Окончателни резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2020г.


    Управление "Осигурителен надзор" на КФН обяви окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2020 г. Информацията е обобщена на база на одитираните годишни финансови отчети и годишните отчети за надзорни цели за 2020 г., представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст към 31.12.2020 г.
    Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 31.12.2020 г. е 4 819 139 души, като нараства спрямо 31.12.2019 г. с 1,18 на сто.
    В системата на допълнителното пенсионно осигуряване към 31.12.2020 г. са акумулирани нетни активи на стойност 17 294 294 хил. лв. В сравнение с края на 2019 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 10,67 на сто.
    Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества за 2020 г. възлизат на 217 338 хил. лв. и се увеличават с 9,02 на сто в сравнение с отчетените приходи за 2019 г. Нетният финансов резултат на дружествата към 31.12.2020 г. е в размер на 55 955 хил. лв.
    Подробна информация за окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2020 г. и за осигурените лица и натрупаните средства към 31.12.2020 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Пазари / Осигурителен пазар / Статистика / Статистика и анализи / 2020.

Комисията за финансов надзор сигнализира за липса на свързаност между „Вранчев Финанс“ и инвестиционен посредник „ВАРЧЕВ ФИНАНС“ ЕООД


            По повод постъпил сигнал, с цел информираност на инвеститорите във финансови инструменти и всички останали участници на капиталовите пазари, Комисията за финансов надзор уведомява обществеността, че между инвестиционен посредник „ВАРЧЕВ ФИНАНС“ ЕООД, свързаните с него юридически лица и използваната от инвестиционния посредник интернет страница https://www.varchev.com/, от една страна, и лицата, предоставящи кредити под наименованието „Вранчев Финанс“ и използващи интернет страницата https://vranchev-finans.com, от друга, няма никаква връзка.
           „Вранчев Финанс“ не притежава лиценз от КФН за предоставяне на инвестиционни услуги и извършване на инвестиционни дейности по смисъла на чл. 6, ал. 2 и 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти, нито в КФН са получавани нотификации за „Вранчев Финанс“ или интернет страницата https://vranchev-finans.com от друг национален компетентен орган на държава членка за предоставяне на услуги в Република България по силата на свободата на предоставяне услуги в рамките на Европейския съюз или чрез установяване на клон. Следователно, съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗПФИ, „Вранчев Финанс“ няма право да предоставя инвестиционни услуги и/или да извършва инвестиционни дейности по смисъла на чл. 6, ал. 2 и 3 от ЗПФИ на територията на Република България и Европейския съюз, включително и да приема парични средства по свои банкови сметки по повод и/или с цел каквато и да било инвестиционна дейност.
           Проверка на това кои са лицензираните дружества може да се извърши на интернет страницата на КФН – http://www.fsc.bg и/или на интернет страниците на другите компетентни органи от Европейския съюз, както и на интернет сайта на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) – https://www.esma.europa.eu/.

Комисията за финансов надзор представя проект за изграждане на Единна информационна система

Комисията за финансов надзор (КФН) представи публично проекта:
„Изграждане на Единна информационна система (ЕИС) за нуждите на Комисията за финансов надзор“.

    Проектът се изпълнява съгласно административен договор № BG05SFOP001-1.011-0001-C01/23.07.2020 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Добро управление” (ОПДУ), съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд по процедура BG05SFOP001-1.011 чрез директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, сключен между Управляващия орган на ОПДУ и Комисията за финансов надзор.

    Представянето на ЕИС бе направено от г-жа Деница Кирова – Главен секретар на КФН и възложител на проекта, която сподели с участниците, че „За Комисията е приоритет намаляването на административната тежест чрез пълно дигитализиране на административните услуги, които тя предлага. Една от ключовите ни цели е да предоставяме навременни, качествени и прозрачни надзорни дейности. Живеем в два работни свята – реален и виртуален. Осъзнаваме нуждата да бъдем изцяло присъстващи там, където са бизнеса и потребителите. Вярвам, че изграждането на единната информационна система ще ни позволи да отговорим на тази потребност, като ще имаме възможността освен да подобрим процеса по административно обслужване на гражданите и бизнеса, така и да интегрираме дейностите и процесите на КФН със системите на Европейските надзорни регулатори.“

    Основните цели на проекта „Изграждане на Единна информационна система (ЕИС) за нуждите на Комисията за финансов надзор“ са:

  • Подобряване на процеса за административно обслужване на гражданите и бизнеса чрез надграждане на всички административни услуги, които КФН предлага и са част от системата на държавната администрация (ИИСДА или Административен регистър).
  •  Препроектиране, надграждане и усъвършенстване на минимум 18 публични регистъра на КФН, чрез които се предоставя информация на гражданите и бизнеса.
  • Интегриране с относимите хоризонтални компоненти на електронното управление в Република България, както и с Единния портал за достъп до електронни услуги.
  • Интегриране в реално време на обмена на информация с регулаторните органи на ЕС – Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (European Insurance and Occupational Pensions Authority – EIOPA) и Европейски орган за ценни книжа и пазари (The European Securities and Markets Authority – ESMA).
  • Усъвършенстване на прилагания от КФН механизъм за риск-базиран надзор.
  • Прецизиране и развитие на автоматизация на процеса по определяне на такси, дължими от бизнеса и гражданите.
  • Организиране и провеждане на обучения с най-широк кръг ползватели както от администратори на системата, така и с крайните потребители.
    Проектът ще допринесе за постигане на основните цели, произтичащи от Актуализираната стратегията за електронно управление в Република България за периода 2019 – 2023 г. Чрез него ще бъдат финансирани дейности, необходими за изпълнението на една от приоритетните мерки в Актуализираната пътна карта за изпълнение на Актуализираната стратегията за развитие на електронното управление в Република България за периода 2019-2023 г., а именно: проектиране, разработка, внедряване и поддръжка на Единна информационна система в Комисията за финансов надзор.
    Общата стойност на проекта е 4 999 980,50 лв. (четири милиона деветстотин деветдесет и девет хиляди деветстотин и осемдесет лева и петдесет стотинки), от които 4 249 983,42 лв. европейско и 749 997,08 лв. национално съфинансиране.
    Срокът за изграждане на Единната информационна система за нуждите на Комисията за финансов надзор е предвиден за есента на 2023-та година.

    Самото събитие се проведе онлайн чрез платформата MS Teams, която бе въведена като част от мерките за дистанционна работа в Комисията в началото на епидемичната обстановка през изминалата година.

Видео от представянето можете да видите тук.Logo

Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) проучва нагласите на потенциалните доставчици относно предлагането на спестовни продукти


Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) извършва проучване във връзка с нагласите на потенциалните европейските доставчици относно предлагането на спестовни продукти. Целта е да се съберат максимален обем данни и информация за предлагане на Паневропейския личен пенсионен продукт (PEPP).
Регламент (ЕС) 2019/1238 относно паневропейски персонален пенсионен продукт (Регламент РЕРР) е приет през месец юли 2019 г. и e в сила от месец август 2020 г. С публикуване в Официален вестник на ЕС на 22.03.2021 г. на Делегиран Регламент (ЕС) 2021/473 за допълнение на Регламент PEPP се определя и дата 22.03.2022 г., от която той ще започне да се прилага. С това свое решение Европейската комисия предоставя възможност на гражданите на ЕС да спестяват за бъдещото си пенсиониране чрез безопасен, прозрачен и висококачествен пенсионен продукт.
Линкът, на който може да бъде намерена анкетата, е: 
https://ec.europa.eu/eusurvey/runner/PEPP_survey, като последният ще бъде активен до 31 май 2021 г.

Данни за стойността и броя на изплатените и предявени претенции по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, включително по рискови групи, към 31.03.2021 г.

 
Представените окончателни данни за стойността и броя на изплатените и предявени претенции по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, включително по рискови групи, към 31.03.2021 г., са публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Пазари”, „Застрахователен пазар”, „Статистика”, „Общо Застраховане“ „2021“. Данните не включват застрахователните договори, които са сключени при извършване на дейност от застрахователите при правото на установяване или при условията на свобода на предоставяне на услуги. 

Екипът на Комисията за финансов надзор се включи в обучение, проведено от Икономически университет – Варна


На 15 и 16 април 2021 г. се поведе поредният модул от FIN-TECH проекта на Икономическия университет – Варна, който е финансиран по  програма Хоризонт – 2020 на Европейската комисия. В онлайн сесията взеха участие експертите на Комисия за финансов надзор, Икономически университет – Варна, Българската финтех асоциация и представители на финтех компании в България.
В рамите на двата дни, в които се проведе обучението, бяха дискутирани  българската финтех екосистема, реални казуси от използването на блокчейн във финтех, управлението на киберриска чрез модели, базирани на рангова скала и обясним изкуствен интелект, умните договори – управление, възможности и рискове, пазара на криптовалути и методи за неговия анализ чрез прилагане на различни клъстерни техники, базирани на прототипи и др.
Събитието се провежда в рамките на проект FIN-TECH „A FINancial supervision and TECHnology compliance training programme“, финансиран по програма HORIZON 2020, в който Икономически университет  – Варна и Комисията за финансов надзор представят България в консорциум, съставен от 24 държави. Всяка от тях е презентирана от образователна институция в областта на висшето образование и регулаторен орган за небанковия сектор.
От старта на проекта, в началото на 2019 г., експертите на КФН и ИУ – Варна участваха в още две сесии за обмен на знание в областите на големи данни и изкуствен интелект. ИУ – Варна и КФН съвместно организираха и проведоха Международна кръгла маса "Peer to peer lending in Europe and the Balkan Peninsula".
Комисията за финансов надзор активно продължава да проучва прилагането на финансови иновации в небанковия финансов сектор.

Данни за максималния размер на техническата лихва


На основание чл. 86, ал. 11 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, Комисията за финансов надзор публикува максимален размер на техническата лихва за изчисление на премиите и резервите за периода от 1-ви април 2021 г. до 30-ти юни 2021 г. Данни за максималния размер на техническата лихва може да намерите в раздел „Пазари”, ”Застрахователен пазар”, „Статистика“, „Животозастраховане“.

Съобщение относно правните последици на влязлото в сила решение за откриване на производство по несъстоятелност на „Чертасиг – Застрахователно и презастрахователно дружество“ АД


    С цел информираност по казуса с румънския застраховател „Чертасиг-Застрахователно и презастрахователно дружество“ АД, чийто лиценз бе отнет от Органа за застрахователен надзор на Република Румъния, и в допълнение към вече публикуваната информация от 17.03.2021 г., КФН уведомява кредиторите на „Чертасиг – Застрахователно и презастрахователно дружество“ АД, че те попадат в обхвата на румънския Закон 213/2015 за Гаранционния фонд за застрахованите, чиято цел, съгласно чл. 2, пар. 1, е да защити кредиторите на застрахователя от последиците на неговата неплатежоспособност. КФН напомня за предоставената от Органа за застрахователен надзор на Република Румъния информация, че всяко лице, което има застрахователно вземане срещу „Чертасиг – Застрахователно и презастрахователно дружество“ АД, може да подаде мотивирано искане до Гаранционния фонд на Република Румъния, считано от датата на постановяване на решението на Органа за застрахователен надзор на Република Румъния за отнемане на лиценза на „Чертасиг – Застрахователно и презастрахователно дружество“ АД, но не по-късно от 90 дни от влизане в сила на решението за откриване на производството по несъстоятелност (15.04.2021), а в случай, че това право е възникнало след откриването на производството по несъстоятелност – в 90-дневен срок от неговото възникване.
    В допълнение Органът за застрахователен надзор на Република Румъния предоставя информация, че съгласно чл. 75, пар. 1 от румънския Закон № 85/2014 за предотвратяване на несъстоятелността и процедурите по несъстоятелност, считано от датата на влизане в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност на „Чертасиг – Застрахователно и презастрахователно дружество“ АД (14.01.2021 г.), всички съдебни и извънсъдебни производства, образувани по индивидуални искове на негови кредитори, както и производства за събиране на вземания срещу него, се прекратяват. Предявяването и събирането на вземанията срещу “Чертасиг – Застрахователно и презастрахователно дружество“ АД може да се осъществи само в откритото производството по несъстоятелност. 

КФН провежда проучване, насочено към използването на изкуствения интелект, като финансова иновация


КФН разработи въпросник, който да послужи за изготвяне на дискусионен  документ за проучване използването на изкуствения интелект (ИИ) при поднадзорните на Комисията лица. Целта е да се изяснят приоритетите и да се определят действия, които могат да бъдат необходими за безопасното приемане на изкуствения интелект във финансовите услуги.
Това е още едно от поредица проучвания, които Комисията за финансов надзор провежда за втора година, свързано с тенденциите при използване на финансовите иновации от поднадзорните лица.
Онлайн анкетата  е изпратена до  представители на  трите сектора на небанковата финансова сфера – застрахователен, инвестиционен и пенсионноосигурителен пазар. Фокус в проучването е поставен и върху ефекта от пандемията от Covid-19, която предизвика ускоряване темповете на автоматизация и приемане на ИИ във финансовите услуги. В резултат на това, подходящият контрол и устойчивостта на системи за ИИ, в краткосрочен план, са от ключово значение. В бъдеще може да се предполага необходимост от по-нататъшна работа по одит на алгоритмите за изкуствен интелект, което вече беше ключова област от интерес преди Covid-19. В дългосрочен план, компаниите ще трябва да мислят за ИИ и управлението на данни по по-цялостен начин, и в контекста на по-широките си технологични инфраструктури, както и да коригират съответно процесите за управление на риска. След попълването на въпросника, КФН ще състави дискусионен документ, който ще предостави  информация за статистическите резултати в количествен и качествен план, както и представяне на нагласите на поднадзорните лица, спрямо отговорите им.
Проучването ще се проведе онлайн до 29 април 2021 г.

Актуализирани са списъците на застрахователите и застрахователните посредници от държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват дейност на територията на Република България


    За периода 01.03.2021 г. – 31.03.2021 г. в КФН e получено 1 (едно) уведомление от компетентния национален орган на държава членка на ЕС относно намерението на застраховател със седалище на нейна територия да извършва дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги.
    За същия период в КФН са получени уведомления от компетентните надзорни органи на ЕС относно намерението на 26 (двадесет и шест) застрахователни посредника със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, както и 1 (едно) уведомление за преустановяване извършването на дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги.
    Към 31.03.2021 г. броят на застрахователите със седалище в други държави членки на ЕС, за които са постъпили уведомления в КФН за намерението им да извършват дейност на територията на Република България, възлиза на 428 (четиристотин двадесет и осем). Към същата дата застрахователните посредници, които имат намерение да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България, са 2 251 (две хиляди двеста петдесет и един).
    За периода 01.03.2021 г. – 31.03.2021 г. КФН не е изпращала уведомления до компетентни органи на държави членки на ЕС за намерението на местни застрахователни дружества да извършват дейност на тяхна територия. Към 31.03.2021 г. общият брой на застрахователните дружества със седалище в Република България, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС и ЕИП при условията на свободата на предоставяне на услуги, се запазва на 18.   
    За периода 01.03.2021 г. – 31.03.2021 г. КФН не е изпращала уведомления до компетентните надзорни органи на държавите членки на ЕС относно намерението на местни застрахователни посредници да извършват дейност по застрахователно посредничество на тяхна територия при условията на свободата на предоставяне на услуги или правото на установяване. Към 31.03.2021 г. общият брой на застрахователни посредници със седалище в Република България, заявили намерение да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на държави членки на ЕС, се запазва на 52.  
    Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.