На 10 юли Комисията за финансов надзор (КФН, Комисията) организира и проведе изключително важната за небанковия финансов сектор конференция „Бъдещи предизвикателства и очаквания в небанковия финансов сектор“. В Интер Експо Център в София над 300 участника, представители на инвестиционния, застрахователния и осигурителния сектор участваха в дискусии, панели и презентации, посветени на принципите на ОИСР за корпоративно управление в България и на общоевропейските регулации – Регламент за оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор (DORA – Digital Operational Resilience Act) и регламента относно пазарите а криптоактиви  (MiCA – Markets in Crypto-Assets).

Г-н Бойко Атанасов откри конференцията с отговори на въпросите защо бизнесът и регулаторът в лицето на КФН имат необходимост с висок приоритет от диалог по темата за новите регулации в небанковия финансов сектор. Той сподели пред участниците в събитието, че „Конференцията е стратегическа инициатива на Комисията за финансов надзор, за да насърчи добре информирана, съвместна и устойчива среда в момент на внедряване на двата регламента, от които ще зависи бъдещето на цифровите финанси. Наша задача е да гарантираме, че заинтересованите страни са подготвени да се справят със сложността на съвременните регулации в небанковия финансов сектор и корпоративното управление“.

Аудиторията на проведената на живо конференция надхвърли 300 участника – професионалисти и експерти от Комисията, поднадзорни лица – инвестиционни фондове и посредници, застрахователни дружества и пенсионно осигурителни дружества, институционални партньори, представители на бизнеса, държавата, инвеститори консултанти и медии. Председателят на Комисията и модераторът на събитието насърчиха задълбочен диалог за идентифициране на решения по конкретни казуси, за споделяне на добри практики и за разработване на стратегии за ефективно справяне с нововъведенията, пред които е изправен небанковият финансов сектор в страната.

Бойко Атанасов коментира още: „Вярвам, че чрез проактивна работа и чрез споделяне на основни насоки, ще улесним внедряването на принципите и регламентите относно пазарите на криптоактиви, ще помогнем за създаването на прозрачна и надеждна финансова система, която е от полза за всички заинтересовани страни. Вероятно ще имаме предизвикателства, които ще преодоляваме заедно и ще търсим решения за защита на потребителите. В глобалния и силно взаимосвързан свят трябва да си имаме взаимно доверие. Доверие, което да преодолява бариери и да създава споделено разбиране за добро корпоративно управление, насърчаване на социалната отговорност и изграждане на стабилна, устойчива и конкурентноспособна икономика“.

Конференцията се проведе в две основни части, като първата акцентира на принципите на ОИСР за корпоративно управление и спазването на нормативните изисквания с фокус върху устойчивостта, отговорното инвестиране и ключовите ESG индикатори за оценка на етичното въздействие, а втората – на предизвикателствата и  основните изисквания на DORA и MiCA.

Освен експертите на КФН, които представиха принципите на ОИСР за корпоративно управление и регулаторните изисквания на двата регламента, гост-лектори на събитието и панелисти бяха: Бисерка Радева – директор на дирекция „Мрежова и информационна сигурност“ в Министерство на електронното управление, доц. д-р Маню Моравенов – член на съвета на директорите и изпълнителен директор на Българската фондова борса, Коста Йорданов – изпълнителен директор и заместник-председател на съвета на директорите на „Бианор Холдинг“ АД, Станислав Танушев – директор за връзки с инвеститорите и устойчивостта на „Сирма Груп Холдинг“ АД, Петко Петков – старши мениджър „Кънсалтинг“ в „Делойт България“ и Аделина Миткова – старши мениджър в адвокатско дружество „Делойт Лигъл“.

Конференцията засегна двата регламента, от които ще зависи бъдещето на цифровите финанси. Експертите коментираха възможностите и предизвикателствата на DORA и MiCA, като се фокусираха върху справянето с нарастващите заплахи за киберсигурността и осигуряването на стабилност на финансовата система.

Принципите за корпоративно управление ще бъдат еталон за българските компании, които се стремят да се приравнят към най-добрите световни практики, като по този начин насърчават устойчива финансова среда. Тази теза бе и в основата на дискусиите за въвеждането на Кодекса за корпоративно управление, който ще определя стандарта за етичност, прозрачност и отчетност, като панелистите подчертаха и важността на стабилните рамки за корпоративно управление, ролята им за повишаване доверието на инвеститорите и осигуряването на устойчив растеж.

Доц. д-р Маню Моравенов посочи, че „корпоративното управление е в основата на новия бизнес морал и на начина, по който дружествата трябва да комуникират с обществеността“. Той отбеляза, че последните изменения на принципите на ОИСР са свързани с ESG политиките и стандарти, а самият ESG рейтинг, който Българска фондова борса предлага като услуга чрез своя партньор LSEG Analytics, се формира на база на методология, в която се използват над 700 ЕSG показатели, а 186 от тях са сравними. Той отправи призив към публичните дружества да получат своя ESG рейтинг, като подробна информация за процеса може да бъде открита на страницата на Борсата.

Доц. д-р Маню Моравенов препоръча листнатите на борсата дружества да използват платформата OXYGEN за докладване на нефинансова информация – екологични, социални и корпоративни аспекти от дейността на компаниите.

Г-жа Петя Хантова – директор на дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“, КФН, обърна внимание на ролята на регулатора при прилагането на принципите за корпоративно управление, правната рамка и техните основни характеристики. Г-жа Хантова посочи, че корпоративното управление включва съвкупност от взаимоотношения между ръководството на дружеството, управителния съвет, акционерите и заинтересованите страни и че всяко дружество следва да прочете принципите и да ги имплементира по най-добрия за него начин. Г-жа Хантова акцентира и върху това, че съвместните усилия на регулатора и участниците на капиталовия пазар са в основата на осигуряване на неговата стабилност и прозрачност в изграждането на доверие в инвеститорите, което от своя страна е предпоставка за неговото развитие. Тя отбеляза също, че в световен мащаб, както и в България, се налага все повече тенденцията, при която, представяйки финансов отчет, инвеститорите се интересуват не толкова от цифрите вътре, а от това, което е зад тях – от декларацията за корпоративно управление до нефинансовата информация, която е част от процеса по отчитане.

Следващият панелист – Коста Йорданов – изпълнителен директор и заместник-председател на съвета на директорите на „Бианор Холдинг“ АД, обърна внимание на това, че за развитие на корпоративното управление в едно дружество трябва да се правят стъпки за подобряване работата на ръководно ниво, както и да се повиши доверието на инвеститорите в организацията чрез открита комуникация с тях.

Станислав Танушев – директор за връзки с инвеститорите и устойчивостта на „Сирма Груп Холдинг“ АД посочи, че въпреки многобройните предизвикателства при спазване на Принципите на ОИСР, те осигуряват и много възможности за преки положителни резултати. Той илюстрира това с примери от „Сирма Груп Холдинг“ АД, където грижата за природата и устойчивостта, и инсталирането на фотоволтаична централа на компанията, носи също и пряк финансов резултат. Или също как грижата за служителите води до тяхната удовлетвореност от работата и намалено текучество. Подобни примери могат да бъдат дадени за всеки от Принципите.  

Г-жа Йорданка Ушагелова – директор на дирекция „Анализи, жалби и преструктуриране“ в КФН обърна внимание на предизвикателствата при въвеждането на Регламента за оперативна и финансова устойчивост на цифровите технологии. Тя посочи, че целта на регламента е да се въведе всеобхватна рамка за дигитална оперативна устойчивост на финансовите субекти на ЕС. Г-жа Ушагелова подробно се спря на обхвата и значимостта на DORA.

Петко Петков – старши мениджър „Кънсалтинг“ в „Делойт България“ поясни, че регламентът за оперативна устойчивост на цифровите технологии „не е революция, а еволюция на вече създадени норми“, с които трябва да се въведат по-строги изисквания по отношение на киберсигурността. Панелистът посочи, че се появява стремеж за координиран подход в управлението на риска, породен от използването на цифрови технологии.

Бисерка Радева – директор на дирекция „Мрежова и информационна сигурност“ в Министерство на електронното управление направи обобщение за развитието през годините на Закона за киберсигурността и посочи, че към момента има изготвен Закон за изменение и допълнение на Закона за киберсигурността на базата на Директива (ЕС) 2022/2555 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 година относно мерки за високо общо ниво на киберсигурност в Съюза, за изменение на Регламент (ЕС) № 910/2014 и Директива (ЕС) 2018/1972 и за отмяна на Директива (ЕС) 2016/1148 (Директива МИС 2). Г-жа Радева посочи основните стълбове на МИС 2 – отговорност на държавите членки, управление на риска и сътрудничество и обмен на информация. Тя изброи и приликите и разликите между DORA и NIS2.

Аделина Миткова – старши мениджър в адвокатско дружество „Делойт Лигъл“ говори за регламента относно пазарите на криптоактиви . Тя посочи, че този регламент е по-скоро „революция, а не еволюция“ и че с него се регулира издаването, публичното предлагане и допускането до търговия на криптоактивите, които не са обхванати от съществуващото европейско законодателство, както и условията, при които могат да се предоставят услугите, свързани с криптоактиви. Г-жа Миткова посочи кои криптоактиви попадат в обхвата на регламента, а именно: токени, обезпечени с активи, токени за електронни пари и всички други потребителски токени. Г-жа Миткова отбеляза и кои са основните изисквания при публичното предлагане на токени. Тя заключи, че MICA ще осигури правна сигурност на пазара с криптоактиви.

Г-н Милен Милев – началник на отдел „Нормативна дейност и методология“, дирекция „Правна“, КФН, говори за правната рамка относно проекта на Закон за пазарите на криптоактиви и мерките, които Република България ще трябва да прилага. Той изрично посочи, че Комисията за финансов надзор не е определена еднозначно за компетентен орган по прилагането на MiCA. Той посочи също кои лица попадат в обхвата на  MiCA, а именно лицата по чл. 4, т. 38 и 39 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.

Панелистите бяха единодушни, че новите регулации и тяхното прилагане ще повишат доверието на инвеститорите и ще допринесат за повишаване сигурността по отношение на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Комисията за финансов надзор ще продължи да подхожда проактивно при прилагането и надзора на европейските разпоредби, които са от решаващо значение за справяне със сложността на цифровата трансформация и поддържане целостта на капиталовия пазар. Небанковият финансов сектор и неговото развитие ще се позовава на придържането към принципите за корпоративно управление и спазването на регулациите – от първостепенно значение за стимулиране на иновациите, поддържане на стабилност, ефективно управление и внедряване на най-добре работещи регулаторни практики.

По-долу можете да изтеглите представените презентации по време на Конференцията.