Бисер Петков, заместник-председател на КФН, ръководещ управление "Осигурителен надзор", утвърди със свое Решение № 349 – ПОД / 09.04.2009 г. Образец  на годишно извлечение от индивидуална партида за осигурени лица във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми.

Пълният текст на Решение № 359 може да намерите в рубрика „Административни документи”, раздел „Решения”. Образецът на извлечението е публикуван в същата рубрика, раздел „Форми и образци”.

Бисер Петков, заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, определи минимална доходност на годишна база в размер на
 -9,36 на сто  при управлението на активите на универсалните пенсионни фондове (УПФ) за предходния 24-месечен период от 30.03.2007 г. до 31.03.2009 г. За професионалните пенсионни  фондове (ППФ) за същия период е определена  минимална доходност на годишна база в размер на -10,82 на сто. Среднопретеглената доходност на УПФ за същия период, изчислена на годишна база, е -6,36 на сто, а за ППФ съответно е -7,82 на сто.
Обявената минимална доходност е за конкретен двугодишен период, през който значително влияние оказва световната финансова криза. Пенсионните фондове са дългосрочни инвеститори и в тази връзка постигнатите инвестиционни резултати за сравнително кратки периоди от време не са определящи за крайния резултат, който ще се постигне в процеса на дългосрочното инвестиране на средствата на осигурените лица.
Съгласно Кодекса за социално осигуряване (КСО), минималната доходност се определя на база на постигнатата доходност за последния  24-месечен период. Тя е функция на модифицираната претеглена доходност (среднопретеглената доходност) на всички пенсионни фондове от съответния вид. Определената минимална доходност представлява долна граница, при постигната доходност под която съответният фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване трябва да покрие разликата до минималната доходност от резерва, заделен в същия фонд или ако липсва такъв – от пенсионноосигурителното дружество, което го управлява. Като функция на среднопретеглената доходност на универсалните и професионалните пенсионни фондове се определя и горната граница на доходността за пенсионните фондове от съответния вид. Съгласно чл.193, ал.7 от КСО, средствата от постигната доходност над горната граница се заделят от съответния фонд за резерв за гарантиране на минималната доходност.
Възприетите в КСО регулации за минимална доходност не гарантират постигането на положителна доходност за осигурените лица във фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Тяхната основна цел е да минимизират риска от относителни загуби на осигурените лица, вследствие на значителни негативни отклонения на доходността на фондаq в който те се осигуряват, спрямо среднопретеглената доходност на всички фондове от съответния вид.
За посочения 24-месечен период универсалният и професионалният пенсионни фондове, управлявани от ПОД „Бъдеще” АД, са постигнали доходност,  по-ниска от определената минимална доходност за съответния вид фонд. Съгласно изискванията на КСО, ПОД „Бъдеще” АД следва да покрие разликата до минималната доходност в нормативно установения срок. Универсалният и професионалният пенсионни фондове, управлявани от ПОД „Топлина” АД, са постигнали доходност,  по-висока от обявената горна граница на доходността за съответния вид фонд за 24-месечния период и следва да заделят резерв. Всички останали фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване са постигнали доходност, чийто размер е в границите на интервала между определените минимално и максимално равнище на доходността за съответния вид фонд.
Пълния текст на решения № 343-ППФ и № 344-УПФ  от 07.04.2009 г. може да намерите в раздел „Административни документи”. Данни за доходността за двугодишния период (на годишна база) и определената минимална доходност може да намерите в раздел „Статистика”, рубрика ”Статистика и анализи на осигурителния пазар”.

 Регламент (ЕО) № 1274/2008г. на Комисията от17.12.2008г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1126/2008 за приемане на някои международни счетоводни стандарти, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с Международен счетоводен стандарт (МСС) 1. Регламентът въвежда Международния счетоводен стандарт (МСС) 1 „Представяне на финансови отчети“ публикуван от Съвета по международни счетоводни стандарти (СМСС), чрез изменение на Регламент (ЕО) № 1126/2008. С преработения МСС 1 се изменят някои от изискванията за представянето на финансови отчети, като се изисква и предоставянето на допълнителни сведения при определени обстоятелства. Всяко дружество прилага преработените МСС 1, както е посочено в приложението към регламент № 1274/2008г, най-късно от датата, на която започва първата му финансова година след 31 декември 2008 г.
 Регламент (ЕО) № 69/2009 на Комисията от 23.01.2009г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1126/2008 относно приемането на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с измененията на Международен стандарт за финансово отчитане (МСФО) 1 и Международен счетоводен стандарт (МСС) 27. През май 2008 г. Съветът по международни счетоводни стандарти (IASB) публикува изменения на Международния стандарт за финансово отчитане (МСФО) 1 „Прилагане за първи път на Международните стандарти за финансово отчитане“ и на МСС 27 „Консолидирани и индивидуални финансови отчети“ — „Цена на придобиване на инвестиция в дъщерно предприятие, съвместно контролирано предприятие или асоциирано предприятие“. Изменението на МСФО 1 предоставя възможност на дружество, прилагащо международните стандарти за първи път, да използва в индивидуалните си финансови отчети като приета стойност на инвестицията в дъщерно предприятие, съвместно контролирано предприятие или асоциирано предприятие или справедливата стойност към датата на преминаване на предприятието към МСФО, или предишната й балансова стойност по Общоприетите счетоводни принципи към тази дата.
Определението на „метода на цената на придобиване“ е заличено от МСС 27, вследствие на което от инвеститора се изисква да признава в индивидуалните си финансови отчети като приход всички дивиденти, получени от дъщерно предприятие, съвместно контролирано предприятие или асоциирано предприятие, дори ако те са били изплатени от резерви преди придобиването.
Измененията на МСС 27 изясняват и начина за определяне на цената на придобиване на инвестиция съгласно МСС 27, когато дружество – майка реорганизира оперативната структура на своята група като създава ново предприятие като негово дружество – майка и последното придобива контрол над първоначалното дружество – майка като издава инструменти на собствен капитал в замяна на съществуващи инструменти на собствения капитал на първоначалното дружество – майка.
Във връзка с тези промени настоящият Регламент (ЕО) № 69/2009 на Комисията от 23.01.2009г изменя регламент (ЕО) № 1126/2008.
 Регламент (ЕО) № 70/2009 на Комисията от 23.01.2009г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1126/2008 относно приемането на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с Подобренията на международните стандарти за финансово отчитане (МСФО). Настоящият регламент изменя Регламент (ЕО) № 1126/2008, като по този начин въвежда в ЕС законодателството подобренията на МСС, установени от Съвета по международни счетоводни стандарти (IASB) в рамките на годишния процес на рационализация и изясняване на МСС. Подобренията съдържат 35 изменения на съществуващите международни счетоводни стандарти в две части: в част I се включват измененията в резултат на счетоводни промени за целите на представянето, признаването и оценяването, а част II се отнася до терминологичните промени или измененията от издателско естество.
Чл. 1 от Регламент (ЕО) № 70/2009 въвежда измененията, като всички дружества прилагат посочените в чл. 1, точка 2 и от точка 4 до точка 8 изменения на стандартите най-късно от датата, на която започва тяхната първа финансова година след 31 декември 2008 г. Всички дружества прилагат посочените в член 1, точки 1 и 3 изменения на стандартите най-късно от датата, на която започва тяхната първа финансова година след 30 юни 2009 г.

Настоящите регламенти са задължителни в своята цялост и се прилагат пряко във всички държави – членки от 27.01.2009г.

Регламент (ЕО) 1274/2008, Регламент (ЕО) 69/2009 и  Регламент 70/2009 са публикувани на интернет страницата на КФН, раздел „ЕС Законодателство”, „Регламенти с пряко действие”.

Бисер Петков, заместник-председател на КФН, ръководещ управление "Осигурителен надзор", одобри изменения и допълнения в правилника на доброволния пенсионен фонд, управляван от ПОК „ДСК – Родина” АД, приети от органите за управление на компанията. Промените предвиждат намаляване на събираните от дружеството такси при определените в правилника условия. Одобрените изменения ще влязат в сила съгласно изискванията на Закона за Комисията за финансов надзор и Административнопроцесуалния кодекс.

Пълният текст на решение 308–ДПФ/30.03.2009 г. може да намерите в раздел "Административни документи", „Решения”

На свое заседание от 27   март 2009 г. КФН прие проект на Закон за регистрацията, клиринга и сетълмента на сделки с безналични финансови инструменти, чието изготвянето е предизвикано от необходимостта за осъвременяване на българската правната уредба по отношение на пост-трейдинг инфраструктурата във връзка с единния пазар на финансови инструменти и услуги на територията на цялата Европейска общност, както и от динамичното развитие на капиталовите пазари в глобален мащаб, многообразието от финансови инструменти и налагането на нови техники за търговия с финансови инструменти.
Със закона се цели осигуряване на по-висока степен на защита на инвеститорите, поддържане на стабилността и общественото доверие във финансовия пазар, поддържане на условия за развитие на справедлив, открит и ефективен пазар на финансови инструменти.
На законово ниво е регламентирано създаването на системи за отразяване на сключените на пазара сделки, отговорностите на отделните лица във веригата на извършваните дейности, рисковете, които се поемат, както и тяхното управление.
Обособена е дейността по регистрация на безналичните финансови инструменти в националната електронна регистрационна система, която отразява собствеността на безналичните финансови инструменти и всички обстоятелства, свързани с нея. Тази дейност се организира и управлява от Централен депозитар. Нов аспект в законодателството е предвидената възможност за водене на сметки от лица, които държат по обща сметка безналични финансови инструменти на две или повече лица. Воденето на тези сметки ще улесни трансграничната търговия с безналични финансови инструменти.
Дейността по осигуряване на сетълмент на сделките с безналични финансови инструменти е отделена от дейността по регистрацията на безналичните финансови инструменти. Обособяването е предизвикано от необходимостта да бъдат премахнати пречките пред свободната конкуренция чрез отварянето на пазара.
Друг нов аспект е предвиденото въвеждане на фигурата на клиринговата къща, с която се цели постигане на по-голяма стабилност и прозрачност на пазара на финансови инструменти, особено във връзка с прилагането на съвременни техники за търговия и с търговията на финансови инструменти, различни от ценни книжа, например деривати.
С проекта се въвежда фигурата на „централния съконтрагент”, чиято цел е гарантиране на сделките с безналични финансови инструменти, сключени между институции, които отговарят по всяко време на определени в неговите правила изисквания за капитал, както и за учредяване и поддържане на обезпечения.
По отношение на Централният депозитар може да се каже, че освен че организира и управлява националната електронна регистрационна система, той е и оператор на система за сетълмент. Той трябва само да приведе дейността си в съответствие с разпоредбите на закона за срок 6 месеца от влизането му в сила, без да получава лиценз за извършване на дейност като системен оператор. За извършване на дейност като клирингова къща трябва да получи лиценз от Комисията.
Законопроектът ще бъде изпратен за междуведомствено съгласуване.

На свое заседание от 27   март 2009 г. КФН прие проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел.
С приетия проект се цели оптимизиране на условията, при които дружествата със специална инвестиционна цел за секюритизация на недвижими имоти могат да извършват дейност, както и разширяване на възможностите на тези дружества да инвестират набраните от тях средства.
Основният капитал на дружествата със специална инвестиционна е увеличен на 1 000 000 лв.
Осигурява се възможност да се придобиват имоти на територията на държави-членки на ЕС.
Разширен е предметът на дейност на дружествата със специална инвестиционна цел за секюритизация на недвижими имоти, като е предвидена възможност да инвестират в дялови участия в дружества, които имат същия и сходен предмет на дейност, за да могат да вземат участие в по-мащабни проекти по изграждане и управление на недвижими имоти, които не биха могли да осъществят самостоятелно.
Отпада забраната банката-депозитар да отпуска кредити на дружеството със специална инвестиционна цел, чийто средства съхранява.
Дава се възможност за инвестиции в облигации, издадени с цел финансиране  на мащабни инфраструктурни проекти.
Премахнато е задължението за издаване на права при задължителното по закон първоначално увеличаване на капитала. Практиката е показала, че такова задължение е неоснователно и води до икономически нежелани резултати – придобиване на участие в капитала на дружеството на цена значително по-висока от обявената от дружеството емисионна стойност.  
Променен е режимът на отнемане на лиценз на дружество със специална инвестиционна цел. Въведена е възможност за отнемане на лиценза по молба на дружеството като от това няма да следва  прекратяване на дружеството, а само заличаване на обозначението „АДСИЦ” от фирмата, съответно дружеството няма да ползва данъчни облекчения, но ще запази статута си на публично дружество.
Законопроектът ще бъде изпратен за междуведомствено съгласуване.

На свое заседание от 27   март 2009 г. КФН прие Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 35 за капиталовата адекватност и ликвидността на инвестиционните посредници. Промените целят преодоляване на затрудненията, свързани преди всичко с упражняването на надзор върху концентрацията на експозициите на инвестиционните посредници. Във връзка с това се въвежда допълнение в съдържанието на уведомлението, което инвестиционните посредници са длъжни да подадат до комисията, в случаите когато експозициите им надвишат някое от ограниченията в наредбата. Така, в уведомлението трябва да се посочват освен причините, довели до превишението и конкретни мерки, както и конкретен срок за привеждане на експозициите в съответствие с установените ограничения. При необходимост, заместник-председателят може да даде друг срок или да задължи инвестиционния посредник да промени предвижданите мерки за привеждане на експозициите в съответствие с установените ограничения.
Предприети са изменения в някои разпоредби, чрез които се отстраняват някои констатирани в практиката несъвършенства и се отчита натрупания опит по прилагането на нормативната уредба. Очакваните резултати от прилагането на наредбата са гарантиране защита интересите на инвестиционните посредници.
Наредбата ще бъде публикувана в Държавен вестник.

На свое заседание от 27   март 2009 г. КФН прие Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 11  за лицензиите за извършване на дейност като регулиран пазар, за организиране на многостранна система за търговия, за извършване на дейност като инвестиционен посредник, инвестиционно дружество, управляващо дружество и дружество със специална инвестиционна цел.
С промените се цели привеждане на разпоредбите на наредбата в съответствие с промените в Закона за пазарите на финансови инструменти и Закона за публичното предлагане на ценни книжа (направени с преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции – приет на второ четене в Народното събрание на 19 март, с който се транспонира Директива 2007/44/ЕС за извършване на предварителна оценка на придобиването и увеличаване на участието в кредитни институции, застрахователи, презастраховател и инвестиционни посредници).
Въведени са допълнителни документи, изискуеми от лицето, което придобива или увеличава квалифицирано участие в инвестиционен посредник (съответно управляващо дружество). Целта е получаване на достатъчно информация за извършване оценка на придобиването с оглед въведените в закона пет критерия, въз основа на които се извършва преценката.
(-     репутация на лицето;
–  репутация и опит на лицата които ще ръководят дейността на инвестиционния посредник,
– финансовата стабилност на заявителя от гледна точка на видовете услуги, които инвестиционният посредник предлага;
– ефективно инкорпориране на посредника в групата, ако става част от такава в резултат на придобиването, което не възпрепятства осъществяването на надзор върху него;
– свързаността на придобиването с престъпления, като изпиране на пари и финансиране на тероризма. )
При определяне на документите, необходими за оценка на горепосочените критерии са взети предвид препоръките на CESR, CEBS и CEIOPS за оценка на придобиването и увеличаване на участието във финансовия сектор съгласно Директива 2007/44/ЕС.
Наредбата ще бъде публикувана в Държавен вестник.

На свое заседание от 27   март 2009 г. КФН прие изменения и допълнения в Наредба № 9 от 19.11.2009 г.  за начина и реда за оценка на активите и пасивите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и на пенсионноосигурителното дружество, на стойността на нетните активи на фонда, за изчисляване и обявяване на стойността на един дял и за изискванията към воденето на индивидуалните партиди.
Промените в наредбата произтичат от натрупания опит по нейното прилагане, от необходимостта от уеднаквяване с терминологията на Закона за пазарите на финансови инструменти и прецизиране на някои текстове.
Наредбата предвижда в случаите, когато до 12 ч. в деня на оценката не е обявена цена на обратно изкупуване на акции, съответно дялове, издадени от колективна инвестиционна схема, оценяването им да се извършва по последната обявена цена, като пенсионноосигурителното дружество уведомява заместник-председателя на КФН за това. Промяната цели уеднаквяване на оценката, която извършват пенсионноосигурителните дружества, за едни и същи акции или дялове на колективни инвестиционни схеми.
Друга промяна засяга последващата оценка на инвестиционен имот по справедлива стойност, която ще се извършва към последния работен ден на всяко тримесечие от независим оценител с правоспособност за извършване на оценка на недвижими имоти, съгласно Закона за независимите оценители. Съгласно досега действащите разпоредби тази оценка се осъществяваше само два пъти годишно. Промяната цели да се даде възможност на пенсионноосигурителните дружества да реагират по-гъвкаво и адекватно на промените в цените на пазара на недвижимите имоти.
Наредбата предвижда пенсионноосигурителните дружества да започнат да оценяват активите на управляваните фондове за допълнително пенсионно осигуряване по предвидения в нея начин от 1 юли 2009 г.
Наредбата ще бъде публикувана в Държавен вестник.

Бисер Петков, заместник-председател на КФН, ръководещ управление "Осигурителен надзор", прие решение № 278- ПОД, с което измени Изискванията към рекламните и писмените информационни материали на пенсионните фондове и на пенсионноосигурителните дружества по чл. 123и, ал. 2 и чл. 180, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (Изискванията).
След приемането на Изискванията настъпиха обективни обстоятелства, свързани с трайно понижаване на доходността на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и реализиране на отрицателна доходност за 2008 г. Това наложи преосмисляне на показателите за определяне и публично оповестяване на постигнатите инвестиционни резултати при управлението на фонд за допълнително пенсионно осигуряване и по-конкретно на възможността за използване на коефициента на Шарп. В периоди, когато постигнатата доходност при управлението на активите е по-ниска от определената безрискова норма, стойностите на коефициента на Шарп са отрицателни. Ако два фонда са постигнали еднаква доходност, по-ниска от безрисковата, за фонда който има по-високо стандартно отклонение (т.е. по-висок риск), се получава по-висока стойност на коефициента на Шарп. В тези случаи използването на коефициента на Шарп се третира нееднозначно в специализираната литература и в инвестиционните среди и използването му може да бъде заблуждаващо за осигурените лица.
Предвид на това и съгласно приетите промените в Изискванията, коефициентът на Шарп ще се оповестява публично, само ако постигнатата номинална доходност при управлението на съответния фонд за допълнително пенсионно осигуряване е по-висока от безрисковата доходност за периода, за който се обявяват инвестиционните резултати.
Пълният текст на решение 278-ПОД/20.03.2009 г. може да намерите в раздел "Административни документи", „Решения”. Изискванията може да намерите в раздел "Административни документи", "Изисквания".