Застрахователното предприятие LEX LIFE & PENSION S.A. от Люксембург е в ликвидация

Комисията за финансов надзор уведомява всички заинтересовани лица, че на 26.07.2011 г. е получила информация от Застрахователния надзор на Люксембург за съдебно решение, произнасящо прекратяването и ликвидацията на застрахователно предприятие: LEX LIFE & PENSION S.A. с централа на адрес, rue Beck, 2-4, L-1222, Luxembourg. Решението на окръжния съд на Люксембург (Tribunal d’arrondissement de et à Luxembourg) от 13.07.2011 г. назначава адвоката от Люксембургската адвокатска колегия Alain Rukavina за съдебен ликвидатор (liquidateur judiciaire). Посоченото дружество не е изпращало нотификация за извършване на дейност в Република България при условията на правото на установяване или на свободата за предоставяне на услуги.

Допълнителна информация може да се получи на следните координати:

Commissariat aux Assurances

http://www.commassu.lu/

7, boulevard Royal
L – 2449 Luxembourg
GD de Luxembourg
  
Téléphone:  (+352) 22 69 11 – 1
Fax: (+352) 22 69 10
  (+352) 22 69 11 – 444
  
Email: commassu@commassu.lu

Застрахователното предприятие Faro Compagnia di Assicurazioni e Riassicurazioni S.p.A., Италия, е в ликвидация

Комисията за финансов надзор уведомява всички заинтересовани лица, че на 2 септември 2011 г. е получила информация от застрахователния надзор на Италия за започване на процедура по ликвидация на италианското застрахователното предприятие Faro Compagnia di Assicurazioni e Riassicurazioni S.p.A. Датата, бележеща началото на ликвидацията е 28 юли 2011 с назначаването на г-н Andrea Grosso за ликвидатор с два офиса на дейност: Via Malpighi, 9 – 00161 Рим и Piazza Piccapietra, 73/1 – 16121 Генуа. Посоченото дружество не е изпращало нотификация за намерение да извършва дейност в Република България при условията на правото на установяване или на свободата за предоставяне на услуги.

Допълнителна информация може да се получи от оторизираното лице на органа за застрахователен надзор на Италия: Mr. Fausto Parente – Head of the International Affairs Department.

ЗАСТРАХОВАТЕЛНИЯТ СЕКТОР И ДОПЪЛНИТЕЛНОТО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ В БЪЛГАРИЯ СА СТАБИЛНИ ПОКАЗВАТ ПРЕГЛЕДЪТ НА АКТИВИТЕ НА ПЕНСИОННИТЕ ФОНДОВЕ, ПРЕГЛЕДЪТ НА БАЛАНСА НА ЗАСТРАХОВАТЕЛИТЕ И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛИТЕ И СТРЕС ТЕСТОВЕТЕ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИЯ СЕКТОР

Днес, 03.02.2017 г., Комисията за финансов надзор (КФН) публикува докладите с данни за резултатите от прегледа на активите на пенсионните фондове (ПФ) в България и прегледа на балансите на застрахователите и презастрахователите, както и данни с резултатите от проведените стрес тестове на застрахователите и презастрахователите. Данните за резултатите от прегледите на застрахователи/презастрахователи и на пенсионните фондове са предоставени от независимите външни експерти и обобщени от международната консултантска компания „Регионален консорциум Ърнст & Янг”.
Прегледите на активите на пенсионните фондове и на балансите на застрахователните дружества се извършват на основание § 10 от ПЗР на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и в съответствие с одобрените от КФН и от Управляващия комитет (УК) методологии. В УК участват като членове с право на глас КФН и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване – EIOPA, а като наблюдатели представители от Министерство на финансите, Българска народна банка, Европейската комисия и Европейския орган за ценни книжа и пазари – ESMA.
Прегледите на активите на пенсионните фондове и на балансите на застрахователите се проведоха в периода от 15 юли 2016 г. до края на януари 2017 г.
Всички решения на КФН във връзка с организирането, наблюдението и контролa на процеса по прегледите са взети в пълно съответствие с решенията на УК.
 
БЪЛГАРСКИЯТ ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН СЕКТОР ПОКРИВА ПОВЕЧЕ ОТ 100% ОТ КАПИТАЛОВИТЕ ИЗИСКВАНИЯ
Нормативната уредба на Платежоспособност 2, която е в сила от 1 януари 2016 г., въвежда по-високи капиталови изисквания за застрахователната индустрия, както и различна нормативна уредба за отчитане и оценяване на рисковете. Пълният обхват на прегледа на балансите на българските застрахователи в първата година от въвеждането на режима Платежоспособност 2 осигурява конкурентно предимство на българската индустрия. Прегледът повишава надеждността в  индустрията и позволява на дружествата и на КФН да насочат по-успешно усилията си към  слабите места.
С цел да се осигури последователност на резултатите по отношение на застрахователните дружества, ръководителят на проекта положи значителни усилия да сравни и анализира портфейлите им инструмент по инструмент. Режимът Платежоспособност 2 и МСФО са стандарти, базирани на принципи и включват използването на преценка. Поради тази причина на практика не би могло да се извърши пълно сравнение. От друга страна, преценката следва да е подкрепена от достатъчно доказателства и да бъде обоснована с оглед на обстоятелствата в момента, в който е направена. Предвид това Управляващият комитет изиска от ръководителя на проекта да оцени ситуациите, в които икономическата реалност на подобни трансакции и събития не е била разбрана по еднакъв начин. Тази оценка на съответствието ще бъде взета предвид при прилагането на последващите мерки.
Преди изпълнението на процедурите по съответствие прегледът на балансите на застрахователите показва обобщено капиталово изискване за платежоспособност (КИП) съотношение от 154% и на обобщено минимално капиталово изискване (МКИ) съотношение от 308% за дружествата на индивидуално ниво. След провеждането на проверките за съответствие, извършени от ръководителя на проекта, агрегираното Капиталово изискване за платежоспособност (КИП) е в размер на 157%, а агрегираното Минимално капиталово изискване (МКИ) е 313% за дружествата на индивидуално ниво, като КИП за общозастрахователния сектор е 147%, а МКИ – 333%, докато за животозастрахователния сектор КИП е 235%, а МКИ – 238%, КИП за групи/подгрупи е в размер на 107%, а МКИ – 187%, като всички тези стойности са над пруденциалните изисквания.
За 13 дружества  общата стойност на допустимите собствени средства, покриващи КИП и/или МКИ към 30 юни 2016 г. са били недостатъчни. За тези дружества в дефицит общата сума на дефицита на МКИ е била 25 млн. лв., а общата сума на дефицита на КИП – 50 млн. лв. Въпреки това следва да се отбележи, че тези дефицити са сравнително ниски по отношение на капиталовите изисквания и допустимите собствени средства в застрахователния сектор – агрегираното капиталово изискване е в размер на 1.2 млрд. лв., а агрегираните допустими собствени средства, които да покрият изискването – 1.9 млрд. лв.
От тринадесетте дружества, които са имали дефицит към 30.06.2016г., 7 застрахователя вече предприеха необходимите действия за увеличаване на собствените си средства до изискуемото ниво в съответствие с резултатите от прегледа на баланса. Друга част от останалите дружества също предприеха действия, които са довели до засилване на тяхната капиталова база, въпреки че това все още не е напълно достатъчно. Тези действия включват увеличаване на капитала, привличане на подчинен дълг, както и продажба на финансови инструменти. Предвид резултатите от последващите действия, дефицитът по КИП е стеснен до 17 милиона лева, а дефицитът по МКИ – до 22 милиона лева, към настоящия момент. В резултат на това ще бъдат наложени последващи действия от КФН за възстановяване на 5 застрахователя, които съвместно имат пазарен дял от 1,49% в премийния приход на пазара. Тези 5 предприятия ще имат 3 месеца, за да повишат собствените си средства за покриване на минималното капиталово изискване, както и още три месеца, за да покрият капиталовото изискване за платежоспособност. Два застрахователя ще трябва да представят доклади за напредъка на КФН, определящи предприетите мерки и постигнатия напредък за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност до края на 2017 г., като се възползват от преходния период, за да се съобразят с режима на Платежоспособност 2.
Заслужава да се отбележи, че прегледът на баланса разкри адекватност на нивата на техническите резерви на застрахователния сектор. В действителност прегледът доведе до предложения от страна на независимите външни експерти за намаляване на техническите резерви в общ размер на 209 милиона лева в сектора на общото застраховане и 22 милиона лева в сектора на животозастраховането.
Стрес тестът, който се проведе на застрахователния сектор е в своята финална фаза. Изследваните сценарии бяха: неблагоприятни пазарни условия (сценарии двоен стрес), стрес със земетресение, с наводнение и стрес с недостиг на резервите. Един от предварително дефинираните сценарии за живото (пре)застрахователните предприятия беше определен като стрес на риска от дълголетие. Обединение на всички стрес сценарии не беше необходимо, тъй като всички те се считат за независими един от друг. Предварителните резултати показват, че от всички сценарии за пазарен стрес тестването на неблагоприятните условия на глобално ниво има най-значително въздействие върху агрегираните собствени средства. Този сценарий имаше неблагоприятно въздействие върху общия баланс на участниците в стрес теста в рамките на 15.8 % (313 млн. лв.) от общото превишение на активите над пасивите. Стрес сценарият с недостиг на резервите показа резултат от 14 % обезценяване на собствените средства, който в комбинация със свързаните с Гражданска отговорност сценарии  води до най-големите загуби, като се има предвид доминацията на застраховката Гражданска отговорност в портфейлите на българските застрахователи. Стрес сценариите с недостиг на резерви, земетресения и наводнения доведоха до намаление в размер съответно на 5,8% и 8,9% в излишъка на активи спрямо пасиви. (Пре)застрахователните дружества показаха устойчивост на стрес сценария, свързан с дълголетие, с увеличение в размер на 0,7% в излишъка на активи спрямо пасиви на индивидуално ниво. КФН внимателно ще анализира резултатите на агрегирано и индивидуално ниво и ще предприеме необходимите мерки за увеличаване на устойчивостта на българската застрахователна индустрия.
 
ДОПЪЛНИТЕЛНОТО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ В БЪЛГАРИЯ Е УСТОЙЧИВО
Резултатите показват устойчивост на сектора по допълнително пенсионно осигуряване. Активите на пенсионните фондове са налични и се съхраняват от банките-попечители в съответствие с нормативните изисквания. Не са установени отклонения от приложимата регулаторна рамка по отношение на прегледа на инвестициите в свързани лица. Общото заключение на независимите външни експерти е, че пенсионноосигурителните дружества са спазили регулаторните изисквания (Наредба № 9 на КФН) при извършването на оценките на активите на пенсионните фондове.
Прегледът на активите на пенсионните фондове в България обхвана всички 18 фонда за допълнително задължително пенсионно осигуряване (универсални и професионални) и всички 9 фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Общата стойност на проверените активи възлиза на над 93 на сто от активите на фондовете.
Резултатите от прегледа на активите на ПФ отчитат необходимост от корекции, които общо за сектора възлизат на 33 млн. лв. или 0,3 на сто от активите на проверените 27 пенсионни фонда към 30 юни 2016 г. Предлаганите към референтната дата корекции се отнасят до две категории активи, притежавани от част от пенсионните фондове, които се дължат на различия в подхода при оценяване на инвестиционните имоти, извършено от различните лицензирани независими оценители, и при определяне размера на рисковата премия за някои емисии корпоративни облигации, което се дължи на прилагания индивидуален и по-консервативен подход от страна на външните експерти. КФН ще поиска от дружествата корекциите да бъдат отразени в изчисляване на нетната стойност на активите към референтната дата, като тези корекции следва да бъдат потвърдени от одиторска проверка в съответствие с принципите на международните стандарти за финансово отчитане и отразени във финансовите отчети на пенсионните фондове за 2016 г., отчитайки настъпилите последващи събития след 30 юни 2016 г., които оказват влияние върху последващата оценка на активите на пенсионните фондове.

Обобщеният доклад може да намерите на страницата на КФН на български език на адрес:
https://www.fsc.bg/wp-content/uploads/2021/files/19637_file.pdf

https://www.fsc.bg/wp-content/uploads/2021/files/19638_file.pdf
https://www.fsc.bg/wp-content/uploads/2021/files/19653_file.pdf
https://www.fsc.bg/wp-content/uploads/2021/files/19654_file.pdf

 
и на английски език на адрес:
https://www.fsc.bg/wp-content/uploads/2021/files/19639_file.pdf

https://www.fsc.bg/wp-content/uploads/2021/files/19640_file.pdf
https://www.fsc.bg/wp-content/uploads/2021/files/19656_file.pdf
https://www.fsc.bg/wp-content/uploads/2021/files/19657_file.pdf

 
Пълния доклад може да намерите на уеб сайта на EIOPAhttps://eiopa.europa.eu/Publications/Other%20Documents/IBSR_Insurance%20Balance%20Sheet%20Review%20of%20the%20Bulgarian%20Insurance%20Sector.pdf.
 

Застрахователният портфейл от „Интерамерикан България ЗЕАД” ЕАД се прехвърля на „ЗД Евроинс” АД

С решение на заместник-председателя на КФН Борислав Богоев се разрешава прехвърлянето на застрахователния портфейл по всички видове застраховки от „Интерамерикан България ЗЕАД” ЕАД на „ЗД Евроинс” АД.

В решението се посочва, че при извършената проверка на представените документи е установено, че са спазени изискванията на чл. 108, ал. 2 и 3 от Кодекса за застраховането и чл. 109, ал. 1, т. 1 – 5. Поемащият застраховател „Застрахователно дружество Евроинс” АД притежава лиценз за видовете застраховки, включени в застрахователния портфейл, който е предмет на прехвърляне, и разполага със собствени средства, които съответстват на границата на платежоспособност. С прехвърлянето на застрахователния портфейл няма да бъдат засегнати интересите на застрахованите лица.

Решението на заместник-председателя на КФН Борислав Богоев с № 728 – ОЗ е публикувано в раздел „Административни документи” – „Решения”. То е взето съгласно чл. 16, ал.1,т.4 на ЗКФН.

Застрахователният брокер „Инстрейд” ЕООД е уведомил КФН за намерението си да извършва дейност на територията на пет страни от ЕС

Застрахователният брокер „Инстрейд” ЕООД, София, е уведомил КФН за намерението си да извършва дейност на територията на Франция, Гърция, Литва, Австрия и Румъния при условията на свобода на предоставяне на услуги.
С „Инстрейд” ЕООД брокерите, регистрирани в България, които са заявили желание да работят в страни от Европейския съюз стават четири.
Списъкът със застрахователните посредници, които са уведомили КФН, че желаят да извършват дейност на територията на Европейския съюз, периодично ще се обновява на страницата на КФН, в раздел „За поднадзорните лица”.

Застрахователните брокери трябва да подават в КФН отчети и справки, подписани с електронен подпис

Ралица Агайн, заместник-председател на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор",  издаде заповед, с която утвърди образци на отчетите и справките, които застрахователните брокери трябва да подават в Комисията за финансов надзор на e-mail: delovodstvo@fsc.bg. Документите се подават  два пъти годишно, подписани с електронен подпис .

 Във връзка със Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП), Вътрешните правила на КФН, издадени на основание чл. 41, ал. 3 от ЗЕДЕП и приетите на 21.06.2006 г. изменения и допълнения в Указанията на Комисията за финансов надзор, в 7-дневен срок от получаване на настоящата заповед застрахователните брокери трябва да потвърдят писмено съгласие си за подаване на документите, подписани с електронен подпис. Необходимо е да  упоменат и лицето, упълномощено да подписва съответните документи.

По изключение, при наличие на обективна невъзможност за подписване на документите с универсален електронен подпис, те трябва да бъдат подавани в писмена форма в един оригинал, едно копие на хартиен носител и едно копие на магнитен носител, като в придружителното писмо изрично се посочва причината относно неподаването на документите по електронен път, подписани с електронен подпис.

Образците на отчет и справки по тази заповед са поместени на интернет страницата на КФН на адрес: www.fsc.bg, в раздел „Документи”, „Форми и образци на документи”.

Застрахователните брокери трябва да водят дневник за сключените договори

Нуредин Кафелов, член на Комисията за финансов надзор, изпълняващ длъжността заместник-председател, ръководещ управление “Застрахователен надзор”, издаде заповед, с която утвърди образец на дневник, в който застрахователният брокер трябва да вписва всички сключени договорите в резултат на неговата дейност. Това са договори  между застрахователя и застрахованите лица, при  които брокерът e посредник.

Пълния текст на заповед № 61/02.02.2004 г., както и образеца на дневник, може да намерите на интернет страницата на КФН в раздел “Документи”.

Застрахователни брокери, които са престанали да осъществява дейността си за повече от шест месеца, се заличават от регистъра

Ако застрахователният брокер е престанал да осъществява дейността си за повече от шест месеца, заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, го заличава от регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 10 от ЗКФН (Съгласно чл. 163, ал. 1, т. 3 от КЗ).

В резултат на насрещна проверка, извършена чрез изискване на информация от всички застрахователни акционерни дружества, се установи, че „Иструм Груп” АД,    „А 7” ООД, „Е Левъл” ООД, „Инвест Гарант БГ” ООД (предишно фирмено наименование „Сейф Инвест БГ” ООД) и „Скор” ООД са преустановили извършването на дейност по застрахователно посредничество за повече от шест месеца. Предвид гореизложеното (на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 61, ал. 3 от АПК) уведомяваме за откриване на производства за  издаване на индивидуален административен акт – решение на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, за заличаване на горецитираните дружества от регистъра на застрахователните брокери, воден от КФН.

„Иструм Груп” АД, „А 7” ООД, „Е Левъл” ООД, „Инвест Гарант БГ” ООД (предишно фирмено наименование „Сейф Инвест БГ” ООД) и „Скор” ООД имат тридневен срок от публикуването да представят в КФН писмени обяснения и възражения във връзка с гореизложените обстоятелства.

Застрахователите ще имат достъп до данните на КАТ

Комисията за финансов надзор (КФН) прие Наредба за регистрите на Гаранционния фонд и за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл.461, т.1 и 2 от Кодекса за застраховането. Наредбата бе одобрена днес и от министрите на вътрешните работи и на транспорта, с които се приема съвместно. С тази наредба се урежда достъпа на застрахователите до данни от МВР чрез онлайн връзка в реално време, като при сключване на застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите ползвателите на застрахователни услуги ще предоставят само регистрационния номер на превозното средство и номера на свидетелството му за регистрация (номер на талон). Така полиците по ГО на автомобилистите ще се издават много по-бързо, тъй като с въвеждането на регистрационния номер на автомобила автоматично ще се зареждат всички данни от регистъра на МВР, които досега се преписваха от талона-номер на рамата, кубатура, мощност, собственици и т.н. Това ще спести време и евентуални неприятни ситуации за застрахованите лица, тъй като се елиминира риска от грешка при въвеждането на данните. Освен това с наредбата се създава и правната и техническа рамка МВР да предоставя на застрахователите чрез онлайн услуга информация за извършени нарушения на Закона за движение по пътищата. Тази информация ще бъде елемент от системата „бонус-малус” и по този начин изрядните водачи ще плащат по-малко за застраховката в сравнение с нарушителите. Обменът на данни в реално време и съответно сключването на полици по описания начин трябва да започне от началото на август 2017 г.

Наредбата също така предвижда всяка издадена застрахователна полица да влиза автоматично в реално време в регистър на Гаранционния фонд, до който достъп ще имат МВР и КФН. По този начин МВР ще разполага с информация в реално време за сключените полици. С наредбата се урежда и поддържането на регистър на предявените и изплатените претенции и регистър по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и по застраховка „Автокаско", с което КФН ще може да проследява по електронен път всяка заведена претенция. Чрез регистъра на претенциите КФН ще осъществява и постоянен контрол дали застрахователите разполагат с достатъчни резерви да изплащат обезщетения по автомобилни застраховки, които заедно формират над 70% от пазара на застрахователни услуги.

Застрахователите да платят приоритетно за основни жилища, засегнати от наводненията, призова Пламен Данаилов

Застрахователите да платят приоритетно на хората, чиито основни жилища са засегнати от наводненията. За това призова по BTV заместник-председателят на КФН, отговарящ за „Застрахователен надзор“ Пламен Данаилов.

„Това е мярка в помощ на хората, които са загубили жилищата си, предвид идващата зима. Считам, че секторът ще бъде коректен и ще изплати обезщетения на всички, които са застраховали имотите си“, обяви Пламен Данаилов.

„Ако имат откази, призовавам да се обърнат към Комисията за финансов надзор. Комисията не може да определя конкретен размер на обезщетение, но може да дава задължителни предписания към застрахователите“, обясни зам.-председателят на КФН.

По думите му все повече природни бедствия – пожари, наводнения, бури и снеговалежи – поставят под въпрос готовността на домакинствата у нас да се справят с щетите. Въпреки това повечето българи не застраховат имотите си, за разлика от автомобилите.

По света тези застраховки са много по-разпространени, а на места се допълват и от държавна подкрепа и катастрофични фондове, които покриват големи щети.

В Европа се обсъждат различни идеи за задължително застраховане на имущество, което става актуално заради зачестилите природни бедствия. Ако това бъде прието, то ще бъде приложено и в България, каза още Пламен Данаилов.

„Българинът трябва да започне да мисли и като жертва, освен като потребител на застраховка“, обясни още зам.-председателят на КФН. Това означава по-висока премия, но и по-високи обезщетения в случай на неблагоприятно събитие.

Според Пламен Данаилов няма увеличение на цените на застраховката „Гражданска отговорност“. В дългосрочен план обаче, по-високите обезщетения неминуемо ще доведат до по-високи премии, както е в съседни и западноевропейски държави.

Той коментира темата с наводненията и по БНР като призова отново застрахователите да платят приоритетно на хората с основно жилище и ги призова да подават жалби в КФН, ако имат откази от плащане.

Пламен Данаилов засегна и темата със забраната за трансгранична дейност на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.

„Основните цели на Комисията за финансов надзор са защита на интересите на гражданите и финансовата стабилност на застрахователните компании. Казусът е изцяло в сътрудничество и в координация с европейския надзорен орган. Проблем за българските потребители няма да има“, категоричен беше Пламен Данаилов.

Интервюто по BTV може да гледате тук.

Интервюто по БНР може да слушате тук.