На свое заседание от 27.12.2004 г. Комисията за финансов надзор взе решение да впише в публичния регистър последваща емисия акции, издадена от „Централна Кооперативна Банка” АД. Емисията е в размер на 16 168 564 броя обикнавени поименни, безналични, сводобно прехвърляеми акции с право на глас, с номинална и емисионна стойност от 1 лв. всяка.
Вписана е емисия акции на Доверие Обединен Холдинг
На заседание от 21.10.2004 г. Комисията за финансов надзор реши да впише в публичния регистър последваща емисия акции на “Доверие Обединен Холдинг” АД, гр. София. Емисията е издадена в резултат на увеличението на капитала на дружеството. Размерът на емисията е 6 574 924 броя акции с номинална стойност от 1 лв. всяка.
Войко Одлазек получи одобрение да придобие повече от 10 % от акциите на “Джорджо, Никалас енд Джонатан Капитал” АД
Димана Ранкова, заместник-председател на КФН, ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност” издаде одобрение на Войко Одлазек да придобие повече от 10 % от акциите на “Джорджо, Никалас енд Джонатан Капитал” АД.
Пълния текст на решение 662 може да намерите в раздел "Документи".
Вноската на застрахователите към Фонда за незастраховани МПС в Гаранционния фонд остава непроменена
На днешното си заседание, 30.11.2023 г., КФН, по предложение на Съвета на Гаранционния фонд, взе решение за определяне на размера на вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към Фонда за незастраховани МПС в Гаранционния фонд на 12.50 лв. за всяко застраховано МПС. Със същото решение КФН определи и размера и на вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка „Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз по чл. 461, т. 2 от КЗ, на 0.15 лв. за всяко място, без мястото на водача в превозните средства. Гаранционният фонд управлява два фонда – Фонд за незастраховани МПС и Обезпечителен фонд. Фондът за незастраховани МПС изплаща обезщетения при щети от неидентифицирано МПС или, ако водачът е без застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, а Обезпечителният фонд изплаща щети на лицата при застраховател в несъстоятелност.
Досега вноската към Фонда за незастраховани МПС беше 12.50 лв. за всяко застраховано МПС по „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и 0.15 лв. за всяко място в превозно средство за обществен превоз за застраховка „Злополука“ на пътниците в обществения транспорт. Вноската към Обезпечителния фонд беше 3.50 лв. за всяко застраховано МПС по „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
По предложение на Съвета на Гаранционния фонд, вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към Фонда за незастраховани МПС в Гаранционния фонд остава в размер на 12.50 лв. за всяко застраховано МПС. Размерът на вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка „Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз по чл. 461, т. 2 от КЗ също не се променя и остава 0.15 лв. за всяко място, без мястото на водача в превозните средства.
Вноската към Обезпечителния фонд също остава в размер на 3.50 лв. за всяко застраховано МПС по „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Общо вноската към ГФ на всяко едно застраховано МПС по „Гражданска отговорност на автомобилистите“ остава 16.00 лв., които се разпределят във въпросните два фонда.
Предстоящото издаване на решението КФН бе оповестено на 17.10.2023 г. чрез публикуване на проекта на решението на интернет страницата на КФН, като отделни съобщения бяха изпратени до представителните асоциации на застрахователите, застрахователи, които не членуват в представителните организации, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. На всички заинтересовани лица бе даден срок от един месец, изтекъл на 17.11.2023 г., за представяне на писмени предложения и възражения по проекта на решение. В този срок в КФН не са постъпили предложения и възражения и не са предоставени други доказателства.
Взетото днес решение подлежи на изпълнение от момента на съобщаването му.
Вноската към Гаранционния фонд на застрахователите, предлагащи задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, е определена в размер на 8,50 лева
Комисията за финансов надзор взе решение, с което намали вноската към Гаранционния фонд на застрахователите, предлагащи задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, от 10 лева на 8,50 лева за всяко моторно превозно средство. Определи се и размера на вноската на застрахователите, предлагащи задължителната застраховка „Злополука” на пътниците, на 0,15 лева за всяко място, без мястото на водача.
С решението се намалява размерът на вноската на застрахователите към Фонда, а косвено и задължението на потребителите, които са крайните платци на вноската. Актът се издава по предложение на Съвета на Гаранционния фонд, в който участват всички застрахователи, предлагащи „Гражданска отговорност”. Предложението за размера на вноската е определено при прогнозен брой застраховани МПС за 2008 г. от 2 500 000 бр.
В случаите на разсрочено плащане на премията по задължителните застраховки, Съветът на Фонда предлага цялата дължима вноска да се начислява и да се събира с първата вноска на премията.
Настоящото решение влиза в сила от датата на влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, приет на 08.11.2007 г.
Решение № 1526 е публикувано в раздел „Документи”.
Владимир Савов: КФН работи за постигането на баланс между навлизането на най-новите технологии в небанковия финансов сектор и гарантиране на сигурността на потребителите
Владимир Савов, член на Комисията за финансов надзор ( КФН), участва в откриването на 21-вия финансов технологичен форум "Метаморфозите на един сектор – дигиталният свят на финансите" на 10.04.2019 г., организиран от ICT Media със съдействието и на Комисията за финансов надзор.
„Не случайно за пореден път откривам този форум, тъй като Комисията за финансов надзор има пряко отношение към навлизащите технологии, които се внедряват от участниците на небанковите пазари като стремежът на институцията е да се постигне баланс между навлизането на най-новите технологии и гарантиране на сигурността на потребителите и инвеститорите в сектора“, каза г-н Савов.
КФН е прилага конкретни мерки във връзка с бързо навлизащите технологии като изпълнява „Стратегия за наблюдение на финансовите технологии (FinTech) в небанковия финансов сектор (2018 г. – 2020 г.)“, приета през 2018 г. „Първо, нашата цел беше да съберем информация за вътрешната и външната FinTech среда, после пристъпихме към анализ и установяване на подходящ механизъм за сътрудничество между регулатора и поднадзорните лица, за да преценим дали е необходима регулация. През 2018 г. КФН направи консултации с бизнеса с цел изясняване на интереса на поднадзорните лица и FinTech дружествата по отношение използването на финансови иновации. Управляващите дружества и инвестиционните посредници активно се включиха в обществените консултации за развитието на финансовите иновации. В резултат на това на страницата на КФН създадохме рубриката Innovation hub, където е публикувана апликационна форма, чрез която се дава възможност на заявителите да установят неформален диалог с регулатора. Чрез Innovation hub КФН дава пояснения и указания във връзка с необходимостта от прилагането на нормативната уредба при внедряване на нови технологии, както и в случаите на нужда консултира при необходимост от издаване на разрешение за извършваната от дружеството дейност“, обясни г-н Савов.
Той акцентира, че КФН се е включила в пилотен проект на Европейската комисия за създаването на единен регистър на публичните дружества в Европа, базиран на блокчейн технологията – „Европейски портал за финансова прозрачност“ – ЕПФП проект (EuropeanFinancial TransparencyGateway – EFTG project). КФН активно си сътрудничи с европейските надзорни органи ESMA и EIOPA с цел осигуряване на киберсигурност и създаването на насоки относно разпознаването на определени криптоактиви, притежаващи характеристики на финансови инструменти.
Накрая г-н Савов призова дружествата, които използват нови технологии, да се обърнат към комисията чрез Innovation hub , по имейл или на място, с цел заедно да се работи по посока намирането на общи решения при динамичното навлизане на финансовите иновации и ограничаването на риска за потребителите.
Владимир Савов, член на КФН, се оттегли предсрочно от поста си, за да поеме позиция в международен план
Днес, 22 януари 2020 г., 44-тото Народно събрание гласува прекратяване на мандата на члена на Комисията за финансов надзор (КФН) – г-н Владимир Савов. Той подаде молбата си за предсрочно оттегляне от поста на 20-ти януари. Оттеглянето му се случва преди края на шестгодишния му мандат. Г-н Владимир Савов, като член на Комисията, подпомагаше политиката по анализ и оценка на рисковете на финансовите пазари, усъвършенстване на надзорната практика и защита интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица.
Г-н Савов ясно заяви мотивите за решението си, които са на основа бъдещо развитие в сферата на стратегическото управление. В новия си професионален път той ще поеме позиция в международна организация, базирана извън България, като неговият професионализъм и дипломатически умения, както и владеенето на няколко чужди езика са основните силни страни, с които ще заеме новия си пост.
Председателят на Комисията за финансов надзор – г-н Бойко Атанасов, се обърна към екипа на Комисията с благодарност за приноса на г-н Савов както на ниво експертиза, така и по отношение на усилията му за представяне и позициониране на КФН в международен план.
„Г-н Владимир Савов е изключителен професионалист и му пожелавам успех в новите професионални предизвикателства като искрено вярвам, че ще можем да продължим да споделяме добри практики от общата ни работа.“
По повод избора на нов член на Комисията г-н Атанасов каза: „Предприел съм необходимите действия за представяне на кандидатури за нов член на Комисията пред народните представители в Парламента. Позицията е ключова за екипа на КФН, ето защо акцентът ще е върху опита и уменията, както и върху добрата репутация на личността.“
Владимир Савов, заместник-председател на Комисия за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, взе участие на специалното събитие от поредицата Tech21
„Предизвикателствата, които пандемията е поставила пред застрахователния сектор, надзора и регулациите, са послужили като катализатор за процесите, които са се развивали във времето, но не са се считали за приоритетни.“, това заяви заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ – Владимир Савов, на специалното събитие от поредицата Tech21.Владимир Савов каза още, че в първите и най-остри месеци на пандемията от Ковид-19 високата степен на дигитализация е това, което се наблюдава в застрахователния сектор като, според него, процесът ще продължи и ще се развива все по-бързо. Той допълни още, че за Комисията за финансов надзор, като регулатор, приоритетите, които остават на първо място са: да бъдат защитени правата на потребителите, както и финансовата стабилност на застрахователния сектор.
В заключение, г-н Савов обърна внимание на рисковете, които дигитализацията води след себе си като киберсигурност, защита на личните данни, неразпространяване на чувствителна информация, както и възможна дигитализация на надзора в застраховането.
Целият разговор може да видите тук.
Владимир Савов, заместник-председател на Комисия за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, взе участие в среща, на която беше дискутирано бъдещето на застрахователната индустрия
Българските регулатори в областта на застрахователните услуги, водещи застрахователи, както и представители на технологичния сектор се срещнаха на бизнес закуска “The Next Frontier for Insurance”, организирана от Софтуер Груп – световен технологичен партньор на финансовите институции в сферата на дигитализацията и подкрепена от Microsoft и PwC.
Калин Радев, изпълнителен директор на Софтуер Груп, посрещна гостите с думите: "Това събитие има за цел да свърже лидерите в застраховането от България и региона, да бъде платформа за обсъждане на предизвикателства и успехи в областта на дигитализацията, както и да насърчи инициирането на регулаторни промени, подкрепящи иновациите и трансграничното сътрудничество."
В своето обръщение, Владимир Савов, заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление “Застрахователен надзор”, изтъкна няколко ключови момента за КФН в ролята й на регулатор, а именно:
баланс между защита на ползвателите на услуги и финансова стабилност на сектора;
баланс между това премиите да отразяват оптимално рисковете, които покриват, същевременно продуктите да остават достъпни;
баланс между финансовите иновации, непрекъсваемост на бизнес процесите и защита на потребителите.
В последвалата дискусия на тема “Поддържане на баланса регулации и дигитализация”, модерирана от Калин Радев, заедно с Владимир Савов взеха участие Максим Колев, председател на УС и изпълнителен директор на Гаранционния фонд, и Константин Велев, председател на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ)
Промени в регулаторния пейзаж на застраховането в България
“През последните 18 месеца станахме свидетели на усилията на застрахователния сектор да засили дигитализацията и предостави дистанционни услуги в посока нарастване на онлайн продажбите, ликвидация на щети и нови продукти. Благодарение на това секторът успя да премине през кризата. Като регулатор, следим за защитата на потребителите на небанкови финансови услуги и финансовата стабилност на застрахователи, от друга страна искаме да насърчим развитието на бизнеса и технологиите, оставаме възприемчиви и отворени за диалог с бизнеса и технологичните доставчици.”- коментира г-н Савов.
Част от предстоящите регулаторни промени включват вече приетата Наредба No 71 за системите за управление на застрахователите, доразвиване на режима Платежоспособност II, въвеждане от 2023 на МСФО 17 за застрахователни договори. КФН работи и върху наредба и методика за определяне на размера на обезщетенията за имуществени неимуществени вреди във връзка със задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, която е изключителна важна. Наредбата за системата бонус-малус, която ще бъде свързана с допълнителни ИТ решения, също се очаква да бъде финализирана.
Калин Радев, изпълнителен директор на Софтуер Груп, посрещна гостите с думите: "Това събитие има за цел да свърже лидерите в застраховането от България и региона, да бъде платформа за обсъждане на предизвикателства и успехи в областта на дигитализацията, както и да насърчи инициирането на регулаторни промени, подкрепящи иновациите и трансграничното сътрудничество."
В своето обръщение, Владимир Савов, заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление “Застрахователен надзор”, изтъкна няколко ключови момента за КФН в ролята й на регулатор, а именно:
баланс между защита на ползвателите на услуги и финансова стабилност на сектора;
баланс между това премиите да отразяват оптимално рисковете, които покриват, същевременно продуктите да остават достъпни;
баланс между финансовите иновации, непрекъсваемост на бизнес процесите и защита на потребителите.
В последвалата дискусия на тема “Поддържане на баланса регулации и дигитализация”, модерирана от Калин Радев, заедно с Владимир Савов взеха участие Максим Колев, председател на УС и изпълнителен директор на Гаранционния фонд, и Константин Велев, председател на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ)
Промени в регулаторния пейзаж на застраховането в България
“През последните 18 месеца станахме свидетели на усилията на застрахователния сектор да засили дигитализацията и предостави дистанционни услуги в посока нарастване на онлайн продажбите, ликвидация на щети и нови продукти. Благодарение на това секторът успя да премине през кризата. Като регулатор, следим за защитата на потребителите на небанкови финансови услуги и финансовата стабилност на застрахователи, от друга страна искаме да насърчим развитието на бизнеса и технологиите, оставаме възприемчиви и отворени за диалог с бизнеса и технологичните доставчици.”- коментира г-н Савов.
Част от предстоящите регулаторни промени включват вече приетата Наредба No 71 за системите за управление на застрахователите, доразвиване на режима Платежоспособност II, въвеждане от 2023 на МСФО 17 за застрахователни договори. КФН работи и върху наредба и методика за определяне на размера на обезщетенията за имуществени неимуществени вреди във връзка със задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, която е изключителна важна. Наредбата за системата бонус-малус, която ще бъде свързана с допълнителни ИТ решения, също се очаква да бъде финализирана.
Промяна в нуждите и очакванията на застрахователите към регулациите
Константин Велев, АБЗ, коментира, че в настоящата ситуация намирането на този баланс не е лесно за застрахователите, тъй като очакванията и нагласите на клиентите са променени, ускорени от пандемията, и пазарът търси дигитални решения за автоматизация и оптимизация.
По отношение на дигитализацията, регулацията може условно да се раздели на две нива: на първо ниво са базисните правила, по които се прави бизнесът – договора с клиента и обслужване на договора, на второ ниво са изискванията към информационните системи, облачни услуги и т.н.
“Първата регулация е тази, при която трудно намираме баланса, защото нашата нормативна уредба е избрала консервативно решение – писмената форма на застрахователен договор, която започва още от преддоговорна комуникация, сключване на договора, плащане, прекратяване на полица, регистрация на щета, писмена кореспонденция с клиента и т.н.. Регулаторната рамка се явява по-тясна при новите условия на пандемия.” – сподели г-н Велев – “Другият тип регулация се явява последваща и съответно там следваме европейската рамка.”
Наблюдавани тенденции и ролята на Гаранционния фонд
Гаранционният фонд винаги съпътства бизнеса и насоките на регулатора и всички промени, които предстоят, са с активното участие на фонда, отбеляза Максим Колев. Европейските трендове показват, че в портфейлите на западните застрахователни компании онлайн продажбите са не повече от 5%. Дигитализацията се случва и в други посоки – роботизация на процеса по издаване на полици, автоматизация на плащания, счетоводни услуги и др.
“Трябва да мислим за дигитализация отвъд онлайн продажбите заедно с оптимизация на процесите и връзките между институциите. Тогава би се получила по-добра синергия.” – сподели г-н Колев.
Дигитална идентичност и електронен подпис – очаквания и прогнози
Работещите варианти са физически подпис или квалифициран електронен подпис, но много малко хора имат такъв. Вече има и съдебна практика, където хибридни договори не се считат за невалидни. КФН обмисля приемането на промени в регулациите, така че те да имат законова основа.
Облачните сертификати са един от подходите, тъй като гамата на продуктите е изключително широка, както и рисковете, които се покриват. Може да има диференциран подход при сключване на договорите и процесите на обработка. Там, където писмената формата е прекомерна, би следвало да се премахне задължителния й характер.
По повод на зелените карти, Гаранционният фонд е участник в преминаване от зелен към чернобял сертификат, какъвто вече има в 27 държави от ЕС. В държави извън ЕС, където дигитализацията се случва по-бавно, е валиден сертификат на хартиен носител, което вероятно е компромисно решение. Хартиеният сертификат ще важи, докато и тези държави се дигитализират.
Какво предстои на застрахователите в дигитален и технологичен план?
Според присъстващите застрахователи има място за подобрение в бързината на процесите и обмена на данни, важно е да се въведат електронно кандидатстване и идентификация.
Застрахователният сектор може да се поучи от банковия сектор, тъй като банките първи преминаха през процеса на дигитална трансформация и умело интегрираха променените нужди на потребителите.
Застрахователните компании също отчитат, че нямат достатъчен ресурс за иновации, тъй като индустрията е тежко регулирана и софтуерните бюджети за регулация са сериозни.
Промените, свързани с IFRS 17, ще наложат и промени в счетоводните системи на застрахователите – сериозен процес, сравним с въвеждането на директивата “Платежоспособност II”
Дигиталната трансформация в Югоизточна Европа
Представители на Microsoft и PwC обсъдиха технологичните иновации в региона в светлината на промените на актюерската работа, навлизане на машинното самообучение в различни области на общото застраховане, както и фокуса върху дигиталното изживяване на клиентите.
Microsoft акцентира върху факта, че все повече сензори навлизат в света на застраховането и управлението на данните става предизвикателство, което световни лидери като Microsoft се опитват да разрешат.
Относно трансформацията на съществуващите ‘’core’’ системи на застрахователите, PwC коментира, че новите технологии създават конкурентно предимство, тъй като свързват съществуващите backend системи с модерен frontend и дават възможност за оптимизация на съществуващите системи на застрахователите.
В заключение, застрахователите са убедени, че независимо от нивото и темпото на дигитализация, човешкият фактор остава ключов и бъдещето е phigital – микс от физическо и дигитално пространство, което осигурява перфектното клиентско изживяване.
Владимир Савов, заместник-председател на Комисия за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ взе участие в предаването Money.bg
Заместник-председателят на Комисия за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ взе участие в предаването Money.bg по телевизия Bulgaria On Air. В интервюто Владимир Савов отбеляза, че има положителни тенденции както в общото застраховане, така и в животозастраховането. Според него, застрахователите бързо са успели да приспособят cвoятa дeйнocт ĸъм oгpaничeниятa, които пандемията наложи. „Дигитализацията в застраховането е нещо, което ще се развива и в бъдеще“, каза още г-н Савов.
Повече за темите, които той обсъди в предаването може да видите във видеото по-долу.