Българските регулатори в областта на застрахователните услуги, водещи застрахователи, както и представители на технологичния сектор се срещнаха на бизнес закуска “The Next Frontier for Insurance”, организирана от Софтуер Груп – световен технологичен партньор на финансовите институции в сферата на дигитализацията и подкрепена от Microsoft и PwC.
Калин Радев, изпълнителен директор на Софтуер Груп, посрещна гостите с думите: "Това събитие има за цел да свърже лидерите в застраховането от България и региона, да бъде платформа за обсъждане на предизвикателства и успехи в областта на дигитализацията, както и да насърчи инициирането на регулаторни промени, подкрепящи иновациите и трансграничното сътрудничество."
В своето обръщение, Владимир Савов, заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление “Застрахователен надзор”, изтъкна няколко ключови момента за КФН в ролята й на регулатор, а именно:
баланс между защита на ползвателите на услуги и финансова стабилност на сектора;
баланс между това премиите да отразяват оптимално рисковете, които покриват, същевременно продуктите да остават достъпни;
баланс между финансовите иновации, непрекъсваемост на бизнес процесите и защита на потребителите.
В последвалата дискусия на тема “Поддържане на баланса регулации и дигитализация”, модерирана от Калин Радев, заедно с Владимир Савов взеха участие Максим Колев, председател на УС и изпълнителен директор на Гаранционния фонд, и Константин Велев, председател на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ)
Промени в регулаторния пейзаж на застраховането в България
“През последните 18 месеца станахме свидетели на усилията на застрахователния сектор да засили дигитализацията и предостави дистанционни услуги в посока нарастване на онлайн продажбите, ликвидация на щети и нови продукти. Благодарение на това секторът успя да премине през кризата. Като регулатор, следим за защитата на потребителите на небанкови финансови услуги и финансовата стабилност на застрахователи, от друга страна искаме да насърчим развитието на бизнеса и технологиите, оставаме възприемчиви и отворени за диалог с бизнеса и технологичните доставчици.”- коментира г-н Савов.
Част от предстоящите регулаторни промени включват вече приетата Наредба No 71 за системите за управление на застрахователите, доразвиване на режима Платежоспособност II, въвеждане от 2023 на МСФО 17 за застрахователни договори. КФН работи и върху наредба и методика за определяне на размера на обезщетенията за имуществени неимуществени вреди във връзка със задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, която е изключителна важна. Наредбата за системата бонус-малус, която ще бъде свързана с допълнителни ИТ решения, също се очаква да бъде финализирана.
Промяна в нуждите и очакванията на застрахователите към регулациите
Константин Велев, АБЗ, коментира, че в настоящата ситуация намирането на този баланс не е лесно за застрахователите, тъй като очакванията и нагласите на клиентите са променени, ускорени от пандемията, и пазарът търси дигитални решения за автоматизация и оптимизация.
По отношение на дигитализацията, регулацията може условно да се раздели на две нива: на първо ниво са базисните правила, по които се прави бизнесът – договора с клиента и обслужване на договора, на второ ниво са изискванията към информационните системи, облачни услуги и т.н.
“Първата регулация е тази, при която трудно намираме баланса, защото нашата нормативна уредба е избрала консервативно решение – писмената форма на застрахователен договор, която започва още от преддоговорна комуникация, сключване на договора, плащане, прекратяване на полица, регистрация на щета, писмена кореспонденция с клиента и т.н.. Регулаторната рамка се явява по-тясна при новите условия на пандемия.” – сподели г-н Велев – “Другият тип регулация се явява последваща и съответно там следваме европейската рамка.”
Наблюдавани тенденции и ролята на Гаранционния фонд
Гаранционният фонд винаги съпътства бизнеса и насоките на регулатора и всички промени, които предстоят, са с активното участие на фонда, отбеляза Максим Колев. Европейските трендове показват, че в портфейлите на западните застрахователни компании онлайн продажбите са не повече от 5%. Дигитализацията се случва и в други посоки – роботизация на процеса по издаване на полици, автоматизация на плащания, счетоводни услуги и др.
“Трябва да мислим за дигитализация отвъд онлайн продажбите заедно с оптимизация на процесите и връзките между институциите. Тогава би се получила по-добра синергия.” – сподели г-н Колев.
Дигитална идентичност и електронен подпис – очаквания и прогнози
Работещите варианти са физически подпис или квалифициран електронен подпис, но много малко хора имат такъв. Вече има и съдебна практика, където хибридни договори не се считат за невалидни. КФН обмисля приемането на промени в регулациите, така че те да имат законова основа.
Облачните сертификати са един от подходите, тъй като гамата на продуктите е изключително широка, както и рисковете, които се покриват. Може да има диференциран подход при сключване на договорите и процесите на обработка. Там, където писмената формата е прекомерна, би следвало да се премахне задължителния й характер.
По повод на зелените карти, Гаранционният фонд е участник в преминаване от зелен към чернобял сертификат, какъвто вече има в 27 държави от ЕС. В държави извън ЕС, където дигитализацията се случва по-бавно, е валиден сертификат на хартиен носител, което вероятно е компромисно решение. Хартиеният сертификат ще важи, докато и тези държави се дигитализират.
Какво предстои на застрахователите в дигитален и технологичен план?
Според присъстващите застрахователи има място за подобрение в бързината на процесите и обмена на данни, важно е да се въведат електронно кандидатстване и идентификация.
Застрахователният сектор може да се поучи от банковия сектор, тъй като банките първи преминаха през процеса на дигитална трансформация и умело интегрираха променените нужди на потребителите.
Застрахователните компании също отчитат, че нямат достатъчен ресурс за иновации, тъй като индустрията е тежко регулирана и софтуерните бюджети за регулация са сериозни.
Промените, свързани с IFRS 17, ще наложат и промени в счетоводните системи на застрахователите – сериозен процес, сравним с въвеждането на директивата “Платежоспособност II”
Дигиталната трансформация в Югоизточна Европа
Представители на Microsoft и PwC обсъдиха технологичните иновации в региона в светлината на промените на актюерската работа, навлизане на машинното самообучение в различни области на общото застраховане, както и фокуса върху дигиталното изживяване на клиентите.
Microsoft акцентира върху факта, че все повече сензори навлизат в света на застраховането и управлението на данните става предизвикателство, което световни лидери като Microsoft се опитват да разрешат.
Относно трансформацията на съществуващите ‘’core’’ системи на застрахователите, PwC коментира, че новите технологии създават конкурентно предимство, тъй като свързват съществуващите backend системи с модерен frontend и дават възможност за оптимизация на съществуващите системи на застрахователите.
В заключение, застрахователите са убедени, че независимо от нивото и темпото на дигитализация, човешкият фактор остава ключов и бъдещето е phigital – микс от физическо и дигитално пространство, което осигурява перфектното клиентско изживяване.
