Комисията за финансов надзор проведе ХIХ-тото издание на образователната програма: „Небанковият финансов сектор в България” в партньорство с Министерство на образованието и науката (МОН) и фондация „Атанас Буров”.
    Програмата е специално насочена към ученици и учители от средните икономически училища. За втора година, събитието се проведе онлайн под формата на три уебинара на 8, 15 и 22 октомври. В трите поредни октомврийски петъка бяха представени темите: Осигурителен пазар, Застрахователен пазар и Капиталов пазар. За първи път учениците се запознаха и с няколко нови теми, а именно Защита на потребителите, Финтех бизнес модели и Киберсигурност и криптовалути.
    Образователната програма премина с презентациите на експерти от КФН и на опитни специалисти, както от частния, така и от публичния сектор. Участниците бяха запознати от Владимир Ташков – изпълнителен директор на фондация „Атанас Буров“ с дейността на фондация „Атанас Буров“ и с възможността за кандидатстване за ученически и студентски стипендии. Асоциацията на българските застрахователи представи същността на застраховането, видовете застраховане и застрахователния пазар в България. Учениците се запознаха и с дейността на Комисията за финансов надзор, която регулира небанковия финансов сектор в България.
    След лекционната част последва и практически етап, в който участниците виртуално посетиха пенсионноосигурително и застрахователно дружество, инвестиционен посредник и Българската фондова борса, където станаха свидетели как функционира капиталовият пазар, разбраха каква е същността на застраховането и защо е необходимо пенсионното осигуряване.
    По време на откриването на образователната програма г-жа Деница Кирова – главен секретар на Комисията за финансов надзор благодари на всички партньори включили се в програмата. В обръщението си към участниците, тя отбеляза, че за Комисията за финансов надзор е особено важно провеждането на тази образователна програма, защото чрез нея се представя функционирането на сектори, които са изключително важни за българската икономика.
    „Обръщам се към Вас – ученици, и бих искала да Ви пожелая да бъдете будни, да откривате света постоянно и с любопитство, да търсите непрекъснато отговорите на въпросите, които Ви вълнуват. Вярвам, че образователната програма „Небанковият финансов сектор в България“ ще Ви даде ценни знания и ще отговори на много от въпросите Ви.“, каза г-жа Кирова.
    В ХIХ-то издание на образователната програмата участие взеха тридесет ученици и дванадесет учители от средните професионални училища с икономически и финансов профил от градовете Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Велинград, Горна Оряховица, Гоце Делчев, Дряново, Кюстендил, Кърджали, Монтана, Пазарджик, Петрич, Перник, Пловдив, Разград, Русе, Свищов, Силистра, Сливен, Смолян, София, Стара Загора, Хасково и Шумен.
    Програмата „Небанковият финансов сектор в България” е единствена по рода си за страната ни. Тя е една от най-дългосрочните инициативи на Комисията за финансов надзор, стартирала още от самото ѝ създаване и превърнала се в истинска традиция. Целта на образователната програма е учениците от средните професионални училища в България да получат отлична възможност за кариерно ориентиране в сферата на небанковия финансов сектор, както и да повишат знанията си и финансовата си грамотност, това е и една от стратегическите цели на Комисията – защита на потребителите чрез финансово ограмотяване.
    Програмата завърши на 22-ри октомври, след третия уебинар, с виртуално връчване на удостоверенията на участниците.

 

Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA), регулаторът на пазарите на ценни книжа в ЕС, обяснява правилата, които се прилагат в случаите, когато някой, установен в или извън ЕС, разпространява информация, предлагаща инвестиционно решение относно финансовите инструменти, емитирани в ЕС (напр. акции или облигации), насочено към широка аудитория. Разпространението на информация би включвало например споделяне на мнение относно настоящата или бъдещата цена на определена акция.
В правото на ЕС това се нарича инвестиционна препоръка.
Какво представлява инвестиционната препоръка? Правото на ЕС определя инвестиционната препоръка като информация, която препоръчва или предлага инвестиционна стратегия, пряко или косвено, относно един или няколко финансови инструмента или емитентите им, включително становища по отношение на настоящата или бъдещата стойност или цена на такива инструменти, предназначени за канали за разпространение или за обществеността. Каналите за разпространение могат да бъдат аналитични доклади, статии, традиционни медии или дори социални медии.
Кой следва да прочете това изявление? Всеки, който препоръчва инвестиции по някакъв начин или форма чрез която и да е платформа, и всеки, който взема инвестиционни решения въз основа на инвестиционни препоръки, направени на която и да е платформа. Това включва социалните медии.
Какъв е проблемът тук? Възможността инвеститорите да бъдат подведени. Инвестиционните препоръки трябва да бъдат направени по конкретен и прозрачен начин, така че инвеститорите, преди да вземат инвестиционно решение, да могат да знаят и оценяват: 1) достоверността на препоръката и нейната цел; и 2) всички интереси на авторите на препоръките. По този начин всеки е свободен да изразява мнение, без да нанася потенциални вреди на други хора в процеса.
Кой изготвя инвестиционни препоръки? Обикновено фирми като банки и брокери, но също и финансови анализатори. Въпреки това може да се счита, че други лица, които предлагат инвестиционна стратегия, изготвят инвестиционна препоръка, когато предложението е предназначено за по-широко разпространение. Това ще включва публикуване в социалните медии. Освен това, ако някой често изготвя инвестиционни препоръки, като целта му е да се достигне до широка аудитория и той се представя като притежаващ финансов експертен опит, това може да означава, че човекът би могъл да се счита за експерт. В такъв случай законът изисква повече оповестявания.
Къде са правилата? Правилата се съдържат в Регламент (ЕС) № 596/2014 на ЕС относно пазарната злоупотреба. Те изискват от лицата, които отправят инвестиционни препоръки, да оповестяват самоличността си, да представят препоръки по обективен начин и да оповестяват всички взаимоотношения или обстоятелства, които биха накърнили обективността. За експертите трябва да се спазват допълнителни правила.
Какво се случва, ако правилата не се спазват? Регулаторните органи на ЕС проактивно проследяват поведението, нарежданията и сделките на инвеститорите на пазара.   Извършва се разследване, в случай че има основание за това. Ако правилата, свързани с инвестиционните препоръки, не се спазват, могат да бъдат наложени глоби или по-нататъшни надзорни действия, които евентуално могат да включват препращане към прокуратурата.

За изясняване на докладването на информация от страна на инвестиционните посредници в съответствие с приложимите изисквания на Регламент (ЕС) 2019/2033 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 година относно пруденциалните изисквания за инвестиционните посредници и за изменение на регламенти (ЕС) № 1093/2010, (ЕС) № 575/2013, (ЕС) № 600/2014 и (ЕС) № 806/2014 (Регламент (ЕС) 2019/2033), Комисията за финансов надзор информира инвестиционните посредници за етапа на въвеждане на новия пруденциален надзор на европейско ниво и очаквания формат на отчитане. На инвестиционните посредници са предоставени образци на отчетни форми, разработени от Европейския банков орган, както и информация за проектите на регулаторни технически стандарти, намиращи се на интернет страницата на Европейския банков орган и Европейската комисия.
Проектите на регулаторни технически стандарти, основаващи се на Регламент (ЕС) 2019/2033, могат да бъдат намерени на интернет страницата на Европейския банков орган тук.
Проектите на регулаторни технически стандарти, основаващи се на Регламент (ЕС) 2019/2033, могат да бъдат намерени на интернет страницата на Европейската комисия, както следва:

Приложимите отчетни форми, разработени от Европейския банков орган, както и инструкции за попълване, могат да бъдат изтеглени от тук.
Вашите въпроси по прилагането на новия пруденциален надзор може да изпращате на delovodstvo@fsc.bg.

 

На основание чл. 69, ал. 2 от АПК срокът за предоставяне на писмените предложения и възражения е един месец от датата на публикуване на съобщението за откриване на производството по издаване на административния акт на интернет страницата на КФН и изтича на 02.12.2021 г. включително.

След проверка на всички представени заявления и документи към тях, Заместник-председателят на КФН, ръководещ Управление „Застрахователен надзор“, взе решение за допускане до изпит на следните кандидати:
 

 
Изпитът ще се проведе съобразно всички приети противоепидемични мерки. Във връзка със Заповед № РД-01-856 от 19.10.2021 г., допълнена на 21.10.2021 г., на министъра на здравеопазването (МЗ) и по-конкретно с т. 2 и т. 31 от нея, допуснатите кандидати следва да отговарят на изискването  да бъдат ваксинирани  или  преболедували  COVID-19  или  разполагат  с  отрицателен  резултат от проведено  преди  влизане  в  мероприятието  изследване,  удостоверено  с  валидни документи за ваксинация, преболедуване или изследване по смисъла на Заповед № РД-01-733 от 27.08.2021 г. на МЗ.

За периода от 01.10.2021 г. до 31.10.2021 г. в КФН са получени уведомления от компетентни органи на държави членки по отношение намерението на 41 (четиридесет и един)  застрахователи и застрахователни посредника със седалище в други държави членки на ЕС да извършват дейност (вписване или прекратяване на нотификацията) на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги.
Постъпило е 1 (едно) уведомление относно намерението на застрахователно дружество със седалище в Република Хърватия да извършва дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, с което към края на месец октомври 2021 г. общият брой на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, които имат намерение да извършват дейност в България при условията на свободата на предоставяне на услуги, нараства на 414 (четиристотин и четиринадесет) дружества.
За периода в КФН са получени 8 (осем) уведомления относно намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество в България при условията на свободата на предоставяне на услуги, както и 17 (седемнадесет) уведомления за преустановяване извършването на такава дейност в страната. Поради това, към 31.10.2021 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност по застрахователно посредничество в България, намалява на 2 218 (две хиляди двеста и осемнадесет).
За периода 01.10.2021 г. – 31.10.2021 г. КФН не е изпращала уведомления до националните компетентни органи на държавите членки на ЕС относно намерението или оттеглянето на намерението на застрахователните дружества и застрахователни посредници със седалище на територията на Република България да извършват трансгранична дейност.
Към края на м. октомври 2021 г. общият брой на местните застрахователни дружества, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС и ЕИП при условията на свободата на предоставяне на услуги, се запазва на 17 (седемнадесет), а общият брой на застрахователни посредници със седалище в Република България, заявили намерение да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на държави членки на ЕС при условията на свободата на предоставяне на услуги или при правото на установяване, възлиза на 53 (петдесет и три) посредника. 
Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Защитата на потребителите на финансови продукти и услуги в небанковия финансов сектор е една от законоустановените цели на КФН. Програмата отразява поставените приоритети и основната стратегическата цел на ЕС, а именно политиката за защита на потребителите, свързана с повишаването качеството на живот на европейските граждани. Програмата е насочена към установяване на добро функциониране на единния вътрешен пазар и същевременно – осъществяване на ефективна защита на финансовите интереси на потребителите. Затова е важно, на потребителите да имат достъп до информация за лицата, които предоставят услугите, за продуктите, които предлагат, както и за рисковете, свързани с тях.

    Управление "Осигурителен надзор" на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2021 г. Информацията е получена на база на отчетите и справки, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване към 30.09.2021 г.
    Общият брой на осигурените лица в четирите вида фондове за допълнително пенсионно осигуряване към 30.09.2021 г. е 4 827 412 души, като нараства спрямо 30.09.2020 г. с 0,37 на сто.
    Към 30.09.2021 г. във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване са акумулирани нетни активи на стойност 18 833 129 хил. лв. В сравнение с края на деветмесечието на 2020 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 14,41 на сто.
    Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества за деветмесечието на 2021 г. възлизат на 248 545 хил.лв. Нетният финансов резултат на дружествата към 30.09.2021 г. е в размер на 73 702 хил.лв.
    През м. септември 2021 г. първите лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове, навършиха пенсионна възраст. За дължимите плащания към тези лица през м. септември 2021 г. от универсалните пенсионни фондове са заделени  334 хил. лв. за пожизнени пенсии, 824 хил. лв. за разсрочени и 7 хил. лв. за еднократни плащания. Заделените средства за пожизнени пенсии и разсрочени плащания постъпват във фондове за изплащане на пожизнени пенсии и фондове за разсрочени плащания, откъдето ще се извършват съответните плащания. Повече данни за дейността на фондовете за извършване на плащанията ще бъдат оповестени към 31.12.2021 г.
    Информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2021 г. и за осигурените лица и натрупаните средства във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване към 30.09.2021 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Пазари / Осигурителен пазар / Статистика / Статистика и анализи.

Комисията за финансов надзор обръща внимание на емитентите, че крайният срок за оповестяване на публично уведомление на консолидирана основа за финансовото състояние за трето тримесечие на 2021 г. пред КФН и обществеността изтича на 29.11.2021 г.
Съгласно чл. 100 о¹, ал. 2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), емитентът е длъжен да представи на КФН публично уведомление/отчет на консолидирана основа за финансовото си състояние за трето тримесечие на 2021 г. в срок до 60 дни от края на съответното тримесечие. Публичното уведомление/отчет за финансовото състояние на дружеството се представя в КФН по реда на чл. 100т, ал. 4 от ЗППЦК, а именно чрез единната система за предоставяне на информация по електронен път – e-Register. Публичното уведомление/отчет за финансовото състояние на дружеството се разкрива и на обществеността по начина, предвиден в чл. 100т, ал. 3 от ЗППЦК, чрез избрана от дружеството информационна агенция или друга медия, в законоустановения срок, за третото тримесечие на 2021 г., а именно до 29.11.2021 г. включително.

В “Годишния доклад на Българската Финтех Асоциация“ за 2021 г., посветен на инвестициите в сектора и мястото на страната ни в Европа и света,  г-н Петър Джелепов – член на Комисията за финансов надзор (КФН) взе участие с изказване за финтех регулациите в небанковия финансов сектор в България и стратегията на регулатора за наблюдение на финансовите иновации.
В доклада, г-н Джелепов прави анализ и очертава успешното развитие на финтех сектора в България, високия технологичен прогрес в небанковия финансов сектор, регулациите на тези така важни иновации и дигитализации, Стратегията за наблюдение на финансовите иновации за периода 2021-2024 г., въвеждането на Innovation hub и последващото му развитие, както и цялостното бъдеще на финтех регулациите прилагани от страна на Комисията за финансов надзор. 
Една от основните цели на Комисията е навлизането на повече иновации в застрахователния, инвестиционния и пенсионноосигурителния сектор в България, а заедно с това, интересите на потребителите да продължават да бъдат максимално защитени.
 „За да бъдем в крак с новата дигитална среда и очаквания както на участниците, така и на крайните потребители, ние непрестанно трябва да оценяваме и, когато е необходимо, да коригираме регулаторната рамка, за да се справим адекватно с променените рискове и бизнес модели. С цел гарантиране и адекватна оценка на новите продуктови и бизнес модели, провеждаме регулярни проучвания как работят и как се прилагат и приемат иновациите сред подназдорните на Комисията компании. Допълнително, КФН организира и провежда образователни програми, целящи повишаването на финансовата грамотност на потребителите на финансови услуги.“ – отбеляза господин Джелепов.
Комисията за финансов надзор провежда последователната политика по отношение на иновациите и в отговор на пакета за цифрово финансиране, приет от Европейската комисия, КФН прие Стратегия за наблюдение на финансовите иновации за периода 2021-2024 г. Тя се основава на предишната стратегия и очертава в дългосрочен план посоката, в която КФН ще се ангажира да развива своите надзорни дейности и да прилага хармонизирането на националната регулаторна рамка и практики в областта на финансовите иновации на ниво ЕС.

Изказването на г-н Джелепов относно ФинТех регулациите в небанковия финансов сектор може да прочетете тук.
 
Целият доклад за 2021 г. на Българската ФинТех асоциация е публикуван тук.