Във връзка с медийни публикации от 14 януари 2015г., КФН заявява следното:
Законът срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти (ЗПЗФИ) е възложил на заместник-председателя, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, да осъществява надзора върху борсовата търговия и свързаните с нея нарушения, включително да провежда разследвания и да санкционира при констатирана пазарна манипулация.
От 20.06.2014 г. до момента в КФН са постъпили над 190 сигнала, отнасящи се за публикации, касаещи конкретни публични дружества и стабилността на финансовата система в България. Част от тях са препратени до БНБ и ДАНС.
При осъществяване на този надзор, органът може да изисква обяснения и документи от поднадзорните или други лица, за които има данни, че нарушават закона.
Отправянето на запитване до журналисти, касаещо искане за разкриване на източник на информация, във връзка с установяване на нарушителя по ЗПЗФИ, не противоречи на правото на журналиста да не разкрие източника си на информация. Надзорните органи са длъжни да упражнят правомощието си по разкриване на нарушение чрез изискване на информация от журналист. Дали журналистът ще се възползва от правото си да не разкрие своя източник на информация, е негово решение, което е независимо от задължението на държавния орган да упражни свое законоустановено правомощие.
В ЗПЗФИ практически е транспонирана Директива за пазарна злоупотреба, която се прилага в целия Европейски съюз.
Съгласно ЗПЗФИ, размерът на предвидената санкция за извършено нарушение от физически лица е от 20 000 лева до 50 000 лева, а за юридически лица – от 50 000 до 100 000 лв. Санкциите, които са предвидени в ЗПЗФИ, са сред най-ниските в Европа. Например във Франция, санкцията за нарушение на чл. 5 от Директива 2003/6/ЕО може да достигне до 1 500 000 евро, а в Германия до 1 000 000 евро, но само в случай, че няма промяна в цената на финансовия инструмент. Ситуацията не е по-различна и в страните от Централна и Източна Европа – в Чехия санкциите стигат до 700 000 евро, в Гърция 2 000 000 евро, а в Румъния нарушаването на посочения член е престъпление и се наказва с до 6 години лишаване от свобода.
Поредно доказателство на европейско ниво, че пазарните манипулации са действия, които имат изключително неблагоприятното въздействие върху целостта на финансовите пазари, както и върху доверието на инвеститорите в тези пазари, е новата Директива за пазарната манипулация, съгласно която тези форми на поведение трябва да се наказват като престъпления. Новата директива е приета, обнародвана е в Официален вестник на ЕС и предстои да се прилага във всички държави членки от 3 юли 2016 г.
С оглед получените сигнали, проведените разследвания и установените административни нарушения, заместник – председателят на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, издаде четири броя наказателни постановления за извършени нарушения на ЗПЗФИ.
Издадените наказателни постановления са спрямо следните лица, както следва:
1. На „Икономедиа” АД за нарушения на ЗПЗФИ е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лева.
2. На „Икономедиа” АД за нарушения на ЗПЗФИ е наложена имуществена санкция в размер на 100 000 лева.
3. На физическо лице журналист за нарушения на ЗПЗФИ е наложена глоба в размер на 50 000 лева.
4. На „Алпико пъблишинг” ЕООД за нарушения на ЗПЗФИ е наложена имуществена санкция в размер на 100 000 лева.
При определянето и налагането на санкциите органът е взел предвид обстоятелството, че нарушенията са със значителна тежест предвид факта, че засягат структуроопределящи дружества за целия пазар на финансови инструменти в Р. България. С извършените нарушения са засегнати неограничен кръг инвеститори, които биха могли да се подведат при формиране на инвестиционните си намерения от разпространената невярна информация. С извършените нарушения се засягат основните цели на ЗПЗФИ, а именно „повишаване на общественото доверие в пазара на финансови инструменти” и „създаване на условия за развитието на справедлив, прозрачен и ефективен пазар на финансови инструменти” и се застрашава финансовата стабилност на страната.
Председателят на КФН, в рамките на предоставените му от ЗКФН правомощия, издаде два броя наказателни постановления, свързани с проверки за манипулиране на пазара на ценни книжа на представляващи „Икономедиа” за възпрепятстване на надзора и непредоставяне на информация за целите на извършваните проверки. Наложените глоби са в размер на 5000 лв. за всяко лице.
КФН продължава да извършва проверки по постъпили сигнали, както и по инициирани от институцията проверки по повод на медийни публикации, за които са възникнали съмнения, че с тях се разпространява невярна или подвеждаща информация относно финансови инструменти, допуснати до търговия на регулиран пазар. При установяване на нарушения, за същите ще бъдат образувани административнонаказателни производства.
КФН държи да подчертае, че уважава и цени изключително високо и свободата на словото и труда на журналистите, които спазват Етичния кодекс на медиите, и работи безпроблемно с тях. За съжаление, като издател на „Икономедиа” Иво Прокопиев си позволява да нарушава коректния тон в отразяването на дейността на КФН и от страна на изданията на „Икономедиа” се води медийна атака чрез манипулативни и неверни статии, целящи уронване на престижа на регулатора. В основата на тази клеветническа кампания стои фактът, че лично той и свързани с него лица пряко и систематично нарушават закона.
За последните четири години спрямо Иво Прокопиев и на свързани с него лица са издадени над 60 броя наказателни постановления, по образувани над 110 административно наказателни производства, с наложени ефективно санкции в размер на над 350 000 лева. Спрямо Иво Прокопиев и свързани с него лица за същия период са приложени и повече от 30 принудителни административни мерки.
Република България е правова държава и всеки, който нарушава закона, независимо от това в какво качество, включително журналист, медия или собственик на медия, трябва да спазва закона и ако го нарушава подлежи на санкция.
В действията на КФН по получените сигнали няма лично отношение, а само стриктно спазване на закона. От регулатора не се очаква да се харесва и да бъде популярен, а с действията си да прилага закона точно и еднакво спрямо всички. Действащото национално и европейско законодателство създава ясна рамка от задължителни предписания, както за регулатора, така и за медиите и лицата, които подлежат на надзор. КФН е оправомощена и задължена както от националното, така и от европейското законодателство, при наличие на достатъчно установени доказателства, да предприеме действия по санкциониране на нарушителите, без оглед на тяхното качество. Обратното би противоречало на принципите на правовата държава.
Издадените наказателни постановления подлежат на съдебен контрол в рамките на тяхното обжалване, което е право на засегнатите лица и това е единственият начин правилата да се прилагат еднакво спрямо всички субекти.
Фактът, че единствено „Икономедиа” клевети регулатора за надзорната му дейност, говори за намерението на групата да се постави в привилегировано положение спрямо останалите журналисти, което е недопустимо и изкривява правилата. Именно поради това, считаме, че журналистите трябва да подкрепят КФН в налагането на закона и еднаквото му прилагане спрямо всички.
На опитите на „Икономедиа” да представи пред обществото изпълнението на законовите задължения на КФН като цензура, регулаторът още веднъж категорично заявява, че ще изпълнява стриктно закона и няма да стане заложник на медийни публикации или друг вид натиск и манипулации и ще продължи да си върши надзорната дейност съобразно и в рамките на действащото законодателство.
