Европейската централна банка (ЕЦБ) приветства в свое становище законопроекта за небанковите финансови институции, изготвен от междуведомствена работна група с представители на Българска народна банка (БНБ) и Комисията за финансов надзор (КФН).

Законопроектът за небанковите финансови институции беше изпратен за предварително консултиране в ЕЦБ в съответствие с чл. 127 от Договора за функциониране на ЕС и Решение на Съвета 98/415/ЕО. След проведено писмено съгласуване на 24.06.2014г. Управителния съвет на ЕЦБ прие Становище (CON/2014/45), с което подкрепи изцяло текста на разработения законопроект, който цели регулиране и контрол на небанковите финансови институции, представящи кредити на потребители.

Законопроектът за небанковите финансови институции беше подкрепен на 26 юни т.г. от Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание.

Пълния текст на становището на Европейската централна банка можете да намерите в рубриката „Коментари” на сайта на КФН, както и на интернет страницата на ЕЦБ:

http://www.ecb.europa.eu/ecb/legal/pdf/bg_con_2014_45_f_sign.pdf

http://www.ecb.europa.eu/ecb/legal/pdf/en_con_2014_45_f_sign.pdf

На 19 март 2012 г. Европейската комисия (ЕК) публикува зелена книга, в която е описано как действащите и предложените мерки на ЕС регулират дейностите на сенчестото (паралелното) банкиране. Въпреки че някои аспекти на сенчестото банкиране са регулирани на национално и европейско ниво, има други, които остават неуредени. В сътрудничество със Съвета за финансова стабилност, органите по стандартизиране и съответните европейски надзорни и регулаторни органи, ЕК възнамерява да разгледа внимателно съществуващите мерки и да предложи подходящ подход за осигуряване на цялостен надзор над сенчестото банкиране, съчетан с подходяща нормативна уредба.
Според определението на Съвета за финансова стабилност сенчестото банкиране е „система от кредитно посредничество, включващо структури и дейности извън редовната банкова система.“ Евентуални сенчести банкови структури и дейности са:
– фондовете на паричния пазар и други видове инвестиционни фондове или продукти, подобни на банковите депозити,
– инвестиционните фондове, които предоставят кредити или са финансирани чрез заемни средства, включително търгувани на борсата фондове и хедж фондове,
– финансовите дружества и дружествата за обезпечения, предоставящи кредит или кредитни гаранции или извършващи операции по преобразуване на ликвидността и/или падежа, чиято дейност, за разлика от банките, не е регулирана,
– застрахователните и презастрахователните дружества, които издават или гарантират кредитни продукти, и
– комбинирането на активи и продажбата им под формата на ценни книжа (секюритизация), заемането на ценни книжа и сделките по споразумения за обратно изкупуване (репо сделки).

Заинтересованите страни могат да изпращат своите становища до 1 юни 2012 г.

Зелената книга е публикувана на следните адреси:
http://ec.europa.eu/internal_market/bank/shadow_banking/index_en.htm
http://www.fsc.bg/public/upload/files/menu/greenpaper_bg.pdf

Европейската комисия публикува Бяла книга за адекватни, сигурни и устойчиви пенсии, която се основава на резултатите от обширна консултация, чието начало бе поставено през юли 2010 г. Освен че засяга различни области на политиката и съответства на изготвения от Европейската комисия годишен обзор на растежа за 2012 г., тя предвижда и засилване на хармонизацията в областта на пенсионните системи на държавите-членки и ревизия на Директива 2003/41/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 юни 2003 година относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване.

Целта на Бялата книга е да се фокусира вниманието върху шест аспекта, сред които: създаване на допълнителни частни пенсионни схеми, като се насърчават социалните партньори да създадат такива схеми, а държавите-членки – да оптимизират данъчните и други видове стимули; подобряване на сигурността на допълнителните частни пенсионни схеми, в т.ч. чрез преразглеждане на директивата относно институциите за професионално пенсионно осигуряване (2003/41/ЕО) и др.

Повече информация, както и текста на Бялата книга на български език, са публикувани на електронния адрес на Европейската комисия:  http://ec.europa.eu/social/main.jsp?langId=bg&catId=89&newsId=1194&furtherNews=yes. Бялата книга на български и английски език е публикувана и на страницата на КФН в секция „ЕС новини/уведомления“.

Борислав Богоев, заместник председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, издаде решение, с което одобрява Евгени Луканов за Председател на Съвета на директорите на „ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ФИ ХЕЛТ” АД („ЗОК ФИ ХЕЛТ” АД), гр. София.
Решение № 200 е публикувано в раздел Административни документи” – „Решения”.

Емил Атанасов, заместник-председател, ръководещ Управление "Застрахователен надзор", взе решения, с които се одобрява Евгени Йосифов Бенбасат за член на Съвета на директорите, изпълнителен директор и представител на юридическо лице  „Алико България Животозастрахователно дружество” ЕАД, гр. София, последното член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на „ОББ–Алико Животозастрахователно дружество” АД.

Решения №№119-ЖЗ и 120-ЖЗ могат да бъдат намерени в раздел "Административни документи.

Пета актуализация на документа с въпроси и отговори

Считано от 12 февруари 2014 г., по EMIR се изисква от всички страни по сделки за деривати в ЕС да отчитат сделките си на регистрите на трансакции, независимо от това дали дериватите са извън борсово или борсово търгувани. Докладването на договори за деривати позволява на регулаторните органи да установят и анализират потенциални рискове, свързани с пазарите на деривати.

На 20 декември 2013 г. Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA)  публикува допълнение към въпросите и отговорите (Q&As), чиято цел е да представи насоки за участниците на пазара, да изясни кои фирми са длъжни да докладват своите борсово търгувани деривати на регистрите на трансакции, както и каква информация трябва да бъде представена, с оглед осигуряването на последователна информация в целия ЕС.

Деривати, търгувани на места за търговия в ЕС са обвързани с правилата за докладване по EMIR и MiFID. MiFID покрива действителната търговия с деривати, докато EMIR регулира процеса по приключването на сделките.

Следните контрагенти ще трябва да отчитат своите сделки с борсово търгувани деривати на регистрите на трансакции:
• Централните клирингови къщи (централни контрагенти (CCP)), които извършват клиринг на сделки;
• Клирингови членове на ССР;
• Инвестиционните посредници по MiFID, които извършват търговия с деривати, на място за търговия, където са членове, и
• Страните по договорите за деривати, които не попадат в нито една от посочените категории, с изключение на случаите, в които са изключени от обхвата, заради техния статут.

Всеки един от тези участници има задължението да докладва всички договори за деривати, които е сключил с някой от другите участници. Клиринговите членове и техните клиенти трябва да докладват поотделно, а тези, които не са страна по договор за деривати, не са длъжни да докладват своите сделки.

В същото време Европейската комисия публикува актуализация на техния вариант на най-често задавани въпроси по EMIR, като дава разяснения за статута на предприятията в дефиницията за нефинансови контрагенти, както и дали EMIR се отнася за общините.

И двете актуализации на ESMA и на ЕК са публикувани на страницата на КФН в раздел Регистри и справки/ Извънборсови деривати/ Допълнителна информация