Премиерът Марин Райков, управителят на БНБ Иван Искров и председателят на Сметната палата Валери Димитров произнесоха речи на десетата годишнина на КФН

Комисията за финансов надзор тържествено отбеляза десет години от основаването си в присъствието на министър-председателя Марин Райков, министъра на финансите Калин Христов, управителя на БНБ Иван Искров, председателя на Сметната палата Валери Димитров, посланици, представители на финансовия сектор у нас и партньори.

В речта за откриване на събитието, председателят на КФН Стоян Мавродиев подчерта, че със своята добра работа и отговорно поведение институцията е допринесла България да запази финансово стабилна, без сериозни сътресения и без необходимост да се получават държавни помощи. Като член на Съвета по финансова стабилност, КФН работи съвместно с всички институции в името на разумната политика, за да няма експерименти във финансовата област. „Независимо от всички трудности, които страната и нейните граждани изпитват, България стои относително добре на фона на световната криза, което в голяма степен се дължи на работещите във финансовия сектор”, допълни той. Стоян Мавродиев акцентира върху успешната международна дейност на Комисията, която активно участва в новата европейска надзорна архитектура.

Министър-председателят Марин Райков изтъкна в речта си, че създаването на силни, независими, ефективни и отговорни регулатори е условие за доброто функциониране на всяка икономика. Целта на реформата през 2003 г. бе да се създаде именно такъв регулатор, който да консолидира и осигури ефективен надзор върху небанковия финансов сектор. Според премиера ефектите от добрата регулация на банковия и небанковия сектор у нас са видими в различните сектори на икономиката. Той подчерта, че примерът на добре структурираните регулатори във финансовия сектор трябва да се приложи в процеса на реформа на всички регулаторни органи в страната. Министър-председателят Марин Райков отчете, че в резултат от дейността на КФН и БНБ финансовият сектор у нас е преминал без сътресения през глобалната финансова криза, което е ясен индикатор за качеството на регулаторите у нас. „От позицията на натрупаните през последното десетилетие надзорен опит и капацитет в рамките на КФН, може смело да се заяви, че създаването на обединен регулаторен орган през 2003 г. се оказа модерно и ефективно решение, допринасящо за изграждането на стабилен небанков финансов сектор.”, каза в заключение премиерът Марин Райков.

Управителят на БНБ Иван Искров, който е и вносител на Законопроекта за КФН, представи накратко историята и мотивите за създаване на Комисията. „От три зависими от изпълнителната власт агенции – Държавната комисия за ценни книжа, Агенция за застрахователен надзор и Държаната агенция за осигурителен надзор, се стремяхме да създадем силен, обединен, независим надзорен регулатор на финансовите пазари по подобие на банковия надзор”, изтъкна в словото си той. Според него ключово за добрата дейност е силната персонална и финансова независимост на КФН, която трябва да отговаря за своята работа само пред Народното събрание и обществеността. „През последните няколко години Комисията за финансов надзор премина през един изключително тежък период на силна проверка, вкл. опити за подчиняване на регулатора и други експерименти, намаляване на бюджета, поръчкови проверки от АДФИ и др., но КФН устоя, което означава, че механизмът й е бил правилно заложен”. Иван Искров припомни, че предишното ръководство на финансовото министерство се е опитвало да посегне на двата милиарда лева от Сребърния фонд, но е било спряно от БНБ и КФН с подкрепата на ЕЦБ и МВФ, което позволява днес фискалният резерв на страната да е близо 5 млрд. лева. В речта си управителят на БНБ каза още: „Днес Комисията за финансов надзор, като партньор, работи много тясно и в страната и с европейските партньори. Комисията има изключително висока оценка и добър имидж на европейско ниво, което е важно за нашата страна”. Бъдете все така упорити в отстояване на интересите на обществото, пожела в заключение Иван Искров.

Председателят на Сметната палата проф. Валери Димитров, който също е сред архитектите на създаването на Комисията преди 10 години, посочи, че КФН е изключително устойчива институция, която се е оказала много трудоспособна.

За своето съществуване КФН се доказа като професионално работеща институция, която не може да бъде обвинена, че прокарва политически интереси. Заедно с БНБ, КФН се оказа много модерна институция, която следва добрите и предвидими практики на надзор. Двете институции могат да служат за пример за страни, които се смятат за много по-развити от България в областта на банковия и небанковия финансов сектор. Искам да пожелая на г-н Мавродиев да продължава успешната си мисия за ефективно регулиране и надзор на небанковия сектор, и добро взаимодействие с БНБ и МФ.

На основание чл. 163, ал. 1, т. 3 от КЗ и чл. 16, ал. 1, т. 5 от Закона за Комисията за финансов надзор, зам. председателят, ръководещ управление „Застрахователен надзор” заличи изброените по-долу застрахователни брокери, от регистъра, воден от Комисията за финансов надзор по чл. 30, ал. 1, т. 10 от Закона за Комисията за финансов надзор:

1. С Решение № 236 – ЗБ ОТ 01.04.2013 г. е заличен „А 7” ООД;
2. С Решение № 237 – ЗБ ОТ 01.04.2013 г. е заличен „Е Левъл” ООД;
3. С Решение № 238 – ЗБ ОТ 01.04.2013 г. е заличен „Инвест Гарант БГ” ООД (предишно фирмено наименование „Сейф Инвест БГ” ООД);
4. С Решение № 239 – ЗБ ОТ 01.04.2013 г. е заличен „Иструм Груп” АД;

      5. С Решение № 240 – ЗБ ОТ 01.04.2013 г. е заличен „Скор” ООД.

Заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, одобри изменения и допълнения в правилниците за организацията и дейността на УПФ “ЦКБ – Сила” и ППФ “ЦКБ – Сила”. Пълният текст на решения №  229 – УПФ и  № 230 – ППФ може да намерите в раздeл Административни документи / Решения

Представените индивидуални данни от отчетите на застрахователните брокери, регистрирани в Република България към 31.12.2012 г. са обобщени и публикувани на страницата на КФН – www.fsc.bg, в раздел „Поднадзорни лица”, „Статистика”, „Застрахователен пазар”, „Застрахователни брокери”.

Приходите от комисиони на застрахователните брокери през 2012 г. възлизат на 150 261  хил. лв., в т. ч. 137 190 хил. лв. – при посредничеството за застрахователи със седалище в Р. България и 13 071 хил. лв. – при посредничеството за застрахователи от други държави.

Приходите от комисиони при посредничеството за застрахователи със седалище в Р. България намаляват с 1,1 % спрямо същия период на миналата година. От тях 128 836 хил. лв. са приходи от комисиони в общото застраховане и 8 354 хил. лв. – в животозастраховането. На годишна база приходите от комисиони в общото застраховане намаляват с 0,5 %, а в животозастраховането намаляват с 10,2 %. Комисионите на брокерите представляват 19,4 % от реализирания чрез тях премиен приход в общото застраховане и 14,1 % от реализирания чрез тях премиен приход в животозастраховането.

Премийният приход, реализиран чрез застрахователните брокери през 2012 г. е в размер на 808 913 хил. лв., от които 724 827 хил. лв. в полза на застрахователи със седалище в Р. България и 84 085 хил. лв. в полза на застрахователи от други държави.

От реализирания от застрахователните брокери премиен приход в полза на застрахователи със седалище в Р. България, 665 554 хил. лв. са реализирани в общото застраховане и 59 273 хил. лв. в животозастраховането. В сравнение с 2011 г. се отчита увеличение на премийния приход, реализиран чрез застрахователните брокери, с 1,7 %, като в общото застраховане е отчетен ръст от 1,3 %, съответно в животозастраховането ръст от 5,7 %.

В структурата на реализирания чрез застрахователни брокери премиен приход по общо застраховане най-голям дял заемат автомобилните застраховки – „Гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на МПС” (44,1 %) и „Сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства” (36,0 %), следвани от „Пожар и природни бедствия” (8,0 %) и „Други щети на имущество” (4,5 %). При животозастраховането, реализираният чрез застрахователните брокери премиен приход, е основно по застраховка „Живот” и рента (88,5 %).

В края на 2012 г. 34 % от реализирания премиен приход чрез застрахователни брокери в полза на застрахователи от други държави е за застрахователи от Кипър и 32 % за застрахователи от Франция.

Най-голям дял в структурата на премийния приход, реализиран чрез застрахователните брокери в полза на застрахователи от други държави, заемат застраховките „ГО, свързана с притежаването и използването на МПС” (33 %), „Злополука” (18 %) и „Разни финансови загуби” (17 %).

Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) стартира обществена консултация относно насоките, свързани с подготовката на „Платежоспособност II“. Целта на насоките е да се подпомогнат националните надзорни органи и застрахователите в подготовката им за прилагане на Платежоспособност II.              

Насоките обхващат основни въпроси като: система на управление, включително управление на риска; прогнозно оценяване на собствените рискове на застрахователя (базиран на собствената оценка на риска и платежоспособността); подаване на информация към националните надзорни органи; предварително заявление за одобрение на вътрешни модели.      

Предвижда се насоките да се прилагат от 1 януари 2014 г.

След приемането на насоките застрахователните надзорните органи, в това число и Комисията за финансов надзор, ще трябва да ги въведат в надзорната си практика по избран от тях начин. Това означава, че националните надзорни органи ще трябва да гарантират, че застрахователите и застрахователните групи ще предприемат действия по прилагане на насоките, така че, когато Платежоспособност ІІ влезе в сила, да бъдат в състояние да изпълняват всички нейни изисквания. Въпреки това, насоките следва да се прилагат по пропорционален начин, както и да се обърне внимание на тежестта за малките и средни предприятия.

Обществената консултация приключва на 19 юни 2013 г. EIOPA възнамерява да публикува окончателните насоки през есента на тази година. Това ще позволи на националните органи да се подготвят за прилагането на „Платежоспособност II“ от 1 януари 2014.

Документите за обществената консултация могат да бъдат намерени на адрес:
https://eiopa.europa.eu/consultations/consultation-papers/index.html.

Списък на утвърдените от зам.-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, регистрирани одитори, които имат право да заверяват годишните финансови отчети на застрахователите съгласно чл. 102, ал. 1 от Кодекса за застраховането, е актуализиран.

Списъкът с регистрираните одитори е публикуван в раздел „Поднадзорни лица”, „Списъци” – „Други списъци”.

До 31-ви март всяка година пенсионноосигурителните дружества са длъжни да оповестят постигнатите инвестиционни резултати (доходност и инвестиционен риск) на управляваните от тях пенсионни фондове. Информацията обхваща 5-годишен период и е със съдържание, определено в т. 23 на Изискванията към рекламните и писмените информационни материали на пенсионните фондове и на пенсионноосигурителните дружества (Изискванията).

В съответствие с възприетата ежегодна практика и т. 23 на Изискванията, Управление „Осигурителен надзор“ на Комисията за финансов надзор обявява постигнатите инвестиционни резултати при управлението на пенсионните фондове за периода 2008 – 2012 г. Данните са публикувани в раздел „Статистика“, „Статистика и анализи на осигурителния пазар” за 2012 г. В същия раздел по съответни години може да намерите инвестиционните резултати на пенсионните фондове за предходни отчетни периоди.

Допълнени са и списъците на застрахователните брокери със седалище Република България, които имат желание да извършват дейност на територията на държави членки на ЕС към 28 февруари 2013 г.

Общият брой на застрахователите от държави членки, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват застрахователна дейност на територията на Република България, е 426. От началото на годината 4 застрахователни дружества от държави членки са нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват застрахователна дейност на територията на  България. Броят на дружествата, които са преустановили извършването на застрахователна дейност при условията на свобода на предоставяне на услуги (поради преобразуване или отнемане/отказ от получения лиценз),  също е 4.

Общият брой на застрахователните посредници от държави членки, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България, е 1614. От началото на годината 31 застрахователни посредници от държави членки са нотифицирали КФН, че желаят да извършват дейност в България, като 10 са заявили отказ.

Застрахователите със седалище на територията на Република България, които са заявили, че желаят да извършват застрахователна дейност на територията на държави членки на ЕС, е 10, като няма новопостъпили заявления.

Броят на застрахователните посредници със седалище на територията на Република България, които желаят да извършват дейност на територията на държави членки нарасна на 30, като през отчетния период са постъпили 2 нотификации.

Актуализираните списъци с нотификациите са публикувани на страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Ако застрахователният брокер е престанал да осъществява дейността си за повече от шест месеца, заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, го заличава от регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 10 от ЗКФН (Съгласно чл. 163, ал. 1, т. 3 от КЗ).

В резултат на насрещна проверка, извършена чрез изискване на информация от всички застрахователни акционерни дружества, се установи, че „Иструм Груп” АД,    „А 7” ООД, „Е Левъл” ООД, „Инвест Гарант БГ” ООД (предишно фирмено наименование „Сейф Инвест БГ” ООД) и „Скор” ООД са преустановили извършването на дейност по застрахователно посредничество за повече от шест месеца. Предвид гореизложеното (на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 61, ал. 3 от АПК) уведомяваме за откриване на производства за  издаване на индивидуален административен акт – решение на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, за заличаване на горецитираните дружества от регистъра на застрахователните брокери, воден от КФН.

„Иструм Груп” АД, „А 7” ООД, „Е Левъл” ООД, „Инвест Гарант БГ” ООД (предишно фирмено наименование „Сейф Инвест БГ” ООД) и „Скор” ООД имат тридневен срок от публикуването да представят в КФН писмени обяснения и възражения във връзка с гореизложените обстоятелства.

На 20.03.2013 г. Надзорният орган за ценни книжа и пазари на Кипър обяви, че спира търговията с всички инструменти, допуснати до търговия на фондовата борса в страната. Първоначално беше обявено, че търговията ще бъде възстановена на 23.03.2013 г., но днес действието на мярката беше удължено до 26.03.2013 г. Като основни причина за спирането на търговията са посочени усложнената икономическа обстановка в страната, както и практическата невъзможност за осъществяване на сетълмента на сключените на борсата сделки, поради факта, че банките в страната също не работят. Като последица от спирането на търговията в Кипър, Гръцкият надзорен орган спря търговията с книжата на две кипърски банки (BANK OF CYPRUS PUBLIC COMPANY LTD, ISIN:  CY0000100111, CY0140740115, CY0141000212, CY0141890117, CY0141900114 и CYPRUS POPULAR BANK PUBLIC CO LTD, ISIN: CY0000200119), допуснати до търговия на борсата в Атина. Гръцкият надзорен орган за момента не е посочил продължителността на мярката.