Системата „Бонус-Малус“ влиза в сила

След над 10 години дебати и два неуспешни опита системата „бонус-малус“ при задължителната застраховка „Гражданска отговорност за автомобилистите“ влиза в сила.

Днес, 25.08.2026 г., са обнародвани и влизат в сила съответните изменения и допълнения в Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и в Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд, приета от Комисията за финансов надзор, Министъра на вътрешните работи и Министъра на транспорта и съобщенията.

Това е решителната крачка преди старта на системата „бонус-малус“ в автомобилното застраховане, а застрахователните компании са длъжни да преработят информационните си системи така, че да я прилагат ефективно.

Реална оценка на причинените щети за последните 5 години

Системата „бонус-малус“ е базирана на историята на причинените щети от всеки автомобилист за последните 5 години. Историята им ще се удостоверява централизирано от Гаранционния фонд, независимо в коя застрахователна компания е бил застрахован съответният автомобилист.

Целта е застрахователите да получат пълна и точна информация, удостоверена от Гаранционния фонд, с която да оценяват адекватно поетия риск по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите във всеки конкретен случай.

Така ще могат да се определят справедливи застрахователни премии, като автомобилистите с чиста история на щетите ще могат да получат по-ниска премия, от тези с лоша история на щетите. Политиката по оценка на историята на застрахователните претенции е елемент от системата на управление на риска на всеки отделен застраховател. Всеки един от тях е длъжен да публикува политиката на сайта си.

Реално отчитане на всички заведени застрахователни претенции

За да функционира правилно системата „бонус-малус“, застрахователите вече ще бъдат длъжни да вписват в реално време всички заведени при тях застрахователни претенции в регистъра на Гаранционния фонд, аналогично на вписването на застрахователните полици. Това трябва да се случва едновременно с регистрацията на претенцията в информационната система на застрахователя.

Нормативната уредба урежда право на автоматичен достъп на застрахователите до регистъра на застрахователните претенции в Информационния център на Гаранционния фонд. Предвижда се и забрана за изискване на удостоверения на хартиен носител, доколкото застрахователите ще разполагат с електронен и безплатен служебен достъп до цялата необходима информация за историята на щетите във всеки конкретен случай.

Гаранционният фонд ще предоставя на застрахователите вътрешна електронна административна услуга за извличане на данни от регистъра на предявените и изплатени застрахователни претенции. Заявката съдържа идентификатор на собственика на превозното средство и идентификационен номер на превозно средство (VIN) / номер на рама и регистрационен номер на превозното средство. По тези данни се извлича номерът на застрахователните полици, въз основа на които се извличат данните от регистъра на предявените и изплатени застрахователни претенции. Резултатът от заявката включва данните, които се включват в удостоверението за застрахователни претенции, за последните 5 години, включително и данни за размера на предявените и изплатени застрахователни претенции.

Реална оценка на действителния ползвател на автомобила

За да се избегне „изтриването“ на историята на претенциите чрез формално прехвърляне на собствеността върху превозното средство (например, между свързани лица или при лизинг на автомобил), са предвидени специални изисквания. Гаранционният фонд ще предоставя информация за щетите, включително и в случаи на промяна на собствеността върху превозното средство, ако преди нея застраховащият е бил собственик, ползвател по талон, приобретател или обичаен водач, който е сключвал предходен договор за същото превозно средство. По този начин историята на щетите ще следва реалния ползвател на автомобила.

Дигитализация на удостоверенията за застрахователни претенции

Друго важно изменение е, че всеки  водач, застраховащ или собственик на превозно средство може да поиска издаването на удостоверение за застрахователни претенции. Предвидено е то да се издава централизирано, чрез системата на Гаранционния фонд съгласно образеца по Регламент (ЕС) 2024/1855 на Европейската комисия. Предвидено е удостоверението да съдържа и допълнителна информация: относно местоположението на пътнотранспортното произшествие; за вида на причинените щети (имуществени или неимуществени); данни за претенциите, предявени пред Гаранционния фонд за вреди, причинени при използване на превозното средство, когато е било незастраховано; данни за причинителя на пътнотранспортното произшествие, включително когато е причинено при използване на незастраховано превозно средство; както и данни  за собственика (собствениците), ползвателя и обичайния водач на превозното средство.

Уреден е начинът за подаване на заявлението – на адреса на управление на Гаранционния фонд; чрез системата за сигурно електронно връчване, подписано с КЕП или ПИК на НАП, на интернет страницата на Гаранционния фонд, подписано с КЕП или в офис на застрахователя в това число на застрахователен агент на хартиен носител.

С оглед осигуряване възможността за проверка на удостоверението, е предвидено изискване към Гаранционния фонд да включи уникален машинно четим код (QR код), който да позволява достъп до удостоверението на електронната страница на Гаранционния фонд, където да се съхранява архив на издадените удостоверения за срок от една година.

Достъп на застрахователите до регистъра на пътнотранспортните произшествия

За противодействието на застрахователните измами, всеки застраховател, предлагащ задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и застраховка „Каско“ на превозно средство в Република България, получава право на достъп до данни от регистъра на Гаранционния фонд на пътнотранспортните произшествия, настъпили на територията на страната и за участниците в тях. Тези данни включват информация за причинителя, данни за съпричиняване, детайли за свидетелството за управление и снимки, когато са налични.

Освен това компаниите ще имат достъп до следните данни от регистъра на заведените и изплатените претенции:  дата и място на застрахователното събитие; държава на застрахователното събитие; тип на събитието; вид на вредите; увреден обект; увредено лице; застраховател; данни за предявени претенции от застраховател по застраховка „Каско“ на превозно средство, за които е поставен флаг за регрес. С оглед на защитата на личните данни, достъпът ще се разрешава само по конкретна заявка, във връзка с вече предявена претенция. Данните за новите претенции ще бъдат актуализирани в реално време в регистъра на Гаранционния фонд.

Свободен достъп до публичните регистри на Гаранционния фонд

Предвиден е свободен и безплатен публичен достъп до следните регистри на Гаранционния фонд: регистър на застрахователите, предлагащи застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; регистър на представителите за уреждане на претенции; регистър на превозвачите, извършващи обществен превоз на пътници в Република България; регистър на застрахователите, предлагащи задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците в Република България.

Гаранции за непрекъсваемост на издаването на застрахователни полици

Предвиден е и алтернативен механизъм за издаване на застрахователни полици по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в случай на настъпила обективна невъзможност (например, при технически срив) на Гаранционния фонд. В този случай КФН ще може да разпореди на застрахователите временно да генерират полици и ценови предложения въз основа на информацията в техните собствени системи. Това гарантира, че процесът по сключване на застраховки няма да бъде блокиран заради обективна невъзможност на системите на Гаранционния фонд.

Влезлите в сила изменения и допълнения в посочените наредби довършват цялостната нормативна уредба на автомобилното застраховане в съответствие с последните изменения на Моторната директива и създават условия за по-справедливо определяне на застрахователните премии по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като се гарантира както финансовата стабилност на застрахователите, така и правата на ползвателите на застрахователни услуги.

От 1 септември избираме как да се управляват пенсионните ни спестявания

Динамичен, балансиран или консервативен подфонд – новият избор за втора пенсия влиза в сила с реформата от 1 януари 2027 г., като Комисията за финансов надзор изготви и прие всички необходими подзаконови нормативни промени за въвеждането на новите правила за втория и третия стълб на пенсионното осигуряване. Това заяви Милена Иванова, директор на Дирекция „Регулаторни режими на осигурителния надзор“ в Комисията за финансов надзор в ефира на предаването „12+4“ по БНР, като представи основните промени в допълнителното пенсионно осигуряване и разясни какво означава въвеждането на мултифондовата система за хората, които се осигуряват за втора пенсия.

„Направи се една цялостна реформа на допълнителното пенсионно осигуряване, която обхваща както фазата на акумулиране на пенсионните спестявания, така и фазата на изплащане“, посочи Иванова.

От 1 септември всеки избира инвестиционна стратегия

Една от ключовите промени е възможността всеки осигурен да избере как да бъдат управлявани пенсионните му спестявания – чрез динамичен, балансиран или консервативен подфонд.

Изборът може да бъде направен в периода от 1 септември до 30 ноември 2026 г. Ако човек не избере сам рисков профил, той ще бъде разпределен съобразно възрастта си.

Динамичният подфонд предполага по-активно управление и по-широк набор от инвестиционни възможности, което създава потенциал за по-висока доходност, но е свързано и с по-големи рискове, произтичащи от движението на капиталовите пазари. Той е препоръчителен за лицата до 50-годишна възраст.

Балансираният подфонд до голяма степен запазва инвестиционния режим, който действа в момента. Той е препоръчителен за хора, на които им остават около 10 години до упражняване на правото на пенсия.

Основната цел на консервативния подфонд е съхраняването на натрупаните пенсионни спестявания непосредствено преди пенсиониране. Три години преди достигане на пенсионната възраст преминаването в него е задължително, като инвестиционните рискове са в значително по-малка степен.

Нови възможности за инвестиции

От 1 януари 2027 г. пенсионните спестявания във втория и третия стълб ще могат да бъдат инвестирани и в инфраструктурни облигации, както и в акции на дружества, свързани с инфраструктурни проекти с особено значение за обществото и икономиката, приети за търговия на регулиран пазар.

„Стълбовете са свързани“

Според Милена Иванова солидарният и капиталовият модел не бива да се разглеждат като взаимно изключващи се или противопоставящи се системи, тъй като и двата са част от общия пенсионен модел. „Противопоставянето между солидарния пенсионен модел и капиталовите пенсионни стълбове е нездраво“, подчерта тя. По думите ѝ двата компонента на пенсионната система са свързани и имат значение за цялостното функциониране на пенсионната система.

Иванова посъветва хората да потърсят информация от специалисти, преди да изберат инвестиционна стратегия, за да могат да направят информиран избор, съобразен с възрастта им, периода до пенсиониране и отношението им към инвестиционния риск.

Цялото интервю може да чуете тук: https://bnrnews.bg/horizont/post/517503/izborat-za-vtora-pensiya-dinamichen-balansiran-ili-konservativen-podfond

Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2026 г.

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви  резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2026 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 30.06.2026 г. по пол и възраст.

Към 30.06.2026 г. участниците в управляваните от ПОД фондове са общо 5 214 166 души, като 5 165 576 от тях са осигурени лица във ФДПО, 37 278 са лица, получаващи разсрочени плащания и 11 312 са пенсионери (1 от тях е в професионалните, 697 в доброволните пенсионни фондове и 10 614 във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии). През първото полугодие на 2026 г. общият брой на участниците във фондовете се е увеличил със 43 104 души или с 0,83 на сто.

Към 30.06.2026 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на ПОД е 17 175 935 хил. евро, като 16 948 432 хил. евро са нетните активите на пенсионните фондове, 227 503 хил. евро на фондовете за извършване на плащания. Размерът на нетните активи под управление на ПОД нараства през първото полугодие с  1 236 616 хил. евро или със 7,76 на сто.

С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 87,05 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,28 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,28 на сто. Нетните активи на фондовете за изплащане на пожизнени пенсии и на фондовете за разсрочени плащания представляват по 0,66 на сто от общия размер на нетните активи, а доброволният пенсионен фонд по професионални схеми – 0,06 на сто.

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 30.06.2026 г. е 5 165 576 души, като нараства спрямо 31.12.2025 г. с 39 340 души, или с 0,77 на сто.

Към 30.06.2026 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 16 948 432 хил.евро. В сравнение с 31.12.2025 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват със 7,69 на сто.

Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 8,00 на сто спрямо 31.12.2025 г. Следват професионалните пенсионни фондове и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 5,81 на сто и 4,97 на сто. Отчетеният ръст от доброволния пенсионен фонд по професионални схеми за периода е 5,54 на сто.

През първото полугодие на 2026 г. брутните постъпления от осигурителни вноски във всички пенсионни фондове възлизат на 939 565 хил. евро, като нарастват със 113 082 хил. евро, или с 13,68 на сто, спрямо същия период на 2025 г. Най-голям принос за отчетения ръст имат универсалните пенсионни фондове, в които постъпленията се увеличават със 101 147 хил. евро, или с 13,65 на сто. Значително нарастване се наблюдава и при доброволните пенсионни фондове – с 18,26 на сто, както и при доброволния пенсионен фонд по професионални схеми – с 30,98 на сто, който отчита най-висок относителен ръст. При професионалните пенсионни фондове увеличението е с 11,00 на сто.

Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 30.06.2026 г. са 47 892, от които 10 614 пенсионери и 37 278 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През първото полугодие на 2026 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 7 053 хил. евро за пенсии и 59 842 хил. евро за разсрочени плащания.

Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2026 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 30.06.2026 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика /2026.

Краен срок за оповестяване на 6-месечен консолидиран финансов отчет за дейността за 2026 г.

Краен срок за оповестяване на 6-месечен консолидиран финансов отчет за дейността за 2026 г., отчетите на емитентите на облигации по чл.100е, ал.2 или по чл.100б, ал.8 от ЗППЦК за второ тримесечие на 2026 г., които се изготвят на консолидирана база и доклад по чл. 100ж от ЗППЦК от довереника на облигационерите на индивидуална база за второ тримесечие на 2026 г.

Комисията за финансов надзор (КФН) обръща внимание на емитентите, че крайният срок за оповестяване на 6-месечен консолидиран финансов отчет за дейността за 2026 г. пред КФН и обществеността изтича на 31.08.2026 г.  Съгласно чл. 100о, ал. 2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) емитентът, който изготвя консолидиран годишен финансов отчет, е длъжен да разкрива публично 6-месечен консолидиран финансов отчет за дейността си, обхващащ първите 6 месеца от финансовата година, в срок до 60 дни от края на шестмесечието.

Консолидираният финансов отчет, обхващащ първите 6 месеца от 2026 г.,  се представя в КФН по реда на чл. 100т, ал. 4 от ЗППЦК, а именно чрез Единната информационна система (ЕИС). Същият се разкрива и на обществеността в законоустановения срок, а именно до 31.08.2026 г. включително, по начина, предвиден в чл. 100т, ал. 3 от ЗППЦК – чрез избрана от дружеството информационна агенция или друга медия.

Съгласно чл. 100е, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК емитентът на облигациите е длъжен да предоставя на довереника на облигационерите до 30 дни от края на всяко тримесечие, а за емитент, изготвящ консолидирани отчети, който се е задължил да спазва финансови показатели на консолидирана база – в срок 60 дни от края на всяко тримесечие, отчет за изпълнение на задълженията си съгласно условията на облигационната емисия, включително за изразходване на средствата от облигационния заем, за спазване на определените финансови показатели и за състоянието на обезпечението. Съгласно чл. 100е, ал. 2 емитентът предоставя отчета по ал. 1, т. 2 на комисията и на обществеността по реда на чл. 100т, ал. 3 и 4, както и на регулирания пазар на ценни книжа, на който облигациите са допуснати до търговия, по реда на чл. 100т, ал. 4 от ЗППЦК, а именно чрез Единната информационна система (ЕИС).  КФН обръща внимание, че отчетите на емитентите на облигации по чл.100е, ал.2 или по чл.100б, ал.8  от ЗППЦК за второ тримесечие на 2026 г., които се изготвят на консолидирана база, следва да бъдат представени в КФН, на обществеността и на регулиран пазар до 31.08.2026 г.

Срокът за представяне на доклад по чл. 100ж от ЗППЦК от довереника на облигационерите на индивидуална база за второ тримесечие на 2026 г. изтича на 31.08.2026 г.

Първите две изпитни сесии от изпита за осигурителни посредници ще се проведат на 15 и 16 август в София

Изпитът за извършване на дейност по осигурително посредничество в гр. София ще се проведе на 15 август 2026 г. (събота) и на 16 август 2026 г. (неделя), от 11:00 часа, в сградата на Университета за застраховане и финанси, адрес: гр. София, ж.к. Овча купел, ул. „Гусла” № 1 (https://uzf.bg/kontakti).

Необходимо е кандидатите:

  1. да се явят за регистрация в 10:00 часа пред съответната изпитна зала;
  2. да носят документ за самоличност;
  3. да носят химикалка със син цвят.

Информация за разпределението по изпитни зали може да получите от пенсионноосигурителното дружество.

Изпитът е с начален час 11:00 часа и продължителност 60 минути. След обявяване на началото му не се допускат кандидати в залата и не се разрешава напускането й преди предаване на изпитните им работи.

Актуалната информация, свързана с правилата за провеждане на изпита за извършване на дейност по осигурително посредничество през месец август 2026 г., за оценяване на тестовете и за оповестяване на резултатите, е достъпна на интернет страницата на Комисията за финансов надзор на адрес: Изпити за осигурителни посредници – Комисия за финансов надзор

ЕОЦКП стартира общо надзорно действие съвместно с националните компетентни органи относно функцията за управление на риска на УД и ЛУАИФ

Европейският орган за ценни книжа и пазари стартира общо надзорно действие съвместно с националните компетентни органи относно функцията за управление на риска на управляващите дружества и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове

Общото надзорно действие ще се проведе през 2026 г. и 2027 г. Целта на същото е да се проучи до каква степен управителите на активи са създали ефективни функции за управление на риска. Цялото съобщение на ESMA може да намерите на интернет адрес: https://www.esma.europa.eu/press-news/esma-news/esma-launches-common-supervisory-action-ncas-risk-management-function

Планирана техническа профилактика

Уважаеми дами и господа,
Поради планирана техническа профилактика от екипа на Комисията за финансов надзор, през периода 18:15-19:15 ч. на 06.08.2026г.  е възможно да има временни затруднения при достъпа до всички външни услуги на Комисията.
Моля да ни извините за причинените неудобства.

КФН приведе и прие подзаконовите актове за старта на мултифондовата система

За по-малко от четири месеца, в определения от законодателя срок – 31 юли 2026 г., КФН извърши преглед на 30 подзаконови нормативни акта, разработи необходимите промени, проведе обществени консултации и на редовно заседание на 28 юли 2026 г. прие и последните нормативни акта, за да стартират от 01 януари 2027 г. новите правила във втори и трети стълб.

Процесът е с изключителна сложност и мащаб, тъй като промените касаят както фазата на акумулиране на пенсионните спестявания, така и фазата на изплащане в допълнителното пенсионно осигуряване.

„Искам да благодаря на екипа в КФН, който подготви промените. С цената на денонощен труд успяхме да усъвършенстваме нормативната уредба така, че всички осигурени лица, пенсионери, техните наследници да бъдат уверени, че промените в Кодекса за социално осигуряване и наредбите ще осигурят тяхната по-добра защита. Развитието на капиталовото осигуряване, за съжаление отново догонващо добрите  международни практики, е средството за по-предвидимо и устойчиво бъдеще на българските граждани с оглед справедливо прилагания принцип „принос-права““, подчерта Диана Йорданова, заместник-председател на КФН.

Измененията включват редица ключови области, като напр.: развиване на гаранциите в периода на натрупване на пенсионните спестявания (гарантиране на внесените осигурителни вноски) и при стартиране на плащанията (гарантиране на първия размер на плащането въз основа на внесените вноски и натрупаната доходност), съответно завишаване на капиталовите изисквания към пенсионноосигурителните дружества с цел гарантиране на поетите от тях задължения; въвеждане на правото на избор за начина на управление на пенсионните спестявания съобразно инвестиционния профил и рисковия „апетит“ на лицето (динамичен, балансиран или консервативен подфонд); обвързване на таксите с постигнатия доход от управлението (аналогично на осигуряването в доброволен пенсионен фонд) с цел активното и ефективно управление на фондовете, стимулиране развитието на българската икономика и пр.

Важно е лицата да знаят, че в периода от 1 септември до 30 ноември 2026 г. могат да направят информиран избор и подадат заявление до пенсионното дружество, което управлява универсалния пенсионен фонд, в който са осигурени. В случай че не знаят в кой универсален пенсионен фонд постъпват техните осигурителни вноски, могат да се информират като направят справка в Националната агенция за приходите (https://portal.nra.bg/details/report-dzpo).

За информация и консултиране се препоръчва лицата да се доверяват на  квалифицираните представители на пенсионноосигурителните дружества и техните оторизирани посредници в страната, спрямо които има изисквания за знания и квалификация.

Информация за офисната мрежа на пенсионноосигурителните дружества и техните посредници може да бъде намерена на интернет страницата на Комисията за финансов надзор: https://eis.fsc.bg/public-register/850/ и https://eis.fsc.bg/public-register/436/, а при съмнения от нарушение или неудовлетворително обслужване: delovodstvo@fsc.bg и www.fsc.bg.

КФН е предоставила съгласие за прехвърляне на застрахователния портфейл на “Europäische Reiseversicherung Aktiengesellschaft” към “Europ Assistance S.A.”

Комисията за финансов надзор беше уведомена от компетентния орган на Република Австрия (Austrian Financial Market Authority) за предстоящо преобразуване чрез вливане на “Europäische Reiseversicherung Aktiengesellschaft” в “Europ Assistance S.A.”, включващ застрахователни договори, по които Република България е държава членка, където е разположен рискът. След преглед на представените документи, Комисията взе решение за изпращане на писмо до националния компетентен орган на Република Австрия относно предоставянето на съгласие за прехвърляне на застрахователния портфейл от “Europäische Reiseversicherung Aktiengesellschaft” към “Europ Assistance S.A.”.

Пламен Данаилов пред Economic.bg: Стабилността на застрахователния сектор остава основен приоритет на КФН

Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, Пламен Данаилов, даде интервю за специалното дигитално издание „Лидери в застраховането“ на Economic.bg, част от проекта RATE (Research, Analysis, Trends by Economic.bg). Той направи равносметка на първите шест месеца от членството на България в еврозоната, анализира състоянието на застрахователния сектор, представи оценката на Комисията за ефекта от въвеждането на единната европейска валута и очерта основните предизвикателства и приоритети пред надзорната дейност.

Като един от основните изводи Пламен Данаилов посочи успешното преминаване на застрахователния сектор към еврото: Шест месеца по-късно с гордост можем да отчетем, че тази част на българската икономика се справи без нито един сериозен проблем. На 1 януари всички застрахователи бяха готови, софтуерните системи бяха настроени и потребителите не усетиха затруднения при преминаването към общата европейска валута.

Той отбеляза, че този резултат е постигнат след продължителна подготовка от страна на КФН и застрахователния сектор, включваща промени в нормативната уредба, многократни тестове на информационните системи и координация с европейските надзорни институции.

В разговора Пламен Данаилов подчерта, че според надзорните данни на КФН не са се потвърдили опасенията за скрито или необосновано повишаване на цените на застрахователните продукти вследствие на приемането на еврото. Анализът на Комисията показва, че измененията в премиите се дължат на обичайни пазарни фактори, включително инфлацията, увеличените разходи за ремонти и обезщетения, а не на валутната конверсия.

Акцент в интервюто бяха още финансовата стабилност на застрахователния сектор, надзорните действия на КФН за защита на потребителите, въвеждането на системата „бонус-малус“, подготовката за транспониране на последните европейски изменения по „Платежоспособност II“ и Директивата за възстановяване и преструктуриране на застрахователи, както и прилагането на Регламента за дигиталната оперативна устойчивост (DORA).

По отношение на надзорната политика на Комисията, Пламен Данаилов заяви: Нашето разбиране е, че когато става въпрос за стабилността на застрахователния сектор, компромиси не могат да бъдат допускани. Затова КФН ще продължи да прилага последователен и строг надзор по отношение на капиталовата адекватност, управлението на риска, ликвидността и защитата на потребителите. Там, където има системен риск или поведение, което застрашава интересите на застрахованите лица, регулаторът трябва да реагира своевременно, категорично и без колебание.

В интервюто бяха разгледани още перспективите пред развитието на застрахователния пазар до края на 2026 г., ролята на дигитализацията и InsurTech решенията, както и необходимостта от поддържане на стабилна регулаторна рамка и високо обществено доверие в застрахователната система.

Пълният текст на интервюто с Пламен Данаилов е публикуван в специалното дигитално издание „Лидери в застраховането“ на Economic.bg и може да прочетете тук: RATE, Пламен Данаилов | Застрахователният сектор доказа готовността си за еврозоната