Строги правила, по-високи резерви и пазарни буфери за пенсиите предвиждат нови наредби на КФН

По-високи резерви за пенсионните дружества и по-строги правила за защита на парите на осигурените лица.

Това предвиждат проекти за наредби, одобрени на първо четене от КФН.

Промените идват след измененията в Кодекса за социално осигуряване и засягат въвеждането на мултифондовете в капиталовото социално осигуряване. За КФН основната цел е системата да бъде по-устойчива при пазарни колебания, така че да се гарантира по-добрата защита както за осигурените лица във фазата на акумулиране на пенсионни спестявания, така и за пенсионерите, които вече получават плащания.

Увеличават се резервите за гарантиране на вноските

Най-съществената промяна е свързана с увеличаване на изискванията към капиталовото покритие в резултат на трайния растеж на активите на управляваните от дружествата фондове, като при най-големите от тях (УПФ) по настоящем се гарантират брутните вноски с резерв в размер само 0,5 на сто от нетните им активи. Упражняването на правото на пенсия от все по-широк кръг лица обуславя необходимостта от заделянето на повече средства в резерва за гарантиране брутния размер на вноските. Новите текстове предвиждат този буфер да бъде увеличен двойно, а в някои случаи и тройно – между 1 и 1,5 на сто от нетните активи на съответния фонд.

КФН предлага завишаване на изискванията към резервите за гарантиране на пенсионните плащания. Досега гаранциите покриваха основно пожизнените пенсии. След промените в КСО обхватът им се разширява и включва и срочните пенсионни плащания, като размерът на тези резерви се увеличава чувствително – от досегашните 1 на сто до  4 на сто и не повече от 6 на сто от капитализираната стойност на пенсиите и разсрочените плащания.

По-строг контрол върху финансовите буфери

Това означава, че компаниите ще трябва да заделят значително повече средства още във фазата на натрупване с цел осигуряване своевременно обезпечаване на ангажиментите им за гарантиране на брутните вноски и за покриване на резервите във фазата на изплащане.

На практика регулаторът ще следи за спазване на механизма за постоянно „настройване“ на финансовите буфери. Пенсионните дружества са задължени всеки месец да преизчисляват резервите си. Ако размерът им падне под минималното ниво, дружеството ще трябва незабавно да ги допълни със собствени средства. Ако пък резервите надхвърлят максимално допустимия праг, част от средствата ще могат да бъдат освобождавани. Според КФН това ще осигури едновременно стабилност и по-гъвкаво управление на капитала.

В мотивите към проекта регулаторът подчертава, че промените са насочени към ограничаване на риска от натрупване на дефицити в системата. Аргументът е, че при нестабилни пазари и по-висока волатилност пенсионните дружества трябва да разполагат с достатъчно буфери, за да изпълняват ангажиментите си към осигурените лица и пенсионерите.

Нова организация на пенсионните плащания

Комисията за финансов надзор предлага и сериозна реформа в правилата за изплащане на пенсии от втория и третия пенсионен стълб чрез изцяло нова Наредба №70.

С цел по-добро споделяне на биометричния риск между индивидите в една по-голяма съвкупност с промените в КСО се предвижда изплащането на пожизнените пенсии, на които дава право осигуряването в УПФ и ДПФ, да се извършва от общ фонд за изплащане на пожизнени пенсии. По аналогичен начин се предвижда разсрочените плащания при придобито право на пенсия от УПФ и ДПФ и срочните пенсии от ППФ да се изплащат от общ фонд за срочни плащания. За целта заварените фондове за изплащане на пожизнени пенсии при осигуряване в УПФ ще се използват за изплащане и на пенсиите от ДПФ. Фондовете за разсрочени плащания, създадени във връзка с дейността на УПФ, се трансформират във фондове за срочни плащания, от където да се извършват всички такива плащания при придобито право на пенсия, вкл. срочните професионални пенсии.

Създадената обща инфраструктура под формата на общи фондове за извършване на плащанията дава възможност за обединяване на пенсионните спестявания от УПФ и ДПФ за целите на отпускане на обща пенсия и обединяване в общ превод на плащанията с един и същ падеж от един фонд за извършване на плащания. Според КФН, това ще позволи по-добро управление на риска и по-ясна организация на средствата.

Отпада техническият лихвен процент

С проекта се адаптира начина на изчисляване на пенсиите от УПФ, ППФ и ДПФ като отпада използването на технически лихвен процент (ТЛП). При сега действащата уредба (в сила до 31 декември 2026 г.) посредством този процент се залага очакване за бъдеща доходност от инвестициите на средствата на фонда за изплащане на пожизнени пенсии, т.е. ТЛП на фонда за изплащане на пожизнени пенсии подлежи на промяна в зависимост от пазарните условия. По този начин се обособяват различни групи пенсионери във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии, чиито пенсии са отпуснати с различен ТЛП, което води до различна по размер ежегодна актуализация след това, въпреки че средствата на лицата се инвестират заедно. След 01 януари 2027 г. при отпускането на пенсия ще се гарантира първоначално определения размер на пенсията, а не само сумата, натрупана по индивидуалната партида. Това означава актуализация в посока повишаване на плащанията и по-висока защита за хората.

По-високи гаранции за осигурените лица

Съгласно уредбата в КСО до момента допълнителната пожизнена пенсия за старост при осигуряване в УПФ е с гарантиран размер, изчислен на база брутните вноски на лицето. Това означава, че ако лицето има средства по индивидуалната партида в по-висок размер от брутните вноски, може да се гарантира първоначално договореният размер на пенсията, като се прилага рисков коефициент, който намалява размера на плащането. От 01 януари 2027 г. се залага пенсионноосигурителното дружество да гарантира пенсията на база пълния размер на преведените средства от партидата на лицето във фонда за изплащане на пожизнени пенсии, тъй като отпада прилагането на ТЛП и тъй като само част от постигнатата доходност при управлението на фонда за изплащане на пожизнени пенсии се използва за увеличаване на размера на плащанията, а останалата се заделя по аналитична сметка, с която се покрива недостиг при необходимост. По този начин в значителна степен се подобряват предоставяните на лицата гаранции.

Новите правила влизат в сила от 2027 г.

Според КФН промените ще доведат до по-висока финансова стабилност на системата за допълнително пенсионно осигуряване, по-голяма защита на осигурените лица и пенсионерите и по-ефективен надзор върху пенсионните дружества.

Проектите на наредби ще бъде публикувани за 30-дневно обществено обсъждане, а новите правила влизат в сила от 1 януари 2027 г.

Решения от заседание на 19.05.2026 г.

На заседанието си днес КФН реши:

1. Не издава окончателна забрана за публикуване на коригирано предложение от Harisson Management Limited, Република Малта, за изкупуване чрез инвестиционен посредник „Елана Трейдинг“ АД на 551 791 броя акции от капитала на „Арома“ АД, гр. София, от останалите акционери на дружеството.

2. Одобрява проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, издадена от „Старком Холдинг“ АД.

Емисията е в размер на 200 000 000 евро, разпределени в 20 000 броя обикновени, безналични, поименни, лихвоносни, свободно прехвърляеми, обезпечени, неконвертируеми облигации, с номинална стойност на една облигация в размер на 10 000 евро, с плаващ лихвен процент, равен на сбора от 6-месечен EURIBOR, увеличен с надбавка от 3,00%, но общо не по-малко от 5,00% и не повече от 7,50% на годишна база, платими на 6-месечен период, с дата на емитиране 08.04.2026 г. и дата на падеж 08.04.2033 г., с ISIN код BG2100013262.

Вписва посочената емисия облигации в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар.

3. Одобрява член на съвета на директорите на „ПОД – БЪДЕЩЕ“ АД.

4. Одобрява представените промени в уставите на „Премиер Фонд“ АДСИЦ и на „Алтерон“ АДСИЦ.

5. Приема на първо гласуване проект на наредба за резервите за гарантиране на брутния размер на вноските във фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване и резервите за гарантиране на пенсионните плащания.

Проектът и мотивите към него са публикувани на интернет страницата на Комисията за финансов надзор в раздел „Нормативна уредба”, рубрика „Обществени консултации”, като бележки и предложения по проекта могат да бъдат представени в 30-дневен срок от публикуването му – до 18.06.2026 г. включително.

6. Приема на първо гласуване проект на нова Наредба № 70 за изискванията към фондовете за извършване на плащания.

Проектът и мотивите към него са публикувани на интернет страницата на Комисията за финансов надзор в раздел „Нормативна уредба”, рубрика „Обществени консултации”, като бележки и предложения по проекта могат да бъдат представени в 30-дневен срок от публикуването му – до 18.06.2026 г. включително.

7. Приема на първо гласуване проект на наредба за изменение и допълнение на Наредба № 29 от 12.07.2006 г. за минималното ниво на кредитните рейтинги на банките и за определяне на държавите, международните финансови организации, пазарите и индексите на тези пазари съгласно чл. 176, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.

Проектът и мотивите към него са публикувани на интернет страницата на Комисията за финансов надзор в раздел „Нормативна уредба”, рубрика „Обществени консултации”, като бележки и предложения по проекта могат да бъдат представени в 30-дневен срок от публикуването му – до 18.06.2026 г. включително.

8. Вписва емисия облигации, издадена от „Централна кооперативна банка“ АД, гр. София, в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар.

Емисията е в размер на 250 броя поименни, безналични, лихвоносни, неконвертируеми, първостепенни, непривилегировани, необезпечени, свободнопрехвърляеми облигации, структурирани да отговарят на изискванията за инструменти на приемливи задължения по смисъла на Глава XIII, Раздел II от ЗВПКИИП, с номинална стойност от 100 000 евро всяка, с ISIN код BG2100011266, с фиксиран лихвен процент за целия период на облигациите в размер на 7,25%, платим на годишни периоди, считано от 07.05.2026 г. – датата на регистрацията на емисията в централния регистър на ценни книжа, воден от „Централен депозитар“ АД, със срок на облигациите от 4 години.

9. Вписва емисия варанти, която ще бъде издадена от „Република Холдинг“ АД, гр. София, в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар.

Емисията е в размер на 14 690 752 броя обикновени, безналични, поименни, свободно прехвърляеми варанти, с емисионна стойност 0,10 евро всеки варант, с ISIN код BG9200001261, които дават право на притежателите на варанти на 1 096-тия ден, считано от датата на издаването им, да упражнят правото си да запишат съответния брой акции – базов актив на варантите по емисионна стойност 1,60 евро за акция, при конверсионно съотношение варант/акция 1:1.

10. Отказва да разгледа по същество подадените от „Инстакойнс Юръп“ ЕООД и „БЛОКНОУТ“ ЕООД заявления за издаване на разрешения за извършване на дейност като доставчици на услуги за криптоактиви поради непълнота на представените документи.

11. Изпраща писмо до „Бифайнанс“ ЕООД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с издаване на разрешение за извършване на дейност като доставчик на услуги за криптоактиви.

Ръководството на КФН очерта постиженията за първата година от мандата и зададе посоката пред сектора

Свършеното през първата година от мандата и приоритетите, които ще развива финансовият надзор очерта ръководството на КФН по време на втория панел от годишната конференция „Говорим с КФН. Vol.2. Нови хоризонти“. В дискусията участваха над 350 представители на компании и институции от небанковия финансов сектор, както и председателят на EIOPA Петра Хилкема.

Необходимостта от по-активен диалог между регулатора и бизнеса бе акцентът от председателя Васил Големански, който очерта визия за партньорски модел на взаимодействие в небанковия финансов сектор. „Устойчивите финансови пазари не се изграждат само с регулации, а с доверие, предвидимост и реално партньорство между институциите и участниците на пазара“, подчерта той.

Заместник-председателят на КФН Деница Величкова акцентира върху предприетите стъпки за модернизиране на надзорната дейност и въвеждането на еврото като национална валута, като подчерта, че това очертава новото лице на българския капиталов пазар. „Вярвам, че ролята на лидерския екип на КФН е да бъде генератор за внедряването на съвременни дигитални решения в надзорната дейност, проактивния агент за повишаването на капацитета за анализ и обработка на големи масиви от данни, усъвършенстване на  риск-базирания модел на надзор, като значими фактори за укрепване на стабилността и прозрачността на капиталовия пазар.“

Сред основните постижения тя открои въвеждането на нови инструменти за насърчаване на финансовата грамотност, развитието на предлицензионни процедури за доставчици на услуги за криптоактиви и засиленото международно сътрудничество в областта на капиталовите пазари. По думите ѝ следващият етап е свързан с по-широко внедряване на дигитални решения, обработка на големи масиви от данни, ESG надзор и проверки по DORA през 2026 г.

Заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, Диана Йорданова постави акцент върху една от най-големите реформи в пенсионната система през последните години. Тя подчерта, че промените в Кодекса за социално осигуряване предвиждат въвеждането на мултифондовата система, по-гъвкави възможности за избор на инвестиционен профил и нов механизъм за оценка на доходността на пенсионните фондове.

„Надявам се да продължим да развиваме този диалог и занапред да постигаме още по-високи резултати. Едно от най-значимите постижения е успехът в една 20-годишна борба на цялата индустрия и на всички, които с изключителни усилия допринесоха днес да можем уверено да кажем: мултифондовата система в България ще стане факт.“, отбеляза Диана Йорданова.

 Сред приоритетите са още намаляване на таксите, повишаване на изискванията към пенсионните дружества и създаване на система за проследяване на пенсионните права. В краткосрочен план предстои приемането на подзаконовата нормативна рамка и информационна кампания за осигурените лица.

Зам.-председателят на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, Пламен Данаилов отчете напредък по ключови регулаторни промени в автомобилното застраховане, включително транспонирането на европейската Моторна директива и подготовката за въвеждане на система „бонус-малус“ при „Гражданска отговорност“. Той посочи като приоритети засиления контрол върху застрахователните измами, дигитализацията на процесите и по-строгия надзор върху финансовата устойчивост на сектора. Сред предстоящите задачи са изменения в Кодекса за застраховането, свързани с европейските правила за платежоспособност, преструктуриране и защита на потребителите.

„Без усилията и професионализма на нашите колеги нямаше да бъдат осъществени ключовите законодателни промени — нямаше да бъде въведена Моторната директива, нямаше да отпадне двойният одит на застрахователите, нито да бъде свършена сериозната работа по системата „бонус-малус“. Предизвикателствата в застрахователния бизнес са много, но именно хората, които стоят зад тази индустрия, правят възможен всеки успех.“, каза Пламен Данаилов.

Петър Джелепов, член на КФН, представи резултатите в областта на защитата на потребителите, финансовата грамотност и финансовите иновации. По думите му „Дигитална академия“  в сайта на институцията, разширява достъпа до обучение за потребителите на небанкови финансови услуги, а интересът към Innovation Hub на КФН нараства значително, включително в сферата на криптоактивите, изкуствения интелект и финтех решенията. Той подчерта, че регулаторът ще продължи да развива механизми за анализ на рисковете, международно сътрудничество и внедряване на SupTech инструменти за по-ефективен надзор.

„Най-сигурната и устойчива защита на потребителите е тяхната финансова грамотност.“, обърна внимание Петър Джелепов.

Основният акцент в дискусията бе поставен върху дигиталната трансформация, по-високата прозрачност и необходимостта от по-тясно и устойчиво сътрудничество между регулатора и бизнеса, основано на активен диалог и взаимно доверие, в условията на динамично променяща се финансова среда.

DSC07599
DSC07930
DSC08019
DSC08042
DSC08094
DSC08129

Бизнесът за КФН: Година на доверие, подкрепа и нови хоризонти

Бизнесът беше основният участник в първия панел на годишната конференция „Говорим с КФН ’26. Vol. 2: Нови хоризонти“.

Модератор на панела бе предсeдателят на Комисията, Васил Големански. В него участие взеха Николай Станчев, председател и главен изпълнителен директор на „Дженерали Застраховане“ АД, Радослава Масларска, председател на СД на ИП „ЕЛАНА Трейдинг“ АД, Светла Несторова, председател на УС на ПОК „Доверие“ АД, Наталия Петрова, изпълнитeлeн диpeĸтop на „Конкорд Асет Мениджмънт“ АД и Божена Божилова, директор на Българската финтех асоциация.

Васил Големански откри дискусията: „Доверието е най-ценният капитал във финансовия сектор и е много важно процесът по изграждане на доверие да продължи и да бъде постоянен“.

Постиженията на пенсионния сектор през последната година бяха акцентът в изказването на Светла Несторова, изпълнителен директор на ПОК „Доверие“. Тя заяви, че изтеклите няколко години са отбелязали един абсолютно исторически момент в развитието на пенсионноосигурителната система, завършил с въвеждането на мултифондовете. Тя определи това като „Следващата изключително важна стъпка от развитието на системата, станала възможна със съвместните усилия от страна бизнеса и от страна на регулатора“. Светла Несторова описа въвеждането на мултифондовата система като стратегическо решение за следващите 40-60 години като каза, че особено изминалата година е момент, в който за пръв път пенсионната индустрия и регулатора са постигнали едно високо ниво на сработеност, на синергия, същевременно на дисциплина и на обща визия за развитие, което дава отражение върху цялото общество.

Изпълнителният директор на „Дженерали“ Николай Станчев изказа благодарност от името на застрахователния сектор за съвместната работа през първата година от мандата на настоящото ръководство на Комисията. Той акцентира и на конкретните резултати, постигнати през тази година – премахването на двойния одит, промените в Кодекса за застраховане и работата на Комисията за финансов надзор по системата „бонус-малус“. Николай Станчев допълни, че през тази година Комисията, в лицето на председателя Васил Големански е предприела много конкретни стъпки по защита на потребителите на застрахователни услуги, по отношение на стабилността на пазара и каза, че „ние застрахователите искаме да има правила и то правила, които да се спазват. Това е изключително важно, за да имаме един стабилен и солиден пазар“. Г-н Станчев очерта и предстоящите промени, които ще бъдат във фокуса на работа – промените по директивата „Платежоспособност II“, новите регулации на европейско ниво и промените по директивата „Възстановяване и преструктуриране на застрахователни и презастрахователни предприятия“

От името на капиталовия пазар, Радослава Масларска даде изцяло положителна оценка на работата на ръководството на КФН през първата година от мандата му. Тя специално обърна внимание на високото ниво на експертиза и познаването на проблемите на сектора в дълбочина. Тя открои три ключови теми през изминалата година в работата на регулатора – въвеждането на еврото, при което според нея „се е получил баланс между защитата на инвеститорите и елиминирането на допълнителния административен товар към бизнеса“, въвеждането на мултифондовата пенсионна система, която тя определи като „значителна стъпка не само за капиталовия пазар, а за реалната икономика в България“ и открои няколко важни промени настъпили с промяната на Кодекса за социално осигуряване от гледна точка на капиталовия пазар и третата важна тема е въвеждането на европейските регламенти MiCA и DORA.

Божена Божилова от Българската финтех асоциация също наблегна на диалога между регулатора и бизнеса при въвеждането на регламента MiCA и въвеждането на лицензионен режим на всички компании, предлагащи криптоактиви. Тя посочи, че „Комисията не гледа на иновациите като на риск, а като възможност за развитие и има ясна визия и стратегия за развитие на финансовите иновации в България“.

Изпълнитeлният диpeĸтop на „Конкорд Асет Мениджмънт“ АД, Наталия Петрова определи Комисията като „проактивен и модерен партньор, чиято роля във време на европейска регулаторна и технологична трансформация е много важна, защото една предвидима и прозрачна регулаторна среда води до повишаване на доверието и до възможност за постигане на целите“. Въвеждането на еврото в България тя определи като гладко и безпрепятствено за капиталовия сектор и акцентира върху работата по актуализацията на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и предприятията за колективно инвестиране.

DSC07696
DSC07767
DSC07848

Петра Хилкема: Без доверие няма устойчив застрахователен пазар

DSC07439

„Доверието е ключовият фактор, който определя дали хората ще изберат да застраховат живота, здравето или спестяванията си. За потребителите то означава сигурност, че при нужда претенциите им ще бъдат изплатени навреме и коректно, а дългосрочните им спестявания ще бъдат защитени и ще носят реална стойност. Именно затова ниските нива на доверие в България се превръщат в сериозно предизвикателство пред развитието на застрахователния и пенсионния пазар. Данните показват, че 29% от българите не притежават животозастрахователен или спестовен продукт при средно 25% за ЕС, а 22% нямат общозастрахователен продукт при едва 9% средно за Европейския съюз. В същото време само 47% от българите вярват, че застрахователят им ще се отнесе справедливо към тях, а едва 37% имат доверие в пенсионните доставчици. За сравнение, средните нива на доверие в ЕС са съответно 51% към застрахователите и 45% към пенсионните компании. На фона на ограничените бюджети на домакинствата, изграждането на доверие остава решаващо условие както за растежа на пазара, така и за по-добрата защита на потребителите“.

С тези думи председателят на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване EIOPA Петра Хилкема очерта европейския контекст на застрахователния сектор, както и мястото на България в него по време на конференцията „Говорим с КФН“, организирана от Комисията за финансов надзор. В своето приветствие към участниците тя очерта ключовите предизвикателства и възможности пред европейските застрахователни и пенсионни системи в условията на икономическа несигурност, климатични рискове и ускорена дигитална трансформация.

DSC07600

„Темата за новите хоризонти не е просто амбициозна цел – тя е необходимост“, подчерта Хилкема, като акцентира върху ролята на надзорните институции за изграждането на стабилна, устойчива и ориентирана към потребителите финансова среда.

В изказването си председателят на EIOPA открои три основни приоритета пред европейската надзорна общност – изграждане на доверие у потребителите, укрепване на устойчивостта на сектора и задълбочаване на сътрудничеството между националните и европейските институции.

В същото време Хилкема подчерта, че се наблюдават и положителни тенденции на българския пазар, включително по-добра доходност при някои инвестиционни застрахователни продукти и по-ниски разходи при определени категории продукти. Тя отдели специално внимание на необходимостта от повишаване на устойчивостта на сектора в контекста на климатичните промени, киберрисковете и демографските предизвикателства. Хилкема подчерта още, че екстремните климатични явления, включително наводненията и сушите, вече оказват пряко въздействие върху застрахователния сектор и изискват координирани действия между институциите, индустрията и обществото за ограничаване на т.нар. „пропаст в защитата“.

По темата за дигитализацията тя отбеляза, че новите технологии и изкуственият интелект създават значителни възможности за подобряване на услугите, но същевременно поставят нови изисквания по отношение на киберсигурността, защитата на данните и надзорния капацитет. В контекста на пенсионните системи предупреди, че застаряващото население и намаляващият брой работещи спрямо пенсионерите поставят европейските модели на сериозно изпитание. Според нея бъдещето изисква по-устойчиви, диверсифицирани и дългосрочно стабилни пенсионни решения. Като трети ключов елемент изведе ефективното сътрудничество между надзорните органи в рамките на единния европейски пазар и заяви, че рисковете не спират на националните граници, поради което координираният надзор и обменът на информация между институциите са от съществено значение.

В заключение председателят на EIOPA обобщи, че България е постигнала значителен напредък през последните години, но развитието на стабилен, иновативен и ориентиран към потребителите застрахователен и пенсионен сектор изисква постоянни усилия и ангажираност. „В EIOPA ще продължим да работим заедно с КФН и националните надзорни органи за изграждане на доверие, укрепване на устойчивостта и насърчаване на сътрудничеството“, подчерта Петра Хилкема.

Васил Големански откри втората конференция „Говорим с КФН“: Диалогът и доверието са капиталът на финансовата система

Пред над 350 представители на капиталовите, пенсионно-осигурителните и застрахователни дружества, институции, професионални организации и медии, председателят на Комисия за финансов надзор Васил Големански откри втората конференция „Говорим с КФН“, посветена на бъдещето на небанковия финансов сектор, регулаторните промени и предизвикателствата пред финансовата стабилност в условията на динамична глобална среда.

„За нас това не е просто събитие. Това е платформа за разговор. За обмен на идеи. За откровен диалог между регулатора и бизнеса“, заяви Големански при откриването на форума. В изказването си той подчерта, че основната мисия на КФН е да бъде не само контролен орган, а институция, която създава предвидимост, доверие и перспектива за развитие на финансовия сектор.

Сред основните послания на конференцията бяха диалогът, партньорството и необходимостта от обща посока между институциите и участниците на пазара. Председателят на КФН очерта ключовите процеси, които променят финансовата среда – дигитализацията, развитието на криптоактивите, навлизането на изкуствения интелект, устойчивите инвестиции и новите европейски регулации MiCA и DORA.

„Доверието е истинският капитал на финансовия пазар. Без доверие няма инвестиции, няма растеж и няма стабилност“, подчерта Големански.

По време на конференцията бяха отчетени и резултатите от първата година от мандата на настоящото ръководство на КФН. Сред основните приоритети бяха посочени:

  • активният диалог с поднадзорните лица и създаването на инициативата „Говорим с КФН“;
  • вътрешната трансформация и модернизация на Комисията;
  • подготовката на небанковия финансов сектор за присъединяването на България към еврозоната;
  • внедряването на мултифондовия модел в допълнителното пенсионно осигуряване;
  • подготовката за преминаването към сетълмент цикъл T+1 на капиталовите пазари;
  • развитието на пазара на държавни ценни книжа за индивидуални инвеститори;
  • засиленият надзор и стабилността на застрахователния сектор.

В изказването си Васил Големански акцентира и върху необходимостта от балансиран подход между регулацията и иновациите: „Ние вярваме, че регулацията не трябва да бъде пречка за развитието. Тя трябва да бъде рамка, която създава сигурност и доверие“, заяви той.

Председателят на КФН подчерта, че Комисията ще продължи да следва принципите на последователен надзор, а „новите хоризонти“ пред финансовия сектор ще изискват не само адаптация към технологичните и регулаторните промени, но и обща визия за изграждането на по-модерен, устойчив и конкурентоспособен пазар в полза на инвеститорите, бизнеса и обществото.

DSC07399
DSC07393

ПРИКАЧЕНИ ФАЙЛОВЕ ( 1 )


Становище на КФН във връзка с протестите на мотообщността във връзка с цените на “Гражданска отговорност”

В действията си Комисията за финансов надзор винаги се е водела от принципа да бъдат защитени в максимална степен правата на потребителите на финансови услуги и стабилността на небанковия финансов сектор. Уважаваме демократичното право на протест на всеки гражданин, но смятаме, че само в диалог могат да се решават важни проблеми, които засягат големи обществени групи от българското население.

КФН работи активно по решаване на проблема с „Гражданска отговорност“ за мотористи. Както уведомихме мотообщоността, КФН е готова да предложи законодателни промени, които ще удовлетворят както сектора, така и потребителите на застрахователни услуги. Вече е инициирана работна група, заедно с Омбудсмана на Р България, която ще разработи конкретни предложения.

В дискусиите КФН ще подкрепи изцяло исканията за въвеждане на сезонна застраховка, тъй като това ще доведе до справедливо обвързване на периода в който се използва МПС със застрахования период.

Очакваме да получим имена на техни представители, които да вземат участие в обсъжданията.

Искаме обаче да обърнем внимание, че защитата на потребителите се изразява не само в плащането на ниска цена, но и изплащането на адекватни обезщетения при инцидент. За целта застрахователната премия трябва бъде справедлива, адекватна и изцяло заплатена, включително когато е разсрочена на няколко вноски.

Цената на застраховка „Гражданска отговорност“ се формира на база реално възникнали инциденти и изплатени щети на годишна база независимо, че инциденти са концентрирани в определен сезон. Затова изплащането на всички вноски при разсрочено плащане е важно. Целта е да покриват реалният риск от щети, въпреки сезонността и периодите, в които превозното средство не се използва.

Статистическите данни за 2024 г. за застраховка Гражданска отговорност на мотоциклети са следните :

  • Начислен премиен приход : 11,335 млн. евро
  • Реално платен премиен приход : 4,863 млн. евро
  • Процент застраховки ГО на Мотористи с разсрочено плащане с неплатени две и повече вноски : 82%
  • Предявени щети за инциденти по вина на мотористи с ГО: 5,216 млн. евро.
  • Предявени щети за инциденти по вина на мотористи без валидна ГО: 158 506 евро.

Статистическите данни за 2023г. за застраховка Гражданска отговорност на мотоциклети са следните:

  • Начислен премиен приход: 9,672 млн. евро
  • Реално платен премиен приход: 2,981 млн.евро
  • Процент застраховки ГО на Мотористи с разсрочено плащане с неплатени две и повече вноски: 83%.
  • Предявени щети за инциденти по вина на мотористи с ГО: 3,216 млн. евро.
  • Предявени щети за инциденти по вина на мотористи без валидна ГО: 791 566 евро.

Комисията продължава проверката на цените на „Гражданска отговорност“ на всички застрахователи. Една от основните цели е да съберем информация за начина на формиране на премиите с фокус върху принципа „Цена, отговаряща на качеството на услугата“. За целта въведохме постоянен, ежедневен мониторинг върху цените на „Гражданска отговорност“. Срокът да представят данните е 19.05.2026 г. След проверка и анализ на данните и при откриване на нарушения, съответните застрахователи ще бъдат санкционирани.

По отношение на искането на мотористите за мораториум на цените на „Гражданска отговорност“: Комисията за финансов надзор няма правомощия да определя тарифите на застрахователните премии. Още повече – мораториум върху цените противоречи изцяло на европейското и българското законодателство.

КФН осъществява текущ надзор за спазването на изискванията за достатъчност на премиите и затова извършва надзорна отчетност, анализи и при констатиране на рискове или нарушения предприема съответните надзорни мерки. В изпълнение на законовите изисквания, премиите следва да съответстват на поетия риск и на разходите на застрахователя. Премиите трябва да бъдат достатъчни, така че да осигуряват изпълнението на всички задължения на застрахователя.

В работата си като надзорен орган, КФН винаги е заставала зад позицията на диалог и загриженост за стабилността на небанковия финансов сектор. В тази връзка очакваме представителите на мотообщоността на среща, на която да обсъдим всички възможни решения на проблемите, които поставят.

Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователните посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност във Вътрешния пазар на Европейския съюз

За периода от 01.04.2026 г. до 30.04.2026 г. в КФН са получени 23 (двадесет и три) уведомления от компетентни органи на държави членки относно намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. и уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или за предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.

За периода е постъпило едно уведомление относно намерението на застраховател със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България. За периода няма постъпило уведомление относно оттегляне на намерението на застраховател със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така, към края на м. април 2026 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, сe увеличава на 435 (четиристотин тридесет и пет).

През м. април 2026 г. в КФН са получени 16 (шестнадесет) уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. През периода са постъпили 2 (две) уведомления относно оттегляне на намерението на застрахователен посредник със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В резултат на това, към края на м. април 2026 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, се увеличава до 2 484 (две хиляди четиристотин осемдесет и четири).

За периода 01.04.2026 г. – 30.04.2026 г. КФН не е изпращала уведомления относно намерението на местен застраховател да започне да извършва или да разшири обхвата на извършваната трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, се запазва на 22 (двадесет и две).

През същия период КФН не е изпращала уведомления относно намерението на местен застрахователен брокер да започне да извършва трансгранична дейност или да разшири обхвата на своята дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се запазва на 77 (седемдесет и седем).

Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Решения от заседание на 14.05.2026 г.

На заседанието си днес КФН реши:

1. Одобрява Радостин Вазов за независим член на надзорния съвет на „ФИ ХЕЛТ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД.

2. Одобрява Александра Кръстева за независим член на надзорния съвет на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ БЪЛГАРИЯ ИНШУРЪНС“ АД.

3. Одобрява Мария Христова за лице, което може да сключва самостоятелно сделки за сметка на управляващо дружество „ДСК Управление на активи“ АД.

4. Одобрява Тодор Тодоров, Димитър Банов и Величка Сахакян за членове на съвета на директорите и Христина Ташева за прокурист на инвестиционен посредник „Състейнабъл Бизнес Солюшънс“ АД.

5. Изпраща уведомление до компетентния орган на Република Гърция във връзка с намерението на „ЕЙ АР ЕС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да разшири обхвата на своята дейност по застрахователно посредничество при условията на свобода на предоставяне на услуги на територията на съответната държава.

6. Освобождава за 2026 г. „ЕЛ БАТ” АД, „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД и „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД от задължението да се лицензират като инвестиционни посредници във връзка с осъществяваната от дружествата търговия със стокови деривати или квоти за емисии или техни деривати (по смисъла на чл. 5 от ЗПФИ).

7. Изпраща писмо до управляващо дружество „Конкорд Асет Мениджмънт“ АД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с издаване на одобрение на член на съвета на директорите на дружеството.

8. Изпраща писмо до „Интелим“ ООД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с издаване на разрешение за извършване на дейност като доставчик на услуги за криптоактиви.

Решения от заседание на 12.05.2026 г.

На заседанието си днес КФН реши:

1. Одобрява Тодор Брешков, Чавдар Донков и Николай Драгомирецки за членове на съвета на директорите на „Фонд за недвижими имоти България“ АДСИЦ.

2. Одобрява Ангел Ангелов за член на съвета на директорите на „Браво Хоум“ ЕАДСИЦ.

3. Одобрява Силвия Трифонова за нов член на съвета на директорите на „Индустриален Фонд за Недвижими Имоти“ ЕАДСИЦ.

4. Възнамерява да спазва в надзорната си практика Насоки относно инструментите за управление на ликвидността (ИУЛ) на ПКИПЦК и АИФ от отворен тип (ESMA34-671404336-1364), издадени от Европейския орган за ценни книжа и пазари, считано от 31 август 2026 г.

5. Спазва в надзорната си практика Насоки относно сценариите за стрес тестовете съгласно Регламента за ФПП (ESMA50-481369926-30848), издадени от Европейския орган за ценни книжа и пазари.

6. Прекратява производство във връзка с издаване на разрешение на „ИнвестПРО Капитал” ЕООД за извършване на дейност като инвестиционен посредник.