Във връзка с медийни публикации от 14 януари 2015г., КФН заявява следното:

Законът срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти (ЗПЗФИ) е възложил на заместник-председателя, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, да осъществява надзора върху борсовата търговия и свързаните с нея нарушения, включително да провежда разследвания и да санкционира при констатирана пазарна манипулация.

От 20.06.2014 г. до момента в КФН са постъпили над 190 сигнала, отнасящи се за публикации, касаещи конкретни публични дружества и стабилността на финансовата система в България. Част от тях са препратени до БНБ и ДАНС.

При осъществяване на този надзор, органът може да изисква обяснения и документи от поднадзорните или други лица, за които има данни, че нарушават закона.

Отправянето на запитване до журналисти, касаещо искане за разкриване на източник на информация, във връзка с установяване на нарушителя по ЗПЗФИ, не противоречи на правото на журналиста да не разкрие източника си на информация. Надзорните органи са длъжни да упражнят правомощието си по разкриване на нарушение чрез изискване на информация от журналист. Дали журналистът ще се възползва от правото си да не разкрие своя източник на информация, е негово решение, което е независимо от задължението на държавния орган да упражни свое законоустановено правомощие.

В ЗПЗФИ практически е транспонирана Директива за пазарна злоупотреба, която се прилага в целия Европейски съюз.

Съгласно ЗПЗФИ, размерът на предвидената санкция за извършено нарушение от физически лица е от 20 000 лева до 50 000 лева, а за юридически лица – от 50 000 до 100 000 лв. Санкциите, които са предвидени в ЗПЗФИ, са сред най-ниските в Европа. Например във Франция, санкцията за нарушение на чл. 5 от Директива 2003/6/ЕО може да достигне до 1 500 000 евро, а в Германия до 1 000 000 евро, но само в случай, че няма промяна в цената на финансовия инструмент. Ситуацията не е по-различна и в страните от Централна и Източна Европа – в Чехия санкциите стигат до 700 000 евро, в Гърция 2 000 000 евро, а в Румъния нарушаването на посочения член е престъпление и се наказва с до 6 години лишаване от свобода.

Поредно доказателство на европейско ниво, че пазарните манипулации са действия, които имат изключително неблагоприятното въздействие върху целостта на финансовите пазари, както и върху доверието на инвеститорите в тези пазари, е новата Директива за пазарната манипулация, съгласно която тези форми на поведение трябва да се наказват като престъпления. Новата директива е приета, обнародвана е в Официален вестник на ЕС и предстои да се прилага във всички държави членки от 3 юли 2016 г.

С оглед получените сигнали, проведените разследвания и установените административни нарушения, заместник – председателят на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, издаде четири броя наказателни постановления за извършени нарушения на ЗПЗФИ.

Издадените наказателни постановления са спрямо следните лица, както следва:

1. На „Икономедиа” АД за нарушения на ЗПЗФИ е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лева.

2. На „Икономедиа” АД за нарушения на ЗПЗФИ е наложена имуществена санкция в размер на 100 000 лева.

3. На физическо лице журналист за нарушения на ЗПЗФИ е наложена глоба в размер на 50 000 лева.

4. На „Алпико пъблишинг” ЕООД за нарушения на ЗПЗФИ е наложена имуществена санкция  в размер на 100 000 лева.

При определянето и налагането на санкциите органът е взел предвид обстоятелството, че нарушенията са със значителна тежест предвид факта, че засягат структуроопределящи дружества за целия пазар на финансови инструменти в Р. България. С извършените нарушения са засегнати неограничен кръг инвеститори, които биха могли да се подведат при формиране на инвестиционните си намерения от разпространената невярна информация. С извършените нарушения се засягат основните цели на ЗПЗФИ, а именно „повишаване на общественото доверие в пазара на финансови инструменти” и „създаване на условия за развитието на справедлив, прозрачен и ефективен пазар на финансови инструменти” и се застрашава финансовата стабилност на страната.

Председателят на КФН, в рамките на предоставените му от ЗКФН правомощия, издаде два броя наказателни постановления, свързани с проверки за манипулиране на пазара на ценни книжа на представляващи „Икономедиа” за възпрепятстване на надзора и непредоставяне на информация за целите на извършваните проверки. Наложените глоби са в размер на 5000 лв. за всяко лице.

КФН продължава да извършва проверки по постъпили сигнали, както и по инициирани от институцията проверки по повод на медийни публикации, за които са възникнали съмнения, че с тях се разпространява невярна или подвеждаща информация относно финансови инструменти, допуснати до търговия на регулиран пазар. При установяване на нарушения, за същите ще бъдат образувани административнонаказателни производства.

КФН държи да подчертае, че уважава и цени изключително високо и свободата на словото и труда на журналистите, които спазват Етичния кодекс на медиите, и работи безпроблемно с тях. За съжаление, като издател на „Икономедиа” Иво Прокопиев си позволява да нарушава коректния тон в отразяването на дейността на КФН и от страна на изданията на „Икономедиа” се води медийна атака чрез манипулативни и неверни статии, целящи уронване на престижа на регулатора. В основата на тази клеветническа кампания стои фактът, че лично той и свързани с него лица пряко и систематично нарушават закона.

За последните четири години спрямо Иво Прокопиев и на свързани с него лица са издадени над 60 броя наказателни постановления, по образувани над 110 административно наказателни производства, с наложени ефективно санкции в размер на над 350 000 лева. Спрямо Иво Прокопиев и свързани с него лица за същия период са приложени и повече от 30 принудителни административни мерки.

Република България е правова държава и всеки, който нарушава закона, независимо от това в какво качество, включително журналист, медия или собственик на медия, трябва да спазва закона и ако го нарушава подлежи на санкция.

В действията на КФН по получените сигнали няма лично отношение, а само стриктно спазване на закона. От регулатора не се очаква да се харесва и да бъде популярен, а с действията си да прилага закона точно и еднакво спрямо всички. Действащото национално и европейско законодателство създава ясна рамка от задължителни предписания, както за регулатора, така и за медиите и лицата, които подлежат на надзор. КФН е оправомощена и задължена както от националното, така и от европейското законодателство, при наличие на достатъчно установени доказателства, да предприеме действия по санкциониране на нарушителите, без оглед на тяхното качество. Обратното би противоречало на принципите на правовата държава.

Издадените наказателни постановления подлежат на съдебен контрол в рамките на тяхното обжалване, което е право на засегнатите лица и това е единственият начин правилата да се прилагат еднакво спрямо всички субекти.

Фактът, че единствено „Икономедиа” клевети регулатора за надзорната му дейност, говори за намерението на групата да се постави в привилегировано положение спрямо останалите журналисти, което е недопустимо и изкривява правилата. Именно поради това, считаме, че журналистите трябва да подкрепят КФН в налагането на закона и еднаквото му прилагане спрямо всички.

На опитите на „Икономедиа” да представи пред обществото изпълнението на законовите задължения на КФН като цензура, регулаторът още веднъж категорично заявява, че ще изпълнява стриктно закона и няма да стане заложник на медийни публикации или друг вид натиск и манипулации и ще продължи да си върши надзорната дейност съобразно и в рамките на действащото законодателство.

Във връзка с медийни публикации от 14 януари 2015г., КФН заявява следното:

Законът срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти (ЗПЗФИ) е възложил на заместник-председателя, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, да осъществява надзора върху борсовата търговия и свързаните с нея нарушения, включително да провежда разследвания и да санкционира при констатирана пазарна манипулация.

От 20.06.2014 г. до момента в КФН са постъпили над 190 сигнала, отнасящи се за публикации, касаещи конкретни публични дружества и стабилността на финансовата система в България. Част от тях са препратени до БНБ и ДАНС.

При осъществяване на този надзор, органът може да изисква обяснения и документи от поднадзорните или други лица, за които има данни, че нарушават закона.

Отправянето на запитване до журналисти, касаещо искане за разкриване на източник на информация, във връзка с установяване на нарушителя по ЗПЗФИ, не противоречи на правото на журналиста да не разкрие източника си на информация. Надзорните органи са длъжни да упражнят правомощието си по разкриване на нарушение чрез изискване на информация от журналист. Дали журналистът ще се възползва от правото си да не разкрие своя източник на информация, е негово решение, което е независимо от задължението на държавния орган да упражни свое законоустановено правомощие.

В ЗПЗФИ практически е транспонирана Директива за пазарна злоупотреба, която се прилага в целия Европейски съюз.

Съгласно ЗПЗФИ, размерът на предвидената санкция за извършено нарушение от физически лица е от 20 000 лева до 50 000 лева, а за юридически лица – от 50 000 до 100 000 лв. Санкциите, които са предвидени в ЗПЗФИ, са сред най-ниските в Европа. Например във Франция, санкцията за нарушение на чл. 5 от Директива 2003/6/ЕО може да достигне до 1 500 000 евро, а в Германия до 1 000 000 евро, но само в случай, че няма промяна в цената на финансовия инструмент. Ситуацията не е по-различна и в страните от Централна и Източна Европа – в Чехия санкциите стигат до 700 000 евро, в Гърция 2 000 000 евро, а в Румъния нарушаването на посочения член е престъпление и се наказва с до 6 години лишаване от свобода.

Поредно доказателство на европейско ниво, че пазарните манипулации са действия, които имат изключително неблагоприятното въздействие върху целостта на финансовите пазари, както и върху доверието на инвеститорите в тези пазари, е новата Директива за пазарната манипулация, съгласно която тези форми на поведение трябва да се наказват като престъпления. Новата директива е приета, обнародвана е в Официален вестник на ЕС и предстои да се прилага във всички държави членки от 3 юли 2016 г.

С оглед получените сигнали, проведените разследвания и установените административни нарушения, заместник – председателят на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, издаде четири броя наказателни постановления за извършени нарушения на ЗПЗФИ.

Издадените наказателни постановления са спрямо следните лица, както следва:

1. На „Икономедиа” АД за нарушения на ЗПЗФИ е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лева.

2. На „Икономедиа” АД за нарушения на ЗПЗФИ е наложена имуществена санкция в размер на 100 000 лева.

3. На физическо лице журналист за нарушения на ЗПЗФИ е наложена глоба в размер на 50 000 лева.

4. На „Алпико пъблишинг” ЕООД за нарушения на ЗПЗФИ е наложена имуществена санкция  в размер на 100 000 лева.

При определянето и налагането на санкциите органът е взел предвид обстоятелството, че нарушенията са със значителна тежест предвид факта, че засягат структуроопределящи дружества за целия пазар на финансови инструменти в Р. България. С извършените нарушения са засегнати неограничен кръг инвеститори, които биха могли да се подведат при формиране на инвестиционните си намерения от разпространената невярна информация. С извършените нарушения се засягат основните цели на ЗПЗФИ, а именно „повишаване на общественото доверие в пазара на финансови инструменти” и „създаване на условия за развитието на справедлив, прозрачен и ефективен пазар на финансови инструменти” и се застрашава финансовата стабилност на страната.

Председателят на КФН, в рамките на предоставените му от ЗКФН правомощия, издаде два броя наказателни постановления, свързани с проверки за манипулиране на пазара на ценни книжа на представляващи „Икономедиа” за възпрепятстване на надзора и непредоставяне на информация за целите на извършваните проверки. Наложените глоби са в размер на 5000 лв. за всяко лице.

КФН продължава да извършва проверки по постъпили сигнали, както и по инициирани от институцията проверки по повод на медийни публикации, за които са възникнали съмнения, че с тях се разпространява невярна или подвеждаща информация относно финансови инструменти, допуснати до търговия на регулиран пазар. При установяване на нарушения, за същите ще бъдат образувани административнонаказателни производства.

КФН държи да подчертае, че уважава и цени изключително високо и свободата на словото и труда на журналистите, които спазват Етичния кодекс на медиите, и работи безпроблемно с тях. За съжаление, като издател на „Икономедиа” Иво Прокопиев си позволява да нарушава коректния тон в отразяването на дейността на КФН и от страна на изданията на „Икономедиа” се води медийна атака чрез манипулативни и неверни статии, целящи уронване на престижа на регулатора. В основата на тази клеветническа кампания стои фактът, че лично той и свързани с него лица пряко и систематично нарушават закона.

За последните четири години спрямо Иво Прокопиев и на свързани с него лица са издадени над 60 броя наказателни постановления, по образувани над 110 административно наказателни производства, с наложени ефективно санкции в размер на над 350 000 лева. Спрямо Иво Прокопиев и свързани с него лица за същия период са приложени и повече от 30 принудителни административни мерки.

Република България е правова държава и всеки, който нарушава закона, независимо от това в какво качество, включително журналист, медия или собственик на медия, трябва да спазва закона и ако го нарушава подлежи на санкция.

В действията на КФН по получените сигнали няма лично отношение, а само стриктно спазване на закона. От регулатора не се очаква да се харесва и да бъде популярен, а с действията си да прилага закона точно и еднакво спрямо всички. Действащото национално и европейско законодателство създава ясна рамка от задължителни предписания, както за регулатора, така и за медиите и лицата, които подлежат на надзор. КФН е оправомощена и задължена както от националното, така и от европейското законодателство, при наличие на достатъчно установени доказателства, да предприеме действия по санкциониране на нарушителите, без оглед на тяхното качество. Обратното би противоречало на принципите на правовата държава.

Издадените наказателни постановления подлежат на съдебен контрол в рамките на тяхното обжалване, което е право на засегнатите лица и това е единственият начин правилата да се прилагат еднакво спрямо всички субекти.

Фактът, че единствено „Икономедиа” клевети регулатора за надзорната му дейност, говори за намерението на групата да се постави в привилегировано положение спрямо останалите журналисти, което е недопустимо и изкривява правилата. Именно поради това, считаме, че журналистите трябва да подкрепят КФН в налагането на закона и еднаквото му прилагане спрямо всички.

На опитите на „Икономедиа” да представи пред обществото изпълнението на законовите задължения на КФН като цензура, регулаторът още веднъж категорично заявява, че ще изпълнява стриктно закона и няма да стане заложник на медийни публикации или друг вид натиск и манипулации и ще продължи да си върши надзорната дейност съобразно и в рамките на действащото законодателство.

Във връзка с множеството медийни публикации и актуалния обществен дебат за бъдещите намерения по отношение на пенсионната реформа, които предстоят да се обсъждат до 31 март 2015 г., Комисията за финансов надзор (КФН) заявява следното: 

 

КФН, при упражняване на своите правомощия, се ръководи изцяло от действащите закони, приети от Народното събрание и подзаконовите нормативни актове. Комисията е независим надзорен и регулаторен орган, еднакво отдалечен както от бизнеса, така и от изпълнителната власт. Водещ принцип в ежедневната работа на КФН, като стълб на финансовата стабилност в България, е да работи за защитата на интересите на потребителите, инвеститорите и осигурените лица и да съблюдава за спазване на законите в областта на небанковия финансов сектор. 

 

Комисията за финансов надзор счита за изключително вредни множеството твърдения и изказвания в публичното пространство, направени от различни представители на политически партии, на синдикати, на работодателски организации и народни представители,  че средствата на осигурените лица в пенсионните фондове са „изчезнали”, са „присвоени” или „загубени” и др. подобни манипулативни внушения. Подобен тип говорене не само е безотговорно и невярно, но е и вредно и опасно за финансовата стабилност у нас. При осъществяване на дейността си по отношение надзор над пенсионноосигурителните дружества и пенсионните фондове КФН изпълнява стриктно законовите изисквания и гарантира, че до момента средствата на пенсионните фондове се инвестират единствено и само в позволените от Кодекса за социално осигуряване (КСО) финансови инструменти при строго спазване на ограниченията за всеки един финансов инструмент, което предопределя стабилността на пенсионните фондове в дългосрочен план. 

 

Допълнителното пенсионно осигуряване в България се осъществява чрез участие в четири вида пенсионни фондове: универсални пенсионни фондове (УПФ), професионални пенсионни фондове (ППФ), доброволни пенсионни фондове (ДПФ) и доброволни пенсионни фондове по професионални схеми (ДПФПС). 

Участието в универсалните и професионалните фондове е задължително. В УПФ се осигуряват всички работещи, родени след 31.12.1959 г. В ППФ са осигурени лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд, независимо от възрастта им. УПФ и ППФ образуват ІІ стълб на българската пенсионна система – допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Участието в ДПФ и ДПФПС е доброволно. Тези два вида фондове образуват ІІІ стълб – допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. 

 

КФН постоянно и стриктно осъществява надзор над дейността на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове с цел защита на интересите на осигурените лица. Чрез Управление „Осигурителен надзор” и ресорния заместник-председател, ръководещ управлението, в рамките на предоставените му по закон индивидуални правомощия,  комисията упражнява ежедневен контрол за законосъобразност на дейността на пенсионноосигурителните дружества , фондовете за допълнително пенсионно осигуряване  и банките – попечители . Той се осъществява по два начина – дистанционно и чрез проверки на място, които според обхвата си са общи и тематични. 

 

За периода 2010 г. – 2014 г., при осъществявания дистанционен надзор, извършените от КФН проверки спрямо ПОД са, както следва: през 2010 г. – 7645; през 2011 г. – 7584; през 2012 г. – 7528; през 2013г.– 7528; до 30.11.2014 г. – 6488 броя. През периода 2010 г. – 2014 г. извършените проверки на място са както следва: през 2010 г. – 7; през 2011 г. – 13; през 2012 г. – 10; през 2013 г. – 17; до 30.11.2014 г. – 13 броя. В резултат на осъществявания надзор през периода от 01.01.2010 г. до момента са съставени 328 акта за установяване на административни нарушения и са издадени 318 наказателни постановления и са приложени 100 принудителни административни мерки и са дадени множество препоръки към дейността на дружествата.

 

Цялата информация за дейността на КФН и поднадзорните й лица в областта на допълнителното пенсионно осигуряване, която законът изисква да бъде публична, се оповестява на интернет страницата на Комисията, както и във водените от нея регистри. Ежедневно публикуваме информация за стойността на един дял на всеки пенсионен фонд за предходния работен ден. Регулярно се предоставят статистически данни за пенсионноосигурителните дружества и пенсионните фондове – управлявани активи, осигурени лица, структура на инвестиционните портфейли и т.н. На тримесечие се определя и оповестява минималната доходност, която трябва да бъде постигната от задължителните пенсионни фондове, предоставят се данни за доходността на всички пенсионни фондове за предходния 24-месечен период и др. 

 

Средствата на УПФ се инвестират в България и в чужбина. Към 30.09.2014 г. тези инвестиции са както следва: държавни ценни книжа 2 363 081 хил.лв (в т.ч. 1 511 930  хил.лв. чужди), корпоративни облигации – 930 635 хил.лв. (от които 622 711 хил.лв. чужди), общински облигации – 80 069 хил.лв. (71 155 хил.лв. чужди), акции, права и дялове – 1 740 636 хил.лв. (от които 925 079 хил.лв. чужди), банкови депозити в страната – 514 910 хил.лв., инвестиционни имоти в страната – 146 012 хил.лв. Освен инвестиции в тези инструменти, част от активите на УПФ са под формата на парични средства – 561 494 хил.лв. и краткосрочни вземания – 75 798 хил.лв. 

Резултатите от дейността на пенсионните фондове към 30.09.2014 г. са публикувани на Интернет страницата на Комисията (http://www.fsc.bg/public/upload/files/menu/Rezultati_2014_Q3_0.zip).

 

Ролята на КФН е не само да осъществява надзор, което прави постоянно, а също и да провежда активна регулаторна политика. Дейността на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове се регулира от Комисията чрез приемането на подзаконови нормативни актове. КФН не разполага със законодателна инициатива, но независимо от това изготвя, в диалог с всички заинтересовани страни, проекти за извършването на необходимите изменения на законово ниво. 

Законопроект за изменение и допълнение на КСО във връзка с редукция на таксите и въвеждането на мултифондовете беше гласуван от КФН на 26.07.2012г., беше предоставен на вниманието на Консултативния съвет за финансова стабилност на 15.09.2012г. и на 16.12.2013г. и цялата свързана със законопроекта документация беше изпратена на вниманието на министъра на труда и социалната политика за предприемане на по-нататъшни действия, като до момента няма решение за внасянето от ресорното министерство на изготвения проект за разглеждане от Народното събрание. 

През последните 2 години КФН е провела серия от срещи, включително и с представители на всички професионални асоциации, и към днешна дата е подготвила нов детайлен законопроект, с който да се промени КСО в следната насока:

• Въвеждане на втори пенсионен продукт с по-ниско ниво на инвестиционен риск от сега съществуващия чрез въвеждане на системата на мултифондовете във втория стълб (консервативен и балансиран фонд);

• Въвеждане на гаранционен фонд, обезпечаващ запазването на размера на направените от осигурените лица вноски в универсалните и професионалните пенсионни фондове; 

• Сериозна редукция с 40% на таксите и удръжките, които се събират от осигурените лица. С това намаление на таксите средствата по партидата на осигуритеното лице биха се увеличили с 20% за период от 40 години.

 

Предлаганите от КФН промени в КСО значително ще повишат сигурността на инвестициите с цел защита на интереса на осигурените лица.

 

Всички изложени аспекти от дейността на КФН са отразени в тримесечните отчети на ресорното управление и в годишните отчети на Комисията, които са надлежно внасяни всяка година в Народното събрание. Тези отчети са публично достъпни и оповестени на уеб сайта на регулатора с цел прозрачност и максимална информираност на обществото. 

Изложените факти доказват принципната и последователна политика на КФН за защита на интересите на осигурените във втори и трети стълб лица, вкл. и при подготовката на промени в нормативната уредба, в търсене на широк консенсус между всички участници и заинтересовани страни. 

Принципната и последователната политика на КФН, която винаги сме спазвали до момента,  видно от гореизложеното, е че всяка законодателна промяна в една или друга посока следва да се извършва след широка обществена дискусия с всички заинтересовани страни и при отчитане на всички интереси.

В качеството си на регулатор на небанковия финансов сектор, Комисията за финансов надзор винаги се е придържала и ще продължи да се придържа стриктно към действащото законодателство, такова каквото е прието от Народното събрание. Във всичките си действия КФН се ръководи от безпристрастното и принципно прилагане на закона спрямо всички поднадзорни лица.

Във връзка с множеството медийни публикации и актуалния обществен дебат за бъдещите намерения по отношение на пенсионната реформа, които предстоят да се обсъждат до 31 март 2015 г., Комисията за финансов надзор (КФН) заявява следното: 

 

КФН, при упражняване на своите правомощия, се ръководи изцяло от действащите закони, приети от Народното събрание и подзаконовите нормативни актове. Комисията е независим надзорен и регулаторен орган, еднакво отдалечен както от бизнеса, така и от изпълнителната власт. Водещ принцип в ежедневната работа на КФН, като стълб на финансовата стабилност в България, е да работи за защитата на интересите на потребителите, инвеститорите и осигурените лица и да съблюдава за спазване на законите в областта на небанковия финансов сектор. 

 

Комисията за финансов надзор счита за изключително вредни множеството твърдения и изказвания в публичното пространство, направени от различни представители на политически партии, на синдикати, на работодателски организации и народни представители,  че средствата на осигурените лица в пенсионните фондове са „изчезнали”, са „присвоени” или „загубени” и др. подобни манипулативни внушения. Подобен тип говорене не само е безотговорно и невярно, но е и вредно и опасно за финансовата стабилност у нас. При осъществяване на дейността си по отношение надзор над пенсионноосигурителните дружества и пенсионните фондове КФН изпълнява стриктно законовите изисквания и гарантира, че до момента средствата на пенсионните фондове се инвестират единствено и само в позволените от Кодекса за социално осигуряване (КСО) финансови инструменти при строго спазване на ограниченията за всеки един финансов инструмент, което предопределя стабилността на пенсионните фондове в дългосрочен план. 

 

Допълнителното пенсионно осигуряване в България се осъществява чрез участие в четири вида пенсионни фондове: универсални пенсионни фондове (УПФ), професионални пенсионни фондове (ППФ), доброволни пенсионни фондове (ДПФ) и доброволни пенсионни фондове по професионални схеми (ДПФПС). 

Участието в универсалните и професионалните фондове е задължително. В УПФ се осигуряват всички работещи, родени след 31.12.1959 г. В ППФ са осигурени лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд, независимо от възрастта им. УПФ и ППФ образуват ІІ стълб на българската пенсионна система – допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Участието в ДПФ и ДПФПС е доброволно. Тези два вида фондове образуват ІІІ стълб – допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. 

 

КФН постоянно и стриктно осъществява надзор над дейността на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове с цел защита на интересите на осигурените лица. Чрез Управление „Осигурителен надзор” и ресорния заместник-председател, ръководещ управлението, в рамките на предоставените му по закон индивидуални правомощия,  комисията упражнява ежедневен контрол за законосъобразност на дейността на пенсионноосигурителните дружества , фондовете за допълнително пенсионно осигуряване  и банките – попечители . Той се осъществява по два начина – дистанционно и чрез проверки на място, които според обхвата си са общи и тематични. 

 

За периода 2010 г. – 2014 г., при осъществявания дистанционен надзор, извършените от КФН проверки спрямо ПОД са, както следва: през 2010 г. – 7645; през 2011 г. – 7584; през 2012 г. – 7528; през 2013г.– 7528; до 30.11.2014 г. – 6488 броя. През периода 2010 г. – 2014 г. извършените проверки на място са както следва: през 2010 г. – 7; през 2011 г. – 13; през 2012 г. – 10; през 2013 г. – 17; до 30.11.2014 г. – 13 броя. В резултат на осъществявания надзор през периода от 01.01.2010 г. до момента са съставени 328 акта за установяване на административни нарушения и са издадени 318 наказателни постановления и са приложени 100 принудителни административни мерки и са дадени множество препоръки към дейността на дружествата.

 

Цялата информация за дейността на КФН и поднадзорните й лица в областта на допълнителното пенсионно осигуряване, която законът изисква да бъде публична, се оповестява на интернет страницата на Комисията, както и във водените от нея регистри. Ежедневно публикуваме информация за стойността на един дял на всеки пенсионен фонд за предходния работен ден. Регулярно се предоставят статистически данни за пенсионноосигурителните дружества и пенсионните фондове – управлявани активи, осигурени лица, структура на инвестиционните портфейли и т.н. На тримесечие се определя и оповестява минималната доходност, която трябва да бъде постигната от задължителните пенсионни фондове, предоставят се данни за доходността на всички пенсионни фондове за предходния 24-месечен период и др. 

 

Средствата на УПФ се инвестират в България и в чужбина. Към 30.09.2014 г. тези инвестиции са както следва: държавни ценни книжа 2 363 081 хил.лв (в т.ч. 1 511 930  хил.лв. чужди), корпоративни облигации – 930 635 хил.лв. (от които 622 711 хил.лв. чужди), общински облигации – 80 069 хил.лв. (71 155 хил.лв. чужди), акции, права и дялове – 1 740 636 хил.лв. (от които 925 079 хил.лв. чужди), банкови депозити в страната – 514 910 хил.лв., инвестиционни имоти в страната – 146 012 хил.лв. Освен инвестиции в тези инструменти, част от активите на УПФ са под формата на парични средства – 561 494 хил.лв. и краткосрочни вземания – 75 798 хил.лв. 

Резултатите от дейността на пенсионните фондове към 30.09.2014 г. са публикувани на Интернет страницата на Комисията (http://www.fsc.bg/public/upload/files/menu/Rezultati_2014_Q3_0.zip).

 

Ролята на КФН е не само да осъществява надзор, което прави постоянно, а също и да провежда активна регулаторна политика. Дейността на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове се регулира от Комисията чрез приемането на подзаконови нормативни актове. КФН не разполага със законодателна инициатива, но независимо от това изготвя, в диалог с всички заинтересовани страни, проекти за извършването на необходимите изменения на законово ниво. 

Законопроект за изменение и допълнение на КСО във връзка с редукция на таксите и въвеждането на мултифондовете беше гласуван от КФН на 26.07.2012г., беше предоставен на вниманието на Консултативния съвет за финансова стабилност на 15.09.2012г. и на 16.12.2013г. и цялата свързана със законопроекта документация беше изпратена на вниманието на министъра на труда и социалната политика за предприемане на по-нататъшни действия, като до момента няма решение за внасянето от ресорното министерство на изготвения проект за разглеждане от Народното събрание. 

През последните 2 години КФН е провела серия от срещи, включително и с представители на всички професионални асоциации, и към днешна дата е подготвила нов детайлен законопроект, с който да се промени КСО в следната насока:

• Въвеждане на втори пенсионен продукт с по-ниско ниво на инвестиционен риск от сега съществуващия чрез въвеждане на системата на мултифондовете във втория стълб (консервативен и балансиран фонд);

• Въвеждане на гаранционен фонд, обезпечаващ запазването на размера на направените от осигурените лица вноски в универсалните и професионалните пенсионни фондове; 

• Сериозна редукция с 40% на таксите и удръжките, които се събират от осигурените лица. С това намаление на таксите средствата по партидата на осигуритеното лице биха се увеличили с 20% за период от 40 години.

 

Предлаганите от КФН промени в КСО значително ще повишат сигурността на инвестициите с цел защита на интереса на осигурените лица.

 

Всички изложени аспекти от дейността на КФН са отразени в тримесечните отчети на ресорното управление и в годишните отчети на Комисията, които са надлежно внасяни всяка година в Народното събрание. Тези отчети са публично достъпни и оповестени на уеб сайта на регулатора с цел прозрачност и максимална информираност на обществото. 

Изложените факти доказват принципната и последователна политика на КФН за защита на интересите на осигурените във втори и трети стълб лица, вкл. и при подготовката на промени в нормативната уредба, в търсене на широк консенсус между всички участници и заинтересовани страни. 

Принципната и последователната политика на КФН, която винаги сме спазвали до момента,  видно от гореизложеното, е че всяка законодателна промяна в една или друга посока следва да се извършва след широка обществена дискусия с всички заинтересовани страни и при отчитане на всички интереси.

В качеството си на регулатор на небанковия финансов сектор, Комисията за финансов надзор винаги се е придържала и ще продължи да се придържа стриктно към действащото законодателство, такова каквото е прието от Народното събрание. Във всичките си действия КФН се ръководи от безпристрастното и принципно прилагане на закона спрямо всички поднадзорни лица.

Във връзка с днешното прессъобщение на Българската народна банка (БНБ) за продължаване на процедурата на специален надзор над КТБ, в рамките на своята компетентност Комисията за финансов надзор (КФН) информира, че блокираните финансови инструменти на клиенти на КТБ като инвестиционен посредник не са изложени на потенциален риск. КТБ не отговаря пред кредиторите си с финансови инструменти и парични средства на своите клиенти, предоставени на институцията в качеството й на инвестиционен посредник. Активите на клиентите на КТБ са защитени от закона и могат да бъдат прехвърлени при друг инвестиционен посредник или по собствена сметка на лицето. Прехвърлянето при друг инвестиционен посредник се извършва по искане на лицето по реда, предвиден в правилника на Централния депозитар АД.

Също така, КФН прави следните уточнения във връзка с некоректни, манипулативни, лъжливи и клеветнически медийни публикации от страна на издания на „Икономедиа” АД и на свързани с тях лица и неправителствени организации, които целят да внушат, че институцията носи отговорност за евентуални злоупотреби или неупражнен надзор спрямо Корпоративна търговска банка АД (КТБ), свързани с неправомерно отпускане на кредити:

1. КФН няма никакви законови правомощия да упражнява надзор върху дейността на КТБ като банка по набиране на депозити и отпускане на кредити, както и да осъществява банков надзор спрямо банките в страната. Банковият надзор се упражнява единствено от Българската народна банка;
2. Съгласно дадените й от закона правомощия, КФН упражнява единствено надзор на небанковия финансов сектор – осъществява пълен надзор върху дейността на пенсионно-осигурителните дружества, пенсионните фондове, застрахователите и застрахователните посредници, инвестиционните посредници, които не са банки, и управляващите дружества. КФН също така регулира капиталовите пазари, като следи публичните дружества регулярно да разкриват необходимата информация за своите инвеститори, както и да спазват ЗППЦК.
3. Даването и отнемането на лиценз на банка, осъществяваща дейност като инвестиционен посредник, в т.ч. и на КТБ АД, се извършва от БНБ.
4. КФН има правомощия по отношение КТБ АД само в качеството й на публично дружество т.е. да следи дали публикува периодични отчети и дали разкрива регулирана информация във връзка с търгуваните финансови инструменти, емитирани от нея. Има и ограничени правомощия да я надзирава като инвестиционен посредник – само във връзка с договорите й с клиенти, търгуващи с финансови инструменти на регулиран пазар (борса).

КФН държи да подчертае, че незабавно след възникване на кризата предприе и упражни в пълен обем всички правомощия, дадени й от закона: спря търговията с акции на КТБ АД в качеството й на публично дружество и изиска допълнителна информация от БНБ за естеството на предприетите спрямо дружеството мерки, с оглед защита на правата и интересите на инвеститорите от небанковия финансов сектор. Още на 23.06.2014 г. КФН поиска със специално писмо до управителя на БНБ и финансовия министър и свикването на Консултативния съвет за финансова стабилност, на който да бъдат разгледани всички отворени въпроси.

По инициатива на заместник – председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” – Николай Попов, в съответствие с възложената му от закона специална компетентност и в следствие на получените в КФН множество сигнали и жалби, бяха инициирани действия по проверка на редица лица, в това число и медии, на изказвания и публикации относно евентуални пазарни манипулации и съответствие и спазване на Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти. След приключване на проверките и съответните административно-процесуални действия, предприети от заместник – председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, обществеността ще бъде надлежно информирана за резултатите.

Вероятно точно поради факта, че КФН не разполага със законови правомощия по регулирането и надзора на дейността на банките, и въпреки че банковият и небанковият сектор са свързани като части на финансовата система, представители на КФН не са били канени от президента на РБ или от неговата администрация и съответно не сa участвали в нито едно от проведените до момента заседания на Консултативните съвети по национална сигурност при президента, посветени на банковата система и обсъжданията за оздравяване на КТБ, възможни законови промени в тази посока.

Също така, не отговарят на истината и направените медийни внушения и тиражираните лъжи и манипулации, че КФН заедно с БНБ е подкрепяла идеите за т.нар. банкова ваканция. Институцията КФН или нейни представители не са участвали в дискусии в каквито и да са формати, както на политическо, така и на експертно ниво, на които да е била обсъждана подобна тема в най-широк смисъл.

Отново по повод появили се публични твърдения искаме да изтъкнем, че КФН и нейни представители никога и по никакъв повод не са коментирали стабилността на банковата система или нейни участници, включително КТБ АД, тъй като КФН няма правомощия, свързани с надзора на банковата система, както и не разполага с информация за осъществявания над банките надзор и предприети мерки от страна на БНБ.

КФН използва случая за пореден път да заяви, че при изпълнението на законовите си задължения няма да допусне да стане заложник на манипулативни, лъжливи и клеветнически медийни публикации от какъвто и да е характер или да се подаде на друг вид натиск, оказван с цел да се избeгне прилагането на закона с цялата му строгост и тежест спрямо нарушителите.

Комисията за финансов надзор (КФН) извършва проверки относно административни нарушения на разпоредбите на чл. 11, във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, изразяващи се в разпространяване чрез средствата за масово осведомяване, включително чрез Интернет на информация, която създава или може да създаде невярна или подвеждаща представа относно финансови инструменти, включително разпространяването на слухове и неверни или заблуждаващи новини.

Проверките се извършват срещу множество лица и медии, които са правили изявления и коментари по отношение на публичните дружества –„Първа инвестиционна банка” АД, „Корпоративна търговска банка” АД и „Булгартабак холдинг” АД през последните няколко седмици пред различни медии. В момента се установява кръгът на всички лица, чиито изказвания могат да бъдат квалифицирани като подвеждащи и създаващи невярна или подвеждаща представа за финансовото състояние на дружества, търгувани на „Българска фондова борса – София” АД.

Съгласно Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, глобите за манипулация на пазара, разпространяването на слухове и неверни или заблуждаващи новини са от 20 000 до 50 000 лв. за физически лица, ако деянието не съставлява престъпление, а за юридически лица санкцията е от 50 000 до 100 000 лв.

КФН призовава всички медии да проявят отговорно поведение и да спрат разпространението на мнения, както и потребителски коментари под материали, отнасящи се до публични дружества, които биха могли да създадат невярна или подвеждаща представа относно финансови инструменти, включително разпространяването на слухове и неверни или заблуждаващи новини.

КФН ще бъде безкомпромисна спрямо лица и медии, чиито изказвания и публикации са неверни и почиват на слухове и дестабилизират финансовата система. В случай на установяване на данни за извършени престъпления срещу финансовата система, ще бъде сезирана Прокуратурата на Република България. След приключване на проверките и съответните административно-процесуални действия, КФН ще уведоми обществеността.

Във връзка с твърдения и коментари, разпространени от и чрез медии, по отношение на публичните дружества „Корпоративна търговска банка” АД и „Булгартабак – холдинг” АД, Комисията за финансов надзор (КФН) заявява категоричната си позиция, че разпространяването чрез средствата за масово осведомяване, включително и чрез интернет, или по какъвто и да е начин на информация, която създава или може да създаде невярна или подвеждаща представа, включително изразяването на манипулативно мнение, разпространяването на слухове и неверни или заблуждаващи новини относно публичните дружества представлява пазарна манипулация съгласно Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти. КФН стриктно следи и ще санкционира всяко незаконосъобразно поведение, което може да повлияе негативно на капиталовия пазар и вреди на финансовата стабилност на страната. КФН е независим регулатор и като такъв се ръководи единствено от закона и защитата на инвеститорите и обществения интерес и е напълно безпристрастна при вземането на решения, налагането на принудителни административни мерки и налагането на санкции. В практиката си КФН винаги е била и остава над конюнктурните конфликти между участници на капиталовия пазар и българския бизнес.

Във връзка с друга актуална за медиите тема, КФН категорично опровергава информацията в някои медийни публикации за наличието на сигнал от институцията или нейни представляващи до български или международни органи, в който да е намесен президентът на Република България г-н Росен Плевнелиев. Определяме замесването на президента на страната и КФН в подобни спекулации като вредно и неспомагащо по никакъв начин за правилното функциониране на институциите в държавата и защитата интересите на гражданите. Припомняме, че по повод продажбата на публично дружество „Каолин” АД, КФН е предприела поредица от проверки, наложени са принудителни мерки, сезирани са компетентните разследващи органи и се водят съдебни дела във връзка със съмнения за ощетяване на миноритарните акционери чрез сделката. Заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, е приложил принудителна административна мярка спрямо „Алфа Финанс Холдинг” АД за предоставяне на договора за продажбата на акциите на „Каолин” АД в цялост и пълнота, която мярка бе обжалвана от „Алфа Финанс Холдинг” АД и е окончателно потвърдена от Върховния административен съд. Въпреки че принудителната мярка е влязла в сила през април тази година, „Алфа Финанс Холдинг” АД продължава да не я изпълнява, независимо от съдебните решения и техните мотиви, с което застрашава интереса на миноритарните акционери и възпрепятства надзорните действия и правоприлагането.

Комисията за финансов надзор е стриктна в отстояването на правовия ред и защитата на държавния интерес, и категорично заявява, че няма да се поддава на натиск чрез медийни публикации от какъвто и да е характер, при изпълнението на задълженията си като гарант на финансовата стабилност в България.