КФН определи 21 и 22 юни 2008 г. за датите, на които ще се проведат изпити за брокери и инвестиционни консултанти.
Редът за провеждане на изпита за придобиване на право за извършване на дейност като брокер или инвестиционен консултант на съответните дати, както и конспектите са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Документи”, „Указания и изисквания”.
Изискванията, на които трябва да отговарят физическите лица, които по договор непосредствено извършват сделки с ценни книжа и инвестиционни консултации относно ценни книжа, както и редът за придобиване и отнемане на правото да упражняват такава дейност са регламентирани в Наредба № 7.
Кандидатите могат да подадат заявление за допускане до изпит по образец с приложенията, посочени в чл. 4, ал. 2 от Наредба № 7 в деловодството на Комисията за финансов надзор от 1 до 30 април 2008 г.
В едномесечен срок КФН се произнася по заявленията и уведомява писмено заявителите за взетото решение. Списъкът с допуснатите до изпитите кандидати се публикува на електронната страница на КФН и се поставя в сградата на комисията.
Допуснатите до изпита представят документ за внесена по сметка на КФН такса, съгласно Тарифата за таксите, събирани от КФН – Приложение към чл. 27, ал. 2 от Закона за Комисията за финансов надзор.
Редът и конспектът за изпита за професионална квалификация на застрахователен брокер са приети на заседание на КФН на 29.05.2006 г. Първият изпит за професионална квалификация на застрахователен брокер – едноличен търговец и на лицата по чл. 157, ал. 2 и 3 от Кодекса за застраховането ще бъде проведен на 24 юни 2006 г. Документи се подават до 10 юни 2006 г. в „Деловодството” на Комисията за финансов надзор.( София 1303, ул. „Шар планина” № 33) Заместник-председателят, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, се произнася по заявленията за допускане до изпита и уведомява писмено заявителите за взетото решение не по-късно от 15 юни 2006 г. Списъкът с допуснатите до изпит кандидати се поставя на определеното в чл. 8, ал. 2 от наредбата място и се публикува на страницата на КФН в Интернет. Изискванията за лицата, които се допускат до изпит и условията за провеждането му са описани в Наредба №28 от 10 май 2006 г., която се намира на интернет страницата на КФН (www.fsc.bg) в раздел „Нормативна уредба”. Заявлението по образец, което кандидатите трябва да попълнят и подадат заедно с останалите документи, се намират в раздел „Документи”, „Форми и образци”, а редът и конспектът за изпита са в раздел „Указания и изисквания”.
На свое заседание от 16 ноември 2011 г. Комисията за финансов надзор взе решение за провеждане на изпит за професионална квалификация на застрахователен брокер – едноличен търговец и на лицата по чл. 157, ал. 2 и 3 от Кодекса за застраховането ще бъде проведен на 17 декември 2011 г. Условията за провеждане на изпит за професионална квалификация на застрахователни брокери и за признаване на квалификация, придобита в държава членка са регламентирани в Наредба № 28 от 10 май 2006 г. Документите за изпита се подават в „Деловодство” на КФН до 01 декември 2011 г.
На интернет страницата на комисията в раздел „Поднадзорни лица”, „Изпити за правоспособност” са публикувани реда и конспекта за провеждане на изпита.
Димана Ранкова, заместник-председател на КФН, ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност”, измени приложената Измени приложената спрямо "Вамо" АД с Решение № 850 – ПД от 02.12.2004 г. принудителна административна мярка спрямо "Вамо" АД с Решение № 850-ПД от 02.12.2004 г. а и задължи управителните органи на дружеството да предприемат действия по назначаване на нов независим регистриран одитор, който да извърши одит на годишния финансов отчет за 2003 г. и 2004 г. "Вамо" АД се задължава да уведоми КФН 14 дни преди извършването на разпоредителни действия с дълготрайни материални активи на дружеството на стойност равна или над 30 000 лв. за срок от шест месеца, с посочване на съществените условия по сделката включително страни, предмет и стойност, както и в чия полза се извършва сделката. Пълния текст на решение 884 може да намите в раздел "Документи".
Комисията за финансов надзор уведомява всички застрахователи и застрахователни посредници, че считано от 12.12.2019г. е в сила Делегиран регламент (ЕС) 2019/1935 на Комисията от 13 май 2019 година за изменение на Директива (ЕС) 2016/97 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за изменение на базовите суми в евро за застраховката „Професионална отговорност“ и за финансовия капацитет на застрахователните и презастрахователните посредници.
С Делегиран регламент (ЕС) 2019/1935 са въведени изменения в параграфи 4 и 6 от Член 10 от Директива (ЕС) 2016/97 , като в параграф 4 размерите на застрахователните суми по застраховка „Професионална отговорност“, която трябва да притежават застрахователните и презастрахователните посредници, са увеличени съобразно увеличението на Европейският индекс на потребителските цени, който се изготвя за Съюза от Евростат, а именно – с 4,03%, като застрахователната сума за претенциите по всяко застрахователно събитие е изменена от 1 250 000 евро на 1 300 380 евро, а застрахователната сума за претенциите по всички застрахователни събития – от 1 850 000 евро на 1 924 560 евро.
Промени са извършени и в параграф 6, втора алинея, буква б) от Член 10 от Директива (ЕС) 2016/97 относно финансовия капацитет, който трябва да има посредникът, възлизащ по всяко време на 4% от сумата на получените застрахователни премии, като минималната сума е увеличена от 18 750 евро на 19 510 евро.
Извършената промяна засяга минималните размери на застрахователните суми по застраховка „Професионална отговорност“ по чл. 305, ал. 1, и чл. 316, ал. 2 КЗ, и на минималния размер на собствения капитал на застрахователния брокер по чл. 306, ал. 1, т. 1, които съгласно правилото на § 4, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на КЗ се актуализират с регламенти на Европейската комисия, приети на основание и в сроковете по чл. 10, параграф 7 от Директива (ЕС) 2016/97.
Делегиран регламент (ЕС) 2019/1935 започва да се прилага пряко, считано от 12.06.2020 г., като след тази дата, минималните лимити по застраховките „Професионална отговорност“ на всички задължени субекти следва да отговарят на левовата равностойност по централния курс на БНБ на нововъведените стойности.
На основание § 4, ал. 2, изречение второ от Допълнителните разпоредби на КЗ застрахователната сума по задължителните застраховки “Професионална отговорност“ на застрахователните брокери по чл. 305, ал. 1 от КЗ, респективно на застрахователните агенти по чл. 316, ал. 2 от КЗ е сумата, която е в сила съобразно съответния регламент на Европейската комисия към датата на настъпване на застрахователното събитие, освен ако размерът на застрахователната сума, вписана в застрахователната полица, е по-висок. Посоченото означава, че не е необходимо изрично актуализиране на застрахователната сума по договорите за задължителна застраховка, сключени преди 12.06.2020 г., но следва да се има предвид, че след тази дата лимитите на отговорност ще бъдат увеличени по силата на разпоредбата на закона до левовата равностойност по централния курс на БНБ на нововъведените стойности, освен ако застрахователната полица е предвидила по-висок размер.
Предвид обстоятелството, че размерът по чл. 306, ал. 1 от КЗ (40 000 лв.) продължава да бъде по-висок от левовата равностойност на актуализирания размер по Член 10, параграф 6, втора алинея, буква б) от Директива (ЕС) 2016/97 (19 510 евро), минималният размер на собствените средства на застрахователните брокери като гаранция за изпълнение на задълженията за прехвърляне на платена застрахователна премия в полза на застрахователя, респективно за прехвърляне на застрахователно обезщетение или застрахователна сума в полза на ползвателя на застрахователни услуги, остава без изменение.
Изказване на председателя на Комисията за финансов надзор Карина Караиванова при официалното откриване на Осмото издание на икономическия форум „Шумът на парите”
Уважаеми дами и господа,
За мен е чест да открия този толкова представителен форум. Имаме представители от всички важни отрасли в банковата сфера и небанковия финансов сектор, имаме гости от чужбина и е интересно да чуем и да разберем каква е ситуацията при тях.
В началото искам да ви запозная с една интересна статистика, тъй като темата днес е „шумът на парите”, и е интересно да погледнем какво е състоянието на богатите европейски страни. Доверието във финансовата система се възвърна и това проличава от данните на Евростат за богатствата и задълженията на Европейския съюз за 2015. През 2015 г. активите са достигнали 33.5 трилиона евро, за нас е интересно как са инвестирани тези трилиони. Най-голям дял имат инвестициите в застрахователни и осигурителни продукти. На второ място са инвестициите в депозити и валута, а на трето място са вложенията в акции и инвестиционни фондове. Общият размер на богатството на европейците е 2 пъти над брутния вътрешен продукт, който се произвежда. Интересно е сравнението със САЩ, където приоритетно хората инвестират парите си отново в застрахователни продукти, пенсионни фондове, взаимни фондове, които от своя страна инвестират в акции на капиталовия пазар. И това със времето дава по-висока доходност. Ако се върнем отново в Европа, най-богатите държави като Холандия и Великобритания отчитат инвестиции приоритетно на населението съответно в пенсионни фондове, застрахователни, осигурителни и гаранционни фондове – почти 60% от всички инвестиции. От тези данни може да се направи извода, че богатите са по-малко консервативни, имат добра финансова култура и се съобразяват с развитието на пазара и търсят нови възможности за инвестиции.
А в България огромна част от богатството на населението е в депозити, които през последните 2 години, вие знаете, дават много ниска доходност. Тук може да помислим за това какви условия може да предложим, за да увеличим финансовата култура на нашето население. А на тези, които считаме, че имат висока финансова култура трябва да помислим как да възстановим тяхното доверие по отношение на капиталовия пазар.
Съвсем накратко, няколко думички за развитието на българския капиталов пазар. Знаете, че положихме огромни усилия през миналата година да насърчим българския капиталов пазар. Виждате, че има позитивни сигнали, има съживяване. Изключително обаче се надявам това съживяване да не е краткосрочно, защото и предходни години, преди десетина години сме виждали, се създадоха силно положителни нагласи с ръст само на един инструмент, които обаче се оказват неустойчиви и целият ентусиазъм се превръща в разочарование. Затова много искам сегашната ситуация да не я пропилеем и добрите очаквания да бъдат реализирани в нещо, което дългосрочно да доведе до развитието на българския капиталов пазар.
След няколко месеца усилен труд за подобряване на състоянието на капиталовия пазар виждаме един проблем, който е много сериозен и който, ако успеем да решим, ще решим всички останали проблеми или поне ще спомогнем за решаването им.
Този проблем на проблемите е ДОВЕРИЕТО. Ако успеем да наложим доверието като определящо емоционалната и мисловната обстановка около българския капиталов пазар, всички останали проблеми ще отпаднат. Или най-малкото ще успеем да открием лесни решения за тяхното отстраняване. Абсолютно съм убедена в това. Това доверие се постига както с големи крачки, така и с малки ежедневни жестове – от всички хора, компании и институции, ангажирани с капиталовия пазар. Доверието на малкия, на средния, на големия акционер, доверието на инвеститорите. За да възстановим това доверие, е необходимо всички участници на капиталовия пазар да работят за него. Няма да бъде лесно, това трябва да се случва ежедневно, с малките стъпки, с малките жестове, с малките решения, но трябва да бъде постоянно. Без да се възстанови доверието в българския капиталов пазар една огромна възможност за подобряване на благосъстоянието на българското население, за съжаление няма да бъде използвана.
Аз мога да поема ангажимента, че КФН ще положи максимални усилия за създаването на климат на доверие на небанковия финансов сектор.
С тези думи искам да завърша приветствието си. Сигурна съм, че ще направите една много полезна дискусия по отношение на възможностите за инвестиции в целия банков и небанков финансов сектор.
Интегрирани капиталови пазари: Пътят на България към устойчиво и иновативно финансиране
В моменти като настоящия, посоката на развитие не се диктува от обстоятелствата, а от избора да се действа целенасочено, с визия. Докато Европа се стреми към по-добра интеграция на капиталовите си пазари, България трябва не само да навакса, но и да бъде част от промяната към устойчиво и иновативно финансиране.
Силната банкова система остава гръбнак на икономиката, но новите реалности изискват повече – по-гъвкави форми на финансиране, дигитална свързаност и прозрачен достъп до инвестиции. Отдавна вече не става въпрос просто за регулации, а за изграждане на екосистема, в която пазарите се развиват устойчиво, бизнесите растат, а гражданите участват информирано.
Промяната е в ход. Регламентът DORA за цифрова оперативна устойчивост влезе в сила в целия ЕС през 2025 г. и поставя конкретни изисквания към финансовия сектор относно киберсигурността и управлението на ИКТ рисковете. В същото време, Регламентът MiCA, който представлява първата общоевропейска рамка за регулиране на криптоактиви, вече е в сила на европейско ниво и предстои да бъде транспониран в националното законодателство на България. Тези инициативи са ясни сигнали, че финансовата система върви към по-високи стандарти за сигурност, иновации и доверие. В този контекст, Комисията за финансов надзор организира важна конференция за небанковия финансов сектор, насърчавайки съвместната работа и устойчивата среда в процеса по прилагане на двата регламента.
Често се говори за еврозоната като за политическа цел. Но за онези, които работят с капиталови пазари, това е много повече – това е уверение, че България е стабилен и предвидим партньор. Присъединяването ще премахне валутния риск, ще намали транзакционните разходи и ще улесни трансграничните инвестиции – възможности, които не бива да се изпускат. Комисията за финансов надзор, като отговорна институция, пряко ангажирана в процеса на присъединяване на Република България към еврозоната, следи напредъка на всички поднадзорни лица по въвеждане на еврото в небанковия финансов сектор.
Резултатите от проведена от КФН анкета показват, че подготовката на небанковия финансов сектор за въвеждането на еврото е в много напреднал етап. Много участници вече са предприели конкретни стъпки за адаптация, като актуализиране на вътрешни планове, информираност на клиентите и партньорите и обновяване на информационните системи. Въпреки напредъка, има още области (техническа и регулаторна), в които е необходимо подобрение.
Комисията за финансов надзор активно работи за надграждане на надзорния капацитет чрез иновативни дигитални инструменти, подкрепя устойчивото финансиране и ESG стандартите, насърчава културата на откритост и прозрачност сред пазарните участници. Освен това, КФН е и един от инициаторите в процеса на прилагането на принципите на корпоративното управление в България, като следва международно признатите стандарти за прозрачност, отчетност, ефективен надзор и защита на правата на акционерите. Това е ключова част от изискванията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие да укрепи доверието в българския финансов сектор. Осигуряването на добро корпоративно управление не само подобрява стабилността на пазарите, но и привлича нови инвестиции и подкрепя дългосрочния растеж на икономиката.
Застрахователният сектор и пенсионните фондове имат реален потенциал да се превърнат в устойчив източник на финансиране за икономиката. Мултифондовият модел вече дава възможност за избор на потребителите между различни инвестиционни стратегии, съобразно техния жизнен цикъл и толерантност към риска – следващата стъпка е да използваме пълноценно този инструмент за насочване на спестяванията към продуктивни инвестиции и подкрепа на реалната икономика.
За да бъде пазарът жизнен, той се нуждае от активни, информирани участници. Това означава по-добра финансова грамотност, дигитални решения за достъп до продукти и ясна комуникация. Развитието на капиталовите пазари в България не може да бъде оставено на естествения ход на събитията – то изисква стратегическа визия, институционален капацитет и широка обществена подкрепа. Само чрез партньорство между публичния и частния сектор, чрез иновации и доверие, можем да изградим модерна и устойчива финансова среда.
През 2025 г. пред КФН е поставена целта да покаже, че силата на регулацията не е в рестрикцията, а в създаването на среда за доверие, иновации и растеж. Стабилен надзор, предвидима регулаторна рамка и открит диалог с участниците в сектора – това е моделът, с който България утвърждава мястото си в сърцето на европейската финансова архитектура.
Комисията за финансов надзор – с ангажимент за устойчивост на резултатите във време на дигитализация, зелени инвестиции и регулаторни промени
В контекста на пост-ковид пандемия, глобалната дигитализация, европейската зелена сделка, започналите военни действия в Украйна и на прага на Еврозоната, Комисията за финансов надзор продължава да работи за устойчива стабилност на застрахователния пазар в България, за въвеждане на иновации в регулацията на капиталовия пазар, както и за абсолютна стриктност и пълна прозрачност на действията и процесите на пенсионноосигурителния пазар.
Тенденцията за развитие на капиталовия пазар е в посока дигитализация и създаване на условия за повече участници и намалена административна тежест. Положителната взаимосвързаност между иновациите и финансовите технологии вече промени облика на стандартното потребителско поведение и мислене, като този процес доведе до нови възможности за реализиране на оптимизирани бизнес модели. Същевременно, ние, участниците във финансовия сектор, имаме за задача да анализираме и прогнозираме потенциалните рискове. Именно в тази насока, КФН съсредоточава дейността си върху баланса между насърчаване на иновациите от страна на дружествата с инвестиционна цел и защитата на потребителите от негативните аспекти, които новото онлайн пространството предполага.
С оглед на постигане на резултати спрямо заложената стратегия за развитие, Комисията за финансов надзор премина през конкретни стъпки като развитие на финансовата грамотност на потребителите на финансови услуги и инвеститорите, подобряване на комуникационния процес чрез провеждане на регулярни срещи с ФинТех компаниите за обсъждане на минимални рискове и максимални ползи от технологиите, насърчаване развитието на стартиращите компании чрез активиране на възможностите на създадения Иновативен Хъб, както и адаптиране на новата регулаторна рамка за колективно финансиране. Заедно с участниците в небанковия финансов сектор създаваме устойчива и благоприятна за иновации бизнес среда, с акцент върху необходимостта от партньорство между националния регулатор и бизнеса.
Динамиката в развитието на технологиите, цифровизацията и дигитализацията имат ключова роля за промяната на нагласите на потребителите и на очакванията им за растеж. Ролята на КФН е да провокира постигане на синхрон между нормативните изисквания и изпълнението им в дигитална среда, като крайната цел е намаляване на административната тежест. Част от конкретните резултати са функциониращия Иновативен Хъб, осигуряващ единна контактна точка с ФинТех дружествата и променените регламенти за достъпност до капиталовите пазари на малки и средни предприятия. В процес на създаване са мобилното приложение на КФН, изграждането на единна информационна система за подаване и получаване на информация от подназорните лица в електронен стандартизиран формат.
Интересен момент в актуалната ситуация е, че в рамките на интегриране на иновации за намаляване на административната тежест, Европейската комисия представи Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на европейска единна точка за достъп (European single access point – ESAP). Нейната цел е да осигури централизиран достъп на обществеността до цялата необходима информация от значение за финансовите услуги. Единната европейска точка за достъп ще даде на инвеститорите възможност за лесен, бърз и съпоставим достъп до данни за европейските дружества, като по този начин се улеснява и достъпа до финансиране на европейските дружества. ESAP се очаква да допринесе за по-нататъшното интегриране на финансовите услуги и капиталовите пазари в единния пазар на ЕС и за насърчаване на развитието на по-малки национални капиталови пазари и икономики, като предоставя по-голяма видимост за тях. Комисията за финансов надзор, в синхрон с Европейската комисия, въвежда мерки по прилагането на новите регламенти и създава условия за осъществяването на визията за Единна европейска точка за достъп.
Със сигурност една от изключително смислените и в посока кауза теми е тази за „Зелената сделка“. Екологията, социалната отговорност и прозрачното управление са вече част от мирогледа и начина на мислене на институциите и регулаторите в Европа. В съответствие с целите на Европейския съюз, Комисията за финансов надзор в България подкрепя чрез конкретни действия насочването на национални и европейски източници за финансиране на устойчива икономика, планирането на инструменти за възстановяване на бизнеса след кризи, както и балансираното регионално развитие на държавата. Вярвам, а и виждам конкретните резултати, че българският регулатор в небанковия сектор стратегически подрежда действията си в подкрепа на постигане на целите на „Зелената сделка“. В този ред на мисли, всички ние, като общество имаме за задача да насочваме вниманието си към възобновяема енергия, енергийна ефективност, зелени сгради, чист транспорт, продукти, създадени от кръговата икономика. След приемане на Европейската зелена сделка, фокусът на КФН ще е насочен към финансовите рискове за институциите и финансовата система, както и върху риска за устойчивостта (ESG risks).
Когато говорим за постигане на устойчиви цели, примерите винаги са важни. Зелените облигации са подходящ финансов инструмент за мащабни проекти за устойчивост, чрез даване на достъп до стабилен инструмент за финансиране на зелени проекти, съобразени с таксономията на ЕС. От друга страна, инвеститорите в подобни облигации ще могат по-лесно да оценят и сравнят устойчивостта на инвестициите си, което ще намали рисковете и засили доверието им в пазара. Новият доброволен стандарт EUGBS ще бъде отворен за всички емитенти от ЕС и извън ЕС, включително корпорации, финансови институции и емитенти на обезпечени облигации и обезпечени с активи ценни книжа, както и правителства и други публични органи.
В тази връзка, от съществено значение са предизвикателствата пред КФН да осъществява своите надзорни правомощия спрямо участниците на капиталовия пазар в съблюдаване спазването на изискванията, заложени в законодателния пакет за Устойчиви финанси, а именно регламента за оповестяванията, регламента за бенчмарковете, свързани с климата и устойчивите финанси, и регламента за таксономията.
КФН е и основен участник в процеса на създаване на Националния план за въвеждане на еврото в България. Визията на КФН за този ключов за българската икономика процес включва систематизиране на необходимите мерки и действия във връзка с превалутиране на финансовите инструменти. Възнамеряваме да осъществим необходимия мониторинг на очакваните етапи за адаптирането на системите за клиринг и сетълмент за работа с евро.
В контекста на усложнената международна обстановка, породена от войната в Украйна, и наложените от страна на ЕС, САЩ, Канада, Великобритания санкции и ограничения спрямо Руската федерация, Руската централна банка, кредитни институции и компании, както и физически лица, Комисията взе навременни мерки като отправи препоръки и насоки към инвестиционния, застрахователния и осигурителния сектор за повишено внимание и провеждането на засилена политика по управление на риска, преди да се пристъпи към извършване на инвестиции във финансови инструменти, издадени от емитенти, свързани с Руската федерация.
Предизвикателствата, пред които сме изправени, ни провокират да сме бдителни, концентрирани в постигане на заложените цели за повишаване на защитата на потребителите, както и за насърчаване на инвеститорите, на един стабилен, регулиран и прозрачен небанков сектор.
На фона на тази световна трансформация, КФН започва нов стратегически период за 2022 г. – 2024 г. Промяната за регулатора включва дългосрочно планиране, силен експертен екип и решителност за внедряване на иновация в сферата на дигитализацията и регламентите за стимулиране на капиталовия пазар. Всичко това ще бъде съпътствано от конструктивен диалог с всички заинтересовани участници в регулираните от КФН процеси. Важна част за развитието на българския капиталов, застрахователен и осигурителен пазар е активната и ефективна комуникация с бизнеса в посока развитие на концепции и устойчиви стратегии. Целта ни е да сме предвидими в действията си и да проявяваме обективност при взимането на решения, от които зависи развитието на България.
Изисквания при представянето на годишните /индивидуални/ финансови отчети (ГФО) за 2023 г. и годишните консолидирани финансови отчети (ГКФО) за 2023 г. от публичните дружества и другите емитенти, чиито ценни книжа се търгуват на регулиран пазар
1. В допълнение към основните части на финансовия отчет (баланс, отчет за доходите, отчет за всеобхватния доход, отчет за собствения капитал и отчет за паричния поток с блокови iXBRL тагове ) следва да бъдат маркирани и пояснителните приложения. Изискването се отнася само за ГКФО.
2. Одиторският доклад следва да бъде част от единния XHTML файл. В тази връзка, по отношение на представянето на ГФО и ГКФО за 2023 г., единствената допустима опция е одиторския доклад да бъде представен като част от единния XHTML файл – както по отношение на ГФО, така и по отношение на ГКФО.
3. Съгласно Член 8 на Регламент (ЕС) 2020/852, всяко предприятие, което е длъжно да оповестява нефинансова информация съгласно член 19а или член 29а от Директива 2013/34/ЕС, (членове от 48 до 52 от Закона за счетоводството) включва в нефинансовата си декларация или консолидираната си нефинансова декларация информация как и до каква степен дейностите на предприятието са свързани с икономически дейности, които се квалифицират като екологично устойчиви съгласно членове 3 и 9 от горецитирания Регламент. По-специално, нефинансовите предприятия оповестяват следната информация:
– дела от оборота им, който произтича от продукти или услуги, свързани с икономически дейности, които се квалифицират като екологично устойчиви, съгласно членове 3 и член 9; и
– дела на капиталовите им разходи и дела на оперативните им разходи във връзка с активи или процеси, които са свързани с икономически дейности, които се квалифицират като екологично устойчиви, съгласно членове 3 и 9.
Това задължение е в сила от 01.01.2022 г. по отношение на екологични цели, както е описано в първите две подточки на чл. 9 от горния регламент, а именно :
а) смекчаване на изменението на климата;
б) адаптиране към изменението на климата;
Предвид изложеното в ГКФО за 2023 г. е необходимо да бъде представена горната информация, като Делегиран регламент (ЕС) 2021/2178 описва техническата рамка за представянето й. Особена важно е спазването на начините на изчисление и представяне на изискуемите коефициенти, които са дадени в Приложение 1 и Приложение 2 на същия регламент.
Предвид факта, че на европейско и на национално ниво не са поставяни формални ограничения по отношение на размера на файловете, като в същото време се изисква разумна допустимост за големината на представяните файлове, съдържащи ГФО и ГКФО по ЕЕЕФ за 2023 г., максимално допустимият размер на основните файлове XHTML и ZIP ще бъде до 50 MB, по подобие на отчетите за 2021 г. и 2022 г.
Визуализирането на електронните подписи в ГФО и ГКФО не е изрично посочено в ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/815. В последния обаче е посочено, че целите годишни финансови отчети за дейността се изготвят във формат XHTML. Тъй като годишните отчети включват изискване за подписване на няколко различни документа от различни лица, лицето, което чете представените отчети, е необходимо да се убеди, че изискуемите от Закона за счетоводството, Закона за независимия финансов одит и Закона за публичното предлагане на ценни книжа подписи са положени върху всеки съответен документ. Съответно, поради невъзможността всеки подписан документ да бъде предоставен поотделно, се налага визуализирането на изискуемите подписи в общия XHTML документ, съдържащ в себе си всички изискуеми документи. В този смисъл, това е изискване, което произтича от съществуващото и действащото в момента законодателство в Република България и Европейския Съюз.
По-долу са дадени примери за приемливо и неприемливо визуализиране на подписите, поставени върху документите, които са подписани от задължените лица:
Въпрос на избор на емитента е дали да визуализира отличителния знак на софтуера, използван за генерирането на документа (в горния пример – знака на PDF). Достатъчно е, да е видно използването на електронен подпис, като ясно се укаже, че документът е подписан с електронен подпис, като се визуализират датата и часа на подписването му.
Необходимо е да се напомни, че всеки емитент носи законова отговорност за честността на представените отчети и верността на подписите, поставени под всеки един документ от ГФО и ГКФО.
В случай че дружество използва външен доставчик за услугата, свързана с изготвянето на отчети по ЕЕЕФ (както за индивидуални, така и за консолидирани отчети), е препоръчително в договорите с външния доставчик да бъде разписана клауза, позволяваща корекция или добавяне на материал към вече изготвения отчет и след датата на подаване на отчетите към КФН и съответната медия. Това се налага поради факта, че в случай на писмо или принудителна мярка, приложена от страна на КФН във връзка с открит пропуск по отношение на изискванията за изготвяне на ГФО или ГКФО и невключена в договора подобна клауза, е вероятно дружеството да заплати допълнително възнаграждение на доставчика за изготвянето на файла с коригирания отчет.
Тук могат да се видят „Въпроси и отговори“ по отношение на основните изисквания за представяните ГФО и ГКФО за 2023 г. през 2024 г.
Зам.-председателят, ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност” към Комисията за финансов надзор /КФН/, уведомява публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, че срокът за представяне на годишен отчет за 2003 г. пред управление “Надзор на инвестиционната дейност” към КФН е 90 дни от завършването на финансовата година, а именно до 30.03.2004 г., съгласно чл. 94, ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/. Отчетът се представя в същия срок и на регулирания пазар, съгласно чл. 99 от ЗППЦК. Съдържанието на отчета е съгласно чл. 94, ал. 2 от ЗППЦК, както и друга информация, определена от Наредба № 2/17.09.2003 г. за проспектите при публично предлагане на ценни книжа и за разкриването на информация от публичните дружества и други емитенти на ценни книжа в зависимост от емитираните ценни книжа /Наредба № 2/.
Във връзка с прилагането на разпоредбите на параграф 5 от ПЗР на ЗСч., емитентите на ценни книжа представят в КФН и на регулирания пазар заверен от регистриран одитор годишен финансов отчет за 2003 г., изготвен в съответствие с всички изисквания на Международните стандарти за финансово отчитане /МСФО/. Дружествата, които не са действащи, МСФО предполагат финансовите им отчети да бъдат изготвени на друга разумна база, в зависимост от намеренията и действията, които ще бъдат предприети с тях в бъдеще. Годишният финансов отчет се представя във вида, в които е заверен от регистрирания одитор, заедно с доклада за заверката. Публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, които изготвят по МСФО консолидиран годишен финансов отчет, го представят в КФН и на регулирания пазар в срок до 180 дни от завършването на финансовата година, а именно до 29.06.2004 г., съгласно чл. 31, ал.3, т.1 от Наредба № 2. Зам. председателят, ръководещ “Управление надзор на инвестиционнат дейност” към КФН взе решение на основание чл. 15, ал. 1, т. 9 от Закона за комисията за финансов надзор, емитентите и публичните дружества, включително и тези в производство по ликвидация или в несъстоятелност да представят финансов отчет с форма и съдържание утвърдена от него. Отчетът се изготвя с цел осъществяване на надзорните функции на КФН. Банки, пенсионно-осигурителни предприятия, застрахователни предприятия, включително и тези в производство по ликвидация или в несъстоятелност представят в КФН и на регулирания пазар, отчет с форма и съдържание, определен от съответните регулаторни органи, контролиращи основната им дейност /ако такъв отчет се изготвя в съотвествие с изикванията на регулаторния орган/. Този отчет няма да се заверява от регистриран одитор и ще се представя в КФН и на регулирания пазар заедно със заверения от регистриран одитор годишен финансов отчет за 2003 г. Емитентите на общински облигации представят в КФН и на регулирания пазар заверен от Сметната палата годишен финансов отчет за 2003 г., изготвен по Счетоводните стандарти за публичния сектор, утвърдени от МФ.
Емитентите, които са осъществили публично предлагане на ценни книжа без потвърден от комисията проспект, както и тези, които имат проспект, изготвен преди влизането в сила на Наредбата, като част от годишния отчет представят регистрационен документ или проспект като един документ, който няма да бъде потвърждаван от КФН. Съдържанието на проспекта като един документ е посочено в Приложение 1, а в Приложение 2 от Наредба № 2 – съдържанието на регистрационния документ. Съдържанието и обхвата /периода, за който се представя релевантната информация/ на информацията, представена по всяка точка от проспекта, изготвен като един документ, следва да бъде идентична с изискуемата информация по съответната точка от проспекта, изготвен като отделни документи. Проспектът, респективно регистрационният документ следва да бъдат изготвени към 31.12.2003 г.
Годишният отчет се представя на хартиен носител – в два екземпляра и на магнитен носител.
Формите на отчета, определени от управление “Надзор на инвестиционната дейност” към КФН са оповестени в раздел “Документи”, подраздел: “Форми и образци на документи”. Същите могат да бъдат получени на магнитен носител на място в КФН на адрес: гр. София, пл. “Св. Неделя “ № 6.
