Зам.-председателят на КФН Диана Йорданова пред bTV: Новият модел на пенсионните фондове може да удвои дохода от втората пенсия

Diana Yordanova

„В момента заместващият доход от втората пенсия е около 12% от последната заплата, а нашата цел е той да достигне минимум 21%“. Това заяви пред bTV заместник-председателят на Комисия за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, Диана Йорданова.

В България бяха приети дълго обсъждани промени във втория стълб на пенсионната система. Реформата, за която се говори повече от десетилетие, вече е на финалната права след продължителен експертен анализ и постигнат обществен и политически консенсус. Основната ѝ цел е средствата във втория стълб да се инвестират по-гъвкаво, така че да носят по-висока доходност за бъдещите пенсионери. По думите на Йорданова досегашният модел е твърде консервативен, което ограничава потенциала за растеж на пенсионните спестявания: „Като експерти сме направили над 500 хиляди симулации и стотици хиляди изчисления, за да използваме най-добрите практики от страните в ЕС и от държавите в ОИСР“, посочи тя.

В момента заместващият доход от втората пенсия е около 12% от последната заплата. Според изчисленията на Комисията за финансов надзор след реформата той може да надскочи 21%, което означава почти двойно увеличение. Диана Йорданова даде и конкретен пример: „при последна заплата от 1000 евро, в момента допълнителната пенсия би била около 120 евро, докато при новия модел може да достигне приблизително 210 евро“. Реформата въвежда три типа подфондове с различен инвестиционен профил, съобразени с възрастта на осигурените лица – динамичен фонд за хора до 50 години, балансиран фонд за хора над 50 години и консервативен фонд за хора, които са близо до пенсиониране. Моделът следва международни практики, но остава по-предпазлив от някои европейски системи, като основната идея е по-младите да се възползват от по-високата доходност на по-рисковите инвестиции, докато с наближаването на пенсията средствата постепенно се насочват към по-консервативни инструменти.

Йорданова подчерта, че опасенията за сигурността на средствата не са основателни. Пенсионните фондове са сред най-строго регулираните финансови структури в страната и ежедневно подават десетки отчети към надзорния орган: „На практика няма как пенсионен фонд да фалира“, заяви тя, като поясни, че пенсионните фондове са отделни юридически лица от пенсионно-осигурителните дружества. Дори управляващото дружество да изпадне във финансови затруднения, средствата на осигурените лица остават защитени.

По думите ѝ реформата може да даде и нови възможности за инвестиции в българската икономика. В момента около 71% от средствата на пенсионните фондове се инвестират извън страната, поради ограничения брой възможности на местния капиталов пазар. По-голяма гъвкавост в правилата би позволила част от средствата да се насочат към инфраструктурни проекти, което може да подпомогне икономическото развитие, да стимулира капиталовия пазар и да допринесе за по-висока доходност на пенсионните фондове: „Парите на българите трябва да работят и за българската икономика“, допълни Йорданова.

Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор отбеляза още, че освен реформите, ключова остава и личната активност на гражданите. Тя призова хората да следят върху какъв доход се осигуряват и редовно да проверяват пенсионните си партиди: „Това са нашите пари и парите на нашите наследници. Личната активност на гражданите е от ключово значение“, коментира още Диана Йорданова.

Цялото интервю можете да видите тук.

Резултати от промяна на участието и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за третото тримесечие и за деветмесечието на 2025 г.

Управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор обяви резултатите от промяната на участие и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за третото тримесечие и за деветмесечието на 2025 г. Данните са получени на база на справките, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор.

През третото тримесечие на 2025 г. в пенсионноосигурителните дружества са подадени общо 120 154 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средствата от един пенсионен фонд в друг.

Общо 85 518 осигурени лица от подалите заявления през третото тримесечие на 2025 г. са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Общата сума на прехвърлените средства в друг пенсионен фонд от съответния вид е 476 205 282 лв.

Осигурените лица, възползвали се от правото си за промяна на участие и прехвърляне на средства от индивидуалните партиди през деветмесечието на 2025 г. са общо 273 679. Общият размер на прехвърлените средства за периода е 1 485 762 815 лв.

Резултатите от промяната на участие и прехвърлянето на средства от един в друг съответен пенсионен фонд за третото тримесечие и за деветмесечието на 2025 г. може да намерите в раздел: Осигурителна дейност / Статистика / 2025

Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2025 г.

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви  резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2025 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 30.09.2025 г. по пол и възраст.

Към 30.09.2025 г. участниците в управляваните от ПОД фондове са общо 5 145 105 души, като 5 104 453 от тях са осигурени лица в пенсионните фондове, 32 143 са лица, получаващи разсрочени плащания и 8 509 са пенсионери (2 в професионалните и 739 в доброволните пенсионни фондове, и 7 768 във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии). През деветмесечието на годината общият брой на участниците във фондовете се е увеличил с 48 868 души или с 0,96 на сто.

Към 30.09.2025 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на дружествата е 30 029 532 хил. лв., като 29 685 925  хил. лв. са нетните активите на пенсионните фондове, 343 607 хил. лв. на фондовете за извършване на плащания. Размерът на нетните активи под управление на ПОД нараства през деветмесечието на годината с 3 305 336 хил. лв. или с 12,37  на сто.

С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,91 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,43 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,45 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,62 на сто,  изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии с 0,52 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,07 на сто.

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 30.09.2025 г. е 5 104 453 души, като нараства спрямо 31.12.2024 г. с 38 320 души, или с 0,76 на сто.

Към 30.09.2025 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 29 685 925 хил. лв. В сравнение с 31.12.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 12,03 на сто.

Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 12,53 на сто спрямо 31.12.2024 г. Следват професионалните пенсионни фондове и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 8,71 на сто и 7,02 на сто. Отчетеният ръст от доброволния пенсионен фонд по професионални схеми за периода е 6,32 на сто.

Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през деветмесечието на 2025 г. са общо 2 466 783 хил. лв. и се увеличават с 13,20 на сто в сравнение с деветмесечието на 2024 г. Постъпленията от осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове регистрират ръст от 13,30 на сто, а в професионалните пенсионни фондове 11,27 на сто. Най-висок ръст в постъпленията от осигурителни вноски се наблюдава при доброволните пенсионни фондове – 14,31 на сто, а в доброволния пенсионен фонд по професионални схеми се отчита слабо намаление в постъпленията от осигурителни вноски.

Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 30.09.2025 г. са 39 911, от които 7 768 пенсионери и 32 143 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През деветмесечието на 2025 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 13 145 хил. лв. за пенсии, 121 953 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 610 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през деветмесечието на 2025 г. е 236,12 лв., а средният размер на разсроченото плащане 515,80 лв.

Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2025 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 30.09.2025 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / 2025.

Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2025 г.

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2025 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 30.06.2025 г. по пол и възраст.

Към 30.06.2025 г. участниците във всички  фондове, управлявани от пенсионноосигурителните дружества, са 5 131 626 души, като 5 096 203 от тях са осигурени лица в пенсионните фондове, 27 909 са лица, получаващи разсрочени плащания и 7 514 са пенсионери (4 в професионалните и 746 в доброволните пенсионни фондове, и 6 764 във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии). През първото полугодие на годината общият брой на участниците във фондовете се е увеличил с 35 389 души или с 0,69 на сто.

Към 30.06.2025 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на дружествата е 28 767 655 хил. лв., като 28 485 250 хил. лв. са нетните активите на пенсионните фондове, а 282 405 хил. лв. на фондовете за извършване на плащания. Размерът на нетните активи под управление на ПОД нараства през първото полугодие на годината с 2 043 459 хил. лв. или със 7,65 на сто.

С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,95 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,47 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,52 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,52 на сто, изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии с 0,46 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,07 на сто.

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 30.06.2025 г. е 5 096 203 души, като нараства спрямо 31.12.2024 г. с 30 070 души, или с 0,59 на сто.

Към 30.06.2025 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 28 485 250 хил. лв. В сравнение с 31.12.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват със 7,50 на сто.

Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 7,86 на сто спрямо 31.12.2024 г. Следват професионалните пенсионни фондове и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 5,91 на сто и 3,93 на сто. Отчетеният ръст от доброволния пенсионен фонд по професионални схеми за периода е 3,65 на сто.

Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през първото полугодие на 2025 г. са общо 1 616 461 хил. лв. и се увеличават с 12,66 на сто в сравнение с първото полугодие на 2024 г. Постъпленията от осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове регистрират ръст от 12,62 на сто, а в професионалните пенсионни фондове 10,78 на сто. Най-висок ръст в постъпленията от осигурителни вноски се наблюдава при доброволните пенсионни фондове – 16,55 на сто, а в доброволния пенсионен фонд по професионални схеми се отчита слабо намаление в постъпленията от осигурителни вноски.

Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 30.06.2025 г. са 34 673, от които 6 764 пенсионери и 27 909 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През първото полугодие на 2025 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 8 031 хил. лв. за пенсии, 75 974 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 647 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през първото полугодие на 2025 г. е 233,88 лв., а средният размер на разсроченото плащане 511,49 лв.

Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2025 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 30.06.2025 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика.

Подготовката на небанковия финансов сектор за въвеждане на еврото е на много напреднал етап, каза пред БТА председателят на КФН Васил Големански

Васил Големански БТА
Снимка: БТА, архив

Подготовката на небанковия финансов сектор за въвеждане на еврото е на много напреднал етап, каза в първото си интервю като председател на Комисията за финансов надзор (КФН) Васил Големански пред БТА. 

Той посочи, че според резултатите от анкетата на Комисията сред поднадзорни ѝ лица, значителна част от тях вече са предприели конкретни мерки за адаптация към новата валута. Повечето участници в анкетата посочват, че са разработили вътрешни планове за прехода, актуализирали са информационните си системи и са започнали комуникация с клиенти и партньори относно предстоящите промени, добави Големански.

Той изтъкна, че фокусът на бъдещото развитие на КФН ще бъде насочен към утвърждаването ѝ като авторитетен и прозрачен регулатор. Приоритет ще бъде поддържането на активен и открит диалог с всички заинтересовани страни – както поднадзорните лица, така и широката общественост. Това е ключова стъпка към повишаване на доверието в институцията и в усилията на нейния екип от мотивирани професионалисти и експерти, увери председателят на Комисията.

Като друг основен приоритет в работа си той отбеляза дигиталната трансформация, която ще заеме централно място в дейността на Комисията. Модернизацията на IT инфраструктурата и надграждането на Единната информационна система на КФН ще са сред основните стъпки към повишаване на ефективността и прозрачността. Укрепването на киберсигурността ще бъде неизменна част от тези усилия, с оглед защитата на чувствителна информация и управление на рисковете в дигитална среда, каза Големански.

По думите му небанковият финансов сектор в България остава стабилен и ще бъде ориентиран към растеж, подкрепен от регулаторни подобрения и технологични иновации.

Капиталовият, застрахователният и осигурителния пазар ще продължат да се адаптират успешно към цифровата трансформация, ще се привеждат в съответствие с европейското законодателство и ще отговорят на променящите се потребителски изисквания. Капиталовите пазари в страната ще се развиват, ще увеличават базата си от инвеститори и ще подобряват интеграцията си с финансовата система на Европейския съюз. Продължаващите реформи, цифровизацията и увеличената пазарна ликвидност ще бъдат от ключово значение за допълнителното повишаване на потенциала на сектора, посочи Големански.

Следва пълният текст на интервюто: 

Г-н Големански, кои са Вашите приоритети като председател на Комисията за финансов надзор? 

– Фокусът на бъдещото развитие на Комисията за финансов надзор ще бъде насочен към утвърждаването ѝ като авторитетен и прозрачен регулатор. Приоритет ще бъде поддържането на активен и открит диалог с всички заинтересовани страни – както поднадзорните лица, така и широката общественост. Това е ключова стъпка към повишаване на доверието в институцията и в усилията на нейния екип от мотивирани професионалисти и експерти.

Една от основните цели ще бъде разширяване на сътрудничеството с национални и международни партньори. Подобен подход ще допринесе за по-ефективно справяне с предизвикателствата в областта на застраховането, инвестиционната дейност и допълнителното пенсионно осигуряване.

Акцент ще бъде поставен върху стриктния и ефективен надзор в ключови области като капиталовия пазар, застраховането и пенсионното осигуряване. В същото време ще се търси баланс между регулациите и защитата на потребителите, с акцент върху прилагането на риск-базирани надзорни практики. Те позволяват своевременно идентифициране на потенциални рискове в пазарното поведение и предприемане на навременни действия.

Сред водещите приоритети ще бъде и синхронизацията на националната нормативна рамка с европейските регламенти – включително DORA (Регламент за дигитална оперативна устойчивост) и MiCA (Регламент относно криптоактивите). В този контекст ще бъде важно и плавното интегриране към процесите, свързани с преминаването на България към еврозоната, с цел осигуряване на стабилност и предвидимост.

Дигиталната трансформация също ще заеме централно място в дейността на Комисията. Модернизацията на IT инфраструктурата и надграждането на Единната информационна система на КФН ще са сред основните стъпки към повишаване на ефективността и прозрачността. Укрепването на киберсигурността ще бъде неизменна част от тези усилия, с оглед защитата на чувствителна информация и управление на рисковете в дигитална среда.

Наред с това ще продължат действията, насочени към облекчаване на административната тежест и подкрепа на процеса по присъединяване на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Повишаването на финансовата грамотност сред населението ще остане траен приоритет – като важна стъпка към по-информирано и устойчиво финансово поведение на гражданите.

Комисията за финансов надзор, като една от отговорните институции, пряко ангажирани в процеса на присъединяване на Република България към еврозоната, публикува на вниманието на всички свои поднадзорни лица анкета с цел определяне напредъка по въвеждане на еврото в небанковия финансов сектор. Какво показват данните от анкетата и как оценявате подготовката на финансовия сектор за приемането на общата европейска валута?

– Данните от проведената от Комисията анкета показват, че подготовката на небанковия финансов сектор за въвеждане на еврото е на много напреднал етап.

Според резултатите, значителна част от поднадзорните лица вече са предприели конкретни мерки за адаптация към новата валута. Повечето участници в анкетата посочват, че са разработили вътрешни планове за прехода, актуализирали са информационните си системи и са започнали комуникация с клиенти и партньори относно предстоящите промени.

Въпреки тези положителни стъпки, някои дружества съобщават за предизвикателства, свързани с регулаторните изисквания, оперативната съвместимост на системите и необходимостта от допълнителни разяснения по конкретни аспекти на прехода. В тази връзка е необходимо продължаване на активния диалог между регулатора  и небанковите финансови институции, за да се гарантира гладък и ефективен преход към еврото.

Като цяло, подготовката на финансовия сектор може да се оцени като солидна, но с оставащи области за подобрение, особено в техническата и регулаторната координация.

Важно е да се отбележи, че беше проведена втора анкета, която даде по-актуална представа за напредъка и показа дали са преодолени предизвикателствата, с които някои дружества са се сблъскали при адаптацията на своите системи. Резултатите потвърдиха, че предприетите мерки са ефективни и че небанковият финансов сектор се движи в правилната посока към успешното преминаване към еврото.

Резултатите от проведената анкета показват, че 80 на сто от участниците вече са публикували на корпоративните си интернет страници информация за клиентите относно предстоящото въвеждане на еврото. Това показва добра комуникация с потребителите и висока степен на ангажираност към процеса. 61 процента са в процес на адаптиране на своите информационни системи, което подчертава, че голяма част от сектора е в активна фаза на техническа подготовка. 33 на сто са приключили напълно този процес, което означава, че за повечето участници адаптацията все още е в ход и може да изисква допълнително време и ресурси. 60 процента вече са извършили проверки и тестове за работоспособността на своите адаптирани системи, което е ключов индикатор за напредъка в техническата подготовка. 89 процента не са срещнали проблеми в процеса на адаптация на ИТ системите си, което е положителен знак за оперативната съвместимост на системите.

Какво е състоянието на небанковия финансов сектор – капиталов, застрахователен и осигурителен към момента?

– Небанковият финансов сектор в България остава стабилен и ще бъде ориентиран към растеж, подкрепен от регулаторни подобрения и технологични иновации. Трите пазара ще продължат да се адаптират успешно към цифровата трансформация, ще се привеждат в съответствие с европейското законодателство и ще отговорят на променящите се потребителски изисквания. Капиталовите пазари в страната ще се развиват, ще увеличават базата си от инвеститори и ще подобряват интеграцията си с финансовата система на Европейския съюз. Продължаващите реформи, цифровизацията и увеличената пазарна ликвидност ще бъдат от ключово значение за допълнителното повишаване на потенциала на сектора.

Българският застрахователен пазар ще продължи да се развива, като ще бъде воден от иновации и ориентирани към клиента решения. Очаквам стабилен растеж както в животозастраховането, така и в общото застраховане. Въпреки това, ще бъде необходимо да се разшири портфейлът и да се стимулира застрахователната дейност по отношение на климатичните промени, природните бедствия и застраховането на сграден фонд, което може да бъде постигнато чрез медийни разяснителни кампании и повишаване на финансовата грамотност на населението. Важно ще бъде развитието на дигитализацията в застрахователната сфера, като ще се създадат възможности за сключване на застраховки чрез дистанционни методи. Чрез въвеждането на нови технологии и подобряване на клиентското изживяване, секторът ще бъде в добра позиция да осигури силна финансова защита и дългосрочна стойност за притежателите на полици.

Комисията ще продължава да осъществява ефективен надзор и ежедневно ще оценява активите на пенсионните фондове. Комисията ще се базира на получената положителна оценка от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) след прегледа на капиталовите пенсионни схеми и препоръката за въвеждането на мултифондов модел. В тази насока, повишаването на осигурителната култура на обществото ще бъде от ключово значение, тъй като осигурените лица ще имат възможност да изберат подфонд с различни инвестиционни профили.

Кои са предизвикателствата пред небанковия финансов сектор?

– Цифровизацията и устойчивото финансиране ще играят ключова роля в постигането на дългосрочна финансова стабилност. Важно е да се намери баланс между технологичния растеж, финансовата стабилност и защитата на потребителите, като се гарантира сигурна и устойчива цифрова екосистема. Въпреки напредъка, ще трябва да се продължи с внедряването на нови технологии и решения за киберсигурност, особено в контекста на регламента за дигитална оперативна устойчивост (DORA), който влезе в сила през януари 2025 г. 

КФН с бюлетин с тенденциите на жалбите за първото тримесечие на 2025 г.

Комисията за финансов надзор (КФН) публикува информационен бюлетин, в който обобщава постъпилите жалби от потребители на небанкови финансови продукти и услуги за първото тримесечие на 2025 г.

Данните показват, че най-голям дял от жалбите –  60%, са насочени към застрахователния сектор. Следват осигурителният с 8% и инвестиционният сектор с 6%. Важно е да се отбележи, че около 25% от жалбите не попадат в регулаторния обхват на КФН.

Бюлетинът ще се издава всяко тримесечие и ще има за цел да информира потребителите за тенденциите в жалбите, включително основните поводи за тях, като ще служи и като инструмент за повишаване на потребителската информираност. Основната цел е превенция на неблагоприятни ситуации и по-добра защита на правата на портебителите в трите ключови сектора – застраховане, осигуряване и инвестиции.

Бюлетинът е наличен и в секция За потребителя / Жалби.