Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователните посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност във Вътрешния пазар на Европейския съюз
Комисията за финансов надзор изготви проучване за оценка удовлетвореността от предоставяните от поднадзорни лица инвестиционни, застрахователни и пенсионноосигурителни услуги и/или продукти и за оценка на потребителското поведение и нагласи към устойчиви инвестиции и в дигитална среда. Целта на анкетата е установяване на необходимостта от регулаторни промени, повишаване качеството на предоставяните продукти/услуги, улесняване достъпа до тях чрез осигуряване на сигурна и стабилна финансова система.
На 10 юли Комисията за финансов надзор (КФН, Комисията) организира и проведе изключително важната за небанковия финансов сектор конференция „Бъдещи предизвикателства и очаквания в небанковия финансов сектор“. В Интер Експо Център в София над 300 участника, представители на инвестиционния, застрахователния и осигурителния сектор участваха в дискусии, панели и презентации, посветени на принципите на ОИСР за корпоративно управление в България и на общоевропейските регулации – Регламент за оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор (DORA – Digital Operational Resilience Act) и регламента относно пазарите а криптоактиви (MiCA – Markets in Crypto-Assets).
Г-н Бойко Атанасов откри конференцията с отговори на въпросите защо бизнесът и регулаторът в лицето на КФН имат необходимост с висок приоритет от диалог по темата за новите регулации в небанковия финансов сектор. Той сподели пред участниците в събитието, че „Конференцията е стратегическа инициатива на Комисията за финансов надзор, за да насърчи добре информирана, съвместна и устойчива среда в момент на внедряване на двата регламента, от които ще зависи бъдещето на цифровите финанси. Наша задача е да гарантираме, че заинтересованите страни са подготвени да се справят със сложността на съвременните регулации в небанковия финансов сектор и корпоративното управление“.
Бойко Атанасов – Председател на Комисия за финансов надзор
Аудиторията на проведената на живо конференция надхвърли 300 участника – професионалисти и експерти от Комисията, поднадзорни лица – инвестиционни фондове и посредници, застрахователни дружества и пенсионно осигурителни дружества, институционални партньори, представители на бизнеса, държавата, инвеститори консултанти и медии. Председателят на Комисията и модераторът на събитието насърчиха задълбочен диалог за идентифициране на решения по конкретни казуси, за споделяне на добри практики и за разработване на стратегии за ефективно справяне с нововъведенията, пред които е изправен небанковият финансов сектор в страната.
Бойко Атанасов коментира още: „Вярвам, че чрез проактивна работа и чрез споделяне на основни насоки, ще улесним внедряването на принципите и регламентите относно пазарите на криптоактиви, ще помогнем за създаването на прозрачна и надеждна финансова система, която е от полза за всички заинтересовани страни. Вероятно ще имаме предизвикателства, които ще преодоляваме заедно и ще търсим решения за защита на потребителите. В глобалния и силно взаимосвързан свят трябва да си имаме взаимно доверие. Доверие, което да преодолява бариери и да създава споделено разбиране за добро корпоративно управление, насърчаване на социалната отговорност и изграждане на стабилна, устойчива и конкурентноспособна икономика“.
Бойко Атанасов – Председател на Комисия за финансов надзор
Конференцията се проведе в две основни части, като първата акцентира на принципите на ОИСР за корпоративно управление и спазването на нормативните изисквания с фокус върху устойчивостта, отговорното инвестиране и ключовите ESG индикатори за оценка на етичното въздействие, а втората – на предизвикателствата и основните изисквания на DORA и MiCA.
Освен експертите на КФН, които представиха принципите на ОИСР за корпоративно управление и регулаторните изисквания на двата регламента, гост-лектори на събитието и панелисти бяха: Бисерка Радева – директор на дирекция „Мрежова и информационна сигурност“ в Министерство на електронното управление, доц. д-р Маню Моравенов – член на съвета на директорите и изпълнителен директор на Българската фондова борса, Коста Йорданов – изпълнителен директор и заместник-председател на съвета на директорите на „Бианор Холдинг“ АД, Станислав Танушев – директор за връзки с инвеститорите и устойчивостта на „Сирма Груп Холдинг“ АД, Петко Петков – старши мениджър „Кънсалтинг“ в „Делойт България“ и Аделина Миткова – старши мениджър в адвокатско дружество „Делойт Лигъл“.
Конференцията засегна двата регламента, от които ще зависи бъдещето на цифровите финанси. Експертите коментираха възможностите и предизвикателствата на DORA и MiCA, като се фокусираха върху справянето с нарастващите заплахи за киберсигурността и осигуряването на стабилност на финансовата система.
Принципите за корпоративно управление ще бъдат еталон за българските компании, които се стремят да се приравнят към най-добрите световни практики, като по този начин насърчават устойчива финансова среда. Тази теза бе и в основата на дискусиите за въвеждането на Кодекса за корпоративно управление, който ще определя стандарта за етичност, прозрачност и отчетност, като панелистите подчертаха и важността на стабилните рамки за корпоративно управление, ролята им за повишаване доверието на инвеститорите и осигуряването на устойчив растеж.
Доц. д-р Маню Моравенов посочи, че „корпоративното управление е в основата на новия бизнес морал и на начина, по който дружествата трябва да комуникират с обществеността“. Той отбеляза, че последните изменения на принципите на ОИСР са свързани с ESG политиките и стандарти, а самият ESG рейтинг, който Българска фондова борса предлага като услуга чрез своя партньор LSEG Analytics, се формира на база на методология, в която се използват над 700 ЕSG показатели, а 186 от тях са сравними. Той отправи призив към публичните дружества да получат своя ESG рейтинг, като подробна информация за процеса може да бъде открита на страницата на Борсата.
Доц. д-р Маню Моравенов препоръча листнатите на борсата дружества да използват платформата OXYGEN за докладване на нефинансова информация – екологични, социални и корпоративни аспекти от дейността на компаниите.
Г-жа Петя Хантова – директор на дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“, КФН, обърна внимание на ролята на регулатора при прилагането на принципите за корпоративно управление, правната рамка и техните основни характеристики. Г-жа Хантова посочи, че корпоративното управление включва съвкупност от взаимоотношения между ръководството на дружеството, управителния съвет, акционерите и заинтересованите страни и че всяко дружество следва да прочете принципите и да ги имплементира по най-добрия за него начин. Г-жа Хантова акцентира и върху това, че съвместните усилия на регулатора и участниците на капиталовия пазар са в основата на осигуряване на неговата стабилност и прозрачност в изграждането на доверие в инвеститорите, което от своя страна е предпоставка за неговото развитие. Тя отбеляза също, че в световен мащаб, както и в България, се налага все повече тенденцията, при която, представяйки финансов отчет, инвеститорите се интересуват не толкова от цифрите вътре, а от това, което е зад тях – от декларацията за корпоративно управление до нефинансовата информация, която е част от процеса по отчитане.
Следващият панелист – Коста Йорданов – изпълнителен директор и заместник-председател на съвета на директорите на „Бианор Холдинг“ АД, обърна внимание на това, че за развитие на корпоративното управление в едно дружество трябва да се правят стъпки за подобряване работата на ръководно ниво, както и да се повиши доверието на инвеститорите в организацията чрез открита комуникация с тях.
Станислав Танушев – директор за връзки с инвеститорите и устойчивостта на „Сирма Груп Холдинг“ АД посочи, че въпреки многобройните предизвикателства при спазване на Принципите на ОИСР, те осигуряват и много възможности за преки положителни резултати. Той илюстрира това с примери от „Сирма Груп Холдинг“ АД, където грижата за природата и устойчивостта, и инсталирането на фотоволтаична централа на компанията, носи също и пряк финансов резултат. Или също как грижата за служителите води до тяхната удовлетвореност от работата и намалено текучество. Подобни примери могат да бъдат дадени за всеки от Принципите.
Панел 1: Принципите на ОИСР за корпоративно управление в България
Г-жа Йорданка Ушагелова – директор на дирекция „Анализи, жалби и преструктуриране“ в КФН обърна внимание на предизвикателствата при въвеждането на Регламента за оперативна и финансова устойчивост на цифровите технологии. Тя посочи, че целта на регламента е да се въведе всеобхватна рамка за дигитална оперативна устойчивост на финансовите субекти на ЕС. Г-жа Ушагелова подробно се спря на обхвата и значимостта на DORA.
Петко Петков – старши мениджър „Кънсалтинг“ в „Делойт България“ поясни, че регламентът за оперативна устойчивост на цифровите технологии „не е революция, а еволюция на вече създадени норми“, с които трябва да се въведат по-строги изисквания по отношение на киберсигурността. Панелистът посочи, че се появява стремеж за координиран подход в управлението на риска, породен от използването на цифрови технологии.
Бисерка Радева – директор на дирекция „Мрежова и информационна сигурност“ в Министерство на електронното управление направи обобщение за развитието през годините на Закона за киберсигурността и посочи, че към момента има изготвен Закон за изменение и допълнение на Закона за киберсигурността на базата на Директива (ЕС) 2022/2555 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 година относно мерки за високо общо ниво на киберсигурност в Съюза, за изменение на Регламент (ЕС) № 910/2014 и Директива (ЕС) 2018/1972 и за отмяна на Директива (ЕС) 2016/1148 (Директива МИС 2). Г-жа Радева посочи основните стълбове на МИС 2 – отговорност на държавите членки, управление на риска и сътрудничество и обмен на информация. Тя изброи и приликите и разликите между DORA и NIS2.
Аделина Миткова – старши мениджър в адвокатско дружество „Делойт Лигъл“ говори за регламента относно пазарите на криптоактиви . Тя посочи, че този регламент е по-скоро „революция, а не еволюция“ и че с него се регулира издаването, публичното предлагане и допускането до търговия на криптоактивите, които не са обхванати от съществуващото европейско законодателство, както и условията, при които могат да се предоставят услугите, свързани с криптоактиви. Г-жа Миткова посочи кои криптоактиви попадат в обхвата на регламента, а именно: токени, обезпечени с активи, токени за електронни пари и всички други потребителски токени. Г-жа Миткова отбеляза и кои са основните изисквания при публичното предлагане на токени. Тя заключи, че MICA ще осигури правна сигурност на пазара с криптоактиви.
Г-н Милен Милев – началник на отдел „Нормативна дейност и методология“, дирекция „Правна“, КФН, говори за правната рамка относно проекта на Закон за пазарите на криптоактиви и мерките, които Република България ще трябва да прилага. Той изрично посочи, че Комисията за финансов надзор не е определена еднозначно за компетентен орган по прилагането на MiCA. Той посочи също кои лица попадат в обхвата на MiCA, а именно лицата по чл. 4, т. 38 и 39 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Панелистите бяха единодушни, че новите регулации и тяхното прилагане ще повишат доверието на инвеститорите и ще допринесат за повишаване сигурността по отношение на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма.
Панел 2: Регулациите в дигиталната ера през призмата на DORA и MiCA
Комисията за финансов надзор ще продължи да подхожда проактивно при прилагането и надзора на европейските разпоредби, които са от решаващо значение за справяне със сложността на цифровата трансформация и поддържане целостта на капиталовия пазар. Небанковият финансов сектор и неговото развитие ще се позовава на придържането към принципите за корпоративно управление и спазването на регулациите – от първостепенно значение за стимулиране на иновациите, поддържане на стабилност, ефективно управление и внедряване на най-добре работещи регулаторни практики.
По-долу можете да изтеглите представените презентации по време на Конференцията.
1. Вписва Динамичен универсален подфонд „Алианц България“, Балансиран универсален подфонд „Алианц България“ и Консервативен универсален подфонд „Алианц България“ в регистъра на дружествата за допълнително социално осигуряване, управляваните от тях фондове и професионалните схеми.
2. Изпраща искане до председателя на Софийски районен съд да постанови всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до интернет страници, надлежно описани в Решения на КФН № 638-ИП/08.10.2026 г. и № 639-ДУКА/08.10.2026 г., чрез които в срок до 12.10.2026 г. не е преустановено предлагането на инвестиционни услуги и дейности или услуги, свързани с криптоактиви, от лица, които нямат право да предоставят такива услуги.
3. Издава Указания относно тълкуването и прилагането на § 181, ал. 3 и § 182, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, обнародван в „Държавен вестник“, бр. 27 от 2026 г., в сила от 1 януари 2027 г., относно разпределение на средствата по индивидуалните партиди на починали осигурени лица, които не са избрали начин на управление на средствата им по реда на § 181, ал. 1 и § 182, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
4. Издава Указания относно прилагането по аналогия на § 182 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, обнародван в „Държавен вестник“, бр. 27 от 2026 г., в сила от 1 януари 2027 г., към лицата, подали заявления за участие в универсален пенсионен фонд и за възобновяване на осигуряването в него.
5. Издава Указания по тълкуването и прилагането на чл. 163, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване, във вр. с § 181 и § 182 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, обнародван в „Държавен вестник“, бр. 27 от 2026 г., в сила от 1 януари 2027 г., относно началния момент на срока за избор на начин на управление на средствата от лицата, които по реда на § 181 и § 182 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване са избрали подфонд в универсалния пенсионен фонд или поради липсата на избор са разпределени служебно в подфонд въз основа на възрастта им.
6. Издава Указания по тълкуването и прилагането на чл. 129, ал. 3 и 10 и чл. 234, ал. 3 и 10 от Кодекса за социално осигуряване, във вр. с § 180, ал. 1 и 6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, обнародван в „Държавен вестник“, бр. 27 от 2026 г., в сила от 1 януари 2027 г., във вр. с чл. 214, ал. 4 и чл. 221, ал. 3, изречение второ от Кодекса за социално осигуряване, относно начина за определяне на стойността на един дял в подфондовете в универсалните пенсионни фондове при създаването им по реда § 180 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване и стойността на един дял в подфондовете в учреден фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване при създаването им по реда на чл. 214, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване.
7. Изпраща писмо до „Прима Крипсо“ ООД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с подадено заявление за издаване на лиценз за доставчик на услуги за криптоактиви.
8. Изпраща писмо до инвестиционен посредник „Фоукал Пойнт Инвестмънтс“ АД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с издаване на одобрение на неизпълнителен член на съвета на директорите.
Европейският орган по ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) публикува третия си консолидиран доклад за санкциите и мерките, наложени от националните компетентни органи в държавите членки през 2025 г. Изготвянето на такъв доклад вече е практика в дейността на европейския надзорен орган и допринася за сближаването на надзорните и правоприлагащи практики, както и за постигане на по-голяма прозрачност, в съответствие със Стратегията на ЕОЦКП за 2023-2028 г. В доклада подробно са предоставени данни във връзка с броя и размера на наложените в резултат на надзора на инвестиционната дейност от държавите членки мерки и санкции, видовете най-чести нарушения, както и различните способи за приключване на образуваните административнонаказателни производства. Направеният анализ идентифицира някои разлики в практиките по налагане на санкции и мерки, имащи нужда от адресиране чрез последващото им сближаване. Констатирано е, че ефективността на надзорната дейност зависи и от спазването на правилата от страна на участниците на пазара и не следва да се оценява единствено въз основа на броя или размера на наложените санкции в дадена държава членка.
Фалшиви дилъри подвеждат клиенти от името на официалната асоциация на управляващите дружества (БАУД), алармира Комисията за финансов надзор. Използват се фалшиви профили в социалната мрежа Facebook, които, от името на организацията, изпращат покани за сключване на сделки с финансови инструменти и за управление на активи.
Страниците използват всички атрибути на БАУД – име, визуална идентичност и комуникационни елементи.
КФН предупреждава, че тези съобщения представляват риск от заблуда и потенциална финансова измама.
БАУД е учредена на 30 ноември 2004 г. като първото сдружение в България на професионалните мениджъри на портфейли на взаимни фондове. В институцията членуват 28 управляващи дружества, представляващи 146 фондове, управляващи активи за близо 2,2 млрд. евро.
КФН призовава потенциалните инвеститори да проявяват повишено внимание при получаване на подобни съобщения.
Най-важното е да проверяват автентичността на профилите и самоличността на лицата, които се свързват с тях, да не предоставят лични данни, данни за достъп до финансови сметки или средства, преди да са се уверили в легитимността на съответното лице или организация.
Всеки, който се съмнява, че е станал обект на евентуална измама, може да провери списъка на лицензираните дружества на сайта на Комисията за финансов надзор https://www.fsc.bg/.
На сайта са налични всички данни за лицензираните компании, включително и техните електронни канали за комуникация.
Комисията съветва при съмнение да:
изискват допълнителни данни, които могат да бъдат проверени и потвърдени от независими публични източници;
проверяват публичните регистри на КФН, както и официалните интернет страници на съответните дружества – поднадзорни лица;
преустановят контакт и да сезират съответните органи – МВР и КФН при подозрение за недобросъвестни или престъпни дейности.
За периода от 01.09.2026 г. до 30.09.2026 г. в КФН са получени 18 (осемнадесет) уведомления от компетентни органи на държави членки относно намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. и уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или за предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.
За периода е постъпило 1 (едно) уведомление относно намерението на застраховател със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България. За същия период няма постъпило уведомление относно оттегляне на намерението на застраховател със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така, към края на м. септември 2026 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, сe увеличава на 438(четиристотин тридесет и осем).
През м. септември 2026 г. в КФН са получени 10 (десет) уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. През периода са постъпили 3 (три) уведомления относно оттегляне на намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В резултат на това, към края на м. септември 2026 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, се увеличава до 2 521 (две хиляди петстотин и двадесет и един).
За периода 01.09.2026 г. – 30.09.2026 г. КФН не е изпращала уведомления относно намерението на местен застраховател да започне да извършва или да разшири обхвата на извършваната трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, се запазва на 22 (двадесет и две).
През същия период КФН не е изпращала уведомления относно намерението на местен застрахователен брокер да започне да извършва трансгранична дейност или да разшири обхвата на своята дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се запазва на 77 (седемдесет и седем).
Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.
1. Не издава окончателна забрана за публикуване на коригирано търгово предложение от „БЪЛГАРСКА МОРСКА КОМПАНИЯ – ПФ“ ЕООД, за закупуване чрез инвестиционен посредник „София Интернешънъл Секюритиз“ АД на 938 100 броя акции от капитала на „ПОРТОВИ ФЛОТ 99“ АД, от останалите акционери на дружеството.
2. Дава указания за корекции и допълване на информацията във връзка с търгово предложение от „СЕ 2026 А“, Франция, за закупуване чрез инвестиционен посредник „УниКредит Булбанк“ АД на акции, от капитала на „Шелли Груп“ ЕД, гр. София, от останалите акционери на дружеството.
3. Открива административно производство по издаване на индивидуален административен акт за заличаване на застрахователен брокер „АДЮТАНТ“ ЕООД от регистъра на застрахователните брокери.
4. Приема Правила за нормативната дейност на Комисията за финансов надзор.
5. Изпраща писмо до „Придикт“ ЕООД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с издаване на лиценз за извършване на дейност като доставчик на услуги за колективно финансиране.
6. Изпраща писмо до „БлокДев“ АД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с подадено заявление за издаване на лиценз за доставчик на услуги за криптоактиви.
Европейският съюз ще премине към сетълмент Т+1 на 11 октомври 2027 г. В подготовка за прехода Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA) призовава пазарните участници да приключат техническата си подготовка, да оценят готовността на своите контрагенти и обслужващи инфраструктури и да започнат възможно най-скоро тестове по цялата верига на търговия и сетълмент.
„Преходът към Т+1 е една от най-значимите промени в пазарната структура през последните години. Той ще подобри съществено ефективността и международната конкурентоспособност на пазарите в ЕС. Датата е известна, пътната карта е ясна, а с публикуването на последния елемент от регулаторните насоки вече е налице рамката, необходима на всички участници във веригата на търговия и сетълмент, за да се подготвят за 11 октомври 2027 г.
Успешният преход изисква общи усилия на финансовия сектор и публичните органи. Сега фокусът се прехвърля върху пазарните участници, които трябва да изпълнят регулаторните изисквания, да подготвят системите и процесите си и да тестват готовността си за промяната, като вземат предвид препоръките на Комитета на индустрията на ЕС по въпросите на Т+1.“
Председателят на Комисията за финансов надзор и на Националния форум Т+1 Васил Големански подчерта:
„За българския пазар приоритетът е ясната организация на оперативния ден – кога и какво трябва да направи всеки участник и от кого зависи изпълнението на следващата стъпка. Посредниците, банките, Централен депозитар и останалите пазарни участници трябва да проверят чрез съвместни тестове как ще работят системите и процесите им в съкратения срок. Чрез Националния форум Т+1 координираме тази подготовка и проследяваме въпросите, които изискват общо решение. Непосредственият ни фокус е готовността за новите изисквания от 7 декември 2026 г.“
Какво уточняват актуализираните насоки
Насоките на ESMA поясняват как пазарните участници следва да изпълняват новите изисквания за разпределенията и потвържденията, въведени с измененията в RTS за сетълмент дисциплината. От 7 декември 2026 г. те предвиждат задължително използване на:
електронни, стандартизирани канали за комуникация и международни стандарти за обмен на съобщения;
машинно-четими методи за комуникация, с изключение на случаите на временни технически прекъсвания.
1. Одобрява проспект на ЕС за последващо емитиране за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, издадена от „Загора Фининвест“ АД, гр. София.
Емисията е в размер на 9 000 000 евро, разпределени в 9 000 броя обикновени, безналични, поименни, лихвоносни, свободно прехвърляеми, обезпечени, неконвертируеми облигации, с номинална стойност на една облигация в размер на 1 000 евро, с плаващ лихвен процент в размер, формиран от 6-месечен EURIBOR, увеличен с надбавка от 1,50%, но общо не по-малко от 3,25% и общо не повече от 5,75% годишно, платим на 6-месечен период, с дата на емитиране 29.06.2026 г. и дата на падеж 29.06.2034 г., с ISIN код BG2100027262.
Вписва посочената емисия облигации в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар.
2. Определя минималната доходност за задължителните пенсионни фондове за периода от 30.09.2024 г. до 30.09.2026 г. Фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване са постигнали доходност за посочения 24-месечен период над определеното минимално равнище на доходността за съответния вид фонд. Пълният текст на решения № 660 – УПФ от 20.10.2026 г. и № 661 – ППФ от 20.10.2026 г. може да намерите в раздел „Административни документи”. Данни за доходността за 24-месечния период (на годишна база) и определената минимална доходност може да намерите в раздел „Осигурителна дейност“, “„Статистика”.
3. Прилага обезпечителна мярка в изпълнение на разпореждане на Окръжен съд – Велико Търново за спиране на производството пред Комисията за финансов надзор за отписване на „Момина крепост“ АД като публично дружество от регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа.
4. Изпраща писмо до „Арбитраж Асет Мениджмънт” ЕАД (в процес на учредяване), с искане за допълнителна информация и документи във връзка с издаване на лиценз за извършване на дейност като управляващо дружество и за издаване на лиценз за извършване на дейност по управление на алтернативни инвестиционни фондове.
5. Изпраща писмо до „Бифайнанс“ ЕООД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с подадено заявление за издаване на лиценз за доставчик на услуги за криптоактиви.
Всяка четвърта компания в небанковия финансов сектор вече има стратегия за дигитализация, а 32% са в процес на нейното разработване. В трите сектора – застрахователния, осигурителния и инвестиционния преобладават дружествата, които инвестират до 20% от общите си разходи във финансови иновации и планират да запазят сходен размер на инвестициите през следващите три години.
Това сочи анкетно проучване на Комисията за финансов надзор за периода 2020-2026 сред 50 водещи компании.
Изводите сочат, че секторът преминава от въвеждане на дигитализация и експерименти с нови технологии към изграждане на цялостни модели, при които иновациите са част от бизнеса, изискваща системно управление на технологичните, оперативните и регулаторните рискове.
Най-новото проучване на КФН за развитието на финансовите иновации, проведено през 2026 г. откроява ясната тенденция – дигитализацията е трайно свързана с дългосрочното развитие на небанковия финансов сектор.
Наред с внедряването на нови технологии все по-голямо значение имат устойчивостта на цифровите процеси, регулаторното съответствие, защита на данните и ефективно управление на информацията. Данните от проучването показват, че сред широко използваните технологии се открояват дигиталните платформи, интерфейсите за програмно приложение (API) и електронната идентификация на клиенти (eKYC), които се прилагат за автоматизация на процеси, обработка и анализ на големи обеми данни, подобряване на клиентското обслужване и повишаване на съответствието с нормативните изисквания.
В същото време профилът на предизвикателствата се разширява – освен киберсигурността и защитата на данните все по-значими са зависимостта от външни доставчици, интеграцията на новите технологии със съществуващите ИТ системи и недостигът на квалифицирани кадри..
За сравнение проучването на КФН от 2020 г. показва, че в условията на пандемията от COVID-19 основният фокус е бил върху внедряването на дигитални платформи, облачни услуги и мобилни технологии. Тогава използването на изкуствен интелект все още е ограничено, но пандемията ускорява процесите по дигитализация и насочва дружествата към решения за намаляване на разходите, повишаване на оперативната ефективност и подобряване на достъпа до финансови услуги.
През 2021 г. специализираното проучване на КФН за използването на изкуствен интелект потвърждава установената година по-рано тенденция, че технологията все още е в сравнително ранен етап на внедряване, но нагласите към нея са предимно положителни. Тогава 45% от участниците оценяват влиянието на ИИ като положително, а над 42% отчитат положителен ефект върху оптимизацията на работните процеси.
Комисията за финансов надзор беше уведомена от компетентния орган на Нидерландия (Dutch Authority For The Financial Markets) за предстоящо преобразуване чрез вливане на “Anderzorg N.V.” в “Menzis Zorgverzekeraar N.V.”, включващ застрахователен договор, по които Република България е държава членка, където е разположен рискът. След преглед на представените документи, КФН взе решение за изпращане на писмо до националния компетентен орган на Нидерландия относно предоставянето на съгласие за прехвърляне на застрахователния портфейл от “Anderzorg N.V.” към “Menzis Zorgverzekeraar N.V.”.
1. Издава временна забрана за публикуване на търгово предложение от „Ю Ес Корп“ ЕООД за закупуване чрез инвестиционен посредник „БенчМарк Финанс“ АД на акции от капитала на „ВИПОМ“ АД от останалите акционери на дружеството.
3. Одобрява Димитър Христов за член на съвета на директорите на „Зенит Имоти“ АДСИЦ.
4. Приема на първо гласуване проект на наредба за изменение и допълнение на Наредба № 50 от 30.03.2022 г. за капиталовата адекватност, ликвидността на инвестиционните посредници и осъществяването на надзор за спазването им.
Проектът и мотивите към него са публикувани на интернет страницата на Комисията за финансов надзор в раздел „Нормативна уредба”, рубрика „Обществени консултации”, като бележки и предложения по проекта могат да бъдат представени в 14-дневен срок от публикуването му – до 29.10.2026 г. включително.
5. Изпраща уведомления до компетентните органи на Австрия, Белгия, Хърватия, Естония, Дания, Финландия, Франция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Люксембург, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Испания, Швеция, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, до Европейския орган за ценни книжа и пазари и до Европейския банков орган във връзка с намерението на доставчик на услуги за криптоактиви „ФФ Диджитал“ ЕООД за свободно предоставяне на услуги за криптоактиви на териториите на съответните държави.
6. Изпраща писмо до „ЪНРАМП“ ООД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с подадено заявление за издаване на лиценз за доставчик на услуги за криптоактиви.
