КФН с конкретни стъпки за 2022 г. за развитие на финтех екосистемата в България


Като продължение на последователната политика, водена от Комисията за финансов надзор по отношение на иновациите чрез новата Стратегия за наблюдение на финансовите иновации за периода 2021-2024 г., КФН започва активно партньорство с Българска финтех асоциация (БФА) и с представители на бизнес организации със заявен интерес към стимулиране развитието на финансовите иновации в небанковия сектор.
На специално инициирана среща от страна на Комисията, бяха начертани основните линии за действие и набелязани конкретни стъпки, чрез които да се подкрепи развитието на иновационните решения в небанковия финансов сектор в България:
  1. Развитие на финансовата грамотност на потребителите на финансови услуги и инвеститорите чрез участие на експерти от Комисията в магистърски програми и обучителни иновационни лагери с ученици.
  2. Участие на представители на регулатора в местни и международни уебинари на БФА.
  3. Регулярни срещи с финтех компании с цел обратна връзка по оценката на възможните рискове и за пазара, и за потребителите, както и потенциални действия и мерки, с оглед минимизирането им за извличане на максимални ползи от растящия интерес към финансовите иновативни продукти и/или технологии при спазване на регулаторните изисквания.
  4. Популяризиране и насърчаване използването на вече функциониращия Innovation Hub, с който се подобрява бързия и лесен достъп до информация за стартиращите компании и по въпроси и казуси с регулаторен  и правен характер.
  5. Проучвания и подготовка по въвеждане на  регулаторен за небанковия финансов сектор Sandbox, който ще позволи на ФинТех компаниите да тестват продуктите си в реална и сигурна среда, а надзорният орган да наблюдава този процес, за оптимално адаптиране на регулациите към навлизането на дигиталните финанси.
  6. Съвместно обсъждане и адаптиране на новата регулаторна рамка за колективно финансиране, която се разглежда като установена форма на алтернативно финансиране за стартиращите предприятия и МСП. Тази задача ще бъде свързана с надзор на цифрова платформа, създадена с цел свързване или улесняване на свързването на потенциалните инвеститори или заемодатели с търсещи финансиране предприятия.
В изпълнение на Стратегия за наблюдение на финансовите иновации за периода 2021-2024 г., Комисията за финансов надзор, по покана на Българска народна банка,  взе участие в организирано онлайн събитие на националната банка на Литва на тема „Регулаторен sandbox”. На срещата бе заложено на споделянето на добри практики при изграждането на иновативни финансови продукти. С цел минимизиране на рисковете и изграждането на добре работещи услуги в реална бизнес среда, чрез така необходимата в днешно време надеждна и сигурна подкрепа от страна на съответния национален надзорен орган.
КФН продължава да надгражда постигнатото до момента, по отношение на създаването на благоприятна за иновации бизнес среда, с акцент върху необходимостта от колаборация между регулаторите и бизнеса за създаването на развита финтех екосистема.
Програмата от събития за 2022 г. надгражда постигнатото досега от Комисията за финансов надзор в подкрепа на финтех решенията и навлизането им в потребителското ежедневие, с които можете да се запознаете детайлно ТУК.

Съобщение за откриване на производство по издаване на общ административен акт


Комисията за финансов надзор открива производство по издаване на общ административен акт – Решение за определяне размера на минимални проценти, съгласно чл. 91, ал. 3, т. 2 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд (Наредба № 53), както и периода за тяхното прилагане. Проекта на акта може да намерите на интернет страницата на КФН в раздел „Обществени консултации”.

Съобщение във връзка с утвърдена справка за притежаваните търговски недвижими имоти от АДСИЦ, секюритизиращи недвижими имоти


Начин на подаване и разяснение на утвърдена справка за притежаваните търговски недвижими имоти от дружествата със специална инвестиционна цел, секюритизиращи  недвижими имоти, на тримесечна и годишна база на индивидуална основа по образец, определен от заместник-председателя на КФН, ръководещ Управление „Надзор на инвестиционната дейност”

Във връзка с утвърдена справка за притежаваните търговски недвижими имоти (ТНИ) от дружествата със специална инвестиционна цел (ДСИЦ), секюритизиращи  недвижими имоти, на тримесечна и годишна база на индивидуална основа във връзка с изпълнение на Препоръки В и Г от Препоръка на Европейския съвет за системен риск от 21 март 2019 г. (ЕССР/2019/3) по образец, определен от заместник-председателя на КФН, ръководещ Управление „Надзор на инвестиционната дейност”, към финансовите отчети и към публични уведомления на ДСИЦ е необходимо да се има предвид следното:
Информацията в колона № 1 от справка за притежаваните ТНИ от ДСИЦ се попълва чрез изрично индивидуализиране на съответния притежаван от ДСИЦ имот (с посочване на местоположение, вид – земя, сграда и пр.), като „притежаван ТНИ 1, ТНИ 2 и т.н.” е описано с цел последователно изброяване на съответните ТНИ. Информация относно притежаваните от специализираното дружество на ДСИЦ ТНИ следва да се предоставя на тримесечна и годишна база предвид изискването за докладване на вид и място на имота по салда и потоци с конкретизиране на пряка и непряка собственост на ТНИ съгласно Образец Б „Показатели за експозициите на финансовата система“, съответно „Показатели за експозициите” към Приложение III „Указателни образци за показателите за сектора на търговски недвижими  имоти” от Препоръката. Съгласно т. 5 „Оценка на експозициите на финансовата система към търговски недвижими имоти” на Приложение V „Насоки относно определенията и показателите” от Препоръката инвестициите могат да обхващат както пряката собственост на ТНИ от страна на ДСИЦ, напр. по силата на право на собственост върху ТНИ, така и непряката собственост на ТНИ по линия на собствеността, която ДСИЦ притежава от капитала на учредено или придобито от него специализирано дружество, когато тези ТНИ се притежават от това специализирано дружество. В колона „Отчетна стойност на постъпилите през периода в хил. лв.“ се посочва стойност на придобиване на ТНИ, който е придобит след началото на съответния период.
Необходимо е да бъдат посочени всички ТНИ дори и да не генерират приходи от наем, съответно да не е започнало строителство, предвид изискването за последваща оценка на ТНИ съгласно чл. 23 от Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и дружествата за секюритизация, съответно дали е налице промяна в стойността на имота.
Справката за притежаваните ТНИ от ДСИЦ следва да се оповестява заедно с финансовите отчети и уведомления на дружествата по съответния ред.

Утвърдени са технически лихвен процент и биометрични таблици за смъртност, които да се прилагат от ПОД при изчисляване на пенсионните резерви към 31.12.2021 г.


Диана Йорданова, заместник-председател на КФН, ръководещ управление "Осигурителен надзор", издаде решение, с което утвърждава технически лихвен процент и биометрични таблици за смъртност, които да се прилагат при изчисляване на пенсионните резерви към 31.12.2021 г. от пенсионноосигурителните дружества, които управляват фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване.
Решение № 918 – ПОД от 20.12.2021 г. може да намерите в раздел „Административни документи”, а приложенията към него – в раздел „Административни документи”, "Форми и образци на документи", "Осигурителен пазар", 2021.

Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователните посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност във Вътрешния пазар на Европейския съюз


За периода от 01.11.2021 г. до 30.11.2021 г. в КФН са получени уведомления от компетентни органи на държави членки по отношение намерението на 80 (осемдесет) застрахователи и застрахователни посредника със седалище в други държави членки на ЕС да извършват дейност (вписване или прекратяване на нотификацията) на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.
Постъпили са уведомления от националните компетентни органи на държавите членки на ЕС относно намерението на 5 (пет) застрахователни дружества със седалище на тяхна територия да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, като само 4 (четири) дружества са вписани, доколкото по 1 (една) от нотификациите се очаква допълнителна информация. Към края на месец ноември 2021 г. общият брой на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, които имат намерение да извършват дейност в България при условията на свободата на предоставяне на услуги, нараства на 418 (четиристотин и осемнадесет) дружества.
За периода от 01.11.2021 г. – 30.11.2021 г. в КФН са получени уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на 17 (седемнадесет) застрахователни посредника със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. 
Уведомления от компетентни органи на държави членки на ЕС относно намерението за преустановяване извършването на дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги за периода 01.11.2021 г. – 30.11.2021 г., са получени по отношение на 46 (четиридесет и шест) застрахователни посредника.  Поради това, към 30.11.2021 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност по застрахователно посредничество в България, намалява на 2 189 (две хиляди сто осемдесет и девет), като през м. октомври са наброявали 2 218.
За периода 01.11.2021 г. – 30.10.2021 г. КФН не е изпращала уведомления до националните компетентни органи на държавите членки на ЕС относно намерението или оттеглянето на намерението на застрахователните дружества със седалище на територията на Република България да извършват трансгранична дейност.
Към края на м. ноември 2021 г. общият брой на местните застрахователни дружества, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС и ЕИП при условията на свободата на предоставяне на услуги, се запазва на 17 (седемнадесет).
През периода КФН взе решение да изпрати 1 (едно) уведомление до компетентните органи на държави членки на ЕС относно намерението на застрахователен брокер със седалище в Република България да извършва трансгранична дейност по застрахователно посредничество при условията на свободата на предоставяне на услуги на тяхна територия.
Общият брой на застрахователни посредници със седалище в Република България, заявили намерение да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на държави членки на ЕС при условията на свободата на предоставяне на услуги или при правото на установяване, нараства на 54 (петдесет и четири) посредника. 
Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Съобщение във връзка с публично изявление на ЕОЦКП, определящо общите европейски приоритети за прилагане за годишните финансови отчети за 2021 г.


Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) публикува годишното си Публично изявление, определящо общите европейски приоритети за прилагане за годишните финансови отчети за 2021 г. на емитентите, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар.
 
В публичното изявление са посочени общите приоритети за финансовата 2021 г., които включват следните основни теми: 
  Приоритети, свързани с финансови отчети по МСФО
Раздел 1		 Приоритети, свързани с нефинансови декларации
Раздел 2		 Други съображения, свързани с АПФР*
Раздел 3
►Влияние на пандемията от COVID-19 ✓ ✓ ✓
►Въпроси, свързани с климата ✓ ✓  
►Очаквани кредитни загуби ✓    
►Оповестявания, свързани с таксономията   ✓  

*Превод на български език на Насоките на ЕОЦКП относно алтернативните показатели за финансови резултати (AПФР) може да намерите на интернет страницата на КФН: www.fsc.bg, раздел Нормативна уредба/  Насоки и препоръки на европейските надзорни органи/ ESMA или тук.
 
Емитентите и техните одитори следва да вземат предвид основните въпроси, разгледани в публичното изявление на ЕОЦКП при изготвянето и одитирането на годишните финансови отчети (ГФО) на емитентите и публичните дружества за 2021 г.
ЕОЦКП и националните компетентни регулатори ще следят за спазване на посочените по-горе специфични изисквания при представянето на финансовите отчети от страна на публичните дружества и емитентите. При констатиране на съществени несъответствия ще бъдат предприемани съответните мерки.
Изявлението е публикувано на интернет адрес на ЕОЦКП и може да бъде достъпно от тук.
 
Превод на български език на текста на публичното изявление може да намерите на интернет страницата на КФН www.fsc.bg, раздел Европейски въпроси/ ЕС новини/ уведомления.

Утвърждаване на справки по образец към финансовите отчети и към публични уведомления на публичните дружества, другите емитенти на ценни книжа, дружествата със специална инвестиционна цел и лицата по § 1д от ЗППЦК


На основание чл. 15, ал. 1 т. 9 от Закона за Комисията за финансов надзор, във връзка с § 3 от предходните и заключителни разпоредби на Наредба № 2 от 09.11.2021 г. за първоначално и последващо разкриване на информация при публично предлагане на ценни книжа и допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар (обн. ДВ, бр. 97 от 19.11.2021 г., в сила от 01.01.2022 г.) заместник – председателят на КФН, ръководещ Управление „Надзор на инвестиционната дейност“, утвърди образците на справки към финансови отчети и уведомления, предвидени в тази наредба.
Подготвена е и справка за притежаваните търговски недвижими имоти от дружествата със специална инвестиционна цел, секюритизиращи  недвижими имоти, на тримесечна и годишна база на индивидуална основа във връзка с изпълнение на Препоръки В и Г от Препоръка на Европейския съвет за системен риск от 21 март 2019 г. (ЕССР/2019/3) (https://www.esrb.europa.eu/pub/pdf/recommendations/esrb.recommendation190819_ESRB_2019-3~6690e1fbd3.bg.pdf), които КФН следва да прилага.
Утвърдените справки може да изтеглите от ТУК:

Резултати от промяна на участието и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за третото тримесечие и деветмесечието на 2021 г.


Управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор обяви резултатите от промяната на участие и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за третото тримесечие и деветмесечието на 2021 г. Данните са получени на база на справките, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор.
През третото тримесечие на 2021 г. в пенсионноосигурителните дружества са подадени общо 88 381 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средствата от един пенсионен фонд в друг.
Общо 74 187 осигурени лица от подалите заявления през третото тримесечие на 2021 г. са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Общата сума на прехвърлените средства в друг пенсионен фонд от съответния вид е 301 297 085 лв.
Осигурените лица, възползвали се от правото си за промяна на участие и прехвърляне на средства от индивидуалните партиди през деветмесечието на 2021 г. са общо 221 534. Общият размер на прехвърлените средства от началото на годината е 881 173 537 лв.
Резултатите от промяната на участие и прехвърлянето на средства от един в друг съответен пенсионен фонд за третото тримесечие и деветмесечието на 2021 г. може да намерите в раздел: Пазари / Осигурителен пазар / Статистика / Статистика и анализи / 2021.

#Инвестирай безопасно – кампания на КФН


Днес, на специално организирано онлайн събитие, бе представена дигиталната кампания на Комисията за финансов надзор (КФН) – #инвестирай безопасно. С нея Комисията надгражда вече предприетите до сега мерки от предупреждения за измамни инвестиционни схеми от нелицензирани посредници, като прави стъпка напред и чрез онлайн пространството да даде основни насоки как потребителите да различават законните от недобросъвестните посредници.
 
Участниците в събитието ексклузивно се запознаха с индивидуално разработения сайт на кампанията – https://investsafely.fsc.bg/, представен от екипа на КФН в лицето на г-жа Деница Кирова – главен секретар на Комисия за финансов надзор, г-жа Неда Мужо – началник на отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална инвестиционна цел“ и г-жа Анка Костова – директор „Връзки с обществеността и протокол“.
team_fsc#инвестирай безопасно стартира със самостоятелен сайт, в който са комбинирани видео и текст, новини и предупреждения към потребителите, налице е директен достъп до списъка на лицензираните посредници, предоставя възможност на потребителите сами да разпознаят легитимните инвестиционни схеми, но и да научат признаците, чрез които да идентифицират нередностите.
 
#инвестирай безопасно се разгръща и в дигиталните канали YouTube и LinkedIn, като атрактивното визуално съдържание, създадено от екипа на Комисията, ще достигне до голям брой онлайн потребители и ще привлече вниманието им към въпросите, които трябва да си зададат или към ситуациите, в които биха могли да попаднат, предприемайки стъпката да станат инвеститори.
 
Главният секретар на КФН, г-жа Деница Кирова, сподели, че кампанията се реализира не само, за да образова потребителите, но и за да даде отговор на очакванията както на участниците на капиталовите пазари, така и на крайните потребители. „Считаме, че дигиталните финанси ще продължат да се развиват и ще се наложат като стандартно потребителско поведение. На фона на непрекъснато предлаганите иновативни възможности, не бива да пренебрегваме и рисковете, които носят те. Именно затова, Комисията за финансов надзор в качеството си на регулатор, трябва да намери баланс между гарантиране правата на потребителите на небанкови продукти и услуги и подсигуряване на добра и стабилна среда за развитие на бизнеса“, допълни още тя.
 
Г-жа Неда Мужо – началник на отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална инвестиционна цел“ разказа как идват идеите за създаване на видеосъдържанието, като всяка една ситуация в тях е резултат от директни казуси и разкрития на екипа на Комисията.
 
Кампанията #инвестирай безопасно, посочи г-жа Мужо, <>„ни отвежда на нова територия, тази, на която измамниците реално присъстват, именно затова разгръщаме арсенала си от мерки и действия на дигиталното поле, защото искаме да предоставим възможността на потребителите своевременно да се защитят, но и да запазят доверието си в инвестиционния пазар и да предложим ново устойчиво бъдеще за спестяванията на нашите граждани“.
 
Последната година, белязана от пандемията от Covid-19 даде силен тласък на дигиталната трансформация в небанковия финансов сектор.  В отговор, КФН използва напълно нови похвати чрез допълнителни канали за комуникация, за да посрещне новите предизвикателства пред целта ѝ за финансово ограмотяване на потребителите на финансови услуги. Главният секретар на Комисията, г-жа Деница Кирова сподели, че “с дигиталната кампания #инвестирай безопасно, Комисията за финансов надзор показва, че активно и последователно работи за постоянното надграждане на комуникационната си политика, в опазването на интересите и доверието на потребителите в небанковите, финансови услуги, а от там и в по-доброто позициониране на България на „инвестиционната карта на Европа“. 
 
Кампанията #инвестирай безопасно е вече на живо в:
 
https://investsafely.fsc.bg/
https://investsafely.fsc.bg/invest-safely/ (английска версия)
https://www.youtube.com/channel/UCtU52IKTtgEWJU-fRP8Aw5w
https://www.linkedin.com/company/комисия-за-финансов-надзор

Съобщение за издаване на общ административен акт за определяне размера на вноските във фондовете, управлявани от Гаранционния фонд, за 2022 г.


На днешното си заседание, 07.12.2021 г., КФН, по предложение на Съвета на Гаранционния фонд, взе решение за определяне на размера на вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка  „Гражданска отговорност” на автомобилистите към Фонда за незастраховани МПС в Гаранционния фонд на 10.50 лв. за всяко застраховано МПС.  Със същото решение КФН определи и размера и на вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка „Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз по чл. 461, т. 2 от КЗ, на 0.15 лв. за всяко място, без мястото на водача в превозните средства.
Гаранционният фонд управлява два фонда – Фонд за незастраховани МПС и Обезпечителен фонд. Фондът за незастраховани МПС изплаща обезщетения при щети от неидентифицирано МПС или, ако водачът е без застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, а Обезпечителният фонд изплаща щети на лицата при застраховател в несъстоятелност.
 
Досега вноската към Фонда за незастраховани МПС беше 10.50 лв. за всяко застраховано МПС по „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и 0.15 лв. за всяко място в превозно средство за обществен превоз за застраховка „Злополука“ на пътниците в обществения транспорт. Вноската към Обезпечителния фонд беше 2.50 лв. за всяко застраховано МПС по „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
 
По предложение на Съвета на Гаранционния фонд, вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка  „Гражданска отговорност” на автомобилистите към Фонда за незастраховани МПС в Гаранционния фонд остава в размер на 10.50 лв. за всяко застраховано МПС. Размерът на вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка „Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз по чл. 461, т. 2 от КЗ също не се променя и остава 0.15 лв. за всяко място, без мястото на водача в превозните средства.
Вноската към Обезпечителния фонд също остава в размер на 2.50 лв. за всяко застраховано МПС по „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
 
Общо вноската към ГФ на всяко едно застраховано МПС по „Гражданска отговорност на автомобилистите“ остава 13.00 лв., които се разпределят във въпросните два фонда.
 
Предстоящото издаване на решението КФН бе оповестено на 02.11.2021 г. чрез публикуване на  проекта на решението на интернет страницата на КФН, като отделни съобщения бяха изпратени до представителните асоциации на застрахователите, застрахователи, които не членуват в представителните организации, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. На всички заинтересовани лица бе даден срок от един месец, изтекъл на 02.12.2021 г., за представяне на писмени предложения и възражения по проекта на решение. В този срок в КФН не са постъпили предложения и възражения и не са предоставени други доказателства.
Взетото днес решение подлежи на изпълнение от момента на съобщаването му.