На 16 ноември г-жа Диана Йорданова – зам.-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор“ на Комисията за финансов надзор (КФН), участва в работна дискусия на тема „Пенсионно-осигурителната система: състояния, проблеми, визия за развитие“, организирана от Българската стопанска камара (БСК).
Председателят на УС на БСК – г-н Добри Митев, откри събитието, заедно с Министъра на труда и социалната политика – г-жа Иванка Шалапатова. Дискусията обхвана ключови теми като реформата на пенсионната система в България през 2000 г. и основните изменения и ефекти върху осигурителната система в периода до 2022 г.; погледът на съсловието и академичните среди за развитието на тристълбовата система; предвидимостта в правото на пенсионно осигуряване; дебатите в ЕС по отношение бъдещето на социалната закрила и социалната защита, както и състоянието и тенденциите в демографската политика и пазара на труда.
В обсъждането на темата „Визията за бъдещето на пенсионно-осигурителната система в светлината на дългосрочните тенденции: застаряващо население, нови форми на заетост, включително увеличаване на нестандартната заетост, въздействието на дигитализацията и технологичните промени“, г-жа Йорданова сподели: “Развиващите се в световен мащаб демографски кризи предизвикаха преразглеждане на пенсионните системи в редица държави и преминаването от схеми с дефинирани плащания към схеми с дефинирани вноски, което е показател за устойчивия фундамент на българската пенсионна система и ролята на допълнителното пенсионно осигуряване от гледна точка гарантиране отчитането на осигурителния принос при определянето на пенсионните плащания.
Ключово за поддържане на по-високи пенсионни доходи в страните е развитието на капиталовите схеми – виждане и на Европейската комисия, обективирано в Бялата книга за сигурни, устойчиви и адекватни пенсии. В светлината на неблагоприятните демографски перспективи пред страната ни – намаляващо и застаряващо население, капиталовите схеми имат ключово значение и безспорни предимства като гарантиране на пенсионните доходи на бъдещите поколения, независимо от публичната система, която разчита на преразпределение; средствата, натрупани в индивидуалните партиди на осигурените в капиталовите схеми лица, са лични и се наследяват; отчитането на осигурителния принос при определянето на пенсионното плащане чрез наличието на „лична осигурителна сметка“ (индивидуална партида), която осигуреното лице има възможността да следи и контролира, стимулира хората да се осигуряват върху действителните доходи, което от своя страна рефлектира в положителен аспект и върху публичната система, изразяващ се в по-високи приходи в Държавното обществено осигуряване“.
Факторите за стабилното развитие на пенсионната система са:
- високите регулаторни стандарти и институционалната и професионална социална ангажираност на сектора като гарант за стабилното и успешно развитие на допълнителното пенсионно осигуряване;
- поддържането на градивен, конструктивен и открит диалог, базиран на професионално аргументирани убеждения, който да способства за развитието и преодоляването на предизвикателствата пред пенсионната система;
- активното сътрудничество между надзорния орган, органите на законодателната и изпълнителната власт, браншовите организации, представителите на сектора и социалните партньори с цел осигуряване на стабилност и предвидимост на предлаганите политики, допринасящи за стабилността и доверието в пенсионноосигурителния сектор, и повишаване на финансовата култура сред обществото.
