Очаквайте специално интервю на Председателя на КФН за Банкеръ Special

Председателят на Комисията за финансов надзор – г-н Бойко Атанасов даде специално интервю за „Banker Special“.
Очаквайте следващата седмица публикацията, която дава обзор на ключови аспекти от работата на Комисията за финансов надзор и развитието на българския регулатор в синхрон с дигитализацията и иновациите.
В интервюто, Председателят на КФН, споделя вярванията си за основите лидерските качества, които трябва да притежава мениджър, ръководещ големи екипи, както и най-значимите предизвикателства от професионалната си кариера.
В навечерието на коледните и новогодишни празници, г-н Атанасов допуска читателите на изданието в личния си свят и предава посланието към аудиторията за споделени традиции, домашен уют, спокойствие и почивка с най-близките хора.

Зам.-председателят на КФН на работна среща с професионалната инвестиционна общност

Г-жа Филипова и-г-жа Масларска
Г-жа Мария Филипова и г-жа Радослава Масларска

На 2 декември 2023 г. г-жа Мария Филипова – заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ в Комисията за финансов надзор (КФН), бе сред участниците в ежегодната среща на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП).

По време на работната сесия тя поздрави аудиторията с думите: „От името на Комисията за финансов надзор Ви благодаря за успешното партньорство, за професионализма, който демонстрирате в ежедневната си работа, за посрещането на предизвикателствата на сложната и динамична регулация, която поставя все по-високи изисквания. Изминалата година беше изключително разнообразна в международен и национален план, изпълнена с множество предизвикателства, с които трябваше да се справим. Вярвам, че успехът е закономерен резултат от доброто взаимодействие между регулатора и инвестиционните посредници, които са основни участници и двигатели на капиталовия пазар. Поздравявам Ви с постигнатото през 2023 г. и нека да насочим усилията си към надграждане на постигнатото за осигуряване на стабилност, прозрачност и доверие на капиталовия пазар“.

Събитието обхвана теми, свързани с регулаторния режим на ИП и банките, съгласно ЗПФИ, MiFID II и MiFIR, дейността на Централния депозитар и Българската фондова борса, присъединяването към Target2-Securities (T2S), както и промените в Закона за мерките срещу изпиране на пари, свързани с надзора върху прилагането му.

Председателят на КФН – Бойко Атанасов, откри Годишната среща на БАЛИП

Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП) покани г-н Бойко Атанасов, председател на Комисията за финансов надзор (КФН), да открие официално годишната среща на асоциацията на 2 декември 2023 г. Ежегодно БАЛИП събира професионалната общност с цел да бъдат разгледани и дискутирани въпроси, свързани с основните предизвикателства пред капиталовия пазар в България и световните икономически трендове.

Бойко Атанасов

„Всички ние – участниците в капиталови пазари, фондови борси и включително регулатори, имахме сериозни теми за размисъл в посока на това, каква е актуалната ситуация, в която се намираме, кои са предизвикателствата, пред които сме изправени и кои от ползваните модели не са максимално ефективни. От друга страна ние имахме и продължаваме да имаме задача да дефинираме каква е желаната ни ситуация, каква е нашата визия и хоризонт за развитие на българската финансова и икономическа среда.

Задачата пред нас е да откриваме ежедневно необходимите промени. Защото в колкото по-динамичен свят живеем, с колкото повече технологии боравим, толкова повече ние имаме отговорността да сме гъвкави и адаптивни на ежедневна база, да правим трансформации и да проследяваме развитието и импакта им.

Днес и утре, и в бъдеще решенията се и ще се вземат на база на висока информираност за всяка една промяна в развитието на капиталовите пазари, както и на база  взаимодействието на фактори, като икономически обстоятелства, геополитически събития и технологичен напредък.

Днес имаме привилегията да чуем лектори, които са професионалисти със задълбочени познания, аналитично мислене и опит в реална среда.

И накрая искам да завърша с думите на Рей Далио, който казва, че  „Успехът се постига от хора, които дълбоко разбират реалността и знаят как да я използват, за да получат това, което искат.“, сподели пред аудиторията председателят на КФН.

Г-н Атанасов бе и сред официалните гости по време на лекцията на шведския икономист  и футурист – Шел Нордстрьом, който представи своята прогноза за световните финансови тенденции. Консултант в областта на стратегическото управление и глобализацията в мултинационалните корпорации, той за пръв път посещава България по покана на Българската фондова борса и Централния депозитар, чиито изпълнителни директори посрещнаха над 130 представители на финансовата общност в България. Г-н Атанасов сподели визията си от срещата с Шел Нордстрьом, а именно, че „В свят на разрастващи се градове – центрове на бизнеса, в свят на дигитализация и климатични промени, ние имаме за задача да сме динамични, креативни и гъвкави на първо място в моделите си на мислене и действие на лидери, а след това в бизнес стратегиите на организациите, които ръководим. Успехът е причинно-следствена връзка от стила на лидерство и от начините за справяне с предизвикателствата и с новите възможности.“

Резултати от промяна на участието и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за третото тримесечие и деветмесечието на 2023 г.

Управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор обяви резултатите от промяната на участие и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за третото тримесечие и деветмесечието на 2023 г. Данните са получени на база на справките, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор.

През третото тримесечие на 2023 г. в пенсионноосигурителните дружества са подадени общо 101 467 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средствата от един пенсионен фонд в друг.

Общо 78 871 осигурени лица от подалите заявления през третото тримесечие на 2023 г. са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Общата сума на прехвърлените средства в друг пенсионен фонд от съответния вид е 332 137 542 лв.

Осигурените лица, възползвали се от правото си за промяна на участие и прехвърляне на средства от индивидуалните партиди през деветмесечието на 2023 г. са общо 265 618. Общият размер на прехвърлените средства от началото на годината е 1 135 063 743 лв.

Резултатите от промяната на участие и прехвърлянето на средства от един в друг съответен пенсионен фонд за третото тримесечие и деветмесечието на 2023 г. може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи/ 2023

Вноската на застрахователите към Фонда за незастраховани МПС в Гаранционния фонд остава непроменена

На днешното си заседание, 30.11.2023 г., КФН, по предложение на Съвета на Гаранционния фонд, взе решение за определяне на размера на вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка  „Гражданска отговорност” на автомобилистите към Фонда за незастраховани МПС в Гаранционния фонд на 12.50 лв. за всяко застраховано МПС.  Със същото решение КФН определи и размера и на вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка „Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз по чл. 461, т. 2 от КЗ, на 0.15 лв. за всяко място, без мястото на водача в превозните средства. Гаранционният фонд управлява два фонда – Фонд за незастраховани МПС и Обезпечителен фонд. Фондът за незастраховани МПС изплаща обезщетения при щети от неидентифицирано МПС или, ако водачът е без застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, а Обезпечителният фонд изплаща щети на лицата при застраховател в несъстоятелност.

Досега вноската към Фонда за незастраховани МПС беше 12.50 лв. за всяко застраховано МПС по „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и 0.15 лв. за всяко място в превозно средство за обществен превоз за застраховка „Злополука“ на пътниците в обществения транспорт. Вноската към Обезпечителния фонд беше 3.50 лв. за всяко застраховано МПС по „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
 
По предложение на Съвета на Гаранционния фонд, вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка  „Гражданска отговорност” на автомобилистите към Фонда за незастраховани МПС в Гаранционния фонд остава в размер на 12.50 лв. за всяко застраховано МПС. Размерът на вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка „Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз по чл. 461, т. 2 от КЗ също не се променя и остава 0.15 лв. за всяко място, без мястото на водача в превозните средства.
Вноската към Обезпечителния фонд също остава в размер на 3.50 лв. за всяко застраховано МПС по „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
 
Общо вноската към ГФ на всяко едно застраховано МПС по „Гражданска отговорност на автомобилистите“ остава 16.00 лв., които се разпределят във въпросните два фонда.
 
Предстоящото издаване на решението КФН бе оповестено на 17.10.2023 г. чрез публикуване на  проекта на решението на интернет страницата на КФН, като отделни съобщения бяха изпратени до представителните асоциации на застрахователите, застрахователи, които не членуват в представителните организации, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. На всички заинтересовани лица бе даден срок от един месец, изтекъл на 17.11.2023 г., за представяне на писмени предложения и възражения по проекта на решение. В този срок в КФН не са постъпили предложения и възражения и не са предоставени други доказателства.

Взетото днес решение подлежи на изпълнение от момента на съобщаването му.

КФН – домакин на работна среща с европейския регулатор EIOPA

По покана на председателя на Комисията за финансов надзор (КФН) – г-н Бойко Атанасов, на 30 ноември, в сградата на КФН, се проведе работна среща с експерти от Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA).

Г-н Патрик Ходжес, директор на дирекция „Надзор“ в EIOPA, разговаря с г-н Атанасов и с г-н Владимир Савов – заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“. По време на срещата бяха обсъдени принципите, тенденциите и стратегическото партньорство, залегнали в двустранните отношения между двете институции, които имат за цел да насърчат обмена на добри европейски надзорни практики и идеи за по-устойчива регулаторна среда за застрахователния и осигурителен сектор в страната.

Срещата продължи с работна сесия между експертите на EIOPA и представители от управление „Застрахователен надзор“, посветена на методологията за постигане на набелязаните стратегически цели.

Партньорството между КФН и EIOPA е споделен ангажимент за проактивно сътрудничество, което се позовава на взаимосвързаността на финансовата система на Европа и значимостта на общите регулаторни подходи. Чрез бъдещи съвместни инициативи двете организации ще се фокусират върху двупосочния обмен на знания, участия в събития и съвместни проучвания за успешни иновативни стратегии, доказали ефективността си за повишаване на стабилността на двата сектора в полза на потребителите.

„За нас е от изключително значение да стоим стабилно и заедно на моста на партньорството, изграден с EIOPA. В епохата на дигитализацията и технологиите нарастващият надзорен интегритет е от решаващо значение за справяне със сложните предизвикателства, пред които всекидневно е изправена европейската финансова система, включително тази в България. Убеден съм, че Комисията за финансов надзор, като част от голямото и обединено европейско семейство от регулатори, чрез споделяне на най-добри практики и последваща координация, ще допринесе за хармонизирана регулаторна среда“, заяви г-н Атанасов.

Публична консултация на Европейската комисия относно някои аспекти на Директивата за правата на акционерите

Европейската комисия проучва оценката на прилагането на някои аспекти на Директивата за правата на акционерите (SRDs), с цел да определи дали въведените изменения от 2017 година са подходящи и да направи препоръки за бъдещи подобрения. Проучването също така разглежда възможните пречки пред упражняването на правата на акционерите в ЕС, като част от заложените цели в инициативата Съюз на капиталовите пазари 2020.

Попълването на анкетата отнема около 30-45 минути, като може да бъде попълнена анонимно, съдържаща комбинация от затворени въпроси (с множество отговори) и въпроси с отворен текст, което ви позволява да предоставите по-подробна обратна връзка. Краят на анкетата дава възможност да качите всякакви документи, които смятате, че биха били полезни за изследването.

Краен срок за участие в публичната консултация: петък, 15 декември 2023 г. Анкетата е достъпна тук.

Председателят на КФН, г-н Бойко Атанасов – представи селектиран на европейско ниво проект

Г-н Бойко Атанасов – председател на Комисията за финансов надзор (КФН), представи идейния проект на Комисията за разработване на смарт и десктоп апликация за дигитална финансова грамотност. Предложеният проект с работно заглавие FinLit Adventuresan interactive simulation game се основава на „рамките за финансова компетентност“, разработени от Европейската комисия и ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие), които целят да подкрепят допълнително държавите членки на ЕС за справяне с предизвикателствата, породени от дигитализацията във финансовите услуги.

FinLit Adventuresе сред предварително селектираните проекти на европейско ниво наред с други предложения от страните-членки на ЕС. Реализацията на проекта става възможна чрез Инструмента за техническа подкрепа (ИТП) – програма на ЕС, в рамките на която на страните от Съюза се предоставя съобразен с нуждите им технически експертен опит за изготвяне и изпълнение на институционални, административни и стимулиращи растежа и укрепващи устойчивостта структурни реформи.

„В цифровото десетилетие на Европа Комисията за финансов надзор е ключов участник в дигитализацията в небанковия финансов сектор. От съществено значение е по-младото поколение, а и цялата общественост, да разполагат с комплекс от знания и умения, за да се ориентират в управлението на  личните финанси. Подрастващите са в решаващ етап от живота си, когато започват да вземат решения относно парите – от управлението на стипендиите си до планирането на бъдещите си разходи. Но въпреки усилията на образователната система, често се изправят пред финансовите предизвикателства на ежедневието. Симулацията за дигитална финансова грамотност ще предостави уникалната възможност за създаване на безопасно и увлекателно онлайн пространство, където всеки да може да повиши финансовите си компетенции – не само наша стратегическа цел, но и ос за укрепване на икономическото бъдеще на обществото“, заяви г-н Атанасов по време на представяне на проекта пред служителите на КФН.

BoykoAtansov
Бойко Атанасов

Сред приоритетите на Комисията за финансов надзор, съгласно нейната Стратегия за периода 2022–2024г., е осигуряването на ефективна защита на потребителите на небанкови финансови услуги и продукти, повишаване на финансовата грамотност и укрепване на общественото доверие във финансовите пазари. За да отговори на очакванията на обществото и по-специално на нуждите на подрастващите от получаването на базови финансови понятия, Комисията ежегодно участва в Световната седмица на парите, осъществи за 21-ва поредна година образователната инициатива, в партньорство с МОН и фондация „Атанас Буров“ – „Небанковият  финансов сектор в България“, разработи сайта „Твоите финанси“ и реализира дигиталната кампания „#Инвестирай безопасно“. Като продължение на тези инициативи, Комисията разработи настоящия проект, който има за цел да надгради финансовите познания на подрастващите, за да бъдат подготвени за срещата с небанковите финансови продукти и услуги, но от гледна точка на позиционирането им в дигиталния свят и повишаване на уменията им за използване на цифровите технологии.

Цифровата култура в съвременната епоха означава контрол върху финансовото благосъстояние, взимане на информирани решения и пълно възползване от предимствата на дигиталната ера. В синхрон с Националната стратегия за финансова грамотност, както и с визията си за развитие, Комисията за финансов надзор продължава социално отговорната си политика за надграждане на финансовите познания, поведение и отношение на подрастващите.

Заместник-председателят на КФН, Диана Йорданова, участва в работна дискусия посветена на пенсионно-осигурителната система

Diana-Yordanova
Г-жа Диана Йорданова

На 16 ноември г-жа Диана Йорданова – зам.-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор“ на Комисията за финансов надзор (КФН), участва в работна дискусия на тема „Пенсионно-осигурителната система: състояния, проблеми, визия за развитие“, организирана от Българската стопанска камара (БСК).

Председателят на УС на БСК – г-н Добри Митев, откри събитието, заедно с Министъра на труда и социалната политика – г-жа Иванка Шалапатова. Дискусията обхвана ключови теми като реформата на пенсионната система в България през 2000 г. и основните изменения и ефекти върху осигурителната система в периода до 2022 г.; погледът на съсловието и академичните среди за развитието на тристълбовата система; предвидимостта в правото на пенсионно осигуряване; дебатите в ЕС по отношение бъдещето на социалната закрила и социалната защита, както и състоянието и тенденциите в демографската политика и пазара на труда.

В обсъждането на темата „Визията за бъдещето на пенсионно-осигурителната система в светлината на дългосрочните тенденции: застаряващо население, нови форми на заетост, включително увеличаване на нестандартната заетост, въздействието на дигитализацията и технологичните промени“, г-жа Йорданова сподели: „Развиващите се в световен мащаб демографски кризи предизвикаха преразглеждане на пенсионните системи в редица държави и преминаването от схеми с дефинирани плащания към схеми с дефинирани вноски, което е показател за устойчивия фундамент на българската пенсионна система и ролята на допълнителното пенсионно осигуряване от гледна точка гарантиране отчитането на осигурителния принос при определянето на пенсионните плащания.

Ключово за поддържане на по-високи пенсионни доходи в страните е развитието на капиталовите схеми – виждане и на Европейската комисия, обективирано в Бялата книга за сигурни, устойчиви и адекватни пенсии. В светлината на неблагоприятните демографски перспективи пред страната ни – намаляващо и застаряващо население, капиталовите схеми имат ключово значение и безспорни предимства като гарантиране на пенсионните доходи на бъдещите поколения, независимо от публичната система, която разчита на преразпределение; средствата, натрупани в индивидуалните партиди на осигурените в капиталовите схеми лица, са лични и се наследяват; отчитането на осигурителния принос при определянето на пенсионното плащане чрез наличието на „лична осигурителна сметка“ (индивидуална партида), която осигуреното лице има възможността да следи и контролира, стимулира хората да се осигуряват върху действителните доходи, което от своя страна рефлектира в положителен аспект и върху публичната система, изразяващ се в по-високи приходи в Държавното обществено осигуряване“.

Факторите за стабилното развитие на пенсионната система са:

  • високите регулаторни стандарти и институционалната и професионална социална ангажираност на сектора като гарант за стабилното и успешно развитие на допълнителното пенсионно осигуряване;
  • поддържането на градивен, конструктивен и открит диалог, базиран на професионално аргументирани убеждения, който да способства за развитието и преодоляването на предизвикателствата пред пенсионната система;
  • активното сътрудничество между надзорния орган, органите на законодателната и изпълнителната власт, браншовите организации, представителите на сектора и социалните партньори с цел осигуряване на стабилност и предвидимост на предлаганите политики, допринасящи за стабилността и доверието в пенсионноосигурителния сектор, и повишаване на финансовата култура сред обществото.
Diana-Yordanova-i-Lubomir-Dacov
Г-жа Диана Йорданова и г-н Любомир Дацов

Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2023 г.

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2023 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст в пенсионните фондове към 30.09.2023 г.

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 30.09.2023 г. е 4 977 246 души, като нараства спрямо 31.12.2022 г. с 53 992 души, или 1,10 на сто, а спрямо 30.09.2022 г. със 77 212, или 1,58 на сто.

Най-голям дял от осигурените лица е концентриран в универсалните пенсионни фондове – 80,34 на сто. Лицата, осигурени в доброволните и професионалните пенсионни фондове, заемат съответно дял от 12,91 на сто и 6,55 на сто. Най-малък е делът на осигурените в доброволните пенсионни фондове по професионални схеми – 0,20 на сто.

Към 30.09.2023 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 21 347 054 хил. лв. В сравнение с 31.12.2022 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 11,10 на сто, а в сравнение с 30.09.2022 г. със 17,30 на сто.

Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 18,32 на сто спрямо 30.09.2022 г. Следват професионалните и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 12,85 на сто и 9,15 на сто. Отчетеният ръст на доброволните пенсионни фондове по професионални схеми за периода е 7,60 на сто.

Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през деветмесечието на 2023 г. са общо 1 873 529 хил. лв. и се увеличават с 13,57 на сто в сравнение с деветмесечието на 2022 г. Постъпленията от осигурителни вноски в УПФ регистрират ръст от 16,02 на сто, а в ППФ 12,81 на сто. Намаление в постъпленията от осигурителни вноски се наблюдава при доброволните пенсионни фондове и доброволните пенсионни фондове по професионални схеми.

Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 30.09.2023 г. са 18 449, от които 2 174 пенсионери и 16 275 лица с разсрочени плащания.  Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През деветмесечието на 2023 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 3 120 хил. лв. за пенсии, 47 855 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 186 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през деветмесечието на 2023 г. е 227,13 лв., а средният размер на разсроченото плащане 407,02 лв. В сравнение с деветмесечието на 2022 г. средният размер на изплатените пенсии се увеличава с 16,62 лв., или със 7,90 на сто, а средният размер на разсроченото плащане се увеличава с 65,48 лв., или с 19,17 на сто.

Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2023 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 30.09.2023 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.