Насоки относно одиторската работа във връзка с прилагането на единен европейски електронен формат за финансовите отчети на емитенти на ценни книжа, търгувани на регулирани пазари


    С цел информиране на всички заинтересовани лица Комисията за финансов надзор уведомява, че във връзка с одитирането на финансови отчети, изготвени в съответствие с единния европейски електронен формат (ЕЕЕФ, European Single Electronic Format – ESEF), въведен с Делегиран регламент (ЕС) 2018/815 на Комисията от 17 декември 2018 г. за допълване на Директивата за прозрачност 2004/109/ЕО Комитетът на европейските органи за надзор на одита (КЕОНО) е приел и публикувал Насоки на КЕОНО относно одиторската работа във връзка с прилагането на ЕЕЕФ.
    Комисията за финансов надзор обръща внимание, че ЕЕЕФ се отнася до финансови отчети на публични дружества и емитенти на ценни книжа, съдържащи финансови данни за 2020 г. и за следващите години.
    Насоките са достъпни на английски език на интернет страницата на Европейската комисия и могат да бъдат изтеглени от тук.
   Насоките са достъпни и на български език от интернет страницата на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори и могат да бъдат изтеглени от тук.

 

Народното събрание избра нови членове на Комисията за финансов надзор

Днес, 15 юли 2010 г., Народното събрание гласува като извънредна първа точка от дневния ред новите членове на Комисията за финансов надзор:
Димана Ранкова – заместник-председател на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност" с мандат от 5 години,
Ангел Джалъзов – заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор” с мандат от 4 години,
Борислав Богоев – заместник-председател на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор” с мандат от 3 години
и Антония Гинева, член на КФН, подпомагащ политиката на комисията по анализ и оценка на рисковете на финансовите пазари, усъвършенстване на надзорната практика и защита интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица.

С това гласуване съставът на комисията се попълни след избора на Стоян Мавродиев, който встъпи официално в длъжност като председател на Комисията за финансов надзор на 18 юни 2010 г. след полагането на клетва пред депутатите.
Димана Ранкова и Борислав Богоев са работили в Комисия за финансов надзор, г-жа Ранкова като ръководител управление "Надзор на инвестиционната дейност" от 12 март 2003 г.  до  21 май 2009 г., а г-н Богоев като директор на дирекция "Инвестиционни посредници и пазари на ценни книжа" в същото управление.
Ангел Джалъзов е бивш изпълнителен директор на КД „Инвестмънтс”, а Антония Гинева е юрист с богат опит в сферата на правото и финансите.

Народното събрание избра заместник-председателите на Комисията за финансов надзор

На 15 май Народното събрание избра Деница Величкова за зам.-председател на управление „Надзор на инвестиционната дейност“, Диана Йорданова за зам.-председател на управление „Осигурителен надзор“ и Пламен Данаилов за зам.-председател на управление „Застрахователен надзор“, като техният избор бе направен от народните представители.

От парламентарната трибуна председателят на Комисията за финансов надзор- г-н Васил Големански, представи кандидатурите за заместник-председатели, като изтъкна техния дългогодишен и богат професионален опит в структурите на държавната администрация и във финансовата сфера. Той подчерта готовността им за открит и конструктивен диалог. Съгласно процедурата за избор, те бяха представени от него и на 29 април пред Комисията по бюджет и финанси, която изслуша концепциите им за развитието на трите надзора и техните виждания за бъдещите им отговорности.

Относно надзора на инвестиционната дейност, г–жа Величкова очерта три основни направления – регулаторна дейност и контрол, увеличаване доверието на инвеститорите към капиталовия пазар в България и повишаване на финансовата грамотност, с цел осигуряване на устойчиво и прозрачно развитие на финансовия сектор: „Считам, че основните насоки за развитие на българския финансов пазар са свързани с повишаване на ликвидността, осигуряване на възможност за финансиране на нови дружества чрез капиталовия пазар, ускоряване на растежа на икономиката в средносрочен план и подобряване имиджа на България на международната карта на регулаторните органи в небанковия финансов сектор и, разбира се, като изключително важна причинно-следствена връзка, по-доброто позициониране на България на „инвестиционната карта на Европа“. Ключовите ми послания към инвестиционната общност са диалог, взаимодействие, партньорство, защото вярвам, че регулаторната дейност не е самоцел, а двустранен процес на изграждане на доверие и предвидима среда за бизнеса. Искам да подчертая, че най-важният краен резултат е подобряване на имиджа на България като място за добри инвестиции“.

Синхронизирането на регулаторните рамки с европейските стандарти, създаване на необходимите условия, които да улеснят достъпа на инвеститорите на дребно до инвестиции в държавни ценни книжа, намаляването на административната и регулаторна тежест, въвеждането на цифрови решения, стриктното прилагане на основните компоненти на ESG политиките и стимулиране по-добрата инвестиционна култура в дългосрочен план чрез въвеждане на специализирано образование в учебните заведения, също бяха в обхвата на представената от нея концепция.

За развитието на управление „Осигурителен надзор“, г-жа Йорданова ще следва и ще отстоява поддържането на градивен, конструктивен диалог, базиран на професионално аргументирани убеждения; активното сътрудничество с органите на законодателната и изпълнителната власт, браншовите организации, представителите на сектора и социалните партньори; участието в инициативи за повишаване на финансовата култура сред обществото и удовлетвореност на потребителите. Тя убедено заяви, че „социалната отговорност, високият професионализъм и обвързаното партньорство са гарант за ясна и трайна регулаторна рамка, която способства за устойчивото развитие на пенсионната система в България, респективно безспорно необходим механизъм за осигуряване адекватността и стабилността на публичните финанси“. Подчерта, че занапред ще налага стандарт за провеждане на предвидима и последователна регулаторна и надзорна политика, „последиците от която е стабилност и доверие в сектора по допълнително пенсионно осигуряване – сектор с най-високо обществено значение“. От нейното изложение стана ясно, че динамиката в развитието на капиталовите пазари и възможностите за диверсификация на спестяванията на лицата в трудоспособна възраст все по-осезаемо налагат предоставянето на избор на потребителите на пенсионноосигурителни услуги и продукти между различни инвестиционни стратегии, съобразени с техния жизнен цикъл и толерантност към риска: „Посредством създаването на фондове с различен инвестиционен профил и подобряване стимулите за управление на инвестициите, в т.ч. и намаляване на таксите и удръжките, са постижими и по-добри резултати. Този извод е безспорен и се базира на ежегодно оповестяваните от ОИСР данни. От надзорна гл. т. гарантирането на средствата на осигурените лица, включително при неблагоприятни икономически условия, ефективното разпределение на биометричния риск по отношение на лицата, получаващи плащания, е с особено висок приоритет“.

По отношение на застрахователния надзор г-н Данаилов сподели, че неговите стратегически приоритети са свързани със създаването на предвидима и прозрачна законодателна инициатива, подкрепа за иновации и нови продукти, фокус върху защитата на потребителите, стабилен и финансово устойчив застрахователен пазар, „който може да отговори на предизвикателствата, в които се намираме“. Той заяви, че ще работи за дигитализацията на сектора, от гледна точка развитие на онлайн застраховането, създаването на дигитални платформи и мобилни приложения, използване възможностите на изкуствения интелект за намаляване на административната тежест, защото „секторът изисква модерни регулаторни решения, предвидимост и последователност в действията, с оглед на цялата динамика на икономиката и обществото“. По време на неговото представяне той засегна темите за „бонус-малус“ системата, „зелената карта“, двойното одитиране на застрахователните дружества, климатичните промени, приемането на европейските директиви, съблюдаването на ESG стандартите и на принципите на доброто корпоративно управление, отражението им върху застрахователната дейност, дигиталните рискове от гледна точка на киберзастраховането, както и повишаването на финансовата грамотност във всички коментирани от него посоки за работа в управлението на застрахователния надзор: „Застрахователният сектор представлява изключително специфична и интересна област, тъй като по своята същност той въплъщава обещание за обезщетение при настъпване на определени неблагоприятни събития, чието настъпване никой не желае. Това обещание е свързано с голямо доверие, което означава ефективен и добре работещ надзор. Основна функция на надзора е да защити интересите на ползвателите, на хората, които имат полици, било граждани или юридически лица, да следи за финансовата стабилност, прозрачност и ефективност в работата на застрахователни и презастрахователни компании, но основния фокус са потребителите на тези услуги“.

След проведеното гласуване г-жа Величкова, г-жа Йорданова и г-н Данаилов положиха клетва пред депутатите и благодариха от трибуната за гласуваното им доверие.

Цялото ръководство можете да видите тук.

Народното събрание избра двама нови членове на Комисията за финансов надзор

Народното събрание избра двама нови членове на Комисията за финансов надзор, по предложение на председателя на КФН Стоян Мавродиев, съгласно неговите законоустановени правомощия. Това са Ралица Агайн-Гури – избрана за заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор” и Владимир Савов – избран за член на регулатора, подпомагащ политиката на КФН по анализ и оценка на рисковете на финансовите пазари, усъвършенстване на надзорната практика и защита интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица.

Мандатът им е 6-годишен.

Кандидатурите на Ралица Агайн-Гури и Владимир Савов бяха одобрени от парламента с 128 гласа „за”, 9 гласа „против” и 7 „въздържал се” и бяха подкрепени от всички парламентарни групи.

Предложенията бяха направени на основание на чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 5, ал. 2 от Закона за Комисията за финансов надзор.

В изказванията си двамата нови членове изразиха воля и готовност за усъвършенстване на механизмите за защита правата на потребителите на небанкови финансови услуги, развитие на финансовите пазари и поддържане на финансовата стабилност в България.

 

Народното събрание избра Владимир Савов за заместник-председател на КФН и Петър Джелепов за член на Комисията


Днес, 23.07.2020 г.,  на редовно заседание на Народното събрание, депутатите избраха Владимир Савов за заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, и Петър Джелепов за позицията на член на Комисията, отговарящ за политиката по анализ и оценка на рисковете на финансовите пазари, усъвършенстване на надзорната практика и защита интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица.
Владимир Савов е опитен финансист с експозиция към регулациите и надзора, финансовия анализ, застраховането, капиталовите пазари и банковото дело. Запознат е в детайли с дейността на КФН, тъй като шест години заема длъжността на член на КФН. По време на този период последователно изпълнява правомощията на заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ и правомощията на заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“. По време на работата си в КФН Владимир Савов фокусира усилията си в последователност на процесите, отговорност и ефективност, за постигане на устойчиви във времето резултати, базирани на прозрачност и законност. Натрупаният международен опит на Савов разкрива ясна перспектива пред КФН и позиционирането ѝ на картата на европейските регулаторни органи. Българският застрахователен сектор е неразривно свързан с европейския и световен такъв. Споделянето на добри практики и възможности за развитие и сътрудничество на международно ниво е и част от визията на КФН за прилагане на европейски и световни принципи на местно ниво.
„Владимир Савов е стратег, ориентиран към резултатите, базирани на прозрачност и законност. Стандартите му на работа са високи и в унисон с организационните ценности, мисия и визия. Убеден съм, че с връщането му в екипа на КФН, заедно ще постигнем изключителни резултати при изпълнение на целите, които си поставяме“, сподели Бойко Атанасов, председател на КФН.
Професионалната кариера на Петър Джелепов преминава през ръководството на регионални структури в банковия сектор, управление на процеси и екипи, както и през анализ и създаване на модели в услуга на индивидуалните потребители. Впоследствие, експертизата му се обогатява с процеса на управление на продажбите в банковия сектор. Фокус в представянето му са уменията за водене на преговори, анализ на макро и микро ниво и разбиране на нуждите на потребителите. По време на над 10-те години опит в сферата на управлението, той акцентира върху реализиране на бизнес стратегии и сегментационна политика, мониторинг и контрол на постигнатите резултати, планиране на бизнес целите на банките, пряко участие в преговори и сделки с корпоративни клиенти.
Позициите, които заема последователно, са свързани с извършване на детайлен анализ на методите по таргетиране на потребителите, като той въвежда оптимизация на работните процеси и създава условия за устойчивото развитие на тази дейност.
От парламентарната трибуна г-н Бойко Атанасов заяви, че и двамата кандидати притежават пълния набор от качества, гарантиращи силен експертен екип в КФН, който да постига високи резултати и да осигурява стабилност и предвидимост за гражданите и поднадзорните лица, в синхрон с визията му за развитие на Комисията.

Народното събрание прие Кодекса за застраховане

Днес, 8 декември 2005 г., народните представители приеха  Кодекса за застраховането на второ четене в пленарна зала. С утвърждаването на Кодекса за застраховането страната ни изпълнява поетите ангажименти за хармонизиране на законодателството ни в областта на застраховането. В него са въведени 23 европейски директиви и е обединена цялостната правна уредба на застрахователната дейност. 
Целта е осигуряването на по-голяма ефективност на предварителния и текущия надзор и по-пълна защита на интересите на гражданите.

Наложени са принудителни административни мерки на “Българска роза Пловдив” АД и на “Искър Транспорт” АД, гр. Варна

Димана Ранкова, заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, наложи принудителни административни мерки на “Българска роза Пловдив” АД и на “Искър Транспорт” АД, гр. Варна, във връзка с точки от дневния ред на общите им събрания. 
Пълния текст на решение 281 и 282 може да намерите в раздел "Документи".

Наложени са ПАМ на 4 публични дружества за отстраняване на непълноти в представените от тях годишни отчети за 2006 г.

Зам.-председателят на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”,  задължи „Стоманени профили” АД,  „Интерлоджик имоти” АД,  „Интерлоджик лизинг” АД   и „Естер Инвестмънт” АД да отстранят непълнотите в представените от тях годишни отчети за 2006 г.
На  „Естер Инвестмънт” АД е наложен и ПАМ, с който дружеството се задължава да предприеме действия по насрочване и провеждане на редовно годишно ОСА
 

Наложени са принудително административни мерки на “Фактори” АД, гр. София и на “Югоизточен холдинг” АД, гр. Нова Загора

Димана Ранкова, заместник-председател на КФН, ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност”, взе решение  да наложи принудително административни мерки на “Фактори” АД, гр. София и на “Югоизточен холдинг” АД, гр. Нова Загора.

Пълния текст на решение 74 и 83 може да намерите в раздел "Документи".

Наложени са ПАМ спрямо четири публични дружества

Управление „Надзор на инвестиционната дейност” задължи „Дружба стъкларски заводи” АД,  „Финанс консултинг” АД и „Бросс холдинг” АД да представят в КФН тримесечен консолидиран финансов отчет за дейността си за първо тримесечие на 2011 г.

„Полимери” АД се задължава да отстрани непълнотите в годишния финансов отчет за дейността на дружеството за 2010 г., като представи в КФН липсващите данни.

Решенията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Административни документи”.