 може да намерите в рубрика „Административни документи”, раздел „Решения”. Образецът на извлечението е публикуван в същата рубрика, раздел „Форми и образци”.

Бисер Петков, заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, определи минимална доходност на годишна база в размер на
 -9,36 на сто  при управлението на активите на универсалните пенсионни фондове (УПФ) за предходния 24-месечен период от 30.03.2007 г. до 31.03.2009 г. За професионалните пенсионни  фондове (ППФ) за същия период е определена  минимална доходност на годишна база в размер на -10,82 на сто. Среднопретеглената доходност на УПФ за същия период, изчислена на годишна база, е -6,36 на сто, а за ППФ съответно е -7,82 на сто.
Обявената минимална доходност е за конкретен двугодишен период, през който значително влияние оказва световната финансова криза. Пенсионните фондове са дългосрочни инвеститори и в тази връзка постигнатите инвестиционни резултати за сравнително кратки периоди от време не са определящи за крайния резултат, който ще се постигне в процеса на дългосрочното инвестиране на средствата на осигурените лица.
Съгласно Кодекса за социално осигуряване (КСО), минималната доходност се определя на база на постигнатата доходност за последния  24-месечен период. Тя е функция на модифицираната претеглена доходност (среднопретеглената доходност) на всички пенсионни фондове от съответния вид. Определената минимална доходност представлява долна граница, при постигната доходност под която съответният фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване трябва да покрие разликата до минималната доходност от резерва, заделен в същия фонд или ако липсва такъв – от пенсионноосигурителното дружество, което го управлява. Като функция на среднопретеглената доходност на универсалните и професионалните пенсионни фондове се определя и горната граница на доходността за пенсионните фондове от съответния вид. Съгласно чл.193, ал.7 от КСО, средствата от постигната доходност над горната граница се заделят от съответния фонд за резерв за гарантиране на минималната доходност.
Възприетите в КСО регулации за минимална доходност не гарантират постигането на положителна доходност за осигурените лица във фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Тяхната основна цел е да минимизират риска от относителни загуби на осигурените лица, вследствие на значителни негативни отклонения на доходността на фондаq в който те се осигуряват, спрямо среднопретеглената доходност на всички фондове от съответния вид.
За посочения 24-месечен период универсалният и професионалният пенсионни фондове, управлявани от ПОД „Бъдеще” АД, са постигнали доходност,  по-ниска от определената минимална доходност за съответния вид фонд. Съгласно изискванията на КСО, ПОД „Бъдеще” АД следва да покрие разликата до минималната доходност в нормативно установения срок. Универсалният и професионалният пенсионни фондове, управлявани от ПОД „Топлина” АД, са постигнали доходност,  по-висока от обявената горна граница на доходността за съответния вид фонд за 24-месечния период и следва да заделят резерв. Всички останали фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване са постигнали доходност, чийто размер е в границите на интервала между определените минимално и максимално равнище на доходността за съответния вид фонд.
Пълния текст на решения № 343-ППФ и № 344-УПФ  от 07.04.2009 г. може да намерите в раздел „Административни документи”. Данни за доходността за двугодишния период (на годишна база) и определената минимална доходност може да намерите в раздел „Статистика”, рубрика ”Статистика и анализи на осигурителния пазар”.

 Регламент (ЕО) № 1274/2008г. на Комисията от17.12.2008г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1126/2008 за приемане на някои международни счетоводни стандарти, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с Международен счетоводен стандарт (МСС) 1. Регламентът въвежда Международния счетоводен стандарт (МСС) 1 „Представяне на финансови отчети“ публикуван от Съвета по международни счетоводни стандарти (СМСС), чрез изменение на Регламент (ЕО) № 1126/2008. С преработения МСС 1 се изменят някои от изискванията за представянето на финансови отчети, като се изисква и предоставянето на допълнителни сведения при определени обстоятелства. Всяко дружество прилага преработените МСС 1, както е посочено в приложението към регламент № 1274/2008г, най-късно от датата, на която започва първата му финансова година след 31 декември 2008 г.
 Регламент (ЕО) № 69/2009 на Комисията от 23.01.2009г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1126/2008 относно приемането на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с измененията на Международен стандарт за финансово отчитане (МСФО) 1 и Международен счетоводен стандарт (МСС) 27. През май 2008 г. Съветът по международни счетоводни стандарти (IASB) публикува изменения на Международния стандарт за финансово отчитане (МСФО) 1 „Прилагане за първи път на Международните стандарти за финансово отчитане“ и на МСС 27 „Консолидирани и индивидуални финансови отчети“ — „Цена на придобиване на инвестиция в дъщерно предприятие, съвместно контролирано предприятие или асоциирано предприятие“. Изменението на МСФО 1 предоставя възможност на дружество, прилагащо международните стандарти за първи път, да използва в индивидуалните си финансови отчети като приета стойност на инвестицията в дъщерно предприятие, съвместно контролирано предприятие или асоциирано предприятие или справедливата стойност към датата на преминаване на предприятието към МСФО, или предишната й балансова стойност по Общоприетите счетоводни принципи към тази дата.
Определението на „метода на цената на придобиване“ е заличено от МСС 27, вследствие на което от инвеститора се изисква да признава в индивидуалните си финансови отчети като приход всички дивиденти, получени от дъщерно предприятие, съвместно контролирано предприятие или асоциирано предприятие, дори ако те са били изплатени от резерви преди придобиването.
Измененията на МСС 27 изясняват и начина за определяне на цената на придобиване на инвестиция съгласно МСС 27, когато дружество – майка реорганизира оперативната структура на своята група като създава ново предприятие като негово дружество – майка и последното придобива контрол над първоначалното дружество – майка като издава инструменти на собствен капитал в замяна на съществуващи инструменти на собствения капитал на първоначалното дружество – майка.
Във връзка с тези промени настоящият Регламент (ЕО) № 69/2009 на Комисията от 23.01.2009г изменя регламент (ЕО) № 1126/2008.
 Регламент (ЕО) № 70/2009 на Комисията от 23.01.2009г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1126/2008 относно приемането на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с Подобренията на международните стандарти за финансово отчитане (МСФО). Настоящият регламент изменя Регламент (ЕО) № 1126/2008, като по този начин въвежда в ЕС законодателството подобренията на МСС, установени от Съвета по международни счетоводни стандарти (IASB) в рамките на годишния процес на рационализация и изясняване на МСС. Подобренията съдържат 35 изменения на съществуващите международни счетоводни стандарти в две части: в част I се включват измененията в резултат на счетоводни промени за целите на представянето, признаването и оценяването, а част II се отнася до терминологичните промени или измененията от издателско естество.
Чл. 1 от Регламент (ЕО) № 70/2009 въвежда измененията, като всички дружества прилагат посочените в чл. 1, точка 2 и от точка 4 до точка 8 изменения на стандартите най-късно от датата, на която започва тяхната първа финансова година след 31 декември 2008 г. Всички дружества прилагат посочените в член 1, точки 1 и 3 изменения на стандартите най-късно от датата, на която започва тяхната първа финансова година след 30 юни 2009 г.

Настоящите регламенти са задължителни в своята цялост и се прилагат пряко във всички държави – членки от 27.01.2009г.

Регламент (ЕО) 1274/2008, Регламент (ЕО) 69/2009 и  Регламент 70/2009 са публикувани на интернет страницата на КФН, раздел „ЕС Законодателство”, „Регламенти с пряко действие”.

Бисер Петков, заместник-председател на КФН, ръководещ управление "Осигурителен надзор", одобри изменения и допълнения в правилника на доброволния пенсионен фонд, управляван от ПОК „ДСК – Родина” АД, приети от органите за управление на компанията. Промените предвиждат намаляване на събираните от дружеството такси при определените в правилника условия. Одобрените изменения ще влязат в сила съгласно изискванията на Закона за Комисията за финансов надзор и Административнопроцесуалния кодекс.

Пълният текст на решение 308–ДПФ/30.03.2009 г. може да намерите в раздел "Административни документи", „Решения”

На свое заседание от 27   март 2009 г. КФН прие проект на Закон за регистрацията, клиринга и сетълмента на сделки с безналични финансови инструменти, чието изготвянето е предизвикано от необходимостта за осъвременяване на българската правната уредба по отношение на пост-трейдинг инфраструктурата във връзка с единния пазар на финансови инструменти и услуги на територията на цялата Европейска общност, както и от динамичното развитие на капиталовите пазари в глобален мащаб, многообразието от финансови инструменти и налагането на нови техники за търговия с финансови инструменти.
Със закона се цели осигуряване на по-висока степен на защита на инвеститорите, поддържане на стабилността и общественото доверие във финансовия пазар, поддържане на условия за развитие на справедлив, открит и ефективен пазар на финансови инструменти.
На законово ниво е регламентирано създаването на системи за отразяване на сключените на пазара сделки, отговорностите на отделните лица във веригата на извършваните дейности, рисковете, които се поемат, както и тяхното управление.
Обособена е дейността по регистрация на безналичните финансови инструменти в националната електронна регистрационна система, която отразява собствеността на безналичните финансови инструменти и всички обстоятелства, свързани с нея. Тази дейност се организира и управлява от Централен депозитар. Нов аспект в законодателството е предвидената възможност за водене на сметки от лица, които държат по обща сметка безналични финансови инструменти на две или повече лица. Воденето на тези сметки ще улесни трансграничната търговия с безналични финансови инструменти.
Дейността по осигуряване на сетълмент на сделките с безналични финансови инструменти е отделена от дейността по регистрацията на безналичните финансови инструменти. Обособяването е предизвикано от необходимостта да бъдат премахнати пречките пред свободната конкуренция чрез отварянето на пазара.
Друг нов аспект е предвиденото въвеждане на фигурата на клиринговата къща, с която се цели постигане на по-голяма стабилност и прозрачност на пазара на финансови инструменти, особено във връзка с прилагането на съвременни техники за търговия и с търговията на финансови инструменти, различни от ценни книжа, например деривати.
С проекта се въвежда фигурата на „централния съконтрагент”, чиято цел е гарантиране на сделките с безналични финансови инструменти, сключени между институции, които отговарят по всяко време на определени в неговите правила изисквания за капитал, както и за учредяване и поддържане на обезпечения.
По отношение на Централният депозитар може да се каже, че освен че организира и управлява националната електронна регистрационна система, той е и оператор на система за сетълмент. Той трябва само да приведе дейността си в съответствие с разпоредбите на закона за срок 6 месеца от влизането му в сила, без да получава лиценз за извършване на дейност като системен оператор. За извършване на дейност като клирингова къща трябва да получи лиценз от Комисията.
Законопроектът ще бъде изпратен за междуведомствено съгласуване.

На свое заседание от 27   март 2009 г. КФН прие проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел.
С приетия проект се цели оптимизиране на условията, при които дружествата със специална инвестиционна цел за секюритизация на недвижими имоти могат да извършват дейност, както и разширяване на възможностите на тези дружества да инвестират набраните от тях средства.
Основният капитал на дружествата със специална инвестиционна е увеличен на 1 000 000 лв.
Осигурява се възможност да се придобиват имоти на територията на държави-членки на ЕС.
Разширен е предметът на дейност на дружествата със специална инвестиционна цел за секюритизация на недвижими имоти, като е предвидена възможност да инвестират в дялови участия в дружества, които имат същия и сходен предмет на дейност, за да могат да вземат участие в по-мащабни проекти по изграждане и управление на недвижими имоти, които не биха могли да осъществят самостоятелно.
Отпада забраната банката-депозитар да отпуска кредити на дружеството със специална инвестиционна цел, чийто средства съхранява.
Дава се възможност за инвестиции в облигации, издадени с цел финансиране  на мащабни инфраструктурни проекти.
Премахнато е задължението за издаване на права при задължителното по закон първоначално увеличаване на капитала. Практиката е показала, че такова задължение е неоснователно и води до икономически нежелани резултати – придобиване на участие в капитала на дружеството на цена значително по-висока от обявената от дружеството емисионна стойност.  
Променен е режимът на отнемане на лиценз на дружество със специална инвестиционна цел. Въведена е възможност за отнемане на лиценза по молба на дружеството като от това няма да следва  прекратяване на дружеството, а само заличаване на обозначението „АДСИЦ” от фирмата, съответно дружеството няма да ползва данъчни облекчения, но ще запази статута си на публично дружество.
Законопроектът ще бъде изпратен за междуведомствено съгласуване.