Комисията за финансов надзор (КФН) инициира проверка на „Исторически парк“ АД. След като анализира публично оповестената информация за проекта, налична в интернет пространството, електронни медии и социални мрежи, както и в Търговския регистър, Комисията излезе с аргументирано становище по казуса.  
    Проверката на КФН установи, че прехвърлянето на наличните акции на "Исторически парк" АД се осъществява между частноправни субекти. Респективно правоотношенията, които възникват между тях също имат частноправен характер. Комисията за финансов надзор няма правомощия по отношение на тях, тъй като тя има правомощия единствено при публично предлагане на безналични ценни книжа.
    Според становището на КФН, има вероятност на лицата, придобили от акциите на дружеството, да се предоставя заблуждаваща информация, че заплатената от тях стойност за акциите постъпва в дружеството за реализация на самия проект „Исторически парк“, а не по сметка на акционерите – прехвърлители.
    „За установяване или отхвърляне на това предположение, с мое решение, резултатите от проверката на всички факти и обстоятелства, свързани с правоотношенията, възникващи между дружеството и неговите акционери, са изпратени за запознаване и преценка за последващи действия от страна на Прокуратурата на Република България.“, каза Председателят на КФН – г-н Бойко Атанасов.
    Ролята на КФН е да осъществява стриктен и навременен надзор, да бъде обективна и безпристрастна, работейки в интерес както на бизнеса, така и на гражданите. Основните цели на КФН са да осигурява защита на инвеститорите в ценни книжа, включително чрез създаване на условия за повишаване на тяхната информираност за капиталовия пазар, създаване на условия за развитието на справедлив, открит и ефективен капиталов пазар и поддържане на стабилността и общественото доверие в него.

    Представените окончателни данни за стойността и броя на изплатените и предявени претенции по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, включително по рискови групи, към 30.06.2019 г. са публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Поднадзорни лица”, „Статистика”, „Застрахователен пазар”, „Общо Застраховане“ „2019“. Данните не включват застрахователните договори, които са сключени при извършване на дейност от застрахователите при правото на установяване или при условията на свобода на предоставяне на услуги.

Представените данни от отчетите на застрахователите по общо застраховане, животозастраховане и презастрахователите към края 2018 г. са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Поднадзорни лица”, „Статистика”, „Застрахователен пазар”.
Представените годишни образци S.02.01.01 и S.23.01.01 от застрахователите по общо застраховане, животозастраховане и презастрахователите съгласно Регламент (ЕС) 2015/2450 с годишни количествени данни по чл. 304, параграф 1, буква "г" от Регламент (ЕС) 2015/35 към края на 2018 г. са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Поднадзорни лица”, Застрахователен пазар”, „Статистика” – 2018 г.

    За месец юни 2019 г. в Комисията за финансов надзор (КФН) са получени уведомления от компетентни органи на държави членки на ЕС за намерението на 1 застрахователно дружество от държави членки да извършва застрахователна дейност на територията на България, както и за 2 застрахователни дружества, които са преустановило извършването на дейност. Към 30 юни 2019 г. застрахователите от държави членки, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на Република България, са 644.
    През месец юни в КФН са получени уведомления от компетентни органи на държави членки на ЕС за намерението на 16 нови застрахователни посредници от държави членки да извършват дейност в България, както и за 1 застрахователен посредник, който е преустановил извършването на дейност. Към 30 юни 2019 г. застрахователните посредници от държави членки, заявили намерение да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България, са 2555.
    През месец юни КФН не е изпращала уведомления до компетентни органи на държави членки на ЕС за намерението на застрахователни дружества със седалище в Република България да извършват дейност на тяхна територия. Един застраховател преустановява извършването на застрахователна дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги на територията на държави членки на ЕС. С тази промяна, към 30 юни 2019 г. общият брой на застрахователните дружества със седалище на територията на Република България, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС, намалява на 15. 
    През месец юни КФН не е изпращала уведомления до компетентни органи на държави членки на ЕС за намерението на застрахователни посредници със седалище в Република България да извършват дейност на тяхна територия. Към 30 юни 2019 г. общият брой на действащите застрахователни посредници със седалище в Република България, заявили намерение да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на държави членки на ЕС, се запазва на 43.         
    Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

    По молба на Европейската комисия (ЕК), Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП или на англ.език ESMA) публикува публична онлайн консултация относно краткосрочната ориентираност на участниците в капиталовия пазар, за сметка на инвестиции, водещи до дългосрочно развитие. ЕКотбелязва, че корпоративните решения на големите компании  не отразяват дългосрочните устойчиви аспекти на европейската икономика и преминаването към ниско въглеродна икономика. Това води до тенденцията да се пренебрегват дългосрочните инвестиционни решения като иновации и човешки ресурс, което от своя страна оставя екологичните и социални цели на дългосрочната ориентираност, на заден план. В резултат, устойчивото развитие е възпрепятствано, тъй като пазарните участници са подтикнати от преобладаващата корпоративна култура, насочена към краткосрочни стимули.
    Целта на проучването, организирано от ЕОЦКП, е то да достигне до колкото се може повече пазарни участници, за да бъдат анализирани причините за подобни практики и тенденции. Комисията за финансов надзор кани всички заинтересувани пазарни участници да се включат в проучването.

    Онлайн въпросникът е активен до 29 юли 2019 година на следната страница: https://ec.europa.eu/eusurvey/runner/ESMA-SUS-2019

    Повече информация можете да намерите и на страницата на ESMA: https://www.esma.europa.eu/press-news/esma-news/esma-consults-short-termism-in-financial-markets

С настоящото Комисията за финансов надзор обръща внимание на следното:
На електронна страница на дружество с наименование Alternativa Finance BG, намираща се на интернет адрес https://afh.bg/ е публикувана информация, че дружеството предоставя услуги и извършва дейности по чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти. Посочено е също така, че тези услуги и дейности се извършват въз основа на издаден лиценз.
Във връзка с публикуваната информация на посочената електронна страница Комисията за финансов надзор информира инвеститорите, че дружеството с наименование Alternativa Finance BG, както и със сходно на това наименование, няма право да предоставя инвестиционни услуги и да извършва инвестиционни дейности по чл. 6 от ЗПФИ. На територията на Република България инвестиционните услуги се предоставят само от инвестиционни посредници или инвестиционни посредници – банки (кредитни институции, лицензирани от БНБ). Тези дружества извършват дейност въз основа на издаден лиценз, като по отношение на инвестиционните посредници той се издава от Комисията за финансов надзор, а лицензът за предоставяне на инвестиционни услуги от банките се издава от БНБ. На територията на Република България инвестиционни услуги могат да бъдат предоставени и от дружества, лицензирани от компетентни органи на държави членки при условията на свободата на предоставяне на услуги или правото на установяване, след получаване на нотификация в КФН.
С настоящото обръщаме внимание, че КФН и БНБ не са издавали лиценз за предоставяне на инвестиционни услуги и извършване на инвестиционна дейност на дружество с наименование Alternativa Finance BG, като по отношение на това дружество не е постъпвала в КФН и нотификация от компетентен орган на държава членка за предоставяне на такива услуги на територията на Република България. Инвеститорите следва да имат предвид, че предоставянето на парични средства на нелицензирани дружества с цел търговия с финансови инструменти крие голям риск от това да загубят активите си.
Информация за лицензираните инвестиционни посредници и банки е налична на страниците на КФН и БНБ.
 

Предстои експертите от Комисията да представят предложенията си за системата пред МВР и МТИТС, а след това в края на лятото и пред обществото
 

Експертите от Комисията за финансов надзор (КФН) приключиха работата си по изграждане на алтернативи на предишния модел на системата „Бонус-малус“. Работната група по системата „Бонус-малус“ беше назначена на 23.05.2019 г. със Заповед № З-178 на Председателя на КФН и вече представи алтернативите на системата на членовете на междуведомствената група. Предложенията бяха изготвени на база точни изчисления за бъдещото влияние на системата както върху гражданите и юридическите лица, така и върху застрахователите. Включени са показатели за устойчивост и ефективност на системата, като всичко това е на база на коментарите на обществото от представения през 2018 г. модел.
Работната група на КФН и разработените от нея предложения се реализираха под ръководство на новия председател на Комисията – г-н Бойко Атанасов и на новия заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ – г-жа Илиана Христова. Фокусът на системата „Бонус-малус“ е върху ефективност на модела, приложимост към реалните условия в България и към стимулиране на отговорно поведение на пътя чрез даване на бонуси по отношение на цената на застраховка “Гражданска отговорност” (ГОА) на добросъвестните водачи и собственици на автомобили. Системата включва и увеличаване на премията по „Гражданска отговорност“, тоест начисляване на малус за рисковите водачи на пътя, които извършват пътни нарушения. Целта на системата „Бонус-малус“ е да  коригира в дългосрочен план поведението на участниците на пътя, като това ще подобри пътната безопасност, а оттам ще доведе до намаляване на броя на смъртните случаи и телесните наранявания. Системата „Бонус-малус“ поставя акцент върху пряката връзка между поведението на пътя и риска. Това ще е стимул за добросъвестните водачи, на които ще се намали  застрахователната премия по застраховка „Гражданска отговорност“, а рисковите водачи ще заплащат по-висока застрахователна премия, поради рисковото им поведение.
Проектът на наредба по чл. 490, ал. 5 от Кодекса за застраховането и решението за финален модел на системата „Бонус-малус“ се взима от три институции: Комисията за финансов надзор, Министерството на вътрешните работи (МВР) и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) и след становище от Гаранционния фонд. Новосъздадената Държавната агенция за пътна безопасност (ДАПБ) беше официално поканена от КФН да стане част от обсъждането на предложенията.
Ръководството на КФН има за цел да предложи финалния вариант за обсъждане пред граждани, юридически лица, правителствени и неправителствени организации, застрахователи и Асоциацията на българските застрахователи, медии и други до края на лятото на 2019 г.
След общественото обсъждане, като стъпка в комуникационния план на КФН, е заложен и период за оптимизация на системата спрямо получените предложения и препоръки.

 

 

        Във връзка с прилагане на разпоредбите на РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 648/2012 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 4 юли 2012 година относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (Регламент (ЕС) № 648/2012) и във връзка с влизане в сила на РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/834 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 май 2019 година за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 по отношение на задължението за клиринг, прекратяването на задължението за клиринг, изискванията за отчитане, техниките за намаляване на риска за договорите за извънборсови деривати, които не са преминали клиринг чрез централен контрагент, регистрацията и надзора на регистрите на транзакции, както и изискванията за регистрите на транзакции (Регламент (ЕС) № 2019/834), финансовите контрагенти  изчисляват съвкупната си средна позиция в договори за извънборсови деривати на всеки 12 месеца. Когато изчислението превишава някой от  клиринговите прагове по чл. 10, параграф 4, буква б) от Регламент (ЕС) № 648/2012, финансовия контрагент незабавно уведомява Европейския орган за ценни книжа и пазара (ЕОЦКП) и съответния  компетентен орган за това.
    Във връзка с изпълнението на това задължение е предвидена нотификационна форма на интернет страницата на ЕОЦКП: https://www.esma.europa.eu/files/refitnotification-clearingthreshold-fcsnfcsxlsx.
    В допълнение Ви уведомяваме, че на същата страница са публикувани въпроси и отговори по прилагането на Регламент (ЕС) № 648/2012, които дават разяснения относно изпълнение на задълженията по този регламент: https://www.esma.europa.eu/press-news/esma-news/esma-updates-qa-emir-data-reporting-1