Димана Ранкова, заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, задължи управляващите органи на ПД„Енергони” АД да не предприемат действия, насочени към изпълнение на решението по точка 3 от дневния ред, прието на проведеното на 28.02.2011 г. извънредно общо събрание на акционерите на дружеството, в частта касаеща избора на Карим Мехран за член на съвета на директорите на „Енергони” АД”.

Решение № 213 е публикувано в раздел Административни документи” – „Решения”.

Предоставените данни от застрахователите във връзка с платените обезщетения по различните рискове на застраховка „Каско” са обобщени и публикувани на страницата на КФН – www.fsc.bg, в раздел „Статистика”, рубрика „Застрахователен пазар” – „Общо застраховане” – „2010 г.”
Данните за броя на претенциите (както изплатени, така и предявени, но неизплатени) по застраховка „Каско” по събития, настъпили през 2010 г., са представени в зависимост от размера на претенцията и вида на риска: Пътно-транспортни произшествия; Кражба; Удар на паркинг; Пожар и природни бедствия; Злоумишлени действия и др. Повече от половината изплатени обезщетения (включително висящите претенции) се отнасят към риска „ПТП” – 53,3 %, следвани от риска „Удар на паркинг” – 34%. Както относителния дял (0,3 %) така и честотата (0,2 %) по риска „Кражба” приемат най-ниски стойности, следвани от риска „Пожар и природни бедствия” с относителен дял от 1 % и честота – 0,7 %. Честотата на риска с най-висок относителен дял – ПТП е 40 %, което означава че от 100 застраховани през 2010 г. МПС при 40 е предявена претенция за обезщетение вследствие на претърпяно пътно-транспортно произшествие.
Броят на обезщетенията в зависимост от тяхната стойност варира в различните скали в зависимост от присъщите характеристики на всеки един от покритите рискове. При всички рискове най-много на брой обезщетения са в диапазона от 100 до 1 500 лв. с изключение на риска „Кражба”, при който обезщетенията са концентрирани в диапазона от 5 000 лв. до 40 000 лв.
В публикуваните данни може да се намери информация за броя на застрахованите МПС по сключени през 2010 г. договори, както и данни за броя на МПС по действащи към края на 2009 г. и края на 2010 г. договори с покритие на риска „Кражба”, вкл. броя на МПС с пасивна маркировка; начислената през 2010 г. премия. На база на тези данни за отделните категории МПС в зависимост от размера на застрахователната им сума, са определени: относителния дял на маркираните МПС; средната премия и рисковото покритие – пълно или частично за отделни диапазони на застрахователната сума.  
Обобщени са и данните, показващи честотата на настъпване на риска „Кражба” в зависимост от наличието на пасивна маркировка. Средната за пазара честота на риска „Кражба” е 0,205%, което означава че от 1 000 застраховани през 2010 г. МПС за 2 е предявена претенция за изплащане на обезщетение поради кражба. При 5 застрахователни компании МПС не се маркират и честотата на настъпване на риска „Кражба” при тях варира от 0,18% до 0,44%. При останалите 9 застрахователи (при 5 от които 100 % от застрахованите към края на 2010 г. МПС са маркирани и при 4 застрахователи – са маркирани между 57% и 96% от застрахованите МПС) честотата на настъпване на риска „Кражба” е между 0,057% и 0,233%.

Борислав Богоев, заместник председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, издаде три решения, с които одобри Анна Бачийска за ръководител на службите за вътрешен контрол на „Дженерали Застраховане” АД, „Дженерали Животозастраховане” АД и  на „Джи Пи Презастраховане” ЕАД гр. София
Решенията № 208, 209 и 210 са публикувани в раздел Административни документи” – „Решения”.

Крайният срок за внасяне на първа вноска от годишна такса за общ финансов надзор за 2011 г. от поднадзорните лица изтича на 31.03.2011 г. Размерът на вноската е съгласно действащата към момента тарифа – приложение към чл. 27, ал.2 от Закона за Комисия за финансов надзор. След приемане на новата тарифа от Министерски съвет всички поднадзорни лица ще бъдат допълнително  уведомени за общия размер на годишната такса за 2011 г. и за срока на внасяне на съответната разлика.

По предварителни данни към края на 2010 г. брутният премиен приход, реализиран от дружествата по доброволно здравно осигуряване, възлиза на 42 007 хил. лв., с което се отчита ръст от 9,8 % на годишна база.
Най-голям относителен дял в премийния приход по доброволно здравно осигуряване заемат пакетите  „Други здравноосигурителни пакети” – от 31,2 %, „Извънболнична медицинска помощ” – от 21,4 % и „Подобряване на здравето и предпазване от заболяване”- от 16,3 %. 
Размерът на възникналите претенции е 24 211 хил. лв., при 21 442 хил. лв. към края на 2009 година.
Сумата на активите на здравноосигурителните дружества към края на 2010 г. нараства с 16,0 % на годишна база и възлиза на 78 685 хил. лв.
Общият размер на собствения капитал на здравноосигурителните дружества нараства с 18,6 % на годишна база и достига 53 203 хил. лв.
Размерът на здравноосигурителните резерви нараства с 16,5 % на годишна база и достига 14 392 хил. лв.
Дружествата в сектора по доброволно здравно осигуряване отчитат технически резултат от (-3 043) хил. лв. при (-995) хил. лв. за 2009 г., съответно финансов резултат от (-1 193) хил. лв., при 220 хил. лв. година по-рано.
Броят на здравноосигурените лица по действащи към края на 2010 г. договори на дружествата по доброволно здравно осигуряване възлиза на 198 765, при 177 907 към края на 2009 г.

Във връзка с постъпили в Комисията за финансов надзор (КФН) сигнали и множество публикации по повод извършване на услуги по управление на портфейли и предоставяне на инвестиционни консултации от дружества, които нямат издаден лиценз от КФН за извършване на посочената дейност, уведомяваме инвеститорите за следното:

Услугата „управление на портфейл” може да бъде предоставяна единствено от дружество, получило лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник от КФН по реда на ЗПФИ, включително банка, получила съответен лиценз от БНБ и вписана в регистъра на КФН като инвестиционен посредник, или от дружество, получило лиценз за извършване на дейност като управляващо дружество по реда на Закона за публично предлагане на ценни книжа. Дружествата, имащи право, съгласно издадения им от КФН лиценз, да предоставят услугата „управление на портфейл” трябва да имат сключен договор с инвестиционен консултант.

Съгласно Допълнителните разпоредби на ЗПФИ „Управление на портфейли“ е управление на инвестиционни портфейли, по възлагане от клиенти, което се извършва по преценка на инвестиционния посредник за всеки отделен клиент и инвестиционните портфейли, които включват един или повече финансови инструменти.

Инвеститорите, които желаят да предоставят финансови инструменти и парични средства на доверително управление е необходимо първо да проверят дали съответното дружество е лицензирано от КФН и има право, съгласно издадения лиценз, да предоставя услугата на клиенти. Списък на инвестиционните посредници и управляващите дружества, получили лиценз от КФН, може да намерите на интернет страницата на КФН на следния адрес:

http://www3.fsc.bg/ERiK/runner?lang=BG

Също така инвеститорите следва да имат предвид, че съгласно действащото законодателство, договори с инвестиционни посредници могат да бъдат сключвани единствено във вписани в регистъра на КФН офиси на дружествата. При сключване на договори и подаване на нареждания, включително предоставяне на парични средства не по банкови сметки на дружеството и извън регистрираните офиси, потенциалните инвеститори могат да станат жертви на измама.

Предоставените финансови активи и парични средства от инвеститорите на дружества, които не са лицензирани и съответно контролирани от КФН, не са гарантирани от Фонда за компенсиране на инвеститорите в ценни книжа. Предоставяйки финансови активи на нелицензирани от КФН дружества, потенциалните инвеститори могат да бъдат измамени и да понесат значителни финансови загуби.

В чл. 196, ал. 4 от ЗППЦК се посочва, че до 10 на сто от активите на дадена колективна инвестиционна схема (КИС) могат да бъдат инвестирани в ценни книжа и инструменти на паричния пазар, издадени от един емитент, при условие, че общата стойност на тези инвестиции не надвишава 40 на сто от активите на КИС.

Съгласно чл. 196, ал. 8 от ЗППЦК, лицата, принадлежащи към една група за целите на съставянето на консолидиран финансов отчет съгласно признатите счетоводни стандарти, се разглеждат като едно лице при прилагане на ограниченията по ал. 1- 7 на същата разпоредба.

На последно място, чл. 196, ал. 9 от ЗППЦК посочва, че общата стойност на инвестициите в ценни книжа или инструменти на паричния пазар, емитирани от една група, не може да надхвърля 20 на сто от стойността на активите на КИС.

1. Съгласно т. 4 „Дефиниции” от Международен счетоводен стандарт (МСС) 27 „Консолидирани и индивидуални финансови отчети”, „група е компанията-майка и всички нейни дъщерни предприятия”, „дъщерно предприятие” е предприятие, включително неучредено лице, като например сдружение, което се контролира от друго предприятие. Съгласно т. 13 от същия стандарт, се предполага, че е налице „контрол”, когато компанията – майка притежава пряко или косвено чрез дъщерни предприятия, повече от половината от правата на глас в дадено предприятие, освен ако при изключителни обстоятелства не е възможно ясно да бъде показано, че такова притежание не означава наличие на контрол.

С оглед липсата на изрична дефиниция на „икономическа група” в ЗППЦК и от горното, следва, че за целите на чл. 196 от ЗППЦК, под „група” следва да се разбира „икономическа група” и то съгласно посоченото в МСС 27.

2. Не е задължително активите на КИС да са инвестирани в дружеството – майка, за да може в портфейла на КИС бъде формирана група. Достатъчно е да са инвестирани в емитенти, които са включени в консолидирания отчет, изготвен от дружеството – майка.

3. Разпоредбата на чл. 196, ал. 9 от ЗППЦК визира само инвестициите в ценни книжа и инструменти на паричния пазар.

4. При изчисленията за спазване на изискванията на чл. 196, ал. 4 от ЗППЦК, в случай, че КИС е инвестирала в ценни книжа на емитенти, които са част от икономическа група, наред с такива, които не са част от икономическа група, следва да се вземат предвид следните позиции:

– обща стойност на инвестициите в ценни книжа на емитенти от една икономическа група, ако тя е над 5 % от сумата на активите на КИС (в случай, че съвкупната стойност е под 5 %, тя не участва при формирането на стойността на инвестициите по ал. 4 на чл. 196 от ЗППЦК);

– стойностите на инвестициите в други емитенти (които не са част от икономическа група), ако самостоятелният размер на всяка от инвестициите е в диапазона от 5 % до 10 % от сумата на активите на КИС.

Предвид изискването на ал. 8 на чл. 196 от ЗППЦК, при инвестиции в емитенти от една икономическа група водеща е именно тяхната принадлежност към икономическата група, т.е. общата стойност се формира от всички инвестиции в емитенти от една група, включително и тези, чиято самостоятелна стойност е под 5 % от стойността на активите на КИС.

Горното е аргументирано от обстоятелството, че ако при изчисленията за спазването на инвестиционните ограничения по ал. 4 на чл. 196 от ЗППЦК се отчитат само емитентите от една икономическа група, чийто самостоятелен размер е над 5 % и до 10 % от сумата на активите на КИС, но не и тези, чиито размер е до 5 % от сумата на активите на КИС, то на практика не се прилага изискването на ал. 8 на чл. 196 от ЗППЦК, а емитентите от една икономическа група се третират като отделни лица.

Съгласно ал. 8 на чл. 196 от ЗППЦК, лицата, принадлежащи към една икономическа група се третират като едно лице при спазване на ограниченията от ал. 1 – 7 от чл. 196 от ЗППЦК. Следователно, при приложението ал. 4 на чл. 196 от закона, емитентите от една група се третират като едно лице и при превишаване на инвестиционното ограничение от 10 % от сумата на активите на КИС по причини извън контрола на УД следва да бъде изготвена програма по чл. 196, ал. 14 от ЗППЦК, като максимално допустимият размер на инвестициите в една група е 20 % от сумата на активите на КИС („общата стойност на инвестициите в ценни книжа или инструменти на паричния пазар, емитирани от една група, не може да надхвърля 20 на сто от стойността на активите на КИС” – ал. 9 на чл. 196 от ЗППЦК).

Настоящата позиция е съгласувана с Българската асоциация на управляващите дружества.

Приканват се лицата, сключили през последната една година (не по – рано от месец май 2010 г.) договор за управление на финансови активи с Християн Пашков в качеството му на физическо лице, да предоставят в надзорната институция копие от сключения договор, както и всички документи, с които разполагат във връзка с осъществяване му.

Съобщението се отнася единствено за договори, в които лицето Християн Пашков се нарича „инвестиционен посредник”, като не е действал в качеството си на изпълнителен директор на инвестиционния посредник „Реал финанс” АД, гр. Варна и които имат за предмет предоставянето на определена парична сума с цел използването ѝ за създаване и управление на индивидуален инвестиционен портфейл, състоящ се от акции, компенсаторни инструменти и инструменти с фиксиран доход, в т.ч. български и чуждестранни ценни книжа.

На 15.03.2011 г. в КФН са подадени заявления за одобрение на избраните от общото събрание на 11.03.2011 г. на ИП „Реал финанс” АД, гр. Варна, членове на съвета на директорите: Веселин Моров, Драган Драганов и „Радон” ЕООД (с представител Илина Божкова). По първоначално подадените данни и документи от КФН са изисквани допълнителни такива с цел проверка за спазване на нормативните изисквания и оценка за квалификация, професионален опит и репутация.

Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за пазарите на финансови инструменти на предварително одобрение подлежат членовете на управителния и контролния орган и всички други лица, които могат да сключват самостоятелно или съвместно с друго лице сделки за сметка на инвестиционен посредник. Одобрението следва да предхожда вписване на съответните лица в търговския регистър.

След преглед и анализ на получените данни и документи Д. Ранкова, зам.-председател на КФН, ръководещ управление „ Наздор на инвестиционната дейност”, взе следните решения :

1. издаде одобрение за Веселин Моров и Драган Драганов за членове на съвета на директорите на ИП „Реал финанс” АД. Веселин Моров е заемал длъжностите брокер, ръководител отдел „Търговия с финансови инструменти” и изпълнителен директор в ИП „Наба инвест” АД, а от началото на 2010 г. е финансов анализатор и инвестиционен консултант в ИП „Реал финанс” АД. Драган Драганов е бил брокер и инвестиционен консултант в ИП „Реал финанс” АД и в ПОК „Съгласие” АД.

2. отказа да издаде одобрение за Илина Божкова – представител на „Радон” ЕООД като юридическото лице в съвета на директорите на ИП „Реал финанс” АД. Отказът е постановен поради липсата на професионален опит на лицето за избраната длъжност. Професионалният опит е определен в чл. 11, ал. 8 от Закона за пазарите на финансови инструменти. Той изисква поне 1 година стаж в предприятия от небанковия финансов сектор или в банки като служебните задължения трябва да са свързани с основната дейност на тези предприятия и съответно са необходими поне 3 години стаж в държавни институции или други публично правни субекти, чиято дейност е по управление или контрол на публични финансови активи или на парични фондове, създадени с нормативен акт. Финансовият сектор също е дефиниран и обхваща сектора на банковите и небанковите услуги. Техническите дейности, извършвани от Илина Божкова в периода от 2008 г. досега, дори и за три публични дружества (както е в конкретния случай), не могат да се квалифицират като достатъчен професионален опит за заемане на длъжността член на управителния орган на инвестиционен посредник с оглед предмета на дейност на същия.

Ангел Джалъзов, заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, определи минимална доходност на годишна база в размер на

4,79 на сто при управлението на активите на универсалните пенсионни фондове (УПФ) за предходния 24-месечен период от 31.03.2009 г. до 31.03.2011 г. За професионалните пенсионни фондове (ППФ) за същия период е определена минимална доходност на годишна база в размер на 4,90 на сто. Среднопретеглената доходност (модифицираната претеглена доходност) на УПФ за същия период, изчислена на годишна база, е 7,98 на сто, а за ППФ съответно е 8,16 на сто. Всички фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване са постигнали доходност, чийто размер е над определеното минимално равнище на доходността за съответния вид фондове.

Съгласно Кодекса за социално осигуряване (КСО), минималната доходност се определя на база на среднопретеглената доходност на всички пенсионни фондове от съответния вид за предходния 24-месечен период. Определената минимална доходност представлява долна граница, и в случай на постигане на доходност под нея, съответният фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване трябва да покрие разликата до минималната доходност от създадените за целта резерви. Като функция на среднопретеглената доходност на универсалните и професионалните пенсионни фондове се определя и горната граница на доходността за пенсионните фондове от съответния вид. Съгласно чл.193, ал.7 от КСО, средствата от постигната доходност над горната граница се заделят от съответния фонд за резерв за гарантиране на минималната доходност.

За посочения 24-месечен период УПФ „Бъдеще“ е постигнал доходност, която е по-висока от обявената горна граница на доходността за универсалните фондове и следва да задели резерв в нормативно установения срок.