Решения от заседание на 22.10.2026 г.

На заседанието си днес КФН реши:

1. Не издава окончателна забрана за публикуване на коригирано търгово предложение от „БЪЛГАРСКА МОРСКА КОМПАНИЯ – ПФ“ ЕООД, за закупуване чрез инвестиционен посредник „София Интернешънъл Секюритиз“ АД на 938 100 броя акции от капитала на „ПОРТОВИ ФЛОТ 99“ АД, от останалите акционери на дружеството.

2. Дава указания за корекции и допълване на информацията във връзка с търгово предложение от „СЕ 2026 А“, Франция, за закупуване чрез инвестиционен посредник „УниКредит Булбанк“ АД на акции, от капитала на „Шелли Груп“ ЕД, гр. София, от останалите акционери на дружеството.

3. Открива административно производство по издаване на индивидуален административен акт за заличаване на застрахователен брокер „АДЮТАНТ“ ЕООД от регистъра на застрахователните брокери.

4. Приема Правила за нормативната дейност на Комисията за финансов надзор.

5. Изпраща писмо до „Придикт“ ЕООД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с издаване на лиценз за извършване на дейност като доставчик на услуги за колективно финансиране.

6. Изпраща писмо до „БлокДев“ АД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с подадено заявление за издаване на лиценз за доставчик на услуги за криптоактиви.

Една година до сетълмент Т+1: регулаторната рамка е готова, време е за действие

Европейският съюз ще премине към сетълмент Т+1 на 11 октомври 2027 г. В подготовка за прехода Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA) призовава пазарните участници да приключат техническата си подготовка, да оценят готовността на своите контрагенти и обслужващи инфраструктури и да започнат възможно най-скоро тестове по цялата верига на търговия и сетълмент.

С публикуването на регулаторните технически стандарти (RTS) за сетълмент дисциплината и актуализираните насоки на ESMA относно стандартизираните процедури и протоколите за обмен на съобщения регулаторната рамка за прехода вече е завършена. Първата дата, с която инвестиционните посредници и техните клиенти трябва да се съобразят, е 7 декември 2026 г., когато започват да се прилагат новите изисквания за разпределенията (allocations) и потвържденията (confirmations).

Председателят на ESMA Верена Рос заяви:

„Преходът към Т+1 е една от най-значимите промени в пазарната структура през последните години. Той ще подобри съществено ефективността и международната конкурентоспособност на пазарите в ЕС. Датата е известна, пътната карта е ясна, а с публикуването на последния елемент от регулаторните насоки вече е налице рамката, необходима на всички участници във веригата на търговия и сетълмент, за да се подготвят за 11 октомври 2027 г.

Успешният преход изисква общи усилия на финансовия сектор и публичните органи. Сега фокусът се прехвърля върху пазарните участници, които трябва да изпълнят регулаторните изисквания, да подготвят системите и процесите си и да тестват готовността си за промяната, като вземат предвид препоръките на Комитета на индустрията на ЕС по въпросите на Т+1.“

Председателят на Комисията за финансов надзор и на Националния форум Т+1 Васил Големански подчерта:

„За българския пазар приоритетът е ясната организация на оперативния ден – кога и какво трябва да направи всеки участник и от кого зависи изпълнението на следващата стъпка. Посредниците, банките, Централен депозитар и останалите пазарни участници трябва да проверят чрез съвместни тестове как ще работят системите и процесите им в съкратения срок. Чрез Националния форум Т+1 координираме тази подготовка и проследяваме въпросите, които изискват общо решение. Непосредственият ни фокус е готовността за новите изисквания от 7 декември 2026 г.“

Какво уточняват актуализираните насоки

Насоките на ESMA поясняват как пазарните участници следва да изпълняват новите изисквания за разпределенията и потвържденията, въведени с измененията в RTS за сетълмент дисциплината. От 7 декември 2026 г. те предвиждат задължително използване на:

  • електронни, стандартизирани канали за комуникация и международни стандарти за обмен на съобщения;
  • машинно-четими методи за комуникация, с изключение на случаите на временни технически прекъсвания.

Решения от заседание на 20.10.2026 г.

На заседанието си днес КФН реши:

1. Одобрява проспект на ЕС за последващо емитиране за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, издадена от „Загора Фининвест“ АД, гр. София.

Емисията е в размер на 9 000 000 евро, разпределени в 9 000 броя обикновени, безналични, поименни, лихвоносни, свободно прехвърляеми, обезпечени, неконвертируеми облигации, с номинална стойност на една облигация в размер на 1 000 евро, с плаващ лихвен процент в размер, формиран от 6-месечен EURIBOR, увеличен с надбавка от 1,50%, но общо не по-малко от 3,25% и общо не повече от 5,75% годишно, платим на 6-месечен период, с дата на емитиране 29.06.2026 г. и дата на падеж 29.06.2034 г., с ISIN код BG2100027262.

Вписва посочената емисия облигации в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар.

2. Определя минималната доходност за задължителните пенсионни фондове за периода от 30.09.2024 г. до 30.09.2026 г. Фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване са постигнали доходност за посочения 24-месечен период над определеното минимално равнище на доходността за съответния вид фонд. Пълният текст на решения № 660 – УПФ от 20.10.2026 г. и № 661 – ППФ от 20.10.2026 г. може да намерите в раздел „Административни документи”. Данни за доходността за 24-месечния период (на годишна база) и определената минимална доходност може да намерите в раздел „Осигурителна дейност“, “„Статистика”.

3. Прилага обезпечителна мярка в изпълнение на разпореждане на Окръжен съд – Велико Търново за спиране на производството пред Комисията за финансов надзор за отписване на „Момина крепост“ АД като публично дружество от регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа.

4. Изпраща писмо до „Арбитраж Асет Мениджмънт” ЕАД (в процес на учредяване), с искане за допълнителна информация и документи във връзка с издаване на лиценз за извършване на дейност като управляващо дружество и за издаване на лиценз за извършване на дейност по управление на алтернативни инвестиционни фондове.

5. Изпраща писмо до „Бифайнанс“ ЕООД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с подадено заявление за издаване на лиценз за доставчик на услуги за криптоактиви.

Всяка четвърта компания в небанковия сектор – със стратегия за дигитализация

Всяка четвърта компания в небанковия финансов сектор вече има стратегия за дигитализация, а 32% са в процес на нейното разработване. В трите сектора – застрахователния, осигурителния и инвестиционния преобладават дружествата, които инвестират до 20% от общите си разходи във финансови иновации и планират да запазят сходен размер на инвестициите през следващите три години.

Това сочи анкетно проучване на Комисията за финансов надзор за периода 2020-2026 сред 50 водещи компании.

Изводите сочат, че  секторът преминава от въвеждане на дигитализация и експерименти с нови технологии към изграждане на цялостни модели, при които иновациите са част от бизнеса, изискваща системно управление на технологичните, оперативните и регулаторните рискове.

Най-новото проучване на КФН за развитието на финансовите иновации, проведено през 2026 г. откроява ясната тенденция – дигитализацията е трайно свързана с дългосрочното развитие на небанковия финансов сектор.

Наред с внедряването на нови технологии все по-голямо значение имат устойчивостта на цифровите процеси, регулаторното съответствие, защита на данните и ефективно управление на информацията. Данните от проучването показват, че сред широко използваните технологии се открояват дигиталните платформи, интерфейсите за програмно приложение (API) и електронната идентификация на клиенти (eKYC), които се прилагат за автоматизация на процеси, обработка и анализ на големи обеми данни, подобряване на клиентското обслужване и повишаване на съответствието с нормативните изисквания.

В същото време профилът на предизвикателствата се разширява – освен киберсигурността и защитата на данните все по-значими са зависимостта от външни доставчици, интеграцията на новите технологии със съществуващите ИТ системи и недостигът на квалифицирани кадри..

За сравнение проучването на КФН от 2020 г. показва, че в условията на пандемията от COVID-19 основният фокус е бил върху внедряването на дигитални платформи, облачни услуги и мобилни технологии. Тогава използването на изкуствен интелект все още е ограничено, но пандемията ускорява процесите по дигитализация и насочва дружествата към решения за намаляване на разходите, повишаване на оперативната ефективност и подобряване на достъпа до финансови услуги.

През 2021 г. специализираното проучване на КФН за използването на изкуствен интелект потвърждава установената година по-рано тенденция, че технологията все още е в сравнително ранен етап на внедряване, но нагласите към нея са предимно положителни. Тогава 45% от участниците оценяват влиянието на ИИ като положително, а над 42% отчитат положителен ефект върху оптимизацията на работните процеси.

КФН е предоставила съгласие за прехвърляне на застрахователния портфейл на “Anderzorg N.V.” към “Menzis Zorgverzekeraar N.V.”

Комисията за финансов надзор беше уведомена от компетентния орган на Нидерландия (Dutch Authority For The Financial Markets) за предстоящо преобразуване чрез вливане на “Anderzorg N.V.” в “Menzis Zorgverzekeraar N.V.”, включващ застрахователен договор, по които Република България е държава членка, където е разположен рискът. След преглед на представените документи, КФН взе решение за изпращане на писмо до националния компетентен орган на Нидерландия относно предоставянето на съгласие за прехвърляне на застрахователния портфейл от “Anderzorg N.V.” към “Menzis Zorgverzekeraar N.V.”.

Решения от заседание на 15.10.2026 г.

На заседанието си днес КФН реши:

1. Издава временна забрана за публикуване на търгово предложение от „Ю Ес Корп“ ЕООД за закупуване чрез инвестиционен посредник „БенчМарк Финанс“ АД на акции от капитала на „ВИПОМ“ АД от останалите акционери на дружеството.

2. Одобрява Сотир Сотиров за член на управителния съвет и изпълнителен директор на „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД и на „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД.

3. Одобрява Димитър Христов за член на съвета на директорите на „Зенит Имоти“ АДСИЦ.

4. Приема на първо гласуване проект на наредба за изменение и допълнение на Наредба № 50 от 30.03.2022 г. за капиталовата адекватност, ликвидността на инвестиционните посредници и осъществяването на надзор за спазването им.

Проектът и мотивите към него са публикувани на интернет страницата на Комисията за финансов надзор в раздел „Нормативна уредба”, рубрика „Обществени консултации”, като бележки и предложения по проекта могат да бъдат представени в 14-дневен срок от публикуването му – до 29.10.2026 г. включително.

5. Изпраща уведомления до компетентните органи на Австрия, Белгия, Хърватия, Естония, Дания, Финландия, Франция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Люксембург, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Испания, Швеция, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, до Европейския орган за ценни книжа и пазари и до Европейския банков орган във връзка с намерението на доставчик на услуги за криптоактиви „ФФ Диджитал“ ЕООД за свободно предоставяне на услуги за криптоактиви на териториите на съответните държави.

6. Изпраща писмо до „ЪНРАМП“ ООД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с подадено заявление за издаване на лиценз за доставчик на услуги за криптоактиви.

Съобщение относно предоставянето на услуги, свързани с криптоактиви, във връзка с токени, обезпечени с активи (ART), и токени за електронни пари (EMT), които не отговарят на изискванията на MiCA

Въведение и правно основание

1. Правомощието на ESMA да предоставя становища на националните компетентни органи (НКО) е на основание чл. 29, пар. 1, б. а) от Регламента за ESMA (Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари).

2. Съгласно чл. 29, пар. 1, б. а) от Регламента за ESMA, ESMA предоставя становища на НКО с цел изграждане на обща надзорна култура в Съюза и последователни надзорни практики, както и за осигуряване на единни процедури и последователен подход в целия Съюз.

Обща информация

3. MiCA установява набор от всеобхватни изисквания и задължения, приложими към лицата и предприятията, които се занимават с емитиране, публично предлагане и кандидатстване за допускане до търговия с криптоактиви съгласно Дялове II–IV, и определя задължения, приложими към доставчиците на услуги за криптоактиви (CASP), съгласно Дял V. Тези изисквания имат за цел да гарантират защитата на инвеститорите, целостта на пазара и финансовата стабилност, както и да осигурят по-добра информираност на потребителите относно рисковете, свързани с услугите за криптоактиви.

4. Независимо от разясненията, предоставени във въпроси и отговори № 2404 на Европейската комисия и в публичното изявление на ESMA относно предоставянето на определени услуги, свързани с криптоактиви, във връзка с токени, обезпечени с активи (ART) и токени за електронни пари (EMT), които не отговарят на изискванията на MiCA, ESMA счита, че са необходими допълнителни насоки за разглеждане на други аспекти на предоставянето на услуги за криптоактиви, във връзка с посочените токени. Настоящото становище има за цел да допълни съществуващите насоки относно задълженията, приложими към доставчиците на услуги за криптоактиви (CASP), и да насърчи последователното прилагане на рамката на MiCA в целия Съюз.

5. Влизането в сила на MiCA е фундаментална стъпка в създаването на единен набор от правила за регулирането и надзора върху емитирането, публичното предлагане и допускането до търговия, както и предоставянето на услуги във връзка с криптоактиви. За да бъдат постигнати целите на MiCA, е от решаващо значение рамката да бъде прилагана по ефективен и хармонизиран начин в целия Съюз.

6. В рамките на сесията „Въпроси и отговори“ № 2404 на Европейската комисия и придружаващото я публично изявление на ESMA се определят обстоятелствата, при които предоставянето на определени услуги за криптоактиви, може да представлява публично предлагане, искане за допускане до търговия или пласиране на ART или EMT.

7. Настоящото становище не променя изразената по-горе позиция, нито предполага, че предоставянето на всяка услуга, свързана с криптоактиви, по отношение на ART или EMT, задължително представлява публично предлагане или допускане до търговия по смисъла на чл. 16, пар. 1 или чл. 48, пар.1 от MiCA. По-скоро то излага по-широките надзорни очаквания на ESMA относно това дали продължаващото предоставяне на услуги, с предмет ART и ЕМТ, издадени от нелицензиран издател, е съвместимо със задълженията, приложими към CASP съгласно Дял V от MiCA, и с ефективното постигане на целите, описани в Дялове III и IV.

8. Предвид ключовата роля, която CASP играят във функционирането на екосистемата на криптоактивите, както и с оглед на потенциалното въздействие върху защитата на инвеститорите, целостта на пазара и финансовата стабилност, ESMA счита за необходимо да предостави допълнителни разяснения относно очакванията на ESMA към CASP, предоставящи услуги, свързани с криптоактиви, по отношение на ART или EMT, за които не са изпълнени условията за законно публично предлагане или допускане до търговия в Съюза съгласно Дял III или Дял IV от MiCA. По-конкретно, дали продължаването на предоставянето на такива услуги е съвместимо със задълженията, приложими към CASP, и с регулаторните цели, преследвани от MiCA, независимо дали услугите представляват публично предлагане или допускане до търговия, или не.[1]

9. Настоящото становище е адресирано предимно към националните компетентни органи (НКО), с цел насърчаване на конвергенцията в надзора и подпомагане на оценката от страна на НКО на конкретни бизнес модели.

10. Настоящото становище не засяга евентуални бъдещи становища или други инструменти за конвергенция, издадени от ESMA, и не засяга правомощията на Европейския банков орган (ЕБО) и съответните компетентни органи по отношение на лицензирането и надзора на емитентите на ART и EMT съгласно Дял III и Дял IV от MiCA.

Становище

11. Като се имат предвид изискванията, приложими съгласно Дялове III и IV от MiCA по отношение на публичното предлагане и допускането до търговия на ART и EMT в Съюза, както и задълженията на CASP съгласно Дял V от MiCA, по-специално задължението по чл. 66, пар. 1 да действат честно, справедливо и професионално в най-добрия интерес на клиентите и потенциалните клиенти, в съответствие с целите на MiCA за защита на инвеститорите и целостта на пазара.

12. ESMA счита, че CASP не следва да предоставят услуги, свързани с криптоактиви, по отношение на токени, обезпечени с активи (ART) или токени за електронни пари (EMT), които не отговарят на приложимите изисквания съгласно MiCA (ART или EMT, които не отговарят на изискванията на MiCA).

13. В този контекст предоставянето на услуга по MiCA във връзка с ART или EMT, които не отговарят на изискванията на MiCA, се счита за излагане на клиентите на рискове, които не произтичат от самото предоставяне на услугата, а по-скоро на рискове, присъщи на несъответствието на ART или EMT поради липсата на гаранции на ниво емитент, изисквани от MiCA. Според ESMA тези рискове не могат да бъдат адекватно идентифицирани, управлявани или смекчени чрез мерките, с които разполага доставчикът на услуги за криптоактиви, което поражда презумпцията, че предоставянето на всички услуги по MiCA е несъвместимо със задълженията, посочени в чл. 66, пар. 1, тъй като ще се счита, че CASP съзнателно улеснява излагането на клиентите на рискове, създадени от липсата на предпазни мерки по Дял III/IV.

14. Този извод не зависи от това дали всяка отделна услуга, свързана с криптоактиви, представлява сама по себе си публично предлагане или допускане до търговия по смисъла на чл. 16, пар. 1 или чл. 48, пар. 1 от MiCA. По-скоро то отразява становището на ESMA, че лицензираните доставчици на услуги за криптоактиви не следва, чрез предоставянето на услуги съгласно Дял V, да поддържат или улесняват достъпността в Съюза на ART или EMT, които не са били предложени на обществеността или допуснати до търговия в съответствие с приложимите изисквания на Дялове III или IV.

15. Освен това, ако на CASP се позволи да поддържат или улесняват достъпа на клиенти в Съюза до ART или EMT, които не отговарят на изискванията на MiCA, това би противоречало на целите на MiCA и би подкопало нейната ефективност. Изискванията, наложени на емитентите съгласно Дялове III и IV, биха били съществено подкопани, ако ART или EMT, които не отговарят на изискванията на MiCA, могат да останат достъпни, използваеми или ликвидни в Съюза чрез услуги, предоставяни от лицензирани доставчици на услуги за криптоактиви.

16. На първо място, това би застрашило ефективността на Дялове II, III и IV от MiCA, като би позволило системно заобикаляне на регулаторните изисквания, приложими към ART и EMT. В резултат на това активи, принадлежащи към една и съща регулаторна категория, на практика биха били обект на различни регулаторни стандарти, зависещи единствено от това дали са емитирани и предоставени в Съюза в съответствие с MiCA. Такова положение противоречи на намерението на регламента да се създаде хармонизирана рамка за тези класове активи.

17. Второ, това би създало неравнопоставеност между емитентите, които спазват изискванията, и тези, които не ги спазват, като по този начин би се нарушила конкуренцията. Докато емитентите, които спазват изискванията по MiCA, са длъжни да изпълняват обширни задължения, включително приложими права на обратно изкупуване, изисквания за резерви от активи или за гарантиране на сигурността, задължения за корпоративно управление, изисквания за разкриване на информация и постоянен надзорен контрол, ART или EMT, които не отговарят на изискванията, биха могли да останат на пазара, без да понасят равностойни регулаторни разходи или задължения.

18. На трето място, това би подкопало доверието на инвеститорите в пазара, като ги лиши от последователното ниво на защита, прозрачност и надзор, което MiCA е предназначена да осигури. Когато активи, принадлежащи към една и съща регулаторна категория, са обект на различни правни изисквания и стандарти за прилагане, инвеститорите не могат да очакват уеднаквено ниво на защита, което от своя страна отслабва доверието в целостта и надеждността на пазара на криптоактиви в ЕС.

19. ESMA счита, че разчитането на предупреждения, разкриване на информация или потвърждения от страна на клиентите не би отговорило в достатъчна степен на опасенията, посочени в настоящото становище. По-конкретно, предупрежденията не предотвратяват продължаващата наличност и употреба на криптоактиви, които не отговарят на условията, установени в Дялове III и IV, нито адекватно намаляват риска тези изисквания да бъдат пренебрегнати на практика чрез предоставянето на услуги за криптоактиви. Допълнителното разкриване на информация би било недостатъчно за намаляване на този риск, тъй като е малко вероятно то да предаде изцяло същественото значение на липсващите предпазни мерки. Предпазните мерки, установени съгласно MiCA, не се отнасят до един-единствен риск, а действат колективно, за да намалят широк спектър от рискове, свързани с емитирането и функционирането на ART и EMT. Следователно е слабо вероятно, клиентите да оценят последиците от липсата на тези предпазни мерки или оценката на CASP относно произтичащите рискове, съобщени чрез разкриване на информация, да им позволи да оценят точно свързаните с това рискове. Освен това, всяка оценка, извършена от CASP, неизбежно би включвала сложни правни, регулаторни и оперативни преценки и следователно може да се различава по обхват, методология и заключения. В резултат на това е малко вероятно разкриването на информация да представлява ефективен заместител на самите предпазни мерки или да гарантира, че инвеститорите са в състояние напълно да осъзнаят и точно да оценят допълнителните рискове, произтичащи от липсата им. С оглед гореизложеното, защитата на инвеститорите, целостта на пазара и ефективността на рамката на MiCA могат да бъдат постигнати единствено чрез въздържане от предоставянето на услуги, които биха улеснили достъпа до или продължителното използване на несъответстващи ART и EMT.

20. Освен това, предоставянето на услуги за криптоактиви, по отношение на ART и EMT, които не отговарят на изискванията по MiCA, затруднява способността на националните компетентни органи (НКО) да гарантират проактивно пълното спазване на MiCA, по-специално що се отнася до осигуряването на високо качество на информацията, съдържаща се в „бялата книга“, и на използваните маркетингови съобщения, както и да следят търговията да не накърнява интересите на притежателите на криптоактиви, по-специално на дребните инвеститори.

21. На практика ESMA очаква националните компетентни органи да преценят дали услугите на даден CASP – поотделно или в комбинация – позволяват на клиенти от ЕС да придобиват, търгуват, обменят, абонират се за, увеличават експозицията си към или по друг начин получават достъп до или поддържат ART или EMT, които не отговарят на изискванията на MiCA. Това следва да включва всички услуги на CASP, т.е.: управление на платформа за търговия, предоставяне на услуги по обмен, изпълнение на нареждания, получаване и предаване на нареждания, пласиране на криптоактиви, предоставяне на съвет, услуги за прехвърляне, съхранение и управление на портфейл.

22. Съответно CASP не трябва да поддържат, въвеждат или улесняват достъпа до ART или EMT, които не отговарят на изискванията на MiCA, за клиенти от ЕС чрез своите услуги. CASP трябва да въведат подходящи технически, договорни и организационни контролни мерки, за да предотвратят достъпността на такива ART или EMT в Съюза, включително контролни мерки, които да не позволяват на клиенти от ЕС да придобиват или увеличават позиции в тези ART или EMT.

23. Това не пречи на националните компетентни органи да разрешават на CASP, които все още не отговарят на изискванията на настоящото становище, да предоставят строго ограничени остатъчни услуги, когато те са необходими за осигуряване на плавно прекратяване на дейността и за избягване на вреди за клиентите.

24. Такива остатъчни услуги следва да се ограничават до ликвидация, конвертиране, теглене, прехвърляне или съхранение на съществуващи позиции и не следва да улесняват нови придобивания, промотиране, търговия, активно разпространение или продължително предлагане на пазара на съответните ART или EMT. Подобни остатъчни услуги следва да бъдат ограничени във времето, ясно съобщени на клиентите и да подлежат на строг надзор.

Заключение

25. ESMA очаква, като се имат предвид насоките, предоставени в настоящото становище, НКО да преценят дали лицензиран CASP, осъществяващ дейност в рамките на тяхната юрисдикция, предоставя услуги, свързани с токени, обезпечени с активи (ART) и електронни пари (EMT), които не отговарят на изискванията на MiCA, и/или предоставя услуги, свързани с криптоактиви, които поддържат или улесняват достъпа на клиентите в Съюза до такива токени.

26. Това надзорно очакване се прилага по отношение на всички услуги за криптоактиви, предоставяни самостоятелно или в комбинация, като единствено се допускат строго ограничени по обхват и срок мерки, необходими за защитата на съществуващите клиенти и за осигуряване на организирано прекратяване на съответните дейности. НКО следва да гарантират, че доставчиците на услуги за криптоактиви въвеждат подходящи механизми за контрол, предотвратяващи продължаващата или системна наличност на несъответстващи на MiCA ART или EMT чрез техните услуги.

27. Когато НКО установят наличие на остатъчни заварени експозиции, те следва да изискат тяхното отстраняване във възможно най-кратък срок, но не по-късно от три (3) месеца от публикуването на настоящото становище. Всяко продължаване на съответните услуги следва да се допуска единствено за целите на продажба, конвертиране, прехвърляне или изтегляне на активите, когато това е необходимо за защита на интересите на клиентите, като това продължаване трябва да бъде временно, съобразено с рисковете и предмет на стриктен надзор.

28. ESMA ще наблюдава периодично, в координация със съответните национални компетентни органи, своевременното изпълнение на настоящото становище.

[1] „ART или EMT, които не отговарят на изискванията на MiCA“ означава ART или EMT, по отношение на които не са изпълнени условията за законно публично предлагане или допускане до търговия в ЕС съгласно Дял III или Дял IV от MiCA, включително всички приложими изключения или преходни разпоредби.

Истории на бизнес успеха вдъхновиха ученици

Бизнес истории на лидерите на най-успешните компании в България вдъхновиха ученици от цялата страна. Това се случи на 12 и 13 октомври, в рамките на традиционната програма „Небанковият финансов сектор в България“, организирана в партньорство между КФН, МОН и фондация „Атанас Буров“.

Пред 22-та участници – възпитаници на икономически гимназии, първи своята история на успеха разказа председателят на КФН – Васил Големански, който откри и XXIV-то издание на инициативата. Председателят на Комисията ги насърчи да бъдат любознателни, да задават въпроси на експертите, да споделят мнението си и да търсят  отговорите.

Като съчетава лекции, представени от експертите на Комисията, с посещения във водещи компании, инициативата открива пред бъдещите икономисти и финансисти възможността да развият познанията си за капиталовия, пенсионно-осигурителния и застрахователния пазар, както и да се ориентират в професиите и възможностите за развитие в небанковия финансов сектор.

Учениците имаха възможност да черпят опит и от реалния бизнес. Своята история на успеха сподели Филип Матов – съосновател и управител на Belayer, последвано от посещение в Българската фондова борса. Изпълнителният директор на борсата – доц. д-р Маню Моравенов мотивира аудиторията от млади хора, като им поясни възможностите, които се откриват пред тях, когато вложат усилия и бъдат подготвени за реалната си среща с избраната от тях професия.

Пенсионното осигуряване и застраховането бяха във фокуса на следващия етап от обучението. Младежите усвоиха основни понятия за видовете пенсионни фондове, управлението на осигурителните средства и правата на осигурените лица, както и с различните застраховки и механизмите за защита на клиентите.

Посещенията продължиха в „СОФАРМА“ АД, ПОК „ДОВЕРИЕ“ и „Дженерали Застраховане“ АД.  В рамките на срещите младите участници чуха още истории на успеха – от Пелагия Виячева – директор „Връзки с инвеститорите“ на „Софарма“, от Димана Ранкова – член на УС на „Доверие“ и от Николай Станчев – изпълнителен директор на „Дженерали“, като решаваха практически казуси и се запознаха отблизо с дейността на организациите.

Програмата завърши със заключителна среща с председателя на КФН Васил Големански и с връчване на сертификатите за участие. В церемонията се включиха Добромир Добрев – Член на УС на Фондация „Атанас Буров“, както и нейният изпълнителен директор – Пламен Иванов.

XXIV издание на образователната програма затвърди значението на партньорството между Комисията за финансов надзор, Министерството на образованието и науката и фондация „Атанас Буров“ за повишаване на финансовата грамотност и култура на младите хора. Чрез съчетаването на лекции, практически посещения и срещи с представители на финансовия и корпоративния сектор инициативата насърчава интереса към финансовите пазари, отговорното вземане на финансови решения и професионалното развитие на бъдещите специалисти.

Решения от заседание на 13.10.2026 г.

На заседанието си днес КФН реши:

1. Изпраща писмо до „Адвайз Инвест Брокер” ЕООД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с издаване на лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник.

Спестяванията на българите все по-често се насочват към застраховки и инвестиции

Спестяванията на българина вече все по-често се насочват към инвестиции за по-добър живот и спокойни старини. Една от причините за това е средата и пазарните възможности, които създава Комисията за финансов надзор.

Това стана ясно от участието на ръководството на КФН в петото издание на форума „Финанси: уравнения и решения“, организирано от Bulgaria ON AIR и Bloomberg TV Bulgaria.

Според зам.-председателят на Комисията Диана Йорданова, по данни от пенсионните компании, над 50 процента от заинтересованите лица, включително такива, според чиито жизнен цикъл би следвало средствата им да продължават да се инвестират балансирано, избират инвестиране в динамични подфондове. По думите й това е доказателство, че хората искат парите им да бъдат инвестирани разумно и да постигат доходност, която да осигури по-висока пенсия в бъдеще.

Замeстник-председателят на КФН Пламен Данаилов пък посочи, че българинът започва все повече да се грижи за здравето си и за живота си, а не само за автомобила. „Животозастрахователният сектор през първите шест месеца на 2026 година бележи значителен ръст от над 40% спрямо същия период на предходната година“, заяви още Пламен Данаилов.

Според Данаилов у нас имущественото застраховане е с голям потенциал за развитие и даде пример с модели, приложени най-близките ни съседки и членки на Европейския съюз – Румъния и Гърция. В Румъния е въведен модел на задължително застраховане, който не е особено успешен, а в Гърция е въведен модел на данъчни стимули, който дава по-добри резултати. Като възможни стимули в тази посока той очерта намаляването на определени местни данъци и такси за собствениците на имоти, което да насърчи застраховането, както и форми на публично-частните партньорства, като държавата чрез различни свои структури да действа като презастраховател на поетите рискове.

„Регулаторната рамка в Европейския съюз преминава през съществена трансформация – от ера на пасивно съответствие към ера на стратегическо управление на риска, прозрачността и пазарната интеграция. Централният въпрос вече не е задълбочаването на регулацията, а как да изградим среда, която превръща спестителите в инвеститори“, отбеляза заместник-председателят на КФН Деница Величкова. Такъв инструмент, по който работят съвместно Министерството на финансите, Българската народна банка, Комисията за финансов надзор и Българската фондова борса е концепцията за директен достъп на гражданите до пазара на държавни ценни книжа, допълни зам.-председателят на КФН.

„Уравнението от една страна има традиционните известни или неизвестни величини – икономически растеж, инфлация, доходност, лихвени проценти, инвестиции, публични финанси, регулации. Но тази година доста сериозно отбелязахме и някои други показатели и фактори, които значително промениха средата – първото от тях е присъединяването към еврозоната, второто е настъпващата дигитализацията с изкуствения интелект, новите платежни технологии и непрекъснато нарастващите очаквания на потребителите към системите“, отбеляза председателят на Комисията за финансов надзор Васил Големански при откриването на форума. Той подчерта, че в тази реалност вече не е достатъчно да питаме какво се случва, а все по-важно е какви решения избираме и какво бъдеще изграждаме с тях „защото финансите, независимо дали говорим за публичния сектор или за корпоративния свят, никога не са били просто едни числа, баланси, прогнози, а са въпрос на доверие, отговорност и стратегическа визия“, допълни Големански.