Премийният приход, реализиран чрез застрахователните брокери през на 2020 г., възлиза на 1 716 982 хил. лв. (1 686 860 хил. лв. една година по-рано), с което се отчита увеличение от 1 %, от които:
–    1 577 286 хил. лв. (при отчетени 1 566 886 хил. лв. дванадесет месеца по-рано) в полза на застрахователи и презастрахователи със седалище в Р. България‘
–    1 569 824 хил. лв. (при отчетени 1 549 504 хил. лв. през предходната година) в полза на застрахователи със седалище в Р. България.
–    139 695 хил. лв. (в сравнение с 119 973 хил. лв. през 2019 г.) в полза на застрахователи и презастрахователи със седалище в държава членка, извършващи дейност в Р България при условията на правото на установяване /клонове/ и при условията на свободата на предоставяне на услуги, както и застрахователно и презастрахователно посредничество извън територията на Р. България и друго застрахователно посредничество.
    Приходите от комисионни на застрахователните брокери в полза на застрахователи със седалище в Р. България, към 31.12.2020 г. възлизат на 286 066 хил. лв. (при отчетени 280 270 хил. лв. през предходната година) в полза на застрахователи със седалище в Р. България, се отбелязва ръст с 2 % на годишна база.
    От всички начислени комисиони, 95 % представляват приходите от записани комисиони по застраховки в общото застраховане и 5 % – съответно в животозастраховането.
    В структурата на реализирания чрез застрахователни брокери премиен приход по общо застраховане към 31.12.2020 г., най-голям дял заемат автомобилните застраховки – „Гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на МПС” (50,76 %) и „Сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства” (28,78 %), следвани от „Пожар и природни бедствия” (5,60 %) и „Гаранции” (5,21 %).
    При животозастраховането, реализираният чрез застрахователните брокери премиен приход към 31.12.2020 г., е записан основно по застраховка „Живот и рента” (48 %), застраховка „Заболяване“ (31 %), застраховка „Допълнителна застраховка“ (10%), следвана от застраховка „Живот свързана с инвестиционен фонд (4 %).
    Актуализираните индивидуални данни от справките на застрахователните брокери, извършващи дейност през отчетния период и регистрирани в Република България към 31.12.2020 г., се обобщават и публикуват на интернет страницата на КФН в раздел „Пазари”, „Застрахователен пазар”, "Статистика" „Застрахователни брокери”, "2020".

    За периода 01.01.2021 г. – 28.02.2021 г. в КФН са получени 2 (две) уведомления относно намерението на застрахователни дружества със седалище в други държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги и 1 (едно) уведомление за оттегляне на намерението на един застраховател със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги.  
    За същия период в КФН са получени 30 (тридесет) уведомления от компетентните надзорни органи относно намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България, както и 16 (шестнадесет) уведомления за намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да преустановят извършването на дейност по застрахователно посредничество на територията на страната.
    Към 28.02.2021 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС, за които са постъпили уведомления в КФН за намерението им да извършват дейност на територията на Република България, възлиза на 427 (четиристотин двадесет и седем) дружества. Към същата дата застрахователните посредници от държави членки, за които в КФН е получено уведомление относно намерение да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България, са 2 226 (две хиляди двеста двадесет и шест).
    Предвид изтичането на преходния период след оттеглянето на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия от ЕС, считано от 01.01.2021 г., застрахователните дружества и застрахователните посредници със седалище в Обединеното кралство се третират като застрахователи и застрахователни посредници със седалище в трета държава. В резултат на това застрахователните дружества със седалище в ОК са включени в отделен списък, с оглед защитата на обществения интерес и предвид обстоятелството, че всички застрахователни договори, сключени с такива застрахователи преди 31.12.2020 г., по рискове, разположени на територията на Република България, остават валидни и могат да бъдат обслужвани. Застрахователните дружества със седалище в Обединеното кралство, за които в КФН са постъпили уведомления преди 31.12.2020 г. относно намерението им да извършват дейност в страната, са 222 (двеста двадесет и две) на брой. Застрахователните посредници със седалище в Обединеното кралство, за които в КФН е постъпила нотификация преди 31.12.2020 г. за намерението им да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на страната, са 908 (деветстотин и осем) на брой.  След 31.12.2020 г. в КФН не е получавано уведомление относно намерението на застрахователен посредник със седалище в ОК за установяване на дъщерно дружество или нов посредник на територията на Република България.  
    За периода 01.01.2021 г. – 28.02.2021 г. КФН не е изпращала уведомления до компетентни органи на държави членки на ЕС за намерението на местни застрахователни дружества да извършват дейност на тяхна територия. За същия период КФН е изпратила 1 (едно) уведомление относно оттеглянето на намерението на едно местно застрахователно дружество да извършва дейност в друга държава членка при условията на свободата на предоставяне на услуги. Към 28.02.2021 г. общият брой на застрахователните дружества със седалище в Република България, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС и ЕИП при условията на свободата на предоставяне на услуги, се запазва на 18.   
    За периода 01.01.2021 г. – 28.02.2021 г. КФН не е изпращала уведомления до компетентните надзорни органи на държавите членки на ЕС относно намерението на местни застрахователни посредници да извършват дейност по застрахователно посредничество на тяхна територия при условията на свободата на предоставяне на услуги или правото на установяване. Към 28.02.2021 г. общият брой на застрахователни посредници със седалище в Република България, заявили намерение да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на държави членки на ЕС, се запазва на 52.  
    Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

С цел информираност и прозрачност на българската общественост по казуса с „Чертасиг-Застрахователно и презастрахователно дружество“ АД, чийто лиценз бе отнет от Органа за застрахователен надзор в Република Румъния, и в допълнение към вече публикуваната информация на интернет страницата на КФН от дата 19.01.2021 г., Комисията за финансов надзор информира лицата, които имат застрахователни вземания към дружеството, че с Решение от 14.01.2021 г. на Апелативния съд в гр. Букурещ, решението за откриване на производство по несъстоятелност на „Чертасиг – Застрахователно и презастрахователно дружество“ АД е потвърдено и е влязло в сила, считано от 14.01.2021 г.
Според информацията, с която КФН разполага, съгласно приложимото законодателство на Република Румъния, застрахователните договори, сключени с „Чертасиг – Застрахователно и Презастрахователно дружество“ АД, продължават да са валидни след датата на отнемане на лиценза на дружеството до 90 дни след влизане в сила на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност (15.04.2021 г.) или до една от следните дати – дата на изтичане на договора или датата на прекратяването му от страна на застраховащия чрез едностранно уведомление, адресирано до застрахователната компания.
Лицата, които имат вземания за застрахователни обезщетения във връзка с настъпили застрахователни събития или за застрахователни премии, съответстващи на неизтеклия срок на застрахователни договори, които са били прекратени предсрочно, могат да предявяват претенциите си към румънския Гаранционен фонд на притежателите на полици в Румъния.
Всяко лице, което има застрахователна претенция срещу дружеството, може да подаде мотивирано искане пред Гаранционния фонд на Република Румъния (адрес: 24 Popa Petre Street, sector 2, Bucharest, ел. поща: office@fgaromania.ro и тел.: 004.021.211.60.37, 004.021.211.60.73, факс: 004.021.211.60.94. ), считано от датата на постановяване на решението на Органа за финансов надзор на Република Румъния за отнемане на лиценза на „Чертасиг – Застрахователно и презастрахователно дружество“ АД, но не по-късно от 90 дни от влизане на решението в сила – 15.04.2021 г., а в случай, че това право е породено след откриването на производството по несъстоятелност – в 90-дневен срок от неговото възникване. Претенциите могат да се подават директно в централата на румънския Гаранционен фонд, по пощата, по електронна поща или по други начини, които гарантират подаването и потвърждаването на получаване.
Повече информация относно защитата, предоставяна от схемата за гарантиране на застрахователни вземания в Република Румъния, за  оправомощените лица и за реда, по който може да се предявяват претенции, се съдържа на интернет адрес https://asfromania.ro/en/consumers/certasig-information/certasig-guide.
Комисията за финансов надзор ще продължи да комуникира релевантната информация, отнасяща се до защита на правата и интересите на ползвателите на застрахователни услуги, във връзка с всички последващи мерки спрямо застрахователя и клона му в Република България, на страницата си: www.fsc.bg .

Заместник-председателят, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, утвърди образец на Справка по чл. 31, ал. 3 от Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и дружествата за секюритизации (ЗДСИЦДС) за преобразуване на финансовия резултат на дружествата със специална инвестиционна цел по реда на чл. 29, ал. 3 от ЗДСИЦДС. Актуален образец на справката е публикуван на интернет страницата на Комисията за финансов надзор, раздел „Административни документи“, рубрика „Форми и образци“.

Заместник-председателят, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, утвърди образец на декларация по чл. 20 от Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и дружествата за секюритизации. Актуален образец е публикуван на интернет страницата на Комисията за финансов надзор, раздел „Административни документи“, рубрика „Форми и образци“.

  
    Представените данни от отчетите на застрахователите по общо застраховане и животозастраховане към края месец ноември 2020 г. са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Пазари”, „Застрахователен пазар”, „Статистика”.

  
    Заместник-председателят, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, утвърди актуализиран образец на Справка № 7 УД – Портфейл, част от образците на справки към финансовите отчети на управляващите дружества, определени с Решение № 1522 – КИС от 08.12.2017 г. Актуалните образци на справки са публикувани на интернет страницата на Комисията за финансов надзор, раздел „Административни документи“, рубрика „Форми и образци“, „Капиталов пазар".

За поредна година "Капитал" събра общността на финансовите технологии на традиционната конференция FinTech Summit.
Финтех предприемачи и иноватори, визионери, банкери, финансови експерти, представители на компании от страната и чужбина, както и на централната власт и регулаторите дискутираха бъдещето на финтех сектора, както и какъв стимул за развитието на финансовите технологии се оказа световната икономическа криза, предизвикана от коронавируса през 2020 г.

“Технологичният напредък предлага на застрахователната индустрия огромни възможности да отговори на нарастващите нужди на клиентите и регулаторните изисквания. Все повече и повече, поддържането на конкурентоспособност ще означава за застрахователите да бъдат в крак с най-новите развития в insurtech, така че фирмите да гарантират, че се възползват от най-добрите възможни технологични решения.”, каза  Владимир Савов – заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ в откриващото му изказване на панела „Иновации в застрахователния сектор“. Той допълни още, че “вярва, че ние, като регулаторен и надзорен орган на застраховането, трябва да се справим със следните предизвикателства в близко бъдеще:
• Трябва да разберем как иновациите работят и се прилагат, за да гарантираме адекватна оценка на новите продуктови и бизнес модели.
• Ще трябва също да балансираме рисковете от новите иновации спрямо ползите за притежателите на полици и застрахователния сектор като цяло, и да обмислим как да създадем подходяща среда за насърчаване на иновациите. С други думи, трябва да намерим равновесието между насърчаването на иновациите и защитата срещу негативни аспекти от потенциалните клиентските и бизнес смущения.
• Ще трябва да оценим и, когато е подходящо, да коригираме регулаторната рамка, особено от страна на пазарното поведение, за да се справим адекватно с променените рискове и бизнес модели.
• Ще трябва да организираме подходящ капацитет – технически ресурси, знания и умения – за да можем да се реагираме и надзираваме FinTech решенията в бъдеще.

 В заключение, г-н Владимир Савов увери участниците в конференцията, че “Комисията за финансов надзор е изцяло посветена на стратегическите си цели, а именно да защитава потребителите на финансови услуги, да поддържа стабилността на небанковия финансов сектор и да насърчава развитието на бизнеса. Ще се стремим да прилагаме същите принципи при изграждането и поддържането на адекватно разбиране на финансовите иновации. По този начин възнамеряваме да засилим сътрудничеството със заинтересованите страни, на първо място със застрахователния сектор”.

Тази седмица беше даден официален старт на първия и единствен по рода си в България тинк-танк за устойчиви финанси и енергетика – Green Finance & Energy Centre. Зеленият център се създава по инициатива на Българска фондова борса (БФБ) и Българска независима енергийна борса (БНЕБ) и се реализира с подкрепата на Министерството на финансите, Министерството на енергетиката, Комисията за финансов надзор и Фонда на фондовете.
Символичен старт на дейността на Зеления център беше даден чрез дигитално подписване на Харта за устойчиво икономическо развитие на България.
 
Г-жа Мария Филипова, заместник-председател на Комисия за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, приветства партньорите и участниците в проекта с думите, че “всички ние сме ангажирани с каузата да работим активно за развитието на  капиталовия пазар, да полагаме усилия за постигане на устойчив растеж и да изграждаме неутрална икономика по отношение на климата в дългосрочен план.”
 
В представянето си г-жа Филипова подчерта, че “в основата на балансираното и ползотворно взаимодействие между регулатора, корпоративните ръководства, акционерите и останалите заинтересовани лица, е зачитането на правата и задълженията на всички участници на пазара.“ Тя призова към отговорност при взимане на решения и акцент върху работата за осигуряване на благоприятни условия за постигане на устойчив растеж и реализиране на общите дългосрочни цели, както и за установяване на прозрачни и честни взаимоотношения между всички участници на капиталовия пазар.
 
Зеленият център е неправителствена организация – think-tank за устойчиви финанси и енергетика. Центърът създава политики в областите на устойчивите финанси и енергетика, води обществения дебат и формулира конкретни решения по тези теми в страната.
Въпреки, че 83,9% от компаниите оценяват нивото на разработените от тях политики над средното, над 41% от тях изпитват недостиг на информация и 37, 5% от фирмите отчитат като важен проблем липсата на кодекси и методологични документи с практическа насоченост. Това стана ясно от проучването на средата от аспектите на екологията, социалната отговорност и доброто корпоративно управление (т.нар. ESG практики – Ecology, Social, Governance) – направено от ВУЗФ Лаб по поръчка на БФБ сред 56 компании от 7 икономически сектора. Проучването беше представено от проф. Виржиния Желязкова – заместник-ректор по учебната дейност и качеството във Висшето училище по застраховане и финанси.
 
Г-н Маню Моравенов и г-н Константин Константинов, изпълнителни директори на БФБ и БНЕБ представиха мисията, целите и първите инициативи, които ще предприеме Зеленият център. Сред тях са повишаване на информираността сред бизнеса, надграждане на кодекса за добро корпоративно управление с аспектите на екологичното развитие и социалната отговорност, създаване на борсов Зелен индекс, който да насърчава компаниите да въвеждат ESG практиките, както и да отличава тези, които го правят по най-добрия начин.
 
Специални гости на събитието бяха Маринела Петрова – заместник-министър на финансите, Жечо Станков – заместник-министър на енергетиката, и Александър Георгиев – изпълнителен директор на Фонд на фондовете.
Гледните точки на Европа и света по темите за устойчивите финанси и енергетика дадоха Ева Майдел – член на Европейския парламент и Антъни Милър – главен координатор на Инициативата на ООН за устойчиви борси.
 
Повече информация за Green Finance & Energy Centre – www.gfecentre.org

    Представените справки и отчети на застрахователите и презастрахователите по общо застраховане и животозастраховане, съгласно Наредба № 53 от 23.12.2016 г. и тримесечни количествени справки, съгласно Регламент (ЕС) 2015/2450 по чл. 304, параграф 1, буква "г" от Регламент (ЕС) 2015/35 към края на четвъртото тримесечие на 2020 г. са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Пазари”, Застрахователен пазар”, „Статистика”.