Съобщение във връзка с провеждането на изпитите за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти на 17май 2025 г. (събота) и като инвестиционен консултант на 18 май 2025 г. (неделя)
Г-жа Диана Йорданова, заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, взе участие в кръгла маса на тема „ Финансово-счетоводна отчетност с общо предназначение на пенсионните фондове от втори и трети стълб на пенсионната система в България. Проект за национален счетоводен стандарт“, организирана от Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО).
Комисията за финансов надзор подкрепя въвеждане на национален счетоводен стандарт за съставяне на годишните финансови отчети на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и фондовете за извършване на плащания (в т.ч. фондовете за изплащане на пожизнени пенсии и фондовете за разсрочени плащания) и необходимите в тази връзка законови промени.
Проектът на стандарт е разработен от експерти от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), Института на дипломираните експерт счетоводители (ИДЕС) в България, Комисията за финансов надзор и Министерството на финансите (МФ). Отчита националните особености, свързани с дейността на фондовете, и е резултат от постигнато общо разбиране за наложителност от приемането му.
Надзорният орган последователно и отговорно подкрепя инициативата за законови промени, като счита, че приемането на стандарта ще предотврати в максимална степен риска от допускане на разлики в ключови показатели за финансовото състояние и резултатите между финансовата отчетност на фондовете с общо предназначение (годишните финансови отчети) и тази за надзорни цели. Ключови аргументи в полза на приемането на стандарта е:
предпоставката за усъвършенстване и прозрачност на дейността по допълнително пенсионно осигуряване;
разбираемо оповестяване на финансовата информация за осигурените лица, пенсионерите и техните наследници;
преодоляване на честите отклоненията в котировките на финансовите инструменти с фиксиран доход, като по този начин се постига смекчаване на волатилността;
съпоставимост с данните за изчисляване на доходността и плащанията от фондовете.
Комисията за финансов надзор подкрепя всяка инициатива, която има за цел прозрачност и ефективност на сектора по допълнително пенсионно осигуряване и най-същественото – защита на правата и интересите на осигурените лица и пенсионерите, както и на техните наследници.
На 7 ноември, г-н Бойко Атанасов – председател на Комисията за финансов надзор (КФН), официално откри годишната среща на финансовата и инвестиционна общност в региона – Investor Finance Forum 2023 г. (IFF). Тя се организира за 12-та поредна година от икономическия сайт „Investor.bg“ (Инвестор.бг).
Конференцията традиционно обединява лидери, експерти и професионалисти от сферите на банкирането, финансите, финтех, капиталовите пазари, фондовите борси и регулаторните органи. IFF платформата дава възможност за обмен на идеи, за установяване на ценни бизнес контакти и за участие в дискусии относно настоящите предизвикателства пред банковия и небанков финансов сектор.
Бойко Атанасов – Председател на Комисията за финансов надзор
„За мен е удоволствие да участвам в откриването на най-голямото събитие на финансовата и инвестиционна общност в региона, което се провежда за 12-ти пореден път.
Изминалите 3 години бяха белязани от турболенции и катаклизми в почти всички сфери на обществото. Всички ние – участниците в банковия и в небанковия финансов сектори – финтех, капиталови пазари, фондови борси и включително регулатори имахме сериозни теми за размисъл в посока на това каква е актуалната ситуация, в която се намираме, кои са предизвикателствата, пред които сме изправени и кои от ползваните модели на статуквото не са вече максимално ефективни. От друга страна, ние имахме и продължаваме да имаме задача да дефинираме каква е желаната ни ситуация, каква е нашата визия и хоризонт за развитие на българската финансова и икономическа среда. Задачата пред нас е да откриваме не на 2,3 или 5 години необходимите промени, а всекидневно. Защото в колкото по-динамичен свят живеем, с колкото повече технологии боравим, толкова повече ние имаме отговорността да сме гъвкави и адаптивни на ежедневна база, да правим трансформации и да проследяваме развитието и импакта им.
Днес и утре, и в бъдеще, решенията се и ще се вземат на база на висока информираност за всяка една промяна в развитието на капиталовите пазари, както и на база взаимодействието на фактори като икономически обстоятелства, геополитически събития и технологичен напредък.
Убеден съм, че всеки един в тази аудитория знае – технологиите са движеща сила в дизайна на финансовата индустрия. Да, те променят капиталовите пазари, а изкуственият интелект и развитието в ИТ средата имат все по-голяма роля в алгоритмите за търговия и управление на риска.
Технологичните постижения днес трансформират начина по който функционират капиталовите пазари, предлагайки както възможности, така и предизвикателства. Участниците на пазара ще трябва да се адаптират, за да останат конкурентноспособни.
И тук ще посоча основната задача пред нас: технологиите ще продължават да се развиват с изключително бърз темп, ето защо финансовата индустрия има отговорността да балансира между иновациите, сигурността за потребителите и стабилния надзор, необходим за поддържане на целостта на пазара. Тук е и най-важната роля на Комисията за финансов надзор – да осигуряваме стабилност и сигурност и да подкрепяме развитието на бизнеса и услугите към потребителите.“, сподели с участниците в конференцията г-н Атанасов.
Бойко Атанасов – Председател на Комисията за финансов надзор
Панелистите отправиха макроикономически поглед към ситуацията в България и в света, обсъдиха рисковете от рецесията и мерките за забавянето на инфлацията, както и прогнозираха вероятните следващи ходове на централните банки.
Събитието продължи с критериите за отчитане на българските инструменти за ESG практиките през 2024 г., финансовата рамка за бизнеса, социалният аспект на устойчивите инвестиции и преходът към нулев въглероден отпечатък. В панел „Инвестиционни дружества и класация на инвестиционните фондове у нас“, водещи инвеститори споделиха своя личен опит, а „Финтех“ частта насочи вниманието към изкуствения интелект, киберсигурносттга и open banking-а. Финалът на емблематичния форум беше посветен на активните инвестиции.
Всички представени теми бяха доказателство за значимостта на партньорството, на иновациите и на обмена на знания при оформянето на бъдещата финансова екосистема, в която Комисията за финансов надзор, в качеството ѝ на регулатор на небанковия финансов сектор продължава да има многостранна роля за създаването на благоприятна бизнес среда в България.
На 7-ми ноември се проведе 12-тото издание на годишната среща на финансовата и инвестиционна общност в региона – Investor Finance Forum 2023 г. (IFF). Тя се организира за 12-та поредна година от икономическия сайт „Investor.bg“ (Инвестор.бг).
В обсега на обсъжданите теми бяха „Капиталовите пазари и новите перспективи пред компаниите на Българската фондова борса (БФБ)“. В панела, модериран от доц. д-р Маню Моравенов – член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на Българска фондова борса, участие взе г-жа Мария Филипова – заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“. По отношение на добрите практики за емитиране и търговия на държавни облигации за индивидуални инвеститори, тя заяви, че „Пазарите за растеж на малки и средни предприятия не следва да се възприемат като последен етап в растежа на емитентите и следва да дават възможност на успешно развиващите се дружества да растат и впоследствие да се прехвърлят на регулирания пазар, за да се възползват от по-висока ликвидност и по-голям брой инвеститори“.
„Пътят на растежа“ пред компаниите на БФБ, като основна линия на целия панел, предизвика оживена дискусия, в която г-жа Филипова сподели, че “Активният диалог с всички заинтересовани лица е в основата на постигането на баланс между ползите от развитието на алтернативните форми на финансиране като пазарите за растеж и платформите за колективно финансиране и осигуряването на стабилност и доверие на финансовите пазари и защита на правата на инвеститорите“.
Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA) насърчава пазарните участници да започнат подготовката по прилагането на Регламента относно пазарите на криптоактиви (MiCA), което ще подобри финансовата стабилност и интегритета на тези пазари, гаранциите за притежателите на криптоактиви и клиенти на доставчици на услуги за криптоактиви, които понастоящем не са регулирани от съществуващото законодателство на Европейски съюз (ЕС).
Влизането в сила на MiCA е фундаментално развитие в създаването на единна регулаторна рамка за регулиране и надзор на емитирането, търговията и обслужването на криптоактиви, макар и MiCA да не адресира всички различни рискове, свързани с тези продукти.
Инвеститорите на дребно трябва да са наясно, че няма да има такова нещо като „безопасен“ криптоактив дори и след стартиране на прилагането на MiCA. Пълните права, предпазни мерки и механизми за защита, които MiCA предоставя (включително възможността за официално подаване на жалби до НКО срещу доставчици на услуги за криптоактиви), няма да се прилагат по време на преходния период до дата на пълното прилагане на регламента през декември 2024 г.
След като от декември 2024 г. MiCA стане приложим за доставчици на услуги за криптоактиви, държавите членки имат възможност да дадат на субекти, които вече предоставят такива услуги в техните юрисдикции, допълнителен 18-месечен „преходен период“, през който те могат да продължат да работят без лиценз съгласно MiCA (наричан още „клауза за заварено положение“). Това означава, че притежателите на криптоактиви и клиентите на доставчиците на услуги за криптоактиви не могат да се възползват от пълни права и защита съгласно MiCA до 1 юли 2026 г.
В допълнение, всички настоящи и бъдещи притежатели на криптоактиви и свързани услуги и продукти е добре да си отговорят на следните въпроси:
Можете ли да си позволите да изгубите всичките пари, които сте планирали да инвестирате?
Готови ли сте да поемете големи рискове, за да спечелите афишираната възвръщаемост?
Разбирате ли напълно характеристиките на криптоактивите и свързаните услуги и продукти?
С добра репутация ли са фирмите/лицата, с които търгувате?
В черния списък на НКО ли са фирмите/лицата, с които търгувате?
Можете ли ефективно да защитите устройствата, които използвате за покупка, съхранение или обмен на криптоактиви, включително и средствата за достъп като частните криптографски ключове?
Допълнително, ESMA обръща внимание на инвеститорите към предишните изявления и предупреждения във връзка с предоставянето на нерегулирани продукти и/или услуги с криптоактиви в ЕС:
Съвместно предупреждение на ЕНО за потребителите относно рисковете от инвестиране в криптоактиви (тук)
Изявление на ESMA относно инвестиционни посредници, предлагащи нерегулирани продукти или услуги, което включва информация за това как да се намалят рисковете (тук)
Декларация на ESMA относно пасивната свобода за предоставянето на услуги, т.е. по изрична инициатива на клиента съгласно чл. 42 на MiFID II (тук)
Подробна информация относно преходния период и прилагането на Регламента за MiCA можете да намерите тук.
Комисията за финансов надзор спазва в надзорната си практика насоки в областта на противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма, издадени от Европейския банков орган
На свое заседание, проведено на 31 октомври 2023 г. Комисията за финансов надзор взе решение, с което обяви, че спазва в надзорната си практика следните насоки:
Насоки относно политиките и процедурите, свързани с управление на нормативното съответствие, и ролята и отговорностите на служителя, отговорен за нормативното съответствие във връзка с БИП/БФТ, съгласно член 8 и глава VI от Директива (ЕС) 2015/849 (EBA/GL/2022/05), издадени от Европейския банков орган;
Насоки относно използването на решения за дистанционно установяване на делови взаимоотношения с клиенти съгласно член 13, параграф 1 от Директива (ЕС) 2015/849 (EBA/GL/2022/15), издадени от Европейския банков орган;
Насоки относно политиките и механизмите за контрол за ефективно управление на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма (ИП/ФТ) при предоставянето на достъп до финансови услуги (EBA/GL/2023/04), издадени от Европейския банков орган.
В „Държавен вестник“, бр. 84 от 06.10.2023 г., е публикуван Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари. С посочения закон в националното законодателство се въвеждат разпоредби, касаещи прилагането на Насоките относно политиките и процедурите, свързани с управление на нормативното съответствие, и ролята и отговорностите на служителя, отговорен за нормативното съответствие във връзка с БИП/БФТ, съгласно член 8 и глава VI от Директива (ЕС) 2015/849 (EBA/GL/2022/05), издадени от Европейския банков орган. Член 9д от Закона за мерките срещу изпирането на пари установява задължение за лицата по чл. 4 от същия закон да спазват приложимите насоки в областта на противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма, приети от Европейския банков орган, когато са техен адресат и за които съответният орган за надзор е взел решение за тяхното прилагане. В обхвата на лицата по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари попадат поднадзорните лица на Комисията за финансов надзор по чл. 4, т. 3, 5 и 8 – 11 от същия закон, с изключение на банките – инвестиционни посредници по смисъла на чл. 8, ал. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти.
Спазването на изискванията на посочените насоки в надзорната практика на Комисията за финансов надзор има за цел да надгради и гарантира общо, уеднаквено и последователно разбиране и прилагане на изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията, така както са транспонирани в Закона за мерките срещу изпирането на пари, от страна на поднадзорните на Комисията за финансов надзор лица, посочени в чл. 4, т. 5, 8 – 11 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Единната информационна система (ЕИС), изградена за нуждите на Комисията за финансов надзор (КФН), вече е достъпна на https://eis.fsc.bg
Цел на проекта е дигитализация на услугите в полза на гражданите и бизнеса, рационализиране на процесите и повишена ефективност, като от 01.01.2024 г. Комисията изцяло преминава към електронно администриране при подаване на заявления, уведомления, периодична информация, както и други документи.
Всички лица, които имат достъп до съществуващите регистри и портали на КФН лица следва да се пререгистрират в новата Единна информационна система.
Ако имате конкретни въпроси или се нуждаете от повече разяснения, може да изпратите запитване до Комисията на е-mail: eis_assistance@fsc.bg или да се обадите на Информационния център на КФН.
На основание чл. 86, ал. 11 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, Комисията за финансов надзор публикува максимален размер на техническата лихва за изчисление на премиите и откупната стойност за периода от 1-ви октомври 2023 г. до 31-ти декември 2023 г. Данни за максималния размер на техническата лихва може да намерите в раздел ”Застрахователна дейност”, „Статистика”, „Животозастраховане“, „2023“.
От 16 до 20 октомври, Комисията за финансов надзор (КФН), в партньорство с фондация „Атанас Буров“ и Министерство на образованието и науката (МОН), реализира XXI-то издание на образователната програма „Небанковият финансов сектор в България“.
В инициативата, посветена на повишаването на финансовата грамотност на младите хора, участие взеха 12 ученици от горните класове на ПГЛПИ „Атанас Буров” – Горна Оряховица, Национална търговска гимназия – Пловдив, НФСГ – София, НТБГ – София, ФСГ “Атанас Буров“- Хасково, ТГ “Княз Симеон Търновски“ – Стара Загора, НПГ „Димитър Талев“ – Гоце Делчев, ПГИ „Карл Маркс” – Смолян, ПГСУАУ „Атанас Буров“ – Силистра, ПГИУ „Елиас Канети“ – Русе, ВТГ „ Г.С. Раковски“ – Варна и ДФСГ „Интелект“ – Плевен.
От името на председателя на КФН – г-н Бойко Атанасов, приветствие по повод откриване на XXI-то издание на програмата отправи г-жа Деница Кирова – Главен секретар на Комисията: „За мен е чест да открия XXI-то издание на образователната програма, посветена на небанковия финансов сектор. Вярвам, че ще получите ценни знания, ще се научите да се ориентирате във финансовите пазари, ще придобиете представа за нюансите на финансовите технологии, а същевременно и за етичните и устойчиви аспекти на финансовия сектор. Докато се впускате в това образователно пътуване, ви насърчавам да останете любопитни, отворени и проактивни. Небанковият финансов сектор е място на постоянна промяна и иновации, а вашата жажда за знания и желанието ви да ги усвоите, ще бъдат най-големите ви активи. Възползвайте се от ресурсите и възможностите, предоставени в тези дни, за да подобрите уменията си и да разширите хоризонтите си, както за управлението на личните ви финанси, така и за спецификата на дейността на Комисията за финансов надзор. Опитът и знанията, които ще натрупате, ще ви помогнат да бъдете отговорни и да сте двигатели на промяната в повишаването на финансовата грамотност на вашите съученици, приятели и семейства“.
Изключително интересни презентации от трите направления на небанковия финансов сектор – капиталов, застрахователен и пенсионноосигурителен пазар, бяха представени от експерти на КФН, както и от външни лектори в лицето на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и Българската фондова борса (БФБ). В рамките на обучението бяха застъпени темите за тристълбовия модел на пенсионното осигуряване, финтех бизнес моделите, видовете застраховки, крипто-активите, въвеждането на новите европейски регламенти – MICA и DORA, сигурността на инвестициите в онлайн пространството, финансовите инструменти на капиталовия пазар и търговията на БФБ.
В интерактивната част на програмата, учениците посетиха и се запознаха отблизо с дейността на пенсионно-осигурително дружество, застрахователно дружество, инвестиционен посредник и Българската фондова борса. Имаха възможност да бъдат част от работния процес, да участват в дискусии, финансови симулации, да вземат хипотетични финансови решения, да задават въпроси и да решават реални казуси, под ръководството на опитни ментори от посетените компании и институции.
На специална церемония, която отбеляза края на програмата, всеки ученик получи сертификат за участието си, като те бяха връчени от г-жа Виолина Маринова – председател на Управителния съвет на фондация „Атанас Буров“ и от г-жа Деница Кирова, главен секретар на КФН с думите: „Знанията, които получихте ще бъдат полезни за вас не само в утрешния ден, но и в избора, който след време ще направите за вашето професионално развитие. Убедена съм, че с ентусиазма, с който участвахте, ще бъдете посланици на идеята, че финансовата грамотност е важна част от нашата култура, от трансформирането ни в отговорно общество с ярко изразено гражданско самосъзнание“.
С навлизането на иновациите, развитието на технологиите и дигитализацията, финансовата грамотност е наложителна част от общата култура на обществото, а добрата информираност и усвоените базови понятия – ключови за подрастващите. Изчерпателната партньорска програма е катализатор за тази подготовка, като е и солидна основа в разбирането на небанковите финансови услуги и тяхното значение в днешния свят.
Повишаване нивото на финансова компетентност на обществото остава една от водещите и стратегически цели на Комисията за финансов надзор. За нейното постигане се използват и специално създадените комуникационни инструменти: интернет страницата – www.fsc.bg, сайтът с потребителска и образователна насоченост – www.tvoitefinansi.bg, дигиталната кампаниия #Invest safely и мобилната апликация FSC mobile – налична за изтегляне в App store и Google play.
Комисията ще продължи да реализира образователната инициатива, в сътрудничество с фондация „Атанас Буров“ и МОН, да насърчава младите хора да бъдат финансово отговорни и информирани, както и да вдъхновява следващото поколение експерти в небанковия финансов сектор.
Галерия на участниците в събитието, заедно с всички лектори можете да видите по-долу.
Лектор: Веселин Петров, главен експерт, дирекция „Регулаторни режими на осигурителния надзор”, КФНЛектор: Валентина Лилова, актюер в дирекция „Осигурителен надзор”, КФНЛектор: Неда Мужо, началник отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и ДСИЦ”, дирекция Надзор на инвестиционната дейност, КФНЛектор: Нина Колчакова, генерален секретар на АБЗЛектори: Мария Сидова, глaвен експерт в отдел „Проверки на място“ управление „Застрахователен надзор”, КФН и Румен Иванчев,началник отдел „Дистанционен надзор на застрахователи и застрахователни групи“, дирекция „Застрахователен надзор“, КФНЛектор: Владислав Матев, главен експерт в дирекция „Регулаторни режими на инвестиционната дейност“, КФНДеница Кирова – главен секретар на КФН, Цанко Цанков – директор, ФСГ “Атанас Буров“- Хасково, Александър Попов – главен експерт в дирекция „Професионално образование и обучение“, Георги Иванов – директор, ПГЛПИ „Атанас Буров” – Горна Оряховица, Виолина Маринова – председател на фондация „Атанас Буров“, Веселин Петров, главен експерт, дирекция „Регулаторни режими на осигурителния надзор”, КФН, заедно с учениците – участници в образователната програма
Заместник-председателят на Комисия за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ – г-н Владимир Савов взе участие в предаването „Твоят ден“ по Nova News.
В интервюто той обърна внимание на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, във връзка с измененията във формирането на застрахователната премия на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, предложен за обществено обсъждане.
Г-н Савов обясни замисъла и положителните аспекти на новия проект, а именно „Вместо да се стъпи на нарушенията и поведението на водачите, както беше в предходния проект, да се стъпи на щетите, причинени от автомобила и съответното лице в исторически план и тази информация да се използва в ценовата политика на застрахователите. Пазарът ще стане още по-гъвкав, ще има повече възможност за договаряне, ще има повече възможности за избор на застраховател“.
Относно защитата на потребителите, г-н Савов увери, че „Комисията за финансов надзор ще следи за пазарното поведение на застрахователите и ще санкционира нелоялните практики“.
На днешното си заседание от 17.10.2023 г., КФН взе решение за откриване на производство по издаване на общ административен акт – Решение за определяне размера на вноските за Гаранционния фонд по чл. 554, т. 1 от КЗ във „Фонда за незастраховани МПС“ и вноската по чл. 563, ал. 2, т. 3 от КЗ в „Обезпечителния фонд“, както и сроковете за тяхното извършване.
Гаранционният фонд управлява два фонда – Фонд за незастраховани МПС и Обезпечителен фонд. Фондът за незастраховани МПС изплаща обезщетения при щети от неидентифицирано МПС или, ако водачът е без застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, а Обезпечителният фонд изплаща щети на лицата при застраховател в несъстоятелност.
По предложение на Съвета на Гаранционния фонд, вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към Фонда за незастраховани МПС в Гаранционния фонд остава в размер на 12.50 лв. за всяко застраховано МПС. Размерът на вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка „Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз по чл. 461, т. 2 от КЗ също не се променя и остава 0.15 лв. за всяко място, без мястото на водача в превозните средства.
Вноската към Обезпечителния фонд също остава в размер на 3.50 лв. за всяко застраховано МПС по „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Общо вноската към ГФ на всяка едно застраховано по МПС по „Гражданска отговорност на автомобилистите“ остава 16.00 лв., които се разпределят във въпросните два фонда.
На основание чл. 66, ал. 1 от АПК откриването на производството по издаване на общия административен акт се оповестява публично чрез оповестяване на проекта на акта на интернет страницата на КФН в раздел „Обществени консултации”.
На основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от АПК формата за участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта е „Писмени предложения и възражения”.
На основание чл. 69, ал. 2 от АПК срокът за предоставяне на писмените предложения и възражения е един месец от датата на публикуване на съобщението за откриване на производството по издаване на административния акт на интернет страницата на КФН и изтича на 17.11.2023 г. включително.
