Съобщение относно изготвянето и публикуването, съгласно изискването на чл. 78 и сл. от ЗППЦК на проспекти за публично предлагане на ценни книжа

С приемането на България за пълноправен член на Европейския съюз /ЕС/, европейското законодателство стана неделима част от действащата нормативна уредба. От 01.01.2007 г.  цялото действащо европейско право ( acquis communataire) става задължително приложимо за България и нейните институции, органи, физически и юридически лица. Това се отнася до всички видове източници на правото на ЕС, включително и за регламентите. След влизането в сила те стават автоматично действащо право във всяка държава членка, като част от общностното право, и тяхното приложение не се нуждае от никакви допълнителни правни действия на държавата за обвързване или привеждането им в изпълнение.
Относно новоприсъединените държави към ЕС регламентите стават приложими от датата на влизане в сила на договора за присъединяването им към ЕС.
Следва да се има предвид, че относно Регламент 809/ 2004/ ЕС за прилагане на Директива 2003/71/ ЕС за проспектите е изготвен временен неофициален превод на български език, който е достъпен в EUR-Lех:
– http://eur-lex.europa.eu/bg/index.htm, раздел „Разширяване / Временни текстове на български език / 06.20.20.25 Фондови борси други пазари на ценни книжа”,(Регламент 809)
а превод на български език на изменящия го Регламент 211/2007/ЕС към настоящия момент вече е публикуван в „Официален вестник” на ЕС (брой 61 от 2007 г., стр. 24):
– http://eur-lex.europa.eu/JOHtml.do?textfield2=61&year=2007&Submit=Search&serie=L
(Регламент 211)
Посочените регламенти към настоящия момент следва да се прилагат в пълна степен и у нас.
Емитентите, предложителите и лицата, които искат допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар са длъжни да изготвят и публикуват проспекти си по начина и със съдържанието, установени в Регламент 809/ 2004/ ЕС и изменящия го Регламент 211/2007/ЕС.

Съобщение относно извършена тематична проверка от управление „Надзор на инвестиционната дейност” на „Холдинг Пътища” АД

На 16.09.2010 г. е оповестена информация от страна на „Холдинг Пътища” АД за промяна в дяловото участие на дъщерното му дружество – „Пътища и магистрали” АД в дружествата „Видапътстрой” АД, „Пътностроителна техника” АД и „Пътностроителна техника” АД. Промяната в дяловото участие на „Пътища и магистрали” АД в дъщерните му дружества е извършена по реда на чл. 195 от Търговския закон (ТЗ), като предимството на акционерите (на „Пътища и Магистрали” АД) е отменeно по реда на чл. 194, ал. 4 от ТЗ.
Във връзка с това е извършена проверка за спазването на разпоредбите на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) и Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти (ЗПЗФИ), както и спазването на добрите корпоративни практики от страна на „Холдинг Пътища” АД.
При проверката са констатирани административни нарушения на разпоредбата на чл. 12, ал. 1, във връзка с чл. 12, ал. 3 от ЗПЗФИ, във връзка с чл. 4, ал. 1 от същия от страна на представляващия „Холдинг Пътища” АД – Орлин Хаджиянков.  В качеството си на представляващ „Холдинг Пътища” АД, Орлин Хаджиянков не е разкрил в законоустановения срок публично по реда на чл. 100т от ЗППЦК, информация за взетите решения на заседание на Съвета на директорите на „Пътища и магистрали” АД, проведено на 03.08.2010 г., за реда и начина на увеличение на капитала на дъщерните му дружества „Видапътстрой” АД, „Пътностроителна техника” АД, „Пътстройинженеринг-М” АД. Като член на Съвета на директорите на „Пътища и Магистрали” АД, Орлин Хаджиянков е участвал в заседанието, на което е взето решение за увеличаване на капитала на дъщерните му дружества. Същевременно видно от Търговския регистър, към онзи момент той е бил и член на Съвета на директорите и единствен представляващ „Холдинг Пътища” АД.  Тъй като Орлин Хаджиянков е взел участие във вземането на решение за увеличаване на капитала на дъщерните на „Пътища и магистрали” АД дружества, той е узнал вътрешна информация, отнасяща се пряко до „Холдинг Пътища” АД. Предвид това Орлин Хаджиянков е следвало да разкрие тази информация в законоустановения срок по чл. 12, ал. 3 от ЗПЗФИ.
 
При проверка на търговията с акции на „Холдинг Пътища” АД за периода от 01.07.2010 г. до 16.09.2010 г., не е установено наличието на търговия въз основа на вътрешна информация, във връзка с промяна в дяловото участие на дъщерното дружество „Пътища и магистрали” АД в дружествата „Пътностроителна техника” АД, „Видапътстрой” АД и „Пътинженеринг-М” АД.
 
 Спрямо членовете на Съвета на директорите на публичното дружество „Холдинг Пътища” АД, е открито производство по прилагане на принудителна административна мярка, предписваща предприемане на конкретни действия, насочени към защита на интересите на акционерите в публичното дружество, чрез своевременното разкриване на информация от страна на публичното дружество във връзка с придобиване и разпореждане с непреките акционерни участия на публичното дружество във „Видапътстрой” АД, „Пътстроинженеринг-М” АД и „Пътностроителна техника” АД.   

 Мотивите, поради които е инициирано производството по прилагане на принудителна административна мярка спрямо членовете на Съвета на директорите (СД) на „Холдинг Пътища” АД, са условията в сключените договори за управление на акционерното участие  между дъщерното дружество „Пътища и магистрали” АД от една страна и МолестоТрейдинг (Оувърсийз) Лимитид” , „Прим БГ” АД, „Синистро Трейд Лимитид” и „Еврогруп инженеринг” АД от друга, във връзка с увеличаването на капитала на „Пътностроителна техника” АД, „Видапътстрой” АД и „Пътинженеринг-М” АД, свързани с опцията на „Пътища и магистрали” АД да изкупи обратно акциите от увеличаването на капитала на тези дружества.
 В сключените договори не е изяснено по какъв начин ще бъдат уредени отношенията между „Пътища и магистрали” АД от една страна и МолестоТрейдинг (Оувърсийз) Лимитид, „Прим БГ” АД, „Синистро Трейд Лимитид” и „Еврогруп инженеринг” АД в случай, че договорите за управление бъдат прекратени. Анализът на съдържанието на договорите показва, че за да придобие отново абсолютния си контрол, „Пътища и магистрали” АД ще трябва да изкупи акциите от дружествата „МолестоТрейдинг (Оувърсийз) Лимитид”, „Прим БГ” АД, „Синистро Трейд Лимитид” и „Еврогруп инженеринг” АД по пазарна цена, определена от три вещи лица. Също така, е отчетено, че при неупражняване на опцията от страна на „Пътища и магистрали” АД, както и в случаите на упражняването й, но при условия и цени значително по-неблагоприятни от тези, при които са записани новите акции, биха се създали предпоставки за застрашаване на интересите на инвеститорите на „Холдинг Пътища” АД, изразяващи се в загуба на възможността „Пътища и магистрали” АД да придобие обратно контрола си в тези дружества, както и да отпадане възможността на дружеството да консолидира финансовите им резултати.
 
Констатациите от извършената проверка на „Холдинг Пътища” АД, ще бъдат сведени на вниманието на Националната комисия за корпоративно управление  с оглед преценка от нейна страна за спазване на добрите корпоративни практики при извършеното увеличаване на капитала на дъщерните на „Пътища и магистрали” АД дружества, както и спазването на добрите практики от страна на публичното дружество.
 
 Продължава проверката, касаеща наложени запори върху сметките на „Холдинг Пътища” АД, като за резултатите от нея инвестиционната общност ще бъде своевременно уведомена.  

 

Димана Ранкова,
Зам. Председател на КФН  

Съобщение относно задължението за представяне на годишен отчет за 2006 г. от поднадзорните лица на Управление „Надзор на инвестиционната дейност” при КФН

Законоустановеният срок за представяне в КФН и на „БФБ – София” АД на годишните отчети за 2006 г. на поднадзорните лица на Управление „Надзор на инвестиционната дейност”  изтече на 02.04.2006 г.

Публичните дружества, другите емитенти на ценни книжа, АДСИЦ, УД и ДФ, които съгласно законовите разпоредби следва да представят годишен отчет за 2006 г. в КФН и на „БФБ – София” АД са общо 487 броя. 

Към настоящия момент 40 публични дружества и други емитенти на ценни книжа все още не са представили годишните си отчети за 2006 г. АДСИЦ, УД и ДФ, които не са представили годишен отчет за 2006 г. са общо 11 броя.

Задължените лица следва да имат предвид, че КФН и „БФБ – София” АД след 22.04.2006 г. ще предприемат конкретни действия спрямо дружествата, които все още не са представили годишен отчет за 2006 г. в КФН и на „БФБ – София” АД, съгласно дадените им от ЗППЦК и Правилника на „БФБ – София” АД правомощия.

Съобщение относно електронната система за разкриване на информация Е-Register

С решение № 34 от 09.01.2008 г. на Комисията за финансов надзор (КФН), бяха приети правилата, стандартите и процедурите за организация, функциониране и управление на единна система e-Register за предоставяне на информация от емитентите по чл. 43, ал. 1 от Наредба № 2 от 2003 г. за проспектите при публично предлагане и допускане до търговия на регулиран пазар на ценни книжа и за разкриването на информация от публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа (Наредба № 2) и бе въведена в действие системата по чл. 43, ал. 2 от Наредба № 2 за предаване и получаване на предоставяната от емитентите информация. Съгласно това решение, емитентите са длъжни да използват единната система за предоставяне на информация по електронен път e-Register за изпълнение на задълженията си за разкриване на информация съгласно чл. 43, ал. 1 от Наредба № 2 считано от 14.01.2008 г., в съответствие с правилата, процедурите и стандартите. На задължените да се регистрират като потребители в системата e-Register лица бе даден срок за осъществяване на регистрацията до 29.02.2008 г.

Е-Register е електронна система на КФН за разкриване на информация от публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа, създадена в синхрон с препоръките на Директива 2004/109/EC на европейския парламент и съвета от 15 декември 2004 година за хармонизация на изискванията за прозрачност по отношение на информацията за емитентите, чиито ценни книги са допуснати за търговия на регулиран пазар, изменяща Директива 2001/34/ЕС. Директивата цели осигуряване поне на минимална гаранция за навременната наличност на подлежащата на разкриване информация. По тази причина във всяка държава-членка трябва да има поне една система за архивиране и съхраняване. В тази връзка, публичен достъп до регулираната информация се осигурява и от комисията, която е длъжна да създаде и поддържа централизирана база данни за съхраняване на получената от емитентите, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, регулирана информация. Целта на изграждането на тази база данни е насочена и към осигуряване на неограничен и сигурен достъп на обществеността и всички категории инвеститори до регулираната информация.

Съгласно разпоредбите на Директива 2004/109/ЕС, всички държави-членки са длъжни да изградят механизъм, чрез които получената от емитентите регулирана информация да бъде съхранявана и предоставена на обществеността за един по-дългосрочен период и да може да бъде лесно достъпна отвсякъде. Целта е създаването на Европейска електронна мрежа, която да свърже механизмите за съхранение на информация в отделните държави-членки, чрез която всяко лице да има свободен достъп до регулираната информация за дружествата, чийто ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар на територията на ЕС.
Комисията осигурява на регистрираните потребители достъп до системата e-Register чрез електронен портал на адрес: https://e-register.fsc.bg/, а публичният достъп до разкритата чрез системата информация е осигурен чрез официалната електронна страница на КФН, посредством активната връзка „данни от e-Register”.

Интерфейсът на e-Register позволява първоначално въвеждане на актуалната информация за поднадзорните лица, задължени последващо да разкриват информация. Първоначалното въвеждане на информацията се осъществява посредством форми, одобрени от КФН, които се подписват с универсален електронен подпис.

Последващите промени по партидата на съответното задължено лице се отразяват  автоматично от e-Register в резултат на последващо разкриваната информация.

Тази система ще даде възможност за осигуряване на съвременна електронна база данни, съдържаща необходима на инвеститорите информация, отговаряща на европейските изисквания. Целта е да се създаде достъп на инвестиционната общност и на обществеността до актуална, достоверна и сигурна информация за публичните дружества и емитентите, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар. Съществена функция на системата е организирането на информацията с цел цялостен хронологичен поглед върху процеса на разкриването й от страна на задължените лица. Полезността й се състои в това, че предоставя съвременен и бърз способ за разкриването и съхраняването на данни в електронен вид, което позволява от друга страна и дистанционен достъп до тези данни чрез интернет.

Към настоящия момент заявления за регистрация в e-Register са подали около 90 % от задължените лица. На 348 от тях е даден достъп до системата, а от останалите, подали заявление за регистрация е изискана допълнителна информация или документи, изискуеми във връзка с идентификацията на заявителите и допускането им до системата.

Заместник-председателят на КФН, ръководещ Управление „Надзор на инвестиционната дейност” ще упражни законовите си правомощия, с оглед задължаване на около 40 дружества, подлежащи на регистрация в електронната система на Комисията – e-Register,  да предприемат конкретни действия във връзка с  регистрацията им като потребители в системата. Задължените лица, които към настоящия момент не са се регистрирали в системата e-Register, следва да имат предвид, че Законът за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) предвижда административнонаказателни санкции за извършителите и допустителите на нарушения на императивните норми на закона и подзаконовите актове по неговото прилагане, както и за несъобразяване с приложена принудителна административна мярка по чл. 212 ал. 1 от ЗППЦК.

Във връзка със задължението за разкриване на регулирана информация по смисъла на ЗППЦК пред обществеността, от задължените по глава VIа от ЗППЦК лица е изискана информация за начина, по който изпълняват това задължение (пряко или опосредено и посредством коя медия или информационен посредник). В резултат на постъпилите в отговор на запитването данни е видно, че задължените лица са избрали или смятат да изберат един или повече от един от следните медийни партньори, а именно:
www.x3news.com / „Сервиз финансови пазари” ЕООД
http://bizkit.dnevnik.bg / Икономедиа АД и Симекс България EOOД
http://bull.investor.bg / Investor.bg
http://www.ipo.bg – eлектронно издание на в. „Пари” / Бизнес медиа груп
http://beis.bia-bg.com / Борсова информационна компания "Капиталов пазар" ЕООД – София, Кепитъл маркет консултинг груп ООД
http://www.pik-bg.com – Електронно издание на списание „Пик” / Медиа комюникейшън груп ООД
http://fininfo.news.bg / Уеб медиа груп АД
http://www.infostock.bg / Инфосток ООД
http://www.profit.bg /  Profit.bg

Анализът на предоставената информация показва, че 20 дружества са избрали повече от един от горепосочените медийни партньори.

Съобщение относно Европейския единен електронен формат (ЕЕЕФ) за дружества, чиито ценни книжа се търгуват на регулиран пазар


Във връзка с представянето на годишните индивидуални отчети за 2021 г. (31.03.2022 г.) и годишните консолидирани отчети за 2021 г. (30.04.2022 г.) на публичните дружества  и другите емитенти, чиито ценни книжа се търгуват на регулиран пазар, в европейския единен електронен формат (ЕЕЕФ), Комисия за финансов надзор (КФН) акцентира върху  следното:

1. Кои са основните изисквания по ЕЕЕФ?

Както индивидуалният годишен финансов отчет (ГФО), така и консолидираният годишен финансов отчет (КГФО) за финансовата година, приключваща  на 31.12.2021 г., е необходимо да бъдат изготвени в XHTML формат.
Необходимо е да се има предвид, че ГФО и КГФО, освен формите на финансовата отчетност, включват и:
  • пояснителни приложения към финансовите отчети;
  • доклад на одитора, доклад за дейността;
  • декларация за корпоративно управление;
  • нефинансова декларация, декларация за плащания към правителството;
  • доклад за изпълнение на политиката за възнагражденията;
  • декларации на отговорните лица и други изискуеми документи.
Изброените документи трябва да бъдат изготвени и представени в XHTML формат.

При подаването на  КГФО основните части на финансовия отчет (баланс, отчет за доходите, отчет за всеобхватния доход, отчет за собствения капитал и отчет за паричния поток) следва да бъдат маркирани с iXBRL тагове.

Изискването е съгласно класификация, въведена с ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/815, като задължителни елементи от основната таксономия, които трябва да бъдат маркирани за финансовите години, започващи на или след 1 януари 2020 г., са най- малко следните:

  1. Наименование (фирма) на отчитащото се предприятие или други средства за идентификация.
  2. Пояснение за промяна в наименованието на отчитащото се предприятие или другите средства за идентификация от края на предходния отчетен период.
  3. Седалище на предприятието.
  4. Правна форма на предприятието.
  5. Държава на учредяване.
  6. Адрес на управление на предприятието.
  7. Основно място на стопанска дейност.
  8. Описание на естеството на основните дейности на предприятието.
  9. Наименование на предприятието – майка.
  10. Наименование на крайното предприятие – майка на групата.
Стандартизираните справки, подавани до управление „Надзор на инвестиционната дейност“, се изготвят и представят в EXCEL формат, като не е необходимо елементите, съдържащи се в този файл, да бъдат интегрирани в XHTML файл. Същите се представят като допълнително прикачен файл.
 
Всеки емитент, подаващ годишен финансов отчет (ГФО), е задължен да представи 2 бр. файлове:
  1. Файл, изготвен в XHTML формат, съдържащ в себе си всички изискуеми документи, включително 4-те/5-те форми на финансовия отчет, пояснителните приложения, одиторския доклад, доклад за дейността, декларациите от отговорните в рамките на емитента лица, всички други документи, изисквани от наредби (с изключение на стандартизираните годишни справки по образец, утвърден от заместник-председателя),
и
  1. Файл, изготвен в XLS формат, който съдържа стандартизираните годишни справки по образец, утвърден от заместник-председателя.
В случай че, задълженото лице публикува ГФО отчет и на език, различен от български, е допустимо да бъде подаден още един допълнителен XHTML файл на английски език с идентично съдържание. Допълнителният файл се подава самостоятелно от изготвения на български език.
Всеки емитент, подаващ  консолидиран годишен финансов отчет (КГФО), е задължен  да подава 2 бр. файлове:
  1. Файл, изготвен в ZIP формат, 
  2. Файл, изготвен в XLS формат (стандартизираните справки  по образец, утвърден от заместник-председателя).
Следва да бъде взето предвид, че ZIP файлът е необходимо да съдържа няколко на брой архивирани в него файлове, които да дават възможност КГФО да бъде четим както от човек, така и от компютърен софтуер извличащ информация от самия отчет, чрез съдържащите се в него iXBRL тагове, в съответствие с таксономията, изисквана от ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/815. Относно изискванията към файловете, които следва да бъдат архивирани в ZIP файла, следва да се запознаете с Ръководството за отчитане съгласно Единния Европейски Електронен Формат (ЕЕЕФ) (или ESEF Reporting Manual, Preparation of Annual Financial Reports in ESEF): https://www.esma.europa.eu/sites/default/files/library/esma32-60-254_esef_reporting_manual.pdf

2. Как се осигурява достъп до модула за подаване на отчети по ЕЕЕФ?

За да бъде осигурен достъп до системата за подаване на отчети по ЕЕЕФ (ESEF), е необходимо всеки емитент да изпрати до електронната поща на КФН delovodstvo@fsc.bg искане за достъп в свободен формат до системата за подаване на годишни финансови отчети (с формат XHTML и iXBRL) на КФН, придружено със следните данни:
  • Наименование на емитента;
  • ЕИК на емитента;
  • Трите имена на упълномощения служител за подаване на отчети (необходимо е упълномощеният служител да бъде същият, който е упълномощен да подава документи и информация в съществуващия  Е-register на КФН);
  • Е-мейл, на който да бъдат предоставени данните за достъпа.
Искането се подава с квалифициран електронен подпис (КЕП), в който е посочен и ЕИК на съответното дружество (аналогична идентификация се използва до момента,  при подаване на документи в Е-register на КФН).
В рамките на 2 работни дни заявителят получава потребителско име и парола, които му осигуряват достъп до системата за подаване на отчети по ЕЕЕФ (ESEF). С получените – потребителско име и парола, може да се достъпва както тестовият модул, така и реалният модул за подаване на ГФО и КГФО.

3. Как се достъпва ЕЕЕФ (ESEF) секцията за подаване на ГФО и ГКФО?

В началната страница на сайта на КФН (www.fsc.bg) в секция е-Портали има линк към модула за достъп модула ЕЕЕФ (ESEF).

4. Какви са изискванията по отношение на одиторските доклади в отчетите по ЕЕЕФ?

През май 2019 г. Главна дирекция „Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари“ (DG FISMA) към Европейската комисия издаде документ с въпроси и отговори относно EEEF, в който се посочва, че разпоредбите на регулаторните технически стандарти на ЕЕЕФ се считат за „законови изисквания“ по смисъла на член 28, параграф 2, буква в), подточка ii) от Директивата за одита. Съответно, одиторите дават мнение за това дали дигитализираните консолидирани финансови отчети са изготвени в съответствие с регулаторните технически стандарти на ЕЕЕФ, включително ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/815. Европейската комисия поиска от Комитета на европейските органи за одиторски надзор (Committee of European Auditing Oversight Bodies – CEAOB) да проучи как това може да бъде направено на практика с оглед евентуално предоставяне на насоки. През ноември 2019 г. CEAOB издаде насоките за участието на одиторите. Без да съществуват предварително дефинирани текстове на одиторското мнение по това дали представеният отчет съответства на изискванията на ЕЕЕФ, като цяло от одиторите се изисква да проверяват спазването на нормативните изисквания, включително:
  • че финансовите отчети са изготвени във формат XHTML;
  • че изискуемите оповестявания са маркирани с XBRL тагове;
  • че се използват елементите на основната таксономия с най-близкото счетоводно значение, и
  • че маркираните с XBRL тагове отчети, отговарят на общите правила, включително машинна четимост и четимост от човек.
Понастоящем няма формални законови изисквания на европейско ниво или на национално ниво,  за това дали следва одиторският доклад да бъде част от общия XHTML файл, или не. Отчитайки липсата на изрично изискване, на настоящия етап на стартово подаване на отчетите в новия формат за  годишните отчети за 2021 г., емитентите могат да вземат решение за начина на представяне на одиторския доклад.

Възможностите са следните:

  1. Представяне в единен XHTML файл, съдържащ всички изискуеми документи, включително одиторския доклад.
  2. Представяне в ZIP файл, който освен XHTML файл, съдържа в себе си и допълнителен файл с одиторския доклад. Представянето на двата файла задължително следва да е едновременно.
Независимо от избрания подход, одиторският доклад, следва да отговаря на изискванията за подписване, съгласно Закона за независимия финансов одит.
 
При вземането на решение за избор на един от двата варианта, посочени по-горе, е необходимо емитентите да вземат предвид следното:
Обща цел на всички европейски държави е създаването на Европейска единна точка за достъп (European single access point – ESAP). Създадената платформата цели достъп до отчетите на всички публични дружества в Европа, посредством която всеки инвеститор ще може да достъпва цялата налична отчетна информация, да я съхранява, да анализира отделните елементи  на отчета при произволен брой дружества, търгувани на европейските борси. Именно с цел възможност за извличане, анализ и сравнение на годишни отчети, са въведени двата формата, които представляват ЕЕЕФ – XHTML или XHTML с iXBRL тагове (в зависимост от вида на отчета). При стартиране на Европейската единна точка за достъп, информация от поставен PDF файл няма да може да се извлича, което би могло да постави българските емитенти, използвали такъв формат в своите отчети от предходни години, в по-неблагоприятно положение спрямо останалите европейски емитенти, респективно да повлияе върху възможността им да привличат чуждестранни инвеститори. Към настоящия момент, датата от която ще започне да действа този общ регистър на отчетите на публично търгуваните дружества в ЕC, не е окончателно установена, като предложението е това да стане от началото на 2024 г.
 
Институтът на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС), съвместно с Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори (КПНРО), издадоха Указания относно изразяване на одиторско мнение във връзка с прилагането на европейския единен електронен формат (ЕЕЕФ), което е достъпно ТУК.

5. Какви са изискванията по отношение на изискуемите подписи под документите в представените отчети?

Европейското и българското законодателство не ограничават лицата, представляващи съответните емитенти, съставителите на отчетите или одиторите да използват електронен подпис за подписване на ГФО, документите, включени в тях, или съответно одиторските доклади. Поради това лицата, представляващи емитентите, съставителите на отчетите и одиторите, могат да прилагат предпочитан от тях вариант, включващ ръкописен или електронен подпис. Това означава, че всеки един от изискуемите документи може да бъде подписан или физически с химикал, или с електронен подпис – по избор на подписващия.
Във връзка с факта, че не може лице, което не е задължено по закон да бъде задължено да подписва документ, за чието изготвяне той не е отговорен, а в същото време инвеститорът следва да е в състояние да се убеди, че съответният документ е подписан от лицето, което е длъжно да го подпише по закон, в ЕС е наложена практиката, там, където е необходимо, да бъде поставено визуално изображение на съответния подпис. В тази връзка, подписаните от съответните лица документи, съдържащи се в единния XHTML файл, е необходимо да съдържат визуално изображение на подписа, независимо дали съответният документ е подписан физически или с електронен подпис.
Доколкото Законът за независимия финансов одит изисква и печат на одитора, одиторите също така имат двете опции – да използват само квалифициран електронен подпис (тъй като чл. 28, ал. 5 от Закон за независимия финансов одит ги освобождава от задължението да поставят печат в случай че всички изискуеми за подписване документи са подписи върху годишния счетоводен отчет и одиторския доклад с електронни подписи) или отчетът да съдържа печата им под формата на изображение, там където е необходимо. Пример за отчет съдържащ както изображения на физически подписани документи, така и изображения на електронно подписани документи е отчетът на  GLEIF, който е достъпен на интернет адрес:
https://www.gleif.org/en/about/governance/annual-report. Това е и отчетът, който Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) дава като примерен отчет, изготвен съгласно изискванията на ЕЕЕФ.

6. Какво се маркира с iXBRL?

Няколко елемента трябва да бъдат задължително маркирани в КГФО за финансовата година, приключваща на 31 декември 2021 г:
Освен всички числа от 4-те или 5-те основни елемента на финансовия отчет, трябва да се маркират и
  • името на дружеството;
  • пояснение за промяна в наименованието на отчитащото се предприятие или другите средства за идентификация от края на предходния отчетен период;
  • държавата;
  • юридическата форма;
  • адрес, място на осъществяване на дейността, описание на дейността и др.
За финансови години, започващи на или след 1 януари 2022 г., изискванията се разширяват и ще бъде необходимо iXBRL маркиране и на пояснителните приложения.

7. Какъв е допустимият размер на подавания XHTML или ZIP файл?

През настоящата година и по отношение на подаваните файлове, съдържащи ГФО и КГФО за 2021 г., максимално допустимият размер на основните файлове XHTML и ZIP е до 50 MB.
Същевременно, следва да бъде взето предвид, че по-големият размер на файловете е в състояние да затрудни потенциалните инвеститори при прегледа и/или обработката на файлове. В тази връзка, при евентуално получаване на сигнали от страна на инвеститори за затруднения от подобен характер, което нарушава правото им на информация, КФН в качеството си на орган, защитаващ интересите на инвеститорите, ще предприеме действия по ревизиране на максимално допустимия размер на файловете.

8. Какво трябва да е наименованието на подаваните ГФО и КГФО файлове?
КФН възприема предложението на ЕОЦКП по отношение на имената на файловете, изразено в издадения от ЕОЦКП „ESEF Reporting Manual, Preparation of Annual Financial Reports in ESEF format.“ Файловете, подавани на КФН и на избраната от емитента медия, трябва да спазват следната именна конвенция:
 
{base}-{date}-{lang}-{type}.zip,
 
при което:

  1. Компонентът {base} в името на файла трябва да показва LEI на емитента. Този компонент не трябва да бъде с повече от 20 символи по дължина;
  2. Компонентът {date} в името на файла трябва да показва крайната дата на отчетен референтен период. Компонентът {date} трябва да следва формата ГГГГММДД. Този компонент не трябва да бъде с повече от 8 символи по дължина;
  3. Компонентът {lang} в името на файла трябва да показва езика на отчета съдържащи се в пакета за доклади. Компонентът {lang} трябва да следва ISO 639-1 формат (двубуквен код на езика). Този компонент не трябва да бъде с повече от 2 символи по дължина;
  4. Компонентът { type} в името на файла трябва да показва вида на подавания отчет индивидуален или консолидиран (separate or consolidated) Този компонент не трябва да бъде с повече от 3 символа по дължина, като възможните варианти са SEP или CON.
Описаната транскрипция е валидна както за файловете съдържащи консолидиран годишен финансов отчет (пакета с файлове с разширение .zip), така и за всеки файл съдържащ самостоятелен годишен индивидуален отчет(с разширение .xhtml).
 
Пример:
Primer

9. Кои дружества не попадат в обхвата на новите изисквания за отчитане?

  • Дружествата, които са обявени в ликвидация, и
  • Дружествата по §1д от Допълнителните разпоредби на ЗППЦК.

10. Кои отчети не попадат в обхвата на новите изисквания за отчитане?
  • Шестмесечните индивидуални и консолидирани отчети;
  • Тримесечните индивидуални и консолидирани отчети и
  • Тримесечните индивидуални и консолидирани уведомления за финансовото състояние.

11. Допустимо ли е различие в представянето на отчетите на български и на чужд език?
В случай на представяне на два отчета, единият от които на български, а другият на чужд език, най-добрият вариант е тези два отчета да се представят в отделни ZIP файлове, съдържащи съответните iXBRL тагове, когато те са изискуеми. Двата отчета е необходимо да съдържат идентична информация на български и на съответния чужд език. Документите и в двата отчета е необходимо да са подписани със съответния брой подписи (електронни или под формата на изображение).
В същото време, отчетът може да бъде представен като двуезичен и да бъде поставен на един XHTML файл със съответните iXBRL тагове, които се съдържат в архивиращия ZIP файл.
Двата отчета могат да бъдат подадени в различни дни, стига да са изпълнени едновременно следните две условия:
  • двата отчета е необходимо да съдържат идентична информация на български и на съответния чужд език;
  • двата отчета да бъдат подадени в рамките на предвидения краен срок за разкриване на консолидираната финансова информация.

12. Чий електронен подпис се използва при подаване на файловете, съдържащи годишните отчети по ЕЕЕФ?
При подаване на ГФО и КГФО, файловете се подписват от лицето, което е упълномощено от представляващия дружеството да подава файлове в КФН. Съответно това лице е и лицето, което подава файловете в Е-register на КФН. За целите на подаването на ГФО и КГФО, това лице трябва да е получило потребителско име и парола. Подаваните файлове се подписват с електронен сертификат във формат PKCS7 (p7m/p7s) без криптиране.

13. От коя дата може да се подават реалните ГФО и КГФО за 2021 г.
От 14.03.2022 г.

14. Колко време след подаването на съответния КГФО ще може да се провери статуса на валидацията на изисквания нов формат?
Модулът за подаване на отчети осъществява валидация на използваните iXBRL тагове в КГФО. В рамките на един работен ден след подаване на съответния отчет, за дружеството ще са достъпни 3 бр. файлове в HTML формат, където всеки подаващ отчет ще може да види грешките, отчетени от валидиращия модул на КФН.
Това означава, че подаващият отчета е необходимо да влезе отново в рамките на един работен ден след подаване на съответния отчет в модула за подаване на отчети със своето потребителско име и парола и да отвори с обикновен браузър появилите се най-отдолу файлове. Там ще бъдат отбелязани отчетените грешки, а липсата на такива, ще потвърди коректно подадени отчети. Ако има индикации за отчетени грешки, дружеството е необходимо да ги коригира и да подаде отново коректен отчет.

15. Извършва ли се валидация на ГФО?
Модулът за подаване на отчети не осъществява валидация на ГФО. За достатъчно се приема самият подаден файл да има разширение XHTML, да бъде визуално четим от обикновен стандартен браузър с възможности за автоматично търсене по ключова дума и с възможности за копиране и поставяне, на който и да е абзац от отчета и/или целия отчет при необходимост.
 
При установяване, че изискуемият формат на отчетите по ЕЕЕФ не отговаря на изискванията на ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/815 и съответно на Ръководството на ЕОЦКП, ще бъдат предприемани съответните надзорни действия и мерки.

Съобщение относно дължимите такси от поднадзорните лица съгласно Закона за Комисията за финансов надзор

Комисията за финансов надзор уведомява всички поднадзорни лица, че от 01.01.2018 г. е в сила нова Тарифа за таксите, събирани от Комисията за финансов надзор /Тарифата/ – Приложение към чл. 27, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор /ЗКФН/ – (обн. ДВ, бр. 95/28.11.2017 г.).
Размерът на годишните такси за осъществяване на общ финансов надзор е определен в Раздел II на Тарифата.
Срокът за заплащане на таксите по Раздел II на Тарифата  в пълен размер, както и на непроменливата част от таксата по Раздел II, т. I, ред 36 (съгласно Раздел IV, т. VII, подточка 1) на Тарифата, е 31 януари на съответната година.
Годишните такси за осъществяване на общ финансов надзор за 2018 г. следва да постъпят по сметката на КФН или да се платят на каса до 31 януари 2018 г., като при плащането на каса следва да се спазват разпоредбите на  Закона за ограничаване на плащанията в брой.
При неплащане на таксите в установения срок, за срока на забавата върху дължимата сума се начислява и се дължи законната лихва.

Съобщение относно дължимите такси към КФН по ЗПКА

Във връзка с влизането в сила на Закона за пазарите за криптоактиви (ЗПКА) Комисията за финансов надзор уведомява заинтересованите лица, че доколкото с § 9, т. 3 от Закона за държавния бюджет на Репуб­лика България за 2025 г. е отменено Приложението към чл. 27, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор, таксите за административните производства по ЗПКА и съответно за общ надзор на лицензирани дружества са предвидени в Наредба № 76 от 12.06.2025 г. за таксите, събирани от Комисията за финансов надзор.

Приложимите такси в табличен вид са достъпни на следния линк: – https://www.fsc.bg/investitsionna-deynost/taksi-investiczionna-dejnost/ .

Съобщение относно дължимата годишна такса за 2007 г. за осъществяване на общ финансов надзор

Във връзка с разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), напомняме на поднадзорните лица, че срокът за плащане на втората вноска от дължимата за 2007 г. годишна такса за осъществяване на общ финансов надзор, включително за обработка на задължителната текуща и периодична информация и за извършване на проверки, изтича на 30 септември 2007 г.

Съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗКФН, при неплащане в установения срок на таксата, за срока на забавата върху дължимата сума се начислява и дължи лихва в размер на законната лихва.

На основание чл. 27, ал. 7 от ЗКФН, просрочените такси подлежат на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Съобщение относно дейността на дружества Ексус Маркетс ООД и Астон Маркетс ООД

Във връзка с постъпили в Комисията за финансов надзор (КФН) сигнали и публикация във вестник „Банкер” бр. 21, 24-31.05.2013 г., относно дейността на дружества Ексус Маркетс ООД и Астон Маркетс ООД (Exxus Markets Ltd и Aston Markets Ltd) на територията на Република България и по конкретно, че въпросните дружества действат като обвързани агенти на кипърското дружество Safecap Investments Limited, уведомяваме всички заинтересовани лица и потенциални инвеститори за следното:

Инвестиционен посредник от друга държава членка може да използва обвързан агент в приемаща държава членка, ако държавата членка по произход позволява използването на обвързан агент. В този случай за да може обвързаният агент да извършва дейност на територията на приемащата държава членка следва да бъдат налице две основни изисквания:

а. обвързаният агент следва да бъде регистриран като такъв от компетентния орган на държавата членка по произход на инвестиционния посредник и;

б. компетентният орган на държавата членка по произход на инвестиционният посредник следва да уведоми компетентния орган на приемащата държава, че инвестиционният посредник ще използва обвързан агент на нейна територия.

Към настоящия момент в КФН не е постъпвало уведомление от компетентния регулаторен орган на Република Кипър, че Safecap Investments Limited ще използва Ексус Маркетс ООД и Астон Маркетс ООД като обвързани агенти на територията на Република България.

С оглед изясняване на статута на дружество Ексус Маркетс ООД и Астон Маркетс ООД и взаимоотношенията им със Safecap Investments Limited, КФН е изпратила официално запитване до компетентния регулаторен орган на Република Кипър. Към настоящия момент не е предоставена конкретна информация свързана дейността на Ексус Маркетс ООД и Астон Маркетс ООД и договорните  отношения на дружествата със Safecap Investments Limited.

Дружествата Ексус Маркетс ООД и Астон Маркетс ООД не са  лицензирани, съответно не разполагат с разрешение от КФН и нямат право да предоставят инвестиционни услуги и дейности по смисъла на Закона за пазарите на финансови инструменти на територията на Република България, включително и чрез електронни платформи за търговия с финансови инструменти.

Във връзка с горното следва да се има предвид, инвестиционни услуги и дейности могат да бъдат предоставяни единствено от дружества, получили лиценз от КФН за извършване на дейност като инвестиционен посредник; банки, получили лиценз от Българска народна банка и вписани в регистъра на КФН като инвестиционни посредници; инвестиционни посредници от държави членки при условията на свободно предоставяне на услуги или чрез клон на територията на Република България. Относно дейността по управление на портфейли от финансови инструменти и парични средства, освен горепосочените дружества, право да извършват тази дейност имат и дружества, получили лиценз за извършване на дейност като управляващо дружество или управляващо дружество от държава членка.

Ексус Маркетс ООД и Астон Маркетс ООД не попадат в нито една от изброените по-горе хипотези, предвид което нямат право да предоставят инвестиционни услуги и дейности на територията на Република България или друга държава членка.

Инвеститорите, е необходимо първо да проверят дали съответното дружество е лицензирано от КФН и има право, съгласно издадения лиценз, да предоставя инвестиционни услуги и дейности на клиенти.

Списък на инвестиционните посредници и управляващите дружества, получили лиценз от КФН, може да намерите на интернет страницата на КФН на следния адрес:

http://www3.fsc.bg/ERiK/runner?lang=BG

 

Списък на инвестиционните посредници от държави членки, имащи право да предоставят инвестиционни услуги и дейности на територията на Република България, може да намерите на интернет страницата на КФН на следния адрес:

http://www.fsc.bg/Notifikacii-polucheni-v-KFN-bg-111

 

Инвеститорите следва да имат предвид, че при сключване на договори и подаване на нареждания, включително предоставяне на парични средства, за сключване на сделки с финансови инструменти, с дружества, които не са лицензирани от КФН или от компетентния орган на друга държава членка, могат да бъдат измамени и да понесат значителни финансови загуби.

Предоставените финансови активи и парични средства от инвеститорите на дружества, които не са лицензирани и съответно контролирани от КФН, не са гарантирани от Фонда за компенсиране на инвеститорите в ценни книжа.

Съобщение относно Възникнало задължение за инвестиционните посредници, съгласно чл. 27 от Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти

На 01.01.2007 влезе в сила ЗПЗФИ, Обн., ДВ, бр. 84 от 17.10.2006 г. Разпоредбата на чл. 27 от същия въвежда ново задължение за инвестиционните посредници  със седалище в Република България или тези, които имат право да извършват дейност като инвестиционен посредник на територията на Република България чрез клон. Въз основа на преценката си за всеки конкретен случай, инвестиционните посредници, незабавно уведомяват Комисията за финансов надзор (КФН) за сделки с финансови инструменти, за които имат основателно съмнение, че съставляват търговия с вътрешна информация или манипулиране на пазара на финансови инструменти, като вземат предвид и признаците за манипулиране на пазара на финансови инструменти, съгласно приложението към ЗПЗФИ.
Изброените в приложението признаци не са изчерпателни и не съставляват непременно сами по себе си манипулиране на пазара на финансови инструменти.
Неизпълнението на задължението за уведомяване на КФН съставлява административно  нарушение, съгласно разпоредбата на чл. 40 от ЗПЗФИ.
Нарушенията се установяват с издаването за акт за установяване на административно нарушение от упълномощени от заместник-председателя длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от заместник-председателя.