Александър Владов е одобрен за ръководител на специализираната служба за вътрешен контрол на ЗАД „ДЗИ” и „ДЗИ–Общо застраховане” АД

Ралица Агайн, заместник-председател на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор",  одобри Александър Владов за ръководител на специализираната служба за вътрешен контрол на ЗАД  „ДЗИ” и „ДЗИ–Общо застраховане” АД

Решения 1580 и 1581 може да намерите в раздел "Административни документи".

Албена Димитрова е одобрена за ръководител на специализираната служба за вътрешен контрол на ЗПК “Лев Инс” АД и на “Животозастрахователен институт” АД

Ралица Агайн, заместник-председател на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор",  одобри   Албена Димитрова за ръководител на специализираната служба за вътрешен контрол на ЗПК “Лев Инс” АД и на “Животозастрахователен институт” АД.
Пълния текст на решенията 326 и 327 може да намерите в раздел „Документи”.

Акции, издадени от „Енергони” АД, се допускат до търговия на регулиран пазар

Кирил Желев, заместващ заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, изпрати писмо до „Българска фондова борса – София” АД за допускане до търговия на регулиран пазар на акции, издадени от „Енергони” АД
Борсовата търговията с акциите на дружеството беше спряна с решение № 248 – ФБ от 15.04.2010 г. на заместник – председателя на КФН. С посоченото решение беше  приложена принудителна административна мярка спрямо БФБ да не допуска до търговия на организираните от нея пазари финансови инструменти с емитент „Енергони” АД. Предвидено беше мярката да е в сила до уведомяването на БФБ от страна на КФН, че независимият одит, назначен с Решение № 184 – ПД от 26.03.2010 г. и който да бъде извършен от „Ърнст и Янг Одит” ООД, е приключил с одиторско мнение без забележки, или че „Енергони” АД е представило в КФН коригирани финансови отчети в съответствие с одиторското мнение.
Извършеният независим одитор приключи с отказ за изразяване на мнение от страна на одитора „Ърнст и Янг Одит” ООД. Мотивите за отказа на одитора се заключават в невъзможност същият да получи «достатъчни и уместни одиторски доказателства, които да послужат за база за изразяване на одиторско мнение…»
В последствие на 01.06.2010 г., в КФН беше представен междинен финансов отчет на „Енергони” АД към 31.05.2010 г., одитиран от регистриран одитор Марко Петров Терзийски,  който е заверил отчета на дружеството без забележки.
Всичко това показва, че са налице разнопосочни одиторски заключения относно финансовите отчети на „Енергони” АД, в това число и относно Патент за изобретение № 64239 „Метод за изграждане на вятърна електроцентрала”, оценен на 547 308 хил. лв. От друга страна, нито Патентното ведомство, нито Камарата на независимите оценители изразиха готовност да се ангажират с мнение относно достоверността на извършената оценка на патента. Поради всичко изложено регулаторът прецени, че няма повече основания за недопускането до борсова търговия на акциите, емитирани от „Енергони” АД.

Едновременно с изпращането на писмото до БФБ, спрямо „Енергони” АД беше открито производство по прилагането на принудителна административна мярка, според която дружеството се задължава в срок до 31.12.2010 г. да представя в КФН тримесечни финансови отчети за дейността си със съдържанието по чл. 100о, ал. 4 от ЗППЦК, заверени от регистриран одитор, както и доклад на одитора.
Прилагането на тази мярка се налага с оглед на така създадената неяснота вследствие на представените два одиторски доклада и с цел да се осигури необходимата прозрачност за инвеститорите, както и да се гарантира предоставянето на точна, изчерпателна, непротиворечива и навременна информация за емитента.

Актуални форми на тримесечни справки и отчети във връзка с изменение и допълнение на Наредба № 53

    Във връзка с изменението и допълнение на Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите  и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите презастрахователите и гаранционния фонд (обн. в ДВ бр. 2 от 04.01.2019 г.) са публикувани на интернет страницата на Комисията за финансов надзор актуални форми на тримесечни справки и отчети. Същите могат да бъдат изтеглени от раздел административни документи, форми и образци, застрахователен пазар.

Актуални действия на КФН за защита на потребителите


Как да се подават жалби в Комисията за финансов надзор

КФН публикува информация за начина на подаване на жалби в Комисията на интернет страницата си в секция „Защита на потребителите“, подсекция „Жалби“. Представени са подробно поводите, при които човек може да се обърне към Комисията, конкретните стъпки на процеса, както и  мястото и начина на подаване на жалбите. Основен комуникационен канал е дигиталният, който дава възможност за on-line подаване на жалба. Човек може да внесе  документа и в хартиен вариант на място. Жалбите се приемат на български и английски език като на сайта на КФН могат да бъдат намерени образци в двуезичен вариант.
Основни случаи, при които получател на жалбите е Комисията за финансов надзор:
Голям процент от подаваните до момента жалби са некоректно входирани към КФН. Важно е преди подаване на документа да се специфицира какъв конкретно е казусът и респективно кой е точният адресат на жалбата. Целта е жалбата да попадне в институция с правомощията да реши конкретния казус и да не се налага пренасочване на жалбата по служебен път.
Случаите, при които човек може да адресира жалбата си до Комисията за финансов надзор, са основно при проблем със застрахователна полица, с инвестиция във финансови инструменти (например акции, облигации, дялове от договорен фонд, различни деривативни инструменти, в това число договори за разлики) или при възникнали казуси с пенсионен фонд.
Основни стъпки в процеса на подаване на жалба:
Първата стъпка е писмена комуникация между жалбоподателя и дружеството, чийто финансов продукт или услуга той ползва. Добре е в комуникацията да бъде описан конкретния проблем, причините за възникването му и целта, която жалбоподателят иска да постигне. Комуникацията трябва да е базирана на факти и аргументи и да описва къде конкретно са нарушени правата на ползвателя на продукта, описани в договора с дружеството.
Комуникация с цел търсене на подкрепа и съдействие от страна на Комисията за финансов надзор може да се случи едва на втори етап. Подаване на жалба към КФН може да се направи в случай, че потребителят на услугата не е доволен от становището на дружеството и от негова гледна точка то не е предложило адекватно и/или справедливо решение на проблема. КФН извършва проверка по подадената жалба и тя приключва със становище по казуса, което удовлетворява изцяло, частично или не удовлетворява иска на жалбоподателя. Също така е редно да се знае, че КФН няма правомощията да определи размера на плащане и да задължи дружеството да го изплати на жалбоподателя. В  случаите, когато жалбоподателят оспорва размера на обезщетението, той трябва да се обърне към помирителна комисия към Комисията за защита на потребителите за извънсъдебно решаване на спорове (след подаване на жалба до застрахователя) или да се обърне към съда за решаване на случая по съдебен ред.
Задължителни компоненти на жалба, подадена до КФН:
Жалбата се изготвя в писмен вид като в нея се описва конкректния казус и целта, която потребителят иска да постигне. Задължително към жалбата се прилагат и копия на съответните документи, имащи отношение към случая. Оригиналите на документите остават при жалбоподателя. В жалбата се посочва име, адрес и опционално телефон и/или  електронна поща на жалбоподателя. В случай на подаване на жалба чрез пълномощник, към нея следва да е приложено и копие на пълномощното.
Начини и адреси на подаване на жалби към КФН
 Има няколко начина, чрез които може да се подаде жалба в Комисията за финансов надзор:

  • онлайн тук
  • да се използва образец, който е публикуван на страницата тук
  • на електронната поща на КФН на адрес: delovodstvo@fsc.bg
  • по пощата на следния адрес: Комисия за финансов надзор, ул. „Будапеща” №16, 1000 София
  • лично в деловодството на КФН (на същия адрес)

Актуална информация за притежателите на полици към Застрахователно дружество „Чертасиг“


    С цел информираност и прозрачност на българската общественост по казуса с „Чертасиг-Застрахователно и презастрахователно дружество“ АД, регистрирано в Румъния, и в допълнение към новина, публикувана на 30.12.2020 г. (https://www.fsc.bg/bg/novini/otkrito-e-proizvodstvo-po-nesastoyatelnost-na-chertasig-10190.html) Комисията за финансов надзор информира лицата, които имат вземания към дружеството, че на интернет страницата на румънския Гаранционен фонд на притежателите на полици (ГФПП), е публикувана информация, отнасяща се до защитата на правата и интересите на ползвателите на застрахователни услуги.
    На интернет адрес https://www.fgaromania.ro/wp-content/uploads/2020/09/Ghid_Certasig_en_.pdf  са публикувани Кратки насоки за притежателите на полици и бенефициерите от чужбина във връзка с казуса Чертасиг на английски език. Документът съдържа синтезирана информация за защитата, предоставяна от схемата за гарантиране на застрахователни вземания в Република Румъния, за  оправомощените лица и за реда, по който може да се предявяват претенции.
    На интернет адрес https://www.fgaromania.ro/en/claimant-forms/ са публикувани формуляри за предявяване на претенции към румънския Гаранционен фонд на притежателите на полици на английски език. Предвид указанията, дадени в насоките за притежатели на полици и бенефициерите, че претенции към румънския Гаранционен фонд се предявяват на румънски език, същите са публикувани и на румънски език на следния интернет адрес: https://www.fgaromania.ro/formulare/.
    Съгласно публикуваната информация, лицата, които имат вземания за застрахователни обезщетения във връзка с настъпили застрахователни събития или за застрахователни премии, съответстващи на неизтеклия срок на застрахователни договори, които са били прекратени предсрочно, вече могат да предявяват претенциите си към румънския Гаранционен фонд на притежателите на полици в Румъния. Претенциите могат да се подават директно в централата на румънския Гаранционен фонд, по пощата (препоръчано писмо с потвърждение за получаване), по електронна поща или по други начини, които гарантират подаването и потвърждаването на получаване.
    Комисията за финансов надзор ще продължи да комуникира релевантната информация, отнасяща се до защита на правата и интересите на ползвателите на застрахователни услуги, във връзка с всички последващи мерки спрямо застрахователя и клона му в Република България, на страницата си: www.fsc.bg.

Актуализирано предупреждение на ЕНО относно криптоактиви

Въпреки влезлия в сила нов Регламент за пазарите на криптоактиви (MiCA) и Закона за пазарите на криптоактиви (ЗПКА) Комисията за финансов надзор (КФН) и Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) предупреждават за рискове, произтичащи от инвестиции в токени, тъй същите са волатилни и нестабилни, а някои от тях остават извън европейската регулация, когато се предлагат от дружества извън ЕС. Възможно е правата на защита на инвеститорите като достъп до изчерпателна информация, прозрачни процедури за разглеждане на жалби, липса на гаранционна схема за защита на вложенията да бъдат ограничени или да отсъстват.

КФН и ЕОЦКП напомнят на инвеститорите в криптоактиви да отделят време, за да се запознаят със спецификите на този тип продукти и услуги като ги съобразят с инвестиционните цели, времевия хоризонт и финансовото си положение. За да преценят рисковете, инвеститорите е необходимо да оценят експремните движения на стойността на токените, ликвидните рискове, поради ограничената търговия на някои от тях, заблуждаващата маркетингова информация, целяща популяризацията им, честите практики на измами и хакерски атаки, както и сложността на продуктите. Инвестициите в криптоактиви не са защитени от схема за компенсиране, което прави инвеститорът изключително уязвим при злоупотреби чрез фишинг имейли, злонамерени линкове и незащитени устройства, които се използват при закупуване, съхраняване и прехвърляне на криптоактиви и за държане на частни ключове.

Повече информация за предупреждението може да намерите на следния линк, а за същността и характеристиките на криптоактивите тук.

Актуализирани са списъците на застрахователите и застрахователните посредници от държави членки на ЕС, нотифицирали КФН, че желаят да извършват дейност в България

Към 30 септември 2013 г. застрахователите от държави членки, нотифицирали Комисията за финансов надзор (КФН), че желаят да извършват застрахователна дейност на територията на България са 443. През месеца 6 застрахователни дружества от държави членки са нотифицирали КФН и 2 дружества са се отказали.

Към  30 септември 2013 г. застрахователните посредници от държави членки, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на България са 1687. През септември новозаявилите застрахователни посредници са 15, а 2 са се отказали.

В този период не са постъпили нови уведомления от застрахователи със седалище на територията на България, че желаят да извършват застрахователна дейност на територията на държави членки на ЕС, като общият брой  на дружествата, имащи това право, остава 10.

Към 30 септември общият брой на действащите застрахователни посредници със седалище на територията на Република България, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на държави членки на ЕС, остава 27.         Актуализираните списъци с нотификациите са публикувани на страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.