Управление "Застрахователен надзор"одобри Елена Караджинова и Ирина Динева за членове на СД на ЗПД "Витоша" АД.
Пълния текст на решение 619 може да намерите в раздел "Документи".
Управление "Застрахователен надзор"одобри Елена Караджинова и Ирина Динева за членове на СД на ЗПД "Витоша" АД.
Пълния текст на решение 619 може да намерите в раздел "Документи".
Ралица Агайн, заместник-председател на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", издаде одобрение на Елена Караджинова и Ирина Динева за лица, оправомощени да управляват и представляват “ЗПД Витоша” АД.
Пълния текст на решение 167 може да намерите в раздел "Документи".
След 1 януари 2007 г., по правото на свободно предоставяне на услуги, застрахователите от държавите-членки на ЕС и Европейското икономическо пространство ще могат да извършват дейност на територията на България, без да е необходимо да бъдат лицензирани от Комисията за финансов надзор, каквито са сега действащите законови изисквания. Същото важи и за български застрахователи, които биха искали да извършват дейност в тези страни – те няма да се нуждаят от лицензиране от местния надзорен орган. Застрахователната дейност ще може да се извършва чрез правото на установяване, което представлява отриване на клон или офис или чрез непосредствено предлагане на услуги, без откриване на представителство.
Европейски застраховател, който иска да предлага своите продукти и услуги на българския пазар, трябва се обърне към съответната надзорна институция по своето седалище. Тя, от своя страна, уведомява КФН за намерението на застрахователя.
В КФН вече е получено първото такова уведомление. Чрез него се декларира намерението на ирландски застраховател – Електрик Иншуранс Ирландия – да извършва дейност в областта на автомобилното застраховане, заболяване и злополука от 1 януари 2007 г.
С цел предоставяне на актуална и точна информация, необходима на потребителите на застрахователни продукти и услуги, Комисията за финансов надзор ще поддържа на своята интернет страница списък на всички европейски застрахователни дружества, които са ни уведомили, че ще предлагат своите услуги у нас.
Представители на комисията се срещаха с гражданите, пострадали от земетресението в града през май 2012 г.
В изнесената приемна в Перник експерти от Комисия за финансов надзор (КФН) консултираха гражданите, чието имущество е пострадало от земетресението на 22-ри май 2012 г.. Гражданите получиха разяснения за правата си при получаване на обезщетение за повредено или разрушено недвижимо имущество. Представители на КФН от управление „Застрахователен надзор” организираха двудневна приемна в града по покана на министъра по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев. Тя беше отворена на 14 и 17 септември 2012 г. в сградата на Областната управа. През двата дни бяха приети общо 10 граждани, трима от които представиха проблеми, които не бяха свързани със застрахователни въпроси, а касаеха изплащане на обезщетения от държавата. Пет от случаите се отнасяха до оплаквания от изплащане на намалено застрахователно обезщетение по индивидуални застрахователни договори. Един от случаите, с които се запознаха експертите, касаеше сключен имуществен застрахователен договор, без покритие на риска земетресение, на което основание е направен отказ от страна на застрахователното дружество. Друг се отнасяше до оплакване за намалено обезщетение по сключен имуществен договор от банка при отпускане на ипотечен кредит, покриващ риска земетресение.
Експертите на КФН разясниха на гражданите какви са правата им във връзка с сключената застраховка и какви са правомощията, които институцията има при разглеждането на жалби. Обърнато бе внимание на необходимостта от предварителна подготовка преди сключване на застрахователен договор, което позволява на клиентите да придобият яснота за точните му параметри. От КФН препоръчват на всички клиенти внимателно да се запознават с общите условия на застрахователния договор, както и да се консултират преди сключването му, за да защитят в максимална степен своите интереси.
Забележка: В редица случаи основна причина за изплащане на застрахователно обезщетение в намален размер би могло да бъде сключването на застрахователен договор за сума, която е по-ниска от стойността на имуществото (подзастраховане). В този случай, всяка щета се изплаща в съотношението, в което застрахователната сума се отнася към стойността на застрахованото имущество (пример: ако имуществото е застраховано за половината от стойността си, застрахователят заплаща половината от стойността на всяка щета). Друга причина за намаления размер на плащанията е предвиждане на самоучастие, при което застрахователят не заплаща щети, които не надхвърлят определен фиксиран размер (пример: застрахователят не заплаща щети, които са по малки от 2% от застахователната сума, записана в договора). Следва да се има предвид също, че застрахователното обезщетение зависи от експертната оценка на вещите лица, които определят размера на щетата. В случай, че застрахованият и застрахователят не постигнат съгласие за размера на тази щета, единственият начин за оспорване на оценката е по съдебен ред.
КФН е домакин на едноседмична работна визита на експерти от македонската Комисия за ценни книжа и пазари (КЦКП). Целта на посещението им у нас е обмяна на опит и повишаване на капацитета им в областта на регулациите на капиталовите пазари с акцент върху добрите практики на българския регулатор при транспонирането на европейското законодателство. Представителите на КЦКП са избрали да се запознаят с натрупаната експертиза на КФН в областта, основно заради активното й участие в работата на европейските институции като IOSCO и ESMA, както и успешната реализация на европейски проекти от страна на комисията.
В рамките на визитата в КФН се обсъждат различни въпроси от областта на капиталовите пазари и по-специално изпълнението на Директивата относно пазарните злоупотреби, Директивата за пазарите на финансови инструменти, Регламента за извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (EMIR) и др.
Презентации от работната визита може да намерите на следния адрес:http://www.fsc.bg/Eksperti-ot-Komisiyata-za-cenni-knija-i-pazari-na-Makedoniya-na-rabotna-vizita-v-KFN-event-103-bg
На 18 декември 2022 г. Висшето училище по застраховане и финанси представи иновативната си магистърската програма „Финтех, финанси и дигитални иновации“. Тя се осъществява със съдействието на Българската финтех асоциация (БФА), като е ориентирана към по-задълбочена подготовка на студентите, осигуряваща им професионални компетенции, необходими за извършването на оперативни и управленски функции и процеси в дигитализирана финансова бизнес среда.
Комисията за финансов надзор (КФН) взе активно участие в събитието, в което се включиха експертите – Петя Хантова, директор дирекция Надзор на инвестиционна дейност; Неда Мужо, началник отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална инвестиционна цел“ (НПДЕЦКДСИЦ); Димитър Берков, главен експерт в отдел НПДЕЦКДСИЦ; Мина Василева, младши експерт в отдел НПДЕЦКДСИЦ и Алек Косев, младши експерт в отдел НПДЕЦКДСИЦ.
Д-р Неда Мужо изнесе презентация и акцентира върху усилията на КФН за наблюдение на финансовите иновации. Част от застъпените от нея теми бяха относно консултиране на процесите по предоставяне на електронен достъп до финансовите услуги за потребителите и бизнеса, стремежът за увеличаване на конкурентоспособността на небанковия финансов сектор чрез намаляване на бариерите за влизане на пазара, както и балансиране на установената нужда от сигурност и защита на данните.
На студентите бе презентирана Стратегията за наблюдение на финансовите иновации (Fintech) в небанковия финансов сектор 2021-2024 г. и четирите основни приоритета, а именно: насърчаване на внедряването на цифровите технологии до 2024 г., преодоляване на раздробеността на единния цифров пазар, развитие на нормативната уредба на ЕС с цел улеснен достъп до цифровите иновации в интерес на потребителите и пазарната ефективност, създаването на европейско пространство за финансови данни и посрещане на новите предизвикателства и рискове, свързани с внедряването на цифровите технологии.
Г-жа Мужо представи и иновационния хъб на КФН, като сподели, че Комисията продължава процеса на сътрудничество с поднадзорни лица и FinTech дружества, доставчици на финансови иновации в небанковия финансов сектор. За целта е разработена апликационна форма, която дава възможност на заявителите да установят неформален диалог с регулатора. Идеята на иновативния център – да осигури единна точка за взаимодействие между надзорния орган и съответното дружество заявител, с оглед насърчаване на иновациите в небанковия финансов сектор и защита интересите на потребителите, заостри вниманието на аудиторията към дигиталното решение за комуникация.
Във втората част на събитието, г-н Берков акцентира върху изкуствения интелект (Artificial Intelligence – AI) и сериозния напредък в развитието му, който провокира създаването на приложения и в сферата на финансирането. Бяха обсъдени различните аспекти на AI – реалната възможност не само да замени човешкия капитал изцяло или частично, но и да подобри ефективността му. Г-н Берков представи пред студентите приложение и разясни технологията Open AI чат посредством платформата chat.openai.com.
Сред дискутираните теми бе и предложението на ЕК за регулиране на пазарите на криптоактиви чрез Регламент относно пазарите на криптоактиви и за изменение на Директива (ЕС) 2019/1937 /MICA/ и целта, която си поставя регламентът, а именно „да хармонизира европейската рамка за издаване и търговия с различни видове криптоактиви, като част от европейската стратегия за цифрово финансиране“, както и Регламента относно оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор (DORA).
На финала на събитието, ВУЗФ благодари на Комисията за финансов надзор за ползотворното участие и представената актуална информация, относно развитието на финтех сектора в небанковия сектор в България.
Експерти от Комисията за финансов надзор (КФН) бяха панелисти в 13-то издание на най-престижното икономическо събитие – Investor Finance Forum 2024 г. (IFF).
В панела „Net zero economy“ участие взе Петя Хантова – директор на дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“, която сподели пред аудиторията, че: „От все по-голямо значение за инвеститорите и заинтересованите страни е дали определени компании са устойчиви и дали влияят положително в дългосрочен план. Инвеститорите на капиталовия пазар и мениджърите днес отчитат и разбират важността на мониторинга и оценката на ESG показателите и до каква степен управляваното от тях дружество има ползотворно въздействие върху околната среда, служителите и обществото. Наличието на т.нар. ESG стратегии не e само възможност за по-добро управление на ресурсите, но и фактор за въвеждане на отговорни екологични и социални политики. Те започват да играят все по-съществена роля в привличането на инвеститори и улесняването на достъпа до кредитиране. В тази връзка е важно да се подчертае водещата роля на Комисията за финансов надзор за предприемане на мерки за съобразяване с насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, заложени в Принципите за корпоративно управление и в частност тези, свързани с устойчивостта и жизнеспособността на компаниите, както от дружествата, така и от самия регулатор. На следващо място, КФН активно участва в дискусиите с всички заинтересовани страни по повод инициативата на „Българска фондова борса“ АД за получаване на ESG рейтинг от публичните компании. Оповестяванията по ESG темите вече не просто са въпрос на „слагане на отметка“, а на задълбочен анализ на въздействия, рискове и възможности, както и оказване на влияние върху бизнес стратегията и бизнес модела на дружествата. Това е нов модел на бизнес мислене, който изисква задълбочен анализ на средата, в която дружествата оперират, и преценка за необходимостта от адаптиране на бизнес стратегиите и дори на бизнес моделите. Създава се нова реалност, която изисква да сме гъвкави и подготвени за трансформация, да гледаме напред дългосрочно, да бъдем предвидими и по-отговорни към околната среда и обществото“.
Комисията за финансов надзор, като бъдещ член на Комитета по корпоративно управление и като страна, участвала в последните изменения на Принципите за корпоративно управление, се ангажира да проследява спазването им от българските участници на капиталовия пазар и силно ги препоръчва като най-разпознаваемия и висок международен стандарт в областта на доброто управление на компаниите. Така ще се създадат необходимите предпоставки за изграждане на пазарно доверие, почтеност, икономическа ефективност и финансова стабилност – ключови елементи за всеки успешен бизнес.
„В тези усилия ние активно ще си сътрудничим и ще разчитаме на нашия партньор – Националната комисия по корпоративно управление, с която ще организираме съвместни инициативи и съгласувани действия, за да постигнем заедно широка разпознаваемост и спазване на Принципите за корпоративно управление на ОИСР“, заяви по време на откриването на форума председателят на Комисията за финансов надзор – Бойко Атанасов.
В панел „Финтех“ участие взе Йорданка Ушагелова – директор на дирекция „Анализи, жалби и преструктуриране“: „Новата Стратегия на КФН за наблюдение на финтех сектора (2025-2027) очертава стъпки за развитието на иновациите, като същевременно се стреми да запази стабилността на финансовия пазар и да подобри оперативната устойчивост, както и да защити интересите на потребителите. Това прави Стратегията един от важните документи за Комисията в следващите години и целите ѝ са да подобрява финансовия надзор, като развива стабилна, динамична и сигурна финтех екосистема. Основните ѝ приоритети са насърчаване на иновациите и адаптивността, осигуряване на интегритет на пазара и финансова стабилност в небанковия финансов сектор, стимулиране на устойчиви финтех практики и поддържане на международното сътрудничество“.
Панелите “Net zero economy” и “Финтех” се откроиха като критични теми, трансформиращи бъдещето на бизнеса и обществото, с влияние върху глобалните усилия за иновации и икономическа устойчивост. Този факт подчертава необходимостта от балансиран подход, като Комисията за финансов надзор остава трайно ангажирана към привеждане на регулаторните практики в съответствие с приоритетите на нулевата нетна икономика и възможностите на цифровата революция.
Комисията за финансов надзор желае да Ви информира за стартиралата публична консултация от страна на Европейската комисия относно евентуалните стъпки в областта на единната регулаторна рамка за централните депозитари на ценни книжа и хармонизирането на ключови аспекти относно сетълмента на ценни книжа.
По отношение на клиринга и сетълмента на ценни книжа има две важни области, при които е необходимо хармонизиране на правилата на ниво ЕС, за да се повиши сигурността на финансовите пазари в Европа. Тези две области са „Централните депозитари на ценни книжа” и „Правилата за сетълмент на ценни книжа”.
Централните депозитари на ценни книжа са инфраструктури за клиринг и сетълмент от системно значение. Те извършват услуги от решаващо значение и най-малко включват регистриране, съхранение, сетълмент и ефективна обработка на сделки с ценни книжа на финансовите пазари. Имайки предвид системното им значение, се оказа, че има голяма необходимост от подходяща регулаторна рамка за Централните депозитари. Консултацията също така търси мнението относно мерките, които могат да се предприемат в отговор на опасенията свързани с доброто функциониране на сетълмента на ценни книжа и по-точно как да се подобри сетълмент дисциплината. Друг важен въпрос засегнат в консултацията е хармонизирането на сетълмент периодите, а именно времето между сключването на сделката и сетълмента.
В тази връзка ЕК обмисля законодателно предложение относно Централните депозитари на ценни книжа и хармонизирането на определени аспекти при сетълмента на ценни книжа в ЕС. Целта на тази консултация е да събере мненията на пазарните участници, регулаторите и другите заинтересовани лица, във връзка с възможно най-правилното определяне на една такава единна регулаторна структура.
Получените отговори по тази консултация ще предоставят важни насоки на ЕК при подготвянето на официално законодателно предложение, което е предвидено да бъде прието през юни 2011 г.
Консултацията ще бъде отворена до 01 март 2011 г. за всички заинтересовани лица, а отговорите може да изпращате на адрес markt-consultation-csd@ec.europa.eu. Всички те ще бъдат публикувани на сайта на ЕК, освен ако авторът им не пожелае да останат поверителни. Допълнително на сайта ще бъде качено и обобщение на събраните отговори на настоящото допитване.
Повече информация относно инициативата на ЕК може да намерите на следния линк:
http://ec.europa.eu/internal_market/consultations/2011/csd_en.htm