След полученото вчера отворено писмо от близките на загиналите в катастрофата край гр. Своге в Комисията за финансов надзор (КФН), в рамките на часове Комисията представи хронологията на предприетите от нейна страна мерки. Представянето бе на първо място чрез адресирано писмо към близките на загиналите и на второ място с прессъобщение до широката общественост чрез медиите. Комисията за финансов надзор има за основна цел да осъществява надзор над поднадзорните лица при изпълнение на задълженията им. Но Комисията има и важната и приоритетна задача да защитава правата на гражданите, да бъде отворена за комуникация в случай на казуси и проблеми и, не на последно място, да бъде медиатор във взаимоотношенията между поднадзорните застрахователни дружества и потребителите на застрахователни услуги.
Като причинно-следствена връзка, днес, 22.05.2019 г., сутринта КФН организира среща между ръководството на Комисията и представители на “ЗД Бул Инс“ АД. Срещата беше с цел провокиране на конструктивен диалог и прозрачност в процеса на изплащане на застрахователни суми с оглед на националната трагедия и загубата на двадесет живота. Комисията провокира диалог със „ЗД Бул Инс“ АД в посока изпълнение на задълженията им, така че да се осъществи изплащането на законоустановените обезщетения по застраховка „Злополука“ на близките на загиналите в трагичния инцидент край град Своге.
Комисията за финансов надзор ще продължи да съблюдава за правилното и справедливо отношение на застрахователите към техните клиенти.

По повод на постъпило в Комисията за финансов надзор (КФН) отворено писмо от близките на загиналите в катастрофата край гр. Своге през 2018 г., приоритетно отговаряме на първо място към близките на загиналите и на второ на широката общественост чрез медиите за мерките, които Комисията предприе, както и за резултатите от тях.
Към настоящия момент в КФН са постъпили 6 жалби от наследници на общо 7 от загиналите лица при пътния инцидент край гр. Своге.
По отношение на две от жалбите спрямо застрахователното дружество „ ЗД Бул Инс“ АД са приложени принудителни административни мерки (ПАМ) да изплатят обезщетения по сключената от тях застраховка „Злополука“ на пътниците в средствата за общeствен превоз. Минималната сума за изплащане по тази застраховка според Кодекса за застраховането е 50 000 лв. за всеки пътник.
Изплащането на сумата от 10 лв. обезщетение за пътник в катастрофиралото превозно средство е противозаконно, защото законът изрично е предвидил минимална сума от 50 000 лв. за всеки пътник.
Проверката на КФН установи, че при завеждане на претенциите на наследниците пред „ЗД Бул Инс“ АД заедно с писменото искане са представени констативен протокол за пътно-транспортното произшествие (ПТП), препис – извлечение от акт за смърт; удостоверение за наследници; справка от Информационния център към Гаранционния фонд (ГФ) и удостоверение за банкова сметка. Относно документ, който да доказва, че пострадалите са били пътници, трябва да се посочи, че в констативния протокол за ПТП се съдържа подробен списък на пътниците в автобуса. В тази връзка документите, представени заедно със завеждане на претенциите, напълно установяват основанието за изплащане на застрахователното обезщетение.
„ЗД Бул Инс“ АД с писмо с изх. № НЦ-7969 от 09.11.2018 г. е поискало от Националната следствена служба (НСС) отговор на следните въпроси: дали е установено наличието на алкохол и упойващи вещества в кръвта на водача на автобуса, дали за автобуса има издаден лиценз – Удостоверение на пътно превозно средство за обществен превоз на пътници, и дали са изпълнени изискванията за случаен превоз на пътници.
Съгласно чл. 106, ал. 5 от Кодекса за застраховането (КЗ) не се допуска изискване на доказателства, за които може да се направи разумна преценка, че нямат съществено значение за установяването  на основанието и размера на претенцията и целят необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждането ѝ. Поисканите от НСС документи нямат пряко отношение за установяване на основанието на претенциите, а биха имали значение единствено за възникването на правото на регрес на застрахователя. Ето защо, освен неморално, е и незаконно да се отказва изплащането на застрахователно обезщетение поради това, че НСС не е отговорила на запитването, а представените документи са установили основанието на претенциите.
Освен изведените по-горе доводи и с оглед значимите обществени отношения, които защитава задължителната застраховка „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз, изключените от покритие рискове са детайлно уредени в чл. 475 от КЗ. Събитието, за което са заведени претенциите, не попада в хипотезата на нито едно от изброените изключения. Недопустимо е разширяване на законоустановените изключени от покритие рискове, защото обратното би обезсмислило целта ѝ, а именно да обезщети най-ценното – живота, здравето и телесната цялост на пътниците в средствата за обществен превоз.
Наложените от Комисията за финансов надзор на „ЗД Бул Инс“ АД принудителни административни мерки са обжалвани от застрахователното дружество пред Административния съд София – област, като застрахователят е поискал съдът да спре предварителното изпълнение на мерките.
По останалите 4 жалби са открити производства за прилагане на принудително административни мерки, като предстои да бъдат издадени решения в рамките на следващата седмица.
Комисията предприе и ще продължава да предприема необходимите мерки в рамките на законовите си правомощия, за да защити интересите на потребители на застрахователни услуги.

    Управление "Осигурителен надзор" на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2019 г. Информацията е получена на база на финансовите отчети и справки, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст към 31.03.2019 г.
    Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 31.03.2019 г. е 4 694 444 души, като нараства спрямо 31.03.2018 г. с 1,68 на сто.
    В системата на допълнителното пенсионно осигуряване към 31.03.2019 г. са акумулирани нетни активи на стойност 14 078 888 хил.лв. В сравнение с края на първото тримесечие на 2018 г. нетните активи на пенсионните фондове регистрират ръст от 10,01 на сто.
    Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества за първото тримесечие на 2019 г. възлизат на 49 690 хил.лв. и се увеличават с 4,35 на сто в сравнение с отчетените приходи за първото тримесечие на 2018 г. Нетният финансов резултат на дружествата към 31.03.2019 г. е в размер на 16 750 хил.лв.
    Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2019 г. и за осигурените лица и натрупаните средства към 31.03.2019 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Поднадзорни лица / Статистика / Осигурителен пазар / Статистика и анализи.

За месец април 2019 г. в Комисията за финансов надзор (КФН) са получени уведомления от компетентни органи на държави членки на ЕС за намерението на 3 застрахователни дружества от държави членки да извършват застрахователна дейност на територията на България, както и за 6 застрахователни дружества, които са преустановили извършването на дейност. Към 30 април 2019 г. застрахователите от държави членки, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на Република България, са 643.

През месец април в КФН са получени уведомления от компетентни органи на държави членки на ЕС за намерението на 16 нови застрахователни посредници от държави членки да извършват дейност в България, както и за 26 застрахователни посредници, които са преустановили извършването на дейност. Към 30 април 2019 г. застрахователните посредници от държави членки, заявили намерение да извършват дейност на територията на Република България, са 2535.

През месец април КФН не е изпращала уведомления до компетентни органи на държави членки на ЕС за намерението на застрахователни дружества със седалище в Република България да извършват дейност на тяхна територия. Към 30 април 2019 г. общият брой на застрахователните дружества със седалище на територията на Република България, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС, е 16.

През месец април КФН не е изпращала уведомления до компетентни органи на държави членки на ЕС за намерението на застрахователни посредници със седалище в Република България да извършват дейност на тяхна територия. Към 30 април 2019 г. общият брой на действащите застрахователни посредници със седалище в Република България, заявили намерение да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на държави членки на ЕС, е 44.  
 
Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Уведомяваме Ви, че за „Матадор Прайм”ООД бе открито производство по несъстоятелност с решение от 19 март 2019 г. на Софийски градски съд по търговско дело № 103 от 2019 г., вписано в търговския регистър на 19 март 2019 г. Със същото решение за временен синдик на „Матадор Прайм” ООД е назначен Александър Костадинов.
Съгласно българския Търговски закон кредиторите на „Матадор Прайм” ООД следва да предявяват писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок не по-късно от три месеца от вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност – до 19 юни 2019 г.
Синдикът на „Матадор Прайм” ООД съставя списък на приетите предявени вземания по реда на постъпването им с отбелязване на кредитора, размера и основанието на вземането, привилегиите и обезпеченията, датата на предявяването. Синдикът също така съставя списък на служебно приетите от него вземания и списък на неприетите вземания. Вземанията на клиентите на инвестиционния посредник се смятат за предявени и се вписват служебно от синдика в списъка на приетите вземания съгласно член 77б, ал.6 от ЗППЦК.
Синдикът представя за обявяване в търговския регистър горепосочените списъци и финансовите отчети незабавно след съставянето им и ги оставя на разположение на кредиторите и на длъжника в канцеларията на съда.
Длъжникът или кредитор може да направи писмено възражение пред съда с копие до синдика срещу прието или неприето от синдика вземане в 7-дневен срок от обявяването им в Търговския регистър. При пропускане на този срок е невъзможно последващо оспорване на списъците от съответния кредитор, освен в случаите по член 694 от ТЗ.
Когато по списъците не са постъпили възражения, съдът одобрява списъка на приетите и служебно вписаните вземания в закрито заседание. В случай, че са постъпили възражения срещу списъците, съдът се произнася по тях след разглеждане на възраженията.
Съдът разглежда постъпилите възражения в открито заседание с призоваване на синдика, длъжника, кредитора, чието включване или невключване на вземане в списъка се оспорва, както и направилия възражението кредитор. Когато намери възраженията за основателни, съдът одобрява списъка, след като направи съответната промяна. В противен случай съдът оставя възраженията без уважение. Определението на съда за одобряване на списъка се обявява в търговския регистър. Определенията на съда не подлежат на обжалване.
В производството по несъстоятелност за прието се смята вземане, което е включено в одобрения от съда списък на приетите вземания, с изключение на вземане по чл.694 от ТЗ.
Процедурата за предявяване на вземания в производството по несъстоятелност е уредена в член 685-695 на българския Търговски закон.
Кредиторите на „Матадор Прайм”ООД следва да се запознаят с нея и да следят обявленията в търговския регистър по партидата на „Матадор Прайм”ООД с оглед спазване на сроковете за упражняване на правата им.

    Представените окончателни данни за стойността и броя на изплатените и предявени претенции по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, включително по рискови групи, към 31.03.2019 г. са публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Поднадзорни лица”, „Статистика”, „Застрахователен пазар”, „Общо Застраховане“ „2019“. Данните не включват застрахователните договори, които са сключени при извършване на дейност от застрахователите при правото на установяване или при условията на свобода на предоставяне на услуги.

Предвид високия обществен интерес към сделката за придобиването на активите на ЧЕЗ Груп в България, Комисията за финансов надзор се самосезира и започва проверки в „Еврохолд България“ АД и в основни дружества от финансовия холдинг. Основната цел на Комисията е да провери финансовото състояние и капацитет на холдинга с оглед бъдещите придобивания, включително на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД  и „ЧЕЗ Електро България“ АД.

По закон електроразпределителните дружества са част от националната европейска критична инфраструктура с пряко отношение към въпросите на националната сигурност. С предприетите от Комисията действия по проверка на получилия ексклузивност за придобиването на активите на ЧЕЗ Груп в България – „Еврохолд България“ АД, КФН спазва своето обещание за стриктен надзор по отношение на поднадзорните лица и публични дружества, както и прозрачна и навременна комуникация с обществеността.

За назначените проверки са информирани прокуратурата и ДАНС, като същите ще бъдат уведомени, както за резултатите от проверките, така и своевременно, ако се констатират факти и обстоятелства, навеждащи на заключения за извършени нарушения.
 

    Във връзка с изменението и допълнение на Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите  и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите презастрахователите и гаранционния фонд (обн. в ДВ бр. 2 от 04.01.2019 г.) са публикувани на интернет страницата на Комисията за финансов надзор актуални форми на тримесечни справки и отчети. Същите могат да бъдат изтеглени от раздел административни документи, форми и образци, застрахователен пазар.

    За месец март 2019 г. в Комисията за финансов надзор (КФН) са получени уведомления от компетентни органи на държави членки на ЕС за намерението на 10 застрахователни дружества от държави членки да извършват застрахователна дейност на територията на България. Към 31 март 2019 г. застрахователите от държави членки, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на Република България, са 646.
    През месец март в КФН са получени уведомления от компетентни органи на държави членки на ЕС за намерението на 43 нови застрахователни посредници от държави членки да извършват дейност в България, както и за 2 застрахователни посредници, които са преустановили извършването на дейност. Към 31 март 2019 г. застрахователните посредници от държави членки, заявили намерение да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България, са 2545.
    През месец март КФН не е изпращала уведомления до компетентни органи на държави членки на ЕС за намерението на застрахователни дружества със седалище в Република България да извършват дейност на тяхна територия. Към 31 март 2019 г. общият брой на застрахователните дружества със седалище на територията на Република България, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС, е 16.  
    През месец март КФН не е изпращала уведомления до компетентни органи на държави членки на ЕС за намерението на застрахователни посредници със седалище в Република България да извършват дейност на тяхна територия. Към 31 март 2019 г. общият брой на действащите застрахователни посредници със седалище в Република България, заявили намерение да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на държави членки на ЕС, е 44.        
    Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.