Регламентът относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на трансакции (EMIR), който е в сила от средата на 2012 г., започна да се прилага на практика от 12 февруари 2014 г., в частта си за отчитане на договорите за деривати пред регистри на трансакции. Всички участници на капиталовите пазари, които са страни по сделките с деривати, независимо дали са финансови или нефинансови контрагенти, имат задължения по EMIR, да отчитат данните за всеки сключен от тях договор за деривати в базата данни на регистър на транзакции, независимо дали търговията се осъществява на регулиран пазар или извънборсово.

С цел информиране на възможно най-широк кръг лица, които попадат в обхвата на Регламента EMIR, в началото на тази година бе създаден специален e-mail адрес: EMIR_Info@fsc.bg, на който всички заинтересовани лица да могат да изпращат въпросите си, свързани с прилагането на Регламента и актовете по неговото прилагане.

От старта на кампанията са получени десетки въпроси, както от поднадзорни на КФН лица, така и от нефинансови компании. Отговори на поставените питания са изготвени от работна група на КФН и са консултирани с Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA).

В тази връзка на свое заседание КФН одобри Допълнение към Документа с въпроси и отговори по прилагането на Регламента EMIR. Актуалната версия на документа е публикувана на интернет страницата на Комисията – в раздел Регистри и справки/ Извънборсови деривати/ Вашите въпроси, както и на следния линк:

http://www.fsc.bg/public/upload/files/menu/FSC-QA-EMIR_1022014.pdf

Управление “Застрахователен надзор” на Комисията за финансов надзор започна интензивни проверки в страната по отношение продажбите на задължителната застраховка “Гражданска отговорност”. Констатирани са множество нарушения, състоящи се в неправомерно предлагане на различни бонуси от застрахователи и застрахователни посредници (брокери и агенти). Също така е установено, че застраховката се продава и от лица, които не са застрахователни брокери или агенти.
Комисията за финансов надзор напомня на потребителите, че предлагането на бонуси по задължителната застраховка е забранено. Потребителите не следва да определят своя избор за сключване на застраховката, водени от предлагането на различни бонуси. Бонусите представляват скрито намаление на цената на застраховката, което в последствие може да повлияе върху възможността на застрахователя да изплаща навреме и достатъчни по размер обезщетения.
Потребителите, при сключване на застраховка чрез застрахователен агент, трябва да изискват от него представянето на легитимационнен документ, че същият посредничи за застрахователя, чиито застраховки продава.
 

„Европейската комисия изтъква в последния си доклад, че КФН провежда строг и отговорен надзор”. Това каза пред журналисти председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Стоян Мавродиев по време на вчерашното заседание на парламентарната Временна комисия за проучване на финансовото състояние на пенсионно-осигурителните дружества и управляваните от тях универсални и професионални пенсионни фондове и прилагането на регулаторната рамка.

Пенсионните фондове са субект на строг надзор, констатира Европейската комисия (ЕК) в Национален доклад за България за 2015 г., включващ задълбочен преглед на предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси. Преразглеждането и, където е необходимо, укрепването на капацитета за надзор на КФН, е от ключово значение, се казва в документа.

С годишни темпове на растеж на нетните активи между 15 % – 17 % за лидерите на пазара и 22 % – 30 % за останалите от 2009 г. досега, системата на частните пенсионни фондове заема най-голям дял от небанковия финансов сектор на страната. Докладът на ЕК се позовава на прогнозата на КФН, според която темпът на нарастване ще се увеличава и през следващите години, като се очаква активите на частните пенсионни фондове да надхвърлят 20 милиарда лева, тоест една четвърт от българската икономика. Пазарната стойност в счетоводните баланси на фондовете на акциите, емитирани от български дружества, представлява около 15 % от пазарната капитализация на Българската фондова борса (БФБ). Това ги прави важен източник на ликвидност за финансовата система.

Строгият контрол, който КФН упражнява, е и по отношение на банките попечители, които всеки пенсионен фонд е задължен да има. Европейската комисия потвърждава, че КФН има някои банкови надзорни отговорности, но единствено по отношение на банките попечители на пенсионни фондове, чийто списък се изготвя и публикува от БНБ.

Укрепването на надзорния капацитет на КФН означава практически да се осигурят достатъчно ресурси, административни правомощия, програми за обучение на високоспециализирани служители, внедряване на нови, високотехнологични и ефективни IT системи за надзор и регулация, както и гарантиране на независимостта на КФН от икономически и политически влияния са ключови за стабилността на небанковата финансова система.

Въпреки стриктния надзор, който КФН осъществява, се наблюдават уязвими места в сектора, се посочва в доклада. Настоящото законодателство, като цяло стабилно, има недостатък по отношение на свързани лица и свързани експозиции, което представлява значителен риск за доходността на фондовете, бъдещите пенсии на техните клиенти и по-широкото, ефикасно разпределение на ресурсите в икономиката, според европейските експерти. Ето защо докладът на ЕК препоръчва усъвършенстване на законовата рамка чрез приемането на промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), които да осигурят максимална прозрачност в структурата на собствеността на пенсионно осигурителните дружества.

КФН инициира и предложи такива промени в КСО вече няколко пъти още през 2012г. с цел да се усъвършенства уредбата на инвестициите на пенсионните фондове, да се оптимизира структурата и размера на заплащаните такси, както и да прецизира дефинициите за свързаност.

Семинарът е посветен на небанковия финансов сектор в България и представя трите направления в работата на КФН – застрахователен, инвестиционен и осигурителен надзор.

За десети пореден път Комисията за финансов надзор ще проведе образователния семинар за учениците от професионалните гимназии по икономика в страната на тема „Небанков финансов сектор в България” от 10 до 14 септември 2012 г. Обучението се организира съвместно с Министерство на образованието, младежта и науката и Фондация ”Атанас Буров”. Тазгодишното издание на форума се реализира и с активното участие на асоциациите от небанковата финансова сфера, сред които Българска асоциация на управляващите дружества (БАУД), Българска асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП), Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО),  Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), Асоциацията на застрахователните брокери (АЗБ) и Българската асоциация на застрахователните брокери (БАЗБ).(Програмата – http://www.fsc.bg/public/upload/files/events/Programa-1014-09-2012-2.doc)

Десетото издание на  образователната програма ще събере 26 участника от различни икономически училища в страната. Учениците ще се обучават по специално разработена програма, която включва разнообразна теоретична част и засилен акцент върху практическите елементи. Лекциите ще запознаят участниците с принципите и механизмите на капиталовия, застрахователния и осигурителния пазари, както и ще им представят най-често срещаните казуси, с които потребителите се запознават, използвайки небанкови финансови услуги. Практическата част включва посещения в КФН, ИП „Карол”, „Еврохолд България”, „АЙ ЕН ДЖИ Пенсионно осигурително дружество“ и Българска асоциация на застраховани и пострадали при катастрофи (БАЗК).  По този начин учениците ще получат преки впечатления за това как реално работи “бизнесът”. Обучението ще завърши с официална церемония в сградата на КФН на 13 септември 2012 г, на която учениците ще получат удостоверения за успешно завършване на програмата “Небанков финансов сектор в България”.

Превърнала се вече в традиционно събитие, образователната програма се радва на успех и популярност не само сред учениците и учителите, но и сред представителите на бизнеса и медиите. Тази форма на обучение е част от инициативите на КФН за подобряване на финансовата грамотност на младите хора. Програмата не само ги запознава с практическите аспекти и функционирането на небанковите финансови услуги в страната, но и засилва техния интерес и разбирането им за света на финансите.

КФН разработи допитване за използването на облачните услуги от поднадзорни лица, като една от най-популярните финансови иновации, на база проведено проучване през месец юли 2020 г.
Проучването сочи, че облачните услуги се очертават като основно приложимо технологично развитие, което потребителите все повече възприемат и използват. Развитието в облачните технологии предоставя многобройни ползи, както за бизнеса така и за потребителите. Позволява по-голям капацитет за съхранение на информация, повече удобство и достъп до данни и предпочитани услуги. Предлага потенциално увеличаване на надеждността и сигурността на данните и възможности на потребителите да взаимодействат с други хора по иновативен начин.
В настоящото проучване са включени статистически данни на европейско ниво, с цел предоставяне на информация, относно обема на ползваните в България облачни услуги спрямо останалите европейски държави.
След анализ на информацията от допитването КФН ще представи обобщение на резултатите в количествен и качествен план.

Председателят на КФН Стоян Мавродиев връчи сертификати на участниците в програмата

Двадесет и двама ученици и трима учители от специализирани училища в цялата страна се включиха в ХІ-тото издание на образователната програма „Небанковият сектор в България”, организирана от Комисия за финансов надзор, фондация „Атанас Буров” и Министерството на образованието и науката (МОН). В рамките на обучението те се запознаха със структурата, принципите и процесите във финансовия сектор с акцент върху капиталовия, застрахователния и осигурителния пазари, посетиха Българската фондова борса, Централния депозитар и водещи компании.