Комисията за финансов надзор наложи забрана на „Чертасиг – Застрахователно и Презастрахователно Дружество АД – Клон България“ да сключва нови договори


След отнемането на лиценза на румънската застрахователна компания „Чертасиг – Застрахователно и Презастрахователно Дружество АД – Клон България“ Комисията за финансов надзор (КФН) наложи забрана и на клона в България да сключва нови договори. Решението е взето на заседание на КФН от 02.03.2020 г.

На 20.02.2020 г. Комисията за финансов надзор съобщи, че Органът за финансов надзор на Република Румъния взе решение за отнемане на лиценза на румънския застраховател „Чертасиг – Застрахователно и Презастрахователно Дружество“ АД на свое заседание, проведено на 19.02.2020 г. (Новината за отнемането на лиценза е публикувана на страницата на Органа за финансов надзор на Република Румъния на 20.02.2020 г.).

В изпълнение на чл. 592, ал. 2 от Кодекса за застраховането и след получено на 26.02.2020 г. уведомление от Органа за финансов надзор на Република Румъния за конкретните последици, произтичащи от решението за отнемане на лиценза на румънския застраховател и за публикуването му в Официалния вестник на Република Румъния от същата дата, Комисията за финансов надзор предприе съответни действия. Тя наложи забрана за сключването на нови застрахователни и презастрахователни договори, удължаване срока на сключени договори, увеличаването на застрахователни суми и разширяването на покритието по тях от застрахователя чрез клона му в България „Чертасиг – Застрахователно и Презастрахователно Дружество АД – Клон България“ КЧТ.

В уведомлението си Органът за финансов надзор на Република Румъния отговаря и на допълнително поставени въпроси от Комисията за финансов надзор във връзка с приложимото румънско законодателство и дава следните разяснения:

1. По отношение на сумите, платими от румънския Гаранционен фонд за застраховане:

Сумите не могат да надхвърлят прага, предвиден в закона, т.е. 450 000 румънски леи  (183 439.12 лева по курса на БНБ) на кредитор по застрахователно вземане, без значение броя на полиците (чл. 15, ал. 2 на румънския Закон №231/2015 относно Гаранционния фонд за застраховане – „Плащане от Фонда на тези застрахователни претенции, установени безспорно, окончателно и подлежащи на изпълнение, ще се извършва в рамките на ниво на покритие от 450 000 румънски леи по отношение кредитор по застрахователно правоотношение на несъстоятелния застраховател.“).
 
2. По отношение на валидността на застрахователните полици:

Застрахователните договори, сключени с „Чертасиг – Застрахователно и Презастрахователно дружество“ АД, продължават да са валидни и след 20.02.2020 г. (датата на отнемане на лиценза на дружеството) до влизане в сила на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност или до една от следните дати – дата на изтичане на договора или датата на прекратяването му от страна на застраховащия чрез едностранно уведомление, адресирано до застрахователната компания. В 90-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност всички застрахователни договори, сключени със „Чертасиг – Застрахователно и Презастрахователно дружество“ АД, се считат за автоматично прекратени.

3. По отношение на предявяването на претенциите:

Всяко лице, което има застрахователна претенция срещу дружеството, в случай на настъпване на събитие по рискове, покрити от валидна застрахователна полица, в периода между датата на отнемане на лиценза и прекратяването на застрахователните договори, има право да изиска завеждане на претенция към застрахователното дружество, а именно към „Чертасиг – Застрахователно и Презастрахователно дружество“ АД.
Комисията за финансов надзор на Република България своевременно ще информира обществото във връзка с откриването на производство по несъстоятелност на „Чертасиг – Застрахователно и Презастрахователно Дружество“ АД, Република Румъния, и всички последващи мерки спрямо застрахователя и клона му в Република България на страницата си: www.fsc.bg.
Актуална информация може да бъде получена и чрез информационния център на Комисията: 0800 40 444 (безплатен телефонен номер).

Комисията за финансов надзор набира оферти във връзка с евентуалното сключване на договор за наем за административна сграда

Комисия за финансов надзор обявява, че набира оферти във връзка с евентуалното сключване на договор за наем за административна сграда, подходяща за нуждите на Комисията за финансов надзор с оглед изпълнението на функциите й, съгласно Закона за Комисията за финансов надзор.

Пълният текст на обявата може да намерите в рубрика „Поднадзорни лица“ – „Съобщения“: http://www.fsc.bg/public/upload/files/menu/sgrada_Obiava.pdf

Комисията за финансов надзор на свое заседание прие проект на тарифа за събираните от нея такси, съгласно чл.27 от Закона за Комисията за финансов надзор.

Комисията за финансов надзор на свое заседание прие проект на тарифа за събираните от нея такси, съгласно чл.27 от Закона за Комисията за финансов надзор. Проектът на тарифата е изпратен на Министерски съвет и е публикуван в раздел „Нормативна уредба” в рубрика „Проекти”.

Комисията за финансов надзор на Република България се присъединява към Международно споразумение за обмен на информация

Споразумението укрепва международното надзорно сътрудничество и насърчава повишената защита на потребителите
 
Базел/София – Днес г-жа Виктория Сапорта, Председател на Изпълнителния комитет на Международната асоциация на застрахователните надзорни органи (IAIS) обяви, че Комисията за финансов надзор на Република България (КФН) се присъединява към Споразумението за международно надзорно сътрудничество и обмен на информация. От присъединяването на първата страна през юни 2009 г., членството в Многостранния меморандум за разбирателство (MMoU) на Международната асоциация на застрахователните надзорни органи значително се е разраснало и сега то включва 61 участници, представляващи повече от 70% от премийния приход на застрахователите в световен мащаб.
 
“Радвам се, че Комисията за финансов надзор на Република България се присъединява към Многостранния меморандум за разбирателство на Международната асоциация на застрахователните надзорни органи”, заяви г-жа Карина Караиванова, председател на КФН. „Като член на Международната асоциация на застрахователните надзорни органи, КФН постоянно допринася за развитието на стабилни и сигурни международни надзорни стандарти. Това споразумение укрепва нашата способност да работим в сътрудничество с други надзорни органи и да надзираваме големи трансгранични застрахователни дружества. Такова сътрудничество е изключително важно за насърчаването на ефективен надзор, за повишаването на финансовата стабилност и за защита на българските потребители.”
 
Многостранният меморандум за разбирателство е световна рамка за сътрудничество и обмен на информация между застрахователните надзорни органи и задава минимални стандарти, към които членовете следва да се придържат. Всички участници подлежат на проверка и одобрение от независим екип от членове на Международната асоциация на застрахователните надзорни органи. Чрез членството в Многостранния меморандум за разбирателство надзорните органи имат възможността да обменят съответната информация с други членове и да им оказват съдействие, като по този начин насърчават финансовата стабилност и сигурния надзор на трансграничните застрахователни операции в полза и защита на потребителите.
 
“За нас е удоволствие да приветстваме Комисията за финансов надзор като най-нов член на Многостранния меморандум за разбирателство” посочи г-жа Сапорта. „За да постигнем крайната цел за защита на държателите на застрахователни полици в рамките на световния застрахователен пазар, надзорните органи трябва да са в състояние да оказват бърз и ефективен надзор. Многостранният меморандум за разбирателство е регулаторен инструмент от особено значение – не само в кризисни ситуации, но и на ежедневна база”, добави тя.
 
Копие на Многостранния меморандум за разбирателство и пълен списък с международните членове може да откриете на следния линк. 
 
 
Допълнителна информация
 
Комисията за финансов надзор (КФН) на Република България е специализиран държавен орган за регулация и контрол на различни сегменти на финансовата система – капиталов, застрахователен и осигурителен пазар. Основата мисия на институцията е да сътрудничи чрез юридически, административни и информационни способи за поддържането на стабилност и прозрачност на небанковия финансов сектор и да осигури защита на потребителите на финансови услуги и продукти. За повече информация относно КФН, моля посетете http://www.fsc.bg/en. 
 
Международната асоциация на застрахователните надзорни органи (IAIS) е световен орган, създаващ стандарти, които насърчават ефективен и световен постоянен надзор на застрахователната индустрия с цел да се развият справедливи, сигурни и стабилни застрахователни пазари в полза и защита на държателите на полици и допринася към световната финансова стабилност. Членството в нея включва застрахователни регулаторни и надзорни органи от повече от 200 страни. За повече информация посетете www.iaisweb.org.    
                           
Contacts Stephen Hogge (IAIS) Mario Gavrilov (FSC)
  +41 76 280 9163
stephen.hogge@bis.org		 + 359 2 9404 625
gavrilov_m@fsc.bg
 
 

Комисията за финансов надзор на картата на иновациите

В “Годишния доклад на Българската Финтех Асоциация“ (БФА) за 2022 г., посветен на най-значимите финтех постижения, предизвикателства и възможности, българският Fintech Mapping’2022, напредъка във финтех образованието, най-новите финтех регулации в България и ЕС,  г-жа Мария Филипова – заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, взе участие с изказване за внедряването на финансовите иновации в небанковия финансов сектор.

Една от първите стъпки в тази посока е създаденият от КФН Innovation Hub. Чрез него се осигурява единна контактна точка за предоставяне на предложения, но и идентифициране на спънки, които са от значение за сектора и които, чрез улеснена комуникация и обмен на данни между заинтересованите лица и регулатора, съкращават времето за отговор по постъпили запитвания.

„Убедени сме, че активният диалог с всички заинтересовани лица е в основата на постигането на баланс между ползите от навлизането на финансовите иновации, които намират приложение при предлагането на продукти и услуги в небанковия финансов сектор и осигуряването на стабилност и доверие на финансовите пазари и защита на правата на инвеститорите. За целта, в Комисията за финансов надзор е създаден и работещ екип за наблюдение на финансовите иновации в небанковия финансов сектор. Дейността му е насочена към активно проследяване  на ползите и контрол на рисковете, произтичащи от интегрирането на финансовите иновации, както и насърчаване на диалога между регулатора и бизнеса. От първостепенна важност в тази връзка са и регулярните проучвания и анализи, които КФН извършва, за да се установи нивото на използваните иновации. Важно е да отбележим, че подобен тип проучвания залагат в себе си специално разработена методология за ефективното извличане на информация, като резултатите от проучванията служат за планиране на последващите и целенасочени действия“, отбеляза г-жа Филипова.

Комисията за финансов надзор заявява своята готовност за продължаване на успешното сътрудничество с бизнеса, в синхрон със Стратегията за мониторинг на финансовите иновации за периода 2021-2024 г., в която са очертани планираните в дългосрочен план ангажименти. Регулаторът ще продължи и активно да работи в посока за развитие на финансовите иновации, чрез наблюдение на развитието на финансовите технологии, оценка на възможните рискове за пазара и за потребителите, и иницииране на действия и мерки за минимизирането им.

Новите технологии променят небанковия финансов сектор и начините за достъп на потребителите и дружествата до услуги. Създават възможности за решения, които осигуряват по-добър достъп до финансиране и подобряват финансовото приобщаване на гражданите в рамките на цифровото общество. Финансовите технологии поддържат оперативната ефективност и допълнително повишават конкурентоспособността на икономиката на държавите, в които те се използват и допринасят за задълбочаване и разширяване на капиталовите пазари в Европейския съюз.

Изказването на г-жа Филипова относно финансовите иновации, като път за развитие на небанковия финансов сектор, може да прочетете тук.

За да представи доклада, БФА организира конференция на тема „България на европейската финтех карта – 2022“. На 15 декември хибридното събитие събра на едно място водещи експерти от света на финтех и представи констатациите, посветени на регламентите, финтех образованието и иновациите. Сред панелистите, от Софийския университет, ВУЗФ, Европейската Комисия и др., бе и г-н Владислав Матев – главен експерт в отдел „Публични дружества, емитенти на ценни книжа и ДСИЦ“ на Комисията за финансов надзор, който представи финтех регулациите в небанковия финансов сектор.

Той отбеляза, че дейността на Комисията за финансов надзор е в пълен синхрон с развитието на финансовите технологии, като в резултат на тяхното използване се очаква не само разрастване на дейността на отделните участници на капиталовия пазар, но и трансформацията на капиталовия пазар като цяло.

Г-н Матев очерта ключовите теми във финтех сектора като приемането на нови общоевропейски нормативни актове, включително и такива с пряко действие във всички държави членки, които целят ускореното разрастване на единния европейски капиталов пазар.

Той обърна внимание и на стратегическите цели, заложени пред новия бизнес модел: улесняване на достъпа до капиталовите пазари на нововъзникващи и малки и средни предприятия; повишаване на финансовата грамотност на обществото; защита на интересите на инвеститорите и потребителите  на финансови услуги и поддържане на стабилността на капиталовия пазар.

Г-н Матев завърши участието си с думите: „Убеден съм, че с все по-широкото приложение на финансовите иновации, българският капиталов пазар ще повиши своята привлекателност както за местни, така и за чужди инвеститори.“

Целият доклад за 2022 г. на Българската ФинТех асоциация е публикуван тук.

Комисията за финансов надзор кани всички заинтересовани на обществено обсъждане на Наредбата за „бонус-малус“ на 3.12.2018 г. (понеделник) от 9 часа в НДК

Комисията за финансов надзор (КФН) заедно с Министерство на вътрешните работи и Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията,  организира на 3 декември 2018 година (понеделник) от 9,00 до 17,30 часа обществено обсъждане на наредбата, с която се въвежда системата „бонус-малус“. Обсъждането ще се проведе в зала 3 на Националния дворец на културата.

В обсъждането са поканени да се включат всички заинтересовани – неправителствени организации, представители на бизнеса, граждани, медии и други. Предвид капацитета на залата местата ще се заемат по реда на пристигането.
С оглед осигуряването на по-добра организация приканваме всички желаещи да присъстват да изпратят трите си имена и организацията, която представят, в случай че се явяват не в лично качество на мейл bonus-malus@fsc.bg най-късно до края на работния ден на 1.12.2018 г. На същия мейл ще се приемат и заявки за изказвания.
За допълнителна информация може да се обръщате на телефон 02 9404 789.

Комисията за финансов надзор информира инвестиционните посредници, че на интернет сайта на КФН могат да бъдат намерени отчетни форми на български език и приетите до момента регламенти във връзка с новия пруденциален надзор


В раздел „Отчетни форми“ относно „Пруденциални изисквания за инвестиционните посредници различни от тези по чл. 1, параграф 2 и 5 от Регламент (ЕС) 2019/2033“ са публикувани преведените на български език образци на Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/2284 на Комисията от 10 декември 2021 година за определяне на технически стандарти за изпълнение за прилагането на Регламент (ЕС) 2019/2033 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за докладване за целите на надзора и оповестяването на информация от страна на инвестиционните посредници (Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/2284). За улеснение на инвестиционните посредници в Приложение I от Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/2284 са добавени образци от C 18.00 до C 24.00, C 34.02 и С 25.00 от приложение I към Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/451 на Комисията от 17 декември 2020 година за определяне на техническите стандарти за изпълнение за прилагането на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на предоставянето на информация от институциите на надзорните органи и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014, които следва да се попълват в съответствие с указанията в част 2 от Приложение II към посочения регламент за изпълнение.
Приложение VI обхваща единствено оповестяванията по чл. 49 от Регламент (ЕС) 2019/2033, всички останали оповестявани съгласно Регламент (ЕС) 2019/2033 следва да се извършват в свободен текст при спазване на шеста част от Регламент (ЕС) 2019/2033.
 
В раздел „Регламенти“ относно „Пруденциални изисквания за инвестиционните посредници различни от тези по чл. 1, параграф 2 и 5 от Регламент (ЕС) 2019/2033“са публикувани следните регламенти:

► Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/2284 на Комисията от 10 декември 2021 година за определяне на технически стандарти за изпълнение за прилагането на Регламент (ЕС) 2019/2033 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за докладване за целите на надзора и оповестяването на информация от страна на инвестиционните посредници;
► Делегиран регламент (ЕС) 2021/2155 на Комисията от 13 август 2021 година за допълнение на Директива (ЕС) 2019/2034 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за определяне на класовете инструменти, които отразяват адекватно кредитното качество на инвестиционния посредник като действащо предприятие, и възможните алтернативни мерки, които са подходящи, за да бъдат използвани за целите на променливите възнаграждения;
► Делегиран регламент (ЕС) 2022/26 на Комисията от 24 септември 2021 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2019/2033 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти, с които се уточнява понятието „обособени сметки“, за да се гарантира защитата на паричните средства на клиентите в случай на несъстоятелност на инвестиционен посредник;
► Делегиран регламент (ЕС) 2021/2153 на Комисията от 6 август 2021 година за допълнение на директива (ЕС) 2019/2034 на европейския парламент и на съвета чрез регулаторни технически стандарти за доуточняване на критериите, въз основа на които изискванията на Регламент (ЕС) № 575/2013 да се прилагат спрямо някои инвестиционни посредници;
► Делегиран регламент (ЕС) 2022/76 на Комисията от 22 септември 2021 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2019/2033 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти, с които се определя коригирането на коефициента на фактора К „дневен поток на трансакциите“ (K-DTF);
► Делегиран регламент (ЕС) 2021/2154 на Комисията от 13 август 2021 година за допълване на Директива (ЕС) 2019/2034 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за установяване на подходящи критерии за определяне на категориите служители, чиито професионални дейности имат съществено въздействие върху рисковия профил на инвестиционния посредник или на управляваните от него активи;
► Делегиран регламент (ЕС) 2022/25 на Комисията от 22 септември 2021 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2019/2033 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти, с които се уточняват методите за измерване на К-факторите, посочени в член 15 от същия регламент;
► Делегиран регламент (ЕС) 2022/244 на Комисията  от 24 септември 2021 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2019/2033 на Европейския парламент и на Съвета чрез регулаторни технически стандарти, с които се определя размерът на общия маржин за изчислението на К-фактора „предоставен клирингов маржин“ (K-CMG).
 
Вашите въпроси по прилагането на новия пруденциален надзор може да изпращате на delovodstvo@fsc.bg.

Комисията за финансов надзор информира инвестиционните посредници за очакваните действия във връзка докладването по новия пруденциален надзор


За изясняване на докладването на информация от страна на инвестиционните посредници в съответствие с приложимите изисквания на Регламент (ЕС) 2019/2033 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 година относно пруденциалните изисквания за инвестиционните посредници и за изменение на регламенти (ЕС) № 1093/2010, (ЕС) № 575/2013, (ЕС) № 600/2014 и (ЕС) № 806/2014 (Регламент (ЕС) 2019/2033), Комисията за финансов надзор информира инвестиционните посредници за етапа на въвеждане на новия пруденциален надзор на европейско ниво и очаквания формат на отчитане. На инвестиционните посредници са предоставени образци на отчетни форми, разработени от Европейския банков орган, както и информация за проектите на регулаторни технически стандарти, намиращи се на интернет страницата на Европейския банков орган и Европейската комисия.
Проектите на регулаторни технически стандарти, основаващи се на Регламент (ЕС) 2019/2033, могат да бъдат намерени на интернет страницата на Европейския банков орган тук.
Проектите на регулаторни технически стандарти, основаващи се на Регламент (ЕС) 2019/2033, могат да бъдат намерени на интернет страницата на Европейската комисия, както следва:
Приложимите отчетни форми, разработени от Европейския банков орган, както и инструкции за попълване, могат да бъдат изтеглени от тук.
Вашите въпроси по прилагането на новия пруденциален надзор може да изпращате на delovodstvo@fsc.bg.

Комисията за финансов надзор инициира проучване за въведени системи за изкуствен интелект от дружествата в небанковия финансов сектор

С цел създаване на условия за развитие на финансовите иновации и технологиите в небанковия финансов сектор при спазване на принципи, насоки и високи стандарти, които да подкрепят прилагането и внедряването на системи за изкуствен интелект (ИИ) в сигурна за потребителя среда, Комисията за финансов надзор инициира проучване за въведени от застрахователни, пенсионноосигурителни дружества и дружества от инвестиционния сектор системи с ИИ. Проучването е стъпка към установяване на добри практики, гарантиращи разработването и отговорното изпозлване на системите с ИИ.

Участие в проучването може да вземете като попълните въпросника тук в срок до 28.02.2025 г.

Комисията за финансов надзор инициира дискусионен документ сред поднадзорните си лица относно използването на Изкуствен интелект (ИИ)

   
    Като част от Стратегията за наблюдение на финансовите иновации на Комисията за финансов надзор за периода 2021–2024 г., КФН продължава линията си на ангажираност да развива и подобрява своята надзорна дейност заедно с останалите европейски регулатори и активно да търси уеднаквяване на националните регулаторни рамки и практики в сферата на финансовите иновации, включително на внедряването на модели за изкуствен интелект.
    Именно в тази насока, водена от принципа си за активна комуникация и диалог с поднадзорните лица, КФН предприе проучване за набелязване на ключовите теми, свързани с предимствата, предизвикателствата и развитието на ИИ. Целта е чрез разсъждения, мнения и критики да бъде по-детайлно анализирана разглежданата иновация и очертана настоящата и бъдещата посока на развитие.
    На зададените въпроси са отговорили общо 106 поднадзорни лица. Най-активни са застрахователните брокери – 81%, последвани от застрахователните дружества – 16%.
    Темите в инициирания дискусионен документ бяха свързани с тенденциите в развитието на ИИ, ползите и недостатъците от внедряването му, както и предизвикателствата, пред които са изправени компаниите, а именно: инвестициите, които трябва да направят и нивото на услуга, която да предложат. Не на последно място бе потърсено мнението на поднадзорните лица по отношение на нагласите им от по-мащабно използване ИИ от страна на регулатора, като отговорите отразиха положителна нагласа към политиката по подкрепа на внедряването на ИИ от страна на надзорния орган.
    Амбициозните цели, които си поставя КФН в сферата на финансовите иновации налага работа в унисон с наложените европейски принципи като според нивото на риск, което пораждат съответните системи за ИИ, ще бъдат определяни изисквания, на които трябва да отговарят същите, съобразно използваните количествени и качествени данни, ангажирана човешка сила в процеса и подхода на валидиране, тестване и документиране на данните. Ключови за въвеждането на система за ИИ ще бъдат ясно определените мениджърски отговорности по отношение на съответния бизнес процес, нивото на риск при аутосорсинг на услугата, гарантиране безпристрастността на резултатите, използваните алгоритми в процесите на вземане на решения, премахване възможностите за действия свързани със законови нарушения.
    Публикуваната на страницата на Комисията за финансов надзор актуализирана „Стратегия за наблюдение на финансовите иновации за периода 2021–2024 г.“, цели установяване на диалог между регулаторния орган и бизнеса, с оглед очертаване на възможни бъдещи съвместни инициативи по интеграция на ИИ системите в небанковия финансов сектор.