Заместник-председателят на КФН Диана Йорданова: Мултифондовата реформа може да доведе до почти двойно увеличение на допълнителните пенсионни плащания

Към края на 2025 г. активите в българската пенсионноосигурителна система надхвърлят 31,3 млрд. лева, а управляваните средства вече са над 16 млрд. евро. Това заяви заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Осигурителен надзор“ – Диана Йорданова, в интервю за Money.bg.

В разговора тя очерта основните тенденции и предстоящите промени в сектора, свързани с доходността на пенсионните фондове, сигурността на средствата на осигурените лица, въвеждането на мултифондов модел и новата структура на таксите.

По думите й, към настоящия момент средствата във втория пенсионен стълб реализират средна доходност от около 7%, а тези в третия стълб – над 8%.

„Това са ясни и измерими резултати, които показват, че системата работи“, подчерта тя.

Заместник-председателят на КФН акцентира и върху сигурността на пенсионните спестявания, като припомни, че пенсионноосигурителните дружества управляват средствата, но те са обособени в отделни фондове и представляват самостоятелни маси от активи.

„Парите на хората не са в баланса на дружеството. Те са отделени и защитени съгласно действащата нормативна рамка“, посочи Йорданова.

Като най-съществена предстояща промяна в системата тя открои въвеждането на мултифондов модел, който ще даде възможност на осигурените лица да избират между различни инвестиционни стратегии и нива на риск според своята възраст, цели и предпочитания.

„По наши изчисления само чрез преформатиране на портфейлите, повишаване на инвестиционните лимити и по-активно инвестиране мултифондовата система може да доведе до почти двойно увеличение на допълнителните пенсионни плащания“, заяви Йорданова.

Реформата предвижда и поетапно намаляване на таксите. В рамките на десетгодишен период таксата върху осигурителните вноски следва да бъде намалена от 3,75% до 2%, като процесът ще бъде реализиран постепенно с оглед запазване на стабилността на пенсионноосигурителните дружества и гарантиране на качественото изпълнение на всички регулаторни и оперативни изисквания.

„Поддържането на информационни системи, ежедневното отчитане към регулатора, резервите и гаранционните механизми изискват значителен ресурс. Тези разходи са неразделна част от функционирането на системата и не могат да бъдат пренебрегнати“, отбеляза тя.

Сред новите механизми е и въвеждането на двукомпонентна такса, включваща елемент тип „success fee“, при който пенсионноосигурителните дружества ще получават допълнително възнаграждение само при постигане на определени резултати за своите клиенти.

„Това ще промени изцяло логиката на конкуренцията в сектора и ще създаде още по-силен стимул за постигане на по-добра доходност в интерес на осигурените лица“, коментира Йорданова.

Тя отправи и призив към гражданите активно да се информират за своите пенсионни спестявания и възможностите, които ще предостави новият модел. От 1 септември осигурените лица ще могат да преминат през специализиран въпросник за определяне на своя рисков профил, въз основа на който ще избират между консервативен, балансиран или динамичен инвестиционен портфейл.

„Това са нашите лични спестявания. Трябва да започнем да ги разглеждаме именно като такива – като нещо, което ни принадлежи и за което носим отговорност“, подчерта в заключение заместник-председателят на КФН.

Цялото интервю можете да видите тук.

Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2026 г.

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви  резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото тримесечие на  2026 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.03.2026 г. по пол и възраст.

Към 31.03.2026 г. участниците в управляваните от ПОД фондове са общо 5 198 210 души, като   5 152 395 от тях са осигурени лица в пенсионните фондове, 35 462 са лица, получаващи разсрочени плащания и 10 353 са пенсионери (2 в професионалните и 727 в доброволните пенсионни фондове, и 9 624 във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии). През първото тримесечие на 2026 г. общият брой на участниците във фондовете се е увеличил със 27 148 души или с 0,52 на сто.

Към 31.03.2026 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на ПОД е 16 024 103 хил. евро, като 15 816 498 хил. евро са нетните активите на пенсионните фондове, а 207 605 хил. евро на фондовете за извършване на плащания. Размерът на нетните активи под управление на ПОД нараства през първо тримесечие с 84 784 хил. евро или с 0,53 на сто.

С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,99 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,34 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,31 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,66 на сто,  изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии, които са с относителен дял от 0,63 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,06 на сто.

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 31.03.2026 г. е 5 152 395 души, като нараства спрямо 31.12.2025 г. с 26 159 души, или с 0,51 на сто.

Към 31.03.2026 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 15 816 498 хил. евро. В сравнение с 31.12.2025 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 0,50 на сто.

Темпът на изменение на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Ръст на нетните активи се отчита единствено при универсалните пенсионни фондове, чиито активи нарастват с 0,63% спрямо 31.12.2025 г. При останалите видове пенсионни фондове се наблюдава спад – с 0,30% при професионалните пенсионни фондове, с 1,47% при доброволните пенсионни фондове и с 1,32% при доброволния пенсионен фонд по професионални схеми.

Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през първото тримесечие на 2026 г. възлизат общо на   457 491 хил. евро, което представлява увеличение с 15,74% спрямо първото тримесечие на 2025 г. Ръст на постъпленията от осигурителни вноски се отчита при всички видове пенсионни фондове. Най-голямо увеличение е регистрирано при доброволния пенсионен фонд по професионални схеми – с 34,07%, следван от универсалните пенсионни фондове с 15,76%, доброволните пенсионни фондове с 13,84% и професионалните пенсионни фондове с 13,09%.

Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 31.03.2026 г. са 45 086, от които 9 624 пенсионери и 35 462 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През първото тримесечие на 2026 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 3 384 хил. евро за пенсии, 29 382 хил. евро за разсрочено изплащане на осигурени лица и 271 хил. евро на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през първото тримесечие на 2026 г. е 124,66 евро, а средният размер на разсроченото плащане 282,70 евро.

Подробна информация за окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2026 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.03.2026 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / 2026.

Нов модел с пазарни индекси заменя минималната доходност на пенсионните фондове

Комисията за финансов надзор предлага нова рамка за оценка на доходността на универсалните и професионалните пенсионни фондове, която заменя досегашния механизъм за минимална доходност със система от пазарно базирани индекси. Промените са заложени в проект на наредба, изготвен след последните изменения в Кодекса за социално осигуряване, и целят по-обективно измерване на резултатите от управлението на пенсионните фондове.

В центъра на новия модел стои въвеждането на показател за съпоставяне на доходността (бенчмарк), изграден на база комбинация от борсови индекси, отразяващи представянето на финансовите пазари. Същият ще служи като основен критерий при служебното разпределение на осигурените лица, които не са избрали фонд, и като обективен измерител за представянето на подфондовете в универсалните пенсионни фондове и на професионалните пенсионни фондове, отчитащ различията с структурата на инвестиционните портфейли и дългосрочния характер на пенсионните спестявания .

Предложената структура на новия бенчмарк включва пет глобални индекса и компонент „парични средства“ и е съобразена с инвестиционните възможности, предоставени от закона (глобални и европейски дългови и дялови финансови инструменти).

Eдин от ключовите глобални индекси е S&P Global 1200 EUR Hedged PRI, който обхваща около 1200 компании от развитите и развиващите се пазари и представлява приблизително 70% от световната пазарна капитализация. Изборът на хеджирана в евро версия цели ограничаване на валутния риск, предвид членството на страната в еврозоната. Според мотивите на наредбата този индекс вече отразява значителна част от реалните инвестиции на българските пенсионни фондове.

Към него се добавя индексът S&P Euro PRI, който проследява представянето на водещите компании от еврозоната. От КФН аргументират включването му с голямата експозиция на пенсионните фондове към европейски емитенти и  възможността за елиминиране влиянието на валутния риск при пазарите извън валутния съюз.

Дълговият компонент на бенчмарка ще бъде формиран от два индекса на облигационните пазари. Първият – iBoxx € Eurozone 5-10 TRI – обхваща държавни облигации на страни от еврозоната с матуритет между 5 и 10 години. Според мотивите именно този матуритетен диапазон най-точно съответства на инвестиционния хоризонт и структурата на портфейлите на пенсионните фондове. Вторият индекс – iBoxx EUR Liquid Corporates Diversified TRI – включва ликвидни корпоративни облигации с висока кредитна оценка и има за цел да отрази реалното присъствие на фирмен дълг в инвестициите на фондовете.

В новата методология, разбира се, е включен и българския капиталов пазар с индекса BGBX40 PRI. Това е най-широкият индекс на Българската фондова борса, включващ 40-те най-ликвидни публични компании. Според КФН присъствието на BGBX40 в бенчмарка е логично продължение на философията за развитие на местния капиталов пазар чрез участието на най-големите институционални инвеститори на БФБ капиталовите пенсионни фондове.

Паричните средства (наличностите по разплащателни сметки) са включени като самостоятелен компонент с нулева доходност, отразявайки изискванията на регулаторната рамка за поддържане на ликвидност, с оглед прехвърлянето на средства към фондовете за извършване на плащанията, изплащане на средства на наследници на починали лица и др.

Новата рамка предвижда различни тегла на компонентите според рисковия профил на отделните подфондове. Най-висок дял на акциите ще има динамичният подфонд, предназначен за по-млади осигурени лица с дълъг инвестиционен хоризонт. При него общото тегло на акционните индекси достига 75%.

В балансираният подфонд на УПФ и ППФ водещ ще бъде индексът iBoxx € Eurozone 5-10 ТRI с  50%. S&P Global 1200 EUR Hedged PRI и S&P Euro PRI са с обобщено тегло от 35 %.

Предвижда се в показателя за консервативния подфонд в УПФ компонентът парични средства да е с най-високо относително тегло в сравнение с останалите подфондове в УПФ. Причината е, че средствата на осигурените лица в него ще бъдат прехвърляни във фондовете за извършване на плащания след относително кратък престой (около 3 г.), поради което консервативния подфонд в УПФ следва да поддържа по-висока ликвидност.

Методологията предвижда доходността да се изчислява на годишна база чрез средногеометричен подход за период от пет години, включващ последните 20 тримесечия. Според КФН това ще намали влиянието на краткосрочните пазарни сътресения и ще осигури по-обективна оценка на дългосрочното управление на пенсионните активи.

С новия модел регулаторът цели да насърчи по-активно управление на средствата с фокус върху по-висока доходност за осигурените лица. Предвижда се и поетапен преход към новата система в периода 2028–2031 г., докато бъде натрупан необходимият исторически период за пълното прилагане и отчитане на методологията.

Диана Йорданова пред БНТ: Пенсионната реформа дава повече избор и шанс за по-високи пенсии

Diana Yordanova BNT

От 1 септември всеки осигуряващ се българин ще може сам да избира как да бъдат управлявани средствата му за втора пенсия. Това заяви заместник-председателят на Комисия за финансов надзор Диана Йорданова в интервю за Българска национална телевизия в подкаста „Истината за…“ с Надя Обретенова.

По думите ѝ реформата, свързана с въвеждането на мултифондовата система във втория стълб на пенсионното осигуряване, е „фундаментална промяна“, която се случва за първи път от началото на капиталовото пенсионно осигуряване в България.

„Разговорът за пенсиите всъщност е разговор за младите хора“, подчерта Йорданова и напомни, че средствата във втория стълб са лични, наследяеми и се натрупват по индивидуални партиди.

Според данните, представени в интервюто, работещите българи са над 4 милиона, а заедно с осигурените в професионалните пенсионни фондове броят им доближава 5 милиона души.

Какво се променя

До момента средствата във втория пенсионен стълб се управляват основно в един общ, сравнително консервативен модел. След промените всяко пенсионно дружество ще предлага различни инвестиционни подфондове с различен профил на риск и доходност.

Осигурените лица ще могат да избират между:

  • динамични фондове с по-висок дял на инвестиции в акции и по-голям потенциал за доходност;
  • балансирани фондове с умерен риск;
  • консервативни фондове, насочени към по-голяма защита на капитала.

Идеята е младите хора, които имат дълъг инвестиционен хоризонт от 30–40 години до пенсиониране, да могат да се възползват от по-висока потенциална доходност, докато хората в предпенсионна възраст да бъдат насочени към по-защитени стратегии.

Очакван ефект: почти двойно по-висока допълнителна пенсия

По изчисления на Комисия за финансов надзор при сегашния модел допълнителната пенсия достига около 12% от последния осигурителен доход.

„При изключително консервативни разчети стигнахме до приблизително 22% от последната работна заплата като бруто пенсионно плащане“, посочи Йорданова.

Тя уточни, че прогнозите са направени при:

  • около 3% годишен ръст на работната заплата;
  • около 3% инфлация;
  • без промяна в размера на 5-процентната осигурителна вноска.

Според КФН това на практика означава почти удвояване на натрупаните средства в края на осигурителния период.

Какво трябва да направят хората

От 1 септември всеки осигурен ще може:

  • да провери в кое пенсионно дружество се осигурява;
  • да получи информация за различните подфондове;
  • да избере инвестиционна стратегия според възрастта и склонността си към риск.

Проверката може да се направи:

  • чрез електронните услуги на НАП;
  • с персонален идентификационен код (ПИК);
  • или директно през съответното пенсионно дружество.

Ползи и рискове

Сред основните предимства на реформата са:

  • възможност за по-висока доходност в дългосрочен план;
  • по-голям личен контрол върху пенсионните спестявания;
  • по-ефективно използване на дългия инвестиционен хоризонт при младите хора.

Йорданова обаче отбеляза, че сред предизвикателствата пред реформата остават, както необходимостта от добра финансова информираност, така и качеството на управлението на фондовете, и нивото на таксите.

„Реформата променя философията – от един модел за всички към личен избор според възрастта и готовността за поемане на риск“, обобщи заместник-председателят на КФН.

Окончателни резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2025 г.

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви  окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2025 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове и за разпределението на лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.12.2025 г. по пол и възраст.

Към 31.12.2025 г. участниците в управляваните от ПОД фондове са общо 5 171 062 души, като 5 126 236 от тях са осигурени лица в пенсионните фондове, 35 272 са лица, получаващи разсрочени плащания и 9 554 са пенсионери (2 в професионалните и 731 в доброволните пенсионни фондове, и 8 821 във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии). През годината общият брой на участниците във фондовете се е увеличил със 74 825 души или с 1,47 на сто.

Към 31.12.2025 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на ПОД е 31 174 599 хил. лв., като 30 781 342 хил. лв. са нетните активите на пенсионните фондове, 393 257 хил. лв. на фондовете за извършване на плащания. Размерът на нетните активи под управление на ПОД нараства през годината с 4 450 403 хил. лв. или с 16,65 на сто.

С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,86 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,40 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,42 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,68 на сто,  изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии с 0,58 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,06 на сто.

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 31.12.2025 г. е 5 126 236 души, като нараства спрямо 31.12.2024 г. с 60 103 души, или с 1,19 на сто.

Към 31.12.2025 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 30 781 342 хил. лв. В сравнение с 31.12.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 16,17 на сто.

Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 16,76 на сто спрямо 31.12.2024 г. Следват професионалните пенсионни фондове и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 13,41 на сто и 10,48 на сто. Отчетеният ръст от доброволния пенсионен фонд по професионални схеми за периода е 8,12 на сто.

Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през 2025 г. са общо 3 354 126 хил. лв. и се увеличават с 13,46 на сто в сравнение с 2024 г. Постъпленията от осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове регистрират ръст от 13,43 на сто, а в професионалните пенсионни фондове 10,60 на сто. Най-висок ръст в постъпленията от осигурителни вноски се наблюдава при доброволните пенсионни фондове – 18,44 на сто. Доброволният пенсионен фонд по професионални схеми отчита ръст от 2,35 на сто в постъпленията от осигурителни вноски.

Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 31.12.2025 г. са 44 093, от които 8 821 пенсионери и 35 272 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През 2025 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 19 039 хил. лв. за пенсии, 175 403 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 1 002 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през 2025 г. е 237,87 лв., а средният размер на разсроченото плащане 522,92 лв.

Подробна информация за окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2025 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове и за лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.12.2025 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / 2025.

Зам.-председателят на КФН Диана Йорданова пред ФАКТИ: Мултифондовете са ключов механизъм за по-високи бъдещи пенсии

Мултифондовете, приети с промените в Кодекса за социално осигуряване, ще доведат до по-високи пенсии, по-ниски такси за осигурените и по-сигурна пенсионна система. Това обяви зам.-председателят на КФН Диана Йорданова в интервю пред Fakti.bg.

Ето и основните акценти:

По-висока доходност и по-гъвкав избор

Според зам.-председателя на Комисията за финансов надзор, основната цел на промените е повишаване на доходността и натрупванията по индивидуалните партиди. Очакванията са, че при запазване на сегашната вноска от 5%, коефициентът на заместване на дохода може да достигне около 21%, което означава по-адекватни допълнителни пенсии: „Това не е просто организационна промяна, а ключов механизъм за повишаване на ефективността на системата“, подчерта Диана Йорданова.

Как ще работят мултифондовете

Новият модел предвижда избор между три типа инвестиционни стратегии: динамична (по-висок риск, по-висока доходност), балансирана и консервативна (по-нисък риск). Ако осигурените не направят избор, средствата им ще се разпределят автоматично според възрастта: до 50 г. – динамичен фонд; между 50 г. и 3 години преди пенсия – балансиран; последните 3 години – консервативен. Системата ще влезе в сила от 1 януари 2027 г., като всеки ще може да сменя фонда си веднъж годишно.

Лични средства, които се наследяват

Диана Йорданова сподели пред медията, че средствата в универсалните пенсионни фондове са лични, наследяеми и защитени. Дори при неблагоприятни пазарни условия внесените суми са гарантирани: „Това са лични пари, които ще осигурят доход при пенсиониране или ще бъдат получени от наследниците“.

Такси и защита на спестяванията

С промените се предвижда и намаляване на таксите – с близо 50% за удръжките от вноските. Въвежда се и нов модел, при който част от възнаграждението на пенсионните дружества ще зависи от постигнатата доходност. Целта е по-голяма прозрачност и обвързване на таксите с реалните резултати.

Може ли пенсионен фонд да фалира

По закон пенсионните фондове не могат да фалират като търговски дружества. При проблем с управляващо дружество активите се прехвърлят към друго, без да се засягат средствата на осигурените. Допълнително се увеличават резервите и капиталовите изисквания, за да се гарантира стабилността на системата.

Рискове и политически дебат

На фона на политически дебати за бъдещето на втория стълб, твърденията, че средствата се управляват „хазартно“, са спекулативни. По думите на Йорданова инвестициите са строго регулирани, под постоянен контрол и съобразени с дългосрочния характер на пенсионните спестявания.

Какво означава това за хората

Диана Йорданова подчерта, че натрупванията зависят не само от доходността, но и от размера на осигурителния доход: „Не може да се очаква еднакъв резултат при осигуряване върху минимален и максимален доход“, отбеляза Йорданова.

Реформата с мултифондовете дава повече контрол на осигурените върху техните спестявания и създава предпоставки за по-високи бъдещи пенсии. Реалният ефект обаче ще се прояви в дългосрочен план след въвеждането ѝ през 2027 г. В този процес ключова роля ще има Комисията за финансов надзор, която чрез строг регулаторен режим, постоянен контрол и надзор върху пенсионноосигурителните дружества ще гарантира сигурността, прозрачността и устойчивото управление на средствата. Именно ефективният надзор е факторът, който трябва да осигури баланс между по-висока доходност и защита на интересите на над 5 милиона осигурени лица.

Резултати от промяна на участието и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за четвъртото тримесечие и за 2025 г.

Управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор обяви резултатите от промяната на участие и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за четвъртото тримесечие и за 2025 г. Данните са получени на база на справките, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор.

През четвъртото тримесечие на 2025 г. в пенсионноосигурителните дружества са подадени общо 117 641 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средствата от един пенсионен фонд в друг.

Общо 85 013 осигурени лица от подалите заявления през четвъртото тримесечие на 2025 г. са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Общата сума на прехвърлените средства в друг пенсионен фонд от съответния вид е 506 253 234 лв. (258 843 168 евро).

Осигурените лица, възползвали се от правото си за промяна на участие и прехвърляне на средства от индивидуалните партиди през 2025 г. са общо 358 692. Общият размер на прехвърлените средства за 2025 г. е 1 992 016 049 лв. (1 018 501 633 евро).

Резултатите от промяната на участие и прехвърлянето на средства от един в друг съответен пенсионен фонд за четвъртото тримесечие и за 2025 г. може да намерите в раздел: Осигурителна дейност / Статистика / 2025.

Данни за служебно разпределените лица във фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване през 2025 г.

Управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор публикува данни за служебно разпределените лица във фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване през 2025 г. Информацията е получена от протоколите за проведените служебни разпределения на лицата, неизбрали фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване.

Служебно се разпределят лицата, за които е възникнало задължението да се осигуряват в универсален или в професионален пенсионен фонд и които не са подали заявление за участие в предвидените за това срокове или са подали заявления за участие в повече от един фонд от съответния вид. През 2025 г. във фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване служебно са разпределени общо 103 750 лица, от които 93 858 лица в универсалните фондове и 9 892 лица в професионалните фондове. Служебно разпределените лица през 2025 г. съставляват 88,76 на сто от общия брой постъпили лица (от новоприети заявления и служебно разпределени) в универсалните фондове и 88,04 на сто в професионалните.

Информация за служебно разпределените лица през 2025 г. може да намерите в раздел Осигурителна дейност/ Статистика.

Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2025 г.

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви  резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2025 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 30.09.2025 г. по пол и възраст.

Към 30.09.2025 г. участниците в управляваните от ПОД фондове са общо 5 145 105 души, като 5 104 453 от тях са осигурени лица в пенсионните фондове, 32 143 са лица, получаващи разсрочени плащания и 8 509 са пенсионери (2 в професионалните и 739 в доброволните пенсионни фондове, и 7 768 във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии). През деветмесечието на годината общият брой на участниците във фондовете се е увеличил с 48 868 души или с 0,96 на сто.

Към 30.09.2025 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на дружествата е 30 029 532 хил. лв., като 29 685 925  хил. лв. са нетните активите на пенсионните фондове, 343 607 хил. лв. на фондовете за извършване на плащания. Размерът на нетните активи под управление на ПОД нараства през деветмесечието на годината с 3 305 336 хил. лв. или с 12,37  на сто.

С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,91 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,43 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,45 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,62 на сто,  изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии с 0,52 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,07 на сто.

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 30.09.2025 г. е 5 104 453 души, като нараства спрямо 31.12.2024 г. с 38 320 души, или с 0,76 на сто.

Към 30.09.2025 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 29 685 925 хил. лв. В сравнение с 31.12.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 12,03 на сто.

Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 12,53 на сто спрямо 31.12.2024 г. Следват професионалните пенсионни фондове и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 8,71 на сто и 7,02 на сто. Отчетеният ръст от доброволния пенсионен фонд по професионални схеми за периода е 6,32 на сто.

Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през деветмесечието на 2025 г. са общо 2 466 783 хил. лв. и се увеличават с 13,20 на сто в сравнение с деветмесечието на 2024 г. Постъпленията от осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове регистрират ръст от 13,30 на сто, а в професионалните пенсионни фондове 11,27 на сто. Най-висок ръст в постъпленията от осигурителни вноски се наблюдава при доброволните пенсионни фондове – 14,31 на сто, а в доброволния пенсионен фонд по професионални схеми се отчита слабо намаление в постъпленията от осигурителни вноски.

Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 30.09.2025 г. са 39 911, от които 7 768 пенсионери и 32 143 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През деветмесечието на 2025 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 13 145 хил. лв. за пенсии, 121 953 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 610 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през деветмесечието на 2025 г. е 236,12 лв., а средният размер на разсроченото плащане 515,80 лв.

Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2025 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 30.09.2025 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / 2025.

Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2025 г.

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2025 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 30.06.2025 г. по пол и възраст.

Към 30.06.2025 г. участниците във всички  фондове, управлявани от пенсионноосигурителните дружества, са 5 131 626 души, като 5 096 203 от тях са осигурени лица в пенсионните фондове, 27 909 са лица, получаващи разсрочени плащания и 7 514 са пенсионери (4 в професионалните и 746 в доброволните пенсионни фондове, и 6 764 във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии). През първото полугодие на годината общият брой на участниците във фондовете се е увеличил с 35 389 души или с 0,69 на сто.

Към 30.06.2025 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на дружествата е 28 767 655 хил. лв., като 28 485 250 хил. лв. са нетните активите на пенсионните фондове, а 282 405 хил. лв. на фондовете за извършване на плащания. Размерът на нетните активи под управление на ПОД нараства през първото полугодие на годината с 2 043 459 хил. лв. или със 7,65 на сто.

С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,95 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,47 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,52 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,52 на сто, изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии с 0,46 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,07 на сто.

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 30.06.2025 г. е 5 096 203 души, като нараства спрямо 31.12.2024 г. с 30 070 души, или с 0,59 на сто.

Към 30.06.2025 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 28 485 250 хил. лв. В сравнение с 31.12.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват със 7,50 на сто.

Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 7,86 на сто спрямо 31.12.2024 г. Следват професионалните пенсионни фондове и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 5,91 на сто и 3,93 на сто. Отчетеният ръст от доброволния пенсионен фонд по професионални схеми за периода е 3,65 на сто.

Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през първото полугодие на 2025 г. са общо 1 616 461 хил. лв. и се увеличават с 12,66 на сто в сравнение с първото полугодие на 2024 г. Постъпленията от осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове регистрират ръст от 12,62 на сто, а в професионалните пенсионни фондове 10,78 на сто. Най-висок ръст в постъпленията от осигурителни вноски се наблюдава при доброволните пенсионни фондове – 16,55 на сто, а в доброволния пенсионен фонд по професионални схеми се отчита слабо намаление в постъпленията от осигурителни вноски.

Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 30.06.2025 г. са 34 673, от които 6 764 пенсионери и 27 909 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През първото полугодие на 2025 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 8 031 хил. лв. за пенсии, 75 974 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 647 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през първото полугодие на 2025 г. е 233,88 лв., а средният размер на разсроченото плащане 511,49 лв.

Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2025 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 30.06.2025 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика.