Промените в Закона за Комисията за финансов надзор /КФН/, които влизат в сила от началото на 2018 г., дават възможност на комисията да посрещне с по-голям капацитет нарастващите предизвикателства, заяви председателят на КФН Карина Караиванова на  пресконференция днес с участието на всички членове на ръководството на комисията. „Даден ни е шанс да се докажем като независим регулатор“, посочи Караиванова. „Този закон не е за възнагражденията, а за осъществяването на по-ефективен надзор, тъй като понастоящем не сме в състояние да посрещнем увеличаващите се към нас изисквания“, допълни Караиванова. В момента КФН надзирава повече от 20 хиляди поднадзорни лица, които притежават активи за 28,7 млрд. лв., което представлява 29% от БВП на страната.

Тя обеща, че след приемането на съответната Наредба новите възнаграждения на ръководството на КФН ще бъдат публично оповестени. Положителен ефект ще има и  върху републиканския бюджет – глобите на поднадзорни лица, които досега оставаха за нас, вече ще отиват в държавния бюджет, а  субсидията, която досега получаваше КФН, ще отива за други разходи. „Защо не за финансово образование, от което в дългосрочен план ще спечели цялото общество“, посочи Караиванова.

През 2018 г. приоритети на КФН ще бъдат следните задачи – осъществяване на независим, професионален и обективен надзор, като КФН  действа като регулатор на европейско ниво. Освен това комисията трябва да покаже висок експертен капацитет и по-високи темпове на работа  в отговор на нуждите на бизнеса.

Заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ Ралица Агайн-Гури посочи, че обхватът на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилите е надхвърлил 98%. Предстои въвеждането на нова Директива за разпространение на застрахователни продукти, като КФН ще засили контролната си дейност спрямо посредниците на този пазар.

Диана Йорданова, заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор, заяви, че много голям брой български граждани зависят от действията на ръководеното от нея управление, като активите на пенсионните фондове са надхвърлили 12 милиарда лева. Тя обеща широк диалог с бизнеса с цел утвърждаване на добрите бизнес практики.

Бойко Атанасов, заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, също залага на диалог с индустрията. Основната задача пред неговото управление е защита на интересите на инвеститорите. Той предвижда и модернизиране и електронизиране на административните услуги.

„Ще засилим аналитичната функция“, обеща членът на КФН Владимир Савов, който отговаря за защитата на потребителите. Нараства броят на подадените жалби в КФН, като основен дял заемат оплакванията от застрахователи.

В отговор на журналистически въпрос Ралица Агайн-Гури обясни, че очаква до края на декември международният консултант по системата бонус-малус да представи своя доклад. След това ще започне подготовката на съответната Наредба за въвеждане на системата, която ще бъде подложена на широко обществено обсъждане. Нейното приемане зависи именно от това обсъждане.

В отговор на друг журналистически въпрос председателят на КФН Карина Караиванова заяви, че не е редно КФН да изяснява какъв е спорът между Националното бюро по системата „Зелена карта“ и две застрахователни компании. „Не се дистанцираме от проблема, наблюдаваме на ежедневна база двете компании и до 12 декември 2017 г. те трябва да ни представят договори с кореспонденти“, допълни Караиванова.

Карина Караиванова, председател на КФН, участва в дискусията по повод представянето на специфичните за България препоръки в рамките на Европейския семестър 2017 г, организирана от Представителството на Европейската комисия на 2 юни 2017 г. Участници в дискусията бяха заместник-председателят на Европейската комисия (ЕК) Валдис Домбровскис, отговарящ за еврото и социалния диалог, Ищван Пал Секели, директор, генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси“ на ЕК, Стефан Улсон, директор, генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ на ЕК, Владислав Горанов, министър на финансите, Димитър Радев, управител на БНБ и Зорница Русинова, заместник-министър на труда и социалната политика.

Представяме стенограма на изказването на г-жа Караиванова:
 
Факт е, че по отношение на финансовата стабилност значение има не само банковият сектор, но и други два много големи сектора – застрахователният и пенсионният. Тези препоръки, които виждаме в доклада на Европейската комисия, не са изненада за нас. Това са препоръките, които ние направихме на 3 февруари 2017 г., когато обявихме резултатите от прегледа на балансите и активите на застрахователните и пенсионоосигурителните компании в България и направихме детайлна оценка на тези два сектора. Препоръките на ЕК едно към едно преповтарят идентифицираните проблемни области, констатирани тогава. Така че, в този смисъл ние вече сме стартирали изпълнението им, изискахме от компаниите да изпълнят планове за отстраняване на идентифицираните проблеми било в тяхната дейност или по отношение на капиталови дефицити.
 
Единствено имам коментар по темата с презастрахователните договори. Категоричният извод направен от ЕК за проблем в тази област изпреварва решението на компетентния орган, а именно Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕИОПА). При оценката, която оповестихме, беше споменато, че един от независимите проверяващи оценители е направил констатация по отношение на едно застрахователно дружество във връзка с тези презастрахователни договори. Тогава всички участници в управляващия комитет се обединихме и решихме, че това е тема, която касае стандартизирани договори и ще бъде отнесена на вниманието на ЕИОПА, която да се произнесе и да вземе окончателно решение по отношение на тези презастрахователни договори, което да касае всички национални надзорни органи. Към настоящия момент няма такова решение и затова категоричното становище на ЕК за идентифициране на хоризонтален или системен проблем по отношение на договорите за презастраховане според мен е малко преждевременно. Предстои дискусия в рамките на ЕИОПА.
 
 А що се отнася до препоръката за създаване на някакъв вид работна група на европейско ниво, която да създаде и разработи план за подобряване на дейността на Комисията за финансов надзор, бих искала да поясня, че такава необходимост за подобряване на работата на комисията беше идентифицирана в рамките на Националната програма за реформи  2016 г. Ние сами, на национално ниво, заложихме тази необходимост и мярката беше изпълнена в началото на 2017 г. Тя беше изпълнена в рамките на извършената проверка на състоянието на КФН от Международния валутен фонд и Световната банка по време на оценката на финансовата система (в рамките на financial system stability assessment). Правомощията, дейността на КФН беше детайлно оценена от двете институции и за тази оценка беше информиран компетентният орган на европейско ниво – ЕИОПА.
Докладът на Световната банка предстои съвсем скоро да бъде оповестен.
Там детайлно са начертани стъпките, които следва комисията да предприеме, за да засили и подобри дейността си. Има разработен и план и ние твърдо сме решени да предприемем действия, за да изпълним идентифицираните пропуски.
В духа на направените добри препоръки от страна на ЕК за засилване и подобряване на координацията на КФН с европейските структури, смея да кажа, че в рамките на извършената оценка на активите и балансите на застрахователните дружества и на пенсионните такива, ние успяхме да създадем много добра координация и с двата европейски регулатора и имаме твърдото намерение да продължим и оттук нататък да работим съвместно, така че да подобрим дейността си.