Управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор обяви резултатите от промяната на участие и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за първото тримесечие на 2018 г. Данните са получени на база на справките, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор.

През първото тримесечие на 2018 година в пенсионноосигурителните дружества са подадени общо 56 278 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средства от един пенсионен фонд в друг.

Общо 47 568 осигурени лица от подалите заявления през първото тримесечие на 2018 г. са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Общата сума на прехвърлените средства в друг пенсионен фонд от съответния вид е 140 174 974 лева.

Резултатите от промяната на участие и прехвърлянето на средства от един в друг съответен пенсионен фонд за първото тримесечие на 2018 г. може да намерите в раздел: Поднадзорни лица / Статистика / Осигурителен пазар / Статистика и анализи / 2018.

Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA) официално прие новите мерки във връзка с предоставянето на договори за разлики и бинарни опции на инвеститорите на дребно.

Днес мерките бяха публикувани в Официалния вестник на Европейския съюз. Те ще започнат да се прилагат от 2 юли 2018 г. по отношение на бинарните опции и от 1 август 2018 г. спрямо договорите за разлики, както следва:

1. Бинарни опции (от 2 юли 2018) – забрана за пускане на пазара, разпространение или продажба на бинарни опции на инвеститори на дребно, и

2. Договори за разлики (от 1 август 2018) – ограничение по отношение пускането им на пазара, разпространението или продажбата на инвеститори на дребно. Това ограничение се състои в: определяне на граници на левъриджа при отварянето на позиции; правилото за закриване на маржин позиции по сметката; защита при отрицателен баланс по сметката; предотвратяване на използването на стимули от доставчик по договори за разлики и предоставяне по стандартизиран начин на предупреждение относно настъпването на специфични рискове.

Европейският орган за ценни книжа и пазари прие настоящите мерки на официалните езици в ЕС, като същите ще останат в сила за период от три месеца от датата на тяхното прилагане.

Председателят Стивън Майор каза:
„Мерките, които Европейският орган за ценни книжа и пазари прие днес представляват значителна крачка към по-засилена защита на инвеститорите в ЕС. Новите мерки спрямо договорите за разлики за първи път ще гарантират, че инвеститорите не могат да изгубят повече пари, отколкото са вложили, същевременно ще ограничи използването на ливъридж и стимули, както и че предупрежденията за рисковете ще се отправят по разбираем начин до инвеститорите.
Забраната на Европейския орган за ценни книжа и пазари за пускането на пазара, разпространението или продажбата на бинарни опции на инвеститори на дребно е свързана със значителното безпокойство за защитата на инвеститорите, причинено от естеството на този продукт.
Настоящият общоевропейски подход е най-подходящият начин за решаване на този значим въпрос относно защитата на инвеститорите. Националните компетентни органи ще наблюдават въздействието на тези мерки през времето на тяхното прилагане и ще определят съвместно с Европейския орган за ценни книжа и пазари какви са следващите необходими стъпки.“

Мерките относно договорите за разлики – от 1 август 2018
Мерките на Европейския орган за ценни книжа и пазари за намеса в търговията с продукти са приети на основание чл. 40 от Регламента за пазарите на финансови инструменти и включват:

1. Установяване на ограничения на левъриджа при отварянето на позиция от инвеститор на дребно от 30:1 на 2:1, които ще се променят съобразно волатилността на базовия продукт:
30:1 за основните валутни двойки;
20:1 за останалите валутни двойки, злато и основни индекси;
10:1 за стоки различни от злато и останалите индекси;
5:1 за конкретни капиталови инструменти и други референтни стойности;
2:1 за криптовалути;
 
2. Правило за закриване на маржин позиция по сметка. Това ще стандартизира процента на маржин  (на минимум 50% изискван маржин), при която от доставчиците ще се изисква да приключват един или повече договори за разлики, сключени с инвеститори на дребно;
 
3. Защита при отрицателен баланс по сметка. Това ще определи цялостен гарантиран лимит на загубите на клиентите на дребно;
 
4. Ограничение при предлагането на стимули за търговия с договори за разлики, и
 
5. Единен способ за предупреждение за съществуващ риск, включително и определяне на процента на загубите по сметките на инвеститори на дребно при доставчика на договори за разлики.
 
Следващи стъпки
 
Регламентът за пазарите на финансови инструменти предоставя на Европейския орган за ценни книжа и пазари правомощието временно да въведе мерки за намеса на тримесечна основа. Преди изтичането на тримесечния срок, Европейският орган за ценни книжа и пазари ще прегледа мерките за намеса в търговията с продукти и ще прецени необходимостта от продължаването им с още три месеца.

Комисията за финансов надзор (КФН) представи в Народното събрание Годишния отчет за дейността на Комисията за финансов надзор (КФН) за 2017 г., част от който е и завереният от Сметната палата финансов отчет.
През 2017 г. успешно беше приключен прегледът на активите на пенсионните фондове в България и прегледът на балансите на застрахователите и презастрахователите, както и стрес тестовете на застрахователите и презастрахователите. Това беше изключителен опит за регулаторите в Европа, тъй като преди България тази задача не беше решавана никъде в Европейския съюз, освен в Румъния. Резултатите показаха, че застрахователният сектор и допълнителното пенсионно осигуряване в България са устойчиви. Беше назначена и втора проверка, за да се проследи как компаниите прилагат предписаните мерки. Установи се, че за пет застрахователни компании размерът на допустимите собствени средства, покриващи капиталовото изискване за платежоспособност към 31.12.2016 г., е бил недостатъчен. След представяне на окончателните отчети на квесторите КФН пристъпи към крайната надзорна мярка по отношение на две дружества – отнемане на лиценз с цел осигуряване на стабилност на пазара и защита на потребителите.
Основен акцент в регулаторната дейност на Комисията през миналата година беше инициирането на промени в Закона за Комисията за финансов надзор. Промените бяха необходими, предвид все по-големите затруднения, пред които беше изправена Комисията във връзка с изпълнение на надзорните и регулаторните ѝ правомощия, надзиравайки целия небанков сектор. С промените КФН постигна по-голяма независимост, преминавайки на самостоятелен бюджет, сформиран от такси на поднадзорните лица, а не от държавна субсидия. В рамките на отчетния период беше приет и Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Със закона се въведе разширяване на дефиницията на понятието „свързани лица“ и ограничаването на възможността за инвестиции в свързани лица. През 2017 г. се приеха и предложените от КФН промени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа. През отчетната година беше подготвен и внесен за разглеждане в Народното събрание проект на нов Закон за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ). КФН прие и редица наредби, подобрявайки нормативната рамка за извършване на дейност в небанковия финансов сектор у нас.
През 2017 г. активите на небанковия финансов сектор нарастват с 47.2% и в края на годината достигат 38 млрд. лв., като активите на всички видове небанкови финансови дружества/сегменти отчитат положително изменение на годишна база. Всички сегменти на небанковия финансов сектор се характеризират със силна конкуренция (управляващи дружества, колективни инвестиционни схеми, дружества със специална инвестиционна цел и общозастрахователни дружества) или умерена конкурентна среда (животозастрахователи и пенсионноосигурителни дружества).
На капиталовия пазар се отчита сериозен ръст на всички пазарни индекси на фондовата ни борса, които нарастваха с двуцифрен темп на изменение на годишна база със забавяне през втората половина на годината.
През 2017 г. брутният премиен приход, реализиран у нас от всички застрахователи със седалище в Република България, възлиза на почти 2,160 млрд. лв., като се отчита ръст от 8% на годишна база. Въпреки предоставеното право за прехвърляне към Държавното обществено осигуряване на осигурените лица нетните активи на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване нарастват през 2017 г., като към края на годината те достигат 12.7 млрд. лв.
Надзорната дейност на КФН е станала значително по-интензивна, за което свидетелстват както нарасналият брой проверки, които КФН е осъществила, така и нарасналият брой административни процедури.
Положителни тенденции се отбелязват и при защитата правата на потребителите на небанкови финансови услуги, като се подчертава откриването на Информационен център, който обслужва както гражданите, така и бизнеса.
През годината КФН е събрала приходи за повече от 6,7 млн. лв., а е извършила разходи за 11 млн. лв.
 
Годишният отчет за дейността на Комисията за финансов надзор (КФН) за 2017 г., Годишният финансов отчет за 2017 г., както и резюме, може да намерите на страницата на КФН, в раздел „За Комисията” – „Отчети на КФН”.
 

Представените предварителни данни за стойността и броя на изплатените и предявени претенции по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, включително по рискови групи, към 31.03.2018 г. са публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Поднадзорни лица”, „Статистика”, „Застрахователен пазар”, „Общо Застраховане“ „2018“. Данните се отнасят единствено за застрахователните договори, които не са сключени при извършване на дейност от застрахователите при правото на установяване или при условията на свобода на предоставяне на услуги.

Председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Карина Караиванова беше поканена като специален гост за откриването на Финансовата конференция, събитие от Международното изложение на високите технологии в Пекин, Китай (CHITEC). Това е 21-то издание на изключително авторитетното в световен мащаб събитие, което привлича влиятелни финансисти, шефове на регулатори, лауреати на Нобелова награда. Основна тема в поредното издание са новите финансови технологии.

Карина Караиванова произнесе слово при откриването на конференцията. Тя представи накратко оглавяваната от нея комисия и посочи, че КФН надзирава активи за около 11,5 милиарда евро и следи за действията на повече от 21 хиляди поднадзорни лица, които оперират в застраховането, пенсионното осигуряване и капиталовия пазар в България.
 
„Нашият пазар е малък за мащабите на Китай, но стъпвайки на пазара в България, влизате практически на огромния пазар на Европейския съюз“, посочи Караиванова пред аудиторията на Финансовата конференция. Тя запозна участниците във форума с някои основни моменти в новата правна рамка МИФИД2, която влезе в сила от началото на тази година.

По отношение на  основната тема на конференцията и изложението в Пекин, Караиванова посочи, че новите финансови технологии имат конкретни приложения в практиката. „Самите ние като комисия участваме в европейски проект за развитието на блокчейн технологиите заедно с един от нашите престижни университети (Варненския)", обяви Караиванова. Тя разказа пред участниците във форума за екшън-плана на Европейската комисия за прилагане на новите финансови технологии. Също така представи усилията и плановете на европейските регулатори – Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA) и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA), по внедряването на нови технологични решения.

По отношение на виртуалните валути Карина Караиванова посочи, че КФН се придържа към позициите на ESMA, EIOPA и Европейския банков орган (EBA), които предупредиха потребителите, че тези валути нямат правен статут на пари или валута, не са гарантирани от централна банка или друг орган и не предлагат никаква правна защита на притежателите си.

В оставащите дни от конференцията Караиванова ще вземе участие в дискусиите по конкретни теми, включени в дневния ред на Финансовата конференция.

Управление "Осигурителен надзор" на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2018 г. Информацията е получена на база на финансовите отчети и справки, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст към 31.03.2018 г.

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 31.03.2018 г. е 4 616 912 души, като нараства спрямо 31.03.2017 г. с 2,57 на сто.

В системата на допълнителното пенсионно осигуряване към 31.03.2018 г. са акумулирани нетни активи на стойност 12 798 191 хил.лв. В сравнение с края на първото тримесечие на 2017 г. нетните активи на пенсионните фондове регистрират ръст от 13,63 на сто.
Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества през първото тримесечие  на 2018 г. възлизат на 47 620 хил.лв. и нарастват с 13,58 на сто в сравнение с отчетените приходи през съответния период на предходната година. Нетният финансов резултат на дружествата към 31.03.2018 г. е в размер на 17 387 хил.лв.

Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2018 г. и за осигурените лица и натрупаните средства към 31.03.2018 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Поднадзорни лица / Статистика / Осигурителен пазар / Статистика и анализи/2018.

КФН уведомява, че с решение на Министерството на финансите, Надзорен орган върху застраховането на Република Кипър, е отнет лицензът на „Застрахователна компания Олимпик“ АД, която извършва дейност в България при условията на право на установяване чрез клон. В съответствие със закона на Република Кипър на дружеството е предоставен специален лиценз, който включва само възможност за продължаване на дейността по вече сключени договори, уреждане на висящи претенции и събиране на дължими към дружеството премии, както и да удовлетворява други задължения.

За прилагането на специалния лиценз е назначен специален администратор – „Мазарс ООД“ (Mazars Limited),  представлявано от г-н Павлос Накузи и г-н Петрос Накузи заедно или поотделно, със задължение да гарантира, че за периода на специалния лиценз дружеството ще извършва само споменатите по-горе дейности. Назначеният специален администратор отговаря и за цялостната дейност на застрахователя, включително за дейността му в България.

В изпълнение на изискванията на европейското законодателство КФН взе решение за прилагане на принудителна административна мярка спрямо „Застрахователна компания Олимпик – клон България“ КЧТ, с която се налага забрана за сключване на нови застрахователни или презастрахователни договори по всички класове застраховки, удължаване на срока на сключени договори и разширяване на покритието по тях, както и за забрана свободното разпореждане с активи на клона на територията на Република България.

1. Прилага принудителна административна мярка спрямо „Застрахователна компания Олимпик – клон България“ КЧТ за забрана сключване на нови застрахователни или презастрахователни договори по всички класове застраховки, удължаване на срока на сключени договори и разширяване на покритието по тях, както и за забрана свободното разпореждане с активи на клона.

За месец април 2018 г. 2 застрахователни дружества от държави членки са нотифицирали Комисията за финансов надзор (КФН) за намерението си да извършват застрахователна дейност на територията на България, а 1 е преустановило дейността си. Към 30 април 2018 г. застрахователите от държави членки, нотифицирали КФН, че желаят да извършват застрахователна дейност на територията на Република България, са 603.

През месец април 8 нови застрахователни посредници от държави членки са нотифицирали КФН, че желаят да извършват дейност в България, а 1 е преустановил извършването на дейност. Към 30 април 2018 г. застрахователните посредници от държави членки, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България, са 2353.

През април няма застрахователни дружества със седалище на територията на Република България, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС. Към 30 април 2018 г. общият брой на застрахователните дружества със седалище на територията на Република България, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС, е 15.

През месец април няма нови застрахователни посредници със седалище на територията на Република България, заявили намерение да извършват дейност на територията на други държави членки на ЕС. Към 30 април 2018 г. общият брой на действащите застрахователни посредници със седалище на територията на Република България, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на държави членки на ЕС, е 43.  
 
Актуализираните списъци с нотификациите са публикувани на страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.