На свое заседание от 9.06.2004 КФН прие Практика  във връзка с дължими такси за издаване на разрешение за извършване на дейност или за потвърждаване на проспект за публично предлагане на ценни книжа.
Пълният текст на приетата практика е публикуван на нашата интернет страница, раздел “Документи”, подраздел “Указания и изисквания”.

Днес, 06.01.2005 г., на заседание на МС бе приет проект на Кодекс за застраховане. Целите на проекта са хармонизиране на българското законодателство с достиженията на правото на Европейския съюз в областта на застраховането, преодоляване на несъвършенствата и пропуските, установени в практиката по прилагането на действащите нормативни актове, както и осигуряване на по-висока ефективност на предварителния и текущия надзор с оглед по-пълна защита на интересите на застрахованите лица, и кодифициране на цялостната правна уредба на застрахователната дейност чрез обхващането й в единен нормативен акт – кодекс.

КФН прие Проект на Правилник за изменение и допълнение на Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд (ПУДГФ), поради необходимостта за сближаване на регулациите за бюджета на Гаранционния фонд с тези на Фонда за компенсиране на инвеститорите. С предлаганите промени в ПУДГФ се цели въвеждане на по-ефективен и превантивен контрол върху планирането и изразходването на средствата на Гаранционния фонд чрез осигуряване на възможност за КФН да препоръчва извършването на промени в бюджета на Гаранционния фонд.
Проектът за изменение на правилника е публикуван в раздел „Нормативни документи” и изпратен за съгласуване на Гаранционния фонд.

Комисията за финансов надзор (КФН), на основание чл. 9, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор, приема следната практика относно: определяне размера на коефициента по чл.8 ал.5 от Наредба № 27 от 29.03.2006 г. за реда и методиката за образуване на техническите резерви от застрахователите и от презастрахователите, и на здравноосигурителните резерви, с който се коригира размера на претенциите по застрахователни, презастрахователни или здравноосигурителни договори, предявени по съдебен ред, за които дружеството е уведомено и по които няма произнасяне на съда, или които са били отхвърлени на предходна инстанция, преди решението да е влязло в сила.

При определяне на коефициента по чл. 8, ал. 5 от Наредба № 27 следва се включват и извънсъдебни споразумения, но само ако са последвани от отказ от иска по смисъла на чл. 233 от ГПК. Правните последици на извънсъдебната спогодба могат да се приравнят на правните последици от съдебна спогодба само ако последва отказ от иска, тъй като съдебната спогодба се потвърждава от съда и придобива сила на присъдено нещо между страните. По този начин се слага край на съдебния процес. Извънсъдебната спогодба не се характеризира със сила на присъдено нещо и не слага край на съдебния спор, но ако бъде последвана от отказ от иска по смисъла на чл. 233 от ГПК се слага край на съдебния спор и се пресича възможността да бъде предявен отново.

Практиката е публикувана в раздел „Административни документи“-„Практики“.

На редовно заседание на 17 февруари 2010 г. КФН прие практика относно прилагането на чл. 100н, ал. 4, т. 3 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, съгласно който годишният финансов отчет за дейността на емитентите следва да съдържа Програма за прилагане на международно признатите стандарти за корпоративно управление, определени от заместник-председателя, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”. В този смисъл КФН приема Националният кодекс за корпоративно управление, приет от „БФБ-София” АД, за съответстващ на международно признатите стандарти за добро корпоративно управление. Същевременно обаче, за да е изпълнено изискването на разпоредбата на чл. 100н, ал. 4, т. 3 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, е необходимо в годишния си финансов отчет за дейността публичните дружества, приели да спазват Кодекса, да представят информация кои от правилата и нормите, залегнали в него, спазват, като посочат и начина, по които прилагат добрите практики и принципите на корпоративно управление. Отчитайки, че Националният кодекс за корпоративно управление се прилага на основата на принципа „спазвай или обяснявай”, емитентите, приели да спазват Националния кодекс за корпоративно управление, е необходимо да имат предвид, че при отклонение от залегналите в Кодекса правила и норми, по реда на чл. 100н, ал. 7 от ЗППЦК следва да „обяснят” в годишния си финансов отчет за дейността причините, поради които не са спазени отделните такива, съответно мерките за тяхното преодоляване.
Практиката е публикувана в раздел „Административни документи”, „Практики” – „Капиталов пазар”.

На свое заседание на 09.01.2009 г. КФН прие Наредба за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд.
Наредбата е приета съвместно от министъра на вътрешните работи и Комисията за финансов надзор, като проектът бе подготвен от междуинституционалната постоянно действащата работна група по въпросите на задължителната застраховка „Гражданска отговорност”.
Наредбата определя документите, които се съставят при настъпване на пътнотранспортни произшествия (ПТП):
– Констативни протоколи за ПТП, съставени от органите на МВР – „Пътна полиция”, посетили ПТП. Органите на МВР съставят два протокола, когато има пострадали лица и са причинени материални щети.
– Двустранен констативен протокол за ПТП, който се попълва от участниците, когато е постигнато разбирателство по обстоятелствата за ПТП и когато има причинени само материални щети и моторните превозни средства могат да се придвижват самостоятелно. Застрахователите са задължени да предоставят тези протоколи на застрахованите лица по „Гражданска отговорност” в 30-дневен срок след обнародването на Наредбата в Държавен вестник. 
  Двустранният констативен протокол, приет с Наредбата, въвежда европейския двустранен протокол, приет от Асоциацията на европейските застрахователи и може да бъде използван на територията на Европейското икономическо пространство.
Тези протоколи са по образци, утвърдени с Наредбата.
Наредбата предвижда органите на МВР – „Пътна полиция” да не съставят документи и да не посещават събития, при които на моторни превозни средства са причинени щети в резултат от природни бедствия или пожар. Когато има повреди при паркирано състояние, повреди по стъклата, или повреди, които не са  причинени от друго превозно средство, Наредбата не предвижда посещаване от органите на МВР и съставяне на документи от тях.
Наредбата урежда сроковете и информацията, която се обменя между МВР, и Информационния център към Гаранционния фонд:
– данни от двустранните констативни протоколи се предоставят от застрахователите на МВР чрез Информационният център към Гаранционния фонд;
 – МВР от своя страна предоставя на Информационния център към Гаранционния фонд данни за причинените ПТП, включително с кое МПС е причинено ПТП и снимки от мястото на ПТП и участниците в него.  Гаранционният фонд на своята интернет страница ще осигури възможност за проверка с кои МПС са били причинени ПТП.
Наредбата създава необходимите условия за ефективен обмен на данни, свързани с ПТП и ще позволи по-точното и ефективно определяне на индивидуални премии, в зависимост от това дали водачите са причинявали ПТП.
Наредбата е публикувана на интернет  страницата на КФН в раздел „Нормативна уредба” и предстои обнародването й в Държавен вестник.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
УВАЖАЕМИ ГОСТИ,
В качеството си на  председател на Комисията за финансов надзор за мен е чест и удоволствие да участвам в откриването на Осмото международно финансово изложение и конференция “Банки Инвестиции Пари”.
Искам да поздравя  Фондация „Банки, Инвестиции и Пари”, М 3 Communications Group и Атлантическия клуб в България, които организират този финансов форум под надслова “20 години ново банково дело в България. Опитът и ролята на финансовия сектор у нас за възстановяване от кризата”.

Интересно е да се отбележи, че в поредица от събития, в които участвам, в страната и чужбина, в заглавията им присъстват оптимистични нотки и са посветени на икономиката и финансите след кризата. Заглавието на сегашната конференция предполага един процес на възстановяване, при което като че ли кризата приключва. Този избор на теми говори за голямото желание на финансовата общност кризата да е останала зад гърба ни. Дано, бих казал, но ако погледнем обективно и аналитично, нито в България, нито в Европа, нито в световен мащаб може да се говори за трайно възстановяване от рецесията и икономическата криза. Периодично се появяват и положителни сигнали, но за съжаление те не доказват трайно възстановяване. Всички финансови пазари, включително и българският, са като скачени съдове и тенденциите се предават от един на друг. Ето например, изказванията през миналата седмица на водещи политици в Унгария за много трудната бюджетна ситуация и проблеми с обслужването на дълга, доведе до поскъпване на финансирането на държавните дългове, дори в страни като Франция и Австрия.

Икономика на България, като страна – членка на Европейския съюз, също следва глобалните процеси. При нас също се наблюдават някои сигнали за предстоящо оживление в икономиката. Износът расте, промишлеността като че ли се съживява, кредитирането нараства на годишна база, макар и с невисоки темпове. Но наред с това са налице и сигнали в посока забавяне на възстановяването. БВП отбеляза спад от 4% на годишна база през първото тримесечие на 2010 г. През май 2010 г. общият показател на бизнес климата се понижава с 0.4 пункта спрямо април поради влошаване на бизнес климата в търговията на дребно с 5.3 пункта. Общият индекс на цени на производител през април се увеличава с 8.1% на годишна база. За първото тримесечие, по предварителни данни, ПЧИ в България са отрицателни в размер на – 21.9 млн. евро.

В тази динамична ситуация усилията на КФН са насочени към запазване стабилността на пазарите и доверието на инвеститорите. Основното ни предимство при кризисни ситуации, които обхващат повече от един сегмент на финансовия пазар, е наличието на интегриран надзор в лицето на Комисията за финансов надзор. Осъществяването едновременно на регулацията и надзора на капиталовия, застрахователния и пенсионния пазар, осигурява възможност за бързо и ефективно предприемане на мерки в случай на извънредна ситуация, която засяга един пазарен сегмент, но има потенциала да се разпростре и върху останалите.
В отговор на кризата КФН предприе допълнителни надзорни мерки за завишаване на изискванията спрямо отчетността на инвестиционните посредници по отношение на капиталовата адекватност, като запази задълженията на поднадзорните лица да предоставят по-подробна информация, въведени с цел осъществяване на превантивен контрол и запазване на финансовата стабилност. Завишиха се изискванията спрямо застрахователите, като те започнаха да представят допълнителна информация за размера на собствените средства и границата на платежоспособност за по-кратък период.
По отношение на пенсионноосигурителните дружества – проведохме редица срещи с мениджмънта на някои от дружествата и дадохме препоръки за завишаване на контрола и извършване на по-прецизни разчети при инвестиране средствата на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване.
В отговор на кризисната ситуация и все по-засиления дебат на европейско ниво за  повишаване координацията и сътрудничество между държавните-членки, респективно финансовите регулатори и надзорни органи, в областта на ранното предупреждение и финансовата стабилност, КФН създаде специално административно звено – дирекция  „Икономическа и финансова стабилност”. Основните задачи на това звено са:
– Да идентифицира и оценява потенциалните рискове за финансовия сектор;
– Да анализира и оценява макроикономическата ситуация в България и влиянието на регулаторни мерки на ниво ЕС върху финансовата стабилност на страната;
– Да създаде система от индикатори за ранно предупреждение, т.е. индикатори, чрез които биха могли да бъдат идентифицирани потенциални кризисни ситуации;

Успешното и устойчиво излизане от кризата изисква и ново поведение на публичния сектор като цяло, при което да се ценят финансовите ресурси и да се оптимизират разходите. Поради тази причина, кризата повлия на КФН не само като надзорна институция, която трябваше да предприеме адекватни мерки по отношение на пазарите, но и като административна единица, на която сериозно бяха намалени параметрите на разходната част на бюджета.
В резултат на това Комисията предприе бързи и решителни действия за ограничаване и свеждане на бюджетните разходи до възможния минимум. Постигната беше договореност за 30 % намаление на наема, с 50 % се намалиха разходите за командировки в чужбина и изцяло се преустановиха разходите за семинари с източник на финансиране от държавния бюджет. КФН извърши и съкращаване на персонала с 20 %, едно трудно действие  в административен и в човешки аспект, но необходимо предвид  променената ситуация. Подобно „свиване” на  разходите предстои да бъде извършено в редица други институции, предвид актуализацията на бюджета.
Но кризата ни накара и да потърсим нови източници на финансиране и това е една от причините да започнем през 2009 и 2010 два туининг проекта в Черна гора (съвместно с БНБ и Холандската централна банка), както и в Босна и Херцеговина. В тях КФН е обучаваща страна, което предполага допълнително финансиране с „европейски средства”.
Кризата засяга всички, в момента не са ни необходими псевдо или половинчати реформи, а мерките, които се предприемат, трябва да са последователни и синхронизирани, за да бъдат успешни и наистина да доведат до трайно възстановяване.
В заключение, вярвам, че тази конференция ще бъде наистина полезна и ще роди конструктивни идеи и решения за ролята на финансовата система за по-нататъшното възстановяване на икономиката.

Снимката е предоставена от M3 Communications Group

КФН уведомява инвестиционната общност, че при извършени проверки за спазване разпоредбите на глава дванадесета от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) бяха констатирани следните нарушения – злоупотреба с вътрешна информация и манипулиране на пазара –  за които има издадени актове за административни нарушения и съответните наказателни постановления.

1. Георги Минев в периода 31.07.2006 г. – 11.08.2006 г. е сключил сделки с една акция на “Завод за шлифовъчни машини” АД – гр. Асеновград, които са довели до значителна  промяна в цената на акциите на публичното дружество – повишение с 103.91 %. Вследствие на сключените сделки е било постигнато изкуствено покачване на средно претеглената цена за деня, което от своя страна рефлектира върху цената на отваряне за следващата търговска сесия. За извършеното нарушение е издадено наказателно постановление, с което е наложена глоба в размер на 20 000 лв., като все още тече срокът за обжалване.

2. Петър Алексиев в периода 08.09.2006 г. – 28.11.2006 г. е сключил сделки с малък обем акции на “Сфилм” АД, гр. София, които са довели до промяна в цената на акциите на публичното дружество – повишение с 639 %. Вследствие на това е било постигнато изкуствено покачване на средно претеглената цена за деня, което от своя страна рефлектира върху цената на отваряне за следващата търговска сесия. За извършеното нарушение е издадено наказателно постановление, с което е наложена глоба в размер на 20 000 лв., като все още тече срокът за обжалване.

3. “Пламекс-96”, гр. София, представлявано от Пламен Петров, в периода 03.08.2006 г. – 14.08.2006 г., като клиент на инвестиционен посредник чрез поредица от сделки с акции от капитала на “Родина – 91” АД, гр. Добрич сключени между дружеството и клиент на друг ИП е довел до значителна промяна на цената на акциите на “Родина – 91” АД, гр. Добрич – понижаване с над 75 %. Вследствие на това е било постигнато изкуствено понижаване на средно претеглената цена , което от своя страна рефлектира върху цената на отваряне за следващата търговска сесия. За извършеното нарушение е издадено наказателно постановление, с което е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лв.

4. „Доминант Финанс” АД, представлявано от Димостенис Харакидас, в периода 28.09.2006 г. – 06.10.2006 г., като клиент на ИП чрез поредица от сделки с акции от капитала на “Промота Аеропарк” АД, сключени между “Доминант Финанс” АД и Никос Ахе (Nicos Axe) – клиент на същия ИП е довел до необичайна промяна на цената на акциите на “Промота Аеропарк” АД – повишение с 376 % Вследствие на това е било постигнато изкуствено покачване на средно претеглената цена за деня, което от своя страна рефлектира върху цената на отваряне за следващата търговска сесия.
„Доминант Финанс” АД, представлявано от Димостенис Харакидас, в периода 10.10.2006 г. – 25.10.2006 г., като клиент на ИП чрез поредица от сделки с акции от капитала на “Промота Аеропарк” АД, сключени между “Доминант Финанс” АД и Никос Ахе (Nicos  Axe) – клиент на същия ИП е довел до значителна промяна на цената на акциите на “Промота Аеропарк” АД – повишение с 2229 % Вследствие на това е било постигнато изкуствено покачване на средно претеглената цена за деня, което от своя страна рефлектира върху цената на отваряне за следващата търговска сесия.
За извършените нарушения са издадени две наказателни постановления, с които са наложени две имуществени санкции, всяка в размер на 50 000 лв.,  като все още тече срокът за обжалване.