КФН обучава хиляди ученици онлайн какво са пенсии, застраховки и инвестиции

Комисията за финансов надзор ще обучава хиляди ученици онлайн на финансова грамотност. В последните няколко години водещи експерти на КФН провеждат консултации сред подрастващите какво представляват пенсиите, как да избираме най-добре застраховка и да управляваме личните си финанси. Кампанията е част от усилията на Комисията за повишаване на финансовата грамотност сред българите, със специален акцент върху най-младите като бъдеща активна част на обществото.

През тази година уебинарът ще се проведе в два последователни дни – 26 и 27 ноември. Традиционно в програмата се включват между 500 и 900 ученици от 10-ти до 12-ти клас на общообразователни, специализирани и професионални училища в България.

Специален акцент ще бъде предстоящото въвеждане на еврото в България и ефектът му върху небанковия финансов сектор. Участниците ще разберат как КФН наблюдава и контролира застрахователните, пенсионноосигурителните и инвестиционните дружества, за да гарантира стабилност и защита на потребителите. Обучението е насочено към повишаване знанията им за основните финансови продукти и услуги, техните възможности и свързани рискове. Уебинарът акцентира върху информирания избор, изграждайки увереност у младите хора да вземат обосновани финансови решения, като след неговото провеждане те могат да оценят и затвърдят придобитите знания чрез въпросници, които измерват нивото на усвоена информация и ефективността на обучението.

С нашите инициативи искаме да дадем на учениците знания и умения за разумно използване на финансовите продукти и услуги, както и да изградим стабилна финансова култура у тях. Искаме и те да разбират както възможностите, така и рисковете, свързани с инвестициите, застраховките и пенсионното осигуряване, за да се чувстват уверени при управлението на личните си финанси. Повишаването на финансовата грамотност сред младите хора е ключов приоритет за КФН, защото образованите и информирани потребители са основата на стабилни и прозрачни финансови пазари“, заяви председателят на КФН – Васил Големански.

Инициативата е част от плана за действие към Стратегията на Комисията за финансов надзор (КФН) 2025–2027 г., в рамките на Приоритет 3 от Стратегията – „Осигуряване на ефективна защита на потребителите на небанкови финансови услуги и продукти, повишаване на финансовата грамотност и укрепване на общественото доверие във финансовите пазари“. Тя стартира още през 2022 г., с успешни семинари в Националната търговско-банкова гимназия, Националната финансово-стопанска гимназия и Националната природоматематическа гимназия. През 2023 и 2024 г. обучението се разшири на национално ниво съвместно с Министерството на образованието и науката, като обхвана ученици от различни типове училища в страната. Партньорството с МОН продължава и ще се реализира ежегодно, за да ангажира максимален брой млади хора с интерес към небанковия финансов сектор, с фокус върху адаптацията им към променящата се финансова среда и въвеждането на еврото в България.

КФН обучава ученици на “Небанковия финансов сектор в България“

Днес започва ХV-тото издание на образователната  програма за ученици и учители “Небанковият финансов сектор в България”, организирана от Комисията за финансов надзор (КФН), фондация „Атанас Буров” и Министерството на образованието и науката (МОН). Тази година участниците са 23-ма, от които 3-ма придружаващи учители и 20 ученици от средните училища с икономически и финансов профил в страната. Следващите три дни учениците ще се запознаят с капиталовия, застрахователния и пенсионноосигурителния пазар, като всеки ден до обяд ще имат лекции по една от въпросните теми, а след обяд ще се запознаят „на място“ с бизнеса, като ще имат възможност за посетят Българската фондова борса, инвестиционен посредник, застрахователно и пенсионноосигурително дружество.
Тази едноседмична програма за ученици е единствената по рода си в страната, която се организира вече 14 години и осигурява отлична възможност за кариерно ориентиране на младите хора и повишава финансовата им грамотност, което е стратегически приоритет на КФН. Увеличаването на знанията за небанковия финансов сектор в страната ще подпомогне професионалното развитие на учениците и е в основата на реализирането на все по-тясна връзка между образованието, институциите и бизнеса.
 
На финала, в четвъртък, 6 юли 2017,учениците ще получат удостоверения за успешно завършване на образователната програма „Небанковият финансов сектор в България” на официална церемония, която ще се проведе в гр. Банкя, хотел Жеравна от 19.00 ч., където са настанени участниците.

КФН обсъди спешните мерки в небанковия сектор, нужни за присъединяването на България към Валутния механизъм II (ERM II) на среща на високо ниво с председателя на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване

Председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) г-н Бойко Атанасов и г-жа Илиана Христова, заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ проведоха на 24 юли 2019 г.,  еднодневна среща на високо ниво с г-н Габриел Бернардино, председател на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) и с г-н Патрик Ходжес, директор „Надзор и уеднаквяване на надзорните практики“ в EIOPA.
Б.Атанасов_Г.БернардиноОсновна цел на срещата беше, за българския и за европейския надзорен орган на небанковите институции, да се запознаят лично и да имат директна и целенасочена комуникация. По време на срещата бяха очертани основните предизвикателства и мерки в две от най-важните направления в небанковия сектор – застраховане и пенсионно осигуряване. Новото ръководство на Комисията за финансов надзор заяви ясно една от основните си цели – осигуряването на финансовата стабилност в застрахователния и пенсионния сектор.
С оглед присъединяването на България към Валутния механизъм II (ERM II) основни акценти в срещата бяха: поддържане на достатъчно ниво на техническите резерви от българските застрахователи, изпълнение на капиталовите изисквания за платежоспособност, залегнали в Кодекса за застраховане, което е и основно изискване към тях, анализ и оценка на трудноопределими стойности на активи, анализ и оценка на презастрахователните квотни договори. Обсъдени бяха конкретните мерки за действие във всяка една от областите, а очакваните резултати са: стабилен застрахователен пазар, постигане на по-голяма прецизност в оценките на определени категории активи, техническите резерви на застрахователите, както и адекватна система на управление.
Визията за развитие на застрахователния и пенсионния сектор, представена от КФН е осигуряване на стабилност на пазара, усъвършенстван санкционен механизъм и превантивни мерки за защита на потребителите.  
Г-н Бойко Атанасов, председател на КФН каза, че „само чрез силен и справедлив надзор на пазарното поведение можем да сме в полза на гражданите в България. Убеден съм, че единственият начин за постигането на целите ни е чрез партньорство, обмен на информация и споделен професионален опит, за което свидетелства и  първата ни среща днес с висшия управленски екип на европейския надзорен орган“.
От своя страна г-н Бернардино, председател на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване увери, че проведената среща е знак за гласувано доверие към новия управленски екип на КФН в лицето на г-н Бойко Атанасов и на г-жа Илиана Христова. „За краткото време, в което управлявате Комисията за финансов надзор, вече наблюдаваме ясна визия за бъдещото развитие на регулаторния орган, както и ангажираност за внедряването на конкретни мерки за стабилност в небанковия сектор в България, от което да се облагодетелстват българските граждани. Разчитам на прозрачна комуникация, ясни правила в надзора и изпълнени ангажименти. За да защити българския потребител, EIOPA ще бъде безкомпромисна, като от близко ще наблюдава нарушаващите правилата поднадзорни лица – застрахователни и пенсионни компании, и ако се наложи ще приложи и надзорните си инструменти. Важно е, обаче, за да има силен надзор, както КФН поема отговорност, така и всички останалите страни, участващи в процеса, да го направят.“, допълни още г-н  Бернардино.

КФН обсъди промени в Наредба № 35 за капиталовата адекватност и ликвидността на инвестиционните посредници

На свое заседание от 3 2011 г. Комисията за финансов надзор прие проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 35 от 2006 г. за капиталовата адекватност и ликвидността на инвестиционните посредници.
    Предлаганите промени повишават изискванията към инвестиционните посредници за оповестяване, с цел да се подобри прозрачността по отношение естеството на секюритизиращите дейности.
    По отношение на вътрешните модели за изчисляване на капиталовите изисквания за пазарен риск се въвеждат следните изменения:
•    Моделите се допълват с цел по-доброто отчитане на кредитните рискове в търговския портфейл;
•    В капиталовите изисквания при използването на вътрешни модели се включват елементи, които отговарят на условията на стрес с цел повишаване на капиталовите изисквания при влошаващи се пазарни условия и намаляване на възможността за проциклично развитие на сектора;
•    Въвежда се провеждането на обратни стрес тестове при използването на вътрешни модели;
•    Ограничава се възможността на инвестиционните посредници да моделират рисковете, свързани със секюритизацията, в търговски си портфейл при използването на  вътрешни модели.
    В наредбата се дава легална дефиниция на понятията „пресекюритизация“, „пресекюритизирана позиция“ и  „миграционен риск”.
    Въвежда се ограничен брой изключения при корелационно търгуване, за които заместник-председателят може да разреши на даден инвестиционен посредник да начислява цялостно капиталово изискване, при спазването на строги минимални изисквания.
    Целта на промените е да се въведат в българското законодателство разпоредбите на Директива 2010/76/ЕС за изменение на Директиви 2006/48//ЕО и 2006/49/ЕО, както и съответните  разпоредби на Директива 2010/78/ЕС.

Проектът ще бъде публикуван на интернет страницата на КФН в раздел „Нормативна уредба” – „Обществени консултации”. Предстои  съгласуването му със заинтересованите страни.

КФН обсъди промени в Наредба № 29 за минималното ниво на кредитните рейтинги на банките

На свое заседание от 13 септември 2011 г. КФН прие на първо четене Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 29 от 12 юли 2006г. за минималното ниво на кредитните рейтинги на банките и за определяне на държавите, регулираните пазари и индексите на регулираните пазари на ценни книжа.
Измененията в Наредбата се обуславят от изискванията на Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно агенциите за кредитен рейтинг. Съгласно тези изисквания институциите за професионално пенсионно осигуряване по смисъла на Директива 2003/41/ЕО могат да използват кредитни рейтинги за регулаторни цели, само ако те са присъдени от агенции за кредитен рейтинг, установени в Общността и регистрирани в съответствие с посочения регламент, както и кредитни рейтинги, присъдени от агенции, установени в трети държави и сертифицирани в съответствие с изискванията на Регламента. Регламентът и неговите разпоредби се прилагат по отношение на фондовете за доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми, без да е необходимо изричното им отразяване в националното законодателство. Независимо от това настоящите изменения и допълнения в наредбата се предлагат с оглед предоставяне на възможност и на другите видове пенсионни фондове (универсални, професионални и доброволни) да прилагат кредитните рейтинги, присъдени от посочените по-горе агенции.
Усъвършенства се и се допълва списъкът на държавите, в които е разрешено да се инвестират средства на пенсионните фондове в държавни ценни книжа, дялове на колективни инвестиционни схеми и банкови депозити. Към досега предвидените държави в списъка се включват още Русия, Бразилия, Китай, Индия, Индонезия и ЮАР, които имат инвестиционен кредитен рейтинг.
Актуализиран и допълнен е списъкът на регулираните пазари, както и на индексите на тези пазари, като се предлага да се включат допълнителни пазари и индекси с цел предоставяне на пенсионните фондове на по-широки инвестиционни възможности и по-добра диверсификация на портфейлите им на регионално и на секторно ниво.
Проектът е публикуван на интернет страницата на КФН в раздел „Нормативна уредба” – „Обществени консултации”. Предстои  съгласуването му със заинтересованите страни.

КФН обсъди промени в Кодекса за социално осигуряване във връзка с инвестиционната политика на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване

На 10 ноември 2011 година по инициатива на КФН, управление „Осигурителен надзор”, се проведе среща за обсъждането на проекта за Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. На срещата присъстваха представители на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, на Българската асоциация на управляващите дружества, Българска асоциация на лицензираните инвестиционни посредници и Асоциацията на българските банки. Тема на срещата бе промяната в инвестиционните регулации, предложена в проект на ЗИД на КСО.
Бихме искали да чуем мнението на всички асоциации по предлаганите промени в изискванията към инвестициите на пенсионните фондове, тъй като тези фондове са основният двигател на българския капиталов пазар, каза г-н Джалъзов, заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор”. Активите на пенсионните фондове непрекъснато нарастват, като в скоро време ще достигнат до 5 млрд. лева и е много важно да се усъвършенстват правилата за инвестиране на средствата им на капиталовите пазари, поради което организираме тази среща, за да се достигне до оптимално добри регулации в КСО, допълни г-н Джалъзов.
Поставиха се за разглеждане въпросите, свързани с разширяване на кръга на допустимите финансови инструменти за пенсионните фондове с цел предоставяне на по-големи инвестиционни възможности за техните нарастващи средства и по-добра диверсификация на портфейлите им. Дискутира се и въпросът относно инвестициите в свързани лица на българския капиталов пазар и позициите на асоциациите.
Участниците коментираха, че трябва да се намери баланс между засилената либерализация по отношение на инвестиране на средствата на пенсионните фондове  с цел реализиране на по-голяма доходност, надхвърляща инфлацията от една страна, и от друга – необходимите  ограничителни и забранителни разпоредби с цел намаляване на риска при инвестирането и предотвратяване на конфликт на интереси.
Г-н Джалъзов предложи през следващата седмица да се прецизират в работен порядък с представители на асоциациите текстове, по които вече има изказани становища , както и да се проведе следваща среща, на която да се коментират именно въпросите за свързаността. След като се обсъдят всички предложени промени със заинтересуваните страни законопроектът ще се предложи за разглеждане на второ четене в Комисията за финансов надзор и ще бъде изпратен на министерството, вносител на законопроекта.

КФН обсъди промени в Кодекса за социално осигуряване

Измененията в КСО предвиждат отпадането на таксата от 20 лева при смяна на пенсионен фонд и дават възможност на  новоосигурените лица да се прехвърлят в друг фонд след първата година. Предлага се и намаляване на събираните от пенсионните дружества такси и удръжки.  Пенсионните дружества ще трябва да информират осигурените лица, че съществува инвестиционен риск при управление на средствата в пенсионните фондове. Дава се възможност пенсионните дружества да инвестират в по-широк кръг финансови инструменти.

Проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване беше   обсъден  и приет  на  първо четене на заседание на КФН от 09 септември 2011г. В тази връзка КФН започва консултации със заинтересованите страни – браншови асоциации, синдикати и работодатели като очаква  писмени бележки и предложения по проекта до 26.09.2011 г. на имейл  bg_fsc@fsc.bg

Проектът ще бъде публикуван на интернет страницата на КФН в раздел „Нормативна уредба”, „Обществени консултации”.


Основни акценти в проекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване

Предложените промени доразвиват регламентацията на допълнителното пенсионно осигуряване, с което се цели  усъвършенстване на уредбата на инвестициите на пенсионните фондове, оптимизиране на събираните от пенсионните  дружества такси и удръжки, както и подобряване на организацията на дейността на дружествата.

1. Намаляване на събираните от пенсионноосигурителните дружества такси и удръжки.

Структурата и размерите на установените с КСО такси и удръжки, събирани от пенсионноосигурителните дружества, влияят съществено върху натрупванията в индивидуалните партиди на осигурените лица в задължителните пенсионни фондове. Съгласно направените разчети, отчисляваната инвестиционна такса в размер на 1 на сто годишно от нетните активи на задължителните пенсионни фондове ще редуцира натрупаните средства по партидите на лицата с около 15 %, а таксата от всяка вноска – с 5 %, или партидата ще намалее с една пета от събираните такси и удръжки, което ще се отрази и върху размера на бъдещите пенсии на лицата, осигурени във втория стълб на пенсионната ни система. Поради това в проекта се предлага тяхното постепенно намаляване, без да се засяга финансовата стабилност на пенсионноосигурителните дружества. Предвижданото намаление на инвестиционната такса е:

за 2011 г. – до 1 на сто годишно;

за 2012 г. – до 0,9 на сто годишно;

за 2013 г. – до 0,8 на сто годишно;

за 2014 г. – до 0,7 на сто годишно;

за 2015 г. – до 0,6 на сто годишно;

от 2016 г. – до 0,5 на сто годишно.

Поради увеличаването на осигурителната вноска за универсалните фондове от 2017 г., се предлага стъпаловидно годишно намаляване на удръжката от всяка вноска:

5 на сто – до 2017 г.;

4 на сто – за 2017 г.;

3 на сто – за 2018 г.;

2.5 на сто – от 2019 г.

Предвижда се отпадане на таксата за прехвърляне от един в друг съответен пенсионен фонд, която до сега се удържаше от индивидуалните партиди на лицата, както и на някои допълнителни такси, събирани от лицата при осигуряването им в доброволните пенсионни фондове.

2. Усъвършенстване на инвестиционните регулации 

  • Разширява се кръгът на допустимите финансови инструменти за пенсионните фондове с цел предоставяне на по-големи инвестиционни възможности за техните нарастващи средства и по-добра диверсификация на портфейлите им. Въвежда се възможността за инвестиране в дългови ценни книжа, издадени или гарантирани от международни финансови институции, в акции, предлагани при условията на първично публично предлагане, както и в дялове на алтернативни инвестиционни фондове, управлявани от лица, отговарящи на определени изисквания на Директива 2011/61/ЕС.
  • Завишават се изискванията към притежаваните от задължителните фондове дългови ценни книжа, издадени или гарантирани от държави или техните централни банки без инвестиционен кредитен рейтинг чрез въвеждане на ограничение за този вид инвестиции до 20 на сто от активите на фонда. Въвежда се общ лимит за инвестициите в корпоративни облигации, търгувани на регулирани пазари, в размер до 50 на сто от активите на задължителен пенсионен фонд. Завишават се отделните лимити за инвестиране  в акции, права и варанти по акции (от 20 на 25 на сто от активите на фонда) и в дялове на колективни инвестиционни схеми (от 15 на сто на 20 насто от активите на фонда), в акции на дружества със специална инвестиционна цел (от 5 на сто на 10 на сто), като същевременно се въвежда общо ограничение за дяловите ценни книжа до 40 на сто от активите на фонда с цел ограничаване на инвестициите в рискови инструменти. С оглед намаляване на риска от концентриране на инвестициите на пенсионните фондове във финансови инструменти, издадени от дружества от една група, се въвежда ограничение за тези инвестиции до 10 на сто от активите на задължителен пенсионен фонд и до 20 на сто – за доброволен пенсионен фонд.
  • Променени са изискванията към репо сделките, като се предвижда тези сделки да се сключват с цел намаляване на риска, на разходите или с цел получаване на допълнителни приходи за фонда, като са предвидени определени изисквания и ограничения към този вид сделки.
  • Предлага се промяна на определението за инвестиционен имот в КСО, като  то се привежда в съответствие с определението в Международен счетоводен стандарт 40, който се прилага по отношение на пенсионните фондове. Увеличава се двойно допустимият лимит за непряко инвестиране в имоти в страната чрез придобиване на акции на дружества със специална инвестиционна цел.
  • С цел намаляване на риска и разходите, свързани с инвестициите на пенсионните фондове се въвежда възможност за сключване на сделки с опции извън регулиран пазар, което ще бъде съпроводено с допълнителни изисквания към насрещната страна, за да се намали риска от неизпълнение на нейните задължения.
  • По отношение на инвестициите на доброволните пенсионни фондове се запазва по-либералния инвестиционен режим в сравнение с този на задължителните фондове.
  • Прецизират се и изискванията към инвестиране на средствата на пенсионния резерв и на резерва за гарантиране на минималната доходност.

3.  Договор с осигурителен посредник

Уреждат се по-детайлно изискванията към осигурителните посредници и техните функции, както и задълженията на пенсионноосигурителното дружество, свързани с дейността на тези лица.

4.  Системи за вътрешен контрол, служба за вътрешен одит, инвестиционно звено и звено за управление на рисковете

Измененията предвиждат промени в уредбата на вътрешния контрол, целящи да гарантират, че дейността по допълнително пенсионно осигуряване ще се осъществява  в съответствие със законовите изисквания и с интересите на осигурените лица. Регламентират се функциите на службата за вътрешен одит. Въвежда се задължение за създаване на инвестиционно звено и на звено за управление на рисковете, като се определят техните правомощия и изискванията към дейността им.

5.  Изисквания за предоставяне на информация на осигурените лица

Измененията предвиждат задължение за пенсионноосигурителното дружество при сключване на договор с осигуреното лице да му предостави актуална писмена информация относно основните характеристики на фонда и реда за подаване на заявление за участие или за промяна на участие. Това ще позволи на осигурените лица да вземат информирано решение при избора или промяната на пенсионен фонд. Въвежда се изискване за информиране на осигурените лица чрез рекламните и информационни материали за фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, че при управлението на активите на фонда не се гарантира положителна доходност и запазване в пълен размер на внесените по индивидуалните партиди средства.

6.  Облекчаване на промяната на участие в пенсионен фонд

С предложените промени се облекчава режимът на промяна на участието и  прехвърляне на средства на осигурените лица от един в друг съответен фонд за допълнително пенсионно осигуряване.

7.  Промяна в механизма за определяне на минималната доходност

            Удължава се периодът, на база на който се определя минималната доходност, която трябва да се постига от задължителните пенсионни фондове – от 24-месечен на 60-месечен, с цел постигане на по-голямо съответствие с инвестиционния хоризонт на осигурените в пенсионните фондове лица. Променя се и честотата на определяне и обявяване на минималната доходност – към края на всяко шестмесечие, а не както досега – на всяко тримесечие.

  1. 8.    Отговорност за нарушения на нормативната уредба

В законопроекта се предлага диференциране на размера на глобите и имуществените санкции за нарушение на разпоредбите на част втора от КСО според тежестта на нарушенията, което дава възможност на административно наказващия орган да определя по-справедливо наказание.

9. Въвеждане на необходимите определения на използваните понятия и прецизиране на някои от съществуващите дефиниции.

              Преработени са определенията за «свързани лица» и «контрол», като те са приведени в синхрон с дефинициите, възприети в другите актове от небанковия финансов сектор, като Кодекса за застраховането и Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати, при отчитане на спецификите на регулираните с Кодекса за социално осигуряване обществени отношения.

 

 

 

 

 

КФН обсъди проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване

На свое заседание на 27.06.2012 г. КФН обсъди проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Основен акцент в предлаганите промени в Кодекса за социално осигуряване е въвеждането на многофондова система в допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. Предложенията в тази област са съобразени с архитектурата на българския пенсионен модел, като се подчиняват на идеята да не се променя съществуващата пенсионна система, а да се пристъпи към нейното усъвършенстване, разообразяване и обогатяване, за да може третият стълб да изпълни основното си предназначение – осигуряване на достатъчно средства, допълващи пенсията от първи и от втори стълб. В проекта се предвижда възможност всяко пенсионноосигурително дружество да може да учредява и управлява до три фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване (съответно за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми) с различен рисков профил в зависимост от относителния дял на инвестициите във финансови инструменти с променлив доход спрямо размера на активите на фонда.

Проектът предвижда някои промени, целящи  укрепване на корпоративното управление на пенсионноосигурителните дружества, във връзка с което се усъвършенстват правилата, засягащи изискванията към членовете на управителните и контролни органи и към акционерите, които притежават пряко или непряко 10 и над 10 на сто от капитала на дружеството или могат да упражняват контрол над него.

Целият текст на проекта може да намерите в рубрика „Нормативна уредба“ – „Обществени консултации“ http://www.fsc.bg/Obshtestveni-konsultacii-bg-128

КФН обръща внимание на управляващите дружества, предвиждащи да представят финансовите отчети на колективните инвестиционни схеми в рамките на удължените сроковe, да оповестяват прогнозна дата на публикуването им и причините за по-късното публикуване

Настоящото съобщение се отнася до всички управляващи дружества по отношение на управляваните от тях колективни инвестиционни схеми

   Съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.), обнародван в брой 28 от 24.03.2020 г. на Държавен вестник, са удължени сроковете за представяне на финансово – отчетна информация от страна на управляващите дружества и колективните инвестиционни схеми. Разпоредбите на закона съответстват на подхода за удължаване на сроковете, предвиден в публично изявление на ЕОЦКП от 09.04.2020 г. за насърчаване на координирани действия от националните компетентни органи по отношение на задълженията на управляващите дружества, колективните инвестиционни схеми, лицензираните лица, управляващи алтернативни инвестиционни схеми, управителите на EuVECA и EuSEF  да публикуват периодична информация за периоди на отчитане, приключващи на 31 декември 2019 г. или следващи периоди, в контекста на COVID-19.
    КФН обръща внимание на управляващи дружества, които предвиждат да представят финансовите отчети на колективните инвестиционни схеми, които управляват, след първоначално предвидените в Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране и в рамките на удължените срокове, да оповестят на Комисията и да уведомят инвеститорите за прогнозната дата на публикуването им и причините за по-късното публикуване.
Пълният текст на публичното изявление на ЕОЦКП може да откриете на следния линк.

КФН обръща внимание на емитентите, които предвиждат да представят финансовите си отчети в рамките на удължените срокове: Те трябва да оповестяват прогнозна дата на публикуването им и причините за по-късното публикуване


Настоящото съобщение се отнася до всички емитенти на ценни книжа, допуснати до търговия на регулиран пазар.
 
Съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., който е обнародван в брой 28 от 24.03.2020 г. на Държавен вестник, са удължени сроковете за представяне на финансово – отчетна информация от страна на емитентите. Разпоредбите на закона съответстват на подхода за удължаване на сроковете, предвиден в издаденото на 27.03.2020 г. публично изявление на ЕОЦКП за насърчаване на координирани действия от националните компетентни органи по отношение на задълженията на емитентите да публикуват периодична информация за периоди на отчитане, приключващи на 31 декември 2019 г. или следващи периоди, в контекста на COVID-19.
 
КФН обръща внимание на емитентите, които предвиждат да представят финансови си отчети след първоначално предвидените в Закона за публичното предлагане на ценни книжа срокове и в рамките на удължените срокове, да оповестят на Комисията и на обществеността прогнозната дата на публикуването им и причините за по-късното публикуване.
 
КФН приканва емитентите към прилагане на добрата корпоративна практика и съобразяване с Публичните изявления на ЕОЦКП.